№ 3758
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110114372 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за
установено, че същите дължат на ищеца следните суми: сумата от 2789,84 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: гр. АДРЕС, аб. № ****** за периода от 01.07.2018 г. до
31.08.2019 г., ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 686,47 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 23.08.2021 г., сумата
от 21,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.07.2018 г. до 31.08.2019 г., ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 5,57 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 23.08.2021 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 50504/2021 г. по описа на
СРС, 69 състав, при следните квоти:
-Л. С. У.-1/4 от общото задължение, а именно: сумата от 697,46 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до
31.08.2019 г., ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 171,62 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 23.08.2021 г., сумата
от 5,38 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 31.08.2019 г., ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 1,39 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 23.08.2021 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 50504/2021 г. по описа на
СРС, 69 състав.
- И. Д. У.- ¾ от общото задължение, а именно сумата от 2092,38 лв., представляваща
1
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до
31.08.2019 г., ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 514,85 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 23.08.2021 г., сумата
от 16,12 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.07.2018 г. до 31.08.2019 г., ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 4,18 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 23.08.2021 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 50504/2021 г. по описа на
СРС, 69 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
е доставена енергията.
В срока за отговор ответниците не депозират такъв. В подадените по делото
възражения срещу издадената заповед за изпълнение оспорват наличието на облигационно
отношение с ищеца и релевират възражения за давност, което се поддържа и с допълнителна
писмена молба по делото.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания, за което те не сочат доказателства.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и
задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г.
на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
2
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От представените по делото доказателства молба-декларация от 08.10.2002 г.,
подадена от името на ответника И. У., подписана и от втория ответник Л. У.; удостоверение
за наследници от 19.10.1999 г. на Симеон Л.ов У., бивш абонат и потребител на аб. №
0******; списък на присъстващите етажни собственици на ОС на ЕС, с адрес в АДРЕС
фигурира името и подписа на ответника И. У., както и от писмо изх. № ДИС19-ТД26-
23/05.04.2019 г., на Д“ОП“ при Столична община /на л.81 от делото/ всички приети като
неоспорени от ответниците У.и, се установява, че И. У. и Л. У. са съсобственици на
процесния апартамент № 101, находящ се в гр. АДРЕС, в качеството им на наследници на
починалия Симеон Л.ов У., съпруг на първата и баща на втория ответник. От същите
доказателства се установява, че починалия Симеон У. е бивш титуляр на партида при ищеца,
с присъединен аб. № 0******, открита за апартамент № 101, находящ се на горепосочения
адрес, като след неговата смърт, по съгласие на наследниците, настоящи ответници и по
заявление на И. У. е прехвърлена партидата на нейно име, считано от м.10.2002 г. От
издаденото от Столична община, Отдел „Общински приходи - Искър“ се установява също,
че двамата ответници имат „действаща партида във вр. с подадена от тях от 21.03.2000 г. в
отдела Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък недвижими имоти, с която са
декларирали придобиването на недвижим имот - апартамент № 101, находящ се в гр.
АДРЕС.
Няма данни, нито представени доказателства, оборващи гореописаните или сочещи на
последващо разпореждане с имота от страна на ответниците, от които да се изведе обратния
извод, а именно, че ответниците не са собственици на процесния имот в посочения по
настоящото производство период.
Както бе посочено по-горе, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са
публикувани (чл. 150, ал.2 от ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито
има данни за упражнено право на възражение срещу Общите условия.
От събраните писмени доказателства се установява, че процесният имот се намира в
сграда, която е присъединена към топлофикационната мрежа.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР,
ответникът като собственик на процесния имот се явява клиент /потребител/ на топлинна
енергия за процесния имот и като такъв се намира в облигационно правоотношение с
ищцовото дружество и дължи заплащане на цената на доставените услуги.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач.
По делото не се оспорва количеството доставена топлинна енергия, нито се оспорва, че
не е налице плащане. С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на
ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно и възлиза на претендираната стойност от 2789,84
лв.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът го намира за
неоснователно. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт –
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. По отношение на
процесния период са приложими ОУ на „ФИРМА“ ЕАД от 2016 г., като съгласно чл. 32, ал.
1 от тях е клиентът длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. В настоящия случай началният период на
исковата претенция е м.07.2018г., като изискуемостта на дължимата топлинна енергия за
този месец настъпва на 15.09.2018г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано на 30.08.2021г., т.е. в случая не са налице погасени по давност суми, доколкото
няма вземания на ищеца, станали изискуеми преди тази дата. Предвид изложеното Л. У. и И.
У. дължат цената на доставена топлинна енергия или това е сумата съответно от 697,46 лв. и
2092,38 лв.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не твърдят и установяват да са
погасили необхванатите от погасителната давност парични задължения на падежа, поради
което същите са изпаднали в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължат законна лихва.
В ОУ е посочен моментът на настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и от деня, следващ
деня на падежа, се дължи мораторна лихва. Доколкото размерът на дължимата такава не се
оспорва от ответниците, същите дължат претендираната от ищеца сума за мораторна лихва
4
върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 686,47 лв. за периода
15.09.2018г.-23.08.2021г. или Л. У. дължи сумата от 171,62 лв., а И. У. - 514,85 лв.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ от 2014 г., чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите
между „ФИРМА“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Извършването на
услугата се установява от приложените по делото протокол от ОС на ЕС за сключване на
договор с разпределителното дружество, договор на ЕС с последното, договор между
ищцовото дружество и „ФИРМА“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение, а
и не се оспорва от ответниците. Предвид изложеното, същите дължат сумата от 21,50 лв.,
съобразно своите квоти, а именно, Л. У.-5,38 лв., И. У.-16,12 лв.
Тъй като ответниците не доказват да са платили и тези задължения на падежа, а и не
оспорват тяхната дължимост, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължат лихва за забава, чийто
размер възлиза на претендираните суми от 1,39 лв. за Л. У. и 4,18 лв. за И. У. за периода
31.08.2018г.-23.08.2021г. Ето защо, тези искове също се явяват основателни изцяло.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски разполага
ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 70,07 лв.-държавна
такса и 50 лв. юрк. възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 92,38 лв. за платена
държавна такса, 30 лв. за СУ и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС, срещу Л.
С. У., ЕГН: **********, и И. Д. У., ЕГН: **********, и двамата с адрес: АДРЕС, че
ответниците дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 50504/2021г. на СРС, 69 състав, както
следва:
-Л. С. У. дължи сумата от 697,46 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 31.08.2019 г., ведно със
5
законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
171,62 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 23.08.2021 г., сумата от 5,38 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.08.2019
г., ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 1,39 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 23.08.2021 г.
-И. Д. У. дължи сумата от 2092,38 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 31.08.2019 г., ведно със
законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
514,85 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 23.08.2021 г., сумата от 16,12 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.08.2019
г., ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 4,18 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 23.08.2021 г.
ОСЪЖДА Л. С. У., ЕГН: **********, с адрес: гр. София АДРЕС да заплати на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 30,02 лв., разноски в заповедното производството по
ч. гр.д. № 50504/21г. на СРС, 69с-в и сумата от 55,59 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА И. Д. У., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, АДРЕС да заплати на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 90,05 лв., разноски в заповедното производството по
ч. гр.д. № 50504/21г. на СРС, 69с-в и сумата от 166,78 лв. разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „ФИРМА“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6