Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1403 от 26.10.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на петнадесети октомври две хиляди и
двадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1.Станимир Христов
2.Диана Ганева
при секретаря К. Л. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен
характер дело номер 1904 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Бусофт Инженеринг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, к-с „Братя Миладинови“ бл.42, представлявано от
изпълнителния директор Р.Б., против Решение №110/22.07.2020г., постановено по НАХД
№180/2020г. по описа на Районен съд -Царево, с което е потвърдено наказателно
постановление №02-0002858/20.02.2020г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ), във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, на касатора
е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. От касационната инстанция
се иска да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно. Посочените в
жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не
са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не изпраща представител.
Ответникът по
касация – Директора на дирекция „Инспекция по труда” - Бургас се представлява
от юрисконсулт И. която оспорва жалбата като неоснователна. Пледира решението
на първата инстанция да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Касационната
жалба e
подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.
210, ал.1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав,
намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С Решение №110/22.07.2020г.,
постановено по НАХД №180/2020г. по описа на Районен съд–Царево, е потвърдено наказателно
постановление №02-0002858/20.02.2020г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ), във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. При издаване на АУАН и НП са спазени императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението е безспорно установено и
доказано. По същество, съдът е направил обстоен анализ на приликите и разликите
между трудовия договор, гражданския договор и договора за изработка, като, е
заключил, че в случая съществуващите взаимоотношения
между дружеството и лицето, установено да полага труд в обекта, са били трудовоправни, а не гражданскоправни. РС-Царево е
обсъдил нарушената материалноправна разпоредба и размера на наложената
имуществена санкция, като е приел същите за правилно определени. Изложил е
мотиви, че процесното нарушение, с оглед
неговата правна квалификация, попада в кръга от деяния, които по силата на
закона не могат да бъдат маловажни.
Решението на
първата инстанция е правилно и следва да се остави в сила, като съображенията
за това са следните:
Касаторът е
санкциониран за това, че в качеството на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, на
10.01.2020г., в 11.30 часа, в изпълнявания от дружеството строителен обект: „
Сграда за безвредни производствени дейности – станция за преработка на мляко и
млечни продукти (малка мандра), находящ
се в ПИ 10361.501.82 по КК на с.Велика, община Царево, не е уредил като трудово
правоотношение, отношението при предоставяне на работна сила, като не е сключил
трудов договор в писмена форма с лицето Д.Х.И., който при извършената проверка
е бил установен да престира труд като „метач“. Видно от съставения АУАН
и НП, като нарушена е посочена нормата на чл. 62, ал.1 от КТ, според която трудовият договор се сключва
в писмена форма.
Съдът намира възраженията
в касационната жалба за неоснователни.
По делото е
доказан фактът на престиране на труд в полза на дружеството от страна на Д.И., като
работодателят не е сключил трудов договор със същия. С разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ е вменено задължение на
работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди
постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което
е ангажирана отговорността на дружеството, е необходимо наличие на трудово
правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време,
работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово
възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена
форма. В производството пред районния съд са установени всички съществени
елементи на правоотношението между дружеството и Иванов, от които може да бъде
направен извод, че е налице трудово правоотношение.
Основните
възражения на касатора са, че съдът е ценил едностранчиво и безкритично
писмените доказателства, поради което формирал погрешно вътрешното си убеждение
и достигнал до неправилни правни изводи.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
Районен съд-Царево е изяснил всички релевантни за спора факти като е анализирал
и обсъдил подробно събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, излагайки подробни
мотиви. При правилно установена фактическа обстановка, която изцяло се споделя
от настоящия касационен състав, районният съд е достигнал до правилни изводи,
съответни на приложимия процесуален и материален закон.
Извършването на нарушението, за което е
санкционирано дружеството с оспореното пред районния съд НП, е доказано по
безспорен начин от справка, съставена на основание чл.402, ал.1,т.3 от КТ,
подписана от Иванов, в която е посочено, че същия полага труд в дружеството
като метач, с работно време от 8.00 часа до 17.00 часа, с два почивни дни и
срещу възнаграждение от 600 лв. Подробно
районният съд е изложил мотиви за
разликата между трудов договор и граждански договор, като тези изводи напълно
се споделят от настоящия състав. Поради изложеното напълно правилен се явява
направеният извод, че към датата на нарушението няма сключен валиден договор
между дружеството и Д.И., а обсъдения граждански договор, не може да промени
правоотношението от трудово в гражданско, тъй като естеството на полагания труд
определя вида на договора, а не обратното. Извършваната дейност е била с
определено работно време, срещу уговорено месечно възнаграждение и представлява
престиране на работна сила.
Настоящият
касационен състав намира за неоснователно и твърдението на касатора за допуснато
съществено нарушение при съставянето на АУАН, тъй като в акта са посочени име и
ЕГН на свидетеля И.Д., като тя се е подписала без да е уточнено коя от трите
хипотези на чл. 40 от ЗАНН е налице. В случая, видно от съдържанието на
издаденото НП, извършеното административно нарушение е установено от
актосъставителя при проверка по документи, като настоящият съдебен състав
намира, че АУАН е съставен при спазване
изискванията на чл. 40, чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. В подкрепа на
това твърдение следва да се посочи, че не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието само
на един свидетел, тъй като систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и на
нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН налага извода, че изискването акта да е съставен
в присъствието на двама свидетели, е предвидено единствено за хипотезата, в
която липсват свидетели, присъствали при извършване или установяване на
нарушението или е невъзможно акта да бъде съставен в тяхно присъствие. Единствено
в тази хипотеза ЗАНН въвежда изискването акта да е съставен в присъствието на
"двама други свидетели". В останалите случаи акта следва да се
състави в присъствието на лицата, присъствали при извършване или установяване
на нарушението, като е достатъчно да бъде подписан от съставителя и един от
посочените в него свидетели /чл.43, ал.1 от ЗАНН/. От
фактите по делото, безспорно се констатира, че нарушението е установено по
документи, следователно свидетелят на АУАН е свидетел на установяване на
нарушението, като датата на установяване съвпада с датата на съставяне на акта
– 31.01.2020 год.
В съответствие с вменената му доказателствена
тежест административно-наказващия орган е доказал наличието на всички
обстоятелства, описани в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране
на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт. В
случая не е бил налице сключен трудов договор между касатора и работника,
поради което правилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ и отговорността на
работодателя е ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ.
На тази база съдът е преценил, че при
съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени
изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и е
постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни
норми.
Като е обосновал краен резултат за потвърждаване
на издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил правилно
решение и поради отсъствие на отменителни основания същото следва да бъде
оставено в сила.
Процесуалният представител на
ответника по касация в края на съдебното заседание е направил искане за
присъждане на разноските по делото за възнаграждение
на юрисконсулт. Искането е основателно съобразно
изхода на делото и на основание чл. 143, ал.3 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Съгласно чл.78,
ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредба
за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл.144 от АПК и тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г. на ВАС и
с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението
за юрисконсулт следва да е 100. 00 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК,
Административен съд – Бургас, ХV състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№110/22.07.2020г., постановено по НАХД №180/2020г. по описа на Районен съд
–Царево.
ОСЪЖДА „Бусофт Инженеринг“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, к-с „Братя Миладинови“ бл.42, представлявано от
изпълнителния директор Р.Б. да
заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.