РЕШЕНИЕ
№2279
гр. Пловдив, 09.12.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на деветнадесети
октомври, през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева,
при секретаря Ваня Петкова и
с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура - Пловдив Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 992 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от М.И.С.
с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. Г.М., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София. С исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, със законна
лихва от датата на депозиране на иска, които вреди се твърди да са причинени по
време на предварително задържане в Следствен арест –Пловдив, както и задържане
за изтърпяване на наказания лишаване от свобода в Затвора - Пловдив и в Затвора
София – ЗО „Кремиковци“ и да съставляват претърпени унижение, срам, чувство на
безпомощност и се твърди да са настъпили в резултат от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, както и чл.3 от КПЧОС, извършени чрез бездействие от страна на
администрацията. Нарушенията според ищеца са се изразили в следното: в Затвора Пловдив - в пренаселеност на помещенията по настаняване
на ищеца - не повече от 3 кв. м. жилищна площ; липса на вентилация; лоша
хигиена и битови условия – неработещи кранчета в тоалетна, липса на прегради и шумоизолация на тоалетната, липса на работещи чешми и
умивалници; лошо качество на предоставяната храна, която не съдържала
достатъчно калории; лошо състояние на помещението баня с лошо качество на
водата; липса на достатъчно осветеност в помещенията поради малкия размер на
прозорците и на достатъчно чист въздух, което довело до дихателни проблеми и
кашлица; наличие на мухъл в помещенията; липса на външна изолация на стените на
затвора, водещо до ниски температури в помещенията през зимата; отказ от
предоставяне на завивки; недобра хигиена по отношение на спалното бельо, което
води до заразяване на спалните помещения с дървеници и бълхи и недостатъчна
дезинсекция; липса на санитарен възел и пренаселеност в наказателна килия; в Следствен арест – пренаселеност,
липса на санитарен възел в килията; липса на вентилация; наличие на насекоми и
мухъл; отказ от предоставяне на бръснарски и тоалетни принадлежности, както и
спално бельо; в ЗО „Кремиковци“ при
Затвора София – недостатъчна жилищна площ на един лишен от свобода; липса
на достатъчно светлина в стаята; некачествена храна; наличие на насекоми в
стаята и спалното бельо; наличие на мухъл по стените и тавана на килията; липса
на отопление; липса на тоалетна в наказателна килия. С депозирана в първото съдебно заседание уточнителна молба и в самото съдебно заседание е направено изменение на първоначално предявения иск
досежно конкретните периоди, за които се претендира обезщетение, както и
съответните суми на обезщетението за всеки от тях, като изменението е допуснато
от съда и исковата претенция е приета за разглеждане, както следва: за престоя на ищеца в Затвора Пловдив
/за шест отделни периода/ - за периодите
от 02.07.1997 г. до 15.12.1999г., от 15.05.2001 г. до 18.04.2002 г. и от
05.08.2008 г. до 11.11.2009 г. се претендира обезщетение от по 1000 лева за
всеки от трите периода, за периода 16.11.2015 г. – 21.04.2016 г. се претендира
обезщетение от 3000 лева, за периода 03.10.2017 г. – 26.10.2017 г. се
претендира обезщетение от 2000 лева, за периода от 10.12.2019 г. до
11.05.2020 г. се претендира обезщетение
от 3000 лева; за престоя в Ареста –
Пловдив за всеки от петте периода на престой на ищеца 22.11.1996 г. –
02.07.1997 г.,
11.01.2001 г.
– 27.04.2001 г.,
29.05.2008 г.
– 05.08.2008 г., 26.07.2017 г. – 03.10.2017 г. и 02.11.2019 г.
– 10.12.2019 г. се претендира обезщетение от по 600 лева или
общо 3000 лева; за периода на престоя в
ЗО „Кремиковци“ при Затвора София от 18.04.2002 г. до 26.03.2004 г. се претендира обезщетение от 1000 лева. В съдебно
заседание пълномощникът на ищеца адв. М. поддържа исковата претенция така,
както същата е предявена и приета за разглеждане от съда и моли да се уважи
като доказана. Претендира се присъждане на възнаграждение за адвокат при
условията на чл.38 от ЗА.
Ответникът ГДИН – София, представляван от ст.
юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба неоснователност и
недоказаност на исковата претенция, като се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се излага становище за
неоснователност и недоказаност на иска и се моли за отхвърлянето му. Изрично е направено възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за всички
периоди, посочени от ищеца, преди 2015 г.
Задължително участващият по реда
на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище за неоснователност и
недоказаност на иска, като моли същият да се отхвърли.
Пловдивският административен съд, на първо
място, намира, че исковата претенция е
допустима. С оглед на съдържанието на същата се касае до няколко съединени
иска за неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът С. претендира вреди от посочените нарушения за няколко
отделни периода на задържането му в Следствения арест – Пловдив, в Затвора
Пловдив и в ЗО „Кремиковци“ при Затвора София. Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред
лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни
да е бил задържан в посочените места за лишаване от свобода. Същите са предявени
и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се
разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи
по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК,
искът се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция
„Изпълнение
на наказанията“, със седалище в
гр. София, съгласно чл.12,
ал.2 от ЗИНЗС
е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата
за лишаване от свобода и пробационните
служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение
на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в места за лишаване от
свобода, каквито са и Следствен арест, и Затворите – Пловдив и София, като
съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ /Ареста - Пловдив е подразделение в ОСИН - Пловдив/ са
териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в ареста и в затвора
следва да отговаря именно юридическото
лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по
предявения
иск.
По същество исковата молба е само
частично основателна.
От събраните по делото
доказателства се установява от
фактическа страна, че ищецът М.И.С. *** шест пъти, сред които и в
периодите, посочени от ищеца в уточняващата исковата му молба допълнителна
молба, а именно 22.11.1996 г. – 02.07.1997 г., 11.01.2001 г. – 27.04.2001 г.,
29.05.2008 г. – 05.08.2008 г., 26.07.2017 г. – 03.10.2017 г. и 02.11.2019 г. –
10.12.2019 г., както и от 06.11.2014 г. до 07.11.2014 г., за който последно
посочен период не се претендира обезщетение. Установява се от писмените
доказателства, че преди 2009 г. арестантските помещения в гр. Пловдив са се
намирали в сградата на служба „Полиция“ на ет. 6 и ет.7, като няма данни
относно тяхната големина и битовите условия, а единствено относно осигуряването
ползването на тоалетна, каквато е имало по една на всеки от етажите. След м.юни
2009 г., когато е открита новата сграда на ареста, находяща се на територията
на Затвора Пловдив, в исковия период 26.07.2017 г. – 03.10.2017 г. ищецът бил
настанен в килия 109 заедно с други две лица, а през периода 02.11.2019 г. –
10.12.2019 г. - в килия 110 заедно с още едно лице. И двете
помещения отговаряли на изискването за разполагаема площ на един лишен от
свобода от 4 кв.м., като те били с
размери от 14,74 кв.м. и били оборудвани с легла с постелъчен
инвентар възглавници, чаршафи и одеяла, маса за хранене, табуретки и имали
прозорец с размери 150/150 см. с отваряемо крило за
вентилация. Всяка от килиите била снабдена със собствен санитарен възел с
течаща постоянно студена вода и топла вода сутрин и вечер всеки ден, с
изградена система за диференцирано дневно и нощно осветление по стандартите за
осветеност, като се осигурявало и извеждане за ползване на баня най-малко два
пъти седмично по график. Дезинсекция и дератизация се
извършвала периодично от фирма, съгласно договори, сключени с ГДИН.
В Затвора Пловдив ищецът
постъпвал на няколко пъти, като доказателства относно
мястото на изтърпяване на наказание по отношение на първия претендиран период,
както и относно претенциите на ищеца за условията, при които е бил настанен
през първия, втория и третия период на престоя му, а именно от 02.07.97 г. -
15.12.99 г. , от 15.01.01 г. до 18.04.2002 г. и от 05.08.2008 г. до 11.11.2009
г. липсват. В периода от 16.11.2015 г. до 21.04.2016 г. ищецът търпял наказание
лишаване от свобода в Затвора Пловдив в помещение № 6 на пост VI,
което било с жилищна площ от 28,28 кв. м. със самостоятелен санитарен възел в
помещението, два отваряеми прозореца на стаята с
размери 0,45х1,10 м и 0,50х1,10 м., както и един отваряем
прозорец в санитарното помещение. По време на този престой на ищеца в помещение
№ 6 в същото общо били настанявани между 9 и 13 човека в различните дни от
престоя му, като по същото време ищецът С. бил устроен на работа, като
изработил 46 дни. В периода от 03.10.2017 г. до 26.10.2017 г. ищецът С. бил
настанен в стая 5 на Затвора Пловдив, която била с площ 28,52 кв.м. с отделен
санитарен възел в стаята, както и два отваряеми
прозореца на помещението с размели 0,98х1,15 м. и 0,48х1,15 м., както и отваряем прозорец в санитарния възел, като в целия период
на престой на ищеца в това помещение в него пребивавали шестима лишени от
свобода. В периода от 10.12.2019 г. до 11.05.2020 г. ищецът бил настанен за три
дни в приемно отделение при Затвора Пловдив, а от 13.12.2019 г. до края на
посочения период в спално помещение № 4, което било с площ от 28,19 кв.м., със
санитарен възел с отваряем прозорец в същия с размери
0,30х1,10м, както и два отварями прозореца на
спалното помещение с размери 0,50х1,10м. и 0,95х0,95м. В спално помещение № 4
за периода на престой на ищеца били настанявани между 6 и 9 лишени от
свобода. За всеки лишен от свобода имало
осигурено легло и шкаф. От 10.04.2020 г. ищецът започнал работа в строителната
бригада към домакинския щат на Затвора Пловдив. Във всеки санитарен възел в
стаите на затвора било осигурено наличието на течаща студена вода. Топла вода лишените от свобода можели да
ползват в банята на затвора, съгласно утвърдени графици за използването й по
два пъти седмично, а като работещ по време на изтърпяване на наказанието си
ищецът С. имал право да ползва банята ежедневно след приключване на работа. Почистването
и дезинфекцията на банята било възложено на лишени от свобода по график, а
почистването на спалните помещения се извършвало от съответния дежурен лишен от
свобода, като за това му били предоставени метла и лопата. През юли 2019
г. водоподаването
било спряно веднъж за два часа, предвид смяната на главния водомер на затвора.
Отоплението в затвора се осъществявало посредством парно отопление, като за
целта в спалните помещения имало монтирани радиатори. В периода на престой на
ищеца се извършвала редовна дезинсекция и дератизация
на различните помещения на затвора по график, включително и спалните такива,
съставляваща химична обработка на помещенията против мишки, хлебарки, мравки,
дървеници, бълхи, каквито дейности били документирани с протоколи. По време на
целия му престой в Затвора – Пловдив за ищеца не били регистрирани оплаквания
от медицинско естество и същият не бил настаняван в наказателна килия. През
време на престоите на ищеца в Затвора Пловдив предоставяната му храна била
съответна на предвиденото в утвърдените от Министъра на правосъдието и
съгласувани с Министъра на здравеопазването таблица № 1 за състава на дневната
дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен,
както и заменителната таблица, като предлаганата
храна била разнообразна, добре балансирана и съответстваща като химически и
калориен състав на утвърдените таблици, като всички количества на хранителните
продукти достигали необходимата дневна дажба с изключение на киселото мляко за
пролет 2020 г., зима 2019 г. и пролет 2016 г., както и зеленчуците през пролетта на 2016 г., когато приемът на посочените храни
бил леко занижен. Същевременно обаче, това леко занижаване на прием на кисело
мляко и съответно зеленчуци било компенсирано с приема на други млечни храни –
прясно мляко, сирене, кашкавал и извара, както и влаганите в ястията картофи и
предоставяни в повече плодове. През време на престоя му в Затвора Пловдив
ищецът не бил депозирал молба и съответно не бил получавал отказ от
предоставяне на завивки от затворническата администрация, нито отказ за
изпиране на постелъчния инвентар в пералнята на
затвора.
В периода от 18.04.2002 г. до
26.03.2004 г. ищецът действително търпял наказание лишаване от свобода в
условията на ЗО „Кремиковци“ при Затвора София, като предвид срока на
съхранение на служебната документация не била открита конкретна информация в
какви помещения и с колко лица бил настанен, липсвали данни за настаняването му
в наказателна килия и в журналите не били открити регистрирани медицински
оплаквания на ищеца.
Посоченото се установява от
приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на
свидетеля С.Д.П., чиито показания съдът кредитира, но само отчасти и то само
доколкото са съответни на останалите кредитирани доказателства. Съдът разглежда
показанията на посочения свидетел критично, предвид факта, че се касае до лице,
също изтърпяващо наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, за което на
съда е служебно известно също да е завело дело с правно основание по чл.284 от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, по което ищецът е
допуснат като свидетел, поради което и има свидетелят има и личен интерес да
твърди конкретни обстоятелства и се предполага известна негова заинтересованост.
Съдът кредитира заключението на назначената по делото съдебно-техническа
хранително-вкусова експертиза, като професионално и обективно изготвено от вещо
лице, което е специалист в съответната област.
Съдът възприема като основани на подробен анализ на събраните писмени
доказателства изводите на експерта относно това, че предлаганата в Затвора
Пловдив храна, за периода, за който е направено изследването, е била съответна
като химически и калориен състав на утвърдените от МП, съгласувано с МЗ,
таблици и количествата на всички хранителни продукти е достигало необходимата
дневна дажба с малки изключения, при което, съгласно разяснението на вещото
лице, е било налице компенсиране с храни от същата група, поради което и
отклонението не е било съществено.
На базата на установените факти, от правна страна, съдът намери следното:
На първо място, по отношение на
направеното в хода по същество възражение от страна на процесуалния
представител на ответника за изтекла давност
по отношение на исковите претенции за периодите преди 2015 г., съдът намира
същото за основателно. В
тази насока, съдът се позовава на
зъдължителното за съдилищата ТР № 3/2005 г. по т.д. №
3/2004 г. на ВКС, ОСГК относно началния момент на погасителната давност за предявяване
на иска за
обезщетяване на вреди, произтекли от незаконни действия
и бездействия на администрацията, а именно – от преустановяването им. В случая са налице
претенции, предявени към 11.05.2020 г. за няколко отделни периода на престой в
Затвора Пловдив, между които е налице прекъсване, както и няколко отделни
периода на престой в следствения арест Пловдив, също с прекъсване между тях, като
четвъртия период на престой е бил продължен
с постъпването на ищеца в Затвора Пловдив за изтърпяване на наказание /по
петия претендиран период в Затвора/, както и за един отделен период на престой
в ЗО „Кремиковци“, който е продължение на втория от периодите на изтърпяване на
наказание в Затвора Пловдив. Ето защо и съгласно общата разпоредба на чл.110 от ЗЗД по отношение на първия период от задържането на ищеца, който е в Ареста и
макар да е приключил там на 02.07.1997 г. практически е бил продължен с престоя
на ищеца в Затвора Пловдив до 15.12.99 г. /първи период на престой там/ именно от
тази датата следва да се отчита и давностният срок за предявяване на иска, който се явява
изтекъл далеч
преди предявяването му, а именно през 2004 г. Същото се отнася и до втория и третия период на престой на ищеца в Ареста, който пък
трети период е продължил с третия посочен в иска период на задържане в Затвора
Пловдив до 11.11.2009 г. и за които периоди давностният
срок за предявяване на претенцията е изтекъл още през 2006 г. и съответно през
2014 г. Посоченото касае и втория отделен период на престой на ищеца С. ***, а
именно от
15.01.01 г. до 18.04.2002 г., след който
е налице продължение на задържането, но в ЗО „Кремиковци“ до 26.03.2004 г.,
поради което и давностният срок за предявяване и на
тези искови претенции е бил изтекъл преди депозиране на исковата молба още през
2009 г. Ето защо и само на това основание следва да се отхвърли иска по
отношение конкретно на периодите, посочени в допълващата иска молба, а именно
от 22.11.1996 г. – 02.07.1997 г., 11.01.2001 г. – 27.04.2001 г., 29.05.2008 г.
– 05.08.2008 г. /Ареста Пловдив/; от
02.07.1997 г. до 15.12.1999 г., от 15.05.2001 г. до 18.04.2002 г. и от
05.08.2008 г. до 11.11.2009 г. /Затвора Пловдив/, както и от 18.04.2002 г. до
26.03.2004 г. в ЗО „Кремиковци“ при Затвора София.
В тази връзка и съдът ще се произнесе конкретно по
същество по основателността на
оплакванията на ищеца единствено по отношение на останалите периоди на
задържане на ищеца, а именно от 26.07.2017 г. – 03.10.2017 г. и 02.11.2019 г. –
10.12.2019 г., касателно престоя в Ареста; от 16.11.2015 г. – 21.04.2016 г., от
03.10.2017 г. – 26.10.2017 г. и от 10.12.2019 г. до 11.05.2020 г., касателно задържането на ищеца в Затвора
Пловдив, като ще обсъди конкретно всяко от оплакванията на
ищеца, формулирани в исковата молба и с оглед установеното по отношение
наличието или липсата на всяко от тях, ще осъществи и преценката си за
кумулативното въздействие върху ищеца на
условията, в които се е изтърпявало задържането под стража, съответно
наказанието лишаване от свобода, като вземе предвид и продължителността на
престоя му в място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното
решаване на спора, което пък е предвидено в
чл.284, ал.2 от ЗИНЗС.
Според нормата на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС всяко място
за лишаване от свобода трябва
да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване
на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие
и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните
под стража да не бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, която
пък норма възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от КПЧОС основно
човешко право.
Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗСЗ, в редакцията й в сила от 07.02.2017
г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, или
задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност. Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода, респективно задържането под стража, причинени от действия, бездействия или
обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на
чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е
задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е
при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че
начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки
или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането.
Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са
въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за
специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при
установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко
право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.
На първо място, по отношение на периодите на
задържане на ищеца в Ареста Пловдив,
за които не е изтекла давността, се установява категорично от доказателствата
по делото, че ищецът е бил настанен в помещения във вече разкритата нова сграда
на ареста, където С. е бил в стаи,
отговарящи на изискванията относно минималната разполагаема площ на един лишен
от свобода от 4 кв.м., като в периода 26.07.2017 г. до 03.10.2017 г. е бил
настанен в стая № 109 с още двама души, а в периода 02.11.2019г. – 10.12.2019 г.
в стая № 100 с още един лишен от свобода при квадратура 14,74 кв.м. Установява
се, че въпросните стаи са били оборудвани с легло за всеки от задържаните с
предоставен постелъчен инвентар и завивка, маса и
табуретки, като във всяка от тях е имало и самостоятелен санитарен възел с
течаща постоянно студена вода и подавана топла такава сутрин и вечер. Установява
се също така и че стаите са с прозорец с размери 150/150 см. с едно отваряемо крило за по-добра вентилация, като на съда е и
служебно известно, че в сградата на Ареста –Пловдив е осигурена и допълнителна вентилация чрез инсталирана специална вентилационна система.
Видно от представените писмени доказателства, в ареста се извършват периодични
дейности по дезинсекция и дератизация, като от
приложените протоколи, удостоверяващи това, става ясно, че такива дейности са
били извършвани и при първия, и при втория от процесните престои на ищеца там,
а именно на 27.07.2017 г., както и на 18.11.2019 г. Също така от справката от ареста Пловдив се
установява, че личните вещи на лишените от свобода, включително и бръснарски
принадлежности, са за сметка на задържаните, които биха могли да ползват
такива, предадени от близките им, или да закупят такива чрез служители на
администрацията на ареста със собствени средства. Следователно и
недоказани се явяват всички оплаквания на ищеца от неблагоприятни условия на
престой в ареста в гр. Пловдив, формулирани в исковата му молба, като
в тази връзка и същият не е ангажирал конкретни доказателства да е бил лишен от
възможността в посочените два периода на задържането му да ползва посочените от
него лични вещи в ареста. Ето защо и по отношение на тези два периода, включени
в исковата претенция, същата ще следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Що се касае до периодите на задържане на ищеца С. ***, по отношение на които не е изтекла погасителната давност, то от писмените доказателства, както и отчасти
от свидетелските показания се установява действително, че за периода 16.11.2015
г. до 21.04.2016 г., както и само отчасти за периода от 10.12.2019 г. до
11.05.2019 г. ищецът е пребивавал при условията на пренаселеност.
Според нормата на чл.3 от КПЧОС, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В насока тълкуването на тази разпоредба, относима към
изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е налице разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото Ананиев
срещу България, както и Нешев и др. срещу България, за това, че независимо, че
желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири
квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на
разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а
недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно
отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да
представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може
да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на
условията на задържане – като например липса на
уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на
естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на
основна хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на
задържането (дело Torreggiani and
Others). От това, според ЕСПЧ, следва, че
при оценката на това дали е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство,
трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва
да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има
най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да
дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите, като
липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно
предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член.
В случая, според съда, независимо от факта, че разпоредбата на чл.43, ал.4
от ЗИНЗС, която сочи, че минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода не може
да е по-малка от 4 кв. м., е влязла в сила значително време след постъпването на С. /за първия
период през 2015 г./ в място за лишаване от свобода, а именно едва през
февруари 2017 г., то това не означава, че за държавата в лицето на
специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, не е
съществувало задължение за изпълнение на стандартите, касаещи минималната
жилищна площ, като в тази насока, както се каза, пряко приложима по силата на
Конституцията е самата КЗПЧОС. Затова и по
отношение на оплакването относно
пренаселеност на местата, в които е бил настаняван, претенцията на С.,
както се каза е отчасти доказана, доколкото става ясно от приложените справки
за помещенията по настаняване на ищеца и техния капацитет, както и броя
настанени лица, че е била налице действителна
пренаселеност за част от времето на престоя му в Затвора Пловдив за последния период
на настаняването му от 10.12.2019 г. до
11.05.2020 г., когато е бил за три дни в приемно помещение и впоследствие в
стая № 4, която съобразно с описаните по-горе нейни параметри предоставя площ
от 4 кв.м. на един лишен от свобода при максимум седем настанени лица, а за
част от периода там практически са били настанени по осем или по девет лица.
Установява се от приложеното подробно изготвено становище от ИСДВР при Затвора
Пловдив, че общо за 63 дни в рамките на посочения последен период на пребиваване
на ищеца в Затвора е било установено превишение на броя на лицата в стая № 4,
като в тази връзка и разполагаемата площ на едно лице, макар да не е била под 3
кв. метра, на практика е била под нормативно установените 4 кв. м. на
лице. Що се касае до първия от периодите по настаняване на
ищеца в Затвора Пловдив – от 16.11.2015г.
до 21.04.2016 г., то от посоченото становище става ясно, че ищецът е бил
настанен в помещение № 6, което е с квадратура от 28,28
кв.м., но не са запазени точни данни за броя на настанените заедно с ищеца там
лица. Същевременно, от показанията на свидетеля П. се установява, че в стая № 6
по времето на настаняването на ищеца там са били настанени между десет и
дванадесет човека, или максимум с един повече, или един по-малко. Съдът
кредитира в тази част показанията на свидетеля, който е свидетелствал да е
посещавал това помещение и който дава подробна и съответна на писмените
доказателства информация и относно квадратурата на помещението и на санитарния
възел в него. Поради това и с оглед площта на стая № 6, съобразно с която, за
да се спази стандартът за разполагаема площ е нужно настанените лица да са
максимум седем, съдът намира за доказано твърдението на ищеца за наличие на
нарушение на разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС с поставянето му в условията на
пренаселеност в целия период от 16.11.2015 г. до 21.04.2016 г. или общо за 157
дни. Доказателства за направата извод в обратна насока не са ангажирани от
страна на ответника. Отделно от това, пак с оглед съдържанието на свидетелските
показания, в рамките на този период от време се установява и особено съществено
нарушение, защото площта, която се е полагала на лишен от свобода, вкл. и на
ищеца, е била и под минимално установения стандарт, съгласно и цитираната
практика на ЕСПЧ от 3 кв. м. на човек, поради което и само по себе си,
независимо от други фактори, това води до извод за нарушение и на чл.3 от
Конвенцията за правата на човека. Същевременно
се установява категорично от писмените доказателства, че за целия втори период на престой в Затвора
Пловдив, предмет на разглеждане, а именно от 03.10.2017 г. до 26.10.2017 г.
ищецът е бил настанен в стая № 5, с капацитет седем лица при спазване
изискването за разполагаеми 4 кв. м. на човек, като в тази стая в целия този
период са били настанени общо шест лица. Ето защо и претенцията относно
пребиваване при условията на пренаселеност в този именно период е напълно недоказана
и следва искането за присъждане на обезщетение за него да се отхвърли като неоснователно.
При това положение и според съда следва да се уважи претенцията на ищеца за
присъждане обезщетение в частта ѝ относно неизпълнение на нормативното
задължение на специализираната администрация на местата за лишаване от свобода
за осигуряване на съответна разполагаема площ при изтърпяване на наказанието на
ищеца за 63 дни в периода от 10.12.2019 г. до 11.05.2020 г. и за 157 дни за
периода от 16.11.2015 г. до 21.04.2016 г. Този извод съдът приема, независимо
от факта, че по отношение на ищеца не се установява да не е било определено
самостоятелно място за спане – отделно легло, в каквато насока и липсват негови
оплаквания. Съгласно чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС изискването спалните помещения да
са снабдени със самостоятелни легла, съдът приема за изпълнено през всички
периоди на задържане на ищеца. Според основните принципи, възведени в
практиката на ЕСПЧ по приложение разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС /конкр. пилотното Решение Нешков и др. срещу България/, при оценката на наличното пространство в
местата за лишаване от свобода трябва да се вземе предвид пространството,
заемано от мебели и обзавеждане в килията, като следва да се има предвид, че жизнената
площ за всяко от лицата е площта, която следва да осигурява възможност те да сменят позата си
и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си
нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на
телевизия, четене на книги и т.н. Следва при това положение да се има предвид и че разполагаемото свободно
жилищно пространство в помещенията, в които е бил настаняван ищецът, съдът
преценя, без да приспада заетото от мебели пространство, предвид липсата на
данни относно разположението им в стаите и точният им брой. Поради това и
според съда се установява твърдяното бездействие по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС от
страна на специализираната администрация по отношение на това конкретно
оплакване на ищеца за посочените дни в посочените два периода, като остава
недоказано твърдението му, че във всички тях С. е пребивавал в помещения, в
които предоставената му площ е била и под 3 кв.м., защото това се установява
само за периода 16.11.2015 г. до 21.04.2016 г.
Иначе, както от
писмените доказателства, така и гласните такива, се установява категорично, че
в стаите в Затвора Пловдив, през всички периоди на задържане на ищеца, предмет
на разглеждане, са били изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от
свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода
поне два пъти седмично. Установено е според съда поради това и пълно съобразяване
с изискването, възведено в разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, съобразно с което на лишените
от свобода се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип
и арестите в затворите ползването на санитарен
възел и течаща вода се осъществява
в спалните помещения. Тъй като ищецът е бил работещ за 46 дни, считано от 19.02.2016 г. и е бил
устроен на работа и в последния период на задържането му, считано от 10.04.2020
г., то същият е имал възможността и извън графика да ползва банята ежедневно.
Установява се, включително и от свидетелските показания, че санитарните възли в
затвора са били отделени от спалното помещение със стена и врата, поради което
и твърденията на ищеца за липса на уединение при ползване на тоалетната не са
доказани. Не е доказано и твърдението относно липсата на добра хигиена в
банята, като в тази насока са налице данни относно това, че почистването се
осъществява от назначен за това лишен от свобода, като поради спецификата на
обекта и хигиената в този обект е задоволителна. Факт е и се установява
наистина, че се касае до стара и захабена от ползване база, включително и по
отношение на банята, но в случая оплакването е свързано с хигиената, която,
както се посочи, се поддържа от самите лишени от свобода. Действително от
показанията на свидетеля става ясно, че поради множеството лишени от свобода се
налага същите да чакат на опашка, за да ползват банята в определените часове.
Същевременно обаче, пак от показанията на свидетеля се установява и че часовете
за ползване на банята от работещите лишени от свобода са различни и че те могат
да ползват банята и ежедневно, ако желаят. Отново от показанията на свидетеля
се установява и че макар и поради различни повреди водата в банята да се пуска
трудно, то все пак това не е невъзможно и къпане практически се осъществява,
противно на заявеното от ищеца в исковата му молба. Все в тази насока, напълно
неоснователни са и твърденията на ищеца относно това, че не можело да се
ползват мивките и банята, понеже имало изпочупени казанчета и кранове,
неработещи душове, доколкото не се установява, включително и от показанията на
разпитания по искане на ищеца свидетел, естествената поява на повреди да е била
от такова съществено естество, че да е повлиявала изобщо възможността за
ползване на санитарните помещения и банята по предназначение. Напротив от
показанията на свидетеля става ясно, че санитарните възли и банята са се
ползвали, макар и с известни затруднения поради броя лишени от свобода и
липсата на налягане в определени часове от деня. Твърденията на ищеца в исковата
му молба, че водата в банята не ставала за пиене, но въпреки това той я пиел и
поради това имал вирусни инфекции, причинени от нейната употреба, не могат да
бъдат отчетени като основателни изобщо в насока преценка наличието или липсата
на причинна връзка между поведението на специализираната администрация и
твърдените неимуществени вреди за ищеца. На първо място, не ГДИН е органът, на
когото с нормативен акт са вменени отговорности за качеството на водата, а не
се установява изобщо ползваната от Затвора Пловдив вода да е от отделен и
независим водоизточник, сиреч водоподаването да е
отделно от мрежата на града, като в тази насока по делото е приложена и
докладна записка от техник строителство и архитектура при Затвора Пловдив. На
второ място, няма каквито и да било доказателства, нито гласни, нито пък такива
могат да се извлекат от събраните медицински документи за ищеца, същият да е
страдал от инфекции с причинител, находящ се във водата. В тази насока не са
регистрирани негови оплаквания пред медицинския специалист в Затвора Пловдив,
нито са налице твърдения за издавани конкретни предписания във връзка с
качеството на водата по реда на чл.150 от ЗИНЗС. И на трето място, установява се от писмените
доказателства, че на територията на Затвора Пловдив има и магазин за лишени от
свобода, в който е известно, че се продават и хранителни продукти, включително
и питейна вода, както и че е утвърден график за пазаруване в същия от
понеделник до петък. В тази насока и по никакъв начин не се установява
поведение на специализираната затворническа администрация, което да е от такова
естество, че ищецът да е принуден да пие вода, която не му харесва или е с
недобро качество, или да не може да пие вода, която смята, че е чиста и с добри
качества.
Недоказани са твърденията на ищеца относно неосигуряване на достатъчно светлина и вентилация в помещенията за
лишаване от свобода в исковия период. Действително, видно от представена по
делото докладна, в Затвора Пловдив не е изградена специална вентилационна
система. Установява се категорично обаче,
че всички помещения по настаняването на ищеца са разполагали с прозорци, които
са отваряеми и от които е налице възможност за
проникване на свеж въздух, както и на светлина, предвид размерите им. Установено
е, че в спалните помещения на Затвора Пловдив има поне по два прозореца, както
и по един прозорец в самото санитарно помещение, които прозорци са отваряеми и поради това е налице възможност за непрекъснато
проветрение. От показанията на свидетеля става ясно и
че през деня спалните помещения са отключени, доколкото лишените от свобода
имат достъп до коридора и другите спални помещения, като това позволява да се
отваря и вратата на съответното помещение.
Установено е, включително и от
свидетелските показания, че е налице изградено и изкуствено осветление в
помещенията за лишаване от свобода в условията на Затвора Пловдив, като има
възможност лишените от свобода сами да го пускат и спират от коридора. В тази
насока действително е налице и твърдение от свидетеля, че достатъчно дневна
светлина не може да прониква в спалните помещения, като действително, с оглед
размера на стаите, съпоставен с размерите на прозорците, може да се направи
извод, че е налице известно несъответствие с широко популярните строителни
стандарти, касателно нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но
следва да се има предвид в тази насока и типа на сградата, която не е типична
жилищна сграда, а такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни
стандарти за сигурност и поради това и изискванията относно осветеността,
утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно.
Установява се също така и че за част от престоите на ищеца в местата за
лишаване от свобода същият е бил устроен на работа, което е индикация, че в
по-голямата част от деня е бил извън спалните помещения на затвора, като не е
налице и оплакване да не му е бил осигуряван и предвиденият престой на открито.
Поради това и според съда, дори и да се приеме, че проникването на дневна светлина
в спалните помещения не е било достатъчно, което не е доказано обаче
категорично, то като се вземе предвид и факта, че за ищеца практически е била
налице възможност в значителна част от времето като работещ да е извън тези
помещения през деня, не може да се счете, че са настъпили твърдените от него
неимуществени вреди, като разпитаният по негово искане свидетел не е и дал
показания в такава насока. Не се установява, нито от медицинската документация,
нито от свидетелските показания, ищецът да е страдал от кашлица именно
вследствие на липсата на въздух в помещенията по задържането му, както се
твърди, като, както се каза, подобни оплаквания не са и регистрирани. Не са
регистрирани и оплаквания, касаещи зрението на ищеца, във връзка с твърденията
му за болки в очите поради липса на достатъчно светлина, като в тази връзка не
са налице и показания на свидетеля.
Оплакването на ищеца относно липсата
на изолация на външните стени на затвора и преживени от него неблагоприятни
усещания на студ, поради отказ да му
бъдат предоставени завивки от администрацията на Затвора Пловдив, също са
неоснователни. На първо място, установява се от представеното от ответника
становище, а това е потвърдено и от гласните доказателства, че в затвора
отоплението през отоплителния сезон се осъществява посредством изградено
локално парно, като, съгласно представената докладна, през зимата в помещенията
се поддържат температури, отговарящи на утвърдените нормативи. Свидетелят П. е
заявил в показанията си, че няма външна изолация на сградата на Затвора
Пловдив, но следва да се има предвид, че поставянето на такава не е нормативно
установено задължение на ответника. Недоказани са твърденията на ищеца, че не
са му били предоставени завивки и поради това е изпитвал студ, предвид факта,
че не са налице данни същият изобщо да е депозирал такива молби до
администрацията на затвора, съгласно утвърдения за това ред и съответно да му е
било отказвано, както и установената възможност всеки лишен от свобода да
разполага и ползва собствени завивки, предоставени му от негови близки. Поради
това и общите твърдения изложени и от свидетеля, че през зимата е студено, а
през лятото е горещо, като се има предвид, че се касае до характерни
температурни стойности за съответните сезони и съответното географско място, не
може да бъдат свързани пряко с неизпълнение на задължения на администрацията на
Затвора Пловдив и в тази насока да съставляват обстоятелство, обуславящо
отговорност за вреди от незаконосъобразно бездействие.
Недоказано е и твърдението в исковата молба относно липсата на санитарен
възел и липса на достатъчна жилищна площ в т.нар. наказателна килия, доколкото от извършената справка, удостоверена с
представено писмено становище от НС „НОД“ при Затвора Пловдив, става ясно, че
при престоите си в Затвора Пловдив ищецът С. не е бил настаняван в наказателна
килия. Не се установяват такива конкретни данни и от показанията на разпитания
свидетел.
Недоказано е и оплакването на ищеца относно това, че през спалните
помещения минавали тръби на
канализацията, като в тази връзка е налице удостоверяване от съответния
служител в Затвора Пловдив, че канализационните тръби преминават само през
санитарните помещения. В показанията си свидетелят П. е посочил, че понякога
има теч от тавана, но същият се дължи на дъжда, а не, както се твърди от страна
на ищеца, на теч от канализационни тръби.
Що се касае до оплакването
за лоша хигиена, обусловено конкретно от твърдението за наличие на дървеници,
хлебарки, както и мухъл в помещенията, то от доказателствата по делото се
установява, че
са създадени условия за поддържане
на елементарна хигиена в стаите,
като отговорността за това обаче е на
самите лишени от свобода, макар
предвид старата материална база поддържането на хигиената да се е осъществявало
трудно. От показанията на свидетеля, както се каза, не се установява да е бил
налице теч от канализационни тръби в спалните помещения, както се твърди в
исковата молба. Установява се от приетите писмени доказателства, че ежегодно и
то по няколко пъти са се
извършвали дейности по
дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора
Пловдив, включително и спалните такива, като в тази насока показанията на
свидетеля относно липсата изобщо на такава обработка, не отговарят на истината.
Очевидно, въпреки положените в тази насока усилия паразитните насекоми – дървеници
и хлебарки - не са изчезнали. Това обаче не се дължи на незаконосъобразно
бездействие на специализираната администрация в местата за лишаване от свобода,
като напротив, установява се, че за периодите на престой на ищеца общо са били
осъществени поне шест пъти съответните дейности по ДДД обработка. Освен това,
както става ясно от приложената по делото справка, налице е утвърден график и
за изпиране на спалното бельо два пъти седмично в пералнята на затвора, а при
неговото захабяване, лишеният от свобода може да подаде молба за замяната му с
ново. В случая, от приложената справка се установява, че ищецът не е депозирал
подобна молба, на която освен това де е получил и отказ, като тези му твърдения
не се подкрепят и от свидетелските показания, но напротив, установява се от
последните, че всички лишени от свобода са разполагали с личен постелъчен материал, защото не са искали да ползват този на
Затвора Пловдив. Затова и въпреки че
принципно наличието на инсекти в спалните помещения е от естество да води до
неприятни усещания, то същото не може да се приеме за пряка последица от
незаконосъобразно поведение на ответника, доколкото се установява същият да е
положил необходима и дължима грижа за справяне с този конкретен проблем. Не се
установява и от медицинската документация ищецът да е регистрирал оплаквания от
обриви, предизвикани от ухапвания от насекоми, като в таза насока липсват и
конкретни гласни доказателства и затова и посоченото оплакване също е
недоказано.
Досежно оплакването за качеството и състава на
предоставяната храна, както се посочи и по-горе, по делото е приета
специализирана експертиза, от отговорите на която става ясно, че практически
храната, предоставяна в Затвора Пловдив е съответна на утвърдените за това
таблици касателно нейното количество и калориен състав. Напълно недоказано е
твърдението за непредоставяне на яйца, млечни продукти и плодове в дневното
меню и това, че се наблягало на нискокалорични храни. Напротив, от показанията на свидетеля, макар
да са налице твърдения, че храната била еднообразна, се установява, че в
състава на храненията се предоставя месо,
както и млечни продукти, макар да се твърди, че те са само за работещите, както и плодове. В приетата по делото без
възражения от страните експертиза се съдържа извод на база на извършените
проверки и изчисления, че като цяло предлаганата в исковите периоди храна е
била разнообразна и добре балансирана и съответна като химически и калориен
състав на утвърдените таблици. Установените по-малки количества по отношение на
дневните дажби от кисело мляко и зеленчуци за част от периодите, обследвани от
вещото лице, съгласно обясненията му в съдебно заседание са незначителни и
практически са компенсирани с предоставяните други храни от същия вид /други
млечни, картофи и плодове/. Видно от изготвените таблици от вещото лице в
различните периоди плодове са били предоставяни от два до три пъти седмично в
зависимост от сезона, а яйца – до шест пъти в седмицата и то между един и три
броя на един лишен от свобода. Видно е също така и че освен кисело мляко е
предоставяно прясно мляко, краве сирене, кашкавал и извара. При това положение
и оплакването на ищеца за настъпили неимуществени вреди в резултат от
несъответна на изискванията храна, не се счете за основателно от съда.
С оглед изложеното по-горе по
отношение на всяко едно от оплакванията на ищеца М.С., то съдът счита, че
отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде ангажирана само по
отношение на установеното незаконосъобразно бездействие, свързано с поставяне
на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване от свобода и то
конкретно само в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на възведените
стандарти относно разполагаема площ на един лишен от свобода за установения
конкретен брой дни в рамките на всеки от двата посочени отделни периода на престой. По останалите
оплаквания, съдът счете, че не следва да уважава исковите претенции, предвид
недоказаността им.
Отговорността на
държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение
на наказанията във връзка с нарушение
по чл.3 от ЗИНЗС е обективна. Предвид редакцията
на чл.3 от ЗИНЗС, въведена след
2017 г., която вече не съдържа изискване
действията/бездействията по поставяне в неблагоприятни условия на задържаните лица да са
умишлени и това е в съответствие и с практиката на ЕСПЧ, сочеща, че липсата на
умишлено поведение не пречи неблагоприятните
условия на задържане да съставляват
нечовешко или унизително отношение в нарушение на член
3 от КПЧОС, то
всички посочени като
установени
условия,
свързани с пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца,
съдът счита, че съставляват нарушение по
чл.3 от ЗИНЗС. При наличието на
така установените по-горе неблагоприятни условия, при които ищецът С. е
следвало да търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, при
прилагане на подхода на оценка на въздействието им върху психическото и
физическото състояние на задържаното лице, съобразно с периодите и конкретния
брой дни, за които се установява по категоричен начин такова нарушение, като
взе предвид и възрастта на ищеца, а също и предвид разпоредбата на чл.284, ал.5
от ЗИНЗС, съдът намери, че в случая действително е налице доказано причиняване
на неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно бездействие на
администрацията на затвора по осигуряване на благоприятни условия за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което осъществява нарушение по
чл.3 от ЗИНЗС. В случая, налице
е поставяне в неблагоприятни условия на ищеца М.С. над нормално присъщите на
лишаването от свобода, като в тази връзка
и според съда се установява твърдението за причинени неимуществени вреди в
резултат от престоя му в пенитеницарно заведение при
условията на пренаселеност, защото посочените и по-горе неблагоприятни условия,
макар да не е доказано да са в кумулативна съвкупност с други твърдени такива
по исковата молба, сами по себе си са от естество да причинят описаните от
ищеца чувства на унижение и безпомощност. Пренаселеността в помещенията по
престояване на ищеца е такова обстоятелство, което и обективно води до извод за
унизително към човека отношение, доколкото неминуемо се отразява върху
човешкото достойнство. В тази връзка и описания от ищеца психологически
дискомфорт според съда е реална последица от посочените неблагоприятни условия.
