П Р О Т О К О Л
Гр. София, 18 януари 2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: ПЕТЯ
КРЪНЧЕВА
Съдебен секретар: ВАНЯ ГАДЖЕВА
Прокурор: МАРИЯН
АЛЕКСАНДРОВ
сложи за разглеждане
докладваното от съдия КРЪНЧЕВА НОХД № 5271 по описа за 2018 г.
На именното повикване в 10.20 часа /поради
липса на съдебна зала до момента/, се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Л.Л.Р. –
редовно призован, явява се лично и с адв.М.Д. – от
САК, надлежно упълномощен защитник, с представено по делото пълномощно, в това число и в днешното
с.з.
ПРОКУРОРЪТ: В готовност съм за провеждане на разпоредително заседание.
Да се даде ход на делото.
Адв.Д.: Получили сме съдебните документи
преди повече от 7 дни. Готови сме да вземем отношение по въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК. Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ Л.Л.Р.:
Получил съм препис от обвинителния акт, както и от разпореждането на съда преди
повече от 7 дни, готов съм да взема отношение по въпросите в нормата на чл.248 НПК.
СЪДЪТ, с оглед становището на страните и като съобрази наличието на законоустановени
предпоставки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, и в
конкретност – за даване ход на разпоредително заседание в това с.з.
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРЕДОСТАВЯ възможност на
страните за изразяване на становища по въпросите, визирани в нормата на чл.248,
ал.1 НПК, а именно:
– Подсъдно ли е делото на съда?
– Има ли основание за прекратяване или
спиране на наказателното производство?
– Допуснато ли е на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимият, на
пострадалия или на неговите наследници?
– Налице ли са основания за разглеждане
на делото по реда на особените правила?
– Налице ли са основания за
разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, и извършването на съдебно – следствени действия
по делегация;
– Взетите мерки за процесуална принуда;
– Искания за събиране на нови
доказателства;
– Насрочване на съдебното заседание и
лицата, които следва да се призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г–жо Председател, считам, че делото е подсъдно на
СГС. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство; не е допуснато на ДП съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия, пострадалия, и на неговите
наследници. Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда
на особените правила, както разглеждане на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник, и за извършването на съдебно
– следствени действия по делегация. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля да
насрочите делото и да призовете лицата, посочени в списъка на обвинителния акт.
Адв.Д.: Уважаема
г–жо Председател, с всичко казано от прокурора – по отношение подсъдност, взети
мерки за процесуална принуда, искане, насрочване – съм съгласна. По останалите въпроси,
обаче, имам възражения.
Първото възражение – ако
се приеме, че не са допуснати процесуални нарушения на ДП, то реда за
разглеждане на настоящото производство и обвинение, което е внесла СГП, и
съобразно предвиденото наказание, е различен. Моят доверител не е осъждан, има
чисто съдебно минало, от престъплението не са настъпили имуществени щети, които
да искат обезпечаване. Съобразно предвиденото наказание по чл.258 НК –
задължение на Прокуратурата е да установи, че редът на разглеждане на това
производство е друг, а именно – освобождаване от наказателна отговорност, с
прилагане на административни наказания. Това е вариантът, с който се гарантират
най–добре правата на подсъдимото лице, с оглед на това, че в производството по чл.78а НК, респективно по особените правила за освобождаване, не е задължително
участието на прокурор, няма и възможност да бъде предявен граждански иск, или
да участва частен обвинител. С оглед на това и съгласно вечния принцип, който
се отстоява в съда, считам, че Прокуратурата не е подбрала законовия ред, по
който следва да бъде разгледан обвинителния акт, който същата е внесла, и Вие следва
да преминете към административно–наказателно производство за внесеното обвинение.
Отделно от това, правя
следните възражения – по допуснатите съществени процесуални нарушения на ДП, обвинението
което е внесено срещу моя доверител, като един от собствениците на хостинг за
предоставяне на електронни услуги, е квалифициран по чл.258, т.е. – попречил на
органа по приходите, да изпълни служебни задължения и това е квалифицирано като
престъпление. Изхождайки, че моят доверител не е спрял сайта на един магазин и
това би било нарушение на чл.273, към което сочи като бланкетна
норма Прокуратурата. Систематическото място на чл.273, ал.1 ДОПК, се намира в
главата „Административно–наказателни разпоредби“ – този закон, както и всички
останали специални закони – за ДДС, за КПО и останалите, имат предвид
задълженията към участниците в едно административно производство, и съгласно чл.13
– той урежда задълженията на този, който подава към органа на приходите или
този, срещу който органът на приходите е насочил своята административна,
контролна или друга дейност, да бъде длъжен да оказва съдействие, и неслучайно съдебната
практика изобилства с подобен род казуси. Ако от мен искат документи или всички
останали неща, които са необходими да си изпълни служебните задължения, да установи
– дали укривам данъци, дали продавам без фиш – тогава аз съм човекът, който не
оказва съдействие и подлежа на административна санкция, такава каквато е
предвидена – между 200–5000 лв., в зависимост дали е ФЛ, ДлЛ
или ЮЛ. В този смисъл считам, че моят доверител не може да разбере обвинението,
което е предявено срещу него – в какво качество той е длъжен като получи една
молба „Моля, спрете сайта“, и той веднага да отреагира,
и да спре сайта. Това е недопустимо, защото нормативната уредба не дава отговор
на въпроса „Следва ли да бъде спрян сайтът?“, това да бъде мярка, която да бъде
ползвана от органите по приходите, и задължението за спиране да бъде отправено
към Хостинг компанията. За първи път, уреждане е дадено с изменение в няколко
закона, които са почти еднотипни, и влизат в сила от 01.01.2019
г. – неслучайно пресата гръмна с няколко заглавия, а именно, че СРС е спрял по
искане на КФН 40 сайта – как НАП, респективно органът по приходите, може да
поиска спиране на сайта, след като в неговите правомощия, ако открие такова
нарушение, може да затвори магазина, като спре достъпа на този който продава,
до стоките които са в него, да изнесе стоките, и да установи контрол върху тях,
както и по съответният ред да отбележи, че той е нарушител и следва да търпи
санкции. Санкцията и заповедта, която е издадена, има насоченост към нарушителя
на задълженията – този, който е хванат в нарушение, тази заповед за
принудителна административна мярка, на която е дадено предварително изпълнение,
без да се чака влизането ѝ в сила, няма никакво императивно действие
спрямо моя доверител. Поради това и като имаме предвид състоянието на
нормативната уредба, г–н Р. си задава въпроса – „На какво основание органът на
приходите, след като пише „Моля преустановете ползването“, иска от мен
съдействие?“ – на пазара ли сме, в какви отношения сме един спрямо друг –
приятелски? Той е длъжен да се снабди със заповед за спиране на този сайт и да
я даде за изпълнение на Хостинга. А по желание, да
бъде квалифицирана като престъпна дейност, е незаслужена обида към човек.
Законът когато забранява нещо, го забранява изрично, оповестява го – хората са
свикнали да спазват поведение на забрани и на разрешения, когато ги познават,
когато ги знаят, когато ги има. Той предоставя хостинг услуги, дава възможност да
бъдат ползвани, но няма право да спира и никой не го упълномощава да спре даден
сайт, защото той го ползва неправомерно. Независимо от моята увертюра за нормативната
уредба, аз съм извадила от нормативните актове новата регулация, че това се
извършва с 3 последователни периода – издаване на заповедта, 3 дневен срок –
ако той не изпълни заповедта, която е отправена към наказаното лице, тогава в 7
– дневен срок отива пред съда, за да иска разрешение за издаване на заповед да
спре сайта който ползва. Иначе, на този етап, към момента на събитието –
м.септември 2017 г., нямаме нормативна база, на която да бъде искано от Хостинга да спре този сайт, и той да го спре, и оттам да се
казва, че е попречил на орган на властта да изпълни задължението си.
Независимо от това което
казах, второто ми възражение касае прокурора, който разполага с всички данни по
разследването – имаме заповед, която е издадена към определено лице, което е
административно отговорно, обжалвало е заповедта, която е потвърдена за
предварителното изпълнение. Човекът е имал забрана за достъп до магазина, както
и да не ползва сайта – от всички данни по делото, се установява, че нито е
влизал в магазина, нито сайтът е ползван за някаква търговия през периода на
спирането, до периода на възстановяване на дейността на този магазин, а това
става винаги, когато той си внесе глобата – и това е направено. Какви вреди или
какви нарушения толкова тежки сме извършили, за да бъде квалифицирано като
престъпление – това е човек, който се занимава с интелектуален продукт, той
няма криминални регистрации. За да съобрази своето поведение, той трябва да
знае закона – ако там не е регулирано, какво престъпление, каква отговорност се
иска от него? В този смисъл считам, че правото на защита на доверителя ми на
узнаване обективната същност на обвинението, нормативната база на която се
изгражда, е неясна и това нарушава правото му на защита – той няма практическа
защита. След като законът не го е разпоредил – каква защита, и от къде да я
търси? Поради тези причини считам, че нарушението е толкова съществено, че
влияе на правото на защита, а е и нарушен материалният закон, след като то е
квалифицирано по този текст. Това са моите основни възражения, затова че е
внесен един обвинителен акт, който не съдържа елементите на деянието, с умисъла,
който се декларира, че е пряк – какво значи пряк умисъл – да те молят да
направиш нещо, което никъде не е урегулирано, и да казват, че ти с пряк умисъл
отказваш на органа да му дадеш съдействие. В този смисъл считам, че производството,
което е образувано по този обвинителен акт, следва да бъде прекратено –
органите по разследването не са вложили истинският смисъл на закона,
очакванията от гражданите да съдействат на органите на прихода и неправилно са
тълкували разпоредбите по чл.273, ал.1, а именно, че този човек е длъжен да
спре сайта с едно известие на шефа на НАП. В този смисъл считам, че следва да
прекратите производството окончателно, поради липса на престъпно деяние по чл.21,
ал.1, т.1 НПК, или да прекратите съдебно производство поради изложените от мен
съображения за нарушено право на защита на доверителят ми.
Ако не уважите искането
ми, моля да насрочите делото, но по реда по който законът разпорежда, а именно
– като административно производство.
ПОДСЪДИМИЯТ Л.Л.Р.: Придържам се към казаното от моя
адвокат, няма какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: След пледоарията на колегата бих казал, че всичко което
чухме е много добре, но това е по същество на делото. Относно нарушените права
на подсъдимия – считам, че не са нарушени, а от цялата пледоария разбрах, че
същият е знаел какво трябва да направи, а е считал, че не е длъжен, което
отново е въпрос по същество.
Относно това, че съдът
следва да насрочи делото по реда на чл.78а НК, считам, че това към момента е
невъзможно, тъй като е внесен обвинителен акт и по този начин, дори да са
нарушени нечии права, те не са съществени, тъй като съдът с постановяване на
присъдата, може да приложи разпоредбите на чл.78а НК и да наложи административно
наказание, т.е. считам, че делото следва да бъде насрочено, а не да бъде
прекратено.
Адв.Д. /реплика/:
Доверителят ми навсякъде твърди, че е възложил становище по правните въпроси,
които са поставени за спиране на сайта на Адвокатската колегия – какъв умисъл
ще има той, след като се е консултирал с адвокат? По делото има писмо от шеф на
НАП, който казва, че има проблем в практиката – кое е търговски обект, тъй като
в дефиницията която е дадена, не се включва сайт.
СЪДЪТ след съвещание, с оглед разпоредбата на чл.248, ал.5 НПК, след като изслуша
прокурора, защитата и подсъдимия Л.Л.Р. в днешното
с.з., намира, че действително не са налице основания за спиране или
прекратяване на наказателното производство, в насока на което и не приема за
основателно направеното искане от защитата за прекратяване на НП поради липса
на престъпно деяние на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, касателно
твърдяното от СГП за извършено от подс. Р. престъпление,
доколкото това е въпрос по същество след преценка на основните въпроси, регламентирани
в текста на чл.102 НПК.
Настоящият съдебен състав
счита и, че делото е подсъдно на СГС на основание чл.35, ал.2 НПК.
Същевременно, след запознаване
с материалите по делото и с повдигнатото спрямо подсъдимия Р. обвинение, за
престъпление по чл.258, ал.1 НК, настоящият съдебен състав прие, че на фазата
на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия да научи за какво
престъпление е привлечен в това му качество, по смисъла на чл. 248, ал 1, т. 3,
вр. чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, изразяващи се
в неясно, неточно и непрецизно формулирано обвинение спрямо конкретното
подсъдимо лице както с постановлението за повдигане на обвинение на досъдебна
фаза, така и с изготвения и внесен в съда за разглеждане обвинителен акт,
конкретизиращ обвинението, предмет на доказване по настоящото производство.
Поради изложеното, образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено,
в който смисъл прие за частично основателни направените искания от защитата, с
оглед изложената аргументация, относно нарушено право на защита на подсъдимото
лице.
Съображенията на съда в
тази насока, са следните:
Съдебното производство по НОХД №
5271/2018 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение
(НО), 4-ти състав, е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1, вр. чл. 246, ал. 1 от НПК, въз основа на внесен в съда
обвинителен акт от прокурор при Софийската градска прокуратура срещу Л.Л.Р., за осъществен състав на престъпление по чл. 258, ал.
1 от НК.
С обвинителния акт срещу Р. е
повдигнато обвинение за това, че на 25.09.2017 г., в гр. София, противозаконно
е попречил на орган по приходите – А.В.Т., изпълняващ длъжността директор на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, да изпълни свое законово задължение –
да изпълни заповед за налагане на ПАМ № 0314696/05.09.2017 г. за ограничаване
на достъп до сайт ******.bg, стопанисван от фирма „Т.Ю.“
ЕООД, ЕИК ******– престъпление по чл. 258, ал. 1 от НК.
Съображенията на съда с
оглед допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения, предвид неточно, неясно и непрецизно формулирано обвинение, се
свеждат главно до липса на описание и конкретика на
обстоятелства, които следва да бъдат визирани във внесения пред СГС за
разглеждане обвинителен акт. Част от възраженията на защитата по отношение същността
на това обвинение, съдът намира за основателни, доколкото с оглед съображенията,
които съдът ще изложи по–долу, действително е налице обвинение, което не може
да бъде разбрано в смисъл, изискващ се от процесуалната норма, за да не бъде
накърнено правото на защита на подсъдимото лице да разбере точната формулировка
на обвинението, и съответно поведението, което е следвало да бъде извършено от
него, с оглед ненарушаване на съответната материално–правна разпоредба. По–голямата
част от възраженията на защитата, настоящият съдебен състав прие за такива,
които касаят делото по същество, относно субективната страна на конкретното
престъпление и негова правна квалификация – обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени от съда, който следва да разгледа предмета на обвинението по
същество и да се произнесе със своя краен окончателен акт, относно наличието
или не на извършено престъпление, на това дали то е виновно извършено, и в
какво се изразява.
В този смисъл, съображенията
на съда по отношение на допуснати съществени процесуални нарушения, са
следните:
На
първо място, констатира се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат твърдения относно механизма
за извършване на инкриминираното деяние. Твърди се, че обв.
Р. на два пъти отказал да изпълни заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 0314696/05.09.2017 г., издадена от орган по
приходите – А.В.Т., втория път – след влизане в сила на определение №
6391/18.09.2017 г. по адм. дело № 10464/2017 г. по
описа на АССГ, и с това осъществил изпълнителното деяние на вменения му
престъпен състав.
Никъде
в обстоятелствената част на обвинителния акт, обаче, не са изложени фактически твърдения относно това, по какъв начин органът по приходите е
следвало да приведе в изпълнение заповедта за налагане на ПАМ, какви са били
задълженията на обв. Р. в качеството му на управител
на „С.БГ“ ООД по изпълнение на заповедта и от къде произтичат вменените му от
прокурора задължения, какво е било дължимото поведение на Р. във връзка с
изпълнение на издадената от Т.заповед, респ. дали Р. е бил задължен да действа
и противозаконно е бездействал, според обвинението, или е бил задължен да
бездейства и противозаконно е предприел активно поведение.
В
тази връзка и в тази част, искането на защитата се явява напълно основателно,
предвид липсата на посочване на тези фактически обстоятелства, които следва да
залегнат в изложението на обстоятелствената част във внесения за разглеждане обвинителен
акт.
Нещо повече, в обстоятелствената част
на обвинителния акт се съдържат твърдения, че обв. Р.,
с факта на изпращане на писмо до св. Т., противозаконно отказал да изпълни
заповедта за налагане на ПАМ. В диспозитивната част
на акта, изпълнението на заповедта е очертано като законово задължение на
органа по приходите, което обвиняемият попречил да бъде изпълнено. При това не
става ясно – чие задължение е било
изпълнението на заповедта – на обв. Р., или на
органа по приходите, и какво е правното основание за изпълнение на заповедта.
По този начин за съда и страните остава неясна волята на държавното обвинение, касателно инкриминираното деяние, чрез което според
прокурора, е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 258,
ал. 1 от НК.
Липсва яснота не само относно правно дължимото поведение на
обвиняемия, а и относно времевия период,
в който обв. Р. е следвало да изпълни вмененото му
задължение във връзка с издадената заповед за налагане на ПАМ, което от своя
страна, води до невъзможност да се прецени въз основа на какви фактически
изводи прокурорът е приел, че деянието е осъществено именно на 25.09.2017 г.
Твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт в тази насока са
необходими, доколкото престъплението по чл. 258, ал. 1 от НК е формално или още
на просто извършване, като формата на изпълнително деяние е очертана в закона
като „пречи“ на орган на власт, сочещо, че се инкриминира продължено
престъпление. Същевременно, с внесения за разглеждане обвинителен акт се
вменява еднократно действие – изпращане на писмо до орган по приходите, с което
се твърди, че обвиняемият окончателно е попречил за изпълнението на задълженията
на този орган по приходите. Ето защо е от значение в обвинителния акт да се
посочат фактически доводи относно
датата/периода, в който обвиняемият е имал задължения да изпълни издадената
заповед за налагане на ПАМ.
Неяснотата
относно конкретно дължимото от обвиняемото лице поведение в изпълнение на
издадената заповед, допусната при изготвяне на обвинителния акт и на
окончателното постановление за привличане на Р. в качеството му на обвиняем, води
до невъзможност обвиняемият да разбере какво
е било дължимото според обвинението негово поведение, което не е предприел,
а за съда – да очертае предмета на доказване в производството.
Тази
неяснота се засилва и от липсата на конекситет между
обстоятелствената част и диспозитива на внесения в
СГС обвинителен акт по отношение на съдържанието на издадената заповед. Така,
на стр. 1 от обвинителния акт се сочи, че на 05.09.2017 г. св. Т.е издал, на
основание чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС, заповед за налагане на ПАМ № 0314696 – забрана
за достъп до сайт за извършване на онлайн продажби за срок от 14 дни.
Същевременно, с диспозитива на акта, на обвиняемия Р.
е вменено попречване на орган на приходите да изпълни заповед за налагане на
ПАМ под същия номер, но за ограничаване на достъп до сайт ******.bg, стопанисван от фирма „Т.Ю.“ ЕООД.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че обстоятелствената част на обвинителния акт
не отговаря на изискванията на
процесуалния закон – чл. 246, ал. 2 НПК. Липсва необходимия конекситет между обстоятелствената част и диспозитива на внесения за разглеждане в СГС – НО
обвинителен акт. Липсват и дължимите мотиви по фактите, обуславящи правните
изводи на прокурора.
Това
води винаги до невъзможност от една страна, да се очертае предмета на доказване
по делото, а от друга – обвиняемия да разбере фактическите и правни рамки на
повдигнатото му обвинение по начин, който да му позволи да организират
адекватно защитата си.
В
крайна сметка, на всеки обвиняем е признато правото да се защити не само срещу
определени съставомерни признаци, а и срещу приетата
в обвинението фактическа обстановка, която обуславя извода на Прокуратурата за съставомерността на твърдяното престъпление. В конкретния
случай това е невъзможно и тъй като съществуващата неяснота не може да бъде
отстранена в съдебната фаза на производството, без да бъдат накърнени правата
на обвиняемото лице, то единствено възможният и законосъобразен начин за
отстраняването й се явява връщането на делото на прокурора за прецизиране на
обвинението и на обвинителния акт в цялост.
На следващо място, настоящият съдебен
състав констатира липса на конкретизация
по отношение на обективен признак на престъплението по този законов текст,
а именно – законовите задължения на органа по приходите. Престъплението по
чл. 258, ал. 1 от НК е с бланкетна диспозиция в
частта относно задълженията на органите по приходите, които деецът пречи да
бъдат изпълнени. Изложеното налага както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на акта, да бъдат посочени конкретните
задължения на органа по приходите – поне с цитиране на релевантната правна
норма от закон, подзаконов нормативен акт или на ненормативен акт, които са
вменени на органа по приходите и начина на тяхното изпълнение, т.е. дължимото
от органа по приходите поведение. Мотиви в тази насока във внесения за
разглеждане в СГС обвинителен акт изцяло липсват. Не става ясно от къде
произтича задължението за органа по приходите да изпрати писмо до обв. Р. и по какъв начин въобще е следвало да изпълни
издадената заповед за налагане на ПАМ. Това е довело и до посочената вече
неяснота относно това кое е било задълженото лице да изпълни заповедта –
органът по приходите или обвиняемото лице, и как е следвало да стори това.
Неяснотата
в тази връзка рефлектира негативно върху правото на защита на обвиняемото лице,
доколкото същото не е в състояние да научи от къде произтича неизпълненото
задължение на органите по приходите и какви са били правата и задълженията на
органа по приходите, и на него самия във връзка с изпълнение на заповедта,
респ. да се брани срещу съответните твърдения на обвинението в тази връзка с
допустимите от НПК способи за това.
Константната
съдебна практика е въвела изискването, за да се гарантира правото на обвиняемия
да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение, същото да
съдържа посочване на всички обективни и субективни признаци на вменения
престъпен състав, визирани в приетата за осъществена наказателноправна
норма от Особената част на НК, както и максималната им конкретизация, съобразно
фактите и обстоятелствата, установени в хода на досъдебното производство. Само
по този начин едновременно би се гарантирало правото на обвиняемия да разбере
фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение, по начин, който да му
позволи да организира защитата си в пълен обем, а на съда и контролиращата
съдебна инстанция – да очертае предмета на доказване и да се произнесе с
крайния си съдебен акт по конкретно повдигнатото обвинение. В конкретния по
делото случай правото на защита на обвиняемия е нарушено поради липса
на конкретизация на източника на задължение на органа по приходите и начина за
неговото изпълнение, което рефлектира върху осъществяване на правото му
в пълен обем.
В
заключение следва да се посочи, че така внесения в СГС – НО обвинителен акт, не
отговаря на изискванията на процесуалния закон – визираните в чл. 246, ал. 2 от НПК. Според Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС, главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него, и по този начин да се поставят основните рамки
на процеса на доказване и осъществяване правото на защита.
Констатираните
процесуални нарушения, относими към непълно, неточно
и неясно повдигнато и предявено обвинение спрямо Р. на досъдебен етап от
воденото производство, изпълнено при това и с известна противоречивост,
настоящият съдебен състав приема за съществени, доколкото препятстват
възможността това обвинение и обвинителният акт в цялост да изпълни
процесуалната си функция в производството и водят до ограничаване на правото на
защита на обвиняемото лице.
Посочените
процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени във фазата на съдебното
производство, без да бъдат накърнени правата на обвиняемото лице, и всяко от
тях представлява самостоятелно основание за прекратяване на образуваното
съдебно производство и връщане на делото в стадия, на който те са били
допуснати. Ето защо единствено възможният и законосъобразен начин за
отстраняването им се явява връщането на делото на прокурора за прецизиране на
обвинението и на обвинителния акт в цялост.
В
тази връзка, съдът намира, че не следва да изразява становище по отношение
направеното искане от защитата, за необходимост от разглеждане на
производството по реда на чл.78а НК – действително, сочената норма следва да
бъде съобразена от прокурора, който следва да отстрани изложените по-горе
съществени процесуални нарушения, с оглед правната квалификация на
престъплението и наказанието, предвидено за него, но съдът е недопустимо да
указва на прокурора реда за произнасянето и за разглеждането на процеса в
съдебна фаза, доколкото внасянето на обвинителен акт по реда на чл.247, ал.1,
т.1 от НПК, не представлява съществено нарушение, накърняващо правото на защита
на обвиняемото лице. В този смисъл съдът счита, че в днешното разпоредително
заседание, не следва да вземе отношение по тази част от възраженията на
защитата, още повече, че както бе изтъкнато от прокурора – в случай, че бяха
налице предпоставки за разглеждане на делото, винаги би могла да бъде приложена
нормата на чл.78а НК и с крайния акт на съда, ако са налице основанията за това.
Доколкото
обаче, изложените по-горе процесуални нарушения, както бе отчетено, препятстват
съществено възможността обвиняемият да разбере в пълен обем обвинението и
накърняват съществено неговите права, този съдебен състав прие, че основателно
се явява искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и за връщане
на делото за отстраняване на така допуснатите съществени процесуални нарушения.
Така мотивиран и на
основание чл.249, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД № 5271/18 г. по описа на СГС, НО, 4 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на посочените в мотивната
част на настоящото определение съществени нарушения на процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава 22 от
НПК, в 7 дневен срок от днес, пред САС.
Адв.Д.: Моля за
препис от протокола.
С оглед направеното
искане от защитата, да се издаде на адв.Д. препис от протокола
от днес проведеното с.з.
Протоколът е изготвен в
открито съдебно заседание, което приключи в 11:00
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: