№ 1243
гр. Варна, 02.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. А.
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. А. Въззивно гражданско
дело № 20243100500639 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба входящ № 13941/19.02.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от С. Т. А., чрез процесуалния му представител адв. Н. И. от АК-Варна, срещу
решение № 4245/28.12.2023 г., постановено по гр. д. № 13850/2023 г. по описа на РС-Варна,
35-ти състав, с което съдът е: осъдил С. Т. А., ЕГН: **********, с адрес: с. Здравец, ул.
„Хайдушка поляна“ № 2, общ. Аврен, обл. Варна, да заплати на С. С. З., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Варна, ж. к. „Трошево“ 17, вх. А, ет. 3, ап. 29, сумата в размер на 942,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в паричната
стойност на собственото на ищеца - С. З. куче - Лара, порода „немски шпиц“, родено на
06.12.2012 г ., женско, бяло на цвят, чиято смърт е причинена от разкъсване от кучета,
собственост на ответника - С. А., на 26.07.2022 год., около 08:00 ч. сутринта; сумата в
размер на 2500,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени душевни болки, страдание, стрес, безпокойство, безсъние, чувство на
безсилие и яд, настъпили вследствие на смъртта на собственото на С. З. куче - Лара, порода
„немски шпиц“, родено на 06.12.2012 г., женско, бяло на цвят, чиято смърт е причинена от
разкъсване от кучетата, собственост на С. А., на 26.07.2022 год., около 08:00 ч. сутринта,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 19.10.2022 год. до окончателното им изплащане, на основание чл.50 от ЗЗД; както и
е осъдил С. Т. А. да заплати на С. С. З. сумата в размер на 850,00 лева, представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски пред РС-Варна.
Въззивникът – С. Т. А. счита обжалваното първоинстанционно решение за
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че е налице съпричиняване на
вредите, предвид, че кучето Лара е проникнало в собствения му недвижим имот, където
тогава обичайно са пребивавали неговите кучета – Кора и Бояр, порода „Средноазиатска
овчарка“. На следващо място счита, че С. С. З. не е претърпял така претендираните от него
имуществени и неимуществени вреди, предвид че кучето Лара се е отглеждало от
родителите му в къщата им в село Здравец, а той живее в град Варна и ги посещава
периодично и, след инцидента не е проявил заинтересованост, като не е извършил
погребален ритуал и не е потърсил кучето си. Счита, че по вина на бащата на С. З. кучето
Лара е проникнало в имота му, тъй като същият не е довършил работите по запълване на
оградата между двата съседни имота. Счита, че не следва да носи отговорност за
1
проникването на кучето Лара в неговия имот, поради бездействието на лицата под чийто
надзор то се е намирало. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал
показанията на свидетелката Лилия З.а, в частта им относно обстоятелството, че е видяла
кучето Лара захапано за главата от кучетата Кора и Бояр, които го издърпали, тъй като
оградата между двата съседни имота е висока 175 см. и е плътна и няма видимост. Счита
показанията й за противоречиви и неотговарящи на истината.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано
и незаконосъобразно, и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. В
условията на евентуалност, моли размерът на определеното обезщетение за вреди да бъде
намален, поради съпричиняване на вредоносния резултат.
Направено е доказателствено искане за приемане на актуална снимка, направена на
09.02.2024 г., от която е видна оградата, бащата на С. З., който държи в ръката си лопата и
почуква с нея, в момент, в който са пуснати кучетата на С. А. в двора му.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна – С. С. З., чрез процесуалния си
представител адв. И. В. от АК-Варна, е подала отговор на въззивната жалба, с който
моли съда да остави без уважение въззивната жалба, тъй като същата е
неоснователна и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като валидно,
законосъобразно и правилно.
Доказателствени искания не са направени.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба и отговора, намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Същата е редовна и следва да бъде приета за
разглеждане и разгледана по същество в открито съдебно заседание.
Направеното от С. А. доказателствено искане за приемане на актуална снимка,
направена на 09.02.2024 г., на която е заснета оградата, бащата на С. З., който държи в
ръката си лопата и почуква с нея, в момент, в който са пуснати кучетата на С. А. в двора му
е неоснователно, тъй като снимката е неотносима към правния спор и същото следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба входящ № 13941/19.02.2024 г. по
описа на РС-Варна, подадена от С. Т. А., чрез процесуалния му представител адв. Н. И. от
АК-Варна, срещу решение № 4245/28.12.2023 г., постановено по гр. д. № 13850/2023 г. по
описа на РС-Варна, 35-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направено от С. Т. А. доказателствено искане за
приемане на актуална снимка, направена на 09.02.2024 г., от която е видна оградата; бащата
на С. З., който държи в ръката си лопата и почуква с нея, в момент, в който са пуснати
кучетата на С. А. в двора му.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание за 15.04.2024 г.
от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3