РЕШЕНИЕ
№ 462
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Махмудиева
Членове:Снежана Бакалова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503054 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 300717/24.08.2022 г. от Б. Г. Б., ЕГН **********, с
местожителство в гр. ***, ул. „***“, № *** срещу Решение №
262644/05.08.2022 г., по гр.д. № 12424/2019 г., на СГС, I-5-ти с., в частта, с
която е отхвърлен иска за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Дж. Баучер“, № 87 да заплати, разликата над
уважения размер от 8000.00 лв., до предявения размер от 30000.00 лв.,
представляващ обезщетение за претърпяни неимуществени вреди – болки,
страдания и телесни увреждания, получени като водач на л.а. „Фиат
Фиорино“, ДК № ***, в резултат на ПТП, настъпило на 04.01.2019 г., около
17:45 ч., в гр. София, на бул. „Скобелев“, в района на кръстовището с ул.
„Партений Нишавски“, по вина на водача на л.а. „Ауди А4“, ДК № *** – А.
К., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2019 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Въззивникът счита решението в атакуваната му част за неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че първоинстанционния съд е определил
обезщетението в занижен размер, в резултат на неправилно приложение на
критерия за справедливост, без да отчете тежестта на понесените травматични
увреждания, неблагоприятното им отражение върху общото състояние на
ищеца, както и продължителността на последиците от тях. Не били отчетени
и лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. По
1
същество моли за отмяна на атакуваната част от съдебния акт и уважаване на
предявения иск в пълния му заявен размер. Претендира присъждане на
разноски за две инстанции. В с.з., чрез процесуален представител, поддържа
въззивната жалба.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК *********,
депозира писмен отговор вх. № 303612/23.09.2022 г ., в който счита
въззивната жалба за неоснователна. Сочи, че дължимото обезщетение се
определя по справедливост, а не съобразно застрахователните лимити, които
определят границата на отговорност на застрахователя. Цитира мотивите на
първоинстанционното решение. По същество моли за оставяне без уважение
на въззивната жалба и потвърждаване на съдебното решение като правилно и
законосъобразно в атакуваната му част. В с.з. чрез процесуален представител
поддържа депозирания отговор на въззивната жалба.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не е било спорно наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
досежно л.а. „Ауди А4", ДК № ***, към датата на произшествието –
04.01.2019 г.
Пред първоистанционния съд е представена претенция, изходяща от
ищеца и отправена до ответника, с която последният надлежно е уведомен за
настъпилото ПТП, при което е пострадал ищеца, както и е отправена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за понесените
неимуществени вреди. Видно от поставения върху нея входящ печат, молбата
е надлежно достигнала до ответника на 20.06.2019 г. Видно от представеното
писмо от 08.07.2019 г. е, че ответникът е признал обстоятелството, че по
претенцията е образувана преписка по щета № **********, но отказал
изплащане на обезщетение, до представяне на влязъл в сила акт, доказващ
виновността на водача, управлявал застрахованото МПС.
Представен по делото е КП № К-7/04.01.2019 г., изготвен от отдел“ПП“
при СДВР.
Представено е и Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 29.05..2019 г., на СРП, с което е прекратено ДП № 513 ЗМТ
11004/2019 г., по описа на РТП – Отдел „Разследване“ СДВР
От страна на ищеца е представена Епикриза от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, Отделение по неврохирургия възрастни, от която се
установява, че за периода 04.01.2019 г. – 10.01.2019 г. ищецът е бил
хоспитализиран в лечебното заведение като е поставена окончателна диагноза
„Комоцио церебри. Контузионес регио париеталис билатералис. Дисторзио
коли. Контузио регио хумероскапуларис син. Контузио коксе“ като са
констатирани придружаващи заболявания „Артериална хипертония. МСБ.
Преживян миокарден инфаркт. Захарен диабет тип 2“.
За установяване механизма на ПТП, в хода на първоинстанционното
производство е назначена съдебно-автотехническа експертиза, чието
заключение неоспорено от страните е приобщено към доказателствата и е
ценено от СГС. Заключението се цени и от въззивния съд като компетентно и
2
безпристрастно дадено. От заключението се установяват следните относими
към предмета на производството обстоятелства: Процесното ПТП е
настъпило на 04.01.2019 г., около 17:45 ч. в гр. София, на кръстовището
образувано от бул. „Ген. Скобелев“ и ул. „Партений Нишавски“. На
посоченото време и място л.а. „Фолксваген Поло“, ДК № ***, се движил по
бул. „Ген. Скобелев“, с около 23 км./ч. като на посоченото кръстовище
извършвал маневра „ляв завой“ към ул. „Парт. Нишавски“, л.а. „Ауди А4“,
ДК № *** се движил по бул. „Ген Скобелев“, посока от бул. „Ал.
