Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.02.2018
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд гражданско отделение
На осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Антония Пенчева
Като разгледа докладваното от съдията
М. Стаматов
гражданско дело № 9185 по описа за 2017 год.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е
образувано въз основа на искова молба подадена от М.И.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, с
която се претендира да бъде прието за установено по отношение на Р.С.Б., ЕГН **********,
че е собственик по наследство от К. А. К.на 1/14 идеална част от имот с
идентификатор №10135.4501.1411 по КК на гр. Варна
одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на изп. дир. на АГКК, посл. изм. със
заповед № КД-14-03-639/06.03.2012г. на началник на СГКК, с обща
площ от 1152 кв.м., находящ се в СО „Ментеше,
както и да бъде осъдена ответницата да предаде на ищцата владението на реална
част от поземления имот с площ 539 кв.м., съвпадаща с имот пл. № 842 по КП на
ползвателите от 1978г. за м-ст „Ментеше”
– гр. Варна.
В исковата молба се сочи, че ищцата
е собственик на 1/14 ид.ч. от описания имот в
качеството й на наследник на К. А. К./поч.
22.05.1961г./ С решение № 809/31.07.2001г. на ПК – Варна на наследниците на К.
А. К.било възстановено правото на собственост върху нива в м-ст
„Караахмед чешме”, находяща се в терен по §4 от ЗСПЗЗ. ПНИ за местността бил
одобрен през 2003г. На 13.06.2008г. била издадена Заповед №
ПР-233/27.11.2006г. на кмета на р-н „Вл. Варненчик” - общ. Варна, за възстановяване в полза на
наследниците на К. А. К.на ПИ с
идентификатор 10135.4501.1411 по КК на гр. Варна с площ 1152 кв.м. С протокол №
13-М/17.12.2013г. всички наследници на К. А. К.били
въведени във владение на имота, като се установило, че част от него, съвпадаща
с имот № 842 по КП на ползвателите, се
ползва без правно основание от Р.С.Б..***/06.10.2014г. тази част от имота била
иззета от Р.Б., но впоследствие тя отново се настанила в нея. С влязло в сила
решение по гр. д. № 8232/2014г. ВРС бил отхвърлен иска на Б. да бъде приета за
собственик по давностно владение на имот със стар №
842. На 13.09.2016г. ответницата отказала да получи нотариална покана за
предаване на имота.
В законоустановения срок
по чл. 131 ГПК, от редовно уведомения ответник е подаден отговор с който
оспорва иска. Сочи, че процесният имот не е идентичен с имота посочен в решение №
809/31.07.2001г. на ПК и евентуално, че не са били налице основанията за
възстановяване правото на собственост на наследниците на Костадин Атанасов
Костадинов, тъй като той не е бил негов собственик преди колективизацията.
Твърди, че ответницата е собственик на имота на основание придобивна
давност от
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – нотариален акт № 768 от
Съгласно
заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че имот с № 842 по
КП / на ползвателите/ е идентичен с част от имот с идентификатор 10135.4501.1411
по КК на гр. Варна, т.е попада изцяло в него. Имот с идентификатор 10135.4501.1411
по КК на гр. Варна съвпада частично с имота възстановен с решение № 809/
31.07.2001г. на ПК, като попада в него, с изключение на 24 кв.м., предвидени за
път.
Въз основа на така установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 108 вр.
чл. 77 пр. 3 ЗС.,
За да бъде
уважен иск с такава правна квалификация (известен в теорията и практиката като ревандикационен иск), е необходимо по делото да бъде
доказано наличието на три кумулативно дадени предпоставки: че ищеца е носител
на правото на собственост върху вещта и осъществяваното спрямо нея владение или
държане от страна на ответника, без да има годно правно основание за това.
Целта на иска и на търсената с него защита е да върне на носителя на правото на
собственост фактическата власт върху вещта.
В
конкретния казус това означава, че в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобил
правото на собственост върху процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание – по реституция съобразно ЗСПЗЗ като
наследник на Костадин Атанасов Костадинов, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота. Респ. в
тежест на ответника е да установи, че владее имота на годно правно основание –
изтекла в нейна полза придобивна давност за периода
от 1978г. до исковата молба.
По делото е прието за безспорно на осн. чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК обстоятелството, че
ответникът осъществява фактическа власт върху процесната
реална част от поземления имот с площ 539 кв.м.,
съвпадаща с имот пл. № 842 по КП на ползвателите от 1978г. за м-ст „Ментеше” – гр. Варна. Не се спори по делото, а и от заключението по приетата СТЕ се
установява, че този имот попада в имота, за който са постановени решение № 809/
31.07.2001г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи
или възстановими стари реални граници в землището на Владиславово
и Заповед № ПР-233/27.11.2006г. на Кмета на Район „Вл.
