Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
гр.
Силистра, 15 ноември 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Чернева
с участието
на секретаря Антония Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията административно
дело номер 99 по описа за 2023 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на И.И.М.
с ЕГН – ********** *** против заповед № 23-1099-00209 от 24.04.2023 година на Началника на група
“Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Силистра, за прилагане на принудителна административна мярка
/ПАМ/ по чл. 171, т.2а, б.“б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/-
прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фиат Мултипла“ с рег. № ***за
срок от шест месеца, считано от 22.04.2023 г. до 22.10.2023 г.
Жалбоподателят, действащ чрез адв. В. П. ***, изтъква,
че така наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна.
Счита, че поради допуснати процесуални нарушения не може да се счете, че за
установена по съответния ред употребата на амфетамини. Посочва, че е бил
задържан в РУ-Силистра за срок от 24 часа, но веднага след като е освободен си
е направил лабораторен тест за осем вида наркотични вещества, който е бил отрицателен.
Отделно се позовава на противоречие на оспорената заповед в частта относно
продължителността на принудителната мярка с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата-Началникът на група МПСВАНД при ОДМВР- Силистра счита, че жалбата е
неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ.
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП
във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена
в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния
акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува
се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред
компетентния съд. В тази
връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество, същата е
основателна по следните съображения:
Атакуваната заповед е издадена след
извършена проверка от служители на ОДМВР
- Силистра на 22. 04. 2023 г., в резултат на която на жалбоподателя е съставен
АУАН № GA884411 / 22. 04. 2023 г. за това, че на посочената дата около 05.48 ч.
в гр. Силистра по ул. „Петър Вичев“ номер 31, управлява лек автомобил марка „Фиат Мултипла“ с рег. № ***под
въздействието на наркотични вещества или техни аналози, което е установено с
техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARPK 0018, дисплеят на което
е отчел употреба на „Амфетамин“. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване с номер 127981 (л. 15),
в който същият посредством полагането на подпис е изразил предпочитанието си да
му бъде извършено медицинско и химическо изследване за установяването на
употребата на наркотични вещества. В рамките на определеното в талона за
изследване време И.М. ***, където е дал проби от кръв и урина, след което е бил
задържан в РУ-Силистра за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В първия работен ден след освобождаването му (на 24.04.2023 г.) водачът си
е направил лабораторен тест за употреба на осем вида наркотични вещества, в
това число и амфетамини, който тест е бил отрицателен. Изготвянето на теста съвпада
като време с датата на издаване на процесната заповед. В хода на настоящото
производство беше изискан и резултата от проведеното химико-токсилогично
изследване въз основа на предоставения на водача талон. От изпратената
експертиза от Медицински институт на МВР се установява, че в представените за
изследване обекти – биологични проби (кръв и урина), иззети на 22. 04. 2023 г.
от лицето И.И.М. не е открито наличие на наркотични вещества или техни
метаболити/аналози (в т. ч. отрицателен резултат на амфетамини).
С процесната заповед, издадена от началника на група МПСВАНД при ОДМВР Силистра на основание чл. 22 от ЗАНН, въз
основа на констатациите по АУАН № GA884411 / 22. 04. 2023 г., на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по 171, т.2а, б.“б“ от Закона за
движението по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство след употреба
на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или
техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В заповедта е възпроизведена
фактическата обстановка от съставения АУАН; отчетено е и издаването на талон за
медицинско изследване. Посочено е, че деянието съставлява нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Оспорването на посочената заповед е станало повод
за инициирането на настоящото производство, при което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Видно от Заповед № 8121з-1632 / 02. 12. 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е
обстоятелството, че Областните дирекции
на МВР са определени като една от трите основни структури, осъществяващи
контрол по ЗДвП, а полицейските органи в секторите пътна полиция в ОДМВР са
определени да осъществяват контрол за дейностите по чл. 165 ЗДвП. Съобразно
предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Силистра със своя
Заповед № 342з-1315 / 30. 12. 2021 г. (л. 23) е делегирал правомощия на изрично
посочени длъжностни лица, включително и на началниците на група МПСВАНД в
сектор ПП при ОДМВР – Силистра, какъвто от ответника по делото, да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното
процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в
закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи
налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните
правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.
Съгласно
разпоредбата на чл.171, т. 2а, б. ”б” от ЗДвП, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да
бъде установено по надлежен ред управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена по съответния ред, или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като е предвидено, че
мярката се прилага и при отказ за проверка с техническо средство или с тест, както
и при отказ за изследване с доказателствен анализатор или за даване на
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване. В настоящия случай не се спори, че при проверката на 22.04.2021
г. жалбоподателят е бил проверен с
техническо средство, отчело положителен резултат за употреба на амфетамини, но не е
приел отчетените показания. В този случай чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози предписва установяването на
употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извърши посредством
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвид цитираната разпоредба, след като
жалбоподателят е заявил несъгласие с резултатите от техническото средство и е
дал биологични проби за изследване, то установяване на употребата на наркотични
вещества е следвало да стане единствено въз основа на резултатите от
лабораторното изследване. По аргумент от нормата на чл. 6, ал. 9 (в редакцията
към датата на издаване на ЗПАМ, сегашна ал. 10 – изм. ДВ бр. 81/23 г.) от Наредба
№ 1 употребата на наркотични вещества или техни аналози би могло да се
установява въз основа на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози само в случаите на отказ на лицето да подпише или да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото
място или при отказ за даване на проби за изследване. Настоящият случай не е
такъв, доколкото лицето е подписало талона за медицинско изследване, явило се е
в ЦСМП-Силистра, където е дало биологични проби за изследване. При това
положение, резултатите от теста не е следвало да се приемат като основание за
установяване употребата на наркотични вещества. Независимо от това, че в чл.
171, т. 2а, б. "б" ЗДвП двата способа за установяване на употребата
на наркотични вещества са регламентирани алтернативно – с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, то отново по аргумент
от чл. 6, ал. 9 от цитираната наредба следва, че поредността на изброяването налага
да се приеме, че при различни резултати по двата способа, както в случая,
следва да се съобрази медицинското и химико-токсилогично изследване (в този смисъл Определение № 11432 от
11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10222/2021 г., VII о. Решение № 67 от
3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5442/2018 г., I о.). В този смисъл в
настоящото производство презумптивната доказателствена сила по чл. 189, ал. 2
от ЗДвП на съставения на жалбоподателя АУАН № GA884411 / 22. 04. 2023 г. се явява
опровергана и предвид резултата от извършената химическа експертиза следва да
се счете, че на 22.04.2023 г. жалбоподателят не е управлявал МПС след употреба
на наркотични вещества, а след като това е така, липсва основание за прекратяване
на регистрацията на управлявания от него автомобил.
По изложените съображения следва да се приеме, че оспорената
заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и са налице основания за
отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
За прецизност следва да се коментира
обстоятелството, че в хода на настоящото производство, след проведеното първо
съдебно заседание на 10.07.2023 г. и след получаването на резултата от
проведеното химико-токсилогично изследване, от страна на ответника са направени
постъпки за оттегляне на издадената заповед за налагане на ПАМ. Предвид
обстоятелството обаче, че за валидното оттегляне на акта след първото по делото
заседание разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от АПК изисква съгласие на оспорващия,
което той изрично заяви, че не дава, не може да се счете, че е отпаднал интереса
от производството и актът вече не съществува в правния мир.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10.00 лв.,
формирани от внесената държавна такса. Относно определянето на размера на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца адв. В. П. в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (оказана безплатна
адвокатска помощ на близки лица) съдът счита, че приложение следва да намери
правилото по чл. 38, ал. 2, изр. 2 от същия закон, съгласно което размерът на
възнаграждението не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет за съответния вид работа. С чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е установен минимален
размер от 1000 лева за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без материален интерес, извън случаите по ал. 2. Ето защо
за осъщественото процесуално представителство на жалбоподателя ОД на МВР -
Силистра, доколкото последната е юридическото лице, в структурата на което
административният орган упражнява своите правомощия (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да заплати
на адв. В. П. възнаграждение в размер на 1000. 00 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед №
23-1099-00209 от 24.04.2023 година на Началника на група “Моторни превозни
средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Силистра, за прилагане на принудителна административна мярка
по отношение на И.И.М. с ЕГН – ********** *** по чл. 171, т.2а, б.“б“ от Закона
за движението по пътищата прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фиат
Мултипла“ с рег. № ***за срок от шест месеца, считано от 22.04.2023 г. до
22.10.2023 г.
ОСЪЖДА ОДМВР –
Силистра да заплати на И.И.М. с ЕГН – ********** *** направените по делото
разноски в размер на 10. 00 (десет) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР –
Силистра да заплати на адв. В.П. *** сумата от 1000. 00 (хиляда) лева на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
Решението
е окончателно - чл.172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: