Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 16.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретаря М. Кюркчиева, като разгледа
докладваното от съдията търг. дело № 1587 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 59 ЗБН.
Образувано е по предявени от назначените постоянни
синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК********, със седалище ***,
срещу „Д.“ АД, ЕИК ********, със седалище ***, евентуално обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗБН и чл. 59, ал. 3 от
ЗБН, за прогласяване на извършени от ответното дружество прихващания с
изявления с вх. № 10358/31.10.2014 г, вх. № 10673/04.11.2014 г, вх. №
10986/05.11.2014 г. и вх. № 10989/05.11.2014 г. за нищожни поради
противоречието им със специалните правила на ЗБН, респективно при условията на
евентуалност по реда на чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяването на извършените изявления
за прихващания за относително недействителни по отношение кредиторите на
несъстоятелността.
Ищците посочват, че със съдебно решение № 664 от
22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС банката е обявена в
несъстоятелност и е постановено осребряването на имуществото й. С решение №
1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на САС, ТО,
III състав, посоченото решение на СГС е отменено в частта, с която за начална
дата на неплатежоспособността на банката е приета датата 06.11.2014 г., като е
определена друга начална дата – 20.06.2014 г. Задължението на назначените
синдици да издирват, уточняват и попълват имуществото на банката, както и
необходимостта от установяване принадлежността към това имущество на вземане на
банката - предмет на прихващане, обуславяло правния интерес от провеждане на
исковете.
Изтъква се, че между „КТБ“ АД (н.) в качеството си на
кредитодател и търговско дружество „Д.“
АД в качеството му на кредитополучател последователно във времето от 2006 г. до
2014 г. са сключени шест договора за банков кредит, с които в полза на
кредитополучателя са били отпуснати кредитни ресурси предназначени за оборотни
средства и инвестиции – покупка на ДМА. Част от учредените чрез упоменатите
кредитни сделки кредитни правоотношения са били изменяни във времето по волята
на страните чрез сключване на Анекси, като предмет на изменението са
увеличаване на отпускания кредитен лимит, продължаване на срока за неговото
връщане на банката-кредитодател, както и промяна в лихвения процент дължим от
кредитополучателя за ползване на предоставения му кредитен ресурс.
Съгласно извлечения от счетоводните книги на КТБ АД
(н.) към 29.10.2014 г. задълженията на „Д.“ АД по Договора за банков кредит от
14.12.2006 г. са възлизали на 19 456 560,56 лева, по Договора за банков кредит
от 11.01.2011 г. – на 10 488 579,22 щатски долара, по Договора за банков кредит
от 20.09.2012 г. – на 3 025 671,17 евро, по Договора за банков кредит от
08.01.2013 г. – на 9 733 346,88 евро, по Договора за банков кредит от
25.03.2013 г. – на 1 212 823,98 щатски долара и по Договора за банков кредит от
25.03.2014 г. – на 15 203 969,99 евро.
На 31.10.2014 г. в деловодството на „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, е постъпило уведомление на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с
вх. № 10304 от 31.10.2014 г. от В.М.Н., ЕГН **********, с което цедентът
уведомил банката, че с Договор за цесия е прехвърлил на „Д.“ АД свое вземане в
размер на 335 000,00 щатски долара, произтичащо от сключен между В.М.Н. и КТБ
АД (н.) Рамков договор за платежни услуги за откриване на банкова сметка ***.07.2012 г. и сключения
към него Анекс № 82826. С Изявление за прихващане с вх. № 10358/31.10.2014 г. „Д.“
АД уведомило банката за придобитото вземане в размер на 335 000,00 щатски
долара и отправило изявление за прихващане на придобитото вземане в размер на
335 000.00 щатски долара срещу свое ликвидно задължение към КТБ АД (н.),
произтичащо от Договор за банков кредит от 14.12.2006 г. и прилежащите към него
анекси, по силата на които банката е отпуснала на ответното дружество банков
кредит.
На 04.11.2014 г. в деловодството на „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, е постъпило уведомление на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с
вх. № 10670 от 04.11.2014 г. от „К.“ ООД, ЕИК ********, с което съобщило на КТБ
АД (н.), че е придобило от И..В.К.и Р.Р.З.следните вземания, а именно вземане в
размер на 1 227 000 лева по банкова сметка *** ***ер на 770 000 щатски долара
по банкова сметка *** ***. Със същото уведомление „К.“ ООД съобщило на КТБ АД
(н.), че с Договора за цесия е прехвърлило на „Д.“ АД гореописаните вземания, а
именно вземане в размер на 1 227 000 лева и вземане в размер на 770 000 щатски
долара. С Изявление за прихващане с вх. № 10673/04.11.2014 г. „Д.“ АД уведомило
банката за придобитите вземания, а именно вземане в размер на 1 227 000 лева и
вземане в размер на 770 000 щатски долара. Ответното дружество отправило
изявление за прихващане на придобитите вземания срещу свои ликвидни задължения
към КТБ АД (н.), произтичащи от Договор за банков кредит от 14.12.2006 г.,
Договор за банков кредит от 11.01.2011 г., Договор за банков кредит от
20.09.2012 г., Договор за банков кредит от 08.01.2013 г., Договор за банков
кредит от 25.03.2013 г. и Договор за банков кредит от 25.03.2014, както и
прилежащите към тях анекси.
На 05.11.2014 г. в деловодството на „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, е постъпило уведомление на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с
вх. № 10987 от 05.11.2014 г., съгласно което С.Д. С., ЕГН **********, съобщил
на КТБ АД (н.), че с Договор за цесия е прехвърлил на „Д.“ АД следното свое
вземане, а именно 47 000,00 лева по банкова сметка *** ***, произтичащо от
сключения между С.Д. С. и КТБ АД (н.) Рамков договор за платежни услуги за
потребители за откриване на банкова сметка *** „ПЛЮС“ и Анекс № 95885 към същия
от 30.01.2013 г. С Изявление за прихващане с вх. № 10986/05.11.2014 г. „Д.“ АД
уведомило банката за придобитото вземане в размер на 47 000,00 лева и отправило
изявление за прихващане на придобитото вземане в размер на 47 000,00 лева срещу
свое ликвидно задължение към КТБ АД (н.), произтичащо от Договор за банков
кредит от 14.12.2006 г. и прилежащите към него анекси.
На 05.11.2014 г. в деловодството на „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, е постъпило уведомление на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с
вх. № 10985 от 05.11.2014 г., съгласно което М.К.Х., ЕГН **********, съобщил на
КТБ АД (н.), че с Договор за цесия е прехвърлил на „Д.“ АД следното свое
вземане, а именно 48 600,00 лева по банкова сметка *** ***, произтичащо от
сключения между М.К.Х. и КТБ АД (н.) Анекс № 93039 от 07.01.2013 г. към Рамков
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***
„ПЛЮС“. С Изявление за прихващане с вх. № 10989/05.11.2014 г. „Д.“ АД уведомило
банката за придобитото вземане в размер на 48 600,00 лева и отправило изявление
за прихващане на придобитото вземане в размер на 48 600,00 лева срещу свое
ликвидно задължение към КТБ АД (н.), произтичащо от Договор за банков кредит от
14.12.2006 г. и прилежащите към него анекси.
От ищеца са наведени основания за нищожност,
респективно за относителна недействителност на извършените от „Д.“ АД
прихващания, като опорочаването на едностранните сделки се основава на
следното:
Осъществените прихващания от 31.10.2014 г., 04.11.2014
г. и 05.11.2014 г. били в разрез със специалната разпоредба на чл. 3, ал. 3,
вр. с ал. 2 ЗБН и нищожни по отношение на кредиторите на масата на
несъстоятелността. Изтъква се, че прихващането се ползвало с правен ефект на
погасяване на парично задължение на банката, доколкото се погасявало нейно
задължение към вложители, поради което попадало в действията и сделките,
описани в чл. 3, ал. 2 от ЗБН, поради което и на основание чл. 3, ал. 3 ЗБН
назованите прихващания били нищожни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността.
При условията на евентуалност, синдиците твърдят
прихващанията да са относително недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Ищоцовата банка твърди, че били налице предпоставките
за обявяване на пирихващанията за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 3, предл. 1 от ЗБН, тъй като
кредиторът „Д.“ АД придобил вземанията си към банката преди датата на решението
за откриване на производството по несъстоятелност (22.04.2015 г.), но към
момента на придобиването му е знаел за неплатежоспособността на банката.
Знанието за неплатежоспособността на банката датирало от 22.06.2014 г. предвид
поставянето й под специален надзор поради изчерпана ликвидност и невъзможност
да изплаща дължими и изискуеми влогове с решение на УС на БНБ № 73 от
20.06.2014 г., допълнено с решение № 74 от 22.06.2014 г., което било
общоизвестен факт, огласен широко в публичното пространство.
Твърди се още, че в периода 31.10.2014 г.-05.11.2014
г. – момента на придобиване на вземанията, предмет на процесните прихващания,
неплатежоспособността е била общоизвестен факт предвид оповестяването от БНБ на
22.10.2014 г. и на т.нар. „Доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД“
– доклад с наименование „Информация за основните балансови позиции на „К.т.б.“
АД към 30.09.2014 г. и за резултатите от оценките на активите на банката,
изготвени от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.О.“ ООД, „Д.Б.“ ООД и „А.“ ООД“.
Резултатите от доклада показвали, че банката била с отрицателен капитал, т.е.
неплатежоспособна, което имало за неизбежна последица отнемането на лиценза й
за извършване на банкова дейност и подаване от централната банка на молба за
откриване на производство по несъстоятелност.
Синдиците посочват, че процесните прихващания са били
извършени след 20.06.2014 г. – датата на поставяне на банката под специален
надзор, с оглед на което по отношение на ответника било налице знание за
неплатежоспособността при придобиване на вземанията, прихванати със задължения
към банката, с което било изпълнено изискването за знание като част от
фактическия състав на чл. 59, ал. 3, предл. 1 от ЗБН. С оглед изложеното
разпоредбата следвало да бъде приложена и да се прогласи недействителността на
процесните прихващания спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД.
При тези твърдения, синдиците предявяват като главни
искове за прогласяване нищожността по отношение кредиторите на
несъстоятелността на изявленията на „Д.“ АД от 31.10.2014 г., 04.11.2014 г. и
05.11.2014 г. за прихващане на задълженията си с вземанията, придобити от В.М.Н.,
„К.“ ООД, С.Д.С. и М.К.Х. по договорите за цесия, като при условията на
евентуалност са предявени конститутивни искове за обявяване на всяко от
изявленията за прихващане за относително недействително спрямо кредиторите на
несъстоятелността при условията на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът- „Д.“ АД е подал
писмен отговор, с който излага становище за неоснователност на предявените
искове. Признава твърденията на ищеца относно съществуването, основанието и
размера на насрещните вземания по процесните прихващания към момента на
извършването им, както и факта на извършените волеизявления за прихващане.
Посочва, че релевантната редакция на разпоредбите на
Закона за банковата несъстоятелност била тази, която е действала преди неговото
изменение, публикувано в ДВ от 28.11.2014 г, тъй като уведомленията и
изявленията за прихващане (в периода 31.10.2014 г – 05.11.2014 г.) били
извършени преди тази дата, а изменението на закона имало действие само
занапред.
Ответното дружество оспорва основателността на иска по
чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗБН, като посочва, че прихващането като способ за
погасяване на вземанията и заместител на реалното изпълнение нямало увреждащ
ефект, поради което били налице специални правила за прихващането в
производството за банкова несъстоятелност – чл. 59 ЗБН. В него изрично е било
предвидено, че е допустимо кредитор на банката да извърши прихващане със свое
задължение към нея при наличието на съответните предпоставки. Тази законова
регламентация, както и възможността прихващането да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността при
осъществяване на определения фактически състав обосновавал извода, че
прихващането не попадало в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл.
3, ал. 2 ЗБН и не можело да се приеме за нищожно, ако е извършено след датата
на решението за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на
банката. Твърди се, че последиците от извършване на прихващане били уредени със
специална разпоредба и съгласно общия принцип, че специалната разпоредба
изключвала приложението на общата, към прихващането следвало да се прилагат
специалните правила на чл. 59 от ЗБН. В подкрепа на твърдяното била и липсата
на увреждащ ефект за масата на несъстоятелностт при прихващането, което имало
погасителен ефект по отношение на съществуващи задължения на банката, като единствено
се засягало пропорционалното удовлетворяване на кредиторите. По тази причина
ответното дружество счита, че прихващането не се обхващало от общото правило на
чл. 3 от ЗБН, а било уредено преобразуващо правило да се иска прогласяването на
относителната му недействителност по отношение на кредиторите на
несъстоятелността при осъществяване на определен фактически състав. Воден от
тези си съображения ответника поддържа, че иска с правна квалификация чл. 3,
ал. 3 вр. чл. 2 от ЗБН бил неоснователен поради неприложимостта на разпоредбата
към прихващания, извършени от кредитор на банката.
Ответното дружество оспорва евентуалния иск по чл. 59,
ал. 3 от ЗБН като неоснователен с твърденията, че не бил изпълнен в своята
цялост фактическият състав на чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Ответникът не оспорва изпълнението на първата
предпоставка от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН, а именно че кредиторът
„Д.“ АД е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност. Оспорва се обаче втората
предпоставка от фактическия състав, а именно че към момента на придобиване на
вземането или задължението ответникът е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност.
Ответното дружество посочва, че към момента на
придобиване на вземанията от „Д.“ АД (31.10.2014 г. - 05.11.2014 г.) банката е
била поставена под специален надзор, като съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗКИ
банката се поставяла под специален надзор, за да бъде оздравена, когато е
налице опасност от неплатежоспособност, а не неплатежоспособност. Целта на
поставянето й била именно да се избегне неплатежоспособността. Навеждат се и
твърдения, че единствено в дискрецията на БНБ било да се установят и преценят нормативно
установените показатели и коефициенти за наличие на опасност от
неплатежоспособност и да вземе решението за поставяне на банката под специален
надзор с цел оздравяването й. Правна последица от Решението на УС към БНБ била
адресираната до банката забрана за реалното изпълнение на задълженията й, но
това не било забрана за кредитополучателите да изпълнят своите задължения към
нея. Твърди се, че специалният надзор не отлагал настъпването на падежа на
вземането и не бил пречка за изискуемостта на вземането. Забраната за
погасяване на задължения с поставянето на банката под специален надзор била
адресирана до банката, а не до нейните кредитори и не се отразявала на
кредиторовата възможност да извърши прихващане със своето насрещно вземане.
Последицата била, че банката не можела да извършва доброволно плащания на
своите кредитори, съответно не можела да извършва и прихващания. Затова законът
само освобождавал банката от неблагоприятните последици на неизпълнението.
Ответното дружество посочва, че с обявяването на
Решение № 73 от 20.06.2014 г на УС на БНБ в Търговския регистър станало
публично известна информацията за опасност от неплатежоспособност, а не за
настъпила такава. Съгласно Закона за търговския регистър обявените актове се
смята, че са станали известни на третите лица от момента на обявяването им и
именно след това обявяване третите лице се считали за осведомени за
неплатежоспособността на банката. Ответникът счита, че твърдението за
информиране на гражданите за неплатежоспособността на банката от публикациите в
различни медии не било сериозно при липсата на обявяване в Търговския регистър
на съответната информация. Тезата, че с публичното обявяване на поставянето на
банката под специален надзор и затварянето й за клиенти, фактът на неплатежоспособността
на банката станал известен, била неприемлива. Сочи се, че след като БНБ на
20.06.2014 г. не констатирала състояние на неплатежоспособност, третите лица,
каквито били кредиторите и длъжниците, не биха могли да знаят за такова
състояние на банката.
По отношение на знанието на кредитора за откриване на
производство по несъстоятелност ответното дружество излага твърдения, че към
момента на придобиване на вземанията нямало как прихващащият („Д.“ АД) да е знаел, че е било поискано откриване на производство
по несъстоятелност, тъй като то било направено на по-късна дата (06.11.2014 г.)
от момента на придобиване на вземанията (31.10.2014-05.11.2014), както и от
извършване на изявленията за прихващане и уведомленията за прехвърляне на
вземанията.
Ответникът оспорва достоверността на публикувания в
уеб сайта на БНБ Доклад за анализ и оценка на активите на „К.т.б.“ АД, изготвен
от „Ъ.Е.Я.О.“ ООД, „Д.Б.“ ООД и „А.“ ООД, на който ищците се позовават.
Посочва, че на уеб сайта на БНБ бил публикуван документ, наречен „Информация за
основните балансови позиции на „К.т.б.“ АД към 30.09.2014 г. и за резултатите
от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.О.“
ООД, „Д.Б.“ ООД и „А.“ ООД“, който бил изготвен от неизвестен автор и не можело
да бъде използван за достоверен източник на информация, както и за счетоводни
цели. Като резултат от извършената от одиторските фирми оценка на активите те
не изразявали мнение върху финансовата информация, съответно не осигурявали на
възложителите си (квесторите) никаква сигурност относно изчислените от тях
цифри.
Въз основа на изложените твърдения ответното дружество
счита предявените конститутивни искове по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН за неоснователни,
поради което следвало да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 372 от ГПК от името на ищците е
постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържа изложеното в исковата
молба и се оспорват възраженията на ответника, развити в писмения му отговор.
Посочва се, че следвало да се приемат за безспорни признатите в отговора на
исковата молба обстоятелства. Поддържа се, че изявленията на ответника за
прихващане били осчетоводени от КТБ АД (н.) и с размера им били погасени
задълженията на „Д.“ АД по Договор за
банков кредит от 11.01.2011 г. и прилежащите към него анекси, Договор за банков
кредит от 20.09.2012 г., Договор за банков кредит от 08.01.2013 г., Договор за
банков кредит от 25.03.2013 г. и прилежащите му анекси и Договор за банков
кредит от 25.03.2014 г.
Ищците поддържат изцяло и твърденията си, свързани с
предявения иск по чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗБН за прогласяване нищожността на
извършените от ответното дружество изявления за прихващане, както и твърденията,
свързани с предявения иск по чл. 59, ал. 3 от ЗБН за обявяване
недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД
(н.) прихващания, извършени от ответника „Д.“ АД.
В срока по чл. 373 от ГПК от страна на ответника – „Д.“
АД е упражнен допълнителен отговор, в който се изтъкват и допълват изложените в
отговора възражения относно основателността на исковете. Сочи се, че
поставянето на банката под специален надзор не означавало, че същата е
неплатежоспособна, а само че е налице опасност от неплатежоспособност, която
може да бъде преодоляна чрез мерки за оздравяване. Ответното дружество посочва,
че отнемането на лицензията на банката с решение на УС на БНБ е станало на
06.11.2014 г., а видно от справка в търговския регистър това обстоятелство е
било вписано по партидата на банката на 07.11.2014 г.. Процесните вземания,
придобити от ответника с Договори за цесия били сключени преди 06.11.2014 г.,
като изявленията за прихващане били отправени също преди 06.11.2014 г., следователно
не намирала приложение необоримата презумпция за знание за настъпилата
неплатежоспособност, доколко вземанията по договорите за цесия, както и самите
изявления за прихващане били осъществени преди датата на вписване на решението
за отнемане на лиценза за банкова дейност на КТП по партидата на банката в ТР.
Конституираните, като подпомагащи страни - “К.-Б.“ ООД,
В.Н., М.Х. и С.С., чрез процесуалния им представител – адв. Т. в проведеното
съдебно заседание на 16.02.2018 г. възразяват по предявените от синдиците на
„КТБ“ АД /н./ искове, като поддържат същите да са недоказани в своето
основание.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа страна следното:
С решение №
73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „К.Т.Б.“ АД е поставена под специален надзор за
срок от три месеца, което решение е породило незабавно последиците си,
независимо от възможността да бъде оспорвано пред ВАС. Видно от протокол № 27
от заседание на 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, е прието решение №
138, с което лицензът за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД е отнет,
което решение, съгласно чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на
незабавно изпълнение.
С решение №
664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, „К.Т.Б.“
АД е обявена в несъстоятелност, като с решение № 1443/03.07.2015 г. по търг.
дело № 2216/2015 г. за начална дата на несъстоятелността е определена датата
20.06.2014 г.. С Решение № 196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките, предявилите исковете физически лица са
назначени за синдици на банката.
Представен е Договор за банков кредит от 14.12.2006
г., сключен между „КТБ“ АД и „Д.-АД“ АД, по силата на който банката е
предоставила на упоменатия кредитополучател банков кредит в размер на 1 000 000
лева, както и тринадесет броя анекса към него, последният от 02.10.2013 г., с които
са изменяни сроковете за погасяване на отпуснатия банков кредит, както и начина
на погасяване на уговорените чрез промяна в броя и размера на уговорените
погасителни вноски, вкл. и кредитния лимит, чийто предел е завишен на сумата от
25 000 000 лв. С последния подписан от страните анекс е уговорено, че
срокът за погасяване на всички задължения на кредитополучателя се удължава до
05.01.2015 г. Съобразно отразеното в приобщено по делото извлечение от
счетоводните книги на КТБ“ АД от сметки на кредитополучателя - „Д.“ АД по
договор за банков кредит от 14.12.2006 г. се констатира, че общото задължение
на кредитополучателя към банката определено към датата – 29.10.2014 г. възлиза
на сумата от 19 456 560, 56 лв. / вкл. редовна главница, просрочени и
текущи лихви върху редовна главница, неустойка върху просрочена лихва,
уговорени и начислени такси по кредита/.
Представен е Договор за банков кредит от 11.01.2011
г., сключен между „КТБ“ АД и „Д.“ АД, по силата на който банката е предоставила
на упоменатия кредитополучател банков кредит в размер на 5 000 000 щатски
долара със задължение на последния да го върне в срок до 05.02.2015 г., както и
четири броя анекса към него, последният от 04.06.2014 г., с които са изменяни
начина на погасяване на уговорените чрез промяна в броя и размера на
уговорените погасителни вноски, вкл. и кредитния лимит, чийто предел с
последния сключен анекс е завишен на сумата от 15 000 000 щатски долара.
Съобразно отразеното в приобщено по делото извлечение от счетоводните книги на
КТБ“ АД от сметки на кредитополучателя - „Д.“ АД по договор за банков кредит от
11.01.2011 г. се констатира, че общото задължение на кредитополучателя към
банката определено към датата – 29.10.2014 г. възлиза на сумата от
10 488 579,22 щ.д. /вкл. редовна главница, просрочени и
текущи лихви върху редовна главница, неустойка върху просрочена лихва,
уговорени и начислени такси по кредита/.
Представен е Договор за банков кредит от 20.09.2012
г., сключен между „КТБ“ АД и „Д.“ АД, по силата на който банката е предоставила
на упоменатия кредитополучател банков кредит в размер на сумата от 11 000 000
евро със задължение на последния да го върне в срок до 15.07.2016 г. Съобразно
отразеното в приобщено по делото извлечение от счетоводните книги на КТБ“ АД от
сметки на кредитополучателя - „Д.“ АД по договор за банков кредит от 20.09.2012
г. се констатира, че общото задължение на кредитополучателя към банката
определено към датата – 29.10.2014 г. възлиза на сумата от
3 025 671,17 евро /вкл. редовна главница, просрочени и текущи лихви
върху редовна главница, неустойка върху просрочена лихва, уговорени и начислени
такси по кредита/.
Представен е Договор за банков кредит от 08.01.2013
г., сключен между „КТБ“ АД и „Д.“ АД, по силата на който банката е предоставила
на упоменатия кредитополучател банков кредит в размер на сумата от 11 000 000
евро със задължение на последния да го върне в срок до 15.03.2016 г. Съобразно
отразеното в приобщено по делото извлечение от счетоводните книги на КТБ“ АД от
сметки на кредитополучателя - „Д.“ АД по договор за банков кредит от 08.01.2013
г. се констатира, че общото задължение на кредитополучателя към банката
определено към датата – 29.10.2014 г. възлиза на сумата от
9 733 346,88 евро /вкл. редовна главница, просрочени и текущи лихви
върху редовна главница, неустойка върху просрочена лихва, уговорени и начислени
такси по кредита/.
Представен е
Договор за банков кредит от 25.03.2013 г., сключен между „КТБ“ АД и „Д.“ АД, по
силата на който банката е предоставила на упоменатия кредитополучател банков
кредит в размер на сумата от 4 400 000 щатски долара със задължение на последния
да го върне в срок до 30.09.2013 г. Така възникналото кредитно правоотношение е
било изменено посредством подписването между страните на два броя анекси четири броя анекса към него, последният от 04.06.2014
г., с които са променени начина на погасяване на формираното кредитно
задължение, както и крайния срок за връщане на отпуснатия кредитен ресурс,
който е фиксиран до датата – 30.11.2014 г.
Съобразно отразеното в приобщено по делото извлечение от счетоводните
книги на КТБ“ АД от сметки на кредитополучателя - „Д.“ АД по договор за банков
кредит от 25.03.2013 г. се констатира, че общото задължение на
кредитополучателя към банката определено към датата – 29.10.2014 г. възлиза на
сумата от 1 212 823,98 щатски долара /вкл. редовна главница,
просрочени и текущи лихви върху редовна главница, неустойка върху просрочена
лихва/.
Представен е Договор за банков кредит от 25.03.2014
г., сключен между „КТБ“ АД и „Д.“ АД, по силата на който банката е предоставила
на упоменатия кредитополучател банков кредит в размер на сумата от 15 000 000
евро със задължение на последния да го върне в срок до 20.04.2018 г. Съобразно
отразеното в приобщено по делото извлечение от счетоводните книги на КТБ“ АД от
сметки на кредитополучателя - „Д.“ АД по договор за банков кредит от 25.03.2014
г. се констатира, че общото задължение на кредитополучателя към банката
определено към датата – 29.10.2014 г. възлиза на сумата от
15 203 969,99 евро /вкл. редовна главница, просрочени и текущи лихви
върху редовна главница, неустойка върху просрочена лихва, уговорени и начислени
такси по кредита/.
По инициатива на ищеца е приобщено, като писмено
доказателство по делото Уведомление с
вх. № 10304/31.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД, подадено от В.М.Н., с което същия
уведомява банката и назначените й квестори на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
че е прехвърлил в полза на „Д.“ АД вземанията, с който разполага към банката,
произтичащи от рамков договор за платежни услуги за потребители /физически
лица/ от 16.07.2012 г. и анекс към него сключен на 16.07.2012 г. по банкова
сметка ***, на стойност 335 000 щатски долара, наред с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности на посоченото вземане, вкл. и изтеклите и бъдещи
лихви. В съдържанието на уведомлението е налице позоваване, че вземанията са
прехвърлени в полза на новия посочен кредитор по силата на сключен между В.М.Н.
и „Д.“ АД договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2014 г. Същевременно част
от приетите доказателства съставлява й Анекс № 82826/16.07.2018 г. към Рамков
договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова сметка ***ен
депозит, от които е видно, че към датата на извършеното уведомление лицето – В.М.Н.
е имал качеството на депозант по преференциален безсрочен депозит открит при „К.т.б.“
АД, като същия е бил титуляр на банкова сметка ***.
Съгласно изявление с вх. № 10358/31.10.2014 г. по
описа на “КТБ” АД, подадено от “Д.” АД се установява, че посоченото дружество
отправя до “КТБ” АД изявление за прихващане по 104 ЗЗД във връзка с чл. 103 ЗЗД, във връзка с чл. 99, ал. 3 ЗЗД на
вземането си възлизащо в размер на 335 000 щатски долара, което е
придобито посредством договор за цесия от 31.10.2014 г. сключен с В.М.Н., с насрещното вземане на банката към “Д.”
АД по договора за банков кредит от
11.01.2011 г. за главница възлизаща в размер на сумата от 335 000 щатски
долара.
По
инициатива на ищеца е приобщено, като писмено доказателство по делото Уведомление с вх. № 10670/04.11.2014 г. по
описа на “КТБ” АД, подадено от “К.-Б.“ ООД, с което същото дружество уведомява
банката и назначените й квестори на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че е
прехвърлило в полза на „Д.“ АД
вземанията, с който разполага /същите са придобити отново с договори за цесия от
физическите лица – Р.Р.З.и И.В.К./ към банката и са налични
по банкови сметки, както следва : част от вземане в размер на
1 227 000 лв. по сметка BG********** и вземане в размер от
770 000 щатски долара по сметка BG**********, които вземания е отбелязано,
че се прехвърлят с всички придружаващи
ги привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и изтеклите и бъдещи лихви. В съдържанието на уведомлението е налице
позоваване, че вземанията са прехвърлени в полза на новия посочен кредитор по
силата на сключен между “К.-Б.“ ООД и „Д.“ АД договор за прехвърляне на
вземания от 03.11.2014 г.
Съгласно
изявление с вх. № 10673/04.11.2014 г. по описа на “КТБ” АД, подадено от “Д.” АД се установява, че
посоченото дружество отправя до “КТБ” АД изявление за прихващане по 104 ЗЗД във
връзка с чл. 103 ЗЗД, във връзка с чл. 99, ал. 3 ЗЗД на вземанията си съставляващи,
както следва : част от вземането си към И..В.К.в размер на 1 227 000
лв. налично по банкова сметка ***ъм И..В.К.в размер на 770 000 щатски
долара налично по банкова сметка ***, както и част от вземането си към Р.Р.З.в размер на
1 227 000 лв. налично по банкова сметка ***ъм Р.Р.З.в размер на 770 000 щатски
долара налично по банкова сметка ***, или общо сумите от 2 454 000 лв. и 1 540 000 щатски
долара с насрещното вземане на
банката към “Д.” АД по договор за банков
кредит от 14.12.2016 г., договор за
банков кредит от 11.01.2011 г., договор за банков кредит от 20.09.2012 г., договор
за банков кредит от 08.01.2013 г., договор за банков кредит от 25.03.2013 г. и
договор за банков кредит от 25.03.2014 г., както и всички анекси към тях.
По инициатива на ищеца е приобщено, като писмено
доказателство по делото Уведомление с
вх. № 10987/05.11.2014 г. по описа на “КТБ” АД, подадено от С.Д.С., с което
същия уведомява банката и назначените й квестори на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че е прехвърлил в полза на „Д.“ АД вземанията, с който разполага към
банката, произтичащи от рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка *** „ПЛЮС“ от 30.01.2013 г. и Анекс към същия от
30.01.2013 г. по банкова сметка ***, на стойност 47 000 лева, наред с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности на посоченото вземане, вкл. и
изтеклите и бъдещи лихви. В съдържанието на уведомлението е налице позоваване,
че вземанията са прехвърлени в полза на новия посочен кредитор по силата на
сключен между С.Д.С. и „Д.“ АД договор за прехвърляне на вземания от 03.11.2014
г. Същевременно част от приетите доказателства съставлява й Анекс №
95885/30.01.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги на потребители за
откриване на банкова сметка *** „ПЛЮС“, от които е видно, че към датата на
извършеното уведомление лицето – С.Д.С. е имал качеството на депозант по
безсрочен депозит „ПЛЮС“ открит при „К.т.б.“ АД, като същия е бил титуляр на банкова
сметка ***.
Съгласно изявление с вх. № 10986/05.11.2014 г. по
описа на “КТБ” АД, подадено от “Д.” АД се установява, че посоченото дружество
отправя до “КТБ” АД изявление за прихващане по 104 ЗЗД във връзка с чл. 103 ЗЗД, във връзка с чл. 99, ал. 3 ЗЗД на
вземането си възлизащо в размер на 47 000 лв., което е придобито посредством
договор за цесия от 03.01.2014 г. сключен със С.Д.С., с насрещното вземане на
банката към “Д.” АД по договора за
банков кредит от 14.12.2006 г. за предсрочно изискуема част от главница, която част възлиза в размер
на сумата от 47 000 лв.
По инициатива на ищеца е приобщено, като писмено
доказателство по делото Уведомление с
вх. № 10985/05.11.2014 г. по описа на “КТБ” АД, подадено от М.К.Х., с което
същия уведомява банката и назначените й квестори на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че е прехвърлил в полза на „Д.“ АД вземанията, с който разполага към
банката, произтичащи от рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка *** „ПЛЮС“ от 07.01.2013 г. и Анекс към същия от 07.01.2013
г. по банкова сметка ***, на стойност 48 600 лева, наред с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности на посоченото вземане, вкл. и изтеклите и бъдещи
лихви. В съдържанието на уведомлението е налице позоваване, че вземанията са
прехвърлени в полза на новия посочен кредитор по силата на сключен между М.К.Х.
и „Д.“ АД договор за прехвърляне на вземания от 04.11.2014 г. Същевременно част
от приетите доказателства съставлява й Анекс № 93039/07.01.2013 г. към Рамков
договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова сметка ***
„ПЛЮС“, от които е видно, че към датата на извършеното уведомление лицето – М.К.Х.
е имал качеството на депозант по безсрочен депозит „ПЛЮС“ открит при „К.т.б.“
АД, като същия е бил титуляр на банкова сметка ***.
Съгласно изявление с вх. № 10989/05.11.2014 г. по
описа на “КТБ” АД, подадено от “Д.” АД се установява, че посоченото дружество
отправя до “КТБ” АД изявление за прихващане по 104 ЗЗД във връзка с чл. 103 ЗЗД, във връзка с чл. 99, ал. 3 ЗЗД на
вземането си възлизащо в размер на 48 600 лв., което е придобито посредством
договор за цесия от 04.11.2014 г. сключен с М.К.Х., с насрещното вземане на
банката към “Д.” АД по договора за
банков кредит от 14.12.2006 г. за предсрочно изискуема част от главница, която част възлиза в размер
на сумата от 48 600 лв.
По настояване на ответното дружество, като писмени
доказателства по делото са приети, както следва : Писмо за поемане на
ангажимент от 26.06.2014 г., заедно с приложени общи условия към него, което
писмо изхожда от „Ъ.Е.Я.О.“ ООД за изпълнение на договорени процедури на „КТБ“
АД; Писмо за поемане на ангажимент от 26.06.2014 г., което писмо изхожда от „Д.О.“
ООД за извършване на договорни процедури за „КТБ“ АД; както и Писмо за поемане
на ангажимент с изх. № 878-1 от 26.06.2014 г., което писмо изхожда от „АФА
“ ООД за изпълнение на договорни процедури в полза на „КТБ“ АД.
По делото е събрано, като писмено доказателство и
Писмо-отговор с изх. № БНБ-183202/15.12.2017 г., с което Българска народна
банка е посочила, че при вземането на Решение
№ 138/06.11.2014 г. от страна на УС на БНБ е било установено наличието
на предвиденото в ЗКИ за задължително отнемане на издадения в полза на „КТБ“ АД
лиценз за извършване на банкова дейност, а именно поради настъпило състояние на
неплатежоспособност, когато собствения капитал на банката е отрицателна
величина. Допълнено е това, че информация за така взетото от УС на БНБ решение
е била публикувана в деня на вземането му на официалната страница на БНБ в
рубриката „Прессъобщения“. В писмото присъства и отговор, че със свое Решение № 73/20.06.2014 г. и допълнително Решение №
74/22.06.2014 г. УС на БНБ е поставил „КТБ“
АД под специален надзор, като причина за така предприетата мярка е наличието на
„опасност от неплатежоспособност“.
Приложена е и извадка от статия публикувана на
19.09.2014 г. в електронното издание – http/m.24chassa.bg, която е под заглавие : „Бойко Борисов се среща с
вложители в КТБ“. Според посоченото в тази статия при проведена среща на
вложители в банката и председателя на ПП „ГЕРБ“ Борисов са били набелязани конкретни
стъпки по казуса „КТБ“, като една от тях е в следващия парламент ПП „ГЕРБ“ в
синхрон с останалите парламентарно представени партии да предприеме нужните
законодателни мерки насочени към подпомагане оздравяването на банката.
С оглед така установената фактическа обстановка
сезираният съд, приема следното по спора от правна страна :
Ищците са инициирали настоящото производство при
предявяване на искове в условията на обективно кумулативно и евентуално
съединяване, а именно група искове при квалификацията на чл. 3, ал. 3, вр. с
ал. 2 ЗБН за прогласяване на четири изявления за прихващане за нищожни, поради
извършването им от ответника в разрез със установените в специалния закон нормативни правила, които искове са предявени
като главни, и група искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за относително
недействителни на извършените от ответника четири изявления за прихващане,
поради това, че са били предприети към момент, когато прихващащото дружество
/активна страна по сделката/ е знаело, че банката /пасивна страна по сделката/
е в състояние на неплатежоспособност, които искове са предявени в условията на
евентуално съединяване, тоест по тях съдът дължи произнасяне само при сбъдване
на вътрешно-процесуалната предпоставка изразяваща се в това заявените за
разглеждане главни искове да са неоснователни и подлежащи на отхвърляне.
По главните искове с правна квалификация чл. 3, ал. 3
вр. ал. 2 ЗБН.
Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗБН, считано от датата на
решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на
основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции не могат да се извършват
разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката с изключение на
извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и
управление. От същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени
към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и
към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение,
като по силата на алинея 3 на чл. 3 действия и сделки, извършени в нарушение на
забраните, установени в ал. 2, са нищожни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността. С посочената разпоредба са визирани както действия на
банката, така и действия, насочени срещу нея, което е видно от изречение второ
на посочената разпоредба. Едно от тези действия на банката е посочено като
такова, насочено към изпълнение на задължения на банката, независимо от начина
за това. Което ще рече, че доколкото прихващането е способ за погасяване на
задължения (погасяват се насрещни, еднородни, изискуеми вземания, до размера на
по-малкото от тях), може да се приеме, че ще бъде нищожно изпълнение на
задължение на банката, направено чрез прихващане, но когато изявлението за
прихващане е на банката, защото
изпълнението е активно действие на длъжника.
Друга от забранените действия и сделки са такива, насочени
към събиране вземания срещу банката. Това предполага активно действие на
кредитор. Както бе посочено,
прихващането е правен способ за погасяване на задължения.
Следователно, би могло да се приеме, че чл. 3, ал. 3
ЗБН визира и прихващането като едностранна сделка, насочена към изпълнение,
съответно към събиране на вземане от и срещу банката, в зависимост чие е
изявлението за прихващане. В чл. 59 от ЗБН обаче изрично е предвидено, че е
допустимо да се извършва прихващане от страна на кредитор на банката при
определени предпоставки. Липсва ограничение по отношение момента, в който
изявлението за прихващане ще бъде направено. Значение за действителността на
прихващането има само момента, в който вземането с което се прихваща (активното
вземане) е придобито от кредитора. Следователно, с оглед изричната и отделна
регламентация на прихващането, направено от кредитор, при която същото е
допустимо при определени условия, както и изрично са уредени отделни хипотези
за неговата недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността,
съдът намира, че оспорените от синдиците на „КТБ“ АД четири на брой изявления
за прихващане – с вх. № 10358/31.10.2014 г, с вх. № 10673/04.11.2014 г, с вх. №
10986/05.11.2014 г. и с вх. № 10989/05.11.2014 г., които са предприети от
ответника „Д.“ АД в качеството му на кредитор на банката, не попадат в кръга на
действия, визирани в разпоредбата на чл.3, ал. 2 ЗБН – следователно всеки един
от предявените главни искове за прогласяване нищожността на всяко едно от цитираните
прихващания, при позоваване, че е противоречащо
на тази разпоредба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Касае се до
валидно извършени прихващания, което обуславя и разглеждането на предявените в
условията на евентуалност конститутивни искове намиращи своето основание в чл.
59, ал. 3 ЗБН.
По предявените в евентуални искове с правна
квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Основателността на така предявените конститутивни по
своята правна природа искове е поставена в зависимост от наличието на следните
елементи от фактическия състав на правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН: 1) да е
извършено валидно изявление за прихващане от кредитор към банка, спрямо която е
открито производство по несъстоятелност – без значение дали е извършено преди
или след откриване на производството (арг. от чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗБН), 2)
прихващането да е извършено след по-ранната от двете дати – на подаване на
искането по чл. 9, ал. 1 ЗБН или датата на неплатежоспособност, 3) вземането на
кредитора да е придобито преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност, 4) задължението на кредитора да е придобито преди датата на
откриване на производството по несъстоятелност, 5) към момента на придобиване
на вземането или на задължението кредиторът да е знаел, че спрямо длъжника е
настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност, която предпоставка се презюмира необоримо ако вземането или
задължението е придобито след датата на вписване в ТР на решението на БНБ за
отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност (чл. 59, ал. 4 ЗБН).
Обсъжданите изявления за прихващане с вх. №
10358/31.10.2014 г, с вх. № 10673/04.11.2014 г, с вх. № 10986/05.11.2014 г. и с
вх. № 10989/05.11.2014 г., чиято относителна недействителност се преследва от
синдиците на несъстоятелната банка е видно, че са предприети към моменти, които
се явяват последващи спрямо определената начална дата на неплатежоспобността –
20.06.2014 г., като не е спорно, че активните вземания, който са ползвани при
осъществените изявления за прихващане са били придобити от ответника „Д.“ АД
преди датата на откриване на производството по несъстоятелност – 22.04.2015 г.,
съответно задълженията му към „КТБ“ АД (н.), по отношение на което всяко от
компенсационните изявления е произвело погасителен ефект също са възникнали
преди този момент
С оглед на това, че се установява да са налице
обективните елементи на фактическия състав на правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН,
необходимо е да се провери и това налице ли е субективната предпоставка, а
именно дали към момента на придобиване на вземанията или на настъпване
изпълняемостта на задълженията кредиторът е знаел, че спрямо длъжника е
настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност, която предпоставка не се презюмира необоримо по аргумент от
чл. 59, ал. 4 ЗБН, тъй като нито вземанията, нито задължението са придобити
след датата на вписване в ТР на решението на БНБ за отнемане на лицензията за
извършване на банкова дейност – 07.11.2014 г.
Тежестта за установяване наличието на подобно знание
се носи от ищците, които са предприели оспорването на извършените прихващания.
Настоящият състав намира, че по делото няма данни, от
които да установява знание на придобилия
вземанията преди датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност кредитор, че към момента на придобиването им е знаел за
настъпилата неплатежоспособност на банката.
Периодът на извършените четири на брой прихващания е
ситуиран във времето от 31.10.2014 г. до 05.11.2014 г., като от приобщените по
делото писмени доказателства не могат да се почерпят сведения, от които да се
заключи еднопосочно, че „Д.“ АД е правен субект знаел за настъпила
неплатежоспособност на банката. Както вече беше изяснено, само по себе си
обстоятелството, че към момента на придобиване на вземанията банката е
поставена под специален надзор не води по необходимост до извод за знание у
третите лица за настъпилата неплатежоспособност. Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗКИ
банката се поставя под специален надзор за да бъде оздравена, не когато е
налице неплатежоспособност, а в случай, че е налице опасност от
неплатежоспособност. Това се потвърждава и от информацията дадена в изрично
представеното по делото писмо изходящо от Българска национална банка. Освен
това не следва да се пренебрегва, че в дефинитивната правна норма на чл. 115,
ал. 2 ЗКИ се съдържа легалното определение на понятието „опасност от неплатежоспособност“,
като се приема, че такава е налице, когато: 1/ отношението ѝ на общата
капиталова адекватност е под определеното минимално равнище или 2/ ликвидните
активи на банката по преценка на БНБ няма да бъдат достатъчни, за да може
банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост или 3/
банката не е изпълнила в срок едно или повече изискуеми задължения към своите
кредитори. Поставянето на банката под специален надзор е част от надзорната
дейност на централната банка, предвидена от законодателя в чл. 103, ал. 2, т.
20 ЗКИ. Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗКИ БНБ може да постави банката под специален
надзор, когато е налице опасност от неплатежоспособност, а не
неплатежоспособност. Напротив, в случай, че се установи неплатежоспособност,
централната банка няма право да поставя банката под специален надзор, а на
основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ е задължена да отнеме лиценза на
неплатежоспособната банка и да подаде искане за откриване на производство по
несъстоятелност. Така не би могло да се приеме, че с огласяването в публичното
пространство на решенията на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014 г. и допълващото го
решение № 74 от 22.06.2014 г. за поставяне на банката под специален надзор и
затварянето ѝ за работа с клиенти, за положилият съответната грижа гражданин
и търговец е настъпило знание за неплатежоспособността на банката.
Нещо повече – когато законът е създал презумпция за
знание въз основа на един факт, при реализирането на който откриването на
производство по несъстоятелност е неизбежно, какъвто е фактът на отнемане на
лицензията /чл. 37, ал. 2 ЗКИ вр. чл. 8, ал. 1 ЗБН/, съдът не може да
разпростре последиците на тази презумпция единствено при доказване на друг
общоизвестен факт, представляващ по-несигурен източник на информация относно
възможната неплатежоспособност, без да са налице други доказателства за знание.
Знанието за неплатежоспособността не следва и от
обявения доклад на БНБ относно анализа и оценката на активите на КТБ – тъй като
разчитането на данните и в частност формирането въз основа на тях на извод
относно настъпила неплатежоспособност предполага наличие на специални знания, каквито
не могат да се предположат у ответника, независимо от търговското му качество.
Освен това, видно от представените доказателства за съдържанието на прессъобщенията
на БНБ, те (ако се приеме, че са узнати ответника) не са били в еднозначен
смисъл относно настъпилата неплатежоспособност – напротив, в тях се съдържа
единствено информация за установена несигурност в ликвидността (вж. напр.
прессъобщение от 22.08.2014 г., л. 112, стр. 2), каквато несигурност е имало и
по отношение на оздравената впоследствие дъщерна банка. В подкрепа на това, че
е отсъствала еднозначна и
непротиворечива информация подадена сред обществеността относно състояние на настъпилата
неплатежоспособност на банката е и изложеното в приложената по делото статия от
19.09.2014 г., в която при участието на група вложители в банката и
председателстващия политическата партия с най-висока избирателна подкрепа е бил
обсъждан възможен вариант за оздравяване на банката, като е поет и политически
ангажимент да се предприемат конкретни законодателни мерки в подобна насока.
Ръководен от изложените правни съображения съдът
приема, че в настоящото производство от страна на ищците е доказано единствено
знанието за съществуваща опасност от неплатежоспособност. Именно това знание вероятно
е мотивирало икономически сключването на всеки един от изтъкнатите от ответника
договори за цесия, с които е придобил вземания на други контрагенти – депозанти
в банката, а впоследствие с тези си придобити вземания е извършил атакуваните четири броя изявления за
прихващане. Това знание обаче – че вероятно банката е в неплатежоспособност –
не е достатъчно да обоснове основателност на исковете по чл. 59, ал. 3 ЗБН, в
чийто фактически състав законодателят изрично е включил знание за „настъпила“ неплатежоспособност.
В
обобщение разгледаните искове заявени от ищците в условията на евентуалност
предявени на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН се явяват недоказани в своето
основание, а това е предпоставка за тяхното отхвърляне от съда.
По
отговорността за разноските направени от страните във връзка с провежданото
исково производство сезирания съд приема следното : Изходът на делото е изцяло
негативен за ищците, поради което в тяхна полза не се поражда вземане за
разноски. Право на разноски възниква в полза на ответното дружество, което чрез
процесуалния си представител – юрк. Т. изрично е пожелало присъждането на
такива. Прегледа на възможните разноски на ответника показва, че същите се
ограничават единствено до полагащото му се по смисъла на чл. 78, ал. 1, във
връзка с ал. 8 ГПК възнаграждение за юрисконсулт, като размерът на това
възнаграждение определен по визирания в
процесуалния закон ред при зачитане размерите в Наредбата за определяне
възнагражденията по ЗПП мотивира съдът да го определи в размер на сумата от
450,00 лв.
На основание чл. 62, ал. 2 ЗБН от масата на
несъстоятелността на КТБ /н./ следва да заплати по сметка на съда държавна
такса в размер на сумата от 219 185,63 лв.
При тези мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Синдиците на К.т.б. АД /н./, ЕИК********, със седалище и адрес на управление
***, р-н „Средец“, ул. „*********срещу „Д.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, 7000, п.к. 12, главни искове с правно основание чл. 3,
ал. 3, във вр. с ал. 2 ЗБН за прогласяване нищожността на изявление за
прихващане с вх. № 10358/31.10.2014 г, изявление за прихващане с вх. №
10673/04.11.2014 г, изявление за прихващане с вх. № 10986/05.11.2014 г. и на
изявление за прихващане с вх. № 10989/05.11.2014 г., поради противоречието на
всяко от тях със специалните правила на ЗБН.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Синдиците на К.т.б. АД /н./, ЕИК********, със седалище и адрес на управление
***, р-н „Средец“, ул. „*********срещу „Д.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, 7000, п.к. 12, евентуални искове с правно основание
чл. 59, ал. 3 ЗБН за признаване за относително недействителни спрямо
кредиторите на несъстоятелността на изявление за прихващане с вх. № 10358/31.10.2014
г, изявление за прихващане с вх. № 10673/04.11.2014 г, изявление за прихващане
с вх. № 10986/05.11.2014 г. и на изявление за прихващане с вх. №
10989/05.11.2014 г.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД
/н./, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „*********да
заплати в полза на „Д.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
7000, п.к. 12, на основание чл. 78, ал.1 във връзка с ал. 8 ГПК сумата в размер от 450,00 лв. –
представляваща дължимо възнаграждение за юрисконсулт осъществил процесуалното
представителство на ответното дружество пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД
/н./, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „*********да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 62, ал. 2 ЗБН сумата в размер от 219 185,63 лв.,
съставляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, от
чието първоначално заплащане при иницииране на процеса ищците са освободени.
Решението е постановено при участието на страната на
ответника - „Д.“ АД, ЕИК ******** на третите лица – помагачи, както следва : В.М.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, М.К.Х., ЕГН **********, с адрес ***, С.Д.С., ЕГН **********,
с адрес *** и „К.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** *********,
ул. „*********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: