Решение по дело №1693/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1128
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 23 юли 2019 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20193110201693
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                          1128/10.6.2019г.

                                       гр. Варна, 10.06.2019 г.

 

 

 

 

 

 

 

                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

 

 

Варненският районен съд           тридесет  и седми състав

На пети юни                                 година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

 

Секретар: Петранка  Петрова

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1693 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Б.И.Н., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 439а. - 655 от 14.02.2019 год. на Началника на Трето РУ- ОД МВР - Варна, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/ му е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 30.00 /тридесет/ лв. на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД и за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/ му е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 30.00 /тридесет/ лв. на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД.

 

С жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че личната му карта и СУМПС са били намерени и върнати от служители на РПУ – Плевен.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

 

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.

 

Издалият НП, АНО в становище по делото, счита издаденото НП като правилно и законосъобразно и моли съда да потвърди наказанието.

 

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

На 08.02.2019 год. срещу въззивника бил съставен АУАН бл. № 311673, в който е посочено, че е нарушил разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, тъй като на 08.02.2019 год. около 11:40 часа. в гр. Варна, бул. "Януш Хуняди" № 5 /сградата на Трето РУ-Варна/ не е положил достатъчно грижи по съхранението и опазването на документи  за самоличност – Лична карта № ********* и СУМПС № *********, вследствие на което е допуснал изгубването им.

 

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение.

 

На 14.02.2019 год. въз основа на съставения акт, административно наказващия орган е издал НП № 439а. - 655, като е възприел изцяло констатациите описани в него, приел е, че въззивника е нарушил разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД и на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от същия закон му наложил две административни наказания  „глоба“ в размер на  по 30.00 /тридесет/ лв.

Като писмено доказателство към АНП е приложен единствено АУАН бл. № 311673 от 15.02.2019 год., Заповед № 8121з-493/01.09.2014 год. на Министъра на вътрешните работи,Молба от Б.И.Н., копие от лична карта и СУМПС на името на Б.И.Н..

 

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи:

 

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на Трето РУ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-493/01.09.2014 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицейски орган в звено "Охранителна полиция" при ОД на МВР-Варна оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

 

Въпреки горното, съдът намира, че както в АУАН, така и в НП липсват обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, за което въззивникът е привлечена към адм. наказателна отговорност с акта, съответно е наказан с НП.

 

С НП на въззивника е наложена санкция за това, че на 08.02.2019 год. около 11:40 часа. в гр. Варна, бул. "Януш Хуняди" № 5 /сградата на Трето РУ-Варна/ не е положил достатъчно грижи по съхранението и опазването на документи за самоличност – Лична карта № ********* и СУМПС № *********, вследствие на което е допуснал изгубването им. Нито в акта, нито в НП обаче е посочено, кога, на коя дата и при какви обстоятелства не е положил достатъчно грижи по съхранението и опазването на документа си за самоличност - нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД. Съгласно последния текст гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. В акта и НП фигурира единствено дата и мястото на установяване на нарушението, но дата на извършване на същото не е посочена. Горното съставлява съществено нарушение на процес. правила и е достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Датата и мястото на извършване на нарушението са основни елементи от обективната съставомерност на всяко нарушение и тяхното непосочване всякога съставлява съществено нарушение на процес. правила. По отношение на тези факти волята на АНО следва да е ясна и недвусмислена, а не да се предполага или да се извежда по тълкувателен път, защото защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация.

 

От друга страна, доколкото с НП на въззивника са били наложени наказания съобразно нормата на чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД съдът счете, че НП се явява издадено и в нарушение на материалния закон, доколкото каквито и да било доказателства в подкрепа на така повдигнатото обвинение в хода на съдебното следствие не бяха събрани. Текстът на санкционната норма гласи, че се наказва с глоба от 30.00 /тридесет/ до 200.00 /двеста/ лв. лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ. Нито в акта, нито в НП са посочени конкретни обстоятелства на изгубването на Лична карта № ********* и СУМПС № *********. Единствено се твърди, че въззивникът не е положил достатъчно грижи по съхранението и опазването на Лична карта и СУМПС.

 

Както бе посочено по-горе в мотивите единственото писмено доказателство, приложено към АНП е АУАН, Заповед за компетентност, Молба, копие от документи. На второ място, АНО е следвало да установи, включително и чрез разследване, обстоятелствата, при които са били изгубени документите. Горното е нужно, за да се прецени дали е осъществен съставът на конкретното адм. нарушение, за което е възведена отговорността.

 

Следва да се отбележи, че в производствата с адм. наказателен характер в тежест на АНО е да докаже и обоснове адм. наказателното обвинение, като в случая това не е сторено.

 

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон, същото страда и от пороци, които го правят процес. недопустимо.

 

Дори и да се приеме, че горепосочените процесуални нарушения не са съществени /макар позицията на настоящия състав да е, че категорично са налице съществени процесуални нарушения/ и да се приеме, че от формална страна са осъществени признаците на административно нарушение, то съдът намира, че случаят е маловажен.

 

В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения, като законодателят не е разграничил по никакъв начин формалните от резултатните нарушения при преценката на горните обстоятелства /разграничение в тази насока липсва както в ЗАНН, така и в НП/.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелства, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Съдът намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно качество, за да се установи дали е социално необходимо и житейски оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. Липсват каквито и да било данни, а и твърдения от страна на АНО за налагани други наказания за идентични или каквито и да било други нарушения от страна на въззивника. Това безспорно води до извод, че допуснатото нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите от този вид и че с него не е бил нарушен грубо и в съществена степен предвиденият в закона ред.

 

Отделно от това, цел на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.

 

Поради това и съдът намира, че в настоящия случай намира приложимост и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Наказващият орган от своя страна в становището си по делото сочи, че именно се касае за маловажен случай, като очевидно е, че същият е пропуснал да приложи законовата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

                                    Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 439а - 655 от 14.02.2019 год. на Началника на Трето РУ при ОД МВР - Варна, с което на Б.И.Н., ЕГН **********,*** за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/ му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 30.00 /тридесет/ лв. на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от същия закон  и за нарушение на чл.7, ал.1 от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/ му е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 30.00 /тридесет/ лв. на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД.

 

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

 

 

 

                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ :