РЕШЕНИЕ
№ 1645
гр. Бургас, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120103981 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Благоустройствени
строежи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б, ул. „
представлявано от управителя И. М. А против „Вергиев - Холидей“ ООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Б, ул. „, представлявано от управителя З. К. К, за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 6 000 лева, която е частичен иск от иск в
общ размер от 40 595, 00 лева, представляваща сбор от неплатени месечни наеми за периода
от месец март 2019 година /частично/ до месец август 2019 година, като всеки месечен наем
е в размер от 6 955 лева, а претенцията е частична от посочената сума и е за 1000 лева наем
месечно; сумата 8 500 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване
след изтичане на срока на договора за периода от 01.09.2019 година до 31.01.2021 година,
като претенцията е за месечен размер на обезщетението от 6 995 лева, като претенцията е
частична от сума в общ размер от 118 235 лева, частично предявена претенция в размер от
500 лева месечно; сумата 1 980, 46 лева, представляваща консумирана, но незаплатена ел.
енергия за обекта за месец септември 2019 година, сумата 4 332, 15 лева, представляваща
изразходвана, но незаплатена вода в обекта за периода от месец април 2019 година до месец
октомври 2019 година, сумата 221, 02 лева, представляваща дължима такса битови отпадъци
за обекта за 2018 година и 2019 година, както и за присъждане на разноските, направени по
водене на делото.
Исковата молба е основана на фактическа твърдения за това, че между ищеца, от една
страна като наемодател, и ответника от друга – като наемател, е сключен договор за
1
временно и възмездно ползване на недвижим имот, представляващ сграда за обществено
хранене – ресторант, индивидуализиран в исковата молба, срещу заплащане на месечна
наемна цена в размер от 6 955 лева с ДДС. Срокът на договора е бил три години, считано от
01.08.2016 година и с анекс от 26.07.2019 година е продължен до 31.08.2019 година. Поради
неизпълнение на задълженията на наемателя да заплаща наемна цена за консумативи
договорът бил развален едностранно, без предизвестие, с писмо, изпратено по ел. поща на
29.08.2019 година. Ответникът следвало да предаде владението на имота, но това
задължение не било изпълнение поради което ищецът предявил иск за изпълнението му. С
решение № 260 от 09.09.2020 година, постановено по търговско дело № 554 по описа на
Бургаски окръжен съд за 2020 година ответникът бил осъден да предаде владението и
владението било възстановено с влизане в сила на решението по посоченото дело през
февруари 2021 година. За периода, през който наемателят е ползвал имота ищецът предявява
иск за осъждането му да заплати обезщетение за периода от 01.09.2019 година до 31.01.2021
година, конкретизирана по - горе. Ищецът е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба по
презумпцията на чл.50 вр. чл.47 от ГПК ответникът не е дал писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител - адвокат К.,
поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага
доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. От негово име не е постъпило
становище по предявения иск.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав
приема следното:
Предявените искове са с материално правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за
заплащане на наемна цена, чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на консумативи и такса битови
отпадъци и иск с правно основание чл. 236, ал.2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
ползване на обекта след изтичане на срока на договора.
От събраните по делото доказателства обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява следното от фактическа и правна страна:
Видно от представения препис от решение № 260 от 09.09.2020 година, постановено по
гражданско дело № 554 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за което ищецът
посочва, че е влязло в сила през месец февруари 2021 година, ответникът е осъден да
предаде на ищеца на основание чл.233 от ЗЗД получена по договор за наем № 5 от
15.07.2016 година недвижима вещ, представляваща: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.618.3.28 по КККР на град Бургас, с площ от 505 кв.м., състоящ се от
монолитна сграда и склад с площ от 62 кв.м. и организирана търговска площ от 443 кв.м.,
находящ се в град Бургас, Приморски парк, в района на Летния театър, в близост до
фонтана, представляваща сграда за обществено хранене – ресторант „Бургаски вечери“.
Видно от приложения договор за наем, сключен между страните за посочения обект,
2
месечната наемна цена е 6 955 лева, със срок на договора – три години, считано от
01.08.2016 година. Поради това следва да се приеме, че срокът на договора е изтекъл на
01.08.2019 година. В съдебно заседание съгласно указания процесуалният представител на
ищеца заявява, че е налице противопоставяне от страна на представляваното дружество на
ползването на имота от ответника.
От показанията на свидетелката Л. Н.Д, която работи в дружеството, което е ищец по
делото, се установява, че по всякакъв начин се опитвали да ползват обекта, но от ответното
дружество не отстъпвали. Пояснява, че водили дела, обаждали се да спрат ел. захранването.
Владението на имота било предадено в края на месец февруари 2020 година, за което бил
съставен приемателно – предавателен протокол.
Като писмено доказателство е приет приемателно – предавателен протокол от
04.02.2021 година, в който е посочено, че във връзка с изтекъл договор за наем е подписан
посочения протокол за предаване от наемателя на наемодателя на обекта.
Предвид изложените доказателства съдът приема, че ползването на договора за наем е
продължило след изтичане на срока на договора на 01.08.2019 година или до 04.02.2021
година.
Относно размера на претенциите за присъждане на наемна цена и и консумирана ел.
енергия, изразходвана вода и такса битови отпадъци, настоящият състав приема следното:
За установяване на твърдяните задължения за заплащане на наемна цена по делото са
представени фактурите, описани в исковата молба, по които претенциите са предявени като
частични, както следва: сумата 1000 лв., представляваща част от дължимия наем за м. март
2019г. по Фактура №**********/01.03.2019г., цялата на стойност 6955 лв.; 1000 лв.,
представляваща част от дължимия наем за м. април 2019г. по Фактура
№**********/01.04.2019г., цялата на стойност 6955 лв.; 1000 лв., представляваща част от
дължимия наем за м. май 2019г. по Фактура №**********/02.05.2019г., цялата на стойност
6955 лв.; 1000 лв., представляваща част от дължимия наем за м. юни 2019г. по Фактура
№**********/03.06.2019г., цялата на стойност 6955 лв.; 1000 лв., представляваща част от
дължимия наем за м. юли 2019г. по Фактура №**********/01.07.2019г., цялата на стойност
6955 лв.; 1000 лв., представляваща част от дължимия наем за м. август 2019г. по Фактура
№**********/01.08.2019г., цялата на стойност 6955 лв..
С основание такса битови отпадъци е издадена фактура № ********** от 01.11.2019
година за сума в размер от 110, 51 лева, приета като писмено доказателство по делото. В
заключението на вещото лице е посочено, че с това основание е издадена и фактура № 3
********* от 09.10.2018 година за сума в размер от 110, 51 лева.
За задължения за вода като писмени доказателства са приети фактури, издадени от
ищеца, като доставчик, с получател ответника, с основание наематели – вода за различни
периоди, както следва: фактура № ********** от 02.08.2018 година за сума в размер от
219,78 лева, фактура № ********** от 07.09.2018 година за сума в размер 395, 60 лева,
фактура № ********** от 07.12.2018 година за сума в размер от 284, 24 лева, фактура №
3
********** от 10.01.2019 година за сума в размер от 328, 20 лева, фактура № ********** от
07.03.2019 година за сума в размер от 512, 58 лева, фактура № ********** от 05.06.2019
година за сума в размер от 514,75 лева, фактура ********** от 08.07.2019 година за сума в
размер от 170,51 лева, фактура № ********** от 07.08.2019 година за сума в размер от 189,
82 лева, фактура № ********** от 28.08.2019 година за сума в размер от 402,16 лева,
фактура №********** от 07.10.2019 година за сума в размер от 386,06 лева, фактура №
********** от 30.04.2018 година за сума в размер от 606, 11 лева.
От заключението на вещото лице, изготвила допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, се установява, че десет от фактурите, описани в исковата молба,
са осчетоводени в дневника за покупки по ЗДДС на ответника „Вергиев Холидей“ ООД.
Другите фактури, описани в издаденото съдебно удостоверение, не са включени в
дневниците за покупки по ЗДДС на ответното дружество.
В заключението на вещото лице, изготвено предвид приложените по делото писмени
доказателства, както и след справки в дневниците за продажби и справка декларация по
ЗДДС, аналитичната партида по сметка клиенти и други, е посочено, в отговор на
поставените въпроси, че общият размера на дължимия, но незаплатен наем за периода от
месец март 2019 година до месец август 2019 година, съгласно описаните в заключението
фактури, е 40 595 лева, стойността на консумираната ел. енергия за периода от 02.09.2019
година до 30.09.2019 година, съгласно приложената по делото фактура, е 1 980, 46 лева,
стойността на изразходваните количества вода, съгласно приложените фактури, издадени от
ищеца за периода от 30.04.2018 година до 07.10.2019 година, е 4 332, 15 лева. Настоящият
състав приема, че заключението на вещото лице е обосновано и компетентно дадено и въз
основа на него могат да бъдат формулирани, изводите от фактическа страна на спора.
Вещото лице е посочила, че за периода от 01.09.2019 година до 31.01.2021 година размера
на дължимото от ответника обезщетение за ползване на обекта след прекратяване на
договора за наем, е 118 235 лева /17 х 6 955 лева/.
От събраните по делото доказателства настоящият състав приема, че между страните е
бил сключен договор за наем с предмет предоставяне ползването на имота, описани в
исковата молба, представляващ ресторант, със срок на договора от 01.08.2016 година до
01.08.2019 година. Ползването на имота от наемателя е продължило до 04.02.2021 година,
когато обекта е предаден с приемателно – предавателен протокол, съставен от страните.
Поради изложеното настоящият състав приема, че предявените искове с правно основание
чл.232, ал.2 вр. чл.79 от ЗЗД за заплащане на наемна цена и чл.236, ал.2 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за ползване на имота от наемателя при противопоставяне на наемодателя,
след изтичане на срока на договора, са основателни и доказани. Следва да се приеме,
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на
вещото лице, че за целия период на действие на договора и след изтичане на срока, за
периода на ползване на имота ответникът дължи на ищеца и сумите за ползвана ел. енергия,
вода и такса битови отпадъци, последната дължима и на основание чл.4, т.2 от договора.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявените искове са
4
основателни и доказани и следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да плати на ищеца и сумите, индивидуализирани в исковата молба с посочване и на
основанията и отразяване, че претенциите са предявени като частични искове в настоящия
процес.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото. Видно от приложените по
делото доказателства разноските са в общ размер от 1082, 41 лева, от които сумата 841, 34
лева, представляваща платена държавна такса, 41, 17 лева, представляваща платена
държавна такса, сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице. По
отношение на сумата 1 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в договора за
правна помощ не е посочено плащането й поради което не следва да бъде присъждана.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вергиев - Холидей“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Б, ул. „ представлявано от управителя З. К. К, да плати на
„Благоустройствени строежи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Б, ул. „ представлявано от управителя Н. М. Д, сумата 6 000 лева /шест хиляди лева/,
която е частичен иск от иск в общ размер от 40 595, 00 лева /четиридесет хиляди
петстотин деветдесет и пет лева/, представляваща сбор от неплатени месечни наеми за
периода от месец март 2019 година /частично/ до месец август 2019 година, като всеки
месечен наем е в размер от 6 955 лева /шест хиляди деветстотин петдесет и пет лева/, а
претенцията е частична от посочената сума и е за 1000 лева /хиляда лева/ наем месечно;
сумата 8 500 лева /осем хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за лишаване
от право на ползване след изтичане на срока на договора, която е частичен иск от иск в
общ размер от 118 235 лева /сто и осемнадесет хиляди двеста тридесет и пет лева/ за
периода от 01.09.2019 година до 31.01.2021 година, като претенцията е за месечен размер на
обезщетението от 6 995 лева /шест хиляди деветстотин деветдесет и пет лева/, частично
предявена претенция в размер от 500 лева месечно; сумата 1 980, 46 лева /хиляда
деветстотин и осемдесет лева, четиридесет и шест стотинки/, представляваща консумирана,
но незаплатена ел. енергия за обекта за месец септември 2019 година, сумата 4 332, 15 лева
/четири хиляди триста тридесет и два лева и петнадесет стотинки/, представляваща
изразходвана, но незаплатена вода в обекта за периода от месец април 2019 година до месец
октомври 2019 година, сумата 221, 02 лева /двеста двадесет и един лева и две стотинки/,
представляваща дължима такса битови отпадъци за обекта за 2018 година и 2019 година,
както и сумата 1082, 41 лева /хиляда осемдесет и два лева, четиридесет и една стотинки/,
представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Бургаски окръжен съд в
5
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/ М.Маринова _______________________
6