№ 466
гр. Б., 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120200275 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Д. Я. с ЕГН ********** от г*************** чрез
пълномощника адв. С. И. И. против Наказателно постановление № *** г. на Началник група
в ОДМВР-Б., с-р „П.п“ Б., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание
чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № ***г. на МВР е постановено
отнемане на общо 10 контролни точки.
Със жалбата са формулирани единствено бланкетно подносени доводи и
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно
постановление.
Постъпило е и писмено становище от пълномощника на АНО –юрк.Р.Ж., в което
на защитните аргументи в жалбата е противопоставена собствена юридическа
интерпретация на относимата нормативна уредба, чието централно съображение е,че по
отношение на предписаните правила за поведение, вложени в чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.143,
ал.10 ЗДвП узнаването за прекратяване на регистрация на МПС от собственика му не
представлвява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията на МПС
предвид обвързващия основополагащ принцип,че незнанието на закона не извинява
незнаещия .
В с. з. за жалбоподателя, редовно призован, се явява адв. С.И.., който поддържа
жалбата и моли НП да бъде отменено. Претендира присъждането на разноски, като
противопоставя аргументи изводими от чл.18,ал.2,т. 1 от Наредбата за минималните
1
адвокатски възнаграждения на възражението за прекомерност, формулирано от
представителя на АНО.
В с. з. за АНО, редовно призован, се явява гл.юрк.Ж., която пледира за
потвърждаване на атакуваното НП, като в тази насока поддържа изготвеното писмено
становище, ведно с възражението за прекомерност.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и
гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
На 13.05.2022 г., около ***., в гр.Б., по *** полицейски служител при С-р „П.п“
Б., актосъставителят *** Н. Г. П., спрял за проверка товарен автомобил, марка *** с рег. №
***, собственост на ***,който се движел в посока бул. „Т.“, и бил управляван от
жалбоподателят П. Д. Я.. В хода на проверката актосъставителят П. установил, че
управляваният от жалбоподателя е собственост на „Д.“ ЕООД БУЛСТАТ *************, а
при проверка с РСОД №*** и справка с ОДЧ-25, и че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация, считано от 01.03.2022 г.
Актосъставителят Н. П. съставил на място против водача П. Д. Я. АУАН с бланков
№ *** г., в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140,
ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, като
в реквизит възражения не е материализира писмено такива.
По случая била извършена и проверка пр.пр.№***г. по описа на БРП с оглед
данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, финализирана с Постановление от 21.09.2022
г. на прокурор при РП-Б. за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по
чл. 345, ал. 2 от НК, в което е формулиран извод, че за служебната дерегистрация на
управлявания от водача служебен товарен автомобил на собственика не е било връчено
нарочно уведомление, което изключва наличието на знание у водача за прекратената
регистрация на автомобила, априори и наличието на субективна съставомерност,
съотносима с изследвания състав по чл. 345, ал. 2 от НК.
След получаването на постановлението на РП-Б. и преценка на събраните
доказателства, Началникът на група в ОДМВР –Б., с-р „П.п“ Б., издал обжалваното
Наказателно постановление № *** г.., с което субсумирал обективната и субективна
специфика на извършеното под законния състав на чл.140, ал.1 ЗДвП, за което наложил на
П. Д. Я. глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № *** г. на
МВР е постановил отнемането на 10 контролни точки.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 05.01.2023 г., видно от
инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена на 09.01.2023 г., видно от входящия
регистрационен номер на АНО. /л. 3/
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по
делото доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: Наказателно
2
постановление № *** г. на Началник група в ОДМВР-Б., с-р „П.п“ Б. г.;АУАН с бланков №
*** г., гласни доказателствени средства, приобщени чрез разпита на св.Н. П., и св. Н. Й. Т.,
писмени сведения от П. Д. Я., дадени на дата 13.05.2022 г., мотивирана резолюция № *** г.
на Началникът на група в ОДМВР –Б., с-р „П.п“ Б.,, Постановление от 21.09.2022 г. на
прокурор при РП-Б. по пр. пр. № *** г. по описа на РП-Б. за отказ от образуване на
досъдебно производство, докладна записка рег.№***, справка картон на водача П. Д. Я.,
справка от информационния масив на КАТ за собствеността на МПС *** рег.№*** ,
собственост на ***, справка от информационна база данни на КАТ, отразяващи промени в
регистрацията на МПС *** рег.№ *** , видимо от която ,считано от 01.03.2022г.
автомобилът е със служебно прекратена регистрация от с-р „ПП“ Б. без „Гражданска
отговорност“ по чл.143, ал.10 ЗДвП, която е служебно възстановена на 13.05.2022 г. в 16.11
ч.,; Заповед № *** г. на Министъра на МВР, по отношение на които съдът формира
вътрешно убеждение за тяхната кредитируемост с оглед вътрешната им логическа и
съдържателна съгласуваност и непротиворечивост.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник на
група към сектор П.п, към ОДМВР - Б., а АУАН е съставен от териториално и материално
компетентно лице – *** при сектор „ПП“ при ОДМВР Б., оправомощени със Заповед № ***
г. на Директора на ОД на МВР-Б., т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите
на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. НП съдържа всички реквизити, посочени в нормата на
чл. 57, ал. 1 ЗАНН, Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното
НП са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват задължителните
съдържателни критерии от гледище на задължително включени реквизити съобр.
