№ 200
гр. К., 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100376 по описа за 2022 година
Гражданско дело № 20225510100376 г. е образувано по искова молба от
С.Г.Ж. с ЕГН **********, адрес: община К., с. О., ул. “****” *** чрез
процесуалния си представител адвокат С.А. Г., АК-П. против Община К.,
ЕИК *****, представлявана от Г.Г.С. — Кмет с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ и чл. 344, ал.1, т.3 от КТ.
Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че била незаконосъобразно
уволнена дисциплинарно със заповед №****/2*****r. на кмета на община К.,
и моли съда да я отмени и да постанови съдебен акт с който:
1.Да признае уволнението за незаконно;
2.Да осъди Община К. да й заплати обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради уволнението.
Сочи, че работила на трудов договор като специалист „Контрол на битови
отпадъци” към звено „Екологичен контрол” на община К. от ****** r. до
2***** г.
В заповедта за дисциплинарно уволнение били изписани множество правни
основания, всички формални твърдения без фактически oснования: не била
изпълнявала работата си в изискуемото количество и качество и неспазвала
техническите и технологически правила.
Сочи, че обработката и съхраняването на битови и строителни отпадъци била
правно регламентирана дейност, която се контролира от министерство и се
извършва с огромна по обем законова и подзаконова уредба. Не била тя
последната в йерархията служителка, която да обясни на кмета организацията
и функционирането на депо за отпадъци и какви права и задължения имали
работещите на това място.
Твърди, че обвинението по чл. 126, т.9 КТ будило недоумение за нейната
лоялност към работодателя. Против всякакви норми на трудовото
законодателство, по хрумване на кмета била изпратена на работа на 13 км. от
1
основното й работно място без инструктаж за реда на работа, без мерки за
безопасност, без специално облекло, без храна и вода и всичко останало
правно регламентирано за такъв вид дейност. Известно било, че работата на
депото била изключително вредна за здравето, предвид видовете отпадъци.
От заповедта за уволнение не й станало ясно кои поверителни сведения за
предприятието разпространявала по чл.187, ал.1, т.8 от КТ.
Моли съда постанови решение, с което:
1.Да признае уволнението за незаконно и да го отмени;
2.Да осъди Община К. да й заплати обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради уволнението, както и удържаната й сума от 400
лв. от заплатата за месец октомври 2021 г. и да й възстанови сумите дадени от
нея по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез
юрисконсулт Миглена Толева-Илиева.
Счита предявените искове за допустими, но неоснователни, поради което ги
оспорва.
Възразява срещу предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и по чл. 344,
ал.1, т.3 от КТ поради изтичане на предвиденият давностен срок в чл. 358,
ал.1, т.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 от КТ, исковете по спорове за
прекратяване на трудовото правоотношение, какъвто е в конкретния случай,
се предявявали в 2-месечен срок, а този срок, съгласно чл. чл. 358, ал.2, т.1 от
КТ започвал да тече от деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
В настоящия случай, трудовото правоотношение било прекратено със Заповед
№****/2***** г., считано от **** г., следователно двумесечният срок за
предявяване на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е изтекъл на 27.12.2021
г./почивен ден/, т.е. на ****** г. Видно било от входящият номер на исковата
молба, че същата постъпила в съда на 15.02.2022 г., т. е след изтичане на
предвидения в КТ срок за подаването й. По делото нямало данни същата да е
подадена по пощата или да е подадена до некомпетентен орган в срок. Била
подписана от ищцата на 13.02.2022 г. – след изтичане на срока. Счита, че с
изтичане на двумесечния срок правото на ищцата да оспорва законността на
уволнението се погасило по давност и с оглед това, според съдебната
практика, предявеният на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ иск, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и погасен по давност, тъй като това се
явява въпрос по съществото на спора.
По отношение на обективно съединения иск по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ за
изплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради уволнението, счита, че същият също следва да бъдат отхвърлен като
неоснователен, тъй като за неговото предявяване се прилага посоченият в чл.
358, ал. 1, т.2 от КТ – двумесечен срок, тъй като искът за отмяна на заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение спрямо него имал
преюдициално значение. В този смисъл била постоянната практика на ВКС.
Оспорва изцяло обективно съединените искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и 3 от КТ, за признаване уволнението на ищцата С.Г.Ж. от
длъжността „Контрол на битовите отпадъци“ при работодателя Община К. за
незаконно и неговата отмяна и за изплащане на обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради уволнението.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, сочи, че същият е
неоснователен по следните съображения:
По отношение твърденията на ищцата, че в заповедта за дисциплинарно
2
уволнение били изписани множество правни основания, всички само
формални твърдения без фактически основания както следва: „Не съм
изпълнявала работата си в изискуемото количество и качество и неспазила
техническите и технологическите правила“ – твърдението било необосновано.
Счита, че заповедта, с която било наложено дисциплинарното наказание
съдържала точно и ясно описание на извършеното нарушение, посочени били
всички документи и факти, които обуславяли налагането му, както и
конкретно посочване на нарушеният законов текст. Работодателят подробно
бил описал в какво се изразява допуснатото от служителя нарушение, по
начин, който бил разбираем за служителя.
По отношение на твърдението, че работодателят по едно хрумване изпратил
ищцата на работа на 15 км. от основното й работно място, без инструктаж за
реда за работа, без мерки за безопасност, без специално облекло, без храна и
вода било неоснователно.
С Допълнително споразумение №***** г. към Трудов договор №****** г., на
служителката било променено работното място от звено „Екологичен
контрол“ в направление „Чистота“ в Общинско предприятие КДиПИС, в
претоварна станция в местността „Каракос“ считано от ***** г. до ***** г.
Видно от него, изменението станало по взаимно съгласие между работодателя
и служителя.
Счита, че при налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е
спазил всички императивни разпоредби, касаещи процедурата по налагане на
наказание, както и съобразил тежестта на извършеното нарушение и дадените
обяснения на служителя.
Твърди, че обективно съединеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ: По иска за изплащане на
обезщетение за времето, през което останала без работа поради уволнението
и възстановяване на удържаната й сума от 400 лв. от дължимото за месец
октомври 2021 г. трудово възнаграждение - този иск бил акцесорен по
отношение на главния иск. Неоснователността на иска за признаване
уволнението на ищеца за незаконно и неговото отхвърляне, обуславяло
неоснователност и на акцесорния иск за изплащане на обезщетение.
Моли съда да отхвърли като неоснователни, предявените обективно
съединени искове от С.Г.Ж. против Община К.. Претендира разноски по
делото.
От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Между страните не се спори, а и от представеното трудово досие се
установява, че ищцата е работила в Община К. на длъжност: специалист
„Контрол на битовите отпадъци“ по силата на трудов договор, както и че
същия е бил прекратен съгласно Заповед №****/2***** г. на Кмета на
община К.. С Допълнително споразумение №***** г. към Трудов договор
№****** г., двустранно подписано, сключено на основание чл.119 от КТ,
страните са уговорили промяна на работното място от звено „Екологичен
контрол“ в направление „Чистота“ в Общинско предприятие КДиПИС, в
претоварна станция в местността „Каракос“ за период от ***** г. до ***** г.
Така съществувалото трудово правоотношение е прекратено едностранно от
работодателя, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено на ищцата
дисциплинарно наказание "уволнение" със Заповед № ****/2***** г. на
3
Кмета на община К., считано от **** г., с връчването й . Атакуваната Заповед
е връчена на ищцата на **** г., от когато и на основание чл. 195, ал. 3 КТ се
смята за наложено дисциплинарното наказание.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330, Ал.2, т.6 от КТ
и е издадена Заповед № ****/2***** г. на Кмета на община К.. В отговора на
исковата молба ответникът е въвел правопогасяващо възражение за изтекла
давност на искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ. Давността се прилага само
при възражение на една от страните по делото. Давността е период от време, с
изтичането на който законът свързва погасяването на правото на иск за
защита на права, които лицето е могло, но не е упражнило в течение на същия
този период от време, т.е. губи се правото на процесуална защита пред съда.
Исковете по трудови спорове се предявяват в сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 358 КТ. Тези срокове са давностни, а не преклузивни,
поради което съдът не следи служебно за спазването им и ги съобразява само
при релевирано от ответника възражение, както в настоящия случай.
В разпоредбата на чл.335, ал.2 от КТ законодателят е предвидил три хипотези
на прекратяване на трудовото правоотношение: при прекратяване с
предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието; при неспазване на
срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на
предизвестието и при прекратяване без предизвестие - от момента на
получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. В
настоящият случай трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ, което е едно от основанията за прекратяване на
трудовия договор, без която и да е от страните да дължи предизвестие.
Следва да се вземе предвид, че прекратяването на трудовия договор на
посоченото основание се извършва по волята само на една от страните по
него - работодателя. Следователно за да настъпи правният ефект на
прекратяването на трудовия договор в хипотезата по чл.330, ал.2, т.6 от КТ е
достатъчно работодателя да уведоми писмено работника/служителя, че
юридическият факт е настъпил и правоотношението се счита прекратено.
В настоящия случай, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
връчена на служителката на **** г., от която дата съдът счита, че е започнал
да тече двумесечния срок за оспорване на прекратяването. Изтичането на
давностния срок по чл. 358 от КТ погасява правото на иск и е основание за
неговото отхвърляне. Давностният срок за предявяване на искове по повод
прекратяване на трудово правоотношение съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ е
2-месечен и тече от деня на прекратяване на правоотношението - в случая
**** г. т. е. срокът за предявяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ
следва да се счита изтекъл на ****** г. Исковата молба, по която е
образувано настоящото производство, е депозирана в съда на 15.02.2022 г., т.
е. значително време след изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2
КТ. Ищцата, до приключване на устните състезания по делото, не е
ангажирала безспорни доказателства, установяващи сезиране на съда с
редовни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.3 от КТ срещу
процесната заповед до ****** г., включително.
Ответникът е релевирал основателно възражение за изтекла погасителна
давност, поради което съдът счита, че искът за отмяна на уволнението е
предявен след изтичане на 2-месечния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ, като това е
достатъчно за неговото отхвърляне без да се разглеждат и обсъждат
останалите факти и обстоятелства, касаещи наложеното дисциплинарно
4
наказание „Уволнение“.
Предвид изложеното предявеният на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ иск за
отмяна на уволнението със Заповед №****/2***** г. на Кмета на община К.
следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Предвид акцесорният характер на предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ и
обусловеността му от изхода на делото по иска за отмяна на уволнение, който
се отхвърля, следва че претенцията за присъждане на обезщетение за времето,
през което ищцата е останала без работа вследствие на уволнението също се
явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 180 лв., определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37,
ал.1 от ЗПП и чл.23, т.1 от НЗПП.
Въз основа на изложените по-горе съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Ж. с ЕГН **********, адрес: община К., с.
О., ул. “****” *** иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за
признаване на уволнението и за незаконно със Заповед №****/2***** г. на
Кмета на община К. и неговата отмяна като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Ж. с ЕГН **********, адрес: община К., с.
О., ул. “****” *** иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане
на обезщетение за оставането и без работа вследствие на уволнението като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.Г.Ж. с ЕГН **********, адрес: община К., с. О., ул. “****” ***,
на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК 180 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5