№ 125
гр. Видин, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗ. СЪСТАВ ПО МЕЖД. ПР.
СЪТР. И ЗЕЕЗА, в публично заседание на десети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ
Членове:ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ
ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ
при участието на секретаря НАНСИ ИЛ. НАЧКОВА
като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Частно наказателно
дело № 20251300200193 по описа за 2025 година
Образувано е въз основа на удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции,
изпратено от Областна администрация Амщетен /Bezirkshauptmannschaft Amstetten/,
Австрия, за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
респективно решение № BHLB/610240008173/24 на Областна администрация Лайбниц
/Bezirkshauptmannschaft Leibnitz, adresse Kada-Gasse 12, 8430 Leibnitz/, Австрия,
постановено на 07.05.2024г., влязло в сила на 13.05.2024г., с което на А. В. А., роден на
**********г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- град Видин, ул. „***“ №***,
е наложена финансова санкция в размер на 350 евро.
В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на
Видинската окръжна прокуратура, моли, чуждото решението да бъде признато и да бъде
допуснато неговото изпълнение.
Служебният защитник на засегнатото лице А.- адвокат Ж. И. в с.з. заяви, че оспорва
искането на издаващата държава, като оспорва авторството на извършеното нарушение и
изтъква вероятност, че финансовата санкция може вече да е заплатена.
Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция,
визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените
по делото доказателства намира за установено следното:
1
Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане
на финансова санкция е на държава – член на Европейския съюз –Австрия и се отнася за
деяние, което представлява нарушение на разпоредбите за движение по пътищата, по
австрийския закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, двойна наказуемост не се
изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи
административни нарушения според законодателството на издаващата държава, и в
часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за
движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на
управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни
товари“.
Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., постоянен и настоящ адрес на
засегнатото лице А. В. А., роден на **********г., с ЕГН **********, е град Видин, ул. „***“
№***. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска
област /съдебен район на Окръжния съд – Видин/, то Окръжният съд - Видин е компетентен
да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и
не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение
визира конкретиката на решението, с което е наложена финансовата санкция. Липсват
данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга
държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с
изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се
отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по
българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно
наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава
решението. Решението е на несъдебен орган за извършено нарушение и е влязло в сила.
Засегнатото лице е имало възможността да отнесе делото до съд с компетентност по
наказателни дела. Видно от представеното удостоверение, производството е било писмено.
Решението е връчено на лицето на 28.06.2024г. Засегнатото лице е било уведомено относно
2
правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване. Засегнатото лице не е
поискало повторно разглеждане или обжалване. Давностният срок за принудителното
изпълнение изтича на 13.04.2027г. Представеното удостоверение е пълно и визира
конкретиката на решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение.
Наведените в с.з. доводи от защитника на засегнатото лице, са неоснователни, тъй като
проверка по същество на нарушението е извън компетентността на настоящия съд. В
съответствие с принципа за взаимно доверие между страните членки на ЕС, за настоящия
съдебен състав не съществува съмнение, че решението за налагане на финансова санкция е
било взето в пълно съответствие със законодателството на решаващата държава и
засегнатото лице е било надлежно уведомено съгласно това законодателство, вкл. относно
възможността за обжалване на акта. Чуждото решение е влязло в сила. Отношенията между
държавите членки на ЕС се основават на принципите на взаимно доверие и сътрудничество,
поради което настоящия съд не следва да поставя под съмнение информацията, отразена в
Удостоверението и няма основание да приеме, че са нарушени правата на засегнатото лице.
В правомощията на настоящият съд е да се произнесе единствено по наличието на
процесуалните предпоставки за признаване на чуждото решение, описани по-горе, но не и
по същество на постановеното с него, респ. извън предмета на настоящото производство е
изследване на въпроса- извършило ли е засегнатото лице нарушението за което е
санкционирано от издаващата държава или не. Освен това, чл.35 от ЗПИИРКОРНФС,
регламентира основанията за отказ като възможност, но не е императивен.
Неоснователни са и доводи на защитата, че съществува вероятност имуществената санкция
да е платена, тъй като освен, че не са представени доказателства в тази насока, от
удостоверението по чл.4 е видно, че плащане не е направено.
Предвид изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени
в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде допуснато неговото
изпълнение. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /ЕUR/ съгласно
чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 6 ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в
български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова
санкция. Решението е постановено на 07.05.2024г. Служебно известно е, че на тази дата
курсът на Българската народна банка е 1.9558 лева за 1 евро. Следователно, равностойността
на 350 евро в български лева е 684,53 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на
представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр.
чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕИЕ на решение № BHLB/610240008173/24 на
3
Областна администрация Лайбниц /Bezirkshauptmannschaft Leibnitz, adresse Kada-Gasse 12,
8430 Leibnitz/, Австрия, постановено на 07.05.2024г., влязло в сила на 13.05.2024г., с което
на А. В. А., роден на **********г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- град
Видин, ул. „***“ №***, е наложена финансова санкция в размер на 350 евро, която сума в
български лева е 684,53 лева.
Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок от днес.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.
СЛЕД влизането на решението в сила, препис от него да се изпрати на Националната
агенция на приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по
изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото
решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4