№ 514
гр. гр.Несебър, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20232150100187 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 2514/14.03.2023 г. на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. А. К. от АК - М., със съдебен адрес: гр. С., бул. ”А.М.” №
51, ет. 1, офис 19Б, срещу М. Н. П., ЕГН **********, с адрес: с. Т., общ. Несебър, ул. „Х.“
№ 8Б, ет. 3, ап. 6, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество слените суми: 2111,69 лева , представляваща
главница – вноски с настъпил падеж за периода 03.10.2017 г. – 03.07.2017 г. по Договор за
потребителски паричен кредит № FL706550 от 03.10.2013 г., сключен между ответника и
„Ю.Б.“ АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението – 10.11.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането; 922,64 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 8863,95 лева
за периода от 28.08.2015 г. до 09.11.2022 г.; за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1449/2022 г. по описа на Районен съд -
Несебър. Претендират се съдебни разноски за заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответната страна, чрез упълномощен представител – адвокат М. С. от АК – Бургас, с който
иска се оспорва като недопустим и неоснователен. Заявява се, че по делото отсъстват
доказателства, които да установяват процесуалната легитимация на ищеца, съответно
извършената цесия на процесните вземания. Релевира се възражение за настъпила в полза на
ответника погасителна давност по отношение на всички задължения по кредита с падеж до
10.11.2017 г., включително. Правят се оплаквания за неяснота по отношение на
1
претендираната лихва за забава и начина, по който е формирана, като се прави възражение
за давност по отношение на цялото вземане. Излагат се съображения за отсъствие на
основание за начисляване на наказателна лихва по процесния договор и се прави
възражение за давност по отношение на цялото вземане. Посочва се още, че наказателната
лихва съвпада по период с претендираната лихва за забава, при което се достига до двойна
санкция. Моли се за прекратяване на производството по делото, като недопустимо,
евентуално – за отхвърляне н претенциите, като неоснователни. Претендират се съдебни
разноски.
С протоколно определение № 647/15.09.2023 г. и предвид направен частичен отказ от
иск, производството по делото е прекратено по отношение на предявения с първоначалната
искова молба иск за установяване дължимостта на сумата от 364,43 лева, представляваща
наказателна лихва за периода 28.08.2015 г. – 03.07.2018 г. и разпоредена за плащане със
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1449/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър.
В съдебно заседание по делото, процесуалния представител на ищцовото дружество
поддържа предявените искове и моли за уважаването им. С нарочна молба вх. №
10769/15.11.2023 г. взима становище по съществото на спора, претендира съдебни разноски
за исковото и заповедното производство, релевира евентуално възражение за прекомерност
на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение.
Ответникът, чрез упълномощения си адвокат, поддържа дадения отговор на исковата
молба в открито съдебно заседание, ведно с направените възражения. Аргументира
неоснователност и недоказаност на исковете и моли за отхвърлянето им в цялост.
Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 1449 по описа за 2022 г. на Районен съд -
Несебър, се установява, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 14/19.01.2023 г. Последната е била надлежно връчена на
длъжника-ответник, като предвид постъпило от последния възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви
иск за установяване на вземанията. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на
издадената заповед за изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че
предявените искове са формално допустими.
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във
вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 и сл. от ЗЗД.
Съгласно определение № 660/30.05.2023 г., съдът с предварителния доклад по делото,
обявен за окончателен с протоколно определение № 647/15.09.2023 г., е указал на ищеца, че
2
в негова тежест е възложено да установи, че ответникът е сключил с „Ю.Б.“
индивидуализирания в исковата молба договор, изправността на банката по договора,
настъпилата изискуемост на вземанията, размера им, както и фактът, че ищецът е сключил
договор за цесия с банката за прехвърляне вземанията по процесния договор, доведен до
знанието на ответника.
С окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно между страните, че
ответникът, по силата на сключен с „Ю.Б.“ АД договор за потребителски кредит № FL
706550/03.10.2023 г., на 03.10.2023 г. е усвоил предоставената от кредитора сума в размер на
10 000 лева.
Ответникът, с отговора на исковата молба релевира възражение за отсъствие на
процесуална легитимация за ищеца, поддържано изрично в съдебно заседание и докладвано
изрично от съда с доклада по делото.
От своя страна ищецът твърди, че е кредитор на ответника на основание сключен с
„Ю.Б.“ АД договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г. и
приложенията към него, като заявява, че по силата на същия изкупил задълженията на
ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит № FL706550 от 03.10.2013 г.
В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира писмени доказателства – приложено
по заповедното производство потвърждение за прехвърляне на вземания по портфейл от
необслужвани потребителски кредити между ищеца и „Ю.Б.“ АД от 18.01.2016 г., както и
представени с исковата молба договор за възлагане на вземания между „Ю.Б.“ АД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД от 18.01.2016 г.и приложение към потвърждение за извършване на цесия.
Видно от посочените писмени доказателства се установява, че към датата 18.01.2016
г. между ищеца, в качеството на цесионер, и „Ю.Б.“ АД, в качеството на цедент, е бил
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания по договори за потребителски
кредити. Съгласно т. 1 от договора /л. 22-73 от делото/, в определенията на същия е
пояснено, че понятието „портфейл“ означава договорите за заем, посочени в приложение №
4 към договора, вземанията по които са и предмет на прехвърляне, съгласно т. 2 от договора.
Видно от посоченото по т. 20 от договора, неразделно приложение към същия по б. (d) е
Приложение 4: Портфейл – непредставено по делото.
С потвърждение от същата дата 18.01.2016 г. /л.76-78 от делото/, страните по цесията
са констатирали прехвърлянето на вземанията по договори за кредит, описани в
Приложение 1 към потвърждението.
Към исковата молба е представено и двустранно разписано приложение към
Потвърждение за извършената цесия /л. 74-75 от делото/, съдържащо индивидуализация на
„потфейла“/договорите за заем/, предмет на прехвърляне. Видно от съдържанието на
същото, не се установява цесията да включва вземания по отношение на договор с номер
FL706550 от 03.10.2013 г. и за лице с имената М. Н. П.. В този смисъл недоказано остава
твърдението на ищеца, че вземанията на „Юробанк Българяи“ АД по процесния договор за
потребителски кредит са му били надлежно прехвърлени със сочения договор за цесия.
3
Следва да се отбележи, че доколкото с исковата молба са представени доказателства
за наличието на твърдения легитимиращ договор със заявения предмет, то за съда не е
съществувало основание за даване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК. Такова
указание в случая би довело до нарушение на принципите за състезателност и равенство в
процеса, съгласно чл. 8 и чл. 9 от ГПК. Така, макар да са представени писмени доказателства
от ищеца за твърдяната активна легитимация, от анализа им се установява, че същите не са
годни да установят надлежно въведения от ищеца факт. Действително са налице данни за
сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, но при отсъствие на съдържание
касателно процесните вземания в него, същият се явява неотносим към предмета на
доказване.
За пълнота следва да се отбележи, че прегледът на всички доказателства по делото, в
това число и заключението на приетата експертиза, потвърждава извода на съда за
недоказаност на цесията по отношение на вземанията по процесния договор за
потребителски кредит. Видно от представените със заявлението по чл. 410 от ГПК
документи по ЧГД № 1449/2023 г. по описа на НРС, ищецът-заявител е ангажирал подробен
опис на възнагражденията, които е заплатил за представителството от адвокат пред съд, но
изцяло е пропуснал да приложи приложение № 1 към потвърждението на цесията, досежно
индивидуализацията на прехвърлените вземания. Дори да се приеме, че представеното с
исковата молба приложение, поради пропуск, съставлява непълен документ, то този пропуск
не може да бъде пренебрегнат за сметка правата на насрещната страна, която настоятелно
прави възражение в хода на процеса в същия смисъл. Още повече, в съдебно заседание от
16.11.2023 г., на изричен въпрос на процесуалния представител на ответника, вещото лице
Б., в хода на изслушване на заключението, е заявила, че не е изисквала от ищеца или „Ю.Б.“
АД документи във връзка с цесията и всичко, което ѝ е известно е налично по делото.
Предвид изложеното, настоящият съд намира, че ищецът, комуто се следва
доказателствената тежест, не проведе успешно доказване на факта, че е придобил чрез цесия
процесните вземания, съответно, че притежава активна процесуална легитимация по
предявените искове в качеството на надлежен кредитор на ответника. Посоченото е
достатъчно основание за отхвърляне на претенциите в цялост, без да е необходимо да се
изследват останалите възражения на ответната страна, съответно - да се изследва въпроса за
съществуването и размера на вземанията.
Съгласно изложените мотиви предявените кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл.
240 и сл. от ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.
При този изход от спора и предвид своевременно заявеното искане на ответната
страна следва да бъдат присъдени разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно
доказателствата за извършването им. Видно от приложен договор за правна защита и
съдействие ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение за един адвокат в общ размер
на 600 лева. Съдът, по повод релевирано възражение на ищеца за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, намира същото за съответно с
4
минималните размери, установени с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 и 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед броя на предявените
искове и проведените заседания по делото. Предвид изложеното, в тежест на ищеца следва
да се възложат направените от ответника разноски в настоящото производство за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 вр. чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , ЕИК *********, чрез адв.
А. К. от АК - М., със съдебен адрес: гр. С., бул. ”А.М.” № 51, ет. 1, офис 19Б, срещу М. Н.
П., ЕГН **********, с адрес: с. Т., общ. Несебър, ул. „Х.“ № 8Б, ет. 3, ап. 6, установителни
искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и с правно основание чл. 99 от ЗЗД
във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 и сл. от ЗЗД,, за установяване, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следните суми: 2111,69 лева , представляваща главница –
вноски с настъпил падеж за периода 03.10.2017 г. – 03.07.2017 г. по Договор за
потребителски паричен кредит № FL706550 от 03.10.2013 г., сключен между ответника и
„Ю.Б.“ АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението – 10.11.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането; 922,64 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 8863,95 лева
за периода от 28.08.2015 г. до 09.11.2022 г.; за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1449/2022 г. по описа на Районен съд -
Несебър, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на М. Н. П., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 600 /шестстотин / лева – съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5