№ 28455
гр. София, 03.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Частно гражданско дело №
20211110159707 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 2529/13.09.2021 г. на „.“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу .. за сумата в размер на 800 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № . от 17.07.2020 г., ведно
със законна лихва за забава от подаване на заявлението на 13.09.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата в размер на 135,25 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 28.04.2020 г. до 30.11.2020 г., сумата в размер на 155,20 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 08.09.2020 г. до 01.09.2021 г., както и
сумата в размер на 625,75 лева, представляваща договорна неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 28.04.2020 г. до 30.11.2020 г. и
сумата в размер на 156,10 лева, представляваща неустойка за забава по чл. 7 от договора вр.
чл. 3 от Общите условия и чл. 3 от Тарифата, както и сумата от 100 лева за такси и разноски
за извънсъдебно събиране на вземането.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 800 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за паричен заем №. от 17.07.2020 г., ведно със законна лихва за забава
от подаване на заявлението на 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата в размер на 135,25 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
28.04.2020 г. до 30.11.2020 г., сумата в размер на 155,20 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 08.09.2020 г. до 01.09.2021 г.
По отношение на останалите вземания по подаденото заявление, съдът намира
1
следното:
Заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претенцията за сумата в размер
на 625,75 лева, претендирана от заявителя като договорна неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 28.04.2020 г. до 30.11.2020 г.,
сумата в размер на 156,10 лева, претендирана като неустойка за забава по чл. 7 от договора
вр. чл. 3 от Общите условия и чл. 3 от Тарифата, както и сумата от 100 лева за такси и
разноски за извънсъдебно събиране на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Съдът намира, че заявеното вземане за неустойка се основава на нищожна клауза.
Процесният договор за паричен заем е сключен през 2020 г., като породените от него
отношения се регулират от специалните правила на ЗПК.
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта ѝ нищожна - виж т. 3
на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в
размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
2
неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко
не произтичат вреди.
По отношение на претенцията за неустойка за забава в размер на 156,10 лв.
настоящият състав намира, че клаузата, в която е уговорено заплащането на такава
неустойка, също е нищожна. Аргументите на съда в случай са в насока, че по свoята
същност договорената неустойка представлява предварително уговорено задължение на
потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със сключването
и изпълнението на договора. Видно от твърденията в заявлението в договора е предвидено
едно допълнително обезщетение при забава в полза на кредитора, което дори е във
фиксиран размер съгласно тарифата на дружеството. Същевременно съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова
обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за забава, за
която съдът вече е издал заповед за изпълнение. Следователно от заявителя се цели да
получи за едно и също забавено изпълнение и неустойка за забава, и обезщетение за забава,
периодът на които дори съвпада.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта по претенцията за сумата 100 лева,
за която заявителят поддържа, че представлява дължими такси и разходи за извънсъдебно
събиране на задължения. Както вече съдът посочи, съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Заплащането на
посочените разходи и такси е договорено да възникне като задължение при забавено
изпълнение, наред със задължението за заплащане на обезщетение за забава. По този начин
се достига до нарушаване на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна
обосновава извод за нищожност на клаузите, с които са предвидени задълженията за разходи
и такси за събиране на просрочените вземания, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В допълнение следва да се посочи, че начисляването на посочените суми са в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като не се установява да е изпълнено
изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит.
Предвид изложеното, вземанията, произтичащи от такива клаузи, не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
С оглед горното съдът намира, че е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
за отхвърляне на подаденото заявление в посочените по-горе части.
По претендираните от заявителя разноски, съдът намира следното:
3
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в
тежест на длъжника да бъдат възложени направените от заявителя съдебни разноски в
размер на 239,50 лева, от които сумата в размер на 39,50 лева внесена държавна такса за
разглеждане на искането и сумата в размер на 200 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението на пълномощника на „.“
ООД възлиза на сумата в размер на 50 лева или общо сторените разноски в настоящото
производство възлизат на сумата в размер на 89,50 лева. Съдът, като съобрази частта от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която следва да бъде отхвърлена, по
съразмерност намира, че в тежест на длъжника следва да бъде възложена сумата в размер на
49,48 лева, представляваща сторени от заявителя съдебни разноски в настоящото
производство.
Така мотивиран, Софийски районен
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по искане на „.“
ООД срещу СТ. Н. Н. за в размер на 800 лева, представляваща непогасена главница по
Договор за паричен заем №. от 17.07.2020 г., ведно със законна лихва за забава от подаване
на заявлението на 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер
на 135,25 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.04.2020 г. до
30.11.2020 г., сумата в размер на 155,20 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 08.09.2020 г. до 01.09.2021 г., както и сумата в размер на 49,48 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство за заплатена
държавна такса за разглеждане на искането и юрисконсултско възнаграждение за
процесуалния представител на заявителя.
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 2529 от 13.09.2021 г. на „.“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.Н. На., в частта относно следните суми:
625,75 лева - договорна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение за периода от 28.04.2020 г. до 30.11.2020 г., 156,10 лева - неустойка за забава
по чл. 7 от договора вр. чл. 3 от Общите условия и чл. 3 от Тарифата, както и сумата от 100
лева - такси и разноски за извънсъдебно събиране на вземането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4