М О Т И В И по Присъда № 49 от 09.05.2013г., постановена по
НОХД№116/2013г. по описа на ЯОС:
Ямболска окръжна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимия Н.Е.Ш.,
ЕГН ********** за извършено от него престъпление
по чл.242, ал.2 от НК, за това, че на 15.11.2012 г., около
15.30 часа, при преминаване на ГКПП - с. Лесово, област Ямбол, през
вход за леки
автомобили от Република Турция за Република България с лек автомобил марка „Рено", модел „Меган Сценик"
с per. № РР *** ВА, без надлежно
разрешително, е пренесъл през границата на страната / от
Република Турция в Република България/ високорисково наркотично вещество - хероин с общо тегло
10,229 кг., с концентрация на активно действащ
компонент диацетилморфин - 53% и 59%, на стойност 920 674,80 лв.
В съдебно заседание
участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено.
Счита, че направеното от подсъдимия самопризнание по реда на т.2 на чл.371 от НПК се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, от които от своя
страна безспорно се установява фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт, поради което подсъдимият следва да
бъде признат за виновен по така предявеното му обвинение. Посочва, че тъй като
разглеждането на делото е протекло по реда на глава 27 от НПК, то наказанието
следва да бъде определено по чл.58а, ал.1 от НК, като бъдат взети предвид
смекчаващите вината на Ш. обстоятелства - чистото му съдебно минало, това, че
се признава за виновен още на ДП, като при условията на чл.54 от НК му бъде
определено наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно – 10
години лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3, както и глоба в
размер на 100 000лв. Прокурорът пледира в посока приложение на разпоредбата
на чл.242 ал.7 и ал.8 от НК, респ. предметът на контрабандата и превозното
средство, послужило за пренасянето му, да бъдат отнети в полза на държавата.
Подсъдимият участва в съдебно заседание лично
и с упълномощения от него защитник - адвокат от АК-Варна. Подсъдимият по реда
на чл.371, т.2 от НПК заяви пред настоящият състав на съда, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че не желае да
се събират доказателства за тези факти. Становището на подс.Ш.
се подкрепи и от защитника му. Подсъдимият изразява съжаление за извършеното и
критично отношение към последното. Защитникът пледира в посока признаване
вината на подзащитния му, като относно наказанието
моли съда да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК като бъдат взети
предвид следните смекчаващи вината на Ш. обстоятелства: направеното от него
самопризнание още в хода на досъдебното производство,
добрите му характеристики в общестовото, това, че
липсват данни за противообществени негови прояви вкл.
и такива, приключили с присъда, чистото му съдебно минало, младежката му
възраст към датата на извършване на деянието – едва на 19години, личната му
оценка за извършеното, съзнаването за извършване на противообществено
деяние и направеното от него разкаяние. В тази връзка, защитникът моли съда да
определи и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода под минималния
предвиден в закона размер, а именно – 4 години лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. По
отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба, защитникът моли съда да
приложи разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК, предвид горепосочените смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед това, че там, където живее
подсъдимия безработицата е доста голяма, а и изразява виждане, че каквото и да
се работи в България е много трудно да се отдели сума от 100 000лв. за
заплащане на глобата. Алтернативно моли в случай, че наказанието глоба все пак
бъде наложено, размерът да бъде в поносим размер, за да може подсъдимия да
заличи последствията й и да се реабилитира.
При дадената от съда на подс.Ш. последна дума, същия заявява, че съжалява за
постъпката си и моли за снизходителност.
Съдът, след като извърши
цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 15.11.2012г. подсъдимият Н.Е.Ш. пътувал до Република
Турция с цел закупуване на торопръскачка – втора
употреба, необходима му за работата, с която се занимавал в сферата на селското
стопанство. От Република Турция подсъдимият се насочил обратно към Република
България. Около 15.00 часа пристигнал на изхода на турската граница при Хамзабейли-Лесово, като
управлявал лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган Сценик” с рег. № РР *** ВА. След преминаване на паспортния
и митническия контрол на Република Турция, служител от турския митнически пункт
предложил на Ш. да превози свидетелката К.С.А., българска гражданка до МП-с.Лесово, област Ямбол. А. имала забрана за влизане в
Република Турция. Подсъдимият се съгласил и двамата отпътували за Република
България.
Около 15.30 часа подсъдимият с управлявания от него лек
автомобил и свид.А. пристигнали на трасето за
обработка на входящи леки автомобили от Република Турция за Република България.
Свидетелят Х.Б. и свидетелят К.М., двамата инспектори на МП-с.Лесово, попитали подсъдимия и спътничката му имат ли стока,
вещи, валута и валутни ценности за деклариране пред митническите органи, като
получили отрицателен отговор от подсъдимия и свидетелката. След това свид.М. пристъпил към проверка на документите на
подсъдимия, на свидетелката и на автомобила. При проверката на документите
констатирал, че лекият автомобил, управляван от подсъдимия е собственост на Ърфан Шукри Мехмед, от който
подсъдимият имал нотариално заверено пълномощно за управление и стопанисване на
МПС от 14.11.2012г. Това усъмнило митническия инспектор, който отделил
автомобила и го насочил в халето за извършване на щателна митническа проверка
по метода „Анализ на риска”. При проверката на МПС в багажното отделение била
поставена фуниеобразна торопръскачка. Задните седалки
на автомобила били демонтирани и поставени във фунията. Свидетелите Б. и М.
решили да проверят багажните отсеци под задните
седалки. Инсп.Х.Б. отворил капака на отделението под
дясната задна седалка и забелязал 12 бр. пакети с правоъгълна форма, увити в
сребрист станиол. Разтваряйки един от пакетите установил, че в тях има кафяво
прахообразно вещество. На въпросното вещество му бил направен полеви наркотест PEN TEST и било установено, че
веществото реагирало на наркотичното вещество хероин. При така констатираните
обстоятелства, свид.Б.
преустановил проверката и уведомил служители от Териториално звено
БОП-гр.Ямбол. Щателната проверка на автомобила продължила след пристигането на
разследващ полицай, като във фабричната кухина на арматурното табло на МПС-то
били намерени още 9 бр. пакети, подобни на първоначално откритите. Общо в
автомобила, управляван от подсъдимия били намерени 21 бр. пакети, съдържащи
кафяво прахообразно вещество с положителна реакция на хероин с общо бруто тегло
10, 816 кг. Така описаните 21 бр. пакети били номерирани, изтеглени и подробно
описани в протокола за оглед на местопроизшествие, като същите ведно с лекия
автомобил марка „Рено”, модел „Меган Сценик” с рег. № РР *** ВА. и пълномощно за управление и
стопанисване на МПС с превод на турски език били иззети. За установеното бил
съставен Акт за установяване на митническо нарушение рег. № 610/15.11.2012г.,
протокол за щателна митническа проверка № 2786/15.11.2012г., разписка №
348/15.11.2012г., протоколи за личен преглед № 153 и № 154, двата от
15.11.2012г., били взети писмени обяснения от подсъдимия и свид.А.,
двете от 15.11.2012г. Наркотичните вещества били предадени на разследващия
полицай с приемо-предавателен протокол №
40/15.11.2012г., а лекият автомобил бил предаден на отговорно пазене на
територията на МП-с.Лесово при Митница-Бургас с
протокол за съхранение на веществени доказателства от 15.11.2012г. С приемо-предавателни протоколи № 26359/10.01.2013г. и №
26360/10.01.2013г. високорисковото наркотично
вещество с нето тегло 10 229,72 грама хероин с концентрация на активно
действащ компонент на хероина диацетилморфин 53% и
59%, в т.ч. и изследваните представителни проби от НТЛ при ОД на МВР-Ямбол били
предадени на съхранение на Агенция „Митници”-ЦМУ-гр.София.
Видно от заключението по назначената по делото
физикохимична експертиза, наркотичното вещество представлява високорисково наркотично вещество – хероин, с общо нето
тегло 10,229 кг. с концентрация на
активно действащ компонент на хероина диацетилморфин
53% и 59%, на обща стойност 920 674,80 лева. В експертизата изрично е
посочено, че хероинът е наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно
Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961г. и Съгласно закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите.
Хероинът и активният му компонент диацетилморфин се
намират в Списък № 1 към чл.3 ал.2 от ЗКНВП, включващ растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина.
Видно от заключението по назначената по делото оценителна
автотехническа експертиза, средната пазарна стойност
на лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган Сценик” с рег. № РР *** ВА
е 4 140 лв.
От приложената по делото справка за съдимост от
16.11.2012г. на БС при РС-Тутракан, се установява, че подс.Ш.
е с чисто съдебно минало.
Производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК. За да
приеме за установени изложените фактически обстоятелства съдът в съответствие с
разпоредбата на ал.3 на чл.373 от НПК взе предвид направените от подсъдимия
самопризнания в съответствие с разпоредбата на ал.2 на чл.371 от НПК и
събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, които потвърждават тези самопризнания, при изразено от
подсъдимия съгласие да не се събират доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По-конкретно, събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимия са
следните: обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели К.М., Х.Б. и К.А., заключенията по назначените по делото
оценъчна и физикохимическа експертизи; приложените по делото и приобщени към
доказателственият материал чрез прочитането им на осн.чл.283
от НПК писмени доказателства - Протокол за оглед на местопроизшествие от
15.11.2012г., АУАН №610/15.11.2012г.,
Разписка за митническо задължение №348/15.11.2012г., Свидетелство за
регистрация на МПС/л.17 от ДП/, Обяснение от Н.Ш. от 15.11.2012г. /л.18 от ДП/,
Протокол за щателна митническа проверка №2786/ 15.11.2012г., Протокол за личен
преглед №153/15.11.2012г., Протокол за личен преглед №154/15.11.2012г.,
Обяснение от св.А. от 15.11.2012г., Приемо-предавателн протокол №40/15.11.2012г., нотариално заверено
Пълномощно рег.№4115 от 14.11.2012г., Справка за съдимост от 16.11.2012г. на БС
при РС-Тутракан, Справка от инф.система на
Прокуратура на РБ към дата 15.11.2012г., Протокол за вземане на представителни
проби от 22.11.2012г., Приемо-предавателен протокол
№26360/10.01.2013г., Приемо-предавателен протокол
№26359/10.01.2013г., Протокол за оценка на наркотични вещества от 11.01.2013г.,
Протокол за съхранение на веществени доказателства от 15.11.2012г.
Съдът кредитира обясненията на подс.Ш., дадени в хода на ДП, показанията на свидетелите К.М.,
Х.Б. и К.А. , дадени от тях в хода на досъдебното
производство, т.к. същите са логични,
последователни и безпротиворечиви както вътрешно,
така и с останалите събрани по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и взаимовръзка.
Съдът кредитира заключенията по назначените по
делото оценъчна и физикохимическа експертизи, като пълни, обективни, ясни и
обосновани, а и изготвени в съответствие с изискванията за това.
Съдът кредитира и
горепосочените писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, т.к. същите са изготвени по съответния ред и не противоречат на
останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен материал.
Съдът констатира, че депозираните от подсъдимия
самопризнания и направеното от него
изявление за приемане на фактите и обстоятелствата в обстоятелствената част на обвинителния акт, с
всички свързани с тях законови последици, са съответни и се подкрепят от всички
визирани по-горе доказателства по
делото, събрани по предвидения в НПК процесуален ред.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От всички събрани по делото доказателства безспорно се
установява, че подс.Ш. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл. 242, ал.2 от НК, тъй като на 15.11.2012
г., около 15.30 часа, при преминаване на ГКПП - с. Лесово, област Ямбол, през вход
за леки автомобили
от Република Турция за Република България с лек автомобил марка
„Рено", модел „Меган Сценик"
с per. № РР *** ВА, без надлежно
разрешително, е пренесъл през границата на страната / от
Република Турция в Република България/ високорисково наркотично вещество - хероин с общо тегло
10,229 кг., с концентрация на активно действащ
компонент диацетилморфин - 53% и 59%, на стойност 920 674,80 лв.
Авторството на престъпното
деяние се установява безспорно както от самопризнанията на подсъдимия, дадени по реда
на т.2 на чл.371 от НПК, така и от показанията на разпитаните по делото в хода
на досъдебното производство свидетели К.М., Х.Б. и К.А., от писмените доказателства -
Протокол за оглед на местопроизшествие от 15.11.2012г., АУАН №610/15.11.2012г., Протокол за щателна
митническа проверка №2786/ 15.11.2012г., нотариално заверено Пълномощно
рег.№4115 от 14.11.2012г., всички преценени в тяхната цялост и взаимовръзка.
От обективна страна контрабандата е трансгранично
престъпление и в частност се има предвид нарушение извършено на митническата граница на Република България,
като в случая се касае за пренасяне на наркотично вещество/високорисково
наркотично вещество/ хероин отвън навътре /вносна контрабанда/. Безспорно е установено, че пренасянето на
хероина е станало без надлежно разрешение в полза на подсъдимия
касателно пренасянето на процесното количество високорисково наркотично вещество хероин.
Предмет на престъпното деяние е високорисковото наркотично вещество хероин с общо нетно тегло от 10,229 кг., от които
нетно тегло от 9955,31 грама
/група №1 съгласно физикохимическата експертиза/ е с концентрация на
активното наркотично вещество
диацетилморфин от 59%, а 274,41 грама /група №2 съгласно физикохимическата
експертиза/ с концентрация на
активното наркотично вещество
диацетилморфин от 53%.
Гореизложеното
сочи безспорно и несъмнено, че подс.Ш. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 242 ал.2 НК ,т.
к. на инкриминираната дата пренесъл в лек автомобил марка
„Рено", модел „Меган Сценик"
с per. № РР *** ВА през
ГКПП Лесово /от РТурция за РБългария/ високорисково наркотично вещество хероин, разпределено в 21 бр.
пакети, укрити в багажните отсеци под задните седалки
и във фабричната кухина на арматурното табло на МПС-то, без наличие на надлежно разрешително за пренасянето му през граница.
Съзнавайки, че контрабандираното от него високорисково наркотично вещество - 10,229 кг. хероин с концентрация на активно действащ компонент диацетилморфин 53% и 59%, представлява
забранено от закона вещество, с висок риск за здравето на употребяващите го, подс. Ш. съзнателно извършва действия характеризиращи изпълнителното деяние на вмененото
му престъпление.
От субективна страна подс.Ш. е осъществил престъпното деяние при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че извършва действия по неправомерно пренасяне през границата на страната чрез използване на МПС на процесното
забранено вещество – хероин, както и че това вещество представлява високорисково наркотично вещество, което е под специален режим и за пренасянето му през границата
няма надлежно разрешително. Освен това, подсъдимият е искал настъпването на целените общественоопасни
последици.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ, съдът взе предвид следното:
За осъщественото от подс.Ш. престъпление,
законът предвижда наказание лишаване от свобода от
10 до 15 години и глоба от 100 000лв. до 200 000лв Касае се за престъпно деяние с висока степен на обществена опасност – контрабанда на високорисково наркотично вещество хероин от 10,229 килограма на високата стойност
от 920 674,80лв., както
и се касае за значително количество контрабандна стока, представляваща изключително опасно за здравето по своите
характеристики вещество. От друга страна,
съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, младежката му възраст
/бил е едва на 19 години, когато
е извършил престъплението/,
направеното от него
самопризнание още в хода на досъдебното
производство, добрите му характеристики в обществото, това, че липсват данни
за умишлени
противообществени негови прояви, личната му оценка за
извършеното и направеното от него разкаяние.
Предвид всичко изложено дотук и с оглед императивния характер на разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК относно приложението на разпоредбата на чл.58а от НК, съдът наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл.58а, ал.4
вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй
като счете че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и налагането дори на най-лекото наказание
предвидено в чл. 242 ал.2 от НК, а именно 10 години лишаване от свобода ще
се окаже несъразмерно тежко и не би съответствало
на степента на обществената опасност на деянието
и на личността на извършителя, а и с оглед на това, че в конкретиката на процесният случай в конкуренция с
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, разпоредбата на чл.58а, ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК се явява по-благоприятна за дееца
/каквото е изискването на НК/.
Определяйки на подс.Ш. наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, съобразявайки
се с разпоредбата на чл.61 т.3 вр.чл.59 ал.1 от ЗИНЗС, съдът постанови изтърпяването му да се
осъществи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит
тип.
На основание чл.59 ал.1 и 2 от НК съдът зачете времето,
през което подсъдимия Ш. е бил задържан, считано от 16.11.2012г.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК,
предвид определеният размер на наказанието лишаване от свобода, който се явява
пречка за приложението на условното осъждане.
Съобразявайки вече посочените смекчаващи и отегчаващи вината на подс.Ш. обстоятелства, съдът
наложи и кумулативно предвиденото в материалната норма наказание “глоба “ и го определи в минималния размер от 100 000 лева.
Съдът е запознат с практиката
на ВКС на Република България относно приложението на разпоредбата на чл.55 ал.2
от НК, включително и тази, изразена в
Решение № 115 от 5.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 207/2012 г., I н. о.,
НК, Решение №87 от 20.04.2011г. на ВКС
по н.д.№671/2010г., І н.о. и др. и възприета и от апелативните съдилища /вж.
Решение от 20.05.2004г. на ВтАС по ВНОХД№83/2004г.,
н.о./. Цитираните решения са относно виждането, че разпоредбата на ал. 2 на чл.55 от НК касае
наказанието глоба като самостоятелно наказание, а не когато същото е предвидено
заедно с наказанието лишаване от свобода. Настоящият състав на съда се съобрази
с тази практика и споделя изцяло това виждане на съдилищата, поради което и не
приложи разпоредбата на чл.55 ал.2 от НК и не определи предвиденото в
разпоредбата на чл.242 ал.2 от НК наред с наказанието лишаване от свобода
наказание глоба, под минималния посочен в закона размер.
Съдът не приложи и разпоредбата
на чл. 55 ал.3 от НК и наложи на подсъдимия предвиденото
в чл.242 ал.2 от НК кумулативно
наказание глоба, като взе предвид
и обстоятелствата, че той работи /занимава
се активно със селско стопанство-
аргумент от неговите Обяснения от 15.11.2011г., приложени на л.18 от ДП/ и налагането на наказание глоба
в посочения размер не би било
неизпълнимо. Освен това, същият е Н. и по делото не
са налице данни да е обвързан
със задължение да издържа трети
лица.
Съдът приложи императивната норма на чл.242 ал.7 от НК и отне в полза на държавата
предмета на престъплението - 10 229,72 гр. нето тегло наркотично
вещество - хероин.
Съдът приложи разпоредбата на чл.242 ал.8 от НК и отне в
поза на държавата превозното средство, послужило за превозването на стоките, предмет
на контрабандата – лек автомобил марка „Рено" модел „Меган Сценик" с per. № РР ***
ВА, цвят тъмно син металик, с № на рама VF1JA0B0523558005, № на двигател K4MA700D611575 - на отговорно пазене
в МП - с.Лесово, обл. Ямбол, тъй като стойността на
посоченият автомобил съгласно заключението по назначената по делото оценъчна автотехническа експертиза е 4 140лв., или 222 пъти
по-малка от стойността на стоките – предмет на престъпното деяние.
Така определените наказания според настоящия съдебен състав ще въздействат превантивно и възпитателно-възпиращо
по отношение на подс.Ш., като по този начин
ще се осъществят
целите както на специалната, така и на генералната
превенция на закона.
При горния изход на делото и на осн.чл.189
ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски
както следва: сума в размер на 180 лева по сметка на ОД на МВР-Ямбол, както и
сума в размер на 130 лева по сметка на ЯОС, Бюджет на Съдебната власт.
Причина за осъществяване на престъпното деяние е незачитането на установения в страната правов ред във връзка със строгия контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, както и с този, регламентиращ установения в страната митнически режим.
По изложените по- горе съображения съдът постанови
присъдата си.