Варненчик.
Налице
е влязло в сила съдебно решение постановено по гр. д. № 8232/2014г. на ВРС между същите страни с
предмет правото на собственост относно същата реална част от имота, но с
различно искане – да бъде прието за установено спрямо настоящите ищци, че не са
собственици. Съдът намира, че СПН на това решение обвързва страните досежно
всички въведени от тях и обсъдени в него правопораждащи и правопогасяващи факти
и правни доводи относно идентичния спорен предмет на двете дела – правото на
собственост върху процесния имот. В хода на производството по приключилото дело
е следвало да се наведат всички тези факти и твърдения, които са им били
известни, както и да представят всички релевантни доказателства. Навеждането на
такива твърдения и представянето на доказателства във връзка с тях в настоящото
производство е недопустимо, освен при наличието на основателни причини за
невъзможност да бъдат направени/представени в приключилото производство. В
т.см. пр. Решение №133/14.03.2011 по дело №2020/2009 на ВКС. Oтхвърлянето на отрицателния установителен иск е равнозначно на това да се уважи
положителен установителен иск относно същото право,
предявен от ответниците, тъй като и в двата случая
съдът по същество следва да отговори на въпроса дали ответниците
са носители на правото на собственост – дали то е възникнало от твърдения от
тях правопораждащ факт /в този смисъл решение № 1 от
13.07.2004 г. по гр.д. 372 /2003 г. на ВКС, ІV г. и решение № 530/05.07.2010 г.
по гр.д.№ 1560/2009 г. на ВКС, I ГО/. В процесния казус
това означава, че отхвърлянето на отрицателния установителен
иск за собствеността на имота, предявен от ищцата по него /настоящата
ответница/ въз основа на който е било образувано и приключило гр.д. 8232/2014г. на ВРС, води до
извод, че ответниците по него /един от които е
ищцата/ са негови собственици.
По гр.д. № 8234/2014г. на ВРС е прието, че ищцата по него /сега
ответница/ е била ползвател на процесния имот. Съгласно задължителната съдебна практика / пр. решение № 627 от 5.10.2010г. по
гр.д. № 1623/2009г. на ВКС/, когато изискванията на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за преобразуване правото на ползване в право на собственост
не са налице, ползвателят не е добросъвестен и
за да придобие имота по давност е необходимо да го е владял
необезспокоявано в продължение
на 10 години.
Към датата на установяване на това владение имотът следва да е бил възстановен на бившите му собственици
/тоест да е приключила предвидената
в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността/.
Този извод произтича от общия принцип, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече, както и от обстоятелството, че до постановяване
на позитивното решение имотът
не е индивидуализиран и намерението
на ползвателя да владее не
е насочено към точно определен обект и конкретното лице, което е негов собственик.
Прието е също така, че реституцията в
полза на ответниците - наследници на К. А. К.не е
приключила с постановеното решение №
809/ 31.07.2001г. на ПК. С изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68/1999 г./
реституционното производство е уредено като двуфазно: постановяване на решение
за признаване на правото на собственост при условията на пар. 4 - 4л, и издаване на заповед на кмета на
съответната община по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която имотът се
възстановява на бившите собственици или собствеността се придобива от
ползвателя, поради изкупуване на земята при наличие на предпоставки по пар. 4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Настоящото решение на ПК
е постановено при действието на тази редакция и следователно няма конститутивно действие. Установената в чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ забрана за придобиване по
давност на земеделски земи от лица, на които тези земи са били предоставени от
държавни или общински органи, касае само периода на владение преди влизане в
сила на ЗСПЗЗ. За давностно владение върху подлежащи на
реституция земеделски земи, установено до 22.11.1997г., е приложима
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, съгласно която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня
на влизане на тази разпоредба в сила. Владението след 22.11.1997г. би могло да
доведе до придобиване на право на собственост върху земята, само ако е било
установено, след като имотът е възстановен на бившите му собственици.
Следователно правноирелевантна е фактическа власт
върху имота осъществявана в периода до реституцията на имота с решение № 809/
31.07.2001г. на ПК. След тази дата и доколкото решението на ПК няма конститутивно действие, за индивидуализацията на имота се
изисква заповед на кмета по пар. 4к, ал.7 ПЗР на
ЗСПЗЗ. В случая се установи, че заповедта по § 4к е обсъдената такава с № ПР-233/27.11.2006г.
на Кмета на Район „Вл. Варненчик“. Т.е с издаването й е дефакто
е приключила реституцията, поради
което едва след тази дата би могло да започне да тече придобивната давност за имота /в т. см. решение № 204/15.07.2011г. по гр.д.№
99/2011г. на ІІ ГО на ВКС; решение № 112/05.03.2010г. по гр.д.№ 981/2009г. на
ІІ ГО на ВКС; решение № 469/21.05.2009г. по гр.д.№ 905/2008г.
на І ГО на ВКС; решение № 584/25.09.2009г. по гр.д.№ 2949/2008г. на І ГО на ВКС
и други/. От 13.06.2008г., когато заповедта е
влязла в сила, срокът от 10г. не е изтекъл. С тези
мотиви искът е отхвърлен изцяло. Следва да се отбележи, че давностния
срок е бил прекъснат и на 18.06.2015г.,
когато реституираните собственици са били въведени във владение срещу
настоящата ищца.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че въпросите за законосъобразността
на решение
№ 809/ 31.07.2001г. на ПК, гр. Варна и Заповед по § 4к ЗСПЗЗ № ПР-233/27.11.2006г. на Кмета на Район „Вл. Варненчик“, Община Варна е недопустимо
да бъдат преразглеждани в настоящия процес, тъй като те са обсъдени като
основен мотив в решението по гр.д. №8234/2014г.
на ВРС, възпроизведен и в диспозитива му, за да не
бъде зачетен аргумента на ищеца /настоящ ответник/ за изтекла в негова полза придобивна давност в периода преди 13.06.2008г. и по
същество е обусловил произнасянето по въведения спор за собственост спрямо процесната
реална част от имота. Отделно от това, в контекста на оспорването в настоящия
процес на придобитото от наследодателя право на собственост преди
одържавяването на земеделските земи, следва да се сподели задължителното
тълкуване дадено от ВКС в ТР № 9/2012г. на ОСГК на ВКС, според което „Ответникът по
иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя
върху имота права по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да възразява, че лицето,
на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не
е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният
имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.“ Това е още едно
основание възраженията на ответник да не бъдат споделени.
Реституцията е
специфичен способ за придобиване от физически и юридически лица на право на
собственост върху имоти, отнети им от държавата в минал момент. Предвид така
установената законосъобразно приключило в полза на ищеца реституционна
процедура следва, че на основание чл. 77 пр. 3 ЗС се легитимира като собственик
на идеална част съобразно наследствената й квота от гореописаната реална част
от имот с идентификатор №10135.4501.1411 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г.
на изп. дир. на АГКК, посл. изм. със заповед № КД-14-03-639/06.03.2012г. на
началник на СГКК, с обща площ от 1152 кв.м., находящ
се в СО „Ментеше.
Следва да се
обсъди по същество въпросът за наличието на изтекла в полза на ответницата давност
от влизане в сила на решението по гр.д.
№ 8232/2014г. до предявяване на
настоящия иск по чл. 108 ЗС – 03.07.2017г., при липса на спор относно лицето
осъществяващо фактическата власт върху имота през този период. Доколкото
характера на осъществяваното владение според съда е било недобросъвестно по см.
на чл. 79 ал. 1 ЗС, е необходимо изтичане на срока посочен в същата норма – 10
години, за да бъде приложен чл. 77 пр. 2 ЗС. Предвид посочените по-горе дати е
видно, че този срок не е изтекъл, поради което възражението на ответника за
придобиване на правото на собственост по давност е неоснователно.
Съобразно с
горните изводи, искът по чл. 108 ЗС следва да бъде уважен досежно реалната част
от поземления имот.
При този изход на спора, в полза на ищците следва да се присъдят на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК сторените от нея по делото съдебно –
деловодни разноски, възлизащи според представения списък по чл. 80 ГПК на общо
от 1949,80 лв. /депозит за изготвяне на
СТЕ, държавни такси и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 вр. чл. 77 пр. 3
от ЗС
по отношение на Р.С.Б., ЕГН **********, че М.И.И.,
ЕГН **********, с адрес *** е собственик по наследство
от К. А. К.на 1/14
идеална част от имот
с идентификатор №10135.4501.1411 по КККР на гр. Варна
одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на изп. дир. на АГКК, посл. изм. със
заповед № КД-14-03-639/06.03.2012г. на началник на СГКК, с обща
площ от 1152 кв.м., находящ се в СО „Ментеше,
като ОСЪЖДА Р.С.Б., ЕГН ********** да
предаде владението на реална част от гореописания имот с площ 539 кв.м., съвпадаща с
имот с пл. № 842 по КП на ползвателите от 1978г. за м-ст
„Ментеше” – гр. Варна /обозначена с лилав контур на
комбинирана скица към заключението на вещото лице – л. 91 от делото, която
съдът обявява за неразделна част от настоящото решение/, на собственика на 1/14 идеална част от него
М.И.И., ЕГН **********, с адрес ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Р.С.Б., ЕГН ********** да
заплати на М.И.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 1949,80 лева, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: