Р
Е Ш Е
Н И Е № 61
гр.Хасково, 12.02.2018год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на осемнадесети януари
през две хиляди
и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1738 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Витоша“,
ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, против М.С.П.,***, иск с правно
основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК - за
установяване на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 17.09.2010г. бил сключен Договор за
потребителски кредит между „Юробанк И Еф Джи България“ АД / с настоящо
наименование „Юробанк България“ АД/ в качеството на кредитор и С. Т. П. , ЕГН **********,
в качеството му на кредитополучател, по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 2730 лева за пълно предсрочно погасяване
на задължения по договор за кредит, сключен със същия кредитор.
Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит ведно с дължимите
лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. На 05.02.2013г. било
подписано Споразумение към договора от 17.09.2010г. между „Юробанк България“ АД
и ответницата М.С.П., ЕГН **********, по силата на което задължението на С. Т.
П. било поето от „третото лице“ –
ответницата по делото М.С.П.. Към датата на подписване на споразумението
оставащият за плащане размер на дълга бил 1968.57 лева. Съгласно Споразумението
към договора от 17.09.2010г., банката приемала да извърши частично опрощаване
на 10 % от общия дълг, в размер на 196.86 лева, при условие, че задължилото се
лице погаси останалата част от дълга в размер на 1771.71 лева. Ответницата по
делото /“третото лице“/ се задължила да погаси задължението на 35 месечни
вноски в срок до 20.01.2016г. След усвояване на кредита ответницата погасила
част от месечните вноски, след което преустановила плащанията. Съгласно чл.4 от
Споразумението, плащането на падеж на всяка от вноските по погасителния план
било условие за действието на същото. При непогасяването изцяло или частично в
срок, на която и да е вноска от погасителния план, клаузата за частично
опрощаване отпадала. След преустановяване на плащанията останало непогасено
задължение в размер на 1 633.14 лева, от които: главница – 1135.01 лева и
договорна лихва – 498.13 лева. Вземането на кредитора станало изискуемо с
изтичане на крайния срок на споразумението – 20.01.2016г. Посочва се още в
исковата молба, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 18.01.2016г. и приложенията към него между „Юробанк
България“ АД /с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и
„Юробанк И Еф Джи България“ АД/ и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, по силата на който задължението на М.С.П., произтичащо от
Договор за потребителски кредит от 17.09.2010г. и сключено към него
Споразумение от 05.02.2013г., било изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД. В изпълнение
на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД длъжникът бил уведомен, че считано
от датата на получаване на уведомлението за цесия, кредитор спрямо него по
отношение на описаното по-горе парично вземане е „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Съгласно
т.5.1.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични
пълномощни, Цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Иванов и Денев – Адвокатско
дружество“ били упълномощени от Цедента „Юробанк България“ АД да извършват
уведомяване от името и за сметка на цедента. Разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД
била осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, било той и
цесионер, не опорочавало изпълнението. Видно от приложената обратна разписка,
на 21.04.2017г. уведомлението било получено от ответницата лично. Ищецът моли
съда, на основание чл.235, ал.3 от ГПК, да приеме, че длъжникът е надлежно
уведомен втори път и с връчването на Уведомление, изходящо от цедента, като
приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея по делото, ответницата получава уведомлението, изходящо от
„Юробанк България“ АД /стар кредитор/ за извършеното прехвърляне на процесните
вземания, като ставал надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото имало
възражения в тази насока. Ищецът пристъпил към принудително събиране на
вземанията си по договора чрез подаване на заявление до Районен съд-Хасково за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 25.05.2017г. Образувано
било Ч.гр.д. № 1232/2017г. по описа на същия съд, като срещу издадената заповед
за изпълнение длъжникът възразил, което обосновавало правния интерес на ищеца
от предявяване на настоящия иск. Във възражението се твърдяло, че ответницата
не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Към момента на
подаване на исковата молба погасяване на задължението по договора за кредит не
било осъществено. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумата от 1 633.14 лева, от които главница в размер
на 1 135.01 лева и договорна лихва – 498.13 лева за периода от
20.09.2015г. до 20.01.2016г., представляващи неизпълнено задължение по Договор
за потребителски кредит от 17.09.2010г. и сключено към него Споразумение от
05.02.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.05.2017г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски по заповедното и по настоящото производство.
В срока по
чл.131 от ГПК ответницата подава отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди, че е извършила плащания, поради
което размерът на дължимата сума бил съвсем различен от посочения в петитума на
исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното
Ч.гр.д. № 1232/2017г. по описа на Районен съд-Хасково, ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответницата в настоящото производство М.С.П.. Била е издадена Заповед № 643 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.05.2017г., за сумата от
1135.01 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит, сключен на
17.09.2010г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, гр.София / с наименование
към настоящия момент „Юробанк България“ АД/ и С. Т. П. и Споразумение към договора от 05.02.2013г.,
сключено с М.С.П.,***, както и Договор за цесия от 18.01.2016г., сключен между
„Юробанк България“ АД, гр.София и „ЕОС МАТРИКС“ ООД, гр.София, сумата в размер
на 498.13 лева - договорна лихва от 20.09.2015г.
до 20.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 25.05.2017г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 32.66 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна
такса. Срещу така издадената заповед длъжникът е възразил, като в срока по чл.415,
ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответницата настоящия иск за установяване
на вземанията му, предмет на заповедта.
Безспорно е, че между „Юробанк
И Еф Джи българия“ АД /предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/ и С. Т. П. на
17.09.2010г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № FL550495,
по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 2730 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по
договор за кредитна карта. Крайният срок за погасяване на кредита е
17.12.2014г., който кредитополучателят е следвало да погасява на равни
/анюитетни/ месечни вноски, с размер на всяка от тях: 68.60 лева –през първата
година от срока на издължаване на кредита и 70.74 лева – за всяка следваща
година до крайния срок на договора, като съгласно чл.8, б.“а“ от договора, погасителните
вноски се изплащат в брой до 17 число на месеца,съгласно погасителния план.
Същият е приложен към договора и подписан от страните по него.
На 05.02.2013г. е било подписано Споразумение между
„Юробанк България“ АД и ответницата в настоящия процес – М.С.П. /наричана по
споразумението „Третото лице“/, с което страните по същото са приели за
безспорно установено, че към датата 05.02.2013г. съществува непогасено
изискуемо задължение на С. Т. П. към банката,
произтичащо от сключен договор за потребителски кредит/кредитна карта между
него и банката с № FL550495 от 17.09.2010г., което задължение към посочения
момент е в размер общо на 1968.57 лева, от които банката опрощава 10 % и така
задължението става общо 1771.71 лева. При
подписване на споразумението третото лице се е задължила да внесе сума в размер
на 100 лева, за периода от 20.02.2013г. до 20.12.2015г. включително – 34 вноски
по 48 лева и до 20.01.2016г. включително – последна изравнителна вноска в
размер на 39.71 лева. Съгласно чл.4 от Споразумението, при неизпълнение от
страна на Третото лице на условията по споразумението – незаплащане на размера
на погасителните вноски, неспазване на сроковете за тяхното изплащане, банката
предприема незабавно действия по събиране на вземанията си в размер на общото
задължение преди опрощаването със съответно преизчисляване на суми, ако такива
са постъпили.
Бе приет
като доказателство и Договор за възлагане на вземания от 18.01.2016г. между
„Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД и Приложение към потвърждение за
извършената цесия, по силата на който задължението на С. Т. П. , произтичащо от
Договор за потребителски кредит от 17.09.2010г., е било изкупено от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД.
Видно от
представените по делото Пълномощни е, че цедентът „Юробанк България“ АД е упълномощил цесионера
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, както и „Иванов и Денев – Адвокатско дружество“ да
извършват уведомяване от името и за сметка на цедента на всички длъжници за
прехвърлянето към „Еос Матрикс“ ЕООД на вземанията на Банката към конкретните
длъжници, съгласно Договора за прехвърляне на вземания, както и да извършват
всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване
на длъжниците по вземанията, предмет на Договора за прехвърляне на вземания.
До
ответницата са били изпратени две Уведомления /изх. № 2510/12.04.2017г. и 2511/12.04.2017г./
от адв.Ж. Д. – управител на „Иванов и
Денев – Адвокатско дружество“, в качеството му на пълномощник на „Юробанк
България“ АД и на „Еос Матрикс“ ЕООД, с които ответницата е била уведомена, че,
считано от датата на получаване на на уведомлението кредитор спрямо нея по
Договор за потребителски кредит от 17.09.2010г. и Споразумение от 05.02.2013г.
към него, е „Еос Матрикс“ ЕООД, както и че цялото й задължение по този договор
е обявено за изцяло и незабавно дължимо/предсрочно изискуемо. Видно от
Известието за доставяне – обратна разписка, уведомленията са получени от
ответницата лично на 21.04.2017г.
Като
писмени доказателства по делото бяха приети и представените от ответницата
Вносни бележки за внесени суми в полза на „Юробанк България“.
По делото
съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което
възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото става ясно,
че сумата в размер на 2730 лева по Договор за потребителски кредит от
17.09.2010г. и Споразумението към него от 05.02.2013г. е усвоена от
кредитополучателя С. Т. П. с превод по
разплащателната му сметка, открита в „Юробанк България“ АД на дата 17.09.2010г.
Към датата на прехвърляне на вземането /цесия/ на 18.01.2016г. задължението по
процесния кредит е в размер на 1633.14 лева, от които главница – 1135.01 лева и
договорна лихва в размер на 498.13 лева. Вещото лице дава заключение още, че за
периода след 18.01.2016г. /датата на цесията/ до 26.05.2017г. /датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ кредитополучателят не е извършвал
плащания по процесния кредит. Дължимият размер по кредита остава същият –
1633.14 лева, от които главница – 1135.01 лева и договорна лихва – 498.13 лева.
С
Пълномощно, изх. № 3784/05.03.2013г. управителят на „Еос Матрикс“ ЕООД е
преупълномощил Адвокатско дружество „Иванов и Денев“ да уведомява всички
длъжници по законоустановения ред и съгласно одобрените образци към съответните
договори за цесия /прехвърляне на вземанията/, сключени между „Еос Матрикс“
ЕООД и банки, финансови, кредитни институции и др. небанкови търговски
дружества, по силата на които вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят
на „Еос Матрикс“ ЕООД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
В
настоящото производство се претендира установяване съществуването на вземане на
ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като се
твърди, че главното
вземане е породено от неизпълнено от кредитополучателя С. Т. П. задължение по Договор за потребителски кредит
от 17.09.2010г., сключен между посоченото лице и „Юробанк и Еф Джи България“ АД
/понастоящем с наименование „Юробанк България“ АД/ и Споразумение от
05.02.2013г. към този договор, сключено между „Юробанк България“ АД и
ответницата в настоящия процес, по силата на което задължението на
кредитополучателя С. Т. П. по договора
за кредит е било поето изцяло от ответницата. Впоследствие „Юробанк България“
АД е прехвърлило това свое вземане на ищеца по делото – „Еос Матрикс“ ЕООД. Като
безспорно съдът приема, че договорът е изпълнен от страна на кредитора с факта
на предоставяне на потребителския кредит. В тази насока е и заключението на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, от което се установи,
че сумата в размер на 2730 лева по Договора за потребителски кредит от
17.09.2010г. и Споразумението от 05.02.2013г. е била усвоена от
кредитополучателя С. Т. П. с превод по
разплащателната му сметка, открита в „Юробанк България“ АД на дата 17.09.2010г.
Към датата на прехвърляне на вземането на 18.01.2016г. задължението по
процесния кредит е в размер на 1633.14 лева, от които главница – 1135.01 лева и
договорна лихва в размер на 498.13 лева. В.л. е посочило, че общо внесените
суми по кредита са в размер на 2548.96 лева, от които са погасени: редовна
главница – 125.14 лева; редовна лихва – 97.96 лева; просрочена главница –
1469.85 лева; просрочени лихви – 733.80 лева и такси – 122.91 лева. Общият размер
на погасената главница, в т.ч. редовна и просрочена, е 1594.99 лева / 125.14
лева + 1469.85 лева/. Непогасената главница е в размер на 1135.01 лева /2730 –
1594.99/, която е отразена в приложението при прехвърляне на вземанията на
банката. Размерът на договорната лихва вещото лице определя на сумата от 498.13
лева. Вещото лице е извършило проверка и съпоставка на
представените от ответницата и приети като доказателства по делото вносни
бележки и банковите извлечения, представени на експертизата в хода на изготвяне
на заключението и е констатирало, че всички вносни бележки с отразените в тях
суми са осчетоводени от банката за погашения по ползвания кредит. Констатирало
е също, че в периода след 18.01.2016г. /датата на цесията/ до 26.05.2017г.
/датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ кредитополучателят не е
извършвал плащания по процесния кредит. Дължимият размер по кредита остава
същият – 1633.14 лева, от които главница 1135.01 лева и договорна лихва в
размер на 498.13 лева. Посочените
обстоятелства дават основание на съда да приеме, че ответницата е неизправна
страна по Споразумението от 05.02.2013г., сключено с банката и обуславят
ангажиране на отговорността й, поради което е основателно и искането на ищеца в
качеството му на цесионер по сключения с цедента /банката/ договор за цесия от
18.01.2016г., за установяване съществуването на вземания по споразумението,
сключено с ответницата, които вземания са му били присъдени в развилото се
заповедно производство.
Няма
спор още, че с Договора от 18.01.2016г. между „Юробанк България“ АД и ищеца „Еос
Матрикс“ ЕООД задължението на ответницата, произтичащо от Договор за
потребителски кредит от 17.09.2010г. и сключено към него Споразумение от
05.02.2013г. е било изкупено от ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД.
Според
съда е безспорно, че ответницата е била надлежно уведомена за извършената цесия
с получаването на Писмо, изх.№ 2510/12.04.2017г. и Писмо, изх. № 2511/12.04.2017г.,
връчени на 21.04.2017г., тъй като видно от съдържанието на същите е, че изрично
е информирана за сключения договор за цесия, което уведомление е извършено от пълномощник
на стария и на новия кредитор. Като веднага следва да се отбележи, че така
представеното доказателство не бе оспорено от ответницата, както и не се оспори
факта на получаването му и съответно неговото съдържание. Единственото
възражение е, че е извършвала плащания. В конкретния случай липсва възражение,
основаващо се на нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, според което прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Безспорно се установи по делото, че процесното вземане е
било прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия. С факта на подписване
на договора, съответно от постигане на съгласие за сключването му, вземането
към ответницата по Договора за потребителски кредит от 17.09.2010г. и по
Споразумението към него от 05.02.2013г. е преминало от предишния кредитор върху
новия кредитор – ищеца, който става
носител на вземането, което обстоятелство обуславя и наличието на
материалноправната му легитимация. Ето защо, не може да се приеме, че
прехвърлянето на вземането няма да породи действие по отношение на ответницата.
Разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД не съдържа изискване за срок за съобщаване и
форма за съобщаване, като няма значение и начинът, по който цесията ще се
съобщи от цедента на длъжника. Съобщаването може да бъде извършено по телефон,
по телекс, по факс или писмено, като писменото съобщение не е задължително да
бъде изпратено по пощата. Смисълът на съобщението е да се попречи длъжникът да
престира на лице, което не му е кредитор, като, за да стигне до знанието му
станалата цесия, е без значение формата на извършеното съобщение, защото тя не
е условие за валидност. Действието на съобщението до длъжника се явява
правнорелевантно единствено и само до това, че изпълнение с погасяващ ефект
може да се направи единствено на цесионера. Задължението на стария кредитор да
уведоми длъжника за извършеното прехвърляне се обуславя и от това последния да
знае на кого в бъдеще следва да изпълни своето задължение. Преди да е направено
такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез
плащане на стария кредитор. Безспорно е по делото, че ответницата не е платила
всички, дължими суми по споразумението в полза на който и да било от
кредиторите. Съдът счита обаче, че тя дължи изпълнение именно към ищеца, като
приема, че съобщаването на извършеното
прехвърляне на вземането е направено както чрез връчване на обсъдените по–горе
уведомителни писма, така също и чрез връчването на заповедта за изпълнение на
парично задължение, в която вземането е основано и на договора за цесия,
посочен в нея, така и с получаване на препис от исковата молба и приложенията
към нея, съдържащи и уведомление за прехвърляне на вземания. Действително
уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия
кредитор. Допустимо е обаче предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщаването до длъжника, като негов пълномощник. Според съда такова
упълномощаване не противоречи на целта на нормите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Съгласно чл.36 от ЗЗД, представителната власт възниква по волята на
представлявания, като нейният обем се определя според това, което
упълномощителят е изявил /чл.39 от ЗЗД/ и няма ограничения по закон, свързани с
уведомяването за цесията. Или, няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши уведомлението за цесията, в каквато насока е и съдебната
практика / Решение №137/02.06.2015г., постановено по гр.д. № 5759/2014г., II г.о.,
ГК на ВКС/.
При така възприетата фактическа
обстановка се налага извода, че
вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК, е доказано по своето основание и размер, поради което предявения иск
следва да се уважи в неговия пълен размер, в каквато насока е и заключението на
вещото лице, като бъде признато по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата
1135.01 лева – главница и 498.13 лева –
договорна лихва за периода от 20.09.2015г. до 20.01.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата от 25.05.2017г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1232/2017г. на
Районен съд-Хасково.
Съгласно т.12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорноста за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване
на заявлението по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково ответницата е
дала повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент
не е била изплатила дължимите суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана
отговорността на ответницата М.С.П. за сторените от „Еос Матрикс“ ЕООД разноски
по Ч.гр.д. № 1232/2017г. по описа на Районен съд-Хасково, за сумата от 32.66 лева
– държавна такса. Както вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо
с оглед поведението на ответницата.
С оглед изхода на делото съдът
намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените
по настоящото дело разноски в пълен размер на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, а
именно – сумата 167.34 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на М.С.П., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, Район
Витоша, ж.к. „Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сумата
от 1135.01 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит, сключен
на 17.09.2010г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, гр.София /с наименование
към настоящия момент „Юробанк България“ АД/ и С. Т. П. и Споразумение към договора от 05.02.2013г.,
сключено с М.С.П.,***, както и Договор за цесия от 18.01.2016г., сключен между
„Юробанк България“ АД, гр.София и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр.София, сумата в размер
на 498.13 лева - договорна лихва от
20.09.2015г. до 20.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.05.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 643/29.05.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№ 1232/2017г. по описа на Районен
съд-Хасково.
ОСЪЖДА М.С.П., ЕГН **********,***,
да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, Район Витоша, ж.к. „Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков
Казанджията“ № 4-6, сумата в размер на 200 лева, от която 167.34 лева,
представляваща разноски по настоящото дело и 32.66 лева, представляваща
направени разноски по Ч.гр.д. № 1232/2017г. по описа на Районен съд-Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/П/
не се чете