№ 107
гр. Кърджали, 09.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20215140101462 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, вр.с чл.535 и сл.от ТЗ.
Ищецът Н.Х.Г., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Б.Д.,
твърди, че има парично вземане в размер на сумата от 8 000 лева,
произтичащо от редовен от външна страна запис на заповед, издаден от
ответника на дата 09.07.2020 г., с падеж за плащане 09.12.2020 г. Твърди, че
за вземането си ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело
№ ***/2021г., по описа на Районен съд-Кърджали срещу която ответникът
възразил, като на ответника било указано от заповедния съд да предяви иск за
установяване на вземанията си. Въз основа на изложените обстоятелства,
твърди, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск,
като моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8
000 лв. неплатена главница по запис на заповед от 09.07.2020 г., с падеж
09.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 12.08.2021 г., до
окончателното й изплащане. Претендира направените разноски в заповедното
и исковото производство.
Ответникът А.А.А., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. А.С.
оспорва иска с възражения, че записа на заповед не отговаря на формалните
изисквания, заложени в закона. Оспорва редовността от външна страна на
записа на заповед, в частност автентичността на същия от гледна точка на
изпълненото в съдържанието на записа на заповед относно датата на
съставяне и размера на дължимата сума, като твърди, че е налице подправка
1
на документа в тази част. Излага възражения за наличие на подправка при
изписванията на името и ЕГН-то на издадетеля, името, ЕГН-то и номера на
личната карта на поемателя, като оспорва автентичността на подписа на
издателя. Сочи, че като абстрактна сделка, същата няма абсолютен характер и
не може да се разглежда откъснато от каузалното отношение между страните,
т.к. сделка, лишена от основание, не може да има, като не твърди наличие на
конкретно каузално правоотношение между страните. По изложените
съображения моли иска да се отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Установява се от приложеното ч.гр.д.№ ***/2015 г. по описа на Районен
съд-Кърджали, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумата от 8
000 /осем хиляди/ лева, представляваща неизплатена главница по запис на
заповед, издаден от длъжника на дата 09.07.2020 г., с падеж за плащане
09.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главница, считано от
12.08.2021г. - дата на постъпване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски - 160
/сто и шестдесет/ лв. за внесена държавна такса и 510 /петстотин и десет/ лв.
за адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ответникът е
възразил срещу заповедта за изпълнение. В предоставения на ищеца от съда
1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е
предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от
длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
Съгласно т.17 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на
делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК е
съществуването на вземане, основано на записа на заповед. При въведени от
страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Всяка от
страните следва да докаже фактите, на които са основани твърденията и
възраженията й и които са обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право – за съществуването, респективно несъществуването на
вземане по записа на заповед.
В настоящия случай ищецът не твърди да съществува каузално
правоотношение между страните. Възражения за съществуване на каузално
правоотношение не са наведени и от ответника. Следователно, предмет на
делото е възникването и съществуването на валидно менителнично
2
правоотношение. Записът на заповед е едностранна сделка – същата
представлява абстрактно едностранно волеизявление, по силата на което
издателят обещава да плати на поемателя или на негова заповед определена
парична сума. Тъй като сделката е абстрактна – не е нужна кауза за нейната
действителност, и с оглед безусловния характер на същата, в закона са
поставени формални изисквания относно нейната форма и съдържание.
Записът на заповед е в писмена форма за действителност и трябва да съдържа
реквизитите по чл. 535 ТЗ.
Относно абсолютните възражения, касаещи формата на ценната книга,
съда намира следното.
По смисъла на чл. 535 ТЗ записът на заповед е формална сделка, чието
задължително съдържание е императивно определено от законодателя и е
условие за валидността на акта. Само в изрично и изчерпателно посочените от
закона случаи, липсата на някои от изброените в нормата на чл. 535 ТЗ
реквизити, не се отразява на действителността на менителничния ефект
(случаите на ал. 2, 3 и 4 на чл. 535 ТЗ). Във всички други случай, съгласно чл.
536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в
чл. 535 ТЗ, не е валиден запис на заповед.
Процесният запис на заповед от 09.07.2020 г. съдържа наименованието
„запис на заповед“ в текста на документ на езика, на който е написан, налице
е изявление, което съставлява безусловно обещание да се плати определена
сума пари, конкретно посочена като абсолютен размер, на определен ден –
падеж на 09.12.2020 г. Падежът е определен по начина, посочен в чл. 486, ал.
1, т. 4 ТЗ - в определен ден. За да настъпи изискуемостта на вземането не е
необходимо предявяване на записа на заповед – така съгласно т. 3 от TP № 1
от 28.12.2005 г., по тълк. д. № 1/2004 г., ОСГТК на ВКС, понеже падежа е на
определен ден.
Ответникът е оспорила автентичността на ценната книга, поради което
е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. От приетата без възражения
от страните съдебно-графологична експертиза, която съда кредитира като
обективно и компетентно изготвена се установява непротиворечиво, че
подписът върху ценната книга е положен от ответника А.А.А..
Подписът, положен от ответника в края на текстовата част на ефекта,
удостоверява по надлежен начин, че изявлението по-горе е направено от него.
В този смисъл е постановено Решение № 36/30.03.2011 г. по гр.д.№ 384/2009
г. на ВКС, ІV г.о. Там е казано, че подписът изразява съгласие на автора с
изявлението, което е материализирано в документа, ето защо той се полага на
място, от което се вижда това – след изявлението.
По отношение на датата на издаване на процесния запис на заповед,
вещото лице дава заключение, че датата, посочена в графа "дата на издаване",
първоначално е изписана в записа на заповед 09.09.2020 год., като в
последствие е извършена поправка /корекция/ в частта относно месеца, а
именно върху цифрата 9 в последствие е нанесена цифрата 7. Съдът намира,
3
че в случая не е налице порок в записа на заповед, водещ до неговата
нищожност, тъй като по-надолу в документа е изписано "днес:09.07.2020 г., в
гр.София,….", поради което съдът намира, че записа на заповед е издаден на
дата 09.07.2020 г. и не е налице порок обуславящ неговата нищожност.
По отношение възражението за различия в дължимата сума, изписана
цифром и словом, съда намира следното: съгласно заключението на СГЕ при
буквеният текст "Осем" в първи елемент на думата се установява ***, като е
извършено допълнение на същата с примко-овален елемент и с допълнително
привнесен примко-овален елемент са обримчени от главна буква О. В
останалата част на думата при буквите, вещото лице не установява наличие на
корекция. При изследвания цифров текст, под буквения вещото лице
установява наличие на изписване на допълнителен овален /о-образен/ елемент
при началната част на ***, с цел преобразуването на същата в цифра 8.
Съдът намира, че това разминаване не води до недействителност на
ценната книга. Това е така, понеже в разпоредбата на чл. 460, ал. 1 от ТЗ,
приложима към записите на заповед по силата на препращането на чл. 537 от
ТЗ, е предвидено, че при различие в изписването на сумата по менителницата
с думи и цифри, важи сумата изписана с думи, а съгласно чл. 460, ал. 2 ТЗ,
ако в менителницата сумата е написана няколко пъти с думи или с цифри, при
различие важи най-малката сума. В случая вещото лице констатира при
първото изписване на дължимата сума с думи в записа на заповед, корекция в
буквеният текст само по отношение на първата буква, като в останалата част
на думата при буквите не се установява наличие на корекция. Действително
това изписване е налице в частта от записа на заповед, където е посочено :"с
настоящия запис на заповед се задължавам да изплатя сумата ..", като в тази
графа освен цифром, дължимата сума е изписана и словом и вещото лице
констатира корекция в първата буква от изписването на дължимата сума
словом.
Съдът констатира, че в записа на заповед непосредствено след това
изписване има графа "с думи.." и дължимата сума е изписана повторно, като е
изписано словом "осем хиляди", като в тази част не са констатирани от
вещото лице манипулации или корекции в текса на документа. Съдът намира,
че предвид непротиворечивото изписване на дължимата сума словом "осем
хиляди лева", в посочената за това графа и при съобразяване на разпоредбата
на чл. 460 от ТЗ във вр. с чл. 537 от ТЗ, следва да се приеме, че дължимата
сума по записа на заповед е в размер на осем хиляди лева.
Съдът намира, че в случая обаче ищеца не установи процесния запис на
заповед да е изден в негова полза.
Съгласно заключението на неоспорената по делото съдебно-
графологична експертиза, имената на помателя в записа на заповед са
изписани със смесен ръкопечатен и ръкописен буквен текст и гласят: Н.Х. Г.,
т.е. налице е несъответствие във фамилното име на поемателя, поради което
същия не може да се легитимира като надлежен кредитор на вземането,
4
доколкото е налице несъответствие в изписването на имената на лицето.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 535, т. 5 ТЗ, следва да са
посочени трите имена на лицето, в чиято полза следва да се плати. Законът не
изисква друга индивидуализация и посочване на други индивидуализиращи
данни на поемателя в записа на заповед. В случая посочените допълнителни
такива като егн и номер на лична карта на поемателя не променят крайния
извод на съда. Вещото лице дава заключение, че при цифровия текст, относно
ЕГН-то *** на поемателя, при първата *** се установява наличие на
изписване на допълнителен примковидно-праволинеен елемент в горната част
на същата, който нарушава цялостта па цифрата, а при цифровия текст,
относно л.к. № ****, при началната *** се установява, че върху същата с по-
едър шрифт е изписана ***. Видно от изписването във всички книжа по
делото /в това число заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, отговор на искова молба, пълномощно/, ищеца Н.Х.Г. се
индивидуализира с ЕГН **********, което не съответства на изписаното в
процесния запис на заповед ЕГН ***, като е налице несъответствие в шестата
поредна цифра от егн-то. Предвид несъответствието в имената, ЕГН-то и
констатираната от вещото лице корекция в номера на личната карта на
посоченото като поемател лице, съдът намира, че ищеца не доказа вземането
си основано на представения запис на заповед.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че
предявения от ищец иск по чл.422 ал.1 ГПК е неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените разноски в общ размер на 680 лв., от които 500 лв.
адвокатско възнаграждение и 180 лв. възнаграждение за вещо лице.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Х.Г., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ****, представляван от пълномощник адв. Б.Д. - САК против А.А.А. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, иск да се признае за установено по
отношение на А.А.А. с ЕГН ********** съществуването на вземане на Н.Х.Г.,
с ЕГН ********** за сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева, представляваща
неизплатена главница по запис на заповед, издаден на дата 09.07.2020 г., с
падеж за плащане 09.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главница,
считано от 12.08.2021г. - дата на постъпване на заявлението по чл.417 от ГПК
в съда до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед №297 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
дата 17.08.2021 г. по ч.гр.дело №***/2021г. по описа на Районен съд-
Кърджали.
ОСЪЖДА Н.Х.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: **** да
5
заплати на А.А.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: **** направените по
делото разноски в общ размер на 680 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд-Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6