РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Пловдив, 14.01.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на петнадесети
декември, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа
докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно
- наказателно дело № 2494 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Касационният жалбоподател ТД на НАП - гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.обжалва Решение № 260093/28.08.2020
г. постановено по АНД № 3719/2020 г. по опис на Районен съд Пловдив, с което е
отменено Наказателно постановление № 497702-F533892 от 02.03.2020 г. издадено
от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на „Индустриален
въжен достъп, обучение и обслужване в открито море-ИРАТОС“ ООД на основание чл.180, ал.2,
вр. с ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
административно нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 102,
ал. 3, т. 1, вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Претендира се отмяна на решението на РС - Пловдив,
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния
и материалния закон и се иска постановяването на друго решение, с което да се
потвърди НП. В касационната жалба е изразено несъгласие с изводите на районния
съд, като са изложени доводи, че неправилно съдът е приел, че не са посочени изрично
доставките според предмет и място на изпълнението. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че ответната страна
претендира такова и то е над определения минимум.В съдебно заседание
касационният жалбоподател не е изпратил представител.
В постъпил по делото отговор по касационната жалба,
ответникът „Индустриален
въжен достъп, обучение и обслужване в открито море-ИРАТОС“ ООД, чрез адв. П.,
оспорва жалбата като неоснователна и поддържа становище за законосъборазност на
обжалвания съдебния акт, като моли да бъде оставен в сила. Не претендира
разноски, не изпраща представител в съдебното заседание.
Прокурор Станкова при ОП Пловдив изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила обжалваното съдебно
решение.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата основания,
съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов
срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд, като е извършил пълно и всестранно
разследване по делото и е анализирал доказателства, които са събрани, е посочил
в мотивите на оспорения съдебен акт, че основният съставомерен факт по
отношение на посочените като нарушени норми, за да възникне отговорността на
жалбоподателя по ЗДДС е да се установи, че за процесния период
22.01.2018 г. - 31.01.2018 г. същият е получил услуги с място на изпълнение в
страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя.
Районен съд - Пловдив е стигнал до извод, че в АУАН и НП е налице липса на изложение
на факти и по-конкретно такива, касателно преценка получени ли са от дееца за
процесния период услуги за сочената стойност и ако да, действително ли са били
с място на изпълнение в страната, били ли са те облагаеми и ДДС бил ли е дължим
за начисляване от получателя, а не от доставчика. Според
първоинстанционния съд е следвало да бъдат посочени броя на конкретните
доставки, извършени от наказания субект, техният вид (с конкретизиране на
предмета на доставката) и датата им на извършване. В решението е отчетено, че
липсата на изложение на факти относно вида, броя, времето на извършване и
естеството на доставките, за които само се твърди, че са облагаеми, не дава
възможност на санкционирания субект да организира защитата си срещу конкретни
факти, които да оборва, както и няма как да се изведе заключение дали действително
сочените доставки са облагаеми, или са такива с нулева ставка, както и поради
липса на посочено място да се прецени дали данъкът е дължим от доставчика или
получателя.
Направен е извод, че в случая констатираните пороци при
описание на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани от съда,
доколкото се касае за ненадлежно предявено административно обвинение, което
накърнява правото на защита на наказания субект, който порок не е от естество
да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Посочените мотиви, които са подробно изложени в
обжалваното решение, са част от основанията, послужили на съда да постанови
отмяна на наказателното постановление. Те обаче, се споделят изцяло и от
настоящия състав, а като допълнение следва да се посочи, че изискванията
относно съдържанието на наказателното постановление, в сравнение с тези относно
съдържанието на АУАН, са завишени, защото именно наказателното постановление
очертава рамките на доказване в производството пред съда. Действително, в хода
на проведеното съдебно производство пред РС Пловдив са приобщени като писмени
доказателства протоколи от извършените проверки от органите по приходите, в
част от които се съдържа и конкретна информация по отношение на осъществените
доставки по конкретни фактури, като вид и стойност на доставките.
Административно-наказателното производство обаче започва със съставяне на АУАН
и то е различно такова от предхождащото го производство, в рамките на което са
установени данни за процесното нарушение. Следователно и не може съдържанието
на акта, а още повече на наказателното постановление и то това, което е пряко
относимо към преценка на конкретно съставомерно поведение на санкционирания
субект, да бъде допълвано със съдържанието на други документи, макар и
съставляващи част от административната преписка, защото, както е приел на
практика и районният съд, в наказателното постановление следва да се съдържат
всички факти и обстоятелства, които касаят преценката за наличието или липсата
на обективните признаци на конкретното административно нарушение. В случая в
наказателното постановление общо се сочи, че са извършени облагаеми доставки на
услуги за определен данъчен период на определена стойност, но при липса на
описание какви по характер са услугите, колко и на каква стойност е всяка от
тях и пр., не може да се провери от съдържанието на НП дали изводите, че
доставките са облагаеми и е следвало за тях да се начисли ДДС именно на
посочената в НП определена стойност са съответни на установените факти.
При това положение и тъй като безспорно в
случая е налице установено нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т.4
и чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което се отразява пряко върху правото на защита
на санкционираното дружество, то като е отменил наказателното
постановление, районният съд е постановил законосъобразно решение, което следва
да бъде оставено в сила. Не се установяват и при извършената служебна проверка
по реда на чл.218, ал.2 от АПК основания за отмяната му, като решението на РС
Пловдив е и валидно, и допустимо и както се посочи, постановено е в
съответствие с материалния закон.
Воден от горното, на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260093 от 28.08.2020 г.,
постановено по АНД № 3719/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 24 н.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.