В тази насока съдът взема
предвид и факта, че съгласно пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и др. срещу
България, не е необходимо доказването на настъпили вреди
при наличието на нечовешки и/или унизителни условия на живот
в ареста, като съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените
вреди се предполага до доказване на противното. Установено е с оглед посоченото
подробно по-горе при анализа на отделните оплаквания нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, като с оглед съдържанието на същото, съдът намира, че то действително
води до неприятните психически изживявания, посочени от ищеца. В тази насока от
страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да водят до противен
извод.
Що се
касае до интензитета на търпените неимуществени
вреди, то съдът по отношение на установените 63 дни, в които ищецът е
пребивавал в пренаселено помещение в
рамките на периода от 10.12.2019 г. до 11.05.2020 г. го определя като средно висок, като взема предвид, от
една страна, броя на дните, за които доказано са били налице вреди, който не е
значителен на фона на целия престой на задържане на ищеца. Интензитетът на
търпените имуществени вреди при задържането на ищеца в Затвора Пловдив в другия период от 16.11.2015 г. до
21.04.2016 г. съдът определя като значителен,
като се има предвид, че в целия този период от време на практика е установено и
особено съществено нарушение на изискванията относно минималната разполагаема
площ /под 3 кв.м. на човек/. При това
положение и съдът намира, че справедливо и отговарящо на действителния
интензитет на търпените от страна на ищеца С. неимуществени вреди като резултат
от незаконосъобразно бездействие, осъществило нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от
специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, ще бъде обезщетение
в размер на 315 лева касателно периода 10.12.2019 г. до 11.05.2020 г., както и
в размер на 1570 лева за периода от 16.11.2015 г. до 21.04.2016 г., или общо
обезщетение за двата периода на доказано нарушение и настъпили от него
неимуществени вреди от 1885 лева. Затова и съдът счете, че следва да уважи
исковите претенции до този общ размер от 1885 лева и ги отхвърли до пълния
предявен общ размер от 15 000 лева, като недоказани. Предвид претендирането на
законна лихва от ищеца, такава следва да се присъди върху размера на
присъжданото обезщетение, както е поискано, считано от датата на депозиране на
исковата молба 11.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
При този
изход от производството и съобразно разпоредбата на чл.286,
ал.3 от ЗИНЗС, ответникът
следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от
10 лева – държавна такса за образуване
на производството, както и
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковата
претенция. Ищецът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, което да бъде присъдено
съобразно с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
От приложения договор за правна
защита и съдействие се установява, че адвокатът М., упълномощен от ищеца за
представителство по делото, е следвало да представлява
последния безплатно като лице, което е материално
затруднено, сиреч на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Поради това
и според съда са налице основанията
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
на адв. Г.М. да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и в случая, съобразно с нормата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредбата, което с оглед на това,
че следва да се присъди
съразмерно на уважената част на иска, така
изчислено възлиза на 123,15 лева.
С оглед нормата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС и предвид
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице от 150 лева от
бюджета на съда, ще следва ответникът да бъде осъден да ги заплати по сметката
на съда.
Що се касае до
искането на ответника за присъждане
юрисконсултско възнаграждение, то
същото не може да бъде
уважено, доколкото, независимо от това,
че е налице частично отхвърляне на исковата претенция, то нормите на
чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78,
ал.3 от ГПК, съгласно
което ответникът също има право
да иска заплащане
на направените от него разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ето защо, въпреки само
частичната основателност на исковата претенция, искането
на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение не може да
бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
С оглед така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Изпълнение на
наказанията“ гр.
София, да заплати на М. И.С. с ЕГН **********,***,
сумата
от 315 лв.
/триста и петнадесет лева/, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в рамките на периода от 10.12.2019 г. до 11.05.2020 г., в резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се
в липса на достатъчно
жилищна площ в условията
на Затвора Пловдив, както и сумата от
1570 лв. /хиляда петстотин и
седемдесет лева/, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в рамките на периода от 16.11.2015 г. до 21.04.2016 г., в резултат
от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се
в липса на достатъчно
жилищна площ в условията
на Затвора Пловдив, или общо обезщетение
от 1885 лева /хиляда осемстотин и осемдесет лева/, ведно със законната
лихва върху сумата на обезщетението, считано от 11.05.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции до пълния
им общ предявен
размер
от 15 000
лева, както и по
отношение на периодите на задържане 22.11.1996 г. – 02.07.1997 г.,
11.01.2001 г. – 27.04.2001 г., 29.05.2008 г. – 05.08.2008 г. /в Ареста
Пловдив/; от 02.07.1997 г. до 15.12.1999
г., от 15.05.2001 г. до 18.04.2002 г. и от 05.08.2008 г. до 11.11.2009 г. / в
Затвора Пловдив/ и от 18.04.2002 г. до 26.03.2004 г. /в ЗО „Кремиковци“ при
Затвора София/ и по отношение на
останалите оплаквания за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Изпълнение на
наказанията“ гр.
София да
заплати на ищеца М.И.С. с ЕГН **********,***, сумата от 10 лв. /десет лева/, съставляваща
заплатената от ищеца държавна такса
за образуване на делото.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на адв.Г.Г.М.,***, със служебен адрес гр. Пловдив, ул.“Йоаким Груев“ № 43, сумата от 123,15 лв. /сто двадесет и три лева и петнадесет стотинки/, съставляваща адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, съразмерно на уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Изпълнение на
наказанията“ гр.
София да заплати по сметка на Административен съд Пловдив – сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: