Решение № …………..
гр. София, 23.6.2020 г.
Софийски
градски съд, Първо гражданско отделение, 15 с-в, в открито съдебно заседание на
двадесет и девети май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Галя Вълкова
и при участието на
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа гр.
д. № 6275 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 250 ГПК.
С Определение №
263/28.01.2019 г. по в.ч.гр.д. 145/2020 г. на САС е отменено решение №
4366/15.06.2019 г., за което е допусната поправка на явна фактическа грешка с
определение № 19629/20.08.2019 г., постановени по гр. д. № 6275/2018 г. по
описа на СГС, 15 с-в, в частта, имаща характер на определение за прекратяване
на производството, с която е върната исковата молба на „А.с.л.И.“ ЕАД срещу П.на
за заплащане на ответника на сумата 2981,83 лв. месечно на основание чл. 2б ЗОДОВ и евентуален иск по чл. 49 ЗЗД. Делото е върнато на СГС за продължаване
на съдопроизводствените действия. В мотивите се посочва, че на обезщетяване
подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят,
стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. По този въпрос
е формирана трайно установена и непротиворечива съдебна практика. Допуска се
обезщетяване на бъдещи вреди, доколкото настъпването им е сигурно. Последното
се преценява по същество на правния спор и има значение за основателността на
иска.
В съдебно заседание
ищецът поддържа предявените искове, представя писмени доказателства по
съществото на спора. Ответникът оспорва исковете.
Съобразявайки
задължителните за съда указания, дадени с отменителното определение, съдът
намира следното.
С решение №
4366/15.06.2019 г. по гр. дело № 6275/2018 г. са отхвърлени предявените от А.с.л.И.
ЕАД срещу П.на искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца:
1. сумата 1955,83 лв., частично от 29337,45
лева, представляващи обезщетение за обезценка на процесния автомобил от
забавянето на наказателното производство и нарушаването на правото по чл.6 (1)
от ЕКЗПЧ за разглеждане на делото в разумен срок, заедно със законна лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;
2. сумата 62586,56 лева, представляващи
обезщетение за лишаване от право на ползване на автомобила за периода септември
2015 год. - април 2018 год., равняваща се на пазарния наем за автомобили за
този период, от нарушаване на правото по чл.6 (1) от ЕКЗПЧ за разглеждане на
делото в разумен срок;
3. сумата 9779,15 евро, представляваща част от
общо 19558,30, обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от нарушаване на
правото на разглеждане на делото в разумен срок в периода септември 2015
год.-април 2018 год. и изразяващи се в несигурност и очаквания за приключване
на делото;
4. сумата от 62586,56 лева, представляващи
имуществени вреди от лишаване от правото да ползва автомобила за периода
септември 2015 год.-април 2018 год. на основание чл. 49 ЗЗД.
Върната е исковата молба в частта по
предявените искове за сумата 1955,83 лв. месечно, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, настъпили от лишаването на ищеца от възможността да отдава
автомобила под наем, за периода от месец май 2018 год. до окончателното връщане
на автомобила, поради нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен
срок по чл. 2б ЗОДОВ за нарушено право по
чл.6 (1) от ЕКЗПЧ, а при условията на евентуалност – на основание чл. 49 ЗЗД.
С решение №
19629/20.08.2019 г. (поради техническа грешка посочено като „определение“,
която грешка съдът намира за необходимо да поправи служебно с нестоящия съдебен
акт) е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решението както следва:
„ДОПУСКА поправка на
явна фактическа грешка в диспозитива на решение № 4366/15.06.2019 г. като:
- в т. 2 и т. 4 вместо „сумата 62586,56 лв.“
се чете „87518,40 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата“
- а в частта, с която исковата молба е
върната вместо „1955,83 лв. месечно“ се чете „2981,83 лв. месечно, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата“.“
С определение по НЧД
4112/2019 г. по описа на СНС, 8 с-в, е отменено постановление на СП от
25.09.2019 г. по ДП 222/2016 г. по описа на ГД НП, пр.пр. № 342/2015 г. по
описа на СП и е постановено връщане на иззетите като веществени доказателства:
л.а. „Ауди“ модел „А6“, л.а. „Ауди“ модел „А5“ и л.а. „Мерцедес“, модел
„Е200ЦДИ“. Определението е окончателно.
Съдът не намира
основания за формиране на различни изводи извън изложените в решение от
15.06.2019 г. по отношение и на исковите претенции, предмет на допълнителното
решение. Ето защо по вече изложени съображения исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските съдът се
е произнесъл с основното решение.
Ето защо на основание чл. 250 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА
поправка на явна фактическа грешка
по отношение на постановения съдебен акт № 19629/20.08.2019 г. по гр. дело №
6275/2018 г. като в титулната част вместо „Определение“ се чете „Решение“,
вместо „Определи“ се чете: „Реши“, а вместо „Определението подлежи на
обжалване“ се чете „Решението подлежи на обжалване“.
ДОПЪЛВА
РЕШЕНИЕ №
4366/15.06.2019 г. по гр. дело № 6275/2018 г. за което е допусната поправка на
явна фактическа грешка с Решение № 19629/20.08.2019 г., постановени по гр. д. №
6275/2018 г. по описа на СГС, 15 с-в (съобразно допуснатата поправка на
очевидна фактическа грешка с настоящия съдебен акт) като:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от
„А.с.л.И.“ ЕАД (A.S.L.I.S.P.A.)
с адрес по делото: гр. Скандчи (провинция Флоренция), ул. „*****срещу П.на с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 искове за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 2981,83 лв. месечно,
ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата – представляваща обезщетение за имуществени вреди,
настъпили от лишаването на ищеца от възможността да отдава под наем автомобил
„Ауди“ модел „А5“ с идентификационен № на рама VIN
WAUZZZ8T7CA012500 за
периода м. май 2018 г. – до
окончателното връщане на автомобила, съизмеряваща се с пазарния месечен
наем, поради нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок по
чл. 2б ЗОДОВ за нарушено право по чл. 6 (1) ЕКПЧ, а при условията на
евентуалност – на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 4§3 ДЕС.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: