О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 260144 24.11
.2020 год.,гр.Пазарджик
Пазарджишки окръжен съд,гражданска
колегия ,първи въззивен състав в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа В ч. гр.д.№ 782 по описа на съда за 2020 година, докладвано
от съдията Трънджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.413 от
Граждански процесуален кодекс.
С
определение от 9.10.2020 година ,постановено по гр.д.№ 4661 по описа на Районен
съд Пазарджик е прекратено
производството по делото и обезсилена
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№3613/2019
година.
За
да прекрати производството по делото , съдът е приел, че няма идентичност на
претенциите в заповедното и тази в исковото производство.
В
срок така постановеното определение е
обжалвано от „М.К.-БГ“ ЕООД. Съдът неправилно квалифицирал основанието на
претенцията. Действително сумата пари била присвоена от ответницата ,но между
страните била сключена спогодба и именно на основание нея била заявена
претенцията.
Поради
това и в заповедното и в исковото производство било посочено , че предмет на
претенцията са суми, които тя е получила и задължила да върне.
Моли
определението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за
разглеждане.
Писмен
отговор не е постъпил.
Съдът
намира частната жалба за допустима ,като подадена в срок срещу подлежащ на
обжалване акт .
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
В
производство по ч.гр.д.№3613/1019 година на РС Пазарджик е издадена по реда на
чл.410 от ГПК заповед за изпълнение.
Производството
е образувано въз основана заявление от „М.К.-БГ“ ЕООД срещу К.Г.. е ,че претенцията е за парично вземане в
размер на 17 994,61 лева ,както и ,че то произтича от неплатени фактури.
В
т.12 от заявлението , като обстоятелства , от които произтича вземането са
описани два броя фактури на обща стойност ,както е посочена. Сумата , посочена в тези фактури
длъжника се задължил върне в определен срок и не го е сторил.
Веднага
следва да се отбележи ,че е прието по задължителен начин в съдебната практика,
че според
изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната
индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на
заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че
в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото
подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това
основание от приложените към заявлението документи.
В конкретния случай е очевидно, че
заявлението не е отговаряло на изискванията ,но съдът е издал заповед за
изпълнение.
Тъй като заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл.47 ал.5 от ГПК , то на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск за установяване на вземането во пределен срок.
Предявен е иск, като в исковата молба
заявителят твърди, че по две фактури ответницата се е задължила да заплати
определени суми. Има идентичност до тук по страни и размер. Други обстоятелства
няма изложени но въпреки очевидната нередовност на исковата молба ,съдът е
предприел действия по размяна на книжа, като многократно впоследствие е отлагал
делото на различни основания.
Едва в открито съдено заседание на 11
август 2020 година правилно е
констатирано ,ч е исковата молба не отговаря на изискванията на 127 ал.1 т.4 от
ГПК, са дадени указания да се изложат
обстоятелства ,на които се основава претенцията.
В указания от съда срок е постъпила молба от
процесуалния представител на ищеца.Тази молба е връчена на ответницата при
условията на чл.41 ал.2 от ГПК. Тук също следва да се посочи, че на адреса
,който е посочил ищеца в молба /различен от постоянния и настоящия на
ответницата/ е връчен лично препис от исковата молба. От това обаче не следва
автоматично , че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.41 ал.2 от ГПК Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК, страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Неизпълнението на това
задължение има за последица приложението на фикцията по чл. 41, ал. 2, изр. първо ГПК, според която всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За да бъде предпазена
от тези неблагоприятни за нея последици поради незнание, страната се
предупреждава за задължението си по чл. 41, ал. 1 ГПК с първото съобщение по делото.
На ответника по иска
/сега молител/ е бил връчен препис от исковата молба с приложенията, като
полученото от страната съобщение не съдържа предупреждение относно последиците
от неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 1 ГПК, а именно, че всички съобщения ще се
прилагат по делото и ще се смятат за връчени /чл. 41, ал. 2, изр. първо ГПК/. Такова
предупреждение се съдържа в призовките за съдебните заседания, но никоя от тях
не му е връчена.
В изпълнение на указанията е посочено , че ищцата е
била управител на дружеството , в което си качество имала достъп и до
средствата му. закупило разсад по две
фактури, като за заплащането на цената
средства от касата на дружеството. С тях не заплатила цената по
фактурите ,но и не върнала сумата. След констатацията на тези обстоятелства от
ответницата била подписана разписка, чрез която се задължила в определен срок
да върне сумата. Тъй като не сторила това ищецът предявява иска.
Въззивният съд изцяло се присъединява към изложеното в
обжалваното определение относно допустимостта на иска по реда на чл.422 от ГПК.
В заявлението
за издаване на заповед за изпълнение заявителят задължително следва да опише от
какво произтича вземането му. Съдът задължително трябва да следи за наличие на
достатъчно описание на вземането. Целта е длъжникът да може да формира виждане
кое вземане се претендира, за да може да прецени оспорва ли го или не.
Вземането трябва да бъде индивидуализирано по начин, който да позволява и
извършването на проверка, целяща да установи, дали заявителят по заповедното
производство предявява иск за същото вземане. Това задължително следва да се
проверява служебно от съда и обезпечава допустимостта на установителния иск.
Недопустимо е след като е извършена проверка за оспорването на едно вземане в
заповедното производство, впоследствие да се допуска исково производство по чл.
422 ГПК между същите страни относно друго вземане.
В този смисъл, всеки иск по чл. 422 от ГПК, който по основание или размер се
различава от заявеното пред съда по заповедното производство, би се оказал
недопустим поради липса на правен интерес.
Спецификата на настоящия казус се определя от това ,че
именно заповедния съд не е изпълнил част от задълженията си и е издал заповед
за изпълнение. Обстоятелствата в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение макар да са непълни, съвпадат
във висока степен с тези , изложени в исковата молба. Изводът, че в т.12 на
заявлението заявителят основава вземането си на фактури ,тоест основанието е
наличие на облигационна връзка са некоректни и прибързани. Съдът е пропуснал да
отбележи, че в същата т.12 се съдържат твърдения, че тази сума е следвало да се
„върне“ от длъжника.
Разписката , на която ищецът всъщност основава
претенцията си е приложена и при подаване на заявлението.
Следователно съдът следва да извърши преценка /макар и
затруднена/ за идентичността на
претенциите, въз основа всичко изложено и съответно да не пренебрегва
представените доказателства.
Поради изложеното до тук ,въззивният съд намира ,че
определението е неправилно и следва да бъде отменено. Първоинстанционният съд
следва да разгледа спора ,като има предвид основните доводи на страната , които
може да извлече от изложените обстоятелства в т.12 на заявлението. Неизпълнение
на задължения от страна на съда , не бива да води до затруднение на страните да
реализират правата си.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И
ОТМЕНЯ определение от 9.10.2020 година ,постановено
по гр.д.№ 4661 по описа на Районен съд ,с което е прекратено производството по делото и обезсилена заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д.№3613/2019 година.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за
разглеждане при съобразяване на дадените указания.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.