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. при фактическото описание на нарушението е
дадена изчерпателна формулировка на белезите на нарушението и обстоятелствата, при
които то е извършено, посочени са дата и място на извършването му, индивидуализирана е
нарушената законова разпоредба и кореспондиращата й санкционна норма, въз основа на
която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
По оплакванията от материалноправно естество:
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в
случая не е така.
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
3
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата
на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, т. е. че не е сключена
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в
задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това
основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. В този смисъл в
Тълкувателно Постановление № 2/ 05.04.2023 г. по т.д.№3/2022 г. на ВАС и ВКС е
възприета обвързваща в своята задължителност практика, даваща устойчиво и единно
разрешение на дискутираната правна проблематика в следния смисъл: „Съществува
законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да
уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно
средство/…/ В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел
"П.п" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на
регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.“ В цит.
Тълкувателно постановление е дадено конкретно, ясно и недвусмислено финално
разрешение на правния въпрос, което гласи: „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3
от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който
управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда
на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство.“Впрочем това разрешение е застъпено и
развивано и в константната практика на Адмс-Б.
В Решение № 1319 от 15.11.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1561/2022 г.
Решение№ 1490/ 14.12. 2022 г. по КНАХ дело № 1963 по описа за 2022 г. АдмС-Б., е
експликирано следното единно и устойчиво правно становище, което напълно се споделя от
настоящия състав :
„Видно е, че нормата вменява задължение на контролните органи да уведомяват
собственика на МПС, че неговата регистрация е служебно прекратена, вследствие
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за липса на сключена
задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Това задължение на контролните
органи за уведомяване обосновава извод, че съставомерно може да бъде само това деяние,
при което водачът, след извършеното уведомяване, има знание за прекратената по
4
служебен път регистрация и въпреки това управлява МПС. В случая, данните от
административната преписка сочат, че за служебното прекратяване регистрацията на
лекия автомобил, извършено на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, собственикът му, в
случая и водач на същия, не е бил уведомен, като по делото липсват данни да са
предприемани каквито и да било действия в тази насока.“ Доводите на въззиваемата
страна, че уведомяването не е част от фактическия състав на нарушението, както и че се
касае за опит за извличане на извинително основание от незнанието на закона, съдът счете
за неоснователни, тъй като този състав на нарушение изисква преди това надлежно
уведомяване, поради което не се касае за недобросъвестно позоваване на незнанието на
закона, а за липса на знание като конститутивен и кумулативен признак от субективния
състав на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП поради неизвършено уведомяване.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал
автобус, марка *** с рег. рег.№***, собственост на трето лице ***, на посочените в АУАН
и НП дата и място. Жалбоподателят не спори още и, че по време на проверката процесното
МПС е било със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
/съобразно визираното в НП/, считано от 01.03.2019 г., с което са реализирани в пълен обем
елементите на обективната съставомерност от състава на нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП.
Но в обсега на доказателствената тежест на АНО, противно на мнението на
гл.юрк. Ж., е несъмненото установяване на субективната съставомерност на това нарушение
с цел покриване на минималните критерии за съответствие на обвинителната теза с
фактическите елементи, отговарящи на състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП. В
случая собственик на превозното средство е " Д.“ ЕООД, но няма доказателства нито
собственикът предвид приобщените в тази насока свидетелски показания на Н. Т.,
управител на ***, нито водачът-жалбоподател, да е бил уведомен за служебно прекратената
регистрация на превозното средство от Сектор КАТ при ОД на МВР-Б., с оглед
задължението му по чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, за да се приеме,
че същият е бил информиран за това обстоятелство към 13.05.2022 г. - момента, в който
жалбоподателят Я. е управлявал процесния товарен автомобил и е бил спрян за проверка.
Както вече бе споменато, според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. И в Решение № 1489/13.12. 2022 г. по КАХД №
1951/2022 г. по описа на АдмС-Б. се споделя правното разрешение, че: „ Нормата
императивно предвижда задължение за уведомяване на собственика на преводното
средство, в случаите на прекратяване на регистрацията при липса на договор за
застраховка "Гражданска отговорност. /…./ След като по делото не е доказано, че по
отношение на собственика на автомобила е извършено, предвиденото от закона
уведомяване, категорично не може да се приеме знание за обективните елементи от
състава на нарушението от страна на водача, на когото първият е предоставил
превозното средство за управление."
5
Такова разрешение налага и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, която отново изрично разпорежда уведомяване на собственика при
хипотезата на ал. 1, т. 8 на текста.
Аналогична правна теза за задължителна доказаност на знанието у нарушителя, което следва да се
простира в цялостния обхват на признаците от състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП се
отстоява и в Решение № 945 от 18.07.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 957/2022 г. : „нормата
на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
Ангажирането на административно-наказателната отговорност по посочената санкционна
норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС
със съзнанието, че същото е без регистрация, включително и служебно прекратена такава или,
че пътното средство е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели.“
В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на
13.05.2022 г. П. Я. е управлявал товарния автомобил, собственост на ***, знаейки, че
същият е със служебно прекратена регистрация. Последното, противно на мнението на
процесуалния представител на АНО, не може се основава на презумптивно въведени
съждения и вероятностни умозаключения, а следва да се установи несъмнено, чрез
доказване осъществяването на предвиденото в закона нарочно уведомяване. В разглеждания
случай не бяха приведени доказателствени данни за надлежно уведомяване на Д. ЕООД,
респ. на жалбоподателя, за прекратяването на регистрацията на МПС на 01.03.2022г.
Изискването за уведомяване е интегрална, кумулативно лимитирана от законодателя част от
състава на служебното прекратяване на регистрацията, защото законът изисква кумулативно
наличие и на тази предпоставка. Такова изискване няма при други видове служебно
прекратяване на регистрацията (напр. това по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП), което още веднъж
обосновава единно поддържаното в съдебната практика заключение, че законодателят
отдава съществено значение на уведомяването на собственика за прекратената регистрация.
След като уведомяването не е реализирано, то се налага изводът, че не е изпълнен
фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. / в т. см. Решение № 945 от 18.07.2022 г. на
АдмС - Б. по к. а. н. д. № 957/2022 г., Решение № 1319 от 15.11.2022 г. на АдмС - Б. по к.
а. н. д. № 1561/2022 г. /. В идентично концептуално-правно направление са и
формулираните разрешения в Решение № 1300 от 11.11.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д.
№ 1246/2022 г. “ В конкретния случай обаче, след прекратяване регистрацията на
автомобила, уведомяване на собственика не е било извършено. Касационният състав
приема, че след като императивно изискуемото уведомяване не е реализирано, то не е
изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗдвП. /…/ Наличието на вина изисква
узнаване на определени факти, съответно действия или бездействия основаващи се на това
знание, поради което незнанието на факта, че тази регистрация е прекратена автоматично
изключва възможността за наличие на виновно поведение, осъществено при форма на вина-
умисъл.“ Поради изложеното генерално неоснователно се явява възражението на
въззиваемата страна, че фактът на уведомяване на собственика няма отношение към
6
съставомерността на деянието и по-конкретно неговата субективна страна.
Нещо повече, видно от приобщените чрез разпита на актосъставителя гласни
доказателствени средства, в конкретния случай, регистрационните табели на МПС са били
на предназначените за това места, поради което на водача не може да се вмени вина, била тя
под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е осъществил състава на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Нормативната уредба не предвижда задължение на водачът на МПС да проверява,
преди да предприеме управление, дали евентуално неговата регистрация не е прекратена
служебно от страна на контролните органи, за разлика от задължението на последните да
уведомят собственика при прекратяването на тази регистрация.
По отношение на постановеното с атакуваното наказателно постановление отнемане на 10
контролни точки на водача, следва да се отбележи следното: В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т.
5 от Наредба № *** г.на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на МПС е предвидено, че за нарушение на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП на водача се отнемат 10 контролни точки. В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната
природа на контролните точки за отчет на извършените нарушения. Тази формулировка
показва, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установени нарушения, без да третира отнемането им като административно наказание или
принудителна административна мярка. Следва да се има предвид, че контролни точки се
отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143
АПК. В конкретния случай разноски се дължат в полза на жалбоподателя П. Д. Я., който
своевременно е поискал присъждането им. Същият е претендирал такива в размер на 500, 00
лева за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото Договор за правна защита
и съдействие 06.01.2023 г., видно от който претендираната сума е заплатена изцяло в брой.
Разпоредбата на чл.63д, ал.2 ЗАНН предвижда право за страната, която с оглед изхода на
делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско
възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско
възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото. Съдът дължи преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото, с оглед което счете, че фактическата и правна
сложност на спора, конкретно проявената процесуална активност на пълномощника на
жалбоподателя, свеждаща се в изготвянето на бланкетна /изцяло декларативна/ жалба и
участие в рамките на две с.з. в първоинстанционното производство, не обуславят сложност,
надвишаваща съобразената при лимитиране на минималния праг в чл.8,ал.1, вр.чл.7 ал.2, т.1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгл. цитираната разпоредба в поднормативния източник при материален интерес до 1000
7
лв. минималният размер на адвокатския хонорар възлиза на 400 лв. В случая обаче съдът
съобрази, че се касае осъществяване на професионална адвокатска защита, срещу НП, с
което са наложени две наказания,а едното от тях е извън лимитирания обхват на чл.18, ал.2
от Наредбата – глоба, имуществена санкция и/или имуществено обезщетение. В случая
приложение намира и нормата на чл.18, ал.4 от Наредбата, която гласи, че : „За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500
лв.“ поради което заплатеният от жалбоподателя Я. хонорар на адвоката в размер на 500 лв.
не следва да бъде редуциран.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН БРС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г. на Началник група в ОДМВР-Б.,
с-р „П.п“ Б., с което на П. Д. Я. с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Б. да заплати на П. Д. Я. с ЕГН **********, гр. ***,
направените по делото разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8