ОПРЕДЕЛЕНИЕ №551
Гр. Бургас, 19 декември 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев,
ЧЛЕНОВЕ: Нели Събева,
Христина Марева,
като разгледа докладваното от съдия Марева касационно частно гражданско дело № 429 по описа за 2019 година.
Производството е образувано по частна жалба от П. Л. М. , ЕГН **********, чрез адв. З. , против О. № 403/ 25.09.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 252 /2019г. по описа на Окръжен съд Я. , с което делото е прекратено.
Поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, и настоява за неговата отмяна. Твърди, че заедно с П. за доброволно изпълнение на 29.11.2013 г. на страната не е връчвана процесната Заповед за доброволно изпълнение на парично задължение въз основа на документ. Настоява, че нито лично, нито по пощата, не е получавала писмо с приложени вътре тези документи. Счита, че приложената обратна разписка е нечетлива и не става ясно, дали има подпис и чие е той. Поддържа, че Заповедта за доброволно изпълнение не е влязла в сила, тъй като е надлежно връчена едва на 30.10.2018 г.
В срока по чл.276 ГПК е получен отговор на частната жалба от „Б“Е. , ЕИК ***в който се поддържа, че същата е неоснователна, а обжалваното с нея определение – валидно, допустимо и правилно. Твърди, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, а твърденията на П. М. , че Заповедта за изпълнение на парично задължение, ведно с П. за доброволно изпълнение не са ѝ връчени, са неясни по смисъл, процесуално недопустими и несъстоятелни.
Иска се потвърждаване на обжалваното определение. Претендират се разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице с правен интерес от обжалването и съдържа всички изискуеми по закон реквизити, поради което се явява допустима.
По същество тя е неоснователна.
Апелативен съд – Б. , като взе предвид представените по делото писмени доказателства и съображенията в частната жалба, и прилагайки законовите разпоредби, установи следното:
Производството по гр. дело № 252/2019 г. по описа на Окръжен съд – Я. е образувано по частна жалба на П. Л. М. , чрез адв. З. , против разпореждането за незабавно изпълнение на заповед № 653/13.07.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 353/2011г. по описа на Е. районен съд.
Изложени са съображения, че цесията между кредиторът "Б. "Е. и "О"Е. не ѝ е съобщена и не е произвела действие. Поддържа се, че на основание чл.147 ЗЗД М. е освободена от поръчителството и от заплащане на задължението. Освен това се е позовала и на изтекла 5-годишна погасителна давност, считано от датата на издаване на изпълнителния лист – 15.07.2011г.
Ответникът по частната жалба – "Б. " Е. поддържа в писмения си отговор, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена след срока по чл.419, ал.1 ГПК, а алтернативно – че същата е неоснователна.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение Окръжен съд Я. е оставил частната жалба без разглеждане и е прекратил делото. В мотивите си съдът е посочил, че тя е подадена след изтичане на срока по чл.419, ал.1 ГПК и се явява процесуално недопустима.
Настоящата инстанция споделя тези изводи и намира така постановеното определение за правилно.
Видно от представените по делото писмени доказателства, по ч.гр.д. № 353/2011г. по описа на Районен съд Е. е постановено Разпореждане № 653/13.07.2011г. за незабавно изпълнение и е издадена Заповед № 653/13.07.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжниците З. И. като кредитополучател и П. Л. М. , и П. Д. М. , в качеството им на поръчители и солидарни длъжници, които да заплатят солидарно на кредитора "Б."Е. следните суми: 7 161.50 евро – главница по договор за кредит от 17.05.2008г. и договор за поръчителство от същата дата; 660.32 евро – възнаградителна лихва за периода от 29.12.2010г. до 11.07.2011г.; 339.49 евро – просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 19.01.2011г. до 11.07.2011г.; законна лихва върху главницата от 11.07.2011г. до изплащане на вземането и 888.48 лв. - разноски по делото. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист, получен от кредитора на 11.08.2011 г.
Въз основа на издадения от Районен съд Е. изпълнителен лист е било образувано изп.д. №***/2013г. по описа на ЧСИ И. Х. , рег. № * на КЧСИ, по което на длъжника П. М. е била изпратена покана за доброволно изпълнение, заедно с издадената заповед за изпълнение № */13.07.2011г. и копие от изпълнителния лист. Видно от подписа върху известието за доставяне и от отбелязването на ЧСИ Х. върху изпълнителния лист, тези документи са били получени лично от М. на 29.11.2013г.
Изпълнително дело № ***/ 2013г. обаче е било прекратено на 08.01.2016 г. при условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК като впоследствие по молба на дружеството "О " Е. е образувано ново изп.дело № ***/2018г.отново по описа на ЧСИ Х. , рег. № * на КЧСИ. По него ведно с поканата за доброволно изпълнение до длъжника П. М. , отново ѝ е връчена и заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, по съображения, че не е било изяснено, кой е получил поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение по прекратеното изп.дело № 1193/ 2013г.
Съгласно чл.419, ал.1 и ал.2 ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение. Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК. При стабилизиране обаче на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение, по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането ѝ в сила. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, той губи правото си да го направи по-късно.
След като поканата за доброволно изпълнение по изп.дело №***/2013г. е връчена на П. М. на 29.11.2013 г., ведно със заповедта за изпълнение и копие от изпълнителния лист, срокът за обжалване на разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, е изтекъл на 13.12.2013 г. Частната жалба от П. М. вх. № 2618/ 06.11.2018 г., подадена в Районен съд Е. се явява просрочена и като такава – недопустима.
При така направените констатации настоящата частна жалба се явява е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея определение на Окръжен съд Я. , като законосъобразно и правилно – да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд – Б. :
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА О. № 403/ 25.09.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 252 /2019г. по описа на Окръжен съд Я.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: