Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – първи състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при
секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Дилова
административно дело № 864/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Производството по делото е образувано по жалба
подадена от А.Н.С. *** против Решение № Ц- 2153-14-56/24.08.2020г. на Директора
на ТП на НОИ Плевен, с което е
потвърдено разпореждане № **********/01.04.2020г. на Ръководител на ПО като
правилно и законосъобразно. В жалбата се твърди, че оспореното решение е
неправилно и незаконосъобразно.Твърди, че жалбоподателката следва да получава и
лична пенсия за инвалидност, освен социална пенсия поради наличие на общо
заболяване. Твърди се, че след освидетелстването от ТЕЛК е депозирала заявление
за инвалидна пенсия, но и е била отказана с мотив, че и липсва трудов стаж.
Моли съда да отмени решението.
Жалбоподателката редовно призована се явява лично в
съдебно заседание. Изразява становище да се уважи жалбата.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ-Плевен, редовно
уведомен за откритото съдебно заседание, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО,
доколкото решението е получено на 01.09.2020 г., видно от клеймото на обратната
разписка на л.10, а жалбата е подадена на 15.09.2020 г., видно от пощенското
клеймо, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд Плевен, първи състав, като провери
законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.
От събраните доказателства се установява следното от
фактическа страна:
От приложеното по делото заявление № 669 от 15.02.2006
г. се установява, че А.Н.С. е подала заявление за отпускане на пенсия за
инвалидност, тъй като към този момент няма 3 години стаж.
По делото е представено ЕР на ТЕЛК № 0154/13 от
31.01.06г., от което се установява, че на жалбоподателката е определена 95%
трудова неработоспособност, като срокът на инвалидността е определен на 2
години до 01.01.2008г.
От представеното разпореждане №**********/
20.03.2006г. е видно, че на А. С. е отпусната социална пенсия за инвалидност в
размер на 75,60 лв.
Видно от представеното по делото заявление №
201/15.01.2007г. е, че А.Н.С. е поискала да и бъде отпусната лична пенсия и/или
добавка по чл. 84 КСО за инвалидност и общо заболяване. От представеното по
делото разпореждане № 290/22.02.2007г.е видно, че поради това че А.С. няма 3
години осигурителен стаж съгл. Чл. 75 от КСО е отказано да и бъде отпусната
лична пенсия за инвалидност и общо заболяване. По делото е представено
заявление № 52129/22.10.2013г., от което се установява, че А. П. е поискала да
и бъде отпусната лична пенсия за инвалидност и общо заболяване плюс социална.
От представеното разпореждане № **********/29.11.2013г.
е видно, че на А. П. считано от 14.11.2013г. е отпусната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в минимален размер съгласно чл. 75 ал.4 от КСО и лична
социална пенсия за инвалидност в общ размер 187,75 лв. С разпореждане № **********
е изменена личната песни яза инвалидност поради общо заболяване и социалната
пенсия за инвалидност в размер на 187,75 лв. Видно от разпореждане №
**********/01.01.2019г. е, че е прекратено изплащането на социалната пенсия за
инвалидност и на осн. чл. 101 от КСО на П. е определена пенсия за инвалидност
поради общо заболяване по чл. 74 от КСО
в размер на 217,98 лв. Видно от отбелязването в разпореждането е, че
жалбоподателката е уведомена, че лицата със социална пенсия за инвалидност
прекратени считано от 01.01.2019г. имат право на месечна финансова подкрепа
отпусната по реда на ЗХУ и изплащани от АСП, като размерът не трябва да бъде
по- нисък от размера на прекратената пенсия.С разпореждане от 04.05.2020г. на А.
П. е определена лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване по чл. 75 ал.4 от КСО в размер на 230,40 лв. Разпореждането е обжалвано от А. П. , която
счита че следва да получава и лична пенсия за инвалидност тъй като отговаря на
условията за това.С решение №
ц2153-14-56/24.08.2020г. жалбата на А. П.
е отхвърлена, а разпореждането - потвърдено.
За да отхвърли жалбата, директорът на ТП на НОИ е
приел, че съобразно разпоредбата на пар. 7 ал.1 от ПЗР на ЗХУ в сила от 01.01.2019г., от 01.01.2019г.
социалните пенсии за инвалидност
изплащани съгласно пар. 22 от ПЗР
на КСО се прекратяван служебно от НОИ, като на лицата които са получавали
тези пенсии от 01.01.2019г. АСП изплаща
сума, съставляваща месечна финансова подкрепа. Съобразно цитираните разпоредби
на осн. чл. 96 ал.1 т. 4 от КСО във вр. с пар. 7 ал.1 от ПЗР на ЗХУ считано от
01.01.2019г. е прекратена социалната пенсия за инвалидност и е разпоредено на
А.П. да се изплаща само лична пенсия за инвалидност и общо заболяване. С
последващо разпореждане от 01.04.2020г. пенсията на А.П. е преизчислена
служебно, считано от 01.04.2020г. с придобития от нея осигурителен стаж положен
след пенсионирането или след последното преизчисляванне на пенсията. Директора на ТП на НОИ е приел, че пенсията
на жалбоподателката е определена правилно, поради което е отхвърлил жалбата и е
потвърдил оспореното разпореждане.
По делото не се спори, че фамилното име на
жалбоподателката е променено от С. на П.. Това се установява и от извършената
констатация на лична карта на жалбоподателката.
Така установеното от фактическа страна води до
следните правни изводи:
Оспореното Решение Ц-2153-14-56/24.08.2020г. на
директора на ТП на НОИ – Плевен е издадено от компетентен орган чл. 117, ал. 1
от КСО, в рамките на неговата компетентност, в предвидената от закона форма –
чл. 117, ал. 3 от КСО, при спазване на процесуалните правила при неговото
издаване, поради което същото не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
Разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 3а от КСО (редакция
- ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е създавала право на лицата
да получават едновременно лична пенсия за осигурителен стаж и възраст или за
инвалидност и социална пенсия. Съгласно изречение 2 при право на повече от една
пенсия се е получавала по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от
останалите. Когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се е
изплащала в размер 25 на сто съгласно изречение 3.От 01.01.2015 г. разпоредбата
на чл. 101 от КСО е изменена (ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.).
Съгласно т. 4а от ал. 1 на чл. 101 от КСО не могат да се получават едновременно
следните пенсии: социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и
персонална пенсия с друг вид пенсия.С преходната разпоредба на § 22т (нова -
ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) е предвидено, че социалните
пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2014 г. и
изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а,
продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане
на срока, за който са отпуснати. Съдът намира, че прекратяването на социалната
пенсия за инвалидност на основание § 7,
ал. 1 от ПЗР на ЗХУ във връзка с чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е извършено при
правилно тълкуване и прилагане на приложимите за материалноправни разпоредби.
Съгласно разпореждане от 08.01.2014г. А. П. получава инвалидна пенсия за общо
заболяване, определена от 14.11.2013 г., както и социална пенсия за
инвалидност, като именно последната е прекратена на основание чл. 96, ал. 1, т.
4 от КСО и § 7 от ПЗР на ЗХУ. В
разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е посочено, че прекратяването на
пенсията се извършва при отпадане на основанието за получаване. Изплащането й в размер 25 на 100 съвместно с
инвалидна пенсия е произтичало от заличеното от 1.01.2015 г. второ изречение на
чл. 101, ал. 3а от КСО, което е давало право на едновременното им получаване. С
изменението на КСО (ДВ, бр. 107/2014 г.) в редакцията на чл. 101, ал. 1, т. 4а
(в сила от 1.01.2015 г.) е предвидено обаче, че не може да се получават
едновременно посочените в закона пенсии, вкл. социална пенсия за инвалидност
(какъвто е настоящият казус), с друг вид пенсия. Съобразно правилото на чл. 96,
ал. 1, т. 4 от КСО пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за
получаването й. По силата на § 7, ал. 1
от ПЗР на ЗХУ от 1 януари 2019 г. социалните пенсии за инвалидност, изплащани
съгласно § 22т от ПЗР на КСО, се прекратяват служебно от Националния
осигурителен институт на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО и на лицата,
които са получавали тези пенсии, от 1 януари 2019 г. Агенцията за социално
подпомагане изплаща сума в размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70,
като индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 не се изготвя. Видно от
разпореждане №
14190127501/01.01.2019г.е, че на осн. чл. 96 ал.1 т.4 от КСО във вр. с пар. 7
ал.1 от ПЗР на ЗХУ социалната пенсия за инвалидност на А.Н. П. е прекратена. От
изложеното следва изводът, че с оглед императивната норма на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗХУ, административния
орган, работещ в условията на обвързана компетентност няма право на преценка
дали следва да прекрати отпуснатите по § 22т от ПЗР на КСО социални пенсии за
инвалидност или не. Правилно е възприето от страна на административния орган,
че с приетият нов параграф § 7, ал. 1 от
ПЗР на ЗХУ от законодателя, в сила от 01.01.2019 г. е предоставено право на
пълнолетните лица с трайни увреждания, получаващи досега социална пенсия за
инвалидност да получават нов вид финансова помощ, не по силата на КСО, а по
силата на ЗХУ. Поради изложеното, жалбата срещу жалбата срещу Решение № Ц- 2153-14-5
от 24.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ Плевен
е неоснователна. Не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, а жалбата на А. П. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Плевен,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н. *** ЕГН **********, срещу
Решение № 2153-14-56 от 24.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което
е оставено без уважение жалба с вх. № Ц
1012-14-91/22.07.2020г. срещу Разпореждане № ********** от 01.04.2020 г. на
Ръководител "ПО" в ТП-НОИ гр. Плевен като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: