Решение по дело №184/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 132
Дата: 28 септември 2022 г.
Съдия: Николета Антонова Карамфилова
Дело: 20227110700184
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 132

гр.Кюстендил, 28.09.2022г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА К.

 

и секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдия К. адм.д.№184/2022г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

 В.А.А., ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** оспорва заповед №РД-00-580/09.05.2022г. на кмета на Община Кюстендил, с която е забранено ползването на строеж „Едноетажна селскостопанска постройка за отглеждане на селскостопански животни“, находящ се в ПИ с идентификатор 20208.14.2 по КККР на с.Дворище, обл.Кюстендил, местност „М.П.“, собственост на В.А.А.. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с материалния закон. Иска се отмяната й като незаконосъобразна. Претендират се разноски.

                 Ответникът не изразява становище по жалбата.

                 Кюстендилския административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Производството по издаването на оспорения акт е започнало със съставянето на КА №1/11.03.2022г. от служители за контрол по строителството в Община Кюстендил във връзка с подадена жалба от К. Д. А.. От съдържанието на КА се установява, че в ПИ с идентификатор 20208.14.2 по КККР на с.Дворище, обл.Кюстендил, местност „М.П.“, собственост на В.А.А. /вж. нот.акт №100, т.ІІ, д.№235/2016г./ е изградена едноетажна селскостопанска постройка за отглеждане на селскостопански животни с размери 12.80м/15м и височина до стрехата 2.50м/3.60м. Постройката е изпълнена от дървена носеща и покривна конструкция, с едноскатен покрив, покрит на нагъната ламарина и ограждащи стени, изпълнени с дървена обшивка. Обособени са две помещения – за животни и за склад за фураж. Захранена е с електричество. Строежът е в завършен вид, като е прието че е от пета категория по см. на чл.137, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗУТ и чл.10, ал.2 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата за видовете строежи. Посочено е още, че е издадено разрешение за строеж №153/27.11.2019г. за обект „Едноетажна селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване“ – застроена площ 172 кв.м., помещение за обитаване 8.33 кв.м.

За имота е одобрен ПУП-ПЗ за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им /заповед №РД-00-502/20.05.2020г./, като съгласно него предназначението на имота е за „Селскостопанска сграда за отглеждане на животни“ /вж. експертиза/.

                  КА е връчен при условията на отказ, оформен с подписите на двама свидетели. Срещу него не е подавано възражение/срав. КП от 30.03.2022г. – л.31/.

На база установената фактическа обстановка и събраните доказателства кметът на Община Кюстендил издал оспорената заповед за забрана ползването на строеж „Едноетажна селскостопанска постройка за отглеждане на селскостопански животни“, находящ се в ПИ с идентификатор 20208.14.2 по КККР на с.Дворище, обл.Кюстендил, местност „М.П.“, собственост на В.А.А., на основание чл.178, ал.6 и чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ. Прието е, че същия се ползва без да е въведен в експлоатация, в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ.

      Прието по делото е заключение вх.№3559/07.09.2022г. на в.л.А.А., от което се установява, че не са изпълнени всички строителни работи, предвидени с разрешението за строеж – постройката не е реализирана в целия предвиден обем. Застроената площ е около 102 кв.м. при разрешени 172 кв.м. Височината на строежа, измерена в северната фасада отговаря на посоченото в заповедта, а по южната фасада е от 1.80 м до 3.80 м. Не е реализирана и бетоновата настилка в сградата – строежът е изпълнен върху естествения наклон на терена.  Строежът няма завършен вид, използвани са подръчни материали. Разрешението за строеж е за обект от шеста категория и не е изтекъл срокът за започване на строителство по чл.153, ал.2, т.1 от ЗУТ.

Събрани са гласни доказателства относно връчването на КА на жалбоподателя и огледа на място.

                 С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащи на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по реда на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от АПК, съдът счита следното:

                 По своята правна същност заповед №РД-00-580/09.05.2022г. на кмета на Община Кюстендил е индивидуален административен акт. Същата е издадена от компетентен орган по арг. от чл.223, ал.1 и чл.178, ал.6 от ЗУТ и при спазване изискванията за форма. При преценка на формалните изисквания относно съдържанието й, съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването й, поради което се явява мотивирана.

                 Изпълнено е изискването за съставяне на КА по чл.178, ал.6 от ЗУТ с оглед констатирано нарушение по ал.1. Актът е връчен на жалбоподателя при условията на отказ, като съдът приема за законосъобразно извършена процедура в този аспект. Кредитирайки показанията на служителите на Общината относно предоставяне на акта за запознаване от В.А., прочитането му и отказът да го подпише, съдът приема, че правилно КА е оформен с подписите на двама свидетели. Не са нарушени правата на оспорващия. Спазени са административно производствените правила по издаването на заповедта.

Съдът намира оспорената заповед за материално незаконосъобразна. Соченото от административния орган основание за забрана ползването на строежа е невъвеждането му в експлоатация, т.е. че се ползва в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ. В този аспект проверката за законосъобразност е ограничена от съдържащите се в нея фактически и правни основания, като изисква да се провери характера на процесния обект, т.е. дали същият представлява строеж по см. на §5 т.38 от ДР на ЗУТ във врчл.137, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗУТ; на второ място - дали е в завършен вид и се ползва без да е въведен в експлоатация и на трето място – дали  е търпим строеж.

Събраният доказателствен материал по делото и анализиран от съда обуславя извод за строеж по см. на §5, т.38, шеста категория по см. на чл.137, ал.1, т.6 във вр.с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ. Изхождайки от даденото описание на строежа в оспорената заповед и в заключение вх.№3559/07.09.2022г., както и от неговите характеристики и реално предназначение, така също и с оглед разрешение за строеж №153/27.11.2019г. и одобрен ПУП-ПЗ за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им /заповед №РД-00-502/20.05.2020г./, съгласно който предназначението на имота е за „Селскостопанска сграда за отглеждане на животни“, съдът счита, че строежът представлява постройка от допълващото застрояване, което я определя като строеж от шеста категория, а не както е посочено в заповедта от пета категория. В този смисъл прилагайки материалния закон е относима нормата на чл.178, ал.2 от ЗУТ, която въвежда изключение от правилото на ал.1, а именно че не подлежат на въвеждане в експлоатация строежите от шеста категория и обектите по чл.147а. Следователно досежно процесния строеж не може да се сподели извода на административния орган, че се ползва в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ, поради което следва да се забрани ползването му. Съдът отчита и установеното от заключението на вещото лице, че строежът няма завършен вид, което на самостоятелно основание също изключва въвеждането му в експлоатация. Заповедта се явява незаконосъобразна с хипотезата на чл.146, т.4 от АПК и ще бъде отменена.

За пълнота на мотивите съдът ще посочи, че строежът е нетърпим с оглед времето на изграждане – след 2019г., определено на база издаденото разрешение за строеж №153/27.11.2019г. и предпоставките на §127, ал.1 от ПЗР ЗИД ЗУТ.

                  С оглед изхода от делото на оспорващия се дължат разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК в размер на 1860 лв., от които 10 лв. държавна такса, 350 лв. възнаграждение за вещо лице и 1500 лв. адвокатско възнаграждение.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТМЕНЯ заповед №РД-00-580/09.05.2022г. на кмета на Община Кюстендил, с която е забранено ползването на строеж „Едноетажна селскостопанска постройка за отглеждане на селскостопански животни“, находящ се в ПИ с идентификатор 20208.14.2 по КККР на с.Дворище, обл.Кюстендил, местност „М.П.“, собственост на В.А.А..***, пл.“Велбъжд“ №1 да заплати на В.А.А., ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 1860 лв. /хиляда осемстотин и шестдесет/.                 

                  Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: