Решение по дело №2823/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261402
Дата: 28 декември 2023 г.
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20191100102823
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 28.12.2023 г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                          7-ми  състав

на седемнадесети октомври                                                                                година 2023

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                     

                                          СЪДИЯ: Гергана Х.-Коюмджиева   

секретар: Йоана П.

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2823  по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Предмет на делото са искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.81 от Закона за здравето, както и исков по чл.86 ЗЗД, предявени при условията на субективно съединяване.

По изложените в исковата молба обстоятелства В.О.К., действащ лично и като законен представител на А.В.К. и Х.М.Г., чрез адв.Е.Г. са предявили срещу „А.С.К.УМБАЛ“ ЕООД, Болница „ЛОЗЕНЕЦ”, „Център за спешна медицинска помощ” и Медицински институт на МВР, субективно активно и субективно пасивно съединени искове, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от по 200 000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на неправомерно поведение, поради незнание или немарливо изпълнение на професионалните си задължения при лечението на наследодателката им, което е причинило смъртта на Ю.Х.Г., ведно със законна лихва върху главницата считано от 27.02.2017г. до окончателното й изплащане. Претендират разноски.

В исковата молба се твърди, че на 12.12.2016г. Ю.Х.Г. – съпруга на първия ищец, майка на втория ищец и дъщеря на третия ищец, по повод оток в лявата ръка постъпи по спешност в Болница Лозенец, Отделение по съдова хирургия, където са били проведени изследвания, резултатите от които показали изключително влошено състояние. На 16.12.2016г. Ю.Х.била изписана от болничното заведение с поставена Окончателна диагноза: I 82.8. „Паранеопластична остра тромбоза на вена субклавия и вена югуларис интерна синистра. Обсервацио (под съмнение): рак на шийката на матката. Дисеминирани метастази. Генерализирана лимфаденомегалин". Твърдят, че изписването било извършено без постигане основната цел на приемането й, без провеждане на всички изследвания и без необходимото за нея лечение, в нарушение на принципите за прилагане на утвърдените от медицинската наука и практика методи, стандарти и технологии, на принципите за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, както и тези за сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения, закрепени в нормата на чл. 81, ал. 2, т. 1 и т. 3 от 33, а също така и без поставяне на правилна, в това число пълна диагноза. Заявяват, че по време на болничния престой са й били проведени няколко вливания, дадени са й обезболяващи, clexane 2x0.6s. и famotidine. Предписано й е да употребява фраксапарин за профилактика на тромбоемболични усложнения. Въпреки предписаното лечение, здравословното състояние на Ю.се влошаваше, което наложило на 22.12.2016г. с направление от личен лекар, Ю.постъпила в болница Сити Клиник, по КП 17 и на 24.12.2016г. я изписали от болничното заведение. Видимо при изписването тромбът биле там, въпреки извършените процедури. Ръката все още била подута - отокът не бил дори спаднал. Дехоспитализирането й било преждевременно, без да са нормализирани хематологичните показатели, без да бъдат проведени всички изследвания, без достатъчност на лечението и оказаната медицинска помощ, в нарушение останалите изброени по-горе принципи, както и без поставяне на пълна и точна диагноза. Ю.не била добре дори в деня на изписването, чувствала се изключително отслабнала. Нямала сила да стане и да върви. Наложило се с количка да я изведат от болницата, а при постъпването й в болницата сама шофирала лек автомобил.

Посочват, че на 27.12.2016г. се появил оток и на дясната ръка, придружен с много силна болка - тромб запушил и дясната й ръка, а вените се свивали, затова незабавно се върнали в Сити Клиник, за да я приемат отново в болницата, но те отказали. При проведен личен разговор с доктор Петров последният заявил, че не може незабавно да разбие тромобите в дясната ръка, защото трябва да мине един месец от разбиване на тромба в лявата ръка, за да бъде финансирана процедурата от Здравната каса. Единствено сменили едно от предписаните й лекарства - Фраксапарин, с Ксарелто 20 мг/дневно и записали дата за разбиване на тромба след месец - на 26.01.2017г.  Сочат още, че на 3-тия ден от приема на Ксарелто се появило кървене. Ю.започнала да пикае кръв, а здравословното й състояние се влошавало все повече. Изпитвала силна жажда, но малко след приемането на течност от нея започвала да тече вода и кръв, докато е в стаята. Чувствала се изключително отпаднала. Твърдят, че в състоянието й предписването на Ксарелто е било изключително опасно и противопоказно. Лекарите са били длъжни да предвидят възможните нежелани реакции, сред които животозастрашаващи кръвоизливи, рязко спадане на АН и изпадане на пациента в шок, получаване на необясним оток, задух, болка в гърдите или стенокардия, кървене от пикочо-половите органи, намаляване на еритроцитите, тромбоцитопения, кървене в окото, кървене на тялото, кървави храчки; кръвоизлив в мозъка или черепа; холестаза, хепатит, нарушена чернодробна функция, необичайна слабост, умора, бледост, замаяност, главоболие и др. Спешно се обадили в Сити Клиник и поискали да изпратят линейка заради кръвоизливите, но от там отказали с мотив, че нямат такава услуга и да отиде на сутринта. На сутринта отишли в СитиКлиник - казали, че кървенето не е от Ксарелто и най-вероятно проблемите идват от матката или от проблеми със зъбите. Затова ги отпратили въпреки силния кръвоизлив, не приели Ю.за лечение, не спряли и Ксарелто. Върнали я обратно с направлението, което дал личния лекар на пациента да търси онколог. Ето защо отишли в Раковата болница, но лекарите там казали предишните й лекари „да си лекуват тромбите“, както и че „с това кървене никой няма да я оперира“. Казали също така, че след спиране на кървенето би могло да се проведе оперативно изчистване и дори премахване на матката, но въпреки това бяха категорични, че кървенето и тромбите не са от матката. Затова изрично ги посъветвали да се върнат в Сити Клиник за да продължи лечението. Подмятали я между заведенията, а Ю.казвала на майка си – „Мамо, никой не ме иска“.

Ищците твърдят, че в този период Ю.посетила и зъболекар, който я уверил, че кръвоизливите и тромбите не са в резултат на проблеми със зъбите, както и че ако има нещо в зъбите, ще има локално проявление там, но няма да стигне до ръката. Обадили се и в „Майчин дом“ ЕАД, но им казали да отидат на 09 и 10.01.2017 год., тъй като тогава заседава Онкокомитет и преди това да проведе някои изследвания и да ги занесат. На 10.01.2017г. всички отишли на Онкокомитета. След анализ на документите им казали, че от матката не може да тръгне тромб, не могат да й прелеят кръв, защото там се преливало само планирано кръв и само на родилки. Изпрати ли ги в МВР болница, тъй като хемоглобинът на Ю.бил изключително нисък (70g/L при норма за жени 120-160). Онкокомитетът при „Майчин дом“ ЕАД поставил диагноза на Ю.: „Carcinoma colli uteri“ и взел решение по Протокол № 1/10.01.2017г/Nо 14: „За кръвопреливане, палиативна лъчетерапия за маточната шийка с кръвоспираща цел.“ Заради влошеното здравословно състояние на 11.01.2017г. приели Ю.в Медицински институт - МВР, Отделение по хематология, където веднага спряли препарата Ксарелто и върнали употребата на Фраксапарин, преляли й няколко банки кръв и състоянието й се подобрило. Твъдят, че майка й всеки ден ходила да загрява кръвта /трябвало да я държи под мишницата, за да достигне кръвта определената температура/. На 16.01.2017г. я изписали, като ги насочили към „Сити Клиник“ и казали до 2 часа да приемат Ю., за да продължи лечението. Ю.все още не се чувствала добре, изкарали я с количка. Там обаче не я приели, а д-р проф. Г.я насочил към онкологията на бул. Цариградско шосе. На регистратура искали да  запишат час за след два месеца. Опитвали се да обяснят, че са по спешност, но служителката на регистратура казвала, че при тях се работи само с предварително записан час. След продължително чакане Ю.била приета за консултация при проф. Хаджиева, която отказала да я вземат за болнично лечение, тъй като нямала доказателства за онкологично заболяване, а освен това според лекаря - тромбите не могат да тръгнат от матката. Затова заключението на провелата прегледа проф. Х.било да се проведе нова консултация с проф. Г., като се лекува и обездвижи десния крайник, а междувременно да се вземе биопсия от лимфните възли за уточняване на диагнозата, като поради данни за ПАП 4 група, проф. Х.насочила Ю.да се върне в сградата на Сити Клиник на ул. Околовръстен път, където да бъде хоспитализирана и по време на престоя да бъде извършен гинекологичен преглед и биопсия, поради риск от кървене вследствие антикоагулантното лечение. При връщането им там обаче, придружена от майка й, д-р Петров казал, че щом тромбите са във вените, значи няма нищо страшно, затова не е необходимо да я приемат в момента, а да се върне на 26.01.2017г., когато било планувано разбиването на тромбите в дясната й ръка. Повторно било обяснено, че по-рано от един месец не могат да извършат процедурата, тъй като това било изискване на НЗОК. На 17.01.2017 год. личният лекар дал направление за хоспитализация по спешност, отново отишли в „Сити Клиник“, но им казали същото.

На 21.01.2017г. вечерта Ю.се почувствала много зле. Заради влошаване на състоянието й трябвало да я приемат по спешност в Клиника по кардиология на „Сити Клиник“. Ю.вярвала, че най-накрая ще има диагноза и ще започне лечение, но уви - лекарите правели само изследвания по клинична пътека без никакво лечение, въпреки че хемоглобинът й падал, а тромбите вече били из цялото тяло. Виждало се как тромбите се движат във вените. Вместо да стабилизират кръвните й показатели /в това число и да прелеят кръв и плазма/, там я сложили на доплер, установили че тробмите са навсякъде и на 24.01.2017г. я изписали. Сочи се, че на 25.01.2017г. около 22 часа тромбмите стигнали до мозъка на Ю.. Обадили се в Сити Клиник за линейка, но дежурният служител казал да звъннат на следващият ден след 8 часа.

Позвънили на Бърза помощ, като пояснили, че след отиване до тоалетната Ю.не може да говори и да движи крайниците си, казва само „да“. От ЦСМП пристигнали след 45 мин. Когато разбрали, че Ю.е онкоболна отказали да я вземат, лекарката я погледна и им казала - „Тя е онкоболна и никоя болница няма да я приеме“ и си тръгнали. Дори не разбрали, че е възможно Ю.да е преживяла инсулт или мозъчен инфаркт, което налага незабавна реакция, за да бъде спасена. На 26.01.2017г., рано сутринта, закарали  Ю.в Сити Клиник. Казали им да занесат бележки, че кръводарители са дали кръв в Кръвния център. Дали кръв и веднага занесли бележките. В това време следели постоянно хемоглобина и питали дали са прелели кръв, като им отговорили - „Преляхме един път кръв, като искате още - донесете още бележки“. Приели я в Спешно отделение, като им казали, че ще я преместят в интензивно отделение за по-добро обслужване, но вместо в интензивно я оставили в ъгъла, пуснали пердетата и станала забравен пациент, без диагноза, без лечение, само изследвания, за да докажат, че тромбите са тръгнали от матката, въпреки че тромбите бяха из цялото тяло. Ю.останала до смъртта си в спешно отделение в ъгъла, зад пердето. Състоянието й се влошавало. Посещавали я по 2 пъти на ден, не видели лекуващия й лекар на място при нея в спешното отделение. Постоянно питали за кръвните й показатели и защо не й преливат необходимата кръв, след като имало кръводарители, а били преляли кръв само веднъж -на 31.01.2017г., но все искали нови бележки за преливане на кръв. Това й направили - след ден занесли още бележки и попитали в болницата дали са прелели кръв и хемоглобинът какъв е. Отговорили им, че хемоглобинът е нисък, не са прелели кръв и чакат.

Заявяват, че смъртта на Ю.Х.Г. настъпила на 27.02.2017г. заради поредица от пропуски, небрежно изпълняване на задълженията, неосигуряване на необходимото й лечение, неоказване на необходимата й своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, неспазване на утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, неспазване утвърдените медицински стандарти, неадекватно проведено лечение, извършени неправилни процедури, неправилно предписани лекарства и липсата на сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения, които я лекуваха в нарушение на разпоредбите на чл. 79, чл. 80 и чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето.

Посочват, че и до днес не могат да преодолеят загубата й, а радостта в семейството им изчезнала. И до днес само за нея мислят. Борили се с всички сили за спасението й, били готови и на невъзможното, но не срещнали необходимото разбиране и грижа от страна на лекуващите я лекари. Липсата й не може да бъде заместена, а причиненото им не може да бъде поправено и загърбено. А. ще трябва да живее без майка. Оттогава се чувствал все по-зле, и до днес са на успокоителни. Сърцето на Х. излязло извън ритъм. Ю.била здрав човек, спортист, нямала оплаквания до този момент.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Център за спешна медицинска помощ гр.София, чрез адв.В. К. - пълномощник, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че няма данни работата, действията и бездействията,  на екипа на спешен център да са в причинна връзка с влошеното й състояние, а месец по-късно и с настъпилата смърт. Твърди се, че липсват каквито и да е доказателства сочещи, че претендираната незабавна реакция на екипа на ЦСМП би спасила Г. от смърт. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Медицински институт на Министерство на вътрешните работи, в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че МИ МВР е провел всички необходими действия и грижи за пациента. Назначени и са проведени изследвания, прегледи и лечение, което да подобри състоянието на пациента. Заявява, че лекуващите лекари са положили дължимата грижа за Ю.Х.. поддържа, че всеки един член от медицинския персонал на МИ МВР професионално и отговорно е извършил вменените му задължения като служител на МИ МВР при престоя на Ю.Х.в лечебното заведение. В тази връзка, счита че медицинския персонал не носи каквато и да била вина, която да предполага отговорност на МИ МВР за непозволено увреждане. Напротив, счита че всеки един от лекарите и медицинските сестри, които са полагали грижа и са осъществили прегледите, консултациите и лечението на Ю.Х.в МИ МВР са изпълнили своите задължения професионално и отговорно. Оспорва твърденията на ищците, че Ю.Х.е изписана от лечебното заведение без постигане на основната цел на приема. Извършените прегледи и лечения ясно показват подобряване състоянието на пациента, при което същия е изписан с „насочване за лъчетерапия по повод Са коли утери“. Наведен е довод, че Медицинския институт на МВР не разполага с апаратура за извършване на палиативна лъчетерапия на маточна шийка, каквото е решението на онкокомитета СБАЛАГ „Майчин дом“, като същевременно е извършено кръвопреливане, отново съгласно посоченото решение на онкомитета.  Сочи се, че онкологичното заболяване вече е било диагностицирано и при хоспитализацията на Ю.Х.е имало вече решение на онкокомитет. Наведен е довод, че действията на медицинския персонал на лечебното заведение са систематични и съобразно установените медицински практики и изискванията на приложимата нормативна уредба. Съставените документи съответстват като вид и съдържание на изискуемите такива, съобразно изискванията на законовата и подзаконова нормативна уредба. Не следва да бъде възприето твърдението на ищците, че МИ на МВР не е положил дължимата грижа и не е нарушил медицински стандарти, в това число и стандарт за Спешна медицина. Наведен е довод, че на Ю.Х.са оказани всички дължими здравни грижи, за да може пациента да бъде лекуван, съобразно обективното си състояние. Оспорва твърдяното обстоятелство, че МИ на МВР е солидарно отговорен с другите ответници за настъпилата смърт на Ю.Х.. Счита за необосновано и недоказано твърдение за съпричиняване на настъпилата вреда. Заявява, че в исковата молба ищците не са посочили каквито и да било доказателства, които да сочат за причинна връзка между действията и/или бездействията на МИ МВР и останалите ответници по делото, следствие на което да е настъпило и твърдяното увреждане. Счита за неустановено и недоказано по делото солидарната отговорност по чл. 53 от ЗЗД, тъй като в кратък период от време при Ю.Х.са се проявили няколко на брой отделни болестни процеса пряко свързани с действията и/или бездействията при предхождащи постъпването на пациента в МИ на МВР лечения. В този смисъл солидарната отговорност следва да бъде изключена, тъй като Ю.Х.е постъпила в МИ на МВР с вече поставена диагноза и провеждани лечения, в които МИ на МВР не е взело участие. Счита, че института на солидарната отговорност по чл. 53 от ЗЗД е неприложим и поради обстоятелството, че дори и да има съпричиняване на увреждането, следва да се направи разграничение в действията на всяко едно от болничните заведения. В медицинската документация по делото ясно и недвусмислено е посочено състоянието при което е постъпила за лечение в МИ на МВР Ю.Х., проведените изследвания и лечения, както и състоянието при което е изписана. Прилага писмени доказателства.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответната Университетска болница „Лозенец“, в който е изложено становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че по време на целия болничен престой на Ю.Г. в УБ „Лозенец“, включително и при нейната дехоспитализация, от страна на лекуващия медицински персонал не е извършено действие и не е допуснато бездействие, които да са противоправни и съответно несъобразени с правилата на добрата медицинска практика и действащите към периода на хоспитализацията общи медицински стандарти в областта на съдовата хирургия, акушерството и гинекологията и спешната помощ. Заявява, че на пациентката е предоставено адекватно, своевременно, качествено и достатъчно по смисъла на чл. 81, ал. 2, т. 1 от 33 лечение, при което лекуващите лекари от Университетска болница „Лозенец“ не са извършили действие и не са допуснали бездействие, които да се отклоняват или да нарушават правилата на добрата медицинска практика и действащите медицински стандарти, относими към лечението и състоянието на Ю.Г.. По отношение на болната е приложено консервативно антикоагулантно лечение на тромбозата с нискомолекулен хепарин (НМХ), което е единственото утвърдено и адекватно лечение с оглед на субективното и обективното състояние на пациентката и поставената й диагноза. Ю.Г. не е дехоспитализирана преждевременно, а е изписана след категорично подобряване на състоянието й и овладяване на тромбозата, при липса на субективни оплаквания от нейна страна и на фебрилитет, със стабилна хемодинамика и везикуларно дишане без хрипове, като й е предписано лечение с Фраксипарин и изрично е насочена към СБАЛАГ „Майчин Дом“ София след уговорка с доц. С. за продължаващо лечение, с оглед на установените по време на престоя в Отделението по съдова хирургия клинични данни за онкологично гинекологично заболяване в напреднал стадий. Сочи се, че Ю.Г. постъпила в Отделението по съдова хирургия на УБ „Лозенец“ на 12.12.2016 г. с оплакване от отичане, посиняване и изтръпване на лявата ръка, датиращи от 09.12.2016 г. По данни от анамнезата пациентката съобщава и за неколокократни пристъпи на задух, придружени със сърцебиене в периода 09.12.2016г. - 12.12.2016г., като отрича други заболявания. Непосредствено преди хоспитализацията и при самото постъпване в болницата с оглед на съобщените от болната оплаквания, на пациентката е извършен преглед от доц. Здравко Лазаров и преглед от дежурния лекар в Отделението по съдова хирургия при приемането, от които се установяват подуване и посиняване на лявата ръка с видими разширени вени по нея и лявата гръдна половина. По време на тези прегледи не са намерени отклонения от дихателния и сърдечния статус на пациентката, а от направената електрокардиография (ЕКГ) не са установени и патологични отклонения. При постъпването в Отделението по съдова хирургия пациентката е в добро общо състояние, ало и автоориентирана, и е афебрилна. Назначени са и проведени всички необходими за изясняване и уточняване на диагнозата и предприемане на съответното лечение изследвания, изискуеми съобразно действащите към месец декември 2016 г. медицински стандарти и правила за добрата медицинска практика. Счита, че между оказаното лечение на Ю.Г. в УБ „Лозенец“ от 12.12.2016 г. до 16.12.2016 г. и настъпилия екзитус на 27.02.2017 г. не съществува никаква причинно-следствена връзка. При липса на причинна връзка между твърдяното противоправно деяние и настъпилата вреда деликтната отговорност на лекаря по чл. 45 от ЗЗД и гаранционно  обезпечителната отговорност на лечебното заведение не следва да бъдат ангажирани.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответното „А.С.К.УМБАЛ“ ЕООД, в който е изложено становище за недопустимост на исковата претенция, в условията на евентуалност - неоснователност. Счита, че по време на хоспитализацията на Ю.Г. в „А.С.К.УМБАЛ“ ЕООД в периода 22.12.2016г. — 24.12.2016г., за пациентката са положени високо квалифицирани грижи, оказана й е специализирана медицинска помощ и то в изпълнение на най-високите стандарти за качество, при спазване на всички нормативни изисквания. Счита  за неоснователни твърденията от исковата молба, че лекарите са правили само изследвания без никакво лечение. Твърди, че по време на втория болничен престой за Ю.Г. са били положени грижи в максимален обем, които са довели до частична реканализация. Твърди, че „А.С.К.УМБАЛ“ ЕООД е лечебно заведение, което не разполага в структурата си със Спешно отделение и близките на Ю.е следвало незабавно да се обърнат или към Центъра за спешна медицинска помощ или към лечебно заведение, разполагащо със структура Спешно отделение.  Посочва, че за трети път пациентката е постъпила в „А.С.К.УМБАЛ“ ЕООД на 26.01.2017г. в 10:19ч. Докарана е със собствен превоз, в тежко увредено общо състояние, контактна, неадекватна. По данни на близките, предишния ден към 22:00ч. (близо 14 часа преди да бъде докарана), след ставане до тоалетна е получила неспособност да се изправи и да движи левите крайници. По данни на близките е била извикана спешна помощ, като им е било отказано лечение и транспортиране в първите 4,5 часа. Пациентката е прегледана от д-р П.П., кардиолог, който е извършил консултация с невролог д-р Х., която е назначила КТ изследване и терапия с Манитол и Дексаметазон. При приема е поставена диагноза Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии. Веднага при приемането е направена компютърна томография на главен мозък и ангиография на интра- и екстракраниални артериални съдове. Установен е исхимичен мозъчен инсулт с придружаващ мозъчен едем. Назначени са изследвания на коагулационния статус, хематологични изследвания, елекролити, серология, клинична химия и консултации с гинеколог, хематолог, пулмолог и гастроентеролог. Веднага е включена терапията, назначена от д-р Х.. Поставен е катетър, поради невъзможност за контрол на тазовите резервоари, както и назогастрална сонда.

В отговора се сочи още, че Ю.Г. е била под постоянен лекарски контрол. Проведени са многократни консултации с хематолог, гастроентеролог, пневмолог, анестезиолог, онколог. Екипът на „А.С.К.УМБАЛ“ ЕООД е осигурил консултация с гинеколог и провеждане на цитонамаска и биопсия, каквито пациентката до този момент не е извършила с цел  изясняване на онкологичното заболяване. Установено е, че става въпрос за умерено диференциран аденосквамозен инвазивен карцином на маточната шийка G2 с разязвяване и прибавен неспецифичен възпалителен процес. Това означава, че туморът е бил умерено диференциран и е растял средно бързо. Предвид наличието на онкологично заболяване, което не е било лекувано изобщо, състоянието на пациентката се е влошавало. Наложило се е да бъде поставена на апаратна вентилация и неколкократно да бъде преливана плазма и еритроцитна маса. Появило се е кървене от назофаринкса. При всяка една промяна на състоянието й и при проявата на всеки един симптом, лекарският екип е предприемал съответните мерки - променяна е терапията, метода на захранване, прилагани са различни терапевтични методи и т.н. ПКК и хемостаза са контролирани на 6 часа. С оглед на огромния обем от грижи, които са положени за Ю.Г. неоснователни се явяват твърденията в исковата молба, че тя е станала „забравен пациент, без диагноза, без лечение“. Положени са максимални грижи за изясняване на състоянието на пациентката, определен е вида на тумора и е извършена консултация с онколог за определяне на терапия. За съжаление, заболяването е било в твърде напреднала фаза и е било възможно единствено полагането на палиативни грижи. Недоказано е твърдението на ищците, че „ тромбите бяха из цялото тяло“. Също така, видно от медицинската документация, многократно са преливани плазма и еритроцитна маса. На 27.02.2017г. е регистриран кардиогенен шок с екстремна брадикардия и хипотония, които са наложили реанимация в пълен обем, включване на максимална катехламинова поддръжка. Въпреки проведените реанимационни мероприятия, пациентката е починала. Извършена е аутопсия, като видно от аутопсионния протокол, карциномът е бил обхванал цялата дебелина на маточната шийка и е дал многобройни метастази в тазови, парааортални, паратрахеални, перибронхиални, интрапулмонални, супраклавикуларни и шийни лимфни възли. Открити са били метастази в щитовидната жлеза, околощитовидната жлеза, панкреаса, двата бъбрека, черния дроб, лимфангиоматозна карциноматоза на белите дробове, двустранни метастази в аднексите. Като причина за смъртта е посочен мозъчния инфаркт в темпопариетелната област в дясно, с тежък мозъчен оток и вклиняване на малкомозъчните сливици в големия тилен отор и парализа на центровете на дишане и кръвообръщение в продълговатия мозък. Заключението е, че има съвпадение по отношение на основното заболяване, настъпилите усложнения и причината за смъртта.

Наведен е довод, че предприетото лечение от страна на „А.С.К.УМБАЛ“ ЕООД е било, освен своевременно и достатъчно. И при трите хоспитализации са извършвани многобройни изследвания, назначавана е терапия спрямо състоянието на пациента. Успехът на тази терапия зависи до голяма степен и от общото състояние на организма. Частично постигнатата реканализация не означава, че предприетото лечение не е било правилно, а просто, че същото не е имало пълен ефект. Сочи, че пациентката е страдала от прогресиращо онкологично заболяване, което засяга всички органи и системи на организма и в случай, че не се третира, води до тяхната пълна увреда. Твърди, че проведеното лечение, освен правилно и своевременно, е било и качествено. При последната хоспитализация екипът на „А.С.К.УМБАЛ“ ЕООД е положил неимоверни усилия за Ю.Г., осигурил е консултации с всички възможни специалисти и постоянно е полагал грижи за тази пациентка, въпреки че тя е била докарана повече от 12 часа след получаване на инсулта. Оспорени са претърпените от ищците неимуществени вреди. Отеветникът твърди, че описаните в исковата молба сърдечни проблеми на Х.М.Г. са възникнали много преди дъщеря му да бъде диагностицирана е онкологичното заболяване, довело до нейната смърт, видно от представените с исковата молба писмени доказателства. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Посочва още, че смъртта на Ю.Х.Г. е настъпила в следствие на напредналото онкологичното заболяване, за чието диагностициране и лечение тя не е положила необходимите усилия, въпреки многобройните насочвания от страна на екипа на „А.С.К.УМБАЛ“ ЕООД. Заявява още, че липсва пряка причинно-следствена връзка между смъртта на Ю.Г. и действията на лекарите, а същата е настъпила въпреки тях, тъй като лекарският екип на „А.С.К.УМБАЛ“ ЕООД многократно е насочвал същата към консултация с онколог и гинеколог, многократно с обяснявал, че тези консултации са жизнено важни, тъй като следва да бъде потвърдена диагнозата за онкологично заболяване, което след като бъде установено следва да бъде лекувано по подходящ начин. По-скоро неизпълнението на тези лекарски указания от страна на Ю.Г. и нейните близки може да бъде поставено в причинно-следствена връзка със смъртта на пациентката, а причината за смъртта е прогресиращо онкологичното заболяване в терминална фаза. Счита, че не е проявена небрежност към състоянието на пациентката, дори напротив. Ю.Г. е подложена на всички необходими изследвания преди всяка интервенция, наблюдавана е ежедневно по време на всяка хоспитализация в болницата и за нея е полагана най-високо квалифицираната грижа.

С определение от 10.11.2020г., съдът е конституирал на основание чл. 219 ГПК трето лице – помагач - ЗАД „А.“, З. „А.Б.“ АД и „Чертасиг - Застрахователно и Презастрахователно Дружество“ АД - Клон България КЧТ.

В хода на процеса – на 11.04.2020г. е починал ищецът Х.М.Г..  С определение от 10.11.2020г. на основание чл. 227 от ГПК, като ищци са конституирани неговите законни наследници - В.П.Г.– съпруга, Н.Х.Г.–син и А.В.К. – внук, съгласно удостоверение за наследници № 04310 от 01.06.2020г. издадено от Столична община, район Подуяне.  /л.810 –л.811 от делото/

Софийски градски съд, ГО, І-7 състав,  като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:      

от фактическа страна:

От приетото Удостоверение за наследници изх. № 02155 от 07.03.2017г. издадено от Столична община, район Подуяне се установява, че ищците В.О.К. и А.В.К. са съответно съпруг и син на Ю.Х.Г., починала на 27.02.2017г. /л.36 от делото/

Прието е Удостоверение за раждане на Ю.Х.Г.,***, от което се установява, че същата е родена на ***г. от майка В.П.П. и баща Х.М.Г../л.68 /

По делото е приета Епикриза по ИЗ № 404 на Медицински институт – МВР, отделение по хематология, от което се установява, че на 11.01.2017г. Ю.Х.Г. е постъпила в лечебното заведение с диагноза: хеморагично състояние – уточнено. При снемане на анамнезата е посочено, че от месец 12.2016г. установен „Са коли утери“. Решение на Онкокомитет СБАЛАГ „Майчин дом“ за палиативна лъчетерапия на маточна шийка с кръвоспираща цел, кръвопреливане. Извършена са изследвания, назначена е терапия и на 16.01.2017г. Г. е изписана. Насочена е за лъчетерапия по повод Са коли утери. /л.139-л.141/

По делото е приета Епикриза по ИЗ № 4539 на Болница „Лозенец“, клиника по обща хирургия, отделение по съдова хирургия, от което се установява, че на 12.12.2016г. Ю.Г. е постъпила в лечебното заведение с диагноза: Паранеопластична остра тромбоза. Посочено е, че е извършена консултация с гинеколог, при която е установено Obs. Ca colli uteri. Цитологично – данни PAP 4. На 16.12.2016г. е изписана от лечебното заведение като е насочена за лечение към СБАЛАГ „Майчин дом“ София. /л.273 от делото/

Видно от Епикриза по ИЗ № 12579 на Сити Клиник, клиника по кардиология и ангиология, на 22.12.2016г. Ю.Г. е постъпила в лечебното заведение с диагноза: компресионнен синдром. Тромбоза на а.субклавия син. Тромбоза на в.субклавия синистра. Тромбоза на в.югуларис. Тромбоза на в.брахиалис син. Тромбоза на в.цефалика син. Като придружаващи заболявания е отбелязано: Обс.  Ca colli unteri – генерализирана лимфаденопатия. Назначена е терапия и на 24.12.2016г. е изписана от лечебното заведение. Насочена е за консултация с онколог на 27/12. /л.305-л.306/

Приета е неоспорена Епикриза по ИЗ № 940/2017 на Сити Клиник, клиника по кардиология, видно от която, Ю.Г. е постъпила в лечебното заведение на 21.01.2017г. с диагноза: хронично рецидивиращо БТЕ. Субмасивна форма. Системна фибринолиза 22.01.2017г. Тромбоза на в.субклавия и в.югуларис декстра. Частична реканализация на в.субклавия в ляво. Субтотална тромбоза на вена югуларис интерна и вена иномината в ляво. Състояние след ПТА и селективна фибринолиза на в.субклавия и в.цефалика в ляво 12/2016г. Назначени са изследвания, както и медикаментозно лечение. На 23.01.2017г. е взета биопсия от аксиларен лимфен възел, изпратен в клинична патология за хистологично и имунохистологично изследване. Допълнително пациентката е насочена за гинекологичен преглед и биопсия в заведение с хоспитализация, поради риск от кървене вследствие антикоагулантното лечение. На 24.01.2017г.  Г. е изписана от лечебното заведение. Дадени са препоръки, назначена терапия за дома. /л. 372-л.374 от делото/

По делото е приет аутопсионен протокол от 2 февруари 2017г., в който е посочено, че се каса за 39 годишна жена с основно заболяване умерено до ниско диференциран аденосквамозен карцином на маточната шийка /биопсия № 451/02.02.2017г./, ангариращ цялата дебелина на маточната  шийка, включително двата парацервикса, истимикоцервикалната част на матката. Дал многобройни метастази в тазови, парааортални, паратрахеални, перибронхиални, интрапулмонални, супраклавикуларни и шийни лимфни възли. Метастази в щитовидната жлеза, околощитовидната жлеза, панкреаса, двата бъбрека, черния дроб и лимфангиоматозна карциноматоза на белите дробове. Двустранни метастази в аднексите. Налице са клинични данни за дисеминирана интравенозан коагулопатия, представена морфологично от зони на некроза в главния мозък, левия бъбрек и слезката. Установени са дистрофични промени във вътрешни органи – миокард, черен дроб и бъбреци, с развитие на полиорганна недостатъчност. Причина за смъртта е мозъчният инфаркт в темпоропарителната област в дясно, с тежък мозъчен оток и вклиняване на малкомозъчните сливици в големия тилен отор и парализа на центровете на дишане и кръвообращение в продълговатия мозък. Има съвпадение по отношение на основното заболяване, настъпилите усложнения и причината за смъртта. /л. 438- л.439/ Аутопсионен протокол № 2 февруари 2017г. е оспорен от ищците относно неговото съдържание, като е открито производство по реда на чл.193 ГПК.

Приета е Епикриза по ИЗ № 1217/2017 на Сити Клиник, отделение по неврология, от която се установява, че Ю.Г. е постъпила по спешност  в лечебното заведение на 26.01.2017г. с клинични и КТ данни за обширна исхемия в БДСМА, на фона на множествени предшестващи венозни тромбози при нарушен когулационен статус, плегия в левите крайници и силно затруднено гълтане наложило поставяне на НГС.  Посочено, е че пациентката е с придружаващо заболяване – напреднал Са на шийката на матката. Извършени са множество изследвания и консултации, но на 27.02.2017г. в 02:22 часа Ю.Г. е починала. /л. 441- л.445/

По делото е прието компютърно томографско изследване на университетска болница „Лозенец“, извършено на 12.12.2016г., в което като заключение е посочено: КТ данни за белодробна тромбоемболия в дясно. Генерализирана лимфаденомегалия. Двустранни плеврални излизи. Перикарден излив. Асцит. Венозните тромбози и изливите могат да са паранеопластични. Възможно е да се касае за лимфопролиферативно или кръвно заболяване. Необходима е консултация с гинеколог във връзка с уголемената маточна шийка. /л. 998-л.999 от делото/

По делото е приет социален доклад от 16.04.2021 г. изготвен от ДСП – Оборище, от който се установява, че А.В.К. е роден в България и към настоящия момент е трайно установено и живее заедно с баща си в Израел. В доклада е посочено, че при детето все още се усещат нотки на траур от загубата, които се предполага, че ще бъдат асимилирани с времето, възрастта и натрупването на повече емоционален и житейски опит. Благоприятно обстоятелство играе промяната на местоположението на детето и новите възможности и перспективи, които се отварят пред него създавайки предпоставка спомените за загубата на родителя да останат в миналото. Отразено е, че благодарение на навременната намеса на психолог, детето се чувства добре към момента. Според  ДСП – Оборище е налице много силна емоционална връзка между него и единственият му жив родител – В.О.К., както и бабата му по майчина линия – В.Г.. /л. 1039-л.1045/

За установяване на сочените в исковата молба и в отговорите  обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства.

В открито с.з. на 20.04.2021г. е разпитан свидетелят д-р Н.В.М. – кардиолог в ответното „Аджибадем сити клиник“. Свидетелят М. сочи, че си спомня пациентката Ю.Г., хоспитализирана три пъти в „Аджибадем сити клиник“. Участвал в лечението на пациентката във втората хоспитализация на 21.01.2017 г.  Свид. д-р М. си спомня, че  бил нощна смяна в Спешното отделение в болницата. Жената, докарана от близките и била в тежко общо състояние, с тежка дихателна недостатъчност със задух, в покой. Свид. М. преценил, че състоянието ú е изключително тежко и трябва да я приемат в болницата, за да може да се стабилизира. Установил, че тази дихателна недостатъчност не се дължи на сърдечно-съдов проблем, основната причина били два големи плеврални излива в двата бели дроба, които притискали паренхима на белия дроб и не ú позволявали да диша. Д-р М. счита, че тези изливи са се дължали най-вероятно на онкологично заболяване, което до този момент не било лекувано. Посочва, че още същата вечер говорил с мъжа ú и обяснил състоянието ú и, че задухът и всички тези тромбози, които са се появили се дължат на основното онкологично заболяване, и че той ще направи всичко възможно, за да я стабилизира, за да може да ú се постави диагноза и да се започне специфично лечение за онкологичното заболяване. В рамките на хоспитализацията успели да стабилизират пациентката. Провели две плеврални пункции, с които да се източи течността, която се е събрала в белите дробове и която ú пречела да диша. Направили й и скенер. Установили, че има прогресия на белодробната емболия, т.е. част от тромбите са навлезли в белия дроб и направили ефинобрилиза, с която да разградят част от тези тромби. Допълнително, тъй като тя в амбулаторни условия преди това няколко кратно била насочвана от онколози да се провеждат биопсии, те ú взели биопсия, да ú вземат лимфен възел, с който да поставят основната диагноза на онкологичното заболяване. След като я стабилизирали и успели да я върнат в състояние, в което тя може да става и да се движи сама, я изписали и я насочили за допълнително доуточняване на основния онкологичен процес, защото без лечението на този онкологичен процес има усложнения. Д-р М. пояснява, че няма как тромбите да са по цялото тяло. Тя имала ясни места, в които има тромби, т.е. имала във вените на горните крайници и малки тромбчета, които са засегнали белия дроб, но в цялото тяло няма как да има тромби, такова състояние е несъвместимо с живота, то е и невъзможно. Пояснява, че тромбите не са видими с просто око. Единственият начин е да се установят на скенер и на доплер. Пациентката била изписана в стабилно общо състояние с възможност да се движи сама и да се обслужва сама. Назначили ú медикаментозна терапия, с която да предотвратят допълнителното образуване на тромбози, като усложнение на основния онкологичен процес. Допълнително ú е назначена терапия с антибиотик, тъй като имала насложен възпалителен процес в белия дроб и я насочили да проведе консултация с гинеколог и хоспитализация в гинекологично отделение, където да се вземе биопсия от матката, за да се постави ясна диагноза за първичния процес, т.е. за онкологичния процес. М. д-р М. си спомня от епикризата, че е предписал медикаменти е „Фраксипарин“, „Конкор“ и „Сефпотек“. Допълва, че ако не се спазва предписаната схема може да се образуват нови тромби навсякъде. Ю.Г. пролежала няколко дни и свидетелят М. няколко пъти разговарял с мъжа ú, обяснил как да процедират след като я изпишат и накъде трябва да се насочи, както и какви трябва да са следващите стъпки. Свидетелят сочи, че специалност кардиология придобил към м. декември 2019 г. Приел е пациентката на 21.01.2017 г., когато бил специализант. Когато я докарали тя била в седнало положение, толкова силен бил задухът, че не е можела да легне. Била бледа с трахикардия с цианоза, слаба. Към този момент лекуващи лекари били той и д-р Ц.. Констатацията на тромби се установили от проведения от д-р Ц.доплер. Направен е и скенер в клиниката. С документацията се запознал още при постъпване на пациентката. Още докато я приемал му донесли документацията.

В открито с.з. на 20.04.2021г.  е разпитан и свидетелят д-р Г.Г.Д.– кардиолог при Аджибадем сити клиник. Свидетелят Д.сочи в показанията си, че помни пациентката Ю.Г. в хода на третата хоспитализация в болницата, в периода от 26.01.2017 г., когато е била приета в интензивното отделение. В този период д-р Д.бил лекар специализант по кардиология в интензивното отделение. Пациентката била приета с доста тежък исхимичен мозъчен инсулт в тежко общо състояние. Голям процент от времето тя била на механична вентилация, т.е. интубирана, дишайки с апарат. Невролозите били ежедневно при нея и те помагали с каквото могат, тъй като основното ú заболяване в хода на тази хоспитализация било неврологично с този исхимичен мозъчен инсулт. Невролозите провели лечение в пълен обем, а те асистирали. д-р Д.посочва, че този исхимичен мозъчен инсулт бил с голяма давност, т.е. презентирайки се нямало вече какво да се направи освен да съпровожда консервативно палеативно лечение. До този момент не е имало поставена хистологична диагноза, т.е. не бил взет материал за изследване от основното заболяване на пациентката, което впоследствие било доказано като се взел хистологичен материал - материал за биопсично изследване. В хода на тази хоспитализация се поставила окончателно диагнозата недиференциран карцином на шийката на матката. Преливани били кръв и кръвна плазма, според съответните медицински индикации, т.е. когато е трябвало те са били преляти. Близките на пациентката били ежедневно в Интензивно отделение и ежедневно им се давала информация за състоянието на тяхната близка. Било то от лекуващите лекари невролози и техния екип или от лекарите в Интензивно отделение, особено по отношение на кръвопреливането тъй като имало периоди, в които били много настоятелни да се осъществява кръвопреливане, за което не е имало медицински индикации. Свид. Д.посочва, че кръвопреливане е правено, тогава, когато е имало медицински индикации. Пациентката постъпила с хроничен анемичен синдром с много комплексен характер с множество кръвопреливане, като всяко следващо кръвопреливане при нея криело съответния риск. При тази пациентка всяко кръвопреливане било свързано със съответно разширена антителна форма. Кръвопреливане се е правило, тогава когато е имало индикации и пациентката е била със стабилни стойности на хемоглобин. Всички решения се обсъждали от екипа, който лекувал пациентката и решенията се взимали комплексно заедно с разрешението на лекуващия лекар, който бил от отделението по Неврология.

Пред настоящи състав на СГС е разпитана и свидетелката д-р Й.М.Ц.а - вътрешни болести и клинична хематология при МИ-МВР. Свидетелата Ц.а сочи, че си спомня за пациентката Ю.Г. приета на 11.01.2017 г. Г. постъпила в Спешно отделение на МВР болница с изключително нисък хемоглобин – 55, при нормалните стойности от 120. При постъпването целта на лечението било корекция на анемията на този анемичен синдром и от 55 единици да бъде покачен поне над 100 единици. Свид. Ц.а посочва, че при последващото ú пролежаване за 5 дни всеки ден преливали банки кръв на пациентката. Всеки ден назначавали пълна кръвна картина, която да удостоверява до каква степен са покачили хемоглобина. Направени били консултации с кардиолог, съдов хирург, двама акушер-гинеколози. Отделно имало 2 ЕКГ-та, снимка на бял дроб, кардиологът направил ехокардиография, съдовия хирург направил доплерови изследвания. Изписали Г. с подобрение и с хемоглобин 110. Свид. Ц.а сочи, че пациентката отишла при тях за коригиране на анемичния синдром след решение на Онкокомитет от АГ „Майчин дом“, където изрично в това решение пишело: „За хемотрансфузия след, което да бъде насочена за палиативна лъчетерапия“ с оглед нейното заболяване карцином на маточната шийка. Затова тя отишла при тях в Хематологично отделение на МИ-МВР с оглед тази хемотрансфузия, за да продължи по-натам лъчетерапията. Насочили пациентката за повторна консултация със съдов хирург. Приложили лечение с „Р-маса“, вливане на водносолеви разтвори, „Дицинон“ таблетки или ампули за спиране на кръвта, както и „Фраксипарин“. д-р Ц.а си спомня, че пациентката получила кръвоизлив след проведено лечение с „Ксарелто“. От него тя е получила кръвотечение, откъде спадал и хемоглобина. Като придружаващи заболявания пациентката имала дълбока венозна тромбоза, за която била лекувана през м.декември в друго лечебно заведение и е изписано това лечение. Свид. Ц.а пояснява още, че в тяхното отделение приемат пациенти, които не са само с хематологични заболявания, но и с онкологични. Тези пациенти, които лекуват с онкологичните заболявания, идвали при тях основно за хемотрансфузия, за да може да се продължи след това цитостатъчното лечение или лъчетерапията. За да се продължи с това лечение, трябвало да има хемоглобин поне 100. При лъчелечението, ако е нисък хемоглобина, това ще можело да доведе до още по-ниско спадане и тогава рискът за пациента е изключително висок. При изписването, насочили Ю.за палиативна лъчетерапия, както е съобразно решението на онкокомитета на „Майчин дом“. При престоя в клиниката била направена консултация със съдов хирург. Свидетелката д-р Ц.а заявява, че лично с количка завела пациентката и д-р Ч.я прегледал. И в консултацията и в епикризата било  вписано, че за момента няма спешност по отношение на тази дълбока венозна тромбоза. При изписването свидетелката д-р Ц.а спазила Решението на Онкологичната комисия и я насочила за палиативна лъчетерапия с указания при нужда за повторна консултация със съдов хирург.

За установяване на претърпените неимуществени вреди от ищците пред настоящия съдебен състав са разпитани свидетелите В.А.И., А.Х. М.и И. Л.И..

Свидетелят А.Х. М.сочи в показанията си, че познава В.К. и неговото семейство от 2011 г. Запознали се покрай бизнеса на В.К., който имал сервиз за “GSM”. Впоследствие станали по-близки приятели, излизали  заедно. От ищеца В. разбрал, че Ю.е в болница. Изведнъж получила някакви здравословни усложнения и за по-малко от 3 месеца тя починала. От В. разбрал, и че Ю.е починала в  края на м.февруари 2017 г. В. бил в тежко състояние, защото нещата протекли за много кратко време, изпаднал в депресия. Синът му също бил зле. Смъртта на Ю.му се отразила и в бизнеса. В. останал сам да се грижи за сина си. Той не можел вече да работи по същия начин. Нямало кой да му помага. Впоследствие бизнесът му започнал да запада. Трудно се справял. Ю.помагала на В. в бизнеса, но предимно се грижела за детето им. Те били непрекъснато заедно с детето. Детето понесло много тежко загубата на майка си. Когато излизали на разходка в София, детето често споменавало къде е бил с майка му. За А. сега се грижил баща му В.. Няколко месеца след като Ю.починала, В. решил да замине с детето за Израел и в момента живеели там. В. искал да откъсне сина си от тази среда, в която непрекъснато мисли за майка му и плаче. Детето се променило. Той бил много свежо дете, но след загубата станал мълчалив, променил си поведението. Посещавал психолог.  Липсата на съпругата и майката се отразила тежко на ищците. Детето от живо и игриво се превърнало в мълчаливо и свито, без самочувствие.

Свидетелят И. Л.И. посочва, че познава ищеца Х.Г. от 1991 г., когато работили в „Метални конструкции“. След 1993 г. с Х. станали много добри приятели. Ходили си на гости, помагали си. Х. *** заедно със съпругата си, дъщеря си, нейният съпруг и внукът му. През 2015 г. Х. получил инсулт и бил на домашно лечение. През 2016 г. започнал да се възстановява. Ходили със свидетеля И.заедно на риба. По –късно свидетеля И.разбрал, че дъщерята на ищеца е починала. Х. бил съкрушен, загубил желание за живот. Психически и физически бил отпаднал. Свид. И.го видял  седмица след като дъщеря му била починала. Опитвал се да го разсее, той бил много омърлушен. Все повтарял „моето вече се е видяло“. Не ставал от леглото, залежавал. След смъртта на дъщеря му  Х. изгубил желание за всичко. Приживе Ю.му помагала. Х. е споделял пред свидетеля, че тя и В. много са му помагали. В периода, когато Ю.била здрава, поели цялата издръжка по апартамента – ток, вода, пазарували. След смъртта на Ю., работодателят им, който бил и много близък приятел на Х., често изпращал пари по свидетеля за Коледа, за Великден, които да занесе на Х.. Трудно се справяли с В.. И двамата били пенсионери. През 2017 г. – 2018 г. В. претърпяла катастрофа, която я оставила на легло за доста време. Свид.И.сочи в показанията си, че ходил да им пазарува, защото и двамата не можели да станат от леглото. Х. не могъл да преодолее загубата на дъщеря си. Това го поболяло допълнително. Променил се, паднал духом. Много страдал от загубата на дъщеря си, това му попречило да се възстанови след инсулта.

Свидетелката В.А.И. сочи в показанията си, че познава семейството на Х. и В., защото са съседи. С Х. били колеги в „Метални конструкции“. Х. поддържал контакт с мъжа на свидетелката. Ходили заедно на риба заедно. Били в добри отношения и си гостували. За Ю.разбрала, че е тежко болна. Веднъж синът на Ю.я попитал защо майка му е болна. През м.декември заедно с В. ходили до Сити клиник. Ю.била приспана, за да не чувства болка. В. питала сестрата какви са показателите, дали са ù прелели кръв, а сестрата й отвърнала, че са направили, каквото трябва. За смъртта на Ю.разбрала от майка ù. За В. било много тежко. Страдала за нея, както и за детето. Детето приело много тежко случилото се. Променило се, станало мълчаливо, притеснителено. Говорело тихо. От В. разбрала, че детето поискало да я нарича мамо. Детенцето не е плакало пред свидетелката, но било тъжно.  Баща му искал да го премести, а дядото бил против. Х. страдал от загубата на дъщеря си. Х. починал на 11.04.2020 г., а дотогава бил все на легло. Смъртта на Ю.му повлияла зле. Затворил се, спрял да гледа телевизия, бил отчаян.

По искане на страните пред настоящия съдебен състав е допуснато изслушването на петчленна комплексна съдебно медицинска експертиза, чието заключение съдът възприема, като обективно и пълно изготвено /оспорено от ищцовата страна/. Заключението на КСМЕ е изготвено от д-р Е.Г. – спец. съдова и коремна хирургия, д-р В.М. – спец. неврология, д-р М.Т. – спец. онкология, доц. д-р М.Г. – съдебна медицина и патологоанатомия, д-р В.С. – спец. акушерство и гинекология.

В заключението на КСМЕ е отразено, че приложимият при лечението на  на Ю.Х.Г. в периода 2016г. – началото на 2017г.  е медицински стандарт по „Акушерство и гинекология“, като същия е утвърден и обнародван в Държавен вестник бр. с Наредба № 19 от 22 декември 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология" - ДВ, бр. 106 от 23 декември 2014 г. Вещите лица не установяват професионални нарушения на изискванията на този стандарт, при процесния случай с пацинетката Ю.Х.Г.. Няма данни за действия, бездействия и професионални правонарушения при този случай. Вещите лица установяват, че пациента Ю.Г. е била лекувана в болницата за раково заболяване. Описват, че Ю.Х.Г., 39 г. е постъпвала за лечение за времето от 12.12.2016 г. до настъпилият й смъртен изход на 26.01.2017 г. е била с последователно на лечение в следните лечебни заведения:

- на 12.12.2016г. в Отделението по съдова хирургия на Университетска болница „Лозенец “ по повод оток на лява ръка. Изписана на 16.12.2016г.;

- на 22.12.2016г. в болница Сити Клиник;

- на 27.12.2016г. повторна хоспитализация в Сити Клиник;

- на 11.01.2017г. в Медицински институт на МВР, отделение по хематология, изписана на 16.01.2017г.;

- на 21.01.2017г. в Сити Клиник , кардиология, изписана на 25.01.2017г.;

- на 25/26.01.2017г. потърсена Спешна медицинска помощ;

- на 26.01.2017г. в Спешно отделение на Сити Клиник;

- на 27.02.2017г. Ю.Г. е починала.

        При анализ на данните от приложената по делото медицинска документация в хронологичен ред вещите лица установяват, че Ю.Г. е страдала от следните заболявания:

1/ Паранеопластична остра тромбоза на подключичната вена в ляво и лява вътрешна вена юголарис. Съмнение за рак на маточната шийка. Пръснати метастази. Генерализирани увеличени лимфни възли. КАТ- данни за белодробна емболия. Двустранни плеврални изливи. Перикарден излив. Асцит. Консултация с гинекилог- съмнение за рак на маточната шийка. Цитологични данни за метапластичен епител- некротизиращ тип. / 12.12.2016г./

2/ Компресионен синдром. Тромбоза на лява артерия субклавия. Тромбоза на вена субклавия в ляво. Тромбоза на вена юголарис. Тромбоза на вена брахиалис в ляво. Тромбоза на лява мозъчна вена. Съмнение за рак на шийката на матката. Дисеминирани метастази /22.12.2016-24.12.2016г/ З/Исхемичен мозъчен инсулт в БДСМА. Паранеопластечен синдром Състояние след исхемичен инсулт в басиена на J1CMA. Централна хемиплегия. Двустранни плеврални изливи. Състояние след плеврална пункция. Асцит. Мозъчен оток. Кома. Мултиорганна недостатъчност.

 Сочи се, че в Болница „Лозенец” на пациетката е поставена окончателната диагноза: паранеопластична остра тромбоза на подключичната вена в ляво и лявата, вътрешна вена югуларис. Съмнение за рак на шийката на матката пръснати метастази. Генерализирани, увеличени лимфни възли.

