Р Е Ш Е Н И Е
№ V-
240
08.04.2021г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав, в публично съдебно заседание, на втори ноември две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Т. Михова,
разгледа докладваното от младши съдия Муртев в. гр. д. № 414 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Теодор Атанасов – АК Стара Загора, пълномощник на ЕС на к-с “Идън” в к.к. “Слънчев бряг”, с която се обжалва Решение № 211 от 20.11.2019г. постановено по гр.д. № 681/2017г. по описа на Районен съд – Несебър.
С обжалваното решение районния съд е отхвърлил предявеният от Етажната собственост на комплекс “Идън” в к.к. “Слънчев бряг”, представлявано от управителя Яна Димитрова Алексиева иск за признаване за установено, че А.В.Л., роден на ***г., поданик на К.И., с адрес в Република България: к.к. “Слънчев бряг”, к-с “Идън”, собственик на апартаменти А303, А307, А403, А107, му дължи сумата в размер на 21 211,40 лв. (двадесет и една хиляди двеста и единадесет лева и 40 ст.), представляваща непризнати от Общото събрание на Етажната собственост от 27.07.2016г. разходи, извършени през периода от 09.07.2014г. до 08.07.2015г., през който управител на Етажната собственост е бил А.В.Л. и които парични средства за него е възникнало задължението да ги предаде, след като е бил освободен като управител, на новоизбрания управителен орган, в срок до 15.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от 04.04.2017г. до окончателното й изплащане, както и мораторната лихва в размер на 1 366, 96 лв. (хиляда триста шестдесет и шест лева и 96 ст.), дължима за периода от 16.08.2016г. до 03.04.2017г., за които суми е издадена Заповед № 240 от 04.05.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д. № 337/2017г. по описа на Несебърския районен съд, като неоснователен.
С обжалваното решение Етажната собственост на комплекс “Идън” в к.к. “Слънчев бряг”, представлявано от управителя Яна Димитрова Алексиева, да заплати на А.В.Л., сумата в размер на 1570 лв., представляваща направените по делото разноски.
С обжалваното решение е отхвърлена претенцията на Етажната собственост на комплекс “Идън” в к.к. “Слънчев бряг”, представлявано от управителя Яна Димитрова Алексиева за осъждането на А.В.Л., да му заплати сумата в размер на 2 613, 57 лв., представляваща направени по настоящото дело разноски съгласно представен списък на разноските и сумата в размер на 1 626, 14 лв., представляваща разноски в заповедното производство, като неоснователна.
Твърди се, че първоинстанционното решение е немотивирано, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните норми и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. На първо място се твърди, че съдът неправилно е определил правното основание на иска – чл.26, ал.6 от ЗУЕС. Посочва се, че вероятно стана въпрос за техническа грешка и съдът е имал предвид чл.23, ал.6 от ЗУЕС, но въпреки това е разгледал иска като такъв с правно основание чл.40 от ЗУЕС. Сочи се, че районния съд е игнорирал протоколите от ОС на ЕС от 11.08.2014г. и от 27.07.2016г. и от 10.08.2016г. и изобщо не ги е обсъдил и разгледал. Изложени са съображения, че ответникът е действал като лице без представителна власт или като лице с представителна власт, но извън предоставените му правомощия. Посочва се, че неправилно и в противоречие с доказателствата по делото, районния съд е приел, че ОС е одобрило всички разходи на ответника, а необжалването на решенията на ОС на ЕС от етажните собственици е ограничило възможността им да искат от съда разрешаване на спора им във връзка с уреждане на мандатните отношения. Настоява се, че приемането на извършените действия от управителя на ЕС без представителна власт следва да е писмено и изрично за всяка отделна сделка – разход. Оспорва се като неправилен и изводът на съда, че присъстващите на събраните, проведено на 27/28.07.2015г., собственици доброволно са се лишили от възможността да им бъдат предоставени на разположение разходооправдателните документ. На следващо място са изложени съображения за нарушаване на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в това, че не е възприел характера на дължимата издръжка от управителя на ЕС при осъществяване на мандатните си задължения, като се настоява, че Л. не е действал с грижата на добрия стопанин, както го задължава чл.281 от ЗЗД. Изложени са обстойни доводи, че районния съд превратно е изтълкувал волята на ОС и не е приложил относимите правни норми. Твърди се, че районния съд е допуснал и процесуални нарушения, свързани с доказателствата по делото. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново такова, с което искът да се уважи в пълен размер. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за производството пред двете инстанции. Направени са доказателствени искания: за допускане до разпит на свидетел при режим на довеждане, както и за допълнителна съдебно-икономическа експертиза.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Таня Панайотова – Маркова, пълномощник на А.Л., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорва се твърдението на въззивника, че отношенията между страните следва да се уредят по чл.281 от ЗЗД, като в тази връзка се посочва, че твърдението за наличие на мандатни отношения е направено за първи път с въззивната жалба и поради това е недопустимо. Изложени са подробни съображения, че нормите на ЗЗД не намират приложение в процесния случай. Твърди се, че въззивникът за първи път с въззивната жалба въвежда твърдения и основания, които до този момент не са били посочени относно: размера на приходите; приложимия в отношенията между страните закон /ЗУЕС или ЗЗД/; твърдението, че разходите са извършени без представителна власт; неспазване на закона за счетоводството по отношение формата на отчета; необявяване на отчета по определения от закона ред. Оспорват се всички въведени в жалбата възражения. Противопоставя се на доказателствените искания на въззивника. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Не ангажира доказателства.
По направените от въззивника доказателствени искания, БОС се е произнесъл с определение по реда на чл.267 от ГПК като е допуснал извършването на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса, посочен във въззивната жалба, а поисканият разпит на свидетел е оставил без уважение.
В с.з. пред настоящата инстанция, страните поддържат наведените от тях доводи с въззивната жалба, респ. отговора.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
За да се произнесе по повдигнатия
правен спор, настоящия състав взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.284, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Етажната собственост на комплекс “Идън” в к.к. Слънчев бряг, представлявано от управителя Яна Димитрова Алексиева, твърди, че на 27.07.2016г. се е провело Общо събрание на етажната собственост на комплекс “Идън” в к.к. Слънчев бряг, когато е бил избран нов управител на етажната собственост. Дотогава такъв е бил ответникът А.В.Л., роден на ***г., поданик на К.И., с адрес в Република България: к.к. Слънчев бряг, к-с “Идън”, апартаменти А303, А307, А403, А107, който до 27.07.2016г. е имал задължението да събира средства от собствениците на апартаментите в комплекса и да заплаща с тях разходите за ток и вода, както и да полага грижа за поддържане на общите части в комплекса, включително и да заплаща разходите за необходими ремонти. Той не е предал на новия управителен съвет събраните от него суми, въпреки, че многократно е канен да стори това и при условията на чл.23, ал.6 от ЗУЕС. Той виновно не е изпълнил задълженията си да предаде събраните от него суми и намиращите се у него документи, касаещи етажната собственост, в предоставения му от новоизбрания управителен съвет срок до 15.06.2016г. Освен това ответникът е претендирал да му бъдат заплащани от етажните собственици парични средства, с които не е заплащал разходи, за които е заявявал, че са предназначени, като едновременно с това е отчитал някои от разходите с документ повече от веднъж, което се установило при извършена ревизия на контролния съвет за времето от 09.07.2014г. до 08.09.2015г. За дължимите на това основание суми от ответника ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 337/2017г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал заповед за изпълнение, срещу която ответникът е възразил. Ищецът счита, че за него е възникнал правен интерес да предяви установителен иск, с който моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на етажната собственост сумата в размер на 21 211,40 лева, представляваща непризнати от етажната собственост на комплекс “Идън” в к.к. Слънчев бряг разходи, както и сумата в размер на 1 366,96 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.08.2016г. до 04.04.2017г., и законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2017г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски в настоящото производство и тези, направени в заповедното производство.
