№ 20895
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110147022 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 255244/07.08.2024 г.,
предявена от името на „Ю“ АД, ЕИК **, срещу Г. Б. Г., ЕГН **********, с която
ищецът е предявил срещу ответника обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника Г. Б. Г. да заплати на ищеца „Ю“ АД, ЕИК ** суми, както
следва: 1/ сумата от 12 667,98 лева, представляваща главница по Договор за кредит
*** г; 2/ сумата от 1073,94 лева, представляваща лихва за забава за периода от
05.06.2023 г. до 13.03.2024 г.; 3/ сумата от 24,50 лева, представляваща месечни
такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит,
начислени по силата на чл. 5, т. 2 от договор за потребителски кредит ** г.; 4/
сумата от 44,00 лева, представляваща такси за действия по ограничаване на
негативните последици при просрочие, начислени по силата чл. 2, ал. 2 от договор
за потребителски кредит ** г. вр. с раздел XV, б. „В“, т. 10 от Тарифа за таксите и
комисионните на Ю АД; 5/ сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за
адвокатски услуги във връзка с обявяване на предсрочна изискуемост на
задълженията по Договор за кредит *** г.
Със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ с вх. № 99958/26.03.2024 г., подадено от името на Ю АД, се иска
1
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Г. Б. Г. за суми, както
следва: 1/ сумата от 14836,92 лева, представляваща главница по Договор за кредит
*** г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 26.03.2024 г.
до изплащане на вземането; 2/ сумата от 899,61 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 05.05.2023 г. до 11.12.2023 г.; 3/ сумата от 1073,94 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 05.06.2023 г. до 13.03.2024 г.; 4/
сумата от 24,50 лева, представляваща месечни такси за обслужване на
разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит, начислени по силата на
чл. 5, т. 2 от Договор за кредит *** г.; 5/ сумата от 44,00 лева, представляваща
такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие,
начислени по силата чл. 2, ал. 2 от договор за потребителски кредит *** г. вр. с
раздел XV, б. „В“, т. 10 от Тарифа за таксите и комисионните на Ю АД; 6/ сумата от
60,00 лева, представляваща разноски за адвокатски услуги във връзка с обявяване
на предсрочна изискуемост на задълженията по Договор за кредит *** г.
С разпореждане № 47513/29.03.2024 г., постановено по гр.д. № 17784/2024 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил заявлението без движение, като
е указал на заявителя, в 3-дневен срок от получаване на препис от разпореждането
да отстрани констатираните нередовности на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, като:
1) да конкретизира обстоятелствата, на които основава вземането си за
такси, като посочи ясно и конкретно как е формирана сумата, като конкретизира
всяко вземане, което формира претенцията за такси по вид и размер;
2) какъв е размерът на сумата за главница, падежирала, неплатена и
дължима към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда
/26.03.2024 г./, респективно какъв е размерът на сумата за договорна лихва по
падежирали погасителни вноски към датата на депозиране на заявлението по чл.
417 ГПК в съда /26.03.2024 г./.
Указанията, дадени с разпореждане № 47513/29.03.2024 г., постановено по
гр.д. № 17784/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, са изпълнени в срок от
името на Ю АД.
С разпореждане № 59883/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 17784/2024 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е отхвърлил: 1/ сумата от 12 667,98 лева,
представляваща главница по Договор за кредит *** г. /изразяваща се в разликата
между сумата от 14 836,92 лева, представляваща претендирана от заявителя като
предсрочно изискуема главница по Договор за кредит *** г. и сумата от 2168,94
2
лева, представляваща падежирала и непогасена главница по Договор за кредит ***
г./; 2/ сумата от 1073,94 лева, представляваща лихва за забава за периода от
05.06.2023 г. до 13.03.2024 г.; 3/ сумата от 24,50 лева, представляваща месечни
такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит,
начислени по силата на чл. 5, т. 2 от договор за потребителски кредит *** г.; 4/
сумата от 44,00 лева, представляваща такси за действия по ограничаване на
негативните последици при просрочие, начислени по силата чл. 2, ал. 2 от договор
за потребителски кредит *** г. вр. с раздел XV, б. „В“, т. 10 от Тарифа за таксите и
комисионните на Ю АД; 5/ сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за
адвокатски услуги във връзка с обявяване на предсрочна изискуемост на
задълженията по Договор за кредит *** г., като на същата дата съдът е издал
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за суми, както следва: 1/ сумата от 2168,94 лева,
представляваща падежирала и непогасена главница по Договор за кредит *** г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 29.03.2024 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 899,61 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 05.05.2023 г. до 11.12.2023 г., дължима върху падежирали
вноски за главница по Договор за кредит *** г.
С разпореждане № 59883/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 17784/2024 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав на заявителя, че може да предяви осъдителен
иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна
такса.
Исковата молба е подадена на 07.08.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че на 05.05.2020 г. между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № FL1076353, по силата на който заемодателят „Ю“ АД
предоставил на заемополучателя Г. Б. Г. сумата от 20 798,48 лв., усвоена на
05.05.2020 г. по посочената в исковата молба разплащателна сметка на ответника,
като последният се задължил да върне същата на 96 равни месечни вноски.
Посочва се, че кредитът е в просрочие, считано от 05.05.2023 г. В тази връзка се
излагат съображения, че поради неплащане в срок на задълженията по процесния
договор за кредит и на основание чл. 14 от договора, банката е обявила кредита за
изцяло предсрочно изискуем, считано от 11.12.2023 г., на която дата на ответника
била връчена покана за настъпилата предсрочна изискуемост. Излага, че на
основание чл. 9 от договора ответникът дължал и обезщетение за забава в размер
на 1073,94 лв. за периода от 05.06.2023 г. до 13.03.2024 г. Сочи още, че на
3
основание чл. 5, т. 2 от договора на ответника били начислени 7 броя месечни
такси за обслужване на разплащателната му сметка в общ размер на 24,50 лв., а на
основание чл. 2, ал. 2 от договор за потребителски кредит ** г. вр. с раздел XV, б.
„В“, т. 10 от Тарифа за таксите и комисионните на Ю АД му били начислени и 4
броя такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие в
общ размер на 44 лв.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което
ответникът Г. Б. Г. да бъде осъден да заплати на ищеца „Ю“ АД, ЕИК ** следните
суми, както следва: 1/ сумата от 12 667,98 лева, представляваща главница по
Договор за кредит *** г.; 2/ сумата от 1073,94 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 05.06.2023 г. до 13.03.2024 г.; 3/ сумата от 24,50 лева, представляваща
месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по
потребителския кредит, начислени по силата на чл. 5, т. 2 от договор за
потребителски кредит ** г.; 4/ сумата от 44,00 лева, представляваща такси за
действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, начислени по
силата чл. 2, ал. 2 от договор за потребителски кредит ** г. вр. с раздел XV, б. „В“,
т. 10 от Тарифа за таксите и комисионните на Ю АД; 5/ сумата от 60,00 лева,
представляваща разноски за адвокатски услуги във връзка с обявяване на
предсрочна изискуемост на задълженията по Договор за кредит *** г. Претендират
се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК /а и след това до настоящия
момент/ не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, с правно основание чл. 240, ал.
1 и ал. 2 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между „Ю“ АД, ЕИК ** и Г. Б. Г. е възникнало валидно
правоотношение по Договор за кредит *** г., по което кредиторът е предоставил на
кредитополучателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът
е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; факти и обстоятелства,
обуславящи настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по Договор за
4
кредит *** г., както и надлежно обявяване на кредитополучателя по Договор за
кредит *** г. на предсрочната изискуемост на задълженията му по Договор за
кредит *** г.; основание за начисляване на месечни такси за обслужване на
разплащателна сметка, разкрита по Договор за кредит *** г.; основание за
начисляване на такси за действия по ограничаване на негативните последици при
просрочие, начислени по силата чл. 2, ал. 2 от договор за потребителски кредит **
г.; разноски за адвокатски услуги във връзка с обявяване на предсрочна
изискуемост на задълженията по Договор за кредит *** г. и действителното
извършване на същите.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
От приложения по делото Договор за кредит *** г. се установява в
производството, че между „Ю“ АД, ЕИК **, в качеството на кредитор и Г. Б. Г., в
качеството на кредитополучател е сключен Договор за кредит *** г., по силата на
който „Ю“ АД се е задължило да предостави на ответника потребителски кредит в
размер на 20798,48 лева, а кредитополучателят се задължил да върне заемната
сума, както и да заплати възнаградителна лихва в размер на 6,20 % върху заемната
сума, при общ, посочен в договора, годишен процент на разходите, равняващ се на
10,74 %. По делото не е спорно и се установява от събрания доказателствен
материал, че сумата по кредита е предоставена, респективно, усвоена от
кредитополучателя.
Тук следва да се посочи, че ищецът се позовава на обявена надлежно на
ответника предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор за
потребителски кредит, която по становище на настоящия съдебен състав не е
настъпила преди завеждане на делото. По делото не се ангажираха доказателства,
че отправената до ответника покана, съдържаща и изявление за обявяване
предсрочна изискуемост на задълженията на кредитополучателя по процесния
договор за потребителски кредит, е била надлежно връчена на последния преди
завеждане на делото.
От друга страна, като приложение към исковата молба е представена
отправената от ищеца към ответника покана за доброволно изпълнение,
съдържаща и изявлението на кредитора за обявяване предсрочна изискуемост на
задълженията по процесния договор за потребителски кредит, като същевременно
препис от исковата молба и приложенията към нея /включително обсъдената
покана за доброволно изпълнение/ са надлежно връчени на ответницата, което
обстоятелство следва да бъде съобразено от съда по аргумент от разпоредбата на
5
чл. 235, ал. 3 ГПК.
По делото липсват доказателства, че от ответницата е извършено
погасяване на задълженията по процесния договор в предоставения в поканата
седмодневен срок, поради което и предявеният иск за главница се явява доказан по
основание. По отношение на размера и доколкото ищецът се позовава на обявена
надлежно на ответника предсрочна изискуемост на задълженията по процесния
договор за потребителски кредит /считано за вноски от 05.04.2024 г. до крайния
срок на договора 05.05.2028 г., доколкото за вноски с настъпил падеж в периода
05.05.2023 г. – 05.03.2024 г. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист
в производството по ч.гр.д. № 17784/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав/, то
съдът е приел, че не е необходимо назначаването на вещо лице за установяване
конкретния размер на неплатената част от главницата по договора, доколкото
същата представлява пълния размер на непогасената част от главницата по
договора, съобразно обявената надлежно на ответника предсрочна изискуемост на
задълженията по процесния договор за потребителски кредит /считано за вноски от
05.04.2024 г. до крайния срок на договора 05.05.2028 г., доколкото за вноски с
настъпил падеж в периода 05.05.2023 г. – 05.03.2024 г. е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. № 17784/2024 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав/. Следователно искът за главница се явява доказан до
размера от 12 317,47 лева, представляващ непогасената част от главницата по
договора, съобразно обявената надлежно на ответника предсрочна изискуемост на
задълженията по процесния договор за потребителски кредит, считано за вноски от
05.04.2024 г. до крайния срок на договора 05.05.2028 г., доколкото за вноски с
настъпил падеж в периода 05.05.2023 г. – 05.03.2024 г. е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. № 17784/2024 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав /виж разпореждане № 59883/22.04.2024 г.,
постановено по ч.гр.д. № 17784/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
постановено във връзка с молба вх. № 130394/19.04.2024 г., подадена от името на
Юробанк България АД/.
Следователно предявеният иск за главница се явява основателен и доказан
до размера от 12 317,47 лева и следва да бъде уважен за този размер, като за
разликата над него до пълния предявен размер от 12 667,98 лева – искът следва да
се отхвърли.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
1073,94 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.06.2023 г. до
13.03.2024 г., настоящият съдебен състав намира следното:
6
По акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнила точно и в срок
задълженията си по договора.
По делото се установи наличието на главен дълг в размер на 12 317,47 лева,
както и че ответницата е изпаднала в забава по отношение изпълнението на
задълженията си по договора за заплащане на уговорените месечни вноски,
включващи главница и договорна лихва, респективно, че дължи обезщетение за
тази си забава за процесния период /от 05.06.2023 г. до 13.03.2024 г./, което съдът
определя, по реда на чл. 162 ГПК /посредством лихвен калкулатор на НАП за
законна лихва/ в размер на 1271,94 лева. Доколкото от ищеца се претендира
обезщетение за забава в по-нисък размер, а именно 1073,94 лева, то предявеният
иск с правно основание чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан за
пълните заявени от ищеца период и размер и следва да бъде уважен.
Следва да бъдат уважени и претенциите за сумата от 24,50 лева,
представляваща месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита
по потребителския кредит, начислени по силата на чл. 5, т. 2 от договор за
потребителски кредит ** г., доколкото по делото се установи, че същите са
начислени във връзка с предоставени услуги от банката в процесния период /по
обслужване на разплащателната сметка, разкрита на името на ответницата във
връзка с ползването и обслужването на процесния потребителски кредит/ и на
основание, постигнати между страните по договора уговорки, които са валидни и
действителни, респективно, пораждат правни последици за страните по
правоотношението.
Следва да бъдат уважени и претенциите за сумата от 60,00 лева,
представляваща разноски за адвокатски услуги във връзка с обявяване на
предсрочна изискуемост на задълженията по Договор за кредит *** г., доколкото
по делото се установи, че същите разходи са извършени във връзка с неизпълнение
задълженията на кредитополучателя по договор за потребителски кредит ** г.
Представиха се и доказателства за действителното извършване на претендираните
разходи, като се установи и наличието на причинно-следствена връзка между
неизпълнение задълженията на кредитополучателя по договор за потребителски
кредит ** г. и извършването на тези разходи.
Искът за сумата от 44,00 лева, представляваща такси за действия по
7
ограничаване на негативните последици при просрочие, начислени по силата чл. 2,
ал. 2 от договор за потребителски кредит ** г. вр. с раздел XV, б. „В“, т. 10 от
Тарифа за таксите и комисионните на Ю АД, следва да се отхвърли. Съдът намира,
че вземанията на ищеца за сумата от 44,00 лева, представляваща такси за действия
по ограничаване на негативните последици при просрочие, начислени по силата
чл. 2, ал. 2 от договор за потребителски кредит ** г. вр. с раздел XV, б. „В“, т. 10 от
Тарифа за таксите и комисионните на Ю АД, са възникнали на основание
недействителни договорни клаузи. Ищецът е посочил, че горните такси се
начисляват в случай на забава в плащане по договора за потребителски кредит от
страна на кредитополучателя по договора и във връзка с предоставени услуги (в
това число, но не само, за телефонни обаждания, изпращане на кратки съобщения,
напомнителни писма и др.). Видно от изложеното от ищеца в исковото и
заповедното производство - такси за действия по ограничаване на негативните
последици при просрочие се начисляват ежемесечно, като размерът на самата
такса се определя на база броя дни забава на кредитополучателя в изпълнението на
задължението му по кредита за погасяване на уговорените погасителни вноски.
Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона
за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от
съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК.
Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Съдът намира, че с твърденията за въведени с договора клаузи за
начисляване на такси, дължими за действия по ограничаване на негативните
последици при просрочие, т.е. при определени условия след настъпване на падеж
на главните задължения, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.
33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост de facto е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът
приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Поради
това, те не пораждат права и задължения за страните.
Като допълнение, следва да се посочи, че видно от твърденията на ищеца
/изложени, както в хода на исковото, така и на заповедното производство/ такси за
действия по ограничаване на негативните последици при просрочие се начисляват
ежемесечно след настъпилата забава в изпълнение на задължението на
8
кредитополучателя за заплащане на уговорените погасителни вноски, като тяхното
начисляване и дължимост по никакъв начин не е обвързано от извършване на
действията, за които се твърди, че са уговорени. Горното е допълнителен аргумент
относно правилността на извода, че така начислените такси почиват на клаузи,
които са уговорени в противоречие на разпоредбата на чл. 33 от ЗПК. Още повече,
че нито се излагат твърдения, нито се представят доказателства, че такива
действия действително са извършени.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 706,72 лева
/действително от ищеца е внесена държавна такса в по-голям размер, а именно
746,16 лева, но в тежест на ответника следва да бъде възложена единствено реално
дължимата и заплатена от ищеца държавна такса за разглеждане на исковете; 2/ за
адвокатско възнагражение в исковото производство по гр. д. № 47022/2024 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 2499,64 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът Г. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, следва да бъде осъден да заплати
в полза на ищеца Ю АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
от 3115,16 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 47022/2024 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство гр. д. № 47022/2024 г., и не са представени доказателства за
извършването на такива, поради което в полза на ответника не следва да се
присъждат разноски в производството по гр.д. № 47022/2024 г., по описа на СРС,
ГО, 160 състав.
В полза на ищеца се дължат и разноски в заповедното производство за
заплатена държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете. В тази
връзка, следва да се посочи, че в случаите по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, единствената
последица от предявяване на исковете /за вземанията, за които заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено от заповедния съд/ в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, е възможността за заявителя да се ползва от вече заплатената в
9
заповедното производство държавна такса и да не внася същата в цялост в новото
исково производство по предявените осъдителни искове. В този смисъл, следва
извод, че ищецът има право на разноски за заплатена държавна такса в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от предявените по реда на чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, но не и на адвокатско възнаграждение, доколкото в
същата част заявлението на ищеца /заявител в заповедното производство/ е
отхвърлено с влязъл в сила съдебен акт и по аргумент от чл. 78 ГПК и сл., същият
няма право на разноски за адвокатско възнаграждение в това производство /освен в
частта, в която заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение, какъвто
е и настоящия случай/.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът Г. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, следва да бъде осъден да заплати
в полза на ищеца Ю АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
от 269,52 лева, представляваща разноски за държавна такса в заповедното
производство по ч.гр.д. № 17784/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Ю
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 430, ал. 1
ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 12 317,47 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит *** г.,
сключен между Ю АД, в качеството на кредитор и Г. Б. Г., в качеството на
кредитополучател, ведно със законна лихва от 07.08.2024 г. до изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница с правно основание чл.
430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 12 317,47
лева до пълния предявен размер от 12 667,98 лева.
ОСЪЖДА Г. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Ю
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 1073,94 лева, представляваща лихва за забава за периода от
05.06.2023 г. до 13.03.2024 г.
ОСЪЖДА Г. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Ю
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 430, ал. 1
ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 24,50 лева, представляваща
10
месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по
потребителския кредит, начислени по силата на чл. 5, т. 2 от договор за
потребителски кредит ** г.
ОСЪЖДА Г. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Ю
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 430, ал. 1
ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 60,00 лева, представляваща
разноски за адвокатски услуги във връзка с обявяване на предсрочна изискуемост
на задълженията по Договор за кредит *** г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на Ю АД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: *** против Г. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: *** осъдителен иск, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Г. Б. Г., ЕГН ********** да
заплати в полза на Ю АД, ЕИК **, сумата от 44,00 лева, представляваща такси за
действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, начислени по
силата чл. 2, ал. 2 от договор за потребителски кредит ** г. вр. с раздел XV, б. „В“,
т. 10 от Тарифа за таксите и комисионните на Ю АД.
ОСЪЖДА Г. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Ю
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***,чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
3115,16 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 47022/2024 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Ю
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***,чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
269,52 лева, представляваща разноски за държавна такса в заповедното
производство по ч.гр.д. № 17784/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11