МОТИВИ
към Присъда № 204 от 16.03.2015 г.
по НОХД № 1094/2013 г. по описа на ПРС
С обвинителен акт на
Районна прокуратура – Перник е повдигнато обвинение на:
І. Б.П.Д. - роден на *** ***, * **, с
постоянен и настоящ адрес:***, * ****, с ЕГН: **********, затова че:
1. на 27.11.2010 г. в
с. Рударци, общ.Перник, ул. Веслец № 6, в съучастие като съизвършител с Р.М.Й., е влязъл в чуждо жилище /в жилището на Т.А.С./,
като употребил за това сила /чрез удари с крака е деформирал металната
пластина, вградена в касата на входната врата на жилището/, като деянието е
извършено нощем /около 02,45 часа/ и от две лица – престъпление по чл.170,
ал.2, вр. с ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК;
2. на 27.11.2010 г. в
с. Рударци, общ.Перник, ул. Веслец № 6, в съучастие като съизвършител с Р.М.Й.,
чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата, е причинил на Т.А.С.
средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на дясната
тъпанчева мембрана, довело до намаление на слуха за период от време по-голям от
един месец, което е осъществило медикобиологичния признак “трайно отслабване на
слуха на дясно ухо”, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр.с ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК;
3. на 27.11.2010 г. в
с. Рударци, общ.Перник, ул. Веслец № 6, се е заканил с убийство на Т.А.С.
/казал е на Т.А.С. “Отваряй вратата, ние сме дошли да те утрепеме, за тебе няма
живот повече, тръгвай с нас, ще те качим в багажника да те закараме в гората да
те утрепеме и там ще те заровиме”; “Нема да ходиш никъде, а си мръднал ще
извадя пистолета от колата и още тука ще те утрепам”; “Дошли сме да те
ликвидираме и ако не отвориш вратата ще те застрелям през нея”/ и това
заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по
чл.144 ал.3, вр. с ал.1 от НК
И
ІІ.
Р.М.Й.
– роден на *** ***, с постоянен адрес:***, настоящ адрес:*** Смирненски № 7, ****, с ЕГН: **********, затова че:
1. на 27.11.2010 г. в с. Рударци,
общ.Перник, ул. Веслец № 6, в съучастие като съизвършител с Б.П.Д., е влязъл в
чуждо жилище /в жилището на Т.А. Спасов/, като употребил за това сила /чрез
удари с крак е деформирал металната пластина, вградена в касата на входната
врата на жилището/, като деянието е извършено нощем /около 02,45 часа/ и от две
лица - престъпление по чл.170, ал.2, вр. с ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК;
2. на 27.11.2010 г. в с. Рударци,
общ.Перник, ул. Веслец № 6, в съучастие като съизвършител с Б.П.Д., чрез
нанасяне на удари с юмруци в областта на главата, е причинил на Т.А.С. средна
телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на дясната тъпанчева
мембрана, довело до намаление на слуха за период от време по-голям от един
месец, което е осъществило медикобиологичния признак “трайно отслабване на
слуха на дясно ухо”, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр.с ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК.
Пострадалият Т.А.С. е поискал от
съда да бъде конституиран като частен обвинител и граждански ищец в
производството по НОХД № 1094/2013 г. по описа на ПРС, което искане съдът е
уважил. Той е предявил срещу подсъдимите граждански искове, които са приети за
съвместно разглеждане в наказателното производство, а именно:
1. да бъдат осъдени солидарно Б.П.Д.
и Р.М.Й. да му заплатят сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - шок и силен стрес, причинени от деянията на
всеки от подсъдимите по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК;
2. да бъдат осъдени солидарно Б.П.Д.
и Р.М.Й. да му заплатят 40 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – причинени телесни увреждания: разкъсване на дясната
тъпанчева мембрана с проводно намаление със загуба на слуха около 70 децибела,
и: подкожни кръвонасядания в областта на челото; субконюктивални кръвоизливи на
двете очи; охлузвания по главата, по дясната мишница, по гърба; кръвонасядания
по лигавицата на горна устна на устата, по дясна ушна мида, по клепачите на
двете очи, по двете мишници, по гръдния кош, по корема и в областта на двете
бедра, причинени от деянията на подсъдимите по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129,
ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, както и
3. да бъде осъден Б.П.Д. да му
заплати 15 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди -
уплаха, страх и психическо безпокойство, поради което С. *** и се е преместил
да живее в София, в резултат на деянието по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК.
В съдебно заседание,
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатите обвинения, счита същите
за доказани и пледира за постановяване на
осъдителни присъди по тях и определяне на наказания около минимума, предвиден в
санкционната част на съответните престъпни състави, като на двамата подсъдими бъдат
възложени и направените разноски.
Счита, че фактическата обстановка
и правната квалификация на деянията,
посочени в обвинителния акт на Районна прокуратура - Перник се доказват напълно
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и че
същите са непротиворечиви и взаимно свързани. Сочи, че изключение от това
правят част от обясненията на подсъдимите от предходни съдебни заседания пред
други съдебни инстанции и друг съдебен състав и дадените такива в последното
съдебно заседание, като счита, че тяхната изолираност се явява резултат от
защитната им теза. Акцентира върху деянието при което е причинена средна
телесна повреда на пострадалия, като обръща внимание, че същата е резултат на
техните съвместни действия, тъй като и двамата са нанасяли удари на С. и сочи,
че с оглед на това деянието е квалифицирано като извършено в съучастие.
Конкретно за всеки от
подсъдимите, представителят на държавното обвинение пледира:
- по отношение на Б.Д. – за
престъплението по чл.144 ал.3, вр.ал.1 от НК да му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца, изхождайки от
продължителността на процеса, характеристичните данни и от макар и беглите
опити в последното съдебно заседание да изрази съжаление за извършеното; за деянието
по чл.170 ал.2 вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК да му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, а по отношение на
престъплението по чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.129 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.1 от НК да бъде определено наказание към минимума, предвиден за това престъпление, а
именно две години и шест месеца. Тъй като подсъдимия Д. е осъждан на наказание
„лишаване от свобода”, счита че наказанията за тези три деяния следва да бъдат
изтърпяни ефективно в затвор. Според него по отношение на подсъдимия Д. са
налице предпоставките за кумулиране на наказанията, като му се определи едно
общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок две години и
шест месеца, което да изтърпи в затвор, при „строг” режим. Счита, че с оглед
семейното му положение и другите доказателства по делото не са налице
предпоставки за увеличаване на общото най-тежко наказание, което евентуално ще
му бъде определено.
- по отношение на подсъдимия Р.Й.
– за деянието по чл.170 ал.2, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК да му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и четири
месеца, а за другото деяние - по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.129 ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от две години и два месеца. Счита, че по отношение на този подсъдим
размера на наказанията следва да бъде по-нисък от този на Д., тъй като Р.Й. е с
чисто съдебно минало и към момента на деянието не е бил неосъждан. Освен това
намира за правилно, при приложението на чл.23 ал.1 от НК да бъде определено
едно общо най-тежко наказание от две години и два месеца, което да бъде
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 г. и 2 месеца.
Относно предявените и приети за
съвместно разглеждане граждански искове прокурорът счита, че претенциите на
пострадалия С. са основателни и справедливи, с оглед на което следва да бъдат
уважени в пълния им размер, както и че следва да му бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Гражданският ищец и частен
обвинител Т.А.С. – чрез процесуалният си представител адв. С., споделя тезата
на държавното обвинение и застъпва становището, че всички състави по
обвинителния акт са осъществени от подсъдимите, както и че е доказано по
несъмнен и категоричен начин извършването на всяко от деянията. Същевременно
счита, че и на двамата подсъдими трябва да бъдат наложени по-сурови наказания
от тези, които иска прокуратурата, както и след определянето на общо най-тежко
наказание за всеки от тях, последното да бъде увеличено по реда на чл.24 от НК
и да бъде изтърпяно ефективно. Моли също за уважаване на гражданските искове
така, както са предявени.
Адвокат И.В. – защитник на
подсъдимия Б.П.Д., моли подзащитният й да бъде
оправдан и алтернативно – в случай, че изложените в обвинителния акт факти
бъдат приети за доказани – да не бъде влошавано правното положение спрямо
определеното му наказание при предходното разглеждане на същото дело
/предхождащо възобновяването му по негово искане/. Застъпва тезата, че поради
принципа “реформацио ин пеус” съдът следва да му наложи наказания не по-тежки
от наложените такива при предходното разглеждане на делото. Счита, че искането подзащитният й да бъде
признат за виновен за престъплението по чл.131 от НК и му бъде наложено
наказание от 2 години и 6 месеца ефективно, което е с една година повече от
наказанието, наложено при първото разглеждане от първата инстанция преди то да
бъде възобновено по искане на Д., е абсолютно незаконосъобразно и моли това да
не бъде допускано. Изразява и становище, че по отношение на подзащитният й няма
пречка за прилагане института на условното осъждане, тъй като той не е бил
осъждан на лишаване от свобода за друго престъпление – на лишаване от свобода е
бил осъден по същото дело преди възобновяването му и на практика по него няма
присъда. Обръща внимание на обстоятелството, че подсъдимият Д. нито веднъж не е
ставал причина за отлагане на делото и липсва негово недобросъвестно поведение.
Извън това, моли ако той бъде признат за виновен при тези параметри и ако се
наложи ефективно наказание, то или да бъде с отложено изпълнение по чл.66, ал.1
от НК или да бъде в рамките на вече изтърпяното от 5 месеца и 18 дни, като
сочи, че същият си е взел поука и съжалява за случая, а без него семейството му
ще изпадне в изключително тежко положение.
Адв. В. излага подробно становището
си по събрания доказателствен материал и пледира за оправдателна присъда по
отношение на подзащитният й в случай, че фактическата обстановка по
обвинителния акт не бъде възприета от съда за доказана. По отношение
претенциите на гражданския ищец адв. В. счита, че не следва да бъде уважаван
иска на същия за претенции, свързани с престъплението по чл.170 от НК, тъй като
последното е престъпление против собствеността и от него не биха могли да
настъпят неимуществени вреди. Счита, че е незаконосъобразно и уважаване на
гражданските искове в по-голям размер, отколкото са уважени при първото
разглеждане на делото от първата инстанция, а именно пред районния съд, пак
поради забрана да се влошава положението на подсъдимия, след като делото е
върнато за ново разглеждане по негово искане.
Защитникът на подсъдимия Р.М.Й. –
адв. М.Д., се солидаризира напълно с адв. В.. Споделя
и доводите й, относно неналагането на наказания, които са по-тежки от
наложените такива при предходното разглеждане на делото, като счита, че
процесуалното положение на доверителя й не следва да се влошава. Отделно от
това счита, че при повторното разглеждане на делото е нарушено правото на
защита на подсъдимите, тъй като в предходния обвинителен акт, при излагането на
фактите, нямало намеса на логиката на прокурора, предположения и интерпретации,
но не така стояли нещата с обвинителния акт, въз основа на който се разглежда
настоящото дело. Според адв. Д., има съществени противоречия в показанията на
пострадалия С. преди и по време на предходното разглеждане на делото и дадените
такива в сегашното. Според нея, тъй като “пострадалият работел като въоръжена
охрана и притежавал законно оръжие, заплахата, отправена към подзащитния й и
другия подсъдим, че ще извади пистолета и ще ги застреля била абсолютно реална
и имала своите корени в това, което са фактите”. Тя също поставя въпроса за
“възможността да се предяви граждански иск за неимуществени вреди от
престъплението по чл.170 от НК”, като излага и становище за неоснователност и
недоказаност изцяло на гражданските искове срещу подзащитния й. Разглежда и
съпоставя показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие /в
т.ч. и на поемните лица/, както и на останалите доказателства и отново
акцентира на мнението си, че “обективните факти са заместени без никакво
притеснение от прокурора чрез личностна интерпретация, обслужваща тезата на
обвинението”. Относно вещественото доказателство – мъжка пижама от две части,
намира че същото следва да бъде изолирано, защото “не е намерена при оглед от
надлежни лица”, а предадена по-късно и същевременно, не е изяснено какъв е
механизма на пропиванията с кръв, нито е доказана кръвногрупавата принадлежност
на лицето, от което е оставена, както и дали Т.С. е бил облечен с нея когато е
бил нападнат и дали кръвта е от него, тъй като “от ухото не е текло кръв, от
носа няма данни, че е превързван”.
Подсъдимият Б.П.Д. изразява
съжаление за случилото се, но не се признава за виновен. Съжалява за наложената
му при предходното разглеждане на делото присъда като сочи, че заради това е
оставил без помощ и подкрепа семейството /жена си и малкото си дете/ и майка
си, която е онкоболна.
Подсъдимият Р.М.Й. отрича да е влизал в къщата
на пострадалия С., както и да е удрял последния. Не се признава за виновен и
моли да бъде оправдан. Заявява, че е семеен и полага грижи за съпругата и
8-месечното си бебе. Съжалява за случилото се и “за това че е отишъл с Й.”.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и 18 от НПК прие за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Б.П.Д. е роден на ***
***. Той е * **. Постоянният му адрес е в с. Рударци, общ. Перник, ул. Райко
Янков № 8. Това е и настоящият му такъв. Има средно образование, работи във
фирма “СОМАТ”. Женен, осъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимият Р.М.Й. е роден на *** ***.
Постоянният му адрес е: с. Червенаково, общ. Твърдица, а настоящият: с.
Рударци, общ. Перник, ул. Христо Смирненски
№ 7. Той е * **. Има средно образование, безработен, неженен, неосъждан,
с ЕГН: **********.
На 26.11.2010 г. двамата
подсъдими се срещнали в заведение в с. Рударци. Това се случило в края на
работното му време. След затварянето му Б.Д. предложил на Р.Й. да го закара до
дома му със собствения си лек автомобил “Фолксваген голф” с рег. № РК 2474 АМ.
Тръгнали заедно, като колата управлявал първия от тях. Вместо към собствените
им домове обаче, той подкарал към дома на пострадалия Т.А.С.,***, като обяснил,
че кучетата на последния са нахапали племенничките му и трябва да изясни случая
с него. След като спрели пред къщата на пострадалия, двамата слезли от
автомобила и тъй като портата не била заключена безпрепятствено влезли в двора.
Качили се по стълбите, изкъртили бравата на входната врата към етажа, на който
по това време спял С., и нахлули в коридора. Последният се стреснал от силния
шум на счупено стъкло, блъскане и тропот. Отворил очи и погледът му се спрял на
дисплея на микровълновата печка, който показвал 2.45 часа. Първоначално не
могъл да се ориентира откъде идва шума. Машинално се насочил към вратата на спалнята.
Отворил я и в същия момент отгоре му се посипали удари и псувни. Това го
шокирало. Видял, че входната врата на къщата е отворена и в коридора има два
силуета. Успял някак си да светне лампата и едва тогава възприел, че силуетите
са на непознати за него мъже. Попитал ги защо са там, а отговорът, който
получил от Д. бил “Ние сме дошли тука да те утрепеме”, след което ударите
продължили. Нанасяли ги и двамата мъже - предимно в областта на главата и
гърдите, но също така по-ниският от тях - Б.Д. го удрял в краката с неговите
крака. Сред тях, пострадалият откроил един удар, нанесен от страна на
подсъдимия Д. с лявата му ръка в областта на дясното ухо, при който изпитал
изключително силна и остра болка, замайване и загуба на равновесие, както и
удар с юмрук от по-високия мъж /Р.Й./, който му отправил и репликата “Затваряй
си устата”. През цялото време нападателите сипели ругатни и закани от рода на
“ще те ликвидираме”, “ти си вече мъртъв”, “дошли сме да те убием”, “ще те закараме
и закопаем горе в гробищата” и др. С. бил уплашен, но едновременно с това искал
и да се измъкне от нападателите си. Затова отблъснал Д. настрани, но другият
подсъдим застанал при вратата. В момента, в който С. опитал да мине между него
и касата, го хванал за горната част на пижамата. Тя се разкъсала и останала в
ръцете му и благодарение на това пострадалият успял да избяга и да се скрие в
тъмната част на двора. Подсъдимите излезли след него, но не могли да го
намерят. Повъртяли се около пет минути в двора, качили се на лекия автомобил и
потеглили, след което Т.С. се върнал в дома си, заключил външната дворна врата
и пуснал в двора едно от кучетата, които отглеждал. Обадил се на телефон 166 и
оттам го уверили, че ще изпратят полицейски служители. Той тъкмо започнал да се
облича, когато чул шум от кола, а като погледнал през прозореца видял, че тя се
движи към неговата къща, където и впоследствие спряла. Тъй като на къщата имало
сензорна лампа, която реагирала на движение, видял, че от автомобила слизат
същите двама мъже, които преди това го били нападнали. Те тръгнали към портата,
но кучето се разлаяло и мъжете, след като разменили помежду си някакви реплики,
се качили отново в колата и потеглили в неизвестна посока. С. помислил, че
всичко е приключило. След около 5 минути отново се чул шум от приближаващ се
автомобил и той си помислил, че е от полицейската кола, която очаквал. Извикал
кучето и го завързал на терасата на втория етаж, но в този момент забелязал, че
това отново е колата на нападателите му. Бързо слязъл и сложил верига на
дворната врата. В този момент подсъдимите Б.Д. и Р.Й. слезли от автомобила.
Първият се насочил към вратата и като видял, че е завързана, започнал да я
блъска и да заповядва на С. да я отвори, заплашвайки го, че: “ако не отвори
вратата ще го застреля през нея”. Казвал му, че са дошли да го утрепят и да го
ликвидират и че за него няма живот повече. Нареждал му да тръгне с тях с
думите: “Тръгвай с нас! Ще те качим в багажника да те закараме в гората да те
утрепеме и там ще те заровиме”, както и “Тоя път няма да ти се размине. Тръгвай
с нас! Ние сме дошли да те утрепеме и ако не искаш тука да стане, така или
иначе ще го направиме, по-добре ела с нас”. Пострадалият обяснил, че трябва да
си обуе обувките, но Д. му отговорил, че обувки няма да му трябват, че там ще
го закопаят и няма да му трябва нищо. В един момент С. направил движение да се
обърне назад, но Д. агресивно се развикал “Нема да ходиш никъде! А си мръднал,
ще извадя пистолета от колата и още тука ще те утрепа. Да не правиме циркове
тука, пак ти казвам тръгвай с нас, този път няма да се измъкнеш!”. След още
няколко реплики в този смисъл, за да покаже че не се шегува, отворил вратата на
превозното средство. Тогава, хем уплашен, хем в стремежа си да задържи
нападателите до идването на полицаите, пострадалият запитал дали не са го
объркали с някой. В това време подсъдимият Й. забелязал приближаващ патрулен
автомобил и подканил другаря си да тръгват, но последният отказал. Идването на
полицейските служители сложило край на инцидента, въпреки че и в тяхно
присъствие подсъдимият Д. продължавал да отправя закани за саморазправа и
убийство към пострадалия, поради което срещу него бил съставен АУАН № 65/27.11.2010
г., а в обстоятелствената му част било записано, че “на 27.11.2010 г., около
04:00 часа в с. Рударци, ул. Веслец, пред № 6, след направено устно
разпореждане да не отправя закани и да не влиза в разправия с Т.А.С., както и
да не вика и крещи и да не нарушава обществения ред и сигурност, същият
категорично отказва да преустанови действията си”. Същевременно, Т.С. разказал
на свидетелите М.М. и Д.Ц. за случилото се, в който
смисъл са и показанията на последните, и двамата нападатели били задържани.
Поради множеството видими
наранявания на пострадалия Т.С. и силните болки от които се оплаквал, а също и
поради червените петна по лицето и горнището анцуг, с които бил облечен /които
свидетелите оприличават на петна от кръв/, полицаите се обадили в Център за
спешна медицинска помощ. Линейката и лекарският екип на ЦСМП дошли около 04.20
часа и на С. бил извършен медицински преглед. Оказало се обаче, че трябва да се
направи и допълнителен такъв, поради което отишъл в болницата в гр. Перник, а
полицейските служители, придружавайки задържаните лица Д. и Й. ***. В болницата
на пострадалия била направена снимка на главата, а той самият се чувствал много
зле – имал силни болки в главата и краката и особено в бедрата, а очите му били
затворени. Изпитвал силна и странна болка и в областта на дясното ухо, поради
което лекарят го посъветвал да се прегледа при специалист УНГ, както и да се
освидетелства при съдебен медик. Около 5.20 часа при С. дошъл полицай В., който
го насочил към 02 РУП – Перник, за да подаде жалба и да даде обяснения, което
той направил, а след това се прибрал в с. Рударци. Отивайки пред дома си
пострадалият видял, че там все още се намира автомобила на нападателите му.
Надниквайки през прозореца му забелязал, че на предната дясна седалка има
брадва. При вида й още веднъж изпитал страх и ужас, че двамата мъже са могли да
реализират заканите си. Уплашил се също да не би в колата да има и пистолет, с
какъвто бил заплашван преди това от тях. Отново позвънил на дежурния във 02 РУП
– Перник, съобщил за видяното и незабавно потеглил натам, за да даде
допълнителни обяснения. После пак се върнал в с. Рударци и изчакал пристигането
на полицаите, които в присъствието на подсъдимия Б.П.Д. извършили оглед на
местопроизшествието. Последвали и други следствени действия – разпити, очна
ставки между пострадалия и единия от нападателите му и т.н. Междувременно С. се
подложил на медицински прегледи – първо, още на 27.11.2010 г., отишъл в
Медицински университет – гр. София за извършване на освидетелстване, а на
29.11.2010 г. /понеделник и пръв работен ден/ посетил специалист УНГ: в
Съдебномедицинско удостоверение № V-405/2010 /на л.85 от ДП/, издадено от д-р
Александър Миладинов Апостолов, дм – специалист по съдебна медицина
/гл.асистент в Катедрата по съдебна медицина и деонтология при Медицински
университет – София/, след извършен преглед на 27.11.2010 г., описал подробно
констатираните наранявания на Т.А.С., които обобщил по следния начин: “При
прегледа на Т.С. се установи: подкожни хематоми, двустранно на челото,
субконюнктивални кръвоизливи на двете очи, охлузвания по главата, по дясната
мишница, по гърба, кръвонасядания по лигавицата на устната кухина на горна
устна, по дясна ушна мида и клепачите на двете очи, по двете мишници, по
гръдния кош и корема, кръвонасядания в областта на двете бедра. Установените
травматични увреждания се дължат на удари и притискане с или върху твърди тъпи
и тъпоръбести предмети и биха могли да бъдат получени по начин и време, както
съобщава освидетелстваният. Те са му причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. На освидетелствания се препоръчва да направи
консултативен преглед със специалист по УНГ болести, във връзка със заявените
от него смущения в слуховата функция на дясното ухо.”; на 29.11.2010 г. Т.С.
направил аудиометрично изследване на слуха си в ДКЦ
“ХХ-София” ЕООД, резултатът от което бил отразен от д-р Александър Миладинов
Апостолов в Съдебномедицинско удостоверение V-416/2010 г. /л.86 от ДП/ и според
който при изследването е установена травматична перфорация на мезотерма на
дясната тъпанчева мембрана с установено разкъсване с овална форма пред умбо с големина
1,5 мм и поставена диагноза “проводно намаление със загуба на слуха около 70
децибела”, което травматично увреждане се дължи на удар с твърд тъп предмет и
би могло да бъде получено по начин и време, както съобщава освидетелстваният.
Тази диагноза била потвърдена и от друг специалист в МБАЛ “Пирогов” – гр.
София.
В дните след инцидента
пострадалият Т.А.С. продължавал да изпитва силни болки и ходенето му било
затруднено. Поради това и заради външния си вид си взел отпуск /по негови данни
- поне две седмици/. Изпитвал неудобство и нежелание да се среща с хора.
Трябвало да пази и ухото си и да не допуска в него да влиза вода., а това също
му създавало изключителен дискомфорт и затруднявало поддържането на личната му
хигиена. Заглъхване и намаление на слуха той усещал дълго след случая.
На 05.01.2011 г. С. отново
посетил УНГ-специалист - д-р Сл. Р. от МБАЛ “Р. Ангелова” – гр. Перник, който
след извършен преглед установил “фино епитеризирала перфорация в предно-долен
квадрант на дясна тъпанчева мембрана с хлътване на същия участък ... При
направената тонална прагова аудиометрия се установява чисто звукопроводно
намаление на слуха на дясното ухо около 30 децибела”.
За установяване на уврежданията,
които са били причинени на Т.А.С. на 27.11.2010 г., около 02:45 часа в жилището
/къща/ в с. Рударци, механизма на причиняването им и характера на телесната
повреда, по делото е назначена съдебномедицинска експертиза, според
заключението на която “На 27.11.2010 г. Т.А.С. е получил следните увреждания:
1. Травматично разкъсване на
дясната тъпанчева мембрана – разкъсването на тъпанчевата мембрана на дясното
ухо е довело до намаление на слуха за период от време по-голям от един месец и
е осъществило критериите на медикобиологичния признак “трайно отслабване на
слуха за дясно ухо”;
2. Подкожни кръвонасядания в
областта на челото; Субконюктивиални кръвоизливи на двете очи; Охлузвания по
главата, по дясната мишница, по гърба; Кръвонасядания по лигавицата на горна
устна на устата, по дясна ушна мида, по клепачите на двете очи, по двете
мишници, по гръдния кош, по корема и в областта на двете бедра.
Тези травматични уврежедания в
съвкупност са причинили на пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Описаните травматични увреждания
са получени по механизма на действие /удар, притискане/ от твърди тъпи в т.ч.
тъпоръбести предмети и е възможно да са получени по начин и време, както се
съобщава в материалите по досъдебното производсто, цитирани в обстоятелствената
част на експертизата.”.
Тази експертиза е изслушана в
съдебно заседание и потвърдена изцяло от вещото лице д-р К.Ч.. Съдът възприема
становището на експерта като го намира за безпристрастно и компетентно
изготвено, тъй като се базира на най-вече на приложената медицинска
документация, но също така и на останалия доказателствен материал.
Отделно от болката, страданията и
неудобствата в резултат на насесените му травматичните увреждания, С. изпитвал
и страх за живота и телесната си неприкосновеност, поради което след инцидента
на 27.11.2010 г. заедно със семейството си напуснал къщата в с. Рударци и се
преместил да живее на квартира в гр. София. В дома си отивал само от време на
време, но без да преспива, за което сочат свидетелите Б. Николов Вучков и
Силвия Здравкова Славчева /съседи на пострадалия/. Пред последната той
споделил, че го е страх да остава там, поради което е заживял под наем.
Горната фактическа обстановка се
доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и доказателствени средства, както и от приложените
такива по Досъдебно производство № 570/2012 г. по описа на 02 РУП – ОДМВР –
Перник писмени доказателствени средства – справки за съдимост, протоколи за
разпит на свидетели и на обвиняеми, заключение на вещото лицe по назначената и приета по съдебномедицинска
експертиза и други, които бяха приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 НПК.
От
правна страна:
Обстоятелството, че в нощта на
27.11.2010 г. двамата подсъдими Б.П.Д. и Р.М.Й., с колата на първия, са отишли
пред къщата на частния обвинител и граждански ищец Т.С., е безспорно
установено. То се сочи, както от С., така и останалите свидетели /в това число
и от поискания от страна на защитата - П. Радуилов Т./,
а също и от самите подсъдими. Установен е и точния час, а именно: 02:45 часа,
тъй като стряскайки се от внезапния шум, пострадалият С. машинално погледнал
дисплея на микровълновата печка.
От Протокол за оглед на
местопроизшествие от 27.11.2010 г. по ДП 570 по описа на 02 РУП – гр. Перник
/л.16 – 17 от ДП/ се потвърждава още, че на посочената дата /27.11.2010 г./,
рано сутринта /в 10:00 часа/, пред дома на пострадалия Т.С.,*** е намерен лек
автомобил “Фолксваген” с рег. № РК 2474 АМ. Същият е собственост на подсъдимия Б.Д.
и вътре на предната дясна седалка е имало брадва. Това обстоятелство е
установено в присъствието на Д., който е положил подписа си в протокола и не е
направил бележки и възражения във връзка с констатациите, вписани в него. Освен
това, при огледа, на първия етаж на къщата е намерено прозорче с размери 50/50
см със счупено стъкло, а на втория етаж – входната врата /дървена/ е открита в
отворено положение, езикът е в заключено положение, а кашалъка – разбит. По
вратата са констатирани кални следи. Видно от фотоалбума /ф.к.3 и ф.к.4/ те са
на нивото на заключващото устройство. На пода около вратата – преди и след нея
/в коридора/, са намерени капки от кафява течност. Такива капки имало и по
стените на коридорчето и това е онагледено чрез ф.к.5 и ф.к.6 от албума /който
се явява доказателствено средство в процеса/. Отбелязано е, че от дясната страна
срещу входната врата, е намерен кош за дрехи, върху който се виждала мъжка
пижама със следи от кафава течност, а горната част на пижамата била скъсана. На
практика, в протокола са обективирани и факти, които са обективно възприети от
свидетелите по делото М.С.М. и Д.К.Ц. и за които те дават подробни обяснения в
показанията си. Те отишли на място в качеството си на полицейски служители, тъй
като били на работа по същото време и са изпълнявали служебните си задължения.
Там видели къщата, отделена с дворно място от улицата, и забелязали че на
първия й /приземен/ етаж има счупен прозорец, а вратата на втория етаж била в
отворено състояние. Около нея, на пода и на стената в коридора, имало червени
петна, за които казват, че са “най-вероятно от кръв, а размазани петна от кръв
имало и по лицето и дрехите на пострадалия С.”. Тези факти, обективирани в
протокола за оглед на местопроизшествие от 27.11.2010 г. и във фотоалбума
кореспондират изцяло и с показанията на пострадалия Т.С.. Разбитият кашалък,
деформираната метална пластина и намереният в заключено положение език, сочат
на единствено правилния извод, че проникването в дома на С. е станало чрез
употреба на сила, а калните следи на нивото на заключващото устройство ясно
показват, че разбиването е станало чрез удари с крак. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че при напъни или удари с рамо или с горната част на
тялото следите биха били по-високо. Наличието на подобни следи вътре в къщата
ясно и по недвусмислен начин доказва факта на влизането в чуждото жилище /това
на частния обвинител С./.
От друга страна, съдът цени като
напълно достоверни и кореспондиращи изцяло с останалия доказателствен материал,
в т.ч. с показанията на свидетелите М. и Ц. и с приложената по делото
медицинска документация и изслушаната съдебномедицинска експертиза, дадените от
пострадалия Т.С. показания, в които заявява, че на 27.11.2010 г., около и след
02:45 часа, след влизането в дома му, двамата подсъдими са му нанесли множество
юмручни удари, предимно в областта на главата и гърдите, но също така Б.Д. го удрял
в краката с неговите крака, както и че сред тях имало такъв в областта на
дясното ухо, нанесен му от подсъдимия Д. с лявата ръка, при което С. изпитал
изключително силна и остра болка, замайване и загуба на равновесие.
Едновременно с оказаното физическо насилие, подсъдимият Б.П.Д. отправял към
пострадалия Т.А.С. и закани за убийство – заповядвал му да отвори вратата като
казвал, че са дошли да го утрепят, да го ликвидират, както и че ако не отвори
ще го застреля и т.н. Конкретните реплики, които му отправял били: “Отваряй
вратата, ние сме дошли да те утрепеме, за тебе няма живот повече, тръгвай с
нас, ще те качим в багажника да те закараме в гората да те утрепеме и там ще те
заровиме”; “Нема да ходиш никъде, а си мръднал ще извадя пистолета от колата и
още тука ще те утрепам”; “Дошли сме да те ликвидираме и ако не отвориш вратата
ще те застрелям през нея”. Тези заплахи възбудили у пострадалия основателен
страх за осъществяването им, за което сочи самият той.
С. сочи, че е потърсил помощ и
съдействие от полицията, а това е първият сигурен белег, че е бил уплашен и
притеснен за живота и здравето си. Появата на полицейските служители св. М.С.М.
и св. Д.К.Ц. предотвратила по-нататъшната саморазправа с него, макар и двамата
свидетели да сочат, че дори и след идването им подсъдимият Б.Д. е продължил да
отправя заплахи и закани към С. - викал, държал се арогантно и многократно
повтарял, че “това не е краят, ще го ликвидира и ще се върне”. Именно Д. бил и
по-агресивен, поради което му било издадено устно разпореждане да преустанови
тези си действия, а впоследствие му били поставени и белезници, при което и М.
и Ц. забелязали, че той /подсъдимият Д./ има охлузвания по кокалчетата на
ръцете и по горната част на ръцете. В този смисъл, заключението на допусната
съдебномедицинска експертиза /л.90 и сл. от ДП/ относно уврежданията на Б.П.Д.
е категорично, че на 26 срещу 27.11.2010 г. последният е получил травма в
областта на лявата ръка – счупване в основата /базата/ на втора метакарпална
/дланна/ кост с оток /подутина/ в областта на втора дланна кост. Изхождайки от
вида и локализацията на счупването експертът е посочил възможните механизми на
получаване на същото и е подчертал /отговор на въпрос 4/, че разнообразието от
механизми при счупвания на кости на ръката не дава възможност да се даде
категорично становище за обстоятелствата, при които е получено конкретното
счупване, и е наблегнал на това, че “освен в резултат на директен удар в
областта на ръката, както се сочи и в разпита на Б.П.Д. от 24.01.2011 г., други
възможни механизми са счупването да е получено при индиректер удар, т.е. при
удар върху твърд тъп предмет или по торзионен механизъм.”. Съдът отдава голямо
значение именно на това последно изречение, тъй като счита, че то потвърждава
тезата на пострадалия Т.С., който твърди, че нападателите му са му нанасяли
удари с юмруци в областта на главата. Съдебният състав не дава вяра на
твърденията на двамата подсъдими, че счупването на Д. е предизвикано от удар,
който Т.С. нанесъл с дърво с дължина около 79 – 80 см /обективирано в Протокол
за разпит на Б.П.Д. от 24.01.2019 г. по ДП – л.46 от ДП и Протокол за разпит на
Р.М.Й. от 27.11.2010 г. – л.48 от ДП/, тъй като счита, че същото е изолирано от
останалия доказателствен материал.
От друга страна, свидетелите М. и
Ц. добили непосредствени впечатления за състоянието на пострадалия С. веднага
след инцидента /а в известен смисъл и преди приключването му/, тъй като
посетили местопроизшествието, видяли двамата подсъдими и възприели вида и
поведението им, чули част от заканите, които подсъдимия Б.Д. отправял към него,
изслушали обясненията му, според които двамата подсъдими са влезли в къщата му
и са му нанесли побой /М. е категоричен, че С. споменал именно “побой”/. Видяли
окаяния му външен вид – макар че се намирал при дворната врата, която била
отдалечена от къщата, той бил облечен само с долнище на пижама и пантофи/чехли.
Облеклото му било нелепо не само от гледна точка на мястото, където се намирал,
но и поради това че действието се развивало в края на м.ноември. Пострадалият
имал кръв по лицето и следи от побой – подутини по лицето и главата. Оплаквал
се от болки в крайниците и в главата. Намирал от вътрешната страна на оградата
/откъм страната на двора/, а подсъдимите – откъм улицата. За всичко това
полицейските служители М.С.М. и Д.К.Ц. свидетелстват в съдебно заседание на
12.06.2014 г. – л.69–73, но и при разпитите, които са закрепени в протоколите,
прочетени в същото съдебно заседание. Те са детайлни, конкретни, последователни
и взаимно непротиворечиви, поради което съдът им дава пълна вяра и ги намира за
обективни и безпристрастни. Не на последно място, те кореспондират изцяло с
останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства.
Ясни спомени за състоянието на С.
има и свидетелят Р.К.В. – дежурен в оперативна група към 02 РУП – Перник.
Същият сочи, че е бил на работа в нощта на 27.11.2010 г., когато в дежурната
част на полицейското управление постъпил сигнал за побой в с. Рударци, по повод
на което била изпратена линейка и патрул на 02 РУП. Впоследствие видял и
пострадалия Т.А.С. и му направило силно впечатление, че последният бил леко
облечен и треперел от студ. Бил обут с джапанки или чехли, имал подутини и
синини по лицето и челото и се оплаквал, че не е добре и има болки в главата.
Същевременно,
от приложената по делото медицинска документация относно уврежданията на
пострадалия Т.А.С., се установява, че вследствие на процесния случай той е
получил множество травми и телесни увреждания:
-
на 27.11.2010 г., в 05:10 часа – т.е.
веднага след инцидента, той се явил на преглед в Спешно приемно отделение на
МБАЛ “Рахила Ангелова” АД – гр. Перник, заявявайки че му е нанесен побой и
чувства главата си стегната – това е отразено в Амбулаторен лист № 13190 от
27.11.2010 г. /л.140 от делото/.
По-подробни
данни за състоянието му се съдържат в Съдебномедицинско удостоверение №
V-405/2010 /на л.85 от ДП/, издадено от д-р Александър Миладинов Апостолов, дм
– специалист по съдебна медицина /гл.асистент в Катедрата по съдебна медицина и
деонтология при Медицински университет – София/, в което след извършен на
27.11.2010 г. преглед, д-р Апостолов описал подробно констатираните наранявания
на Т.А.С. и ги обобщил по следния начин: “При прегледа на Т.С. се установи:
подкожни хематоми, двустранно на челото, субконюнктивални кръвоизливи на двете
очи, охлузвания по главата, по дясната мишница, по гърба, кръвонасядания по
лигавицата на устната кухина на горна устна, по дясна ушна мида и клепачите на
двете очи, по двете мишници, по гръдния кош и корема, кръвонасядания в областта
на двете бедра. Установените травматични увреждания се дължат на удари и
притискане с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и биха могли да бъдат
получени по начин и време, както съобщава освидетелстваният. Те са му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На освидетелствания се
препоръчва да направи консултативен преглед със специалист по УНГ болести, във
връзка със зъявените от него смущения в слуховата функция на дясното ухо.”.
При прегледа на 06.12.2010 г.,
след като Т.А.С. представя: 1. Резултат от аудиометрично изследване на слуха,
издадено на името на Т.С. от ДКЦ – ХХ – София – ЕООД и 2. Медицинско
направление с изх. № 23208, издадено от МБАЛСМ “Пирогов” на името на Т.С.
/приложени на л.87 и л.88 от ДП/, доктор Александър Миладинов Апостолов издава
Съдебномедицинско удостоверение № V-416/2010 /на л.86 от ДП/, в което дава
следното заключение: “При прегледа на медицинската документация Т.С. се
установи: разкъсване на дясната тъпанчева мембрана с проводно намаление със
загуба на слуха около 70 децибела. Установеното травматично увреждане се дължи
на удар с твърд тъп предмет и би могло да бъде получено по начин и време, както
съобщава освидетелстваният.
Съответно, според заключението на
съдебномедицинската експертиза /л.75 – 77 от ДП/: на 27.11.2010 г. Т.а.С. е
получил следните увреждания:
1. Травматично разкъсване на
дясната тъпанчева мембрана.
Разкъсването на тъпанчевата
мембрана на дясното ухо е довело до намаление на слуха за период от време
по-голям от един месец и е осъществило критериите на медикобиологичния признак
трайно отслабване на слуха за дясно ухо;
2. подкожни кръвонасядания в
областта на челото: Субконюнктивални кръвоизливи на двете очи; Охлузвания по
главата, дясната мишница, по гърба; Кръвонасядания по лигавицата на горна устна
на устата, по дясна ушна мида, по клепачите на двете очи, по двете мишници, по
гръдния кош, по корема и в областта на двете бедра;
Според експерта тези травматични
увреждания са получени по механизма на действие /удар, притискане/ от твърди,
тъпи, в т.ч. и тъпоръбести предмети и е възможно да са получени по начин и
време, както се съобщава в материалите по досъдебното производство и в
съвкупност са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Видът на констатираните
увреждания, локализацията им и броят на травмите напълно съответстват на
интерпретацията на случилото се, изложена от пострадалия Т.С. и мотивират съда
да приеме, че механизмът на получаването им е бил такъв, какъвто С. съобщава,
тъй като именно той е единствено възможен и логичен при установените факти –
при нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и гърдите на пострадалия и
нанасяне на удари с крака в краката на последния. Такъв механизъм е посочен от С.
и при извършените му прегледи, видно от приетите съдебномедицински
удостоверения, въз основа на които вещото лице, изготвило съдебномедицинската
експертиза по делото, е дало заключение, че уврежданията са получени по време и
място, както сочи освидетелстваният.
Всички обсъдени по-горе
доказателствени източници са с непротиворечиво съдържание, логически и фактически се допълват и
изграждат картина на конфликта, която изцяло съответства и на фактите и
обстоятелствата, които пострадалият съобщава при всеки от проведените му разпити,
в жалбата, подадена до 02 РПУ – Перник в деня на инцидента и обясненията към
нея, както и при всеки медицински преглед.
Доказателственият материал по делото дава основание
категорично да се приеме, че на инкриминираната дата и място двамата подсъдими Б.П.Д.
и Р.М.Й. са влязли в чуждо жилище /в жилището на Т.А.С./,
като всеки от тях е употребил за това сила /чрез удари с крака е деформирал
металната пластина, вградена в касата на входната врата на жилището/, като
деянието е извършено нощем /около 02,45 часа/, че на същата дата - 27.11.2010 г. в с. Рударци, общ.Перник, ул.
Веслец № 6, двамата в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари с
юмруци в областта на главата, са причинили на Т.А.С. средна телесна повреда,
изразяваща се в травматично разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, довело до
намаление на слуха за период от време по-голям от един месец, което е
осъществило медикобиологичния признак “трайно отслабване на слуха на дясно
ухо”, като деянието е извършено по хулигански подбуди, както и че на същата
дата, на същото място и по същото време подсъдимият Б.П.Д. се е заканил с
убийство на Т.А.С. /казал е на Т.А.С. “Отваряй вратата, ние сме дошли да те
утрепеме, за тебе няма живот повече, тръгвай с нас, ще те качим в багажника да
те закараме в гората да те утрепеме и там ще те заровиме”; “Нема да ходиш
никъде, а си мръднал ще извадя пистолета от колата и още тука ще те утрепам”;
“Дошли сме да те ликвидираме и ако не отвориш вратата ще те застрелям през
нея”/ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.
В контекста на събрания доказателствен материал съдът
счита, че обясненията на подсъдимите относно конфликтната ситуация, макар да
имат своето доказателствено значение, са с явно защитна насоченост и не
кореспондират с нито едно доказателство или доказателствено средство по делото.
Убедителен аргумент за това е обстоятелството, че излаганите от тях версии от
една страна взаимно си противоречат и от друга – не дават отговор на въпроса:
как пострадалия е получил описаните на същата дата телесни увреждания, отразени
подробно в Съдебномедицинско удостоверение № V-405/2010 /л.85 от ДП/ и в
Съдебномедицинско удостоверение № V-416/2010. Те не само не дават отговор как и
при какви обстоятелства С. е получил установените наранявания, но и не
кореспондират на факта, че полицейските служители са повикали екип на ЦСМП
заради състоянието му, което е заявено от свидетелите М.С.М., Д.К.Ц. и Р.К.В.,
в даденито от тях показания.
Съдът категорично отхвърля като недостоверни и
нелогични версиите на двамата подсъдими и от гледна точка на необяснимото им
поведение /особено това на подсъдимия Б.Д./ при пристигането на полицейските
служители. Ако самите те са били обект на насилие от страна на пострадалия /в
контекста на твърденията на подсъдимия Д., че е бил ударен по ръката с дърво/,
житейски логично е след идването на полицаите да дадат обяснения пред тях.
Въпреки това Д. е продължил да се държи агресивно и да отправя закани и заплахи
към пострадалия С.. Последното обстоятелство се потвърждава не само от
свидетелските показания на М., Ц. и В., но и от обстоятелствената част на
издадения АУАН № 65/27.11.2010 г., в която е записано, че “... след направено
устно разпореждане да не отправя закани и да не влиза в разправия с Т.А.С.,
както и да не вика и крещи и да не нарушава обществения ред, същият категорично
отказва да преустанови действията си” /л.119 от ДП/.
При тези обстоятелства, съдебният състав приема
интерпретацията на конфликтната ситуация
в обясненията на подсъдимите изцяло за защитна, а показанията на свидетеля Т.А.С. цени като
обективни и правдиви, отчитайки и факта че позицията му остава непроменена по
време на цялото производство - пред полицаите, които се отзовават на сигнала му
и посещават местопроизшествието веднага след и в известна степен по време на
инцидента /тъй като при отиването им подсъдимият Б.Д. е продължавал да се държи
арогантно, агресивно и да отправя закани към С./, пред дежурния полицай във 02
РУП – Перник Р.В., пред съседката му – свидетелката Силвия Славчева /л.108 от
делото/, която говорила с него няколко часа след случилото се, пред свидетеля Б.
Николов Вучков /л.109 от делото/, при посещенията си в лекарските кабинети.
Всеки от посочените свидетели е добил преки и непосредствени впечатления за
вида, психическото и физическото състояние на С.. За това състояние сочи и
факта, че дори и след произшествието пострадалият е продължил да изпитва страх
и притеснение както за собствения си живот и телесна неприкосновеност, така и
за тези на близките си, поради което е напуснал дома си и се преместил да живее
под наем в гр. София. В потвърждение на последното обстоятелство са
свидетелските показания на неговите съседи Б. Николов Вучков и Силвия Здравкова
Славчева, но също така и приетият като доказателство Договор за наем на
недвижим имот от 13.12.2010 г., сключен между С.Ж.Д. като пълномощник на К.Б.Д.-Ел
Рефай и Т.А.С., със срок на договора до 15.12.2011 г.
Показанията на пострадалия, независимо на кой етап на
производството са давани, се отличават с детайлност, конкретика и
последователност, присъщи на изявленията на човек, който пресъздава събитията
чистосърдечно и обективно, без преувеличение или изопачаване на фактите. Те се
потвърждават и от показанията на свидетелите М.С.М., Д.К.Ц. и Р.К.В., поради
което съдът им дава пълна вяра.
Относно
престъплението по чл. 170, ал.2 вр. ал.1 от НК:
При направения анализ на горните обстоятелствата,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че с деянието си всеки от
подсъдимите Б.П.Д. и Р.М.Й. е осъществил от обективна и субективна страна, при
пряк умисъл, престъпния състав на чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Това е така, защото на 27.11.2010 г., двамата
подсъдими са влезли в жилище, което не е тяхна собственост, а именно: жилището
на Т.А.С., като употребили за това сила – чрез удари с крака деформирали
металната пластина, вградена в касата на входната врата на жилището. Това
станало през нощта - около 02,45 часа. Т.е. в резултат на поведението на
двамата подсъдими противозаконно е нарушена неприкосновеността на чуждо жилище през нощта, като затова
е употребена сила. Налице е пряка причинна връзка между деянието и съставомерния
резултат.
Квлификацията по ал.2 на чл.170 от НК се обуславя от
обстоятелството, че деянието е извършено през нощта и от две лица, които са
действали заедно при осъществяване на престъпното деяние, а последното
обстоятелство прави неприложима разпоредбата на чл.20, ал.2 от НК.
От друга страна, според правната теория,
изпълнителното деяние на престъплението по чл.170, ал.1 от НК включва два
различни акта, първият от които е улесняващ и се изразява в използването на
сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални
технически средства, а вторият /улесненият акт/ е
самото влизане, проникване в чуждото жилище. В настоящия случай са налице и
двата акта.
Според настоящия съдебен състав, наличието на първия
акт – използването на сила, е установено по категоричен начин, тъй като за
преодоляването на заключената входна врата, признак за което е намереният в
заключено положение език, подсъдимите са използвали сила, признак за което е
разбитият кашалък и деформираната метална пластина.
Наличието на втория акт /улесненият/ също е налице,
тъй като подсъдимите не са се ограничили само в това да разбият вратата, а са
нахлули в жилището на пострадалия С. и когато той, стряскайки се от силния шум
отворил вратата на спалнята, те вече били вътре в коридора.
В случая влизането през входната врата е било
необходимо за проникването в чуждото жилище и използването на сила за
преминаването й категорично изпълва изпълнителното деяние на
престъплението по чл.170, ал.1 от НК. Т.е. двамата подсъдими са извършили
действия, с които противозаконно са нарушили неприкосновеността на жилището на
пострадалия, употребявайки за това сила, за да проникнат вътре през входната
врата.
От субективна страна, всеки от
подсъдимите е извършил деянието при условията на пряк умисъл, тъй като всеки
от тях е имал съзнанието, че влиза в жилището по непозволен от закона начин. И двамата са могли да преценят, че след като
външната врата е не просто затворена, а заключена, то единственият правомерен
начин за достъп до него е със съгласието и след покана от страна на обитателя
му. Конкретните им действия обаче сочат, че такова съгласие не е било налице, а
употребявайки сила, за да влязат, те със сигурност са съзнавали, че поведението
им е неправомерно и с него се нарушава неприкосновеността на чуждото жилище.
Причините за извършване на престъплението се свеждат
до незачитане
на основните права на гражданите от страна на всеки от подсъдимите и в частност
- неприкосновеността на жилището.
С оглед на гореизложеното съдът прие по несъмнен начин, че с действията си от обективна и субективна страна,
действайки с пряк умисъл:
- подсъдимият Б.П.Д. е осъществил състава на
престъплението по чл.170, ал.2 вр. с ал.1 от НК, по начина и при условията,
както се поддържа от прокуратурата, с изключение на обвинението в частта
относно обвързването на квалификацията с чл.20, ал.1 от НК, а
- подсъдимият Р.М.Й. е осъществил състава на
престъплението по чл.170, ал.2 вр. с ал.1 от НК, по начина и при условията,
както се поддържа от прокуратурата, с изключение на обвинението в частта
относно обвързването на квалификацията с чл.20, ал.1 от НК.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство по
отношение на подсъдимия Р.М.Й. съдът отчете чистото му съдебно минало и
сравнително младата му възраст към момента на извършване на деянието, а
отегчаващи такива не намери. По отношение на подсъдимия Б.П.Д. съдът не намери
смекчаващи отговорността обстоятелства, но като отегчаващо такова в негативен
личностно-характеристичен аспект счете наличието на предходни осъждания.
С оглед формираните по-горе правни изводи съдът призна
всеки от двамата подсъдими за виновен в извършването на престъпление по чл.170,
ал.2 вр. ал.1 от НК, като същевременно при индивидуализация на наказателната
отговорност взе предвид всички изисквания на чл.54 от НК и съобрази целите на
наказанието по чл.36 от НК и данните за личността им, поради което осъди
подсъдимия Б.П.Д. на лишаване от свобода за една година и два месеца, а на
подсъдимия Р.М.Й. наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година.
Относно
престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК:
Въз основа на всички обсъдени по-горе доказателствени
източници, които са с непротиворечиво съдържание и изграждат картина на
инцидента, съответстваща на фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, съдът намира, че действията на двамата подсъдими са в причинна връзка с
причинените на пострадалия С.
наранявания, най-тежкото от които е травматичното разкъсване на дясната
тъпанчева мембрана, довело до намаление на слуха за период от време по-голям от
един месец, осъществило медикобиологичния признак “трайно отслабване на слуха
на дясно ухо” и представляващо средна телесна повреда.
Тук следва да се отбележи, че съдът не възприе като
основателно възражението на защитата, че обвинението е недоказано, поради това
че не е установено кой от двамата подсъдими, с кои точно удари какви увреждания
е причинил на С., тъй като константната съдебна практика по наказателни дела,
свързана с престъпления против личноста и засягащи живота и здравето на
пострадалия приема, че когато две или повече лица са нанасяли удари, или нещо
повече: дори участието на единия да се изразява в нанасянето на удари, а на
другия - да държи пострадалия, и е настъпила телесна повреда, макар същата да е
в резултат от един единствен удар на един от участниците, то е налице съучастие
към резултата и не е необходимо да се установява точно кой удар е причинител на
престъпния резултат. Тези обстоятелства имат значение за размера на
наказателната отговорност, респ. обезщетението по предявен граждански иск, но
не касаят съставомерността на деянието.
От друга страна, за да е налице фактическия състав на
чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК следва да са налице от
обективна страна следните предпоставки: да е налице средна телесна повреда;
същата да е извършена по хулигански подбуди; деянието да е извършено при пряк
умисъл. Едва при наличието на тези предпоставки би бил осъществен фактическия
състав на посоченото престъпление от общ характер.
Безспорно свидетелят Т.А.С. вследствие действията на
подсъдимите е претърпял увреждане, имащо характер на средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, изразяваща се в травматичното
разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, довело до намаление на слуха за
период от време по-голям от един месец, осъществило медикобиологичния признак
“трайно отслабване на слуха на дясно ухо” и представляващо средна телесна
повреда.
Деянието е извършено при пряк умисъл. За умисъла на
едно лице се съди по неговите фактически действия. В настоящия случай
подсъдимите са нанесли по гореописания начин телесни удари и са съзнавали, че
извършват акт на физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на С.,
както и че употребявайки сила ще последва телесно увреждане, в това число и на
такова от вида на действително
причиненото. Подсъдимите са насочили всичките си усилия към осъществяването на
акта, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и желаейки
настъпването на негативния резултат.
Подсъдимите Б.Д. и Р.Й. са действали като
съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, тъй като са участвали в самото
изпълнение на престъплението и заедно са целели настъпването на вредоносните последици,
за което съображения са изложени и по-горе.
Не е налице обаче квалифицирания състав на чл.131,
ал.1, т.12 от НК, тъй като съдебната практика безпротиворечиво е изяснила
смисъла на квалификацията „хулигански подбуди” – едно деяние е такова, когато е
извършено, за да се демонстрира явно неуважение към обществото и пренебрежение
към установените норми и правилата за поведение и към човешката личност. В
конкретния случай обаче, действията на подсъдимите Д. и Й. са продиктувани от
личен мотив на първия от тях, а именно: да потърси възмездие от пострадалия за
това, че кучетата на последния са нахапали племенницата му, като Д. е уведомил
за това другия подсъдим в колата, още преди да отидат в къщата на С.. Т.е.
агресивното поведение и проявената непристойност се дължат не на хулигански
подбуди, а на лично отношение и неприязън, с оглед на което настоящият съдъбен
състав счете, че този по-тежко наказуем квалифициращ деянието признак
“хулигански подбуди” не е налице, поради което подсъдимите бяха оправдани по
повдигнатото им обвинение в тази част.
От установената в хода на съдебното следствие
фактическа обстановка и от обективираните действия на извършителите се налага
извода, че от субективна страна, престъплението е извършено виновно при пряк
умисъл на вината. Това е така, защото всеки от извършителите е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
обществено опасните последици. На този извод навежда и начина на причиняване на
телесните увреждания – нанасяне на удари с юмруци в областта на главата.
Изпълнителното деяние спрямо пострадалия е извършено
от подсъдимите чрез действия, които са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
От субективна страна: всеки от подсъдимите е извършил
деянието виновно под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е искал настъпването им.
С оглед на гореизложените съображения съдът призна
всеки подсъдимите Б.П.Д. и Р.М.Й. за виновни в извършването на престъпление по
чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и като взе предвид изискванията на чл.54 от НК и съобрази целите
на наказанието по чл.36 от НК, както и като прецени данните за личността им,
наложи на всеки от тях наказание една година и шест месеца лишаване от свобода
като ги оправда по първоначално повдигнатото по-тежко обвинение за извършването
на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК.
Относно
обвинението спрямо подсъдимия Б.П.Д. в извършването на престъпление по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК:
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът счете, че подсъдимият Д. е виновен в
извършването на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като по
времето, на мястото и при обстоятелствата, посочени в обвинителния акт се е
заканил с убийство на Т.А.С., като е изрекъл следните реплики: “Отваряй
вратата, ние сме дошли да те утрепеме, за тебе няма живот повече, тръгвай с
нас, ще те качим в багажника да те закараме в гората да те утрепеме и там ще те
заровиме”; “Нема да ходиш никъде, а си мръднал ще извадя пистолета от колата и
още тука ще те утрепам”; “Дошли сме да те ликвидираме и ако не отвориш вратата
ще те застрелям през нея”, и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му.
Съдебната практика е
категорична, че за да е налице съставомерна закана за убийство не е нужно да се
установява дали деецът е имал намерение да осъществи заканата си спрямо
пострадалия. Престъплението по чл.144, ал.3 от НК - закана с убийство е квалифициран състав на
престъплението по чл.144, ал.3 от НК -
закана с престъпление. Със състава на чл.144 от НК не се защитава живота на
гражданите, а тяхната лична свобода. Затова, за осъществяване на това
престъпление се изисква единствено изразяване с думи или действие на закана с
убийство спрямо свидетеля, която закана да е възприета от него и обективно да е
могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна
деецът трябва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха.
В конкретния случай,
отправените от подсъдимия Д. реплики са били изречени след като същият е
проникнал в жилището на пострадалия и то посред нощ, придружен от друго лице,
като същевременно са били съпроводени и с нанасянето на удари по главата и
тялото му. Обстоятелството, че той и другият подсъдим са се връщали на мястото
на инцидента няколко пъти още повече е затвърдило у С. усещането, че Д. е решен
да изпълни заканите си.
Действията и
поведението на Д., което той е продължил да демонстрира дори след идването на
полицейските служители М.С.М. и Д.К.Ц., както и обстоятелството, че в
автомобила му е имало брадва, ясно показват, че заканите му са били реални, а
не хипотетични и обуславят правната същност на престъплението по чл.144, ал.3
от НК. Отделно от това, действията и поведението на Д. са предизвикали страх у С.
и това е било забелязано, както от свидетелите М. и Ц. непосредствено след
случая, така и от другите разпитани по делото свидетели. Нещо повече, именно
този страх стои в основата на решението на С. да напусне собствената си къща си
в с. Рударци и да заживее в гр. София на квартира.
Изпълнителното деяние
на престъплението по чл.144, ал.3 от НК може да се осъществи чрез действие -
обективирано намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши убийство. В
настоящето производство съдът приема за установено, че Б.П.Д. е изрекъл по
отношение на св. Т.А.С. инкриминираните думи: “Отваряй вратата, ние сме дошли
да те утрепеме, за тебе няма живот повече, тръгвай с нас, ще те качим в
багажника да те закараме в гората да те утрепеме и там ще те заровиме”; “Нема
да ходиш никъде, а си мръднал ще извадя пистолета от колата и още тука ще те
утрепам”; “Дошли сме да те ликвидираме и ако не отвориш вратата ще те застрелям
през нея”. Принципно е възможно заканата с убийство да бъде реализирана както с
действия, така и с думи, но те следва да са насочени и пряко да съдържат
послание за отнемане живота на пострадалия.
В конкретния случай, всеки от цитираните по-горе изрази съдържа закана
за убийство и е натоварен със застрашителен потенциал, съдържащ реална заплаха
за живота на С., поради което у последния в резултат на тези думи е възникнал
основателен страх от извършване на престъплението. Това, от своя страна, води
до единствено възможния извод, че чрез изричането на инкриминираните реплики е
реализиран съставът на престъплението по чл.144, ал.3 от НК, а заканата е
съставомерна, доколкото е обективирано намерение за извършване на наказуемо по
закона деяние - престъпление против личната свобода на пострадалия.
От субективна страна,
подсъдимият е извършил деянието виновно под формата на пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал е неговите
обществено опасни последици. Той е искал настъпването на тези последици и е
изричал горните реплики именно с цел да възбуди страх у пострадалия, което на
практика се е случило.
Причини за извършване
на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия,
незачитане на установения в страната ред и свободата на гражданите, както и
липсата на самоконтрол.
За престъплението по
чл.144, ал.3 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до
шест години. В конкретния случай, като призна подсъдимия Б.П.Д. за виновен в
извършването на това престъпление и като взе предвид изискванията на чл.54 от НК и съобрази целите
на наказанието по чл.36 от НК, както и като прецени данните за личността на
подсъдимия, му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и
четири месеца.
Относно приложението на чл.23, ал.1 от НК:
По отношение на
подсъдимия Б.П.Д.:
Съпоставяйки момента
на извършване на всяко от престъпленията, за които подсъдимият Б.П.Д. е признат
за виновен, съдът намери, че са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от НК,
поради което и на същото основание определи едно общо най-тежко наказание
измежду наложените му такива по-горе, а именно: лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца.
На основание чл.61,
т.3 вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС по отношение на изтърпяването на определеното общо
най-тежко наказание съдът постанови първоначален общ режим в затворническо
общежитие от открит тип.
По отношение на
подсъдимия Р.М.Й.:
Съдът, като намери че
са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, определи на подсъдимия Й. едно
общо най-тежко наказание измежду наложените му такива по-горе за извършените от
него престъпления, а именно: лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, което на основание чл.61, т.3 вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС да се изтърпи
при първоначален общ режимм в затворническо общежитие от открит тип.
Същевременно обаче,
по отношение на подсъдимия Й. са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК,
тъй като същият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, определеното му по-горе общо най-тежко наказание лишаване от свобода
е за по-малко от три години и освен това за постигане целите на наказанието и
най-вече за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи това наказание.
Предвид на това и на посоченото основание съдът отложи изпълнението на
определеното общо най-тежко наказание и определи четиригодишен изпитателен
срок.
По
предявените граждански искове:
Пострадалият Т.А.С. е предявил срещу двамата подсъдими
следните граждански искове, приети за разглеждане в настоящото наказателно
производство, а именно:
1. да бъдат осъдени солидарно подсъдимите Б.П.Д. и Р.М.Й.
да му заплатят сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – шок и силен стрес, в
резултат на престъплението по чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК;
2. да бъдат осъдени солидарно подсъдимите Б.П.Д. и Р.М.Й.
да му заплатят сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в
резултат на причинените му телесните увреждания: разкъсване на дясната
тъпанчева мембрана с проводно намаление със загуба на слуха около 70 децибела;
и подкожни кръвонасядания в областта на челото; субконюктивални кръвоизливи на
двете очи; охлузвания по главата, по дясната мишница, по гърба; кръвонасядания
по лигавицата на горна устна на устата, по дясна ушна мида, по клепачите на
двете очи, по двете мишници, по гръдния кош, по корема и в областта на двете
бедра, причинени от престъпленията по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Отделно от това, пострадалият С. е предявил граждански
иск само спрямо подсъдимия Д. за осъждането на последния да му заплати сумата
от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – уплаха, страх и психическо безпокойство, поради
което С. *** и се е преместил да живее в гр. София, в резултат на деянието по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
С оглед на обстоятелствата, на които се основават
исковите претенции и изложените факти, от които произтичат претендираните
материални права, съдът счита, че предявените искове следва да се квалифицират
като такива с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. По силата на тази правна
норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За
ангажиране на деликтната отговорност е необходимо кумулативното наличие на
четирите елемента от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно:
- противоправно деяние;
- вреда, причинена от това деяние;
- причинна връзка между посоченото деяние и вредата;
- вина на деликвента.
По първия иск:
Основавайки се на формираните правни изводи, съдът
намира този иск за доказан по основание, поради което следва да бъде уважен
макар и не в пълния предявен размер. По категоричен и безспорен начин в
наказателния процес се доказа, че събитието, от което произтичат претенциите на
пострадалия е действително е настъпило и че вследствие на това той е претърпял
шок и силен стрес. При нахлуването на Д. и Й. в дома му, ищецът, който допреди
това спял, се стреснал от силния шум и в първия момент дори не могъл да осъзнае
случващото се. Неочакваното присъствие на чужди и непознати хора го шокирало и
това емоционално състояние е пряк и непосредствен резултат от деянията на всеки
от подсъдимите, за които се доказа, че съставляват престъпления по чл.170,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
Вредите, претърпени от ищеца са от категорията на
неимуществените такива и техният размер се определя в съответствие с принципа
на справедливостта, заложен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се вземат
предвид характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат и др. Съобразявайки вида
и характера на причинените неимуществени вреди, съдът намира че сумата от 3 000
лева справедливо ще обезщети ищеца Т.С. за претърпените от него неимуществени
вреди – шок и силен стрес, в резултат на извършените от подсъдимите
престъпления по чл.170, ал.2 вр. ал.1 от НК. За остатъка до пълния предявен размер
от 10 000 лв. съдът счете, че искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По втория иск:
По делото безспорно се доказа, че вследствие на
причинената от подсъдимите средна телесна повреда, изразяваща се в травматично
разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, довело до намаление на слуха за
период от време повече от един месец, пострадалият е претърпял болки, страдания
и неудобства, които следва да бъдат обезщетени и според настоящия съдебен
състав справедливият размер на обезщетението е в размер на 5 800 лв.
Същевременно обаче Д. и Й. са причинили на гражданския ищец и други телесни
увреждания, а именно: подкожни кръвонасядания в областта на челото,
субконюктивални кръвоизливи на двете очи, охлузвания по главата, по дясната мишница
и по гърба, кръвонасядания по лигавицата
на горна устна на устата, по дясна ушна мида, по клепачите на двете очи, по
двете мишници, по гръдния кош, по корема и в областта на двете бедра, поради
което за тях, в съответствие с принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД,
съдът му присъжда обезщетение в размер на 4 000 лв., т.е общия размер на
обезщетението за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпленията по
чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършени от двамата подсъдими е 9 800 лв. /девет хиляди
и осемстотин лева/, като за остатъка до пълния предявен размер от 40 000
лв. съдът отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
По третия иск:
Същият е предявен от пострадалия Т.С. срещу подсъдимия
Б.П.Д. и касае осъждането на последния да му заплати сумата от 15 000 лв.
/петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – уплаха, страх и психическо безпокойство, в резултат на деянието по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Съдът се произнесе и по този иск като прие, че същият
е доказан по основание, тъй като се установи по категоричен начин, че заплахите
на подсъдимия Д. са възбудили у ищеца силен страх и притеснение, които
последният не е могъл да преодолее дълго време. За това ясно говори и факта, че
С. и семейството му са напуснали собствената къща в село Рударци и са се
преместили да живеят под наем в гр. София.
Вредите, които ищецът е претърпял в резултат на
извършеното престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК са от категорията на неимуществените
такива и техният размер се определя по справедливост, като се вземат предвид
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, настъпилия вредоносен резултат и др. Съобразявайки вида и
характера на причинените неимуществени вреди, съдът намира че сумата от
2 000 лева справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди, като за разликата до пълния предявен размер от 15 000
лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По
доказателствата:
Като доказателство по делото е иззета мъжка пижама от
две части, принадлежаща на пострадалия С.. Същата е запечатана в кафяв хартиен
плик и по отношение на нея съдът постанови да бъде върната на собственика й Т.А.С..
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимия Б.П.Д. да заплати по сметка на ОДМВР – Перник
сумата от 170,00 лв. /сто и седемдесет лева/, представляваща направени по
досъдебното производство разноски, а освен това да заплати по сметка на ПРС
сумата от 140,00 лв. /сто и четиридесет лева/ - направени разноски в съдебната
фаза, както и да заплати също по сметка на ПРС сумата от 256,00 лв. /двеста
петдесет и шест лева/ - държавна такса върху уважените размери на първите два
граждански иска и 80,00 лв. /осемдесет лева/ - държавна такса върху уважения
размери на третия граждански иск.
Освен това, тъй като подсъдимият Р.М.Й. е признат за виновен
по предявените му обвинения, на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът го осъди да заплати по сметка
на ОДМВР – Перник направените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 140,00 лв. /сто и четиридесет лева/, а също така и 140,00 лв. /сто и
четиридесет лева/ - направени разноски по делото. Същият беше осъден да заплати
също по сметка на ПРС и 256,00 лв. /двеста петдесет и шест лева/ - държавна
такса върху уважените размери на предявените срещу него и уважени от съда
граждански искове.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива
на присъдата си.
СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала.
М.С.