Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………., 11.11.2021
година, град София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на единадесети ноември през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря …………………..,
след като
разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 14195 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 20246022
от 06.11.2020 г., постановено по гражданско дело № 61217 по описа за 2019 г. на
Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 89 състав, е оставена без
уважение молбата на М.В.П. за определяне на мерки за съдебната й защита като
неоснователна, като е постановен отказ да се издаде заповед за съдебна защита,
с която по отношение на ответника да бъдат взети мерки по чл. 5 от ЗЗДН, като М.В.П.
била осъдена да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева, а
на Л.К.П. сумата от 400 лева сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Недоволна от
така постановеното решение останала молителката М.В.П. ( въззивница в
настоящото производство), която го обжалва изцяло, като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Счита, че първоинстанционния съд превратно
тълкувал показанията на свидетелите, като излага доводи относно
заинтересоваността на свидетелката на ответницата, при чието наличие
показанията й не следвало да бъдат взети предвид от съда, а отделно от това
прави собствен анализ на показанията на същата свидетелка. Поддържа също, че
съдът неправилно игнорирал показанията на доведената от нея свидетелка, която
възприела непосредствено случващото се посредством проведен разговор по
телефона с въззивницата. Твърди също, че малолетната Л. П. била непосредствен
свидетел на случилото се, но обясненията й, дадени пред полицията, не били
взети предвид. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания
съдебен акт, като уважи молбата й и издаде заповед за съдебната й защита с
всички мерки по чл. 5 от ЗЗДН.
В хода на
съдебното дирене, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Моли
за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение и постановяването
на нов съдебен акт, с който сезиращата молбата да бъде уважена като се издаде
заповед за защита и се наложат исканите мерки по ЗЗДН.
В срока по чл.
17, ал. 4 от ЗЗДН ответникът в първоинстанционното производство и въззиваема
страна в настоящото производство Л.К.П. е депозирала възражение, с което
оспорва подадената въззивна жалба. Счита, че решението не страда от никакви
пороци, още повече, че в жалбата такива не били посочени, а било правилно,
законосъобразно и обосновано. Поддържа, че молбата на въззивницата е
недоказана, поради което и неоснователна. Сочи, че повиканите от въззивницата
полицаи не са констатирали скандал или напрежение между страните, нито са
установили белези от насилие по нея, а отделно от това излага твърдения относно
здравословното си състояние, като излага и твърдения, че процесният скандал бил
умишлено предизвикан от самата молителка, като тя причинила травми на
ответницата при напускане на жилището. По отношение на заявеното относно
показанията на доведената от нея свидетелка, заявява, че същата е
свидетелствала след като е предупредена за носената от нея наказателна отговорност,
като твърденията в жалбата, че същата е лъжесвидетелствала подлежат на
установяване, като в противен случай самата въззивница носи наказателна
отговорност за набедяване в престъпление. Сочи също, че детето е манипулирано
от майката, а на скандала са присъствали още няколко лица, чиито обяснения пред полицията напълно
кореспондират с приетото за установено по делото. Моли съда да постанови
решение, с което да остави въззивната жалба без уважение. Претендира сторените
деловодни разноски.
В хода на
съдебното дирене, поддържа възражението си и доводите развити в него. Заявява,
че постановеното от Софийски районен съд решение е правилно, законосъобразно и
обосновано. Претендира сторените деловодни разноски по делото по представен
списък.
Жалбата е процесуално
допустима, подадени е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт, като поради това следва да се разгледа по
същество.
При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази
следното :
Първоинстанционният
Софийски районен съд бил сезиран с молба, подадена от М.В.П. срещу Л.К.П.. В нея
молителката твърдяла, че ответницата е нейна свекърва, която живеела със
съпруга си в Гърция, докато тя заедно със съпруга си и малолетното им дете
живеели в гр. София. Твърдяла, че родителите на съпруга й се месели в семейните
им отношения, не я харесвали, макар да не им била дала повод за това. Твърдяла,
че на 29.09.2019 г., около 21 часа, родителите на съпруга й пристигнали в
жилището, в което тя живеела с детето и съпруга си и без да имат основание за
това предизвикали пореден скандал, при който тя била обиждана от ответницата,
която я наричала нещастница, неблагодарница, мръсно животно, била заплашвана от
ответницата, че ще я изгонят от жилището и била ударена през ръцете от
ответницата, като била изхвърлена от жилището, заедно с детето, без да може да
си вземе необходими лични вещи. Това наложило да потърси съдействие от
полицията. Молела да се издаде заповед за съдебната й защита. Представила
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
С оглед на наведените
твърдения в молбата, приложените към нея писмени доказателства и Декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на 24.10.2019 г. първоинстанционният съд издал заповед за
незабавна защита в полза на молителката с мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
В хода на
съдебното дирене, молителката, лично и чрез пълномощника си по делото,
поддържала молбата си за издаване на заповед за защита. Претендирала разноски
по делото.
В хода на
съдебното дирене, ответницата чрез пълномощника си по делото оспорвал молбата и
обстоятелствата на които същата се основава, като излагала собствени твърдения
за случилото се на процесната дата.
Твърдяла, че постоянно живее в Гърция със съпруга си, а контактите им
със семейството на молителката са инцидентни-около 2-3 пъти годишно, когато за
кратко идвали в България. Твърди, че тя и съпруга й пристигнали в България на
28.09.2019 г. и отседнали в апартамента си в ж. к. „Западен парк“, в който
живеели молителката, синът им и детето им. Молителката не ги посрещнала, а
когато се видели се държала неуважително, нервничела и подвиквала на съпруга
си, че е имала други планове. На другия ден, още в ранния следобед при тях
дошъл зет им, с когото имали уговорка, дошла сестрата на съпруга й, а по-късно
и дъщеря му. През това време молителката не си била у дома, прибрала се с
детето около 20.15 часа, не ги поздравила, а пак започнала да нервничи и да
подвиква на детето да вечеря и да си ляга, като крачела напред назад из
жилището. Твърди, че тя самата била с детето в кухнята, когато чула трясък от
хола и изтичала до там да види какво става. Молителката била затворила
прозореца, макар да било топло и обиждала съпруга й, който настоявал да се отвори прозореца.
Впоследствие той станал и отворил прозореца, при което снаха й започнала да
хвърля на пода всичко което й се изпречело на пътя, като ги обиждала – нарекла
съпруга й изкуфял старец, а нея мръсница и вещица, заплашила, че ще ги съсипе и
ще ги изгони от жилището. Ответницата се ужасила, на казала на снаха си да не
вика, че стресира детето, но тя не престанала. Тогава съпругът на ответницата
напуснал дома, с надеждата, че снаха им ще се успокои, но тя отишла в кухнята и
казала на детето „Л., виждаш ли, искат да ме убият“, при което детето се
разплакало, започнало да трепери и се гушнало в ответницата. Молителката
продължила да обижда и заплашва ответницата, като се свързала с някой по
телефона и започнала да лъже, че я гонят и бият, докато най-безцеремонно ходела
из жилището. След това тя сграбчила детето и го извлякла извън жилището, като
бутнала ответницата, която паднала и си посинила ръката. Твърдяла, че снаха й
била запозната със здравословното й състояние, за което представила
доказателства. Впоследствие дъщерята на съпруга й отишла да го търси и се
обадила на сина й с молба да се прибере. Скоро след като съпругът й се прибрал,
молителката се върнала с полицаи, но без детето, за което казала, че ще видят,
когато стане пълнолетно, като търсела конфронтация с ответницата и съпруга й,
като им отправяла хапливи думи. Това продължило 40-50 минути, като дори
полицаите й направили забележка, накрая тя си събрала багаж и си тръгнала с
тях. Същата вечер синът на ответницата пуснал жалба в полицията, тъй като не
знаел къде се намира дъщеря му.
За да
постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционния съд приел за установено,
че страните по спора са снаха и
свекърва, и като такива попадат в кръга лица по чл. 3 от ЗЗДН, при което
молбата е допустима.
По делото били
събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката М.М.-Д.., без
родство, и М.М., сестра на съпруга на молителката, които съдът кредитирал в
обсъдените части. С показанията си първата свидетелка установила, че 29.09.2019
г. молителката й се обадила по телефона и й казала, че има проблеми със свекъра
и свекърва си. Свидетелката чувала, че детето плаче, както и женски глас, който
казвал „нещастница“. Свидетелката посъветвала молителката да си вземе багаж и
да напусне дома с детето. Когато се срещнали детето било разстроено, плачело и
трудно го успокоили. Казвало, че се страхува да не дойдат баба му и дядо му и
да им направят нещо лошо. Свидетелката М., на свой ред установила, че на
процесната дата отишла в дома на ответницата, за да се види с нея и с баща си.
Молителката не си била в къщи и се прибрала по-късно с детето, което отишло с
ответницата в кухнята за да вечеря. В хола били съпругът на свидетелката и баща
й, когато молителката влязла и затворила
с трясък прозореца. След като баща й отворил прозореца, казвайки, че е топло,
молителката започнала да крещи, обижда и заплашва всички, включително и
ответницата, започнала да хвърля вещи в хола. Детето се разплакало и се гушнало
в баба си, а молителката започнала да вика, че я бият, като се обадила по
телефона на някой с тези оплаквания. След това молителката издърпала детето от
баба му и го извлякла от жилището. След известно време молителката се върнала с
полиция, за да си вземе багаж.
По делото била
приложена прокурорска преписка № 1731/2020 г., образувана във връзка с процесния
случай, в която се съдържат материалите
от проверката на 03 РУ, като били дадени сведения от М.М., Й. П., М.П.,
полицейските служителиМ.и Щ., посетили адреса с молителката, Л. П., Е.Я., Н.МХ.П.
и Л.П.. В сведенията, дадени от полицаитеМ.и Щ. се сочи, че в тяхно присъствие
не е имало напрежение и размяна на нападки
между молителката и присъсващите. Присъствалите на скандала дават
сведение, че скандалът е предизвикан от молителката. Налично било и сведение
дадено от малолетната Л. П., малолетна дъщеря на молителката и внучка на
ответницата, снето на 29.10.2019 г., по неясно каква процедура, без данни дали
са спазени законовите изисквания за изслушване на малолетно лице, значително
време след инцидента, като самото дете след това било отделено от всички и било
само с майка си, като е възможно да е повлияно
от нея.
Представената
от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН първоинстанционният съд приел
същата за негодно доказателствено средство, поради липса на необходими
реквизити, като не я кредитирал.
Настоящият състав на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата
на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по
реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое
убеждение, прие за установено следното :
Въззивният съд
споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка,
като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание §
1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК, правейки я
по този начин част от своя съдебен акт. Същата се установява от събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства, а именно – удостоверение за сключен граждански брак
между Й.-К.Х.П. и молителката, удостоверение за раждане на детето им Л. Й. П.,
резултат от образно изследване и материалите по прокурорска преписка №
1731/2020 г. По отношение на посочената
преписка следва да се отбележи, че с доказателствена стойност по смисъла на ГПК
се ползват единствено съдържащите се в нея Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство и докладните записки, съставени в рамките на проверката,
но не и сведенията и обясненията, приложени по нея. Сведенията и обясненията по
тази преписка, са дадени без на лицата, които ги дават да се разясни
необходимостта да изложат истината, така както са я възприели, нито им е
разяснявана възможността да носят наказателна отговорност за неистински
показания, а обясненията на въззивницата и въззиваемата имат характера само на
твърдения на тези страни, като подлежат на установяване с допустимите
доказателствени средства по ГПК и ЗЗДН. Що се касае до обясненията на детето Л.,
освен факта, че същото е на ниска възраст, отделено от своя баща и неговите
родители и във фактическата власт на въззивницата, в случая не е изследвана
достоверността на възприятията на малолетната и възможността й за обективното
им възпроизвеждане. Отделно от това, прави впечатление, че въззивницата не
търси защита за малолетната по реда на ЗЗДН, нито твърди изрично в сезиращата
съда молба, че детето пряко е възприело случилото се между нея и баба му.
Въззивният съд намира, че представената от въззивницата в
първоинстанционното производство декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е годно
доказателствено средство, поради това, че не съдържа данни за времето и начина
на извършване на твърдяното насилие спрямо нея, както и относно присъствалите
при това лица и последиците от насилието, като я изключва от доказателствената
съвкупност по делото. Прочее, такива конкретни данни не се съдържат и в молбата
й до съда.
Въззивният съд като прецени показанията на свидетелките М.-Д.и М. по реда
на чл. 172 от ГПК, ги кредитира в обсъдените от първоинстанционния съд части,
които са резултат от лични впечатления на свидетелите за изнесените пред съда
факти, попадащи в предмета на доказване по делото и кореспондиращи с наведените
твърдения от страните. Тук следва да се отбележи, че доказателствената стойност
на показанията на свидетелката М.-Д.е под въпрос, предвид факта, че същата
установява обстоятелства, които самата въззивницата не е навела в молбата си, а
именно – проведен телефонен разговор в края на месец септември 2019 с тази
свидетелка, при който тя възприела, че детето плаче, а непознат женски глас
казва нещастница. Доколкото самата молителка не е посочила, че по време на
твърдения акт на домашно насилие е провела посочения разговор, а и свидетелката
не установява, че същият е станал именно на 29.09.2019 г., няма основание да се
приеме, че показанията на свидетелката се отнасят за процесния случай.
Във въззивното производство като писмено доказателство е прието
постановление на СРП по пр. пр. 1739/2020 г., с което е отказано образуването
на наказателно производство и е прекратено производството по преписката. Съдът
не обсъжда същото подробно, доколкото не установява релевантни факти, относими
към предмета на доказване по делото.
Други относими
доказателства за твърденията на страните не са ангажирани пред настоящата
инстанция.
Въззивният съд, при тази фактическа установеност,
и съобразно приложимия закон, по свое убеждение достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е
неоснователна по изложените в нея доводи.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя изводи на първоинстанционния съд за липсата на
доказателства за осъществени актове на домашно насилие от въззиваемата по
отношение на въззивницата.
С оглед на
наведените в нея оплаквания, следва да се отбележи следното:
Жалбата изцяло
се основава на доводи, касаещи кредитирането на показанията на свидетелката М.
и некредитирането в цялост на показанията на свидетелката М.-Д., които
оплаквания са неоснователни. Свидетелката М.-Д.не установява релевантни факти
по делото, с оглед показанията, че описания от нея телефонен разговор с
молителката се е случил в края на месец септември 2019 г., при което същият не
може да се отнесе с категоричност към процесния случай, а отделно от това и
поради непосочването на това обстоятелство от молителката. На свой ред,
свидетелката М. е предупредена за носената от нея наказателна отговорност, като
показанията й в общи линии кореспондират със заявеното от нея в рамките на
извършената полицейска проверка и напълно кореспондират с твърденията, наведени
от ответницата в отговора й, като не се опровергават от други събрани в процеса
доказателства. Сама по себе си, наличието на родствена връзка между свидетел и
страна или близък на страна, не е основание за дискредитира на показанията му.
Поради това, доводите в жалбата, касаещи показанията на тези свидетелки, се
явяват неоснователни и не съставляват основание за отмяна на обжалвания съдебен
акт.
С оглед
изчерпателност, следва да се отбележи, че както се посочи и по-горе,
представената от молителката Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не представлява
годно доказателствено средство в процеса, респективно не съставлява достатъчно
основание за уважаване на молбата на М.П. по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗЗД. Същевременно,
доколкото твърдените актове на домашно насилие са извършени в присъствието на други
лица ефекта на декларацията, предвиден с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН
е изключен и на това основание, а въззивницата не е ангажирала доказателства,
от които да се направи категоричен извод, че твърдените от нея действия на
въззиваемата са се осъществили обективно в действителността на посочената дата.
Предвид
изложеното, въззивният съд приема, че твърденията на въззивницата за осъществени
спрямо нея актове на домашно насилие на процесната дата не са доказани по
несъмнен начин, последица от което се явява отхвърлянето на молбата за съдебна
защита.
Прочее, други конкретни оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт не са формулирани
от въззивницата в жалбата й, като при цялостната си проверка на допустимостта и
валидността на обжалвания съдебен акт, съдът не констатира такива негови
пороци, водещи от отмяната му.
При тези
аргументи и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и
обосновано, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение,
като неоснователна.
По разноските:
Претенция за
присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски има само от страна
на въззиваемата, като при този изход на делото същата е основателна. Съобразно
представения договор за правна защита и съдействие, сключен на 16.12.2020 г.
между тази страна и адвокат Л., било договорено, като платимо в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, което било платено при подписване на
договора. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012
г. на ВКС, ОСГТК, в този случай,
договорът има качеството на разписка и удостоверява този разход. Съобразно представения списък на разноските претенцията
на въззиваемата за разноски е ограничена единствено до тази сума, която следва
да бъде възложена в тежест на въззивницата.
С оглед
оставянето на въззивната жалба без уважение
и съобразно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, във връзка с чл. 18, ал. 1, във връзка с
чл. 16 ТДТКССГПК, въззивницата М.П. следва да бъде осъдена да заплати, по
сметка на Софийския градски съд, държавна такса по въззивната жалба в размер на
12,50 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри
брачен въззивен състав, на основание чл. 17, ал. 5, предложение І от Закона за
защита срещу домашното насилие,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20246022 от 06.11.2020 г., постановено по гражданско дело
№ 61217 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 89
състав.
ОСЪЖДА въззивницата М.В.П., с ЕГН **********,
да заплати, по сметка на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 12,50
(дванадесет лева и петдесет стотинки) лева.
ОСЪЖДА въззивницата М.В.П., с ЕГН **********,
да заплати на Л.К.П., с ЕГН **********, сторените в настоящето производство деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………