Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
гр. Русе, 11 октомври 2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
административен съд, в публичното заседание на 20 септември 2023 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при
секретаря ………. Галина Кунчева………и в присъствието на прокурора ……… Емилиян
Грънчаров като разгледа докладваното
от ……… съдията Василев ……… к.а.н.д. №259…… по описа на съда за
2023 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Делото е образувано след постъпила
касационна жалба от Агенция Пътна инфраструктура, НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ(НТУ)
гр. София. Жалбата е насочена срещу Решение № 383/01.06.2023г., постановено по а.н.д.
№ 590/2023 г. по описа на Русенки районен съд, с което е отменен Електронен фиш
(ЕФ) № ********** от 07.03.2023г., за налагане на наказание за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон
за пътищата (по надолу за кратко само ЕФ). С него на ”Паралел” ЕАД, седалище и
адрес на управление гр. Севлиево, представлявано от изпълнителните директори И. Г. и С. С., действащи чрез адв. Р. М.,***,
за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2,
т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 2 500 лева.
Като касационни основания в жалбата
се релевират нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и норми. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията
за неправилност на решението на РРС. Административно-наказващият орган не е
съгласен, че за електронния фиш е приложима разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, на
която се е позовяла въззивната инстанция. На следващо място счита, че погрешно
в атакуваното решение се приема от съдията по делото, че за този вид нарушения
законодателят не е предвидил възможност за издаване на ЕФ, а е следвало да се състави
АУАН, съответно да бъде издадено наказателно постановление.
Същите доводи се поддържат и в
съдебна зала от юрисконсулта и процесуален представител на Агенция Пътна
инфраструктура, НТУ.
Иска се от съда да отмени решението
на въззивната инстанция и със своето решение да потвърди издадения електронен
фиш.
Ответникът
по касационната жалба в писмен отговор заявява, че я счита за неоснователна. Също
излага подробни съображения в подкрепа на своята теза. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе
дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По
същество касационната жалба е основателна.
С решението, постановено по а.н.д. №
590/2023 г. Районен съд Русе e отменил атакуваният пред него ЕФ № **********,
за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, издаден от Агенция
Пътна инфраструктура, НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ гр. София. С него на от ”Паралел”
ЕАД, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3,
вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 2 500 лева. Наказаното дружество, като собственик на ППС Волво
ФХ с рег. № ** **** **не спазило вмененото му от закона задължение по чл.102,
ал.2 ЗДвП – допуснало е движение на процесното ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, без да е изпълнило задълженията си за установяване на
ТОЛ таксата по чл.10, ал. 1, ал.2 ЗП на база изминато разстояние, според
категорията на ППС.
Това деяние нарушава изискването на чл.102,
ал.2 от ЗДвП, според която норма „Собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство“.
Нарушението било констатирано, след като
21.01.2021г., в 16.10 часа от устройство № 40341, представляващо елемент от
системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 са подадени данни, че за
ППС Волво ФХ с рег. № ** **** **не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10,
ал. 1, т.2 ЗП, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ
декларация за преминаването през този участък, включен в обхвата на
платената пътна мрежа.
На база на така констатираното е
издаден процесния ЕФ, с адресат собственика на ППС - ”Паралел” ЕАД.
Това е установената от районния съд фактическа обстановка.
Съдебният състав на РРС е счел, че в
производството по установяване на нарушението са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са самостоятелно основание за уважаване на
жалбата, с която бил сезиран и за отмяна на ЕФ № **********.
Приел е, че спрямо ЕФ на общо
основание намира приложението на чл.34 от ЗАНН, а нямало нито едно представено доказателство по
въззивното делото относно обстоятелството, че електронният фиш бил съставен в
срок от една година, считано от датата на нарушението. Така приема, че
издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като липсвали доказателства
да е издаден при спазване на преклузивния срок, разписан в разпоредбата на чл.34
от ЗАНН.
На следващо място, съдебният състав
приема за основателно възражението на наказаното дружество за нарушение на
процесуалния ред за установяване на нарушението и санкциониране на виновното
лице. Счита, че разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП, уреждаща възможността за издаване на електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител и за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, не намира
приложение за нарушенията по чл.179, ал.3б от същия закон, а е следвало да се
издаде АУАН и след това наказателно постановление.
С
такива мотиви е уважил жалбата и отменил ЕФ № **********.
При
обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:
Така
постановеното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на
процесуални правила и като такова следва да се отмени, а делото върне на нов
състав, с цел произнасяне и по материалната законосъобразност на ЕФ № **********.
Касационната
инстанция не споделя мотивите на въззивната такава, досежно приложението на
чл.34 от ЗАНН в хипотези, в които е издаден електронен фиш.
Съдебната
практика е категорична, а и Русенски административен съд неведнъж е коментирал
в своите съдебни актове правната природа на издадените по ЗДвП електронни
фишове.
Тълкуването
и анализът на легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ налагат извода,
че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В
тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. №
1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Нормата
на чл. 34 от ЗАНН не се прилага по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и
единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на
АУАН. При това положение действително е налице различно третиране на
нарушителите на ЗДвП, като тези, спрямо които административнонаказателното
производство започва с АУАН и издаване на НП могат да се позоват на чл. 34 от ЗАНН, а тези, срещу които се издава ЕФ - не. Този различен подход е въпрос на
законодателно разрешение.
Доколкото
ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване
на административнонаказателното преследване /извън сроковете за съставяне на
АУАН и издаване на НП/, предвид и Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС №
1/27.2.2015г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да
намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В обратния смисъл
извършителят на административно нарушение би бил поставен в по-неблагоприятно
положение по отношение на извършителя на престъпление. В случая съгласно чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години
и половина. Видно от датата на извършване на нарушението - 21.01.2021 г., към
настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че са погрешни аргументите на съда
в изложението му за приложението на чл.34 от ЗАНН и относно липсата на доказателства
по делото, че електронният фиш бил съставен в срок от една година, считано от
датата на нарушението. Независимо, че касационната инстанция приема, че чл.34
от ЗАНН е неприложим относно електронните фишове, въззивната инстанция е такава
по същество. И ако тази разпоредба имаше приложение, липсата на доказателства
относно изясняване на това обстоятелство задължава районния съд да ги събере
сам, а не да излага доводи, че оставало неизяснено дали е спазен срока по чл.34
от ЗАНН.
Когато
определени доказателства са необходими за разкриване на обективната истина,
съответно тяхната автентичност, достоверност е необходимо да бъде проверена,
при липса на процесуална активност от страните, с оглед на служебното начало
такава следва да прояви съда. То е основание за повишена процесуална
активност от страна на съда с цел обективно, всестранно и пълно установяване на
всички значими и относими обстоятелства. Съгласно чл. 107, ал. 2 от НПК,
приложим в производството пред районния съд по силата на чл. 84 от ЗАНН, съдът
събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин -
когато това се налага за разкриване на обективната истина. Вероятността, при
събирането и преценката на всички относими доказателства, свързани в случая със
съставомерността на деянието, в тяхната съвкупност, районният съд да достигне
до различен правен извод, е достатъчно основание да се приеме че допуснатото
нарушение от районния съд е съществено.
Така
или иначе предвид неприложението на чл.34 от ЗАНН, такива доказателства не е и
необходимо да се събират.
Не
се споделят от касационната инстанция и мотивите на РРС досежно нарушение на
процесуалния ред за установяване на нарушението и санкциониране на виновното
лице.
Вярно
е, че нормата на чл.189ж от ЗДвП казва, че „При нарушение по чл. 179, ал. 3,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение“. Съответно, според чл.179, ал.3 от с.з. „Водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“. Да се приеме, че законодателят
с приемането на нормата на чл.189ж от ЗДвП за издаване на ЕФ за този вид
нарушения е целял само и единствено издаване на ЕФ за нарушенията на водачи на
ППС, но не и на собствениците на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата, е неправилно.
С
изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г. / бяха създадени нови
разпоредби, сред които и на чл. 189ж от ЗДвП, като бе въведена възможност за
установяване на някои видове административни нарушения по този закон и
ангажиране на административно-наказателна отговорност за тях по опростена
процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата –
чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
В
предварително внесения законопроект в Народното събрание първоначално сегашния
текст на чл.189ж от ЗДвП е бил предвиден като разпоредба на чл.189з от с.з. Той
е звучал по следния начин : „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в и по чл.
187, ал. 1 и 3 във връзка с чл. 179, ал. 3 - 3в, установено и заснето съгласно
чл. 167а може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение“. В последствие при приемане на измененията на ЗДВП с
Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, oбн., ДВ,
бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., доп., бр. 60 от 30.07.2019
г., в сила от 1.01.2019 г., това правило е вписано в нормата на чл.189ж, ал.1
от ЗДвП и действително както виждаме от текста на разпоредбата, е записано – „При
нарушение по чл. 179, ал. 3…“.
Внимателният
прочит на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП,
съпоставен и с останалите, приети със същия ЗИД на ЗДвП норми, свързани с
установяване на нарушенията по чл.102, ал.2 от ЗДвП, води на извода, че издаването
на ЕФ е допустим процесуален ред за санкциониране на деянията, съставляващи
административно нарушение на задължението за заплащане на съответната такса по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство. В разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от закона се казва „По отношение на
електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на
чл. 189, ал. 10“. В разпоредбата на чл.167а от ЗДвП са разписани правомощията
на Агенция "Пътна инфраструктура", която осъществява контрол върху
заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез
електронната система за събиране на пътни такси. И в същата норма, в ал.2, т.8 текста
е следният „Съставят и връчват актове за установяване на административни
нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в“.
А
според чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, към която препраща самият чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда, че електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179,
ал. 3 – 3в, както и тази на чл. 167а ал. 4 от ЗДП, където изрично е посочено – „електронни
фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - ал. 3в“. Безспорно настоящото нарушение
по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се включва сред изброените.
Ето
защо, касационната инстанция приема, че ЕФ може да се издава не само за
нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП, а за нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в от
закона.
Стигайки
до обратния извод, въззивната инстанция е подходила неправилно, което води и до
неправилност на постановеното от нея съдебно решение.
Предвид
и липсата на произнасяне във въззивното решение по материалната
законосъобразност на Електронен фиш № ********** от 07.03.2023г., делото следва
да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
При
новото произнасяне, съдът може да прецени и доколко има значение преюдициалното
запитване правено от Административен съд - Хасково на 07.02.2023 г. в рамките
на к.а.н.д. № 997 /2022 г. по описа на този съд, с оглед възможността за
спиране на съдебното производство до произнасяне на Съда на Европейския съюз по
дело С-61/2023 г., образувано по повод отправеното запитване.
С
оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. При новото
разглеждане на делото от състав на Русенски районен съд следва да бъде
съобразена разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК, според която съдът се произнася и по разноските за водене
на делото пред касационната инстанция.
Воден от това, на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 383/01.06.2023г.,
постановено по а.н.д. № 590/2023 г. по описа на Русенки районен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд Русе, при спазване на указанията на касационната инстанция
по тълкуването и прилагането на закона.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.