РЕШЕНИЕ
№ 3340
гр. Варна, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110102552 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Предявени са от „Е. – П. П.” АД, ЕИК * срещу Р. Г. Б., ЕГН ********** обективно
кумулативно съединени положителни специални установителни искове за приемане за
установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищеца следните суми:
1./ 210.13 лева, представляваща цена на ел. енергия и мрежови услуги за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност за обект с абонатен № * и с
клиентски № *, находящ се в *, с предназначение на обекта за стопански нужди, за която
сума са издадени фактури за периода от 19.06.2020 г. до 05.07.2021 г.;
2./ 28.41 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от
210.13 лева за периода от падежа на всяка фактура до 11.03.2022 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 28.03.2022 г. до окончателното погасяване на вземанията, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1975/29.03.2022 г. по ч. гр.
д. № 3885 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, препис от който му е връчен надлежно на 27.03.2023 г. по реда на чл. 46, ал. 2 от
ГПК.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. Н. Б.
поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено решение.
1
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
твърди, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у
ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.
Сочи се, че ответникът е небитов клиент на „Е. – П. П.” АД, доколкото е собственик
на обект с абонатен № * и с клиентски № *, находящ се в * - *, чието предназначение е за
стопански нужди. Навежда се, че между страните е учредено облигационно правоотношение
с предмет покупко-продажба на ел. енергия, което се регламентира от ЗЕ, Общите условия
на договорите за продажба на ел. енергия на „Е. – П. П.” АД, Правилата за търговия с
електрическа енергия и решенията на КЕВР, по силата на които потребителят се задължава
да заплаща както стойността на използваната в имота ел. енергия, така и цена от 0.02053
лв./kW/ден за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена резервирана
мощност от капацитета на електроразпределителната мрежа в размер от 13,00 квтч през
целия период на фактуриране /19.06.2020 – 05.07.2021 г./. Ищецът твърди, че е доставил на
ответника посочените във фактурите количество ел. енергия и мрежови услуги, измежду
които и достъп и пренос на ел. енергия по елетроразпределителната мрежа. Наред с това се
излага, че при потребление за небитови нужди, каквото е осъществявано в обекта на
ответното дружество, цената за достъп е определена на ден съобразно предоставената
резервирана мощност и се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването,
без да е обвързано от количеството потребена ел. енергия. Именно заради това в някои от
фактурите не е начислена стойност на потребена ел. енергия, тъй като такава няма, но е
начислена сума за осъществен достъп до разпределителната мрежа при резервирана
мощност от капацитета й. Излага се, че ищецът е изправна страна по облигационната
връзка, като ответникът не е изпълнил насрещните си задължения за заплащане на
претендираните суми в уговорения срок, поради което е изпаднал и в забава.
По същество се моли за уважаване на предявените искове поради изложените
аргументи.
Претендират се и сторените в исковото производство разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения в срока по чл. 131 от ГПК.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, по делото е приобщено ч. гр. д. № 3885 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав, като ищецът е представил и следните писмени доказателства, а именно
констативен протокол № 6206695/09.03.2022 г.; извлечение от сметка; справка за
потреблението; извлечение за фактури и плащания; фактури за периода от 16.06.2020 г. до
05.07.2021 г.; заключение по назначена КСчТЕ, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за
вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
2
доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски, чийто общ размер възлиза на 1030.00 лева, от които: 75.00 лева – разноски по ч.
гр. д. № 3885 по описа за 2022 г. на РС-Варна, а именно 25.00 лева за държавна такса и 50.00
лева за възнаграждение за юрисконсулт и 955.00 лева – разноски сторени в настоящото
произовдство, а именно 75.00 лева за държавна такса; 480.00 лева с ДДС за адвокатско
възнаграждение и 400.00 лева за депозит за КСчТЕ.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Р. Г. Б.,
ЕГН ********** дължи на „Е. – П. П.” АД, ЕИК *, следните суми:
1./ 210.13 лева, представляваща цена на ел. енергия и мрежови услуги за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност за обект с абонатен № * и с
клиентски № *, находящ се в *, с предназначение на обекта за стопански нужди, за която
сума са издадени фактури за периода от 19.06.2020 г. до 05.07.2021 г.;
2./ 28.41 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от
210.13 лева за периода от падежа на всяка фактура до 11.03.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 28.03.2022 г. до окончателното погасяване на вземанията, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1975/29.03.2022 г. по ч. гр.
д. № 3885 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р. Г. Б., ЕГН ********** да заплати на
„Е. – П. П.” АД, ЕИК * сумата в общ размер от 1 030.00 лева, представляваща сторени от
ищеца съдебно-деловодни разноски, от които:
- 75.00 лева – разноски, сторени по ч. гр. д. № 3885 по описа за 2022 г. на РС-Варна и
- 955.00 лева – разноски, сторени в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл. 239, ал. 4
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3