В „Сити Клиник“ е поставена окончателната диагноза: исхемиен мозъчен инсулт в басеина на дясната средномозъчна артерия. Подостра десиминирана интравенозна коагулопатия, с интермитентно системно кървене, паранеопластична етиолог пароксизмана нощна хемоглобинурия. Състояние след исхемичен мозъчен инсулт в басейна на лявата ссредно ммозъчна артерия. Левостранна централна хемиплегия с лезия на 7-12 черепномозъчни нерви в ляво. Погледна пареза в дясно. Двустранни плеврални изливи - състояние след десностранна плеврална пункция. Асцит. Мозъчен оток. Медикаментозна кома. Продължителна апаратна вентилация. Мултиорганна недостатъчност. Подостра и задълбочаваща се сърдечносъдова и дихателна недостатъчност.

В МИ на МВР на Ю.Г. е поставена окончателна диагноза: хеморагично състояние - уточнено. Придружаващи заболявания: десиминирана вътресъдова тромбоза. Тромбоза на лявата мишнична вена. Тромбоза на лявата мозъчна вена. Съмнение за рак на шийката на матката. Изписана е от болница „Лозенец“ през м.12.2016г със: Стабилна хемодинамика. Насочена към СБАЛАГ „ Майчин дом”, с уговорка с доц. д-р С. за последващо лечение. Изписана от МВР в увредено общо състояние. Онкокомитет на СБАЛАГ „Майчин дом“ с решение за палиативна лъчетерапия на маточната шийка с кръвоспираща цел, кръвопреливане. „Сити клиник“ от 26.01.2017-27.02.2017г. Вторичен анемичен синдром. Полиорганна недостатъчност. Вещите лица приемат, че своевременно е била оказаната медицинска помощ от ЦСМП - София на Ю.Г.. Описват, че посещението е осъществено от д-р Н., която я е прегледала в дома на Ю.Х.и не са констатирани показания за спешна хоспитализация. Прегледът е приключил в 22.05 мин. Състоянието, констатирано от д-р Н. е отразено във попълнения от нея фиш за спешна медицинска помощ /графа -неврологичен статус/, освен това, един ден преди това - на 24.12.16г. Ю.Х.е била изписана от лечебно заведение. При прегледа не се съобщава за неврологично заболяване и данни за такова липсват в приложените по делото медицински документи. От изготвен от д-р Н. е формена диагнозата феблитет /висока температура/. Генерализираем метастази. При Ю.Г. е установен карцином на маточната шийка с цитологично изследване. Заболяването дебютира в преходни години, като има данни, че през 2014 г. има вписана диагноза от личния лекар за полип на маточната шийка. В края на 2016 г. е приета в изключително авансирал стадий IV: генерализирана лимфаденомегалия, паранеопластични тромбози, белодробна емболия, двустранни плеврални изливи, перикарден излив, асцит. С авансиране на заболяването и развитие на мозъчен инсулт. Като утвърдени методи за поставяне диагнозата на онкологичнотото заболяване се извършва обстойно снета анамнеза, преглед на болната според оплакванията, пълни хемотологични изследвания, образни изследвания /ехография на коремни органи, ренгеногравфия КАТ, МРИ, консултации със съответните специалисти - в конкретния случай гинеколог, вземане на биопсия от туморното образование и др./ След диагностичното уточняване се дава становище от Онкологичен комитет за насока за провеждане на лечение. В конкретния случай е проведено цитологично изследване с доказана метаплазия на маточната шийка. Поради изключително авансиралия стадий е започната симптоматична терапия на настъпилите усложнения. Онкологичният комитет е дал становище за провеждане на палиативна лъчетерапия за маточната шийка. Проведени са следните изследвания: пълна кръвна картина, биохимични, ехография на периферни вени, ренгенови с изследване на корем, ЕКГ, КАТ на бял дроб и коремни  органи, консултация с гинеколог, цитологично изследване, микробиологично изследване, флебография, артериография, хистологично изследване на лимфни възли, плеврална пункция, Ехокардиография. Проведените изследвания са високо специализирани и извършени в посочените здравни заведения, където е била хоспитализирана пациентката. Данните от резултатите са изнесени както в разчитането, така и в окончателната диагноза при изписване на пациентката. Вещите лица обосновават, че заболяването е дебютирало в предходни години /вероятно 2014 г./ Пациентката е приета с изява на генерализирани метастази в лимфни възли, паранеопластична тромбоза, белодробна емболия, двустранни плеврални изливи, перикарден излив, асцит, анемичен синдром, тромбоза на лява мозъчна артерия, мозъчен инсулт, карциноматозен асцит със субилеус. Доказаните генерализирани метастази от карцинома на маточната шийка с настъпилите тромбоемболични усложнение е състояние с много висока смъртност. Венозните тромбози, белодробната емболия, мозъчният инсулт, както и промяната на редица жизнено важни показатели са причина за прогресирането на състоянието към очаквания смъртен изход на Ю.Г..

Според заключението на КСМЕ, при диагностиката и лечението на пациенткато Г. са спазени стандартните изисквания, както в областта на онкологията, така и по онкогинекология. Подчертават, че пациентката Ю.Г. е потърсила медицинска помощ по спешност, когато е била с авансирало раково заболяване. Сочат, че по делото няма данни, че след 2014 година да е провеждала диагностични и лечебни процедури за състоянието на половата й система и по-конкретно за рак на шийката на матката. Единствено наличен амбулаторен лист за извършен преглед през 2014г., по повод „полип на шийката на матката. При късно потърсената медицинска помощ от Ю.Г., заболяването е диагностицирано в четвърти стадий /предпоследен в хода на заболяването/. Лечението, което е провеждано в конкретния случай е започнало с терапия на настъпилите усложнения на база развил се т.н. паранеопластичен синдром. Това изисква приложение на симптоматични средства с оглед облекчаване на страданието на болната. В подобен стадий на заболяване с изключително агресивния ход на протичане, терапия за карцинома на маточната шийка е било подходящо с назначената палиативна лъчетерапия. В този стадий няма радикално лечение на рака на шийката на матката. Обосновано е, че напредналият стадий на раковото заболяване е установен още при първата хоспитализация. С оглед на това, единственият начин за лечение е палиативната терапия за облекчаване състоянието на болната. Това не означава постигане на лечебен ефект с отстраняване на раковото/онкологичното заболяване. Според КСМЕ при този напреднал стадий на болестта на Ю.Г. е било възможно прилагането на лечебни действия с цел облекчаване страданията й. Вещите лица лекари обосновават извод, че във всяко едно лечебно заведение са проведени необходимите изследвания и са извършени всички и възможни облекчаващи, палиативни методи на лечение при пациента Ю.Г.. Проведени са всички достъпни, възможни и правилни методи на диагностика и лечение. От представената по делото медицинската документация на трите лечебни заведения експертите не установяват да са били използвани методи и технологии, както и лечение, което не е следвало да се провежда, за да не настъпят допълнителни усложнения при тежко болната пациентка, с авансирало раково заболяване. Проведената терапия с Ксарелто е приложена с цел за евентуално преодоляване на тромбемболичните усложнения.

Вещите лица от КСМЕ са единодушни в извода, че няма пропуски и действия, които да са били задължителни за конкретния процесен случай. Обосновават още, че всички диагностични методи и палиативни лечебни процедури са напълно подходящи при тежко болната Ю.Г.. Основано е, че няма допуснати неправилни действия/бездействие при късно потърсената медицинска помощ за раковото й заболяване. Няма пропуски, закъснения или неправилни, зле изпълнени методи на лечение, да са приложени неправилни технологии, видно от приложената копирана и оригинална медицинска документация от всички лечебни заведения, в които Ю.Г. е търсена в крайния стадий на заболяването си от рак на шийката на матката. Не са причинени усложнения при Ю.Г. от прилаганите инвазивни методи за диагностика и лечение, в нито едно от лечебните заведения. Няма регистрирани усложнения, резултат от проведени д лечебни процедури, които да са отразени в медицинска документация, приложена по делото. Няма лечебно заведение, в което да са били причинени усложнения при Ю.Г.. Напротив, провежданите палиативни лечебни действия са допринесли до облекчаване на крайно тежката й клинична картина в последния стадий на раковото й заболяване. Вещите лица са единодушни в извода, че ползваните технологии от ответните лечебни заведения са изпълнили изискването за достатъчност, качество и своевременност съгласно всички добри медицински правила при такъв болен, какъвто е Ю.Г.. Не е имало противопоказания за изписването на Ю.Г. през м. декември на 2016 г. от Сити Клиник. Кръвните й показатели при изписването са позволявали да бъде в домашни условия. Сочат, че не е било възможно да се спре процесът на настъпилите и настъпващи усложнения на авансиралия в краен стадии рак на шийката на матката. В конкретния случай на Ю.Г. не може да се отхвърли фактът, че е била в достатъчен по срок престой и са проведени възможните палиативни медицински терапевтични грижи за нея. Допустимо е било изписването на Ю.Г. от лечебните заведения. При настъпилата крайна степен на развитие на неопластичния процес при Ю.Г. във всеки един момент от остатъка на живота й е било възможно настъпването на ново усложнение, освен от тромбите, но и от полиорганна недостатъчност, кървене, тежка кръвозагубна анемия, мозъчен оток, гнойна, мантелна пневмония, перитонит и редица други. Обоснован е извод, че  в случая с Ю.Г., болничният престой е бил винаги достатъчен, съгласно състоянието й. Сочи се, че в Сити Клиник са били изяснени за Ю.Г. всички усложнения от раковата й болест и са били достатъчни приложените клинични методи от анамнезата до лабораторните изследвания. От Историята на заболяване № 4639 от хоспитализация на 12.12.2016г. до 16.12.2016г. Сити Клиник е видно, че е проведен КАТ на бял дроб с данни за белодробна емболия. В медицинската теория и практика процесите на тромбозите, тромбоемболиите, вкл. белодробната тромбоемболия са добре проучени и е известна връзката й с дълбоката венозна тромбоза. Вещите лица поясняват, че тромбоемболичните усложнения са втората по честота причина за смърт при болните от рак. Причината за тяхното развитие е комплексна: рискови фактори, свързани с характеристиката на пациента, стадия на онкологичното заболяване, време след поставяне на диагнозата /най- висок риск има през първите 3-6 месеца/, локализация на тумора. Болните с карциноми имат 2-6 пъти по- висок риск от развитие на тромбози, сравнен с останалата популация. Белодробната тромбоемболия е част от тромбоемболичните усложнения, които често настъпват при болните с рак. Не е имало физиологична и от гледна точка на медицината, възможност да се избегнат тромбозите и тромбоемболиите, като следва да се има предвид, че по същия механизъм, като този на тромбемболиите се развиват по кръвния път и множествените метастази при раковите заболявания. Установените усложнения в състоянието на Ю.Г., включително генерализираната тромбоемболия е следствие на авансиралото онкологично заболяване. Пояснено е, че диагностицирането на рака на маточната шийка и неговото лечение зависят от стадия на заболяването. При ранните стадии лечението е оперативно,  както и лъчетерапия.  Пояснено е, че при авансирали стадии се извършва палиативна лъчетерапия и симптоматично лечение, но в конкретния случай дори опит за симптоматична лъчетерапия не е могъл да се проведе. Лечението с антикоагуланти е било необходимо и задължително. Тромбоемболията не е следствие на ненавременното лечение, а на авансиралото онкологично заболяване в конкретния случай на Ю.Г.. В епикризите и в аутопсионния протокол оформените диагнози са конкретни, правилни и вярно отразяват състоянието на пациентката Ю.Г.. Вещите лица приемат оформената, след аутопсия върху трупа на Ю.Г. патологоанатомична диагноза, която е: Умерено до ниско диференциран аденосквамозен карцином на маточната шийка /G2- G3/, Биопсия № 451/02.02.2017 г., ангажиращ перицервиксите и истмико- цервикалната част на матката. Многобройни метастази в лимфни възли - тазови, парааортални, паратрахеални, перибронхиални, интрапулмонални, супраклавикуларни и шийни. Метастази в щитовидната жлеза, околощитовидната жлеза, панкреаса, двата бъбрека, черния дроб и лимфангиозна карциноматоза на двата бели дроба. Метастази в двата яйчника. Мозъчен инфаркт - енцефаломалация в дясната темпоропариетална област. Тежък мозъчен оток. Паранеопластичен синдром /по клинични данни/ с десиминирана интравазална коагулопатия. Пресен инфаркт на левия бъбрек. Пресен инфаркт на слезката. Дистрофични промени в миокарда, черния дроб и бъбреците. Оток на белите дробове. За изготвяне на съобщение на смърт, изискващо да се посочи, както пряката и непосредствена причина за смъртта, така и установените усложнение, като причина за смъртта да се оформи така: смъртта на Ю.Г. е резултат на напредналия стадий на рак на шийката на матката с полиорганни метастази в целия организъм и редица тежки усложнения от рака. Вещите лица считат, че миокардният инфаркт може да е причнен и от тромб в коронарен съд и от емболизирал тромб в коронарното кръвообращение. Не може да се изключат установените инфаркти в мозъка, миокарда и бъбрека да са резултат от ракова интоксикация в крайния стадий на развитието на тази злокачествена болест. Причината за мозъчния инфаркт е усложнение от основното заболяване - рака на шийката на матката. Мозъчният инфаркт при болната Ю.Г. може да се обясни с наличния не своевременно лекуван от страна на самата болна, рак на шийката на матката. Пояснено е, че оток се получава винаги в края на агониалния период, резултат от сърдечно-съдовата недостатъчност, израз на финала на всяка агония. Обосновано е, че при пациента Ю.Г. не е можело да се избегне смъртния изход, особено с медицински мероприятия, тъй като приложените медицински документи доказват, крайния стадий на развитието на неопластичното й заболяване. Вещите лица обосновават извод , че във всяко едно от ответните болнични заведения са направени необходимите изследвания и са проведени всички и възможни облекчаващи, палиативни методи за лечение на пациента Ю.Г.. Във всяко едно от ответните лечебни заведения са преведени всички достъпни, възможни и правилни методи на диагностика и лечение.

Относно лечението в „А.С.К.Умбал“, вещите лица сочат, че приемната диагноза на Ю.Г., хоспитализирана в лечебното заведение на 22.12.2016г е: компресивен синдром. Тромбоза на лява артерия субклавия. Тромбоза на вена субклавия в ляво. Тромбоза на вена югуларис. Тромбоза на вена брахиалис в ляво. Тромбоза на лява мозъчна вена. Съмнение за рак на маточната шийка. Дисеминирани метастази. Посочените тромбоемболични изяви са свързани с онкологичното заболяване. Конкретните оплаквания са били във връзка с тромбозата на артерии и вени. Вероятно по структура тромбите са били смесени - ракови клетки и кръвни елемни, възможно и да са били и септични. Вещите лица от КСМЕ са единодушни, че тромбозите и тромбоемболиите са резултат на основното заболяване - рака на шийката на матката. Проведена е DAP - 21922 mGy/cm2 Проведена е балонна дилатация и фибринолиза с Актилазе. Процедура е приключила без усложнения. Няма отразени настъпили усложнения, което налага извода, че е проведена правилно балонната дилатация и фибринолизата. Вещите лица заявяват, че тромбите не са видими с просто око. Посочват още, че е налице разлика между оток и тромб. На 24.12.2016 г. Ю.Г. е изписана в подходящо състояние за домашен или хосписен станционар. Изписана е подходяща медикаментозна терапия. От клиниката е дадена препоръка на болната за консултация с онколог. Няма данни с категоричност по делото болната да е посетила по нейна инициатива специалист в областта на онкологията. На лист 368 от том 1 на делото е приложен амбулатореня лист на д-р М.П. с оформена окончателна диагноза - компресионен синдром, цитирана по-горе и след извършено ехографско изследване е назначен Фраксипари 2 х 0,6 млза 7 дни, след което да премине на Ксарелто по 20 мг/дневно. Думата компресионен се свързана с типични оплаквания от страна на болния на отоци, опресия в гръдния кош, отоци на крайник. Всички прилагани антикоагулантни препарати са изписвани и препоръчвани, съгласно утвърдената и правилна медицинска практика. Предписваните схеми за прилагане на Фраксипарин са за домашно лечение. Спазването на схемата при прилагането на Фраксипарин се следи от самия болен или от близките му, които полагат стационарни грижи за него. Следва да се подчертае, че ракът на шийката на матката, клинично протича с изявени, чести кръвоизливи, анемичен синдром, болки, отслабване, безсъзнание, безпокойство, отоци и други прояви свързани с основното злокачествено заболяване и метастазите от него. Видно е от приложено копие на решение на онкокомисията при СБАЛАГ „Майчин дом“, че е взето решение за палиетивно лечение. Посочват, че гениталното кървене спада към симптомите на рака на шийката на матката. Данни в медицинската документация за периода от 27.12.2016 г. до 16.01.2017 г. Ю.Г. да е посещавала „А.С.К.УМБАЛ“, респективно при такова посещение да е съобщавала за кървене и отоци, вещите лица не установяват. При извършения преглед в Сити Клинк от проф. Л.Н. Г.- Ехо-доплер от 16.01.2017 г. с основна диагноза - ФЛЕБИТ И ТРОМБОФЛЕБИТ НА ГОРНИ КРАЙНИЦИ. Болната Ю.Г. не е съобщила за генитално кървене. Проф. д-р Г.е отразил, че я насочва за диагностично уточняване и продължаване на лечението. Принципно ракът на шийката на матката протича с обилни и чести кръвоизливи от половия орган. Във всички приложени по делото документи е отбелязано, че пациентката Ю.Г. е с бледа кожа, от изследванията е установен анемичен синдром, това налага изводът, че пациентката е оценена, че с кръвоизливи /кръвозагубна анемия/, не е задължително в един единствен и първи документ да се впише, непременно, че болната има чести кръвоизливи от половия орган. Винаги Ю.Г. е постъпвала в крайно тежко състояние в лечебното заведение и това е отразено в медицинската документация от м. декември и м. януари във всички ответни лечебни заведения. Вещите лица приемат, че приложената документация от ищците е непълна, неточна и допускат възможността самата Ю.Г. да е криела заболяването си от тях. От История на заболяване № 4639, хоспитализирана на 12.12.2016г. е видно, че е проведена консултация с гинеколог - от прегледа има съмнение за карцином на маточната шийка. Цитологичното изследване е с данни за метапластичен епител едро и дребно кератинизиращ, некротизиращ тип. Ю.е насочена към доц. С. в СБАЛАЛ „Майчин дом” за допълнително диагностично уточняване. При проведеното ректално туширане се установява туморна формация с твърда консистенция, неравна повърхност, фиксирана към задна стена на ректума от д-р Дарданов. Решението на Онкологичния комитет от 10.01.2017г. на СМАЛАГ,,Майчин дом“ е: насочена за кръвопреливане и палиативна лъчетерапия за маточната шийка. Хистологичнният резултат № 451/02.02.2017 г. е: УМЕРЕНО ДИФЕРЕНЦИРАН АДЕНОСКВАМОЗЕН ИНВАЗИВЕН КАРЦИНОМ НА МАТОЧНАТА ШИЙКА G2 с разязвяване и прибавен неспецифичен възпалителен процес. От тези данни следва, че диагнозата е правилно поставена, както с преглед, цитологично и хистологично изследване. Предвид доказаното авансирало заболяване, влошеното общо състояние на Ю., препоръчана от Онкологичния комитет палиативна лъчетерапия не е могла да се осъществи. За реализирането и е необходимо общото състояние на болната да го позволява. Предвид авансиралият неопластичен процес със засягане на функцията на много органи, това не е било осъществимо. Експертите поясняват, че палиативна означава - облекчаваща, но не редакилна терапия. Това означава и палиативна лъчетерепаия, назначена при Ю.Г. с цел облекчаване на тежко увреденото й общо здравословно състояние. Проведени са всички възможни при болната Ю.Г. уточняващи актуалното й здраве, в момента на хоспитализирането. Вещите лица са категорични, че не са допуснати грешки и диагностично-лечебни пропуски при втората хоспитализация на Ю.Г. в „А.С.К.УМБАЛ“. В цялото тяло не е имало и не може да има данни за тромбози при втората хоспитализация в „А.С.К.УМБАЛ“. Били са назначени достатъчен брой изследвания и терапевтични мерки, като резултатът е бил облекчаване състоянието на болната. Възможно е болната Ю.Г. да спазвала дадените й указания, но следва да се има предвид крайното, авансирало развитие на раковото й заболяване. При Ю.Г. в нито един момент не може да се приеме, че диагностичните и лечебни мероприятия, са щели да са успешни до степен на излекуване на раковото й заболяване. Ю.Г. при третата й хоспитализация в „А.С.К.УМБАЛ“ на 26.01.2017 г. е била със същата приемна диагноза и в състоянието на краен стадий на развитието на раковото й заболяване и настъпилите тежки и невъзвратими усложнение от неоластичния процес. Подчертават, че в процесния случай не може да се твърди и приемат допуснати медицински правонарушения. Ю.Г. е била изписана от „А.С.К.УМБАЛ“ на 24.12.26 г. Третото й приемане в „А.С.К.УМБАЛ е на 26.01.16 г. Спешна помощ е била извикана на 25/26.01.2017 г. Категорично оказваната спешна медицинска помощ не се е отразила за влошаване на тежкото, крайно, тежкото състояние на раково болната, в краен стадий на болестта. Няма отношение като пряка и непосредствена причина за смъртта й установеното при аутопсията старо мозъчно изменение размекчение на мозъка. Проведени са в лечебните заведения, всички достъпни и с висока стойност изследвания. Тези изследвания и резултати от тях, нямат отношение към настъпилия смъртен изход при раково болната. При Ю.Х.не е вземана биопсия, поради факта, че в крайния стадий на онкологичното й заболяване, не е имало медицинска причина, това да бъде уточнявано, още повече при настъпилите крайни усложнения от основната болест - рак на шийката на матката. Ю.е била с ниско диференциран, аденосквамозен карцином на маточната шийка. Категорично няма данни да е направено несъвместимо кръвопреливане на Ю.Х.. При необходимост е била провеждана ппавилна интензивна терапия, вкл. вливания. Влошаването на здравословното състояние при Ю.Г. не е било внезапно, като са провеждани при всичките хоспитализации преди настъпването на смъртта й, палиативни медицински грижи. Регистрираните отделни симптоми са резултат на напредналото развитие на рака на шийката на матката й.

Вещите лица приемат оформената, след аутопсия върху трупа на Ю.Г. ПАТОЛОГОАНАТОМИЧНА ДИАГНОЗА, която е: Умерено до ниско диференциран аденосквамозен карцином на маточната шийка /G2-G3/, Биопсия № 451/02.02.2017 г., ангажиращ перицервиксите и истмико-цервикалната част на матката. Многобройни метастази в лимфни възли - тазови, парааортални, паратрахеални, перибронхиални, интрапулмонални, супраклавикуларни и шийни. Метастази в щитовидната жлеза, околощитовидната жлеза, панкреаса, двата бъбрека, черния дроб и лимфангиозна карциноматоза на двата бели дроба. Метастази в двата яйчника. Мозъчен инфаркт - енцефаломалация в дясната темпоропариетална област. Тежък мозъчен оток. Паранеопластичен синдром /по клинични данни/ с десиминирана интравазална коагулопатия. Пресен инфаркт на левия бъбрек. Пресен инфаркт на слезката. Дистрофични промени в миокарда, черния дроб и бъбреците. Оток на белите дробове. За изготвяне на съобщение на смърт, изискващо да се посочи, както пряката и непосредствена причина за смъртта, така и установените усложнение, като причина за смъртта да  се оформи така: смъртта на Ю.Г. е резултат на напредналия стадий на рак на шийката на матката с полиорганни метастази в целия организъм и редица тежки усложнения от рака. Между клиничните диагнози и установеното при аутопсията има пълно съвпадение.  Обоснован е извод, че проведеното лечение в „А.С.К.УМБАЛ“ е правилно, своевременно и в пълен обем. Всички тромбози на кръвоносни съдове при Ю.Г. още при първата й хоспитализация за тромбоза на венозен съд е уточнено, че се касае на ПАРАНЕОПЛАСТИЧНА ТРОМБОЗА. Не се касае за кръвно заболяване, а за неопластично - авансирал рак на шийката на матката. Карциномът на маточната шийка при Ю.Г. е диагностициран в авансирал стадий, с множествени метастази, настъпили тромбоемболични усложнения и други. Това е стадий с изключително лоша и неблагоприятна прогноза. Настъпилите усложнения са непосредствена причина за смърт на болната. Лечението е само симптоматично, включвало и палиативни грижи за Ю.Г. с цел удължаване на преживяемостта, като това не винаги не може да се постигне. Целта на комплексната терапия и грижи е само и единствено облекчаване състоянието на болната Ю.Г.. Сочи се, че по делото няма данни за появата на първите симптоми на заболяването. От това следва, че не би могло да се отговори, кога е започнало неговото развитие. Изявата на метастатичен процес и неговото развитие е сложен процес с липса на конкретен отговор каква е неговата продължителност. В конкретния случай, според заключението на КСМЕ е налице изключително  напреднало заболяване - рак на маточната шийка, довело до тежки тромбоемболични усложнения и смъртта на Ю.Г..  Обосновано е, че в ответните лечебни заведения, лечението е провеждано съобразно с клиничната изява на авансиралото раково заболяване на Ю.Г.. Няма допуснати грешки в диагностиката и лечението на съдовите усложнения, като следва да се има предвид, че те са късни усложнения на това онкологично заболяване. От данните на цялата медицинска документация представена от ответната болница „Аджиадем Ситиклиник УМБАЛ“ и от данните на аутопсионния протокол е видно, че се касае за авансирал карцином на маточната шийка, ангажиращ перицирвиксите и истмуса, множество метастази в лимфни възли - тазови, парааортални, паратрахеални, перибронхитни, супраклавикуларни. Доказани са метастази в редица висцерални органи /щитовидна жлеза, бъбреци, черен дроб, бели дробове/. В резултат на това изключително авансирало онкологично заболяване са настъпилите и тромбоемболични усложнения, довели до фаталния изход за Ю.Г..

Относно лечението в УБ „ЛОЗЕНЕЦ вещите лица приемат, че правилна, вярна и точна е поставената диагноза, касаеща дълбоката венозна тромбоза на левия крайник а Ю.Г. по време на хоспитализацията й в УБ „Лозенец“. Не само диагнозата за тази тромбоза е уточнена, но е установено с цитологичното изследване, доказателство за раково заболяване на половия й орган. Вещите лица считат, че правилно пациетката е била насочена за диагностично уточняване в специализираната болница за майчино здраве „Майчин дом“. Напълно правилни и в пълен обем са проведени всички необходими диагностични процедури за поставянето на диагнозата й. Правилно не е била взета биопсия в УБ „Лозенец“ тъй, като е било ясно, че се касае за авансирало раково заболяване на половия й орган, като всяка инвазивна манипулация в областта на рака, умвеличава риска от по-бързо развитие на метастазите и бърза смърт.  Съобразено с данните за неопластичното страдание е насочена към специализираната болница за уточняване на диагнозата, локализацията на рака и ееентуална нилчна възможгност за радикално или паиативно лечение. Няма стандарт и препоръки за лечение при напреднал стадий на раково заболяване и настъпилите крайно тежки усложнения от рака, като застрашаващи живота са били тромботичните маси в кръвоносните й съдове като тези тромбози и емболии правилно са преценени, че са резултат от неоплазмата и правилното поведение е да се проведе евентуаално високоспециализирано гинекологично лечение, в друго профилирано и със съответни специалисти лечебно заведение. Сочи се,  правилно, пълно по обем и адекватно е проведеното антикоагулантно лечение с Клексан, венотоник и гастропротектор в периода от 12.12. до 16.12.2016 г. Вещите лица обосновават извод, че нито едно лечебно заведение не е отказало лечение на Ю.Г., приложени подходящи медицински грижи за крайно, тежко увреденото й здраве, стабилизирана е до ниво да бъде изписана и лекувана с възможности за специализирано онкогинекологично лечение, лечебно заведение. Обосновано е, че при пациента Ю.Г. преценените и назначени дози с нискомолекулни препарати на хепарина са напълно адекватни и съборзени с общото й здравословно състояние. От това лечение няма данни да са настъпили последици, причини утежняване на съществувалото й тежко увредено здраве от раковия процес. Направени са всички необходими изследвания и консултации, вкл. с патологоанатом и специалист в областта на акушерството и гинекологията и своевременно след стабилизирането й, напълно адекватно и съобразено с възможностите на болница „Майчин дом“ е насочена за уточняване на диагнозата и провеждане на следващото лечение. Напълно достатъчни клинични данни и факти от изследванията е доказана белодпобната емболия. Приложено е правилно лечение на болната Ю.Г. в УБ „Лозенец“. При приемането и при изписването обекитвното състояние на пациентката Ю.Г. е било на болна с напреднало раково заболяване. Поради това й състояние е насочена към болница „Майчин дом“. Правилно и адекватно е назначено прилагането на Фраксипарин при Юлиь Г., което лечение е било единственото възможно, при неуточнената и онкологична диагноза. Няма рискове от добре дозирания препарат Ксарелто за анкогинекологично болната Ю.Г.. При Г. съдовият й проблем е резултат на раковото й заболяване, което е доказано още при първата й хоспитализация, че е в напреднал стадии, подлежащ само на палиативни грижи. При извършеният преглед от специалист в областта на АГ и изследваната цитонамазка от половия й орган са напълно доказателствени за наличието на раково заболяване, като не може да има основание да се твърди, точно кое е началното огнище на развитието на рака. При жена в репродуктивна възраст каквато е Ю.Г. на първо място е прието, че се касае за рак на половия  орган и правилно е насочена за доуточняване в „Майчин дом“. При наличните тромбози при Ю.Х.Г. е поставена правилната диагноза, че се касае за паранеопластична тромбоза. На лекарския екип провел диагностиката и палиативното лечение в УБ „Лозенец“ е имало пълно уточняване, че се касае за раково заболяване и е насочена към специалисти в областта на онкогинекология. Онкокомитетът в СБАЛАГ „Майчин дом“ - София е бил наясно, че развитието на раковото заоляване при пациентката Г. е в краен стадий и поради това е насочена за прилагане на палиативни медицински грижи. Всеки лекар упражняващ медицина от анамнезата за чести кръвоизливи от половия орган, извън месечния менструален цикъл при жена на възрастта на Г. с дълбоки венозни тромбози и данните от гинекологичния й преглед ще се ориентира за наличие на неопластичен процес. Правилното поведение на лекар - общо практикуващ, хирург, лабораторен, педиатър и изобщо завършил медицина, ще насочи болната към гинеколог, онкогинеколог. Утвърдената практика в Р България лечението се преценява от специализирани ОНКОКОМИТЕТИ. Такъв онкокомитет е препоръчал палиативни медицински грижи, което доказва, че е бил ясен крайния стадий на развитието на рака при Ю.Г.. Според заключението на КСМЕ давността на раковото заболяване при Ю.Г. е дългогодишна и/или най-малко е 3 - 4 годишна /от 2014 г./, като избягването на такива здравни проблеми, в здравното законодателство на Р България са предвидени профиактичните прегледи, за каквито, няма никакви информация дали Ю.Г. е извършвала след диагностицирания й полип на шийката на матката до проявите на тромбозите на дълбоките й вени, са станали повод в УБ „Лозенец“ да се приеме, че се касае за паранеопластичен венозен тромбемболизъм. Ю.Г. има проблеми със съдовата система, във връзка с рака на шийката на матката й. Прогнозата е  напълно песимистична. При пациентката са предприемани в края на 2016 и началото на 2017 г. медицински действия за облекчаване на тежкото и в краен стадий раково заболяване, за което липсват медицински данни кога е било диагностицирано за първи път, какви лечебни действие е пожелала Ю.Г. да й бъдат проведени и кога е уведомила близките си за тази злокачествена болест при нея. Карциномът на маточната шийка, диагностициран в авансирал стадий с множествени метастази, настъпили тромбоемболични усложнения и др./ е с лоша и неблагоприятна прогноза. Настъпилите усложнения са непосредствена причина за смърт на болния.  Според заключението на КСМЕ възможното лечение е само симптоматично, включващо и палиативни грижи за болния, но удължаване на преживяемостта не може да се постигне. Целта на комплексната терапия и грижи е само и единствено облекчаване на състоянието на болния. В периода на края на 2016 и началото на 2017 г. Ю.Х.Г. в нито един момент не може да се счита по смисъла на медицинския стандарт по „Спешна Медицина“, тъй като тя е болна в краен стадий на развитие на раков процес, при който настъпват в агоналния, тежък и понякога доста, продължителен период, известен при тези раково болни. Основната причина за смъртта на Ю.Х.Г. е резултат на основното й заболяване рак на шийката на матката. Вещите лица единодушно отхвърлят твърдението, че смъртта на Ю.Г. е причинена и в пряка и причинно-следствена връзка с проведеното антикоагулантно лечение в УБ „Лозенец“.

По въпросите на ЦСМП – София вещите лица поясняват, че състоянието към 25.01.2017г., констатирано от д-р Н., лекарят от ЦСМП е отразено в попълнения от нея фиш за спешна медицинска помощ /графа -неврологичен статус/, като е прието, че не е имало показания за спешна хоспитализация/един ден преди това - на 24- 12.16г. е изписана от „Аджибадем Ситиклиник...“/. Освен това е отразено, че болната е с температура и герализирани метастази от раковото заболяване.  Несъмнено развилата се неврологична симптоматика, е резултат на паранеопластичен венозен тромбемболизъм. Всички описани находки в аутопсионния протокол са във връзка с основната причина за смъртта на Ю.Х., а именно с крайния стадии на раковата й болест. Те нямат връзка с оказаната помощ от специализиран транспорт на ЦСМП и тази аутопсионна находка на мозъчно размекчение, не е в пряка и непосредствена причина за смъртта на Ю.Х..

Относно лечението проведеното  в МИ на МВР, вещите лица обосновават, че същото  напълно съответства на симптоматиката на стадия на раковото заболяване на Ю.Х.. Назначено е лечение, съответстващо на състоянието на Ю.Х.при престоя в лечебното заведение  МИ - МВР, както и препоръките за домашен или хосписен станционар. Проведените медицински действия отговарят конкретно и правилно на добрата медицинска практика в синхрон със симптоматика на раково болната Ю.Х.в краен стадии на болестта й. Няма допуснати медицински грешки, персонални и екипни, няма действия/бездействия и медицински правонарушения, допуснати в МИ на МВР. Приложени са били неободимите медицински грижи да пациентката Ю.Х.в съответствие с чл. 100, ал. 2 и 3 от Закона за здравето.

В открито съдебно заседание вещите лица поясняват, че при изготвянето на заключението са работили комплексно. Д-р М. подчертава, че до 12.12.2016 г. няма данни Ю.Г. да е имала някакви посещения при лекар и заболявания, за които да е провеждала лечение. Доц. Г. пояснява, че абсолютно адекватно е било посещението на ЦСМП. Наследодателката на ищците е била диагностицирана с раково заболявания. Всички грижи, включително и когато са викани ЦСМП са били единствено да потвърдят диагнозата.  Вещите лица поясняват, че всички оплаквания са на база метастазите, т.е. на целия раков процес. Д-р Т. пояснява, че когато приемат пациент хоспитализиран по спешност или планова хоспитализация, не се сочи конкретен медицински стандарт. По отношение на това каква помощ е указана в Спешна помощ, когато един пациент е с раково заболяване, доказано в 4 стадии, тогава има две форми на лечение. Може да се касае за палиативно лечение, с което може само да се облекчи страданието на пациента. В спешния кабинет пациентът може да се прегледа, да се укаже някаква помощ, като например измерване на кръвно, но това са палиативни грижи за един пациент. Понякога при това лечение пациента се оставя и вкъщи. Не е задължително приемането в болнично заведение.

Д-р М. сочи, че на 25.01.2017г.  пациентката Г. е получила инсулт, който е усложнение на нейното основно заболяване, което протича с  куаголопатия – склонност за образуване на тромби и запушване не само на венозните, но и на артериалните съдове. В случая става въпрос за запушване на дясната средно мозъчна артерия и парализа на левите крайници. Това е остро състояние, при което се получава едно количество на нарушение на съзнанието. В практиката това се измерва с различни тестове и се определя степента на нарушение. Когато е леко,  пациентът е обнубилиран, т.е. е леко замаян и сънлив. Когато е  сомнолентен има изразена сънливост. Сопор, е когато трудно се осъществява словесен контакт и почти не може. Кома, е когато не се осъществява словесен контакт. Пояснено е, че в практиката се използват скали за първоначална оценка на неврологичния статус. В случая са имали предвид, че тя е била вече дълбоко сомнолентна. За това състояние винаги се получава някаква степен на мозъчен отток. Вещото лице д-р Г. допълва, че в Правителствена болница е написано обсервация – т.е. под съмнение „генерализирана лимфаденопатия“. Произходът обаче на тази лимфаденопатия е с неизяснен произход. Доц. Г. разяснява, че когато трябва да се изясни една диагноза се прави екипна дискусия на случая. Ю.Г. е насочена  към лекари специалисти, които са уточнили диагнозата и са се опитали да подпомогнат страданията ú. Доц. Г. пояснява още, че запушените артериални съдове са на горните крайници. Това не е емболия. Самите съдове реагират на раковите процеси.  Жената е преглеждана в няколко лечебни заведения и диагнозата ú е абсолютно навсякъде потвърдена. Вещото лице д-р С. сочи в обясненията си, че Ю.Г. е страдала от рак в последен стадии на шийката на матката. Счита, че тя вече не е в контигент нито на акушер гинеколозите, нито на съдови хирурзи и онколози. Счита, че тази пациентка  е контигент на специализирано заведение за терминални грижи. Категоричен е, че всички усложнения са от раковото заболяване, което в терминален стадии. Пояснява, че операция се прави само в началните стадии, когато с цитонамазка се установи начален стадии на карцином. Пояснява, че тогава е възможна операция – отстраняване на матката, лимфни възли. Сочи, че в България има специализирани хосписи за онкологично болни в терминален стадии. Доц. Г. допълва, че основното заболяване при Ю.Г. е рак на шийката на матката. Това заболяване остава до края на живота.

 

     При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

 

       По допустимостта: Предвид поддържаните твърдения в исковата молба, предявените субективно съединени деликтни искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.81 от Закона за здравето, са допустими, като правото на иск е редовно упражнено.

      По същество: 

              Отговорността на болничните заведения - ответници по предявените главни искове с правно основание чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Болничното заведение носи отговорност за виновните действия или бездействия на своите работници и служители, на които е възложена работа по оказване на медицинска помощ. Съгласно императива на чл.45 ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, елементите на който са: деяние (действие или бездействие), вреда (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или неговия телесен интегритет), противоправност на деянието (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД). Отговорността по чл.49 ЗЗД включва и още един елемент – виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на въложената работа.

Съгласно нормата на чл. 79 от Закона за здравето /ЗЗ/ е предвидено, че медицинската помощ в Р. България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. В практиката на ВКС се приема, че когато спорът по делото касае деликт при изпълнение на медицинска дейност (медицински деликт), при формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на неправомерно поведение на медицинските специалисти и връзката му с конкретно сочените вреди, съдът следва да съобрази, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето, качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. По силата на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Добрата медицинска практика се основа на принципи, свързани с професионален интегритет и компетентност, гарантиращи най - доброто качество и безопасност при превенция, диагностика и лечение за съответните условия. Правилата за добра медицинска практика определят дължимото поведение на лекаря, а именно да предоставя възможно най- добрите медицински услуги, адекватна преценка на състоянието на пациента въз основа на съобщените от него симптоми и извършен при необходимост медицински преглед. На лекаря е вменено задължението да даде на пациента навременни, достъпни и безопасни грижи, да му назначи съответните изследвания, лечение, да извърши клинична преценка съобразно медицинските стандарти и лечебно - диагностичната практика. Лекарят е длъжен при осъществяване на своята дейност да преценява и да не излиза извън рамките на своята професионална компетентност, компетентно да диагностицира, провежда и насочва лечението. Той трябва да действа винаги в интерес на пациента и да му предоставя медицинска услуга с възможно най - добро качество. Упражняването на лекарската професия винаги е съответно на правата на гражданите, имащи право на достъпна медицинска помощ, при зачитането им.