В отговора на исковата молба ответникът заявява, че проверката, която контролният съвет е извършил, обхваща целия период, през който ответникът е бил управител на етажната собственост, като освен това не е ясно дали претендираната сума представлява част от тази, която първоначално е бил канен да върне – 31 006 лева, нито документите (първичните отчетни), въз основа на които се претендира сумата от 21 211,40 лева, за да се конкретизират. Така ответникът счита, че не може да изложи конкретни възражения и оспорвания срещу твърденията в исковата молба. Неясно също е въз основа на какви съображения Контролният съвет е определил като край на ревизирания период датата 08.09.2015г., поради което искът бил едновременно недопустим и неоснователен. От протокола от проведеното ОС на ЕС от 27-и и 28-и юли 2015г. е било видно според решението по т.2, че са описани разходи, извършени от ответника в качеството му на управител на етажната собственост, и които били приети като отделни пера от ОС, и което решение е влязло в сила след като не е атакувано с иск по чл.40 от ЗУЕС (срещу решенията на ОСЕС е бил предявен иск от етажен собственик, въз основа на който е образувано гр.д. № 688/2015г. по описа на Несебърския районен съд, производството по което обаче било прекратено поради неотстраняване нередовностите в исковата молба в срок). На констатациите в протокола на КС относно размерите на приходите и разходите на етажната собственост, салдото по двете банкови сметки към 08.07.2015г. е било в сума в размер на 7 944,16 лева, а списъка на разходите, приложен от ищцовата страна, е непълен и липсвали разходи, извършени през периода и признати от общото събрание, отрича да има дублиране на суми по разходи. Изброява конкретни фактури, които оправдават разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 5 163,40 лева, и конкретните услуги, за които тази сума е заплатена. Ответникът излага конкретни твърдения, които оправдават извършените от него разходи за етажната собственост, въведени като предмет на исковата претенция, като посочва и коя част от тях е одобрена от ОСЕС, за кои разходи не се издава фактура, а те се доказват с конкретни документи. От констатациите на КС не става ясно и разходите по кои конкретно фактури е признал и по кои не, за да може да вземе отношение. Според ответника споровете, свързани с оспорване на решенията на ОСЕС от 27.07.2016г. и от 10.08.2016г., като въз основа на предявените от етажни собственици искове са образувани съответно гр.д.№ 764/2016г. и гр.д.№ 782/2016г., двете по описа на Несебърския районен съд, се явяват преюдициални по отношение на настоящия спор, и разглеждането по настоящото дело не следва да се извършва до решаването на тези спорове за законосъобразност на взетите на ОСЕС решения с влязъл в сила съдебен акт. Оспорва авторството и съдържанието на протокола на Контролния съвет, но едновременно с това заявява, че не отрича факта, че всички трима членове на КС са го подписали, а само, че двама от тях, понеже не разбират български език, не знаят под какво са се подписвали, а проверката е извършена единствено от Анелия Иванова.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от процесуален представител, който с отделна писмена молба, подадена в изпълнение указанията на съда, е направил уточнения, необходими за изясняване на позицията на ищеца и на фактите, като посочва, че Л. е бил освободен като управител на Етажната собственост на проведено Общо събрание на 27.07.2016г., а новоизбраният Контролен съвет, в изпълнение на друго решение, взето на това събрание, е извършил ревизия на отчета и дейността на предишния управител – ответника, която е обективирал в протокол от 07.08.2016г., а ревизирания период е от 09.07.2014г. до 08.07.2015г. Отчета на Контролния съвет е бил приет на извънредно ОСЕС, проведено на 10.08.2016г. Изброява признатите и непризнатите разходи, като последните са предмет на исковата претенция. По твърденията на ответника и представените от него писмени документи изразява становище, че не се доказвала необходимост от извършването на разходите, които разходи не са свързани с етажната собственост, други касаят период извън този, въведен като предмет на исковата претенция. В представените писмени бележки пояснява, че от представените от ответника фактури, фискални бонове и разходни касови ордери не става ясно кой е извършил плащанията на стоките и услугите и за какви конкретни нужди, на каква стойност, което лишава от възможността да се проследят отделните стопански операции, извършени от ответника като управител на ЕС и да се прецени дали извършените разходи съответстват на нуждите на ЕС. Счита иска за основателен и доказан, а ответникът не е доказал положителните факти, а именно, че непризнатите от ОСЕС разходи са нужни и полезни на ЕС. Моли искът да бъде уважен изцяло, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените по делото разноски.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен адвокат, който взема отношение по конкретните претенции на ищеца и основанията за тях, като посочва, че част от приложените фактури са за период преди избора на ответника за управител на Етажната собственост, друга част от разходите са гласувани и приети на ОСЕС на 7-и и 8-и август 2014г. и през юли 2015-а година, оправдава друга част от направените разходи и непризнати от ищцовата страна с разходно оправдателни документи и заявява, че те са в интерес на Етажната собственоста. В представените писмени бележки заявява, че ищцовата страна се домогва да оспори решенията на Общите събрания на ЕС от 2014г. и от 2015г., с които са одобрени отчетите на дейностите на управителя, касаещи претендирания период. Към датата на проведеното ОСЕС от 09.07.2015г., която дата е краят на претендирания период, извършените от ответника разходи са в размер на 24 843,65 лева, като по сметката на Етажната собственост е имало средства в размер на 16 379,35 лева. След като сумата на признатите разходи е 19 935 лева, Етажната собственост би могла да има претенции за разликата от 4 908,65 лева. За непризнатите от Етажната собственост разходи първоначално в исковата молба са изложени твърдения, че ответникът не е представил фактури и разходно оправдателни документи, а след като такива документи са представени по делото, ищцовата страна е променила позицията си като обосновава неприемането на разходите с непризнаването на тези документи без убедителни аргументи. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
За да постанови обжалваното решение след анализ на събраните по делото доказателства, Районен съд – Несебър е приел, че ответникът действително е заемал през процесния период длъжността “управител на ЕС”, като между страните по силата на ЗУЕС е възникнало и съществувало мандатно правоотношение, тъй като заемната от него длъжност е включвала задължения да извършва определени правни действия, свързани със събиране и разходване на чужди парични средства, които е следвало да се отчитат пред доверителите.
При това положение е приел, че спорното материално право произтича от сложен фактически състав, включващ следните елементи – решение на ОС, с което ответникът да е избран за управител на ЕС; получаване на парични средства в това му качество, както и извършване на разходи, за които не е взето решение на ОС и не са одобрени впоследствие, респ. да не са били необходими по смисъла на чл.11, ал.1, т.10, б. “а” от ЗУЕС.Констатирал е, че от страна на ответника не се оспорва, че в процесния период, докато е заемал длъжността “управител” е получил претендираните с исковата молба суми, които е разходвал по посочените пера, като по делото е останал спорен въпроса, дали така посочените разходи са били необходими, респ. претендираната част от тях, с оглед нуждите на ЕС, като дори и да не са били необходими, дали средствата са разходвани в полза на ЕС.
Съдът е установил обаче, че няма основание да пристъпва към анализ на така посочените обстоятелства, тъй като решенията, взети на проведеното на 27/28.07.2015г. са влезли в сила след като не са били атакувани от никой от етажните собственици в преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Посочил е че с решението по т.2 от изготвения на това ОСЕС е било взето решение за приемане на финансовия отчет за периода от 09.07.2014г. до 09.07.2015г. Обосновал е извод, че това решение е законосъобразно, тъй като не нарушаване материални или процесуални нормативни разпоредби, а при гласуване на решението не е било нарушено изискването за информираност на етажните собственици за разходите на ЕС, респ. за доказване на тези разходи при взимането на решението за одобряването им. Запознавайки се с протокола от проведеното ОСЕС, чието съдържание не е било оспорено по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС е взел предвид направеното от етажните собственици изявление, че не е нужно да бъде представен детайлен отчет на всички фактури, като по този начин сами и доброволно са се лишили от възможността да им бъдат представени на разположение разходо-оправдателните документи, въз основа на който е бил съставен отчета и да бъдат своевременно информирани за счетоводната документация на ЕС при провеждане на ОСЕС и гласуване на решението по приемането на отчета и одобряване дейността на управителя за процесния период. Обосновал е извод, че щом посоченото решение за приемане на отчета на управителя е взето при наличие на изискуемите кворум и мнозинство при спазване на материалните изисквания на закона, то не съществува възможност да бъде прието, че същото е незаконосъобразно въз основа на релевирани последващи възражения от етажните собственици или новоизбрани органи на ЕС относно липсата на предоставена възможност за проверка на отчета и придружаващите го документи или липсата на разходо-оправдателни документи или тяхното несъответствие с изготвения отчет. В допълнение на изложеното е посочил, че не разполага с правомощието да извършва проверка по същество, дали одобреният финансов отчет съответства на представените приходни и разходни документи, доколкото подобна преценка по същество касае целесъобразността на взетото решение, като такава не може да бъде извършвана и в производството по чл.40 от ЗУЕС.
Мотивите в обжалваното решение, обсъждащи доказателствата по изясняването на спора от фактическа страна се възприемат изцяло от въззивния съд. БРС се е произнесъл в съответствие със събрания доказателствен материал и е изложил фактически и правни изводи, с които въззивната инстанция се солидаризира изцяло, поради което не намира за нужно да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
В допълнение на изложеното от
първоинстанционния съд и по повод наведените с жалбата оплаквания настоящата
инстанция формира следните правни изводи:
Всеки доклад за управлението на сградата – етажна собственост за определен
период и отчет на управителя /управителния
съвет/ на приходите и
разходите на етажната собственост касае съществени въпроси, важността на които
законодателят е отчел, като е предвидил и квалифицирано мнозинство за
приемането на тези решения, които ангажират имуществено етажните собственици.
Изготвянето на всеки отчет предполага обобщаване на разходи и приходи.
Разходите на етажните собственици се формират от различни пера, за повечето от
които се издават разходно-счетоводни документи. Приемането на отчета няма само
декларативен характер, а по същество представлява одобряване на извършените
разходи за етажната собственост. Това решение предизвиква промяна и подлежи на
съдебен контрол. Същевременно приемането на решение за одобряване доклада за
управление на етажната собственост и на отчета за приходите и разходите за
определен период, дори да е по-малък от предвидения в чл.23, ал.4 ЗУЕС
предполага информираност на етажните собственици за тези разходи, включително и
от първичните счетоводни документи за дейностите, за които се издават такива и
доказване от органа, който разходва средства на етажната собственост на тези
разходи. Оспорването на отчета предполага необходимост от получаване на
информация. Тъй като управителят, респ. управителния съвет действа като
представляващ етажната собственост в отношенията й с трети лица, то при решение
за неодобряване на направени разходи, те ще се считат като действия без, или
превишаващи представителна власт, за които няма потвърждение с произтичащите от
това последици за представителя. /в т.см. Решение № 78 от 13.05.2015г. на ВКС по гр.д. № 6829/2014г./
Основателно е възражението на въззивника, че
съдът не е определил правилно правната квалификация на иска. В исковата си
молба, ищцовата ЕС е обосновала правния си интерес с твърдения, че ответника
все още не е предал на новия УС всички събрани от него суми от етажните
собственици, които суми били предназначени за заплащане на сметки и поддържане
на общите части на комплекса, въпреки че бил канен да стори това многократно. С
оглед горното съдът приел с доклада си по чл.140 от ГПК, че е налице виновно
неизпълнение на императивната норма на чл.23, ал.6 от ЗУЕС, съгласно която
последният бил задължен да предаде на етажната собственост паричните средства,
които е събирал от името на етажната собственост по времето, когато е имал качеството
на председател на УС на ЕС, ведно с мораторната лихва за забава.
От своя страна, въззивната инстанция е
констатирала, че действително по делото се претендира установяване на суми, за
които не се спори, че не са налични, а представляват направени разходи във
връзка с управлението на ЕС, като ищецът за първи път с въззивната жалба сочи,
че претендира възстановяване на тези суми въз основа възникнало по силата на
закона между страните мандатно правоотношение, предвид изпълняваната от
ответника длъжност, включваща задължение за извършва определени правни
действия, свързани със събиране и разходване на чужди парични средства, които е
следвало да се отчитат пред собствениците.
С оглед изложеното и констатираното
противоречие в обстоятелствената част на исковата молба от една страна, а от
друга и обстоятелството, че искът е бил квалифициран от районния съд като такъв
по чл.23, ал.6 от ЗУЕС, е мотивирало БОС с Определение от 03.09.2020г. да
поиска от ищеца да поясни обстоятелствата, на които се основава претенцията му.
В с.з. от 05.10.2020г., процесуалния представител
на въззивника е изложил своето становище във връзка с така дадените указания
досежно обстоятелствата и фактите, съставляващи основанието на предявената
претенция, като заявил, че същата се основава на непризнати от ЕС средства по
съществуващо мандатно правоотношение между ЕС и ответника, в т.ч. такива
излизащи извън дадения му мандат през 2014г., разходи които не са необходими,
както и такива, за които не са били представени надлежни документи, удостоверяващи
тяхното извършване като съдът е приел с нарочно определение от 20.10.2020г.
така направените уточнения.
Така
направените от пълномощника на въззивната ЕС уточнения, настоящия състав
намира, че не съставляват уточнение на фактите, относими към съществуващите
между страните отношения и тяхното съдържание, а представлява правна
квалификация, тъй като дали очертаните от ищеца обстоятелства сочат на възникнало
между страните мандатно правоотношение е въпрос на правна оценка на заявените факти, каквато страната не
дължи, а евентуалното й извършване не обвърза съда. По правната си същност тези
твърдения са за липса на т. нар. "отчетна сделка" по смисъла на чл.
284, ал. 2 ЗЗД, като именно отсъствието й се сочи като основание за ангажиране
чрез способите на държавната принуда на имуществената отговорност на ответника.
Макар да е квалифицирал главния иск като такъв с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.23, ал.6 от ЗУЕС, РС - Несебър се е произнесъл
по обстоятелствата, на които ищецът се е позовал, разгледал е въпроса за
съществуването именно на претендираното от ищеца спорно материално право,
произнесъл се е по предмета, с който е бил сезиран, поради което не е нарушил
действащото в българския граждански процес диспозитивно начало. Следователно,
неточната правна квалификация не е от естество да обоснове недопустимост на
първоинстанционния съдебен акт. Сама по себе си тя не е довела и до неговата
неправилност, доколкото в решението си съдът е извършил преценка за
осъществяване в обективната действителност на материалноправните предпоставки
(юридически факти), включени във фактическия състав, пораждащ спорното
материално притезателно право, а именно: решение на ОС, с което ответникът
да е избран за управител на ЕС; получаване на парични средства в това му качество, както и извършване на
разходи, за които не е взето решение на ОС и не са одобрени впоследствие, респ.
да не са били необходими по см. на §1 от ДР на ПУРНЕС (отм.) и чл.11, ал.2 ЗУЕС. С оглед на това, правната квалификация на претенцията следва единствено да бъде прецизирана в мотивите на настоящия съдебен акт.
Неоснователни са и наведените с жалбата
доводи за това, че първоинстанционния съд неправилно е приложил ЗУЕС относно характера
и обвързващата сила на необжалваните решения на ОС на ЕС. Правилно съдът е
преценил, че всички наведени възражения свързани с липсата на представен писмен
отчет от страна на управителя, както и за недоказаност на действително
извършените през процесния период разходи от негова страна с тези приети от ОС
и обективирани в протокола от 27/28.07.2015г., по същество
касаят материалната незаконосъобразност на взетото решение и не могат да бъдат
предмет на настоящото производство, а само и единствено на такова по чл. 40,
ал.1 от ЗУЕС. Предвид изтичането на преклузивния срок за предявяване на иска за
отмяна на решението на ОСЕС от дата 27/28.07.2015г., правилно съдът
е счел, че същото се е валидирало, т.е. изчерпила се е правната възможност не
само чрез иск, но и чрез възражение да се предяви унищожаемостта, респ.
нищожността на решението и същото подлежи на изпълнение.
Обоснован и съответстващ на разглежданата
казуистика е и извода на РС - Несебър, че доколкото съдържанието на протокола
на ОСЕС от 27/28.07.2015г. не е оспорено по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, а
видно от съдържанието му етажните собственици са освободили управителя от
задължението му да представи писмен отчет за извършените от него разходи, то
наведените от пълномощника на въззивната ЕС оспорвания на констатациите на ОСЕС
за установени факти и истинността на направените от участниците в събранието
изявления, в т.ч. и на ответника Л., поради несъответствието им с обективната
действителност няма как да бъдат предмет на съдебен контрол, в т.ч. и в производство
по отмяна по чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Наличието на специални изисквания към
изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от
изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за
оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на протокола,
подобна на официалните свидетелстващи документи. След изтичане срока за
оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща
етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила.
Не може да бъде споделена тезата на
въззивната ЕС, че по отношение на възникналото по силата на закона мандатно
правоотношение са приложими единствено правилата на общия закон – ЗЗД относно
договора за поръчка, а разпоредбите на ЗУЕС са приложими само относно
определянето на специфичния характер и граници на правомощията на ЕС и органите
й на управление и реда за упражняването им, като имуществена отговорност на
ответника може да бъде търсена неограничено във времето. По същество с тези
доводи, както и с твърдението за неосъществена от ответника отчетна сделка
съгласно изискванията на ЗЗД, се цели да се обоснове отново извод за това, че
на 27/28.07.2015г. ОСЕС не е взело надлежно и валидно решение за
приемане отчета на управителя за извършените от него разходи в процесния период,
както и да се заобиколи уредената от 40, ал.2 ЗУЕС преклузия. Така изложените
от въззивника съображения не държат сметка за това, че фактическият състав на възлагането на
управлението на управител – етажен собственик
има друг характер и основание, различни от това на договора за поръчка, а
мандатните отношения, които възникват по силата на договора за поръчка са
различни по своето естество от тези, които възникват между управителя на ЕС и
самата Етажна собственост. При решенията на етажната собственост няма насрещни
права и задължения, което ги отличава от многостранните сделки. След влизането
им в сила, решенията на етажните собственици стават задължителни за всички
етажни собственици, вкл. за тези, които са гласували против, за неучаствалите
във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са
етажни собственици или обитатели. В този смисъл те са особен вид многостранни
актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща
цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези
решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване,
предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за
действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за
нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите
между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните
са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната
собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността
на тези решения се определя от правилата за тях, установени в ЗС и ЗУЕС, а не
от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на
сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице
безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост
е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален
е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Отмяната
на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на
процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението на
срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е
свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС,
уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на
протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения.
Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е
съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина,
включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от
предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на
решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до
нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в
рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не
може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок – в този
смисъл Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о.,
ГК.
С оглед изложеното следва да се приеме за неотносим
към предмета на делото довода, че представения от управителя Л. отчет на
разходите противоречи на ЗЗД, в частта относно формата и съдържанието на даване
сметка от довереника и потвърждаване от доверителя на извършените от него
действия в отношенията му с третите лица. Отчитането на управителя става по реда предвиден в
чл.11, ал.1, т.4 от ЗУЕС, като Общото събрание на ЕС е компетентния орган,
който следва да се произнесе по одобряването на годишния отчет управителя. В
допълнение на горното следва да се спомене, че ЗУЕС не предвижда изрична
писмена форма за доклада на управителя пред ОС на ЕС в чл.23, ал.2 ЗУЕС, като
такова задължение е предвидено изрично в чл.24, ал.9 ЗУЕС за доклада на
контрольора (контролния съвет). Видно от протокола от ОСЕС на 27/28.07.2015г., присъстващите на събранието са отказали
детайлно показване на разходите, а са пожелали устен доклад от управителя в
обобщен вид, което е ясно протоколирано и отчета на управителя е бил гласуван
по този начин. Това решение не е обжалвано от нито един от собствениците, вкл.
и от управителя на ЕС, който е присъствал на същото. В протокола липсват
изявления на участници в събранието, които да се възразили срещу така приетия
отчет, липсват и доказателства, че някой от тях е възразил в законоустановения
седмодневен срок, че в протокола са неправилно отразени изявления, гласувания и
пр.
Поради изложеното всички доводи и възражения на
въззивната ЕС досежно документалната обезпеченост на извършените от ответника
разходи в процесния период, доколко същите са действително извършени и са били
необходими, както и тези насочени срещу материалната незаконосъобразност на
взетото по т.2 решение на ОСЕС от 27/28.07.2015г. за приемане финансовия
отчет на управителя Л., не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото
производство. Поради цялостното съвпадане на фактическите и правни изводи с
тези изложени от първоинстанционния съд и неоснователността на исковата
претенция, постановеното от РС – Несебър решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на 78,
ал.3 от ГПК право на разноски за настоящото производство възниква за
въззиваемия Л.. По делото е представен договор за процесуално представителство
с уговорен размер на адвокатския хонорар в размер на 1500 лв. От съдържанието
му се установява още, че уговорената между страните сума е била заплатена в
брой, при подписване на договора и на последния е придадена силата на разписка
за получената сума, поради което така направените от въззиваемия разноски
следва да му бъдат присъдени на основание чл.81 от ГПК.
Мотивиран от горното, на основание чл.271 от ГПК, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 211 от 20.11.2019г.,
постановено по гр.д. № 681/2017г. по описа на Районен
съд – Несебър.
ОСЪЖДА Етажната собственост на
комплекс “Идън” в к.к. “Слънчев бряг”, представлявано от
управителя Яна Димитрова Алексиева, да заплати на А.В.Л., роден на ***г.,
поданик на К.И., с адрес в Република България: к.к. “Слънчев бряг”, к-с “Идън”, апартаменти А303, А307,
А403, А107, сумата в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща
направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.