Р Е Ш Е Н И Е
№ ___71__
гр. Кубрат, 09.10.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П.Петрова и в присъствието на прокурора ..........., като разгледа докладваното от съдията АНД № 216 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-1075-000820/ 31.05.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Разград, упълномощен с МЗ № 8121з-515/ 14.05.2018 г., на В.М.М., ЕГН **********,***, са наложени две административни наказания: 1/ глоба в размер на 50.00 лв., на основание чл.183, ал.4, т. 7, предл. 1 ЗДвП, за това, че на 20.05.2018 год. в 10.50 часа в град Кубрат на улица „Цар Освободител“, до дом номер 30, в посока гр. Русе, като водач, управляващ собствен лек автомобил Нисан Алмера Тино с рег. № РР 6010 ВК, не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, съставляващо нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП; 2/ глоба в размер на 20.00 лева, на основание чл. 185 ЗДвП, за това, че спрян за проверка на същата дата и място като водач, управляващ собствен лек автомобил Нисан Алмера Тино с рег. № РР 6010 ВК, носи и представя акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок, с което виновно е нарушил чл. 157, ал. 6 ЗДвП.
Недоволен от така издаденото във втората му част НП е останал В.М.М., който го обжалва с оплакване за незаконосъобразност. Твърди, че не е извършил нарушенията, за които е наказан – към момента на спирането му за проверка от актосъставителя е бил с поставен обезопасителен колан; при съставянето на АУАН при ПТП с негово участие от 15.12.2017 г. му е взет талона, чака издаването на НП срещу него след приключване на досъдебно производство, поради което не следва АУАН да се презаверява. Моли за отмяна на издаденото срещу него НП.
Въззиваемата страна поддържа издаденото срещу жалбоподателят наказателно постановление и счита същото за правилно и законосъобразно в атакуваните части.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Безспорно, чрез показанията на разпитаните по делото свидетели С. Н. и Т. Т. се установи, че на посочената дата, време и място – в град Кубрат по улица „Цар Освободител“, жалбоподателят е управлявал описаното моторно превозно средство, както и че в движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. И двамата свидетели непосредствено са възприела факта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя, както и че той не използва предпазен колан, което дало повод на първия от тях, в качеството му на мл.автоконтрольор да подаде знак със стоп-палка за преустановяване на движението на автомобила, за да бъде извършена проверка на водача. Видно от показанията и на двамата свидетели, водача на лекия автомобил, едва след като възприел подадения му знак за спиране, започнал да слага предпазния колан, с който е оборудван автомобила за мястото на водача. Св. Н. поискал документите на водача за проверка, при което му бил представен документ за регистрация на автомобила, без талон, като водачът обяснил, че след претърпяно пътно транспортно произшествие с негово участие се води досъдебно производство, като му е съставен акт. Извършил справка в базата данни и установил, че той е с отнет талона, и приемайки че всеки съставен АУАН замества синия контролен талон за срок от един месец от съставяне на акт, а съдебните производства са други процеси, приел че той е извършил и второ нарушение – носи акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок поради което, в качеството си на мл.автоконтрольор, съставил АУАН серия Г № 711303, с който повдигнал обвинение по отношение на водача за констатираните нарушения: управлява лек автомобил, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, квалифицирано по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП; и управлява лек автомобил с изтекъл срок на акт номер … от 15.12.2017 г., квалифицирано по чл. 157, ал. 6 ЗДвП. Предявил акта на нарушителя, който го подписал, без възражения, и получил препис. Докладван за произнасяне след изтичане на срока за възражения на АНО, посочения в НП Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Разград, упълномощен надлежно с МЗ № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, е издал атакуваното в настоящото производство НП, с което е приел, въз основа на изложената в АУАН фактическа обстановка, че жалбоподателя виновно е нарушил разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 ЗДвП, и наложил административните наказания, предвидени по вид – глоба, и фиксиран размер с разпоредбите на чл.183, ал. 4, т. 7, предл. първо ЗДвП за първото нарушение – „глоба” в размер на 50.00 лв., и с разпоредбата на 185 ЗДвП за второто нарушение – „глоба” в размер на 20.00 лв.,
Разпитани в хода на съдебното производство, в качеството им на свидетели по делото, актосъставителят С. Н. и Т. Т. – свидетели очевидци, и двамата служители в ОДМВР – Разград, потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение и атакуваното с жалбата наказателно постановление. Показанията им са логични и безпротиворечиви, кореспондират с установеното по делото; не се твърди и не се установи те да са заинтересовани във вреда на жалбоподателя или на друг негов близък, поради което съдът им дава вяра и приема за установено, че на процесната дата и място жалбоподателят е извършил първото нарушение, за което му е повдигнато обвинение и в последствие е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и че не е представил контролен талон.
Приложеното към администравнонаказателната преписка Възражение, изходящо от м.к.М. – баща на жалбоподателя, адресирано до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград, наименовано относно съставен АУАН серия Г № 711303/ 20.05.2018 г., както и приложеното към него т.нар. „Сведение“ от Д.Т., е неотносимо към предмета на доказване по делото, тъй като възразилия срещу АУАН Марин М. не е страна в административнонаказателното производство, не е свидетел - очевидец на извършването, респ. неизвършването на нарушението и на процеса по установяването му, завършил с издаване на процесния АУАН.
Въз основа на така изложените факти, съдът направи следните правни изводи: Атакуваното Наказателно постановление е законосъобразно и правилно в частта, относно установяването по несъмнен начин на извършването на нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП - управлява лек автомобил, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, и ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача на основание чл.183, ал. 4, т. 7, предл. първо ЗДвП с налагане на наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева. Кубратския районен съд не споделя направените от жалбоподателя възражения и релевираните от него доводи. В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител, който извод кореспондира и с показанията на разпитаните свидетели, участвали непосредствено в установяването му.
Наложеното му административно наказание е от вида и в рамките, предвидени от закона. Административнонаказващият орган е съобразил наложеното наказание с изискванията на чл. 27 и чл.28 ЗАНН. Извършеното от жалбоподателя нарушение е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав на визираната в наказателното постановление законова норма.
От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на правно задължение, предвидено в ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, водач, Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Установи се по несъмнен начин, че жалбоподателя В. М., като водач и управляващ собствения си лек автомобил не е използвал обезопасителния колан, с който автомобила е оборудван, и е предприел поставянето му, за да го използва, едва след като му е подаден сигнал от длъжностно лице по контрол на движението по пътищата да преустанови движението на автомобила, за да му бъде извършена проверка. Без значение в случая е от колко метра – 50-60, повече или по - малко, преди мястото на проверката, е започнал управлението на автомобила, след като е длъжен привеждайки го в движение да използва обезопасителен колан. От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, небрежно, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да знае разпоредбата, задължаваща го като водач на лек автомобил, когато е в движение, да използва обезопасителния колан, с който несъмнено автомобила е оборудван. Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна отговорност. Поведението му съставлява неизпълнение на задължение, обявено за наказуемо с разпоредбата на чл.183, ал. 4, т. 7, предл. първо ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 50.00 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Санкцията глоба е определена в рамките на фиксирания в закона размер, поради което обсъждането на размера на наказанието е безпредметно.
Основателни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на издаденото срещу него НП относно второто нарушение. Той е наказан на основание общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, предвиждаща санкция за други нарушения извън изрично изброените в предходните състави. Като нарушен е посочен чл. 157, ал.6 от ЗДвП, но този текст урежда функцията на съставения акт временно да замества контролния талон. В случая изобщо липсва констатация дали към момента на проверката жалбоподателя е с отнет контролен талон, а това всъщност е същината на този тест. В този смисъл нарушението би се изразило в управление без контролен талон, но такава фактическа обстановка не е визирана и всъщност остава неяснота какво конкретно се има предвид. Така е осуетена възможността на жалбоподателя да разбере какво му се вменява от фактическа страна и относно това второ, визирано в АУАН, нарушение, а това от своя страна налага отмяна на НП като незаконосъобразно на формално основание.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1075-000820/ 31.05.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Разград, упълномощен с МЗ № 8121з-515/ 14.05.2018 г., в частта с която на В.М.М., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв., на основание чл.183, ал.4, т. 7, предл. 1 ЗДвП, за това, че на 20.05.2018 год. в 10.50 часа в град Кубрат по улица „Цар Освободител“, в посока гр. Русе, като водач, управляващ собствен лек автомобил Нисан Алмера Тино с рег. № РР 6010 ВК, в движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, съставляващо нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1075-000820/ 31.05.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Разград, упълномощен с МЗ № 8121з-515/ 14.05.2018 г., в частта с която на В.М.М., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева, на основание чл. 185 ЗДвП, за това, че спрян за проверка на същата дата и място като водач, управляващ собствен лек автомобил Нисан Алмера Тино с рег. № РР 6010 ВК, носи и представя акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок, с което виновно е нарушил чл. 157, ал. 6 ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Разград в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: /п/