Винаги, когато лекарят е нарушил правилата за добросъвестно, качествено и навременно оказване на медицинска помощ, когато е допуснал грешка при диагностицирането и/или лечението, и от това са настъпили вреди за здравето на пациента, има нарушаване на правилото на закона да не се вреди другиму. Вредата се изразява в увреждане или влошаване на здравето на пациента, вследствие на провежданото по отношение на него лечение. Между поведението на лекаря и вредата трябва да има причинна връзка, която подлежи на доказване от ищеца. Ето защо, когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики, вкл. и извършването на необходимите диагностични изследвания - (Решение № 77 от 30.05.2017 г. по гр. д. № 2956/2016 г., г. к., ІV Г. О. на ВКС; Решение № 273 от 17.11.2017 г. по гр. д. № 4347/2016 г. на ВКС, IV г. о., ГК).. Освен това, по иска по чл. 49 ЗЗД следва да обоснове дали именно поради противоправното поведение на лекарите и другите медицински работници, които осъществяват работа в интерес на възложителя, е настъпил вредоносния резултат – т. е. наличието на причинна връзка помежду им, с което да изчерпи фактическите си и правни изводи относно предпоставките от състава на основанието по чл. 49 ЗЗД.

Съдът приема, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД - твърдяното поведение (действия и/или бездействия) са осъществени от лица, на които ответникът е възложил работа. Не е и спорно между страните, че всички лекари, преглеждали, изследвали и консултирали Ю.Г. в периода от хоспитализациите й в ответните лечебни заведения до нейната смърт, са част от персонала на ответните болници и в това си качество са предприели въпросното поведение. В този смисъл, те са работили по възлагане на ответника. Спорно между страните е дали това поведение е противоправно, разглеждано в светлината на медицинския деликт.

Настоящият състав намира, че по делото не се доказа при условията на пълно и главно доказване, че смъртта на Ю.Г. е настъпила в пряка причинно-следствена връзка с конкретни и виновни противоправни действия или бездействия на лица, на които ответниците са възложили дейността по оказване на медицинска помощ, консултиране и лечение. В хода на производството не беше установено, че е осъществено противоправно действие или бездействие от страна на медицинския персонал на ответните лечебни заведения - нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. Този извод се налага от съвкупния анализ на приетото заключение на комплексната съдебно-медицинската експертиза и приетите по делото писмени доказателства. Oт заключението на КСМЕ се установява, че са спазени стандартните изисквания, както в областта на онкологията, така и по онкогинекология. Установи се, че пациента Ю.Г. е потърсила медицинска помощ по спешност, когато е била с авансирало раково заболяване – рак на маточната шийка в четвърти стадий. Установи се от заключението на петчеленната КСМЕ, че лечението, което е провеждано е започнало с терапия на настъпилите усложнения на база развил се т.н. паранеопластичен синдром. Това изисква приложение на симптоматични средства с оглед облекчаване на страданието на болната. В подобен стадий на заболяване с изключително агресивния ход на протичане, терапия за карцинома на маточната шийка е било подходящо с назначената палиативна лъчетерапия. В този стадий няма радикално лечение на рака на шийката на матката. Напредналият стадий на раковото заболяване е установен още при първата хоспитализация. Вещите лица от КСМЕ обосновават единодушно, че единственият начин за лечение на този стадии на заболяването е палиативната терапия за облекчаване състоянието на болния. Вещите лица изготвили КСМЕ  са категорични в извода, че във всяко едно от ответните лечебни заведения са проведени необходимите изследвания и са проведени всички и възможни облекчаващи, палиативни методи на лечение при Ю.Г.. Обосновават още, че са проведени всички достъпни, възможни и правилни методи на диагностика и лечение. От представената по делото медицинската документация на трите лечебни заведения експертите не установяват да са били използвани методи и технологии, както и лечение, което не е следвало да се провежда, за да не настъпят допълнителни усложнения при тежко болната пациентка, с авансирало раково заболяване. Проведената терапия с Ксарелто е приложена с цел за евентуално преодоляване на тромбемболичните усложнения. Вещите лица лекари са категорични в извода, че няма пропуски и действия /методи, процедури, технологии/, които да са били задължителни за конкретния процесен случай. Всички диагностични методи и палиативни лечебни процедури са напълно подходящи при тежко болната Ю.Г.. При нея няма заболяване, отравяне, медицинска грешка, която да е налагала смяна на кръвта й. Няма допуснати неправилни действия/бездействие при късно потърсената медицинска помощ за раковото й заболяване. Няма пропуски, закъснения или неправилни, зле изпълнени процедури/методи на лечение, да са приложени неправилни технологии, видно от приложената копирана и оригинална медицинска документация от всички лечебни заведения, в които Ю.Г. е търсена в крайния стадий на заболяването си от рак на шийката на матката. Не са причинени усложнения при Ю.Г. от прилаганите инвазивни методи за диагностика и лечение, в нито едно от лечебните заведения. Няма регистрирани усложнения, резултат от проведени диагностични и лечебни процедури, които да са отразени в медицинска документация, приложена по делото. Няма лечебно заведение, в което да са били причинени усложнения при Ю.Г.. Напротив, провежданите палиативни лечебни действия са допринесли до облекчаване на крайно тежката й клинична картина в последния стадий на раковото й заболяване. Според приетото заключение на КСМЕ, ползваните технологии са изпълнили изискването за достатъчност, качество и своевременност съгласно всички добри медицински правила при такъв болен, какъвто е била Ю.Г.. Вещите лица са единодушни в извода, че не е било възможно да се спре процесът на настъпилите и настъпващи усложнения на авансиралия в краен стадии рак на шийката на матката. В конкретния случай на Ю.Г. не може да се отхвърли фактът, че е била в достатъчен по срок престой и са проведени възможните палиативни медицински терапевтични грижи за нея. При настъпилата крайна степен на развитие на неопластичния процес при Ю.Г. във всеки един момент от остатъка на живота й е било възможно настъпването на ново усложнение, освен от тромбите, но и от полиорганна недостатъчност, кървене, тежка кръвозагубна анемия, мозъчен оток, гнойна, мантелна пневмония, перитонит и редица други. Установените усложнения в състоянието на пациента, включително генерализираната тромбоемболия е следствие на авансиралото онкологично заболяване. Тромбоемболията не е следствие на ненавременното лечение, а на авансиралото онкологично заболяване в конкретния случай на Ю.Г.. Приемат, че смъртта на Ю.Г. е резултат на напредналия стадий на рак на шийката на матката с полиорганни метастази в целия организъм и редица тежки усложнения от рака. Не може да се изключат установените инфаркти в мозъка, миокарда и бъбрека да са резултат от ракова интоксикация в крайния стадий на развитието на тази злокачествена болест. Вещите лица лекари специалисти обосновават в заключението на КСМЕ, че причината за мозъчния инфаркт при пациента Ю.Г. е усложнение от основното заболяване - рак на шийката на матката. От заключението на КСМЕ се установява, че при пациента Ю.Г. не е можело да се избегне смъртния изход, тъй като приложените по делото медицински документи доказват, крайния стадий на развитието на неопластичното й заболяване. Вещите лица са категорични, че изискванията за документооборота на ответните лечебни заведени са спазени. Подчертават, че в процесния случай не може да се твърди и приемат допуснати медицински правонарушения. В ответните лечебни заведения са проведени са всички достъпни и с висока стойност изследвания. Тези изследвания и резултати от тях, нямат отношение към настъпилия смъртен изход при раково болната. При Ю.Х.не е вземана биопсия, поради факта, че в крайния стадий на онкологичното й заболяване, не е имало медицинска причина, това да бъде уточнявано, още повече при настъпилите крайни усложнения от основната болест - рак на шийката на матката. Ю.е била с ниско диференциран, аденосквамозен карцином на маточната шийка. Категорично няма данни да е направено несъвместимо кръвопреливане на Ю.Х.. При необходимост е била провеждана ппавилна интензивна терапия, вкл. вливания. Влошаването на здравословното състояние при Ю.Г. не е било внезапно, като са провеждани при всичките хоспитализации преди настъпването на смъртта й, палиативни медицински грижи. Регистрираните отделни симптоми са резултат на напредналото развитие на рака на шийката на матката й. Карциномът на маточната шийка при Ю.Г. е диагностициран в авансирал стадий, с множествени метастази, настъпили тромбоемболични усложнения и други. Това е стадий с изключително лоша и неблагоприятна прогноза. Настъпилите усложнения са непосредствена причина за смърт на болната. Лечението е само симптоматично, включвало и палиативни грижи за Ю.Г. с цел удължаване на преживяемостта, като това не винаги не може да се постигне. Целта на комплексната терапия и грижи е само и единствено облекчаване състоянието на болната Ю.Г.. Категорично в ответните лечебни заведения, лечението е провеждано съобразно с клиничната изява на авансиралото раково заболяване на Ю.Г.. Няма допуснати грешки в диагностиката и лечението на съдовите усложнения, като следва да се има предвид, че те са късни усложнения на това онкологично заболяване. Не се установяват действия или бездействия на медицинските специалисти при ответните болнични заведения, които да са в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. Налага се изводът, че леталният изход е настъпил поради карциномът на маточната шийка тежките с множествени метастази, настъпили тромбоемболични усложнения и други. За съжаление, въпреки положените от лекарския екип при ответните лечебни заведения усилия по осигуряване на квалифицирана медицинска помощ, Ю.Г. е починала. Излекуването на пациента не във всички случаи е възможен и задължителен резултат, но лекарят винаги дължи надлежно поведение, отговарящо на правилата на лекарската професия и лечебната дейност /Решение № 60289/4.07.2022 г. по гр. д. № 131/2021 г., ВКС, ІІІ г. о. /. В случая  неблагоприятният резултат не е обусловен от пропуски, грешки или забавяне на лекарите при ответните лечебни заведения. Поради това предявените искове за търсене на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ю.Г. следва да се отхвърлят. Безспорно ищците са претърпели вреди, изразяващи се в болки и страдания от внезапната и неочаквана смърт на своята дъщеря, съпруга и майка, но тези вреди не са в резултат на противоправното поведение на медицинските специалисти при ответника.

            С оглед на изложеното, съдът приема, че поведението на лекуващите лекари и медицинския персонал от ответните лечебни заведения при лечението на пациента Ю.Г. не е противоправно, поради което предявените осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД са недоказани и следва да се отхвърлят.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски имат ответните лечебни заведения. Съдът намира наведеното от процесуалния представител на ищците възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, защитавания интерес и броя проведени открити съдебни заседания.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът „А.С.К.УМБАЛ“ ЕООД има право на сторените от него разноски в размер на 2 515 лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК на страница 1543 от делото.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът МБАЛ „ЛОЗЕНЕЦ” има право на сторените от него разноски в размер на 6 330 лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК на страница 1547 от делото.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът „Център за спешна медицинска помощ”, има право на сторените от него разноски в размер на 4 000 лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК на страница 1548 от делото.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът Медицински институт на МВР, има право на сторените от него разноски в размер на 2 436 лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК на страница 1550 от делото.

Водим от горното, съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.О.К. ЕГН **********, действащ лично и като законен представител на малолетния А.В.К. ЕГН **********, В.П.Г.,  Н.Х.Г. и А.В.К., в качеството им на наследници на ищеца Х.М.Г. ЕГН **********, чрез адв.Е.Г. –САК, съдебен адрес *** срещу „А.С.К.УМБАЛ“ ЕООД, ЕИК ******, МБАЛ „ЛОЗЕНЕЦ”, ЕИК ******, „Център за спешна медицинска помощ”, ЕИК ******и Медицински институт на МВР, ЕИК ******, субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците солидарно да заплатят сумата от по 200 000 лв. на всеки от тримата ищци, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на неправомерно поведение, поради незнание или немарливо изпълнение на задължения при лечението на Ю.Х.Г., което причинило смъртта и, ведно със законна лихва върху главницата считано от 27.02.2017г. до окончателното й изплащане, КАТО неоснователни.

ОСЪЖДА В.О.К., действащ лично и като законен представител на А.В.К., В.П.Г., Н.Х.Г. и А.В.К., в качеството им на правоприемници на починалия ищец Х.М.Г. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят на „А.С.К.УМБАЛ“ ЕООД, ЕИК ****** разноски по делото в размер на 2 515 лева.

ОСЪЖДА В.О.К., действащ лично и като законен представител на А.В.К., В.П.Г., Н.Х.Г. и А.В.К., в качеството им на правоприемници на ищеца Х.М.Г. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД, ЕИК ****** разноски пред СГС в размер на 6 330 лева.

ОСЪЖДА В.О.К., действащ лично и като законен представител на А.В.К., В.П.Г., Н.Х.Г. и А.В.К., в качеството им на наследници и правоприемници на ищеца Х.М.Г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят на „Център за спешна медицинска помощ”, ЕИК ******разноски пред СГС в размер на 4 000 лева.

ОСЪЖДА В.О.К., действащ лично и като законен представител на А.В.К., В.П.Г., Н.Х.Г. и А.В.К., в качеството им на наследници и правоприемници на ищеца Х.М.Г. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят на Медицински институт – МВР разноски по делото в размер на 2 436 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – ЗАД „А.“, ЕИК А., трето лице помагач З. „А.Б.“ АД, ЕИК А.и трето лице помагач „Чертасиг - Застрахователно и Презастрахователно Дружество“ АД - Клон България КЧТ, ЕИК А..

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                               

 

                                                                                     СЪДИЯ:

       

Съобщи за изтекли лични данни