Стамболийски“ към бул. „Македония“, със скорост около 50 км./ч., а л.а.
„Фиат Фиорино“, ДК № ***, бил спрял на ул. „Парт. Нишавски“ и изчаквал
разрешителен сигнал на светофарната уредба. Съобразно светофарната
уредба на кръстовището, експертът посочва, че пръв през кръстовището е
следвало да премине л.а. „Фолксваген Поло“, ДК № *** като л.а. „Ауди А4“,
ДК № *** и л.а. „Фиат Фиорино“, ДК № *** е следвало да изчакат смяна на
сигнала. През следваща фаза на светофарната уредба през кръстовището е
следвало да премине л.а. „Фиат Фиорино“, ДК № *** и последен л.а. „Ауди
А4“, ДК № ***. Експертът посочва, че причина за настъпване на ПТП е
навлизането в кръстовището на л.а. „Ауди А4“, ДК № *** при смяна на
сигнала за него от жълт на червен, без това навлизане произшествието е било
предотвратимо.
Пред СГС е изслушано и заключение на комплексна съдебно-
медицинска експертиза, в частите неврохирургия и УНГ, което не е било
оспорено от страните и е възприето от съда като компетентно и
безпристрастно дадено. Заключението се цени и от въззивния съд. От
заключението се установява, че при ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: Мозъчно сътресение. Контузия на теменната
област на главата вляво. Навяхване на врата. Контузия на лявата раменна
област. Контузия на лявата тазобедрена става. Установява се, че в резултат на
проведеното лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ оплакванията на пострадалия
постепенно отшумяват като не се изявява огнищна неврологична
симптоматика, съзнанието остава ясно през целия болничен престой.
Досежно мозъчното сътресение експертът неврохирург сочи, че при
адекватно и своевременно лечение оплакванията отзвучават за срок от 20-30
дни, без остатъчни явления като при възрастни пациенти и хора със сериозни
придружаващи заболявания този срок може да се удължи до 2-3 месеца и да е
свързан с умерени оплаквания и дискомфорт. Експертът е установил, че към
момента на извършения преглед при ищеца липсват клинични и
документални данни за наличие на остатъчни явления вследствие на
претърпяната черепно-мозъчна травма. В заключение се сочи, че ищецът е
търпял значителни болки и страдания в продължение на 15 дни и умерени до
30 дни. Експертът УНГ сочи, че в резултат на произшествието ищецът е
получил остър отит на дясно ухо като е лекуван с капки и антибиотици и е
изписан с подобрение. Вещото лице е констатирало, че при ищецът е налице
намаление на слуха на лявото ухо, което е в границите на адекватния слух. По
отношение на дясното ухо сочи, че слухът е увреден от звукоприемен тип и в
момента е в границите на социално адекватния слух. Сочи още, че към
момента на експертизата ищецът има затруднения във възприятието на
разговорната реч, което създава проблеми в комуникацията, битовата и
работната среда. Експертите сочат, че не са налице медицински данни ищецът
да е бил с поставен предпазен колан към момента на ПТП, но травмите,
локализирани в лявата половина на тялото, не могат да бъдат ограничени или
3
избегнати при челно-ляв удар. Още се установява от заключението, че
съпътстващите заболявания на ищеца влияят неблагоприятно на лечението и
възстановителния процес, продължаващите над посочените от вещите лица
срокове, оплаквания се дължат на налични придружаващи и дегенеративни
заболявания на шийния отдел на гръбначния стълб.
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Разпореждане № 3983/03.11.2022 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съставът на САС
намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
Произнасянето на СГС съответства на заявената за разглеждане искова
претенция, която черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал.
1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”,
поради което решението се явява и допустимо.
По отношение на предпоставките за предявяване иска, установени в
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, както бе посочено във фактическата
установеност по делото, ищецът е отправил застрахователна претенция на
20.06.2019 г. към ответника, в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност на виновното за произшествието лице. От страна
на ответника окончателно произнасяне по претенцията е налице като е
постановен отказ на 08.07.2019 г. Към датата на предявяване на иска,
установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, срок за окончателно
произнасяне е изтекъл. По изложените съображения, настоящият състав
намира, че е спазена административната процедура предхождаща
предявяването на иска.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Както бе посочено, въпросът за наличие на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и водача на л.а. „Ауди А4", ДК № ***, по
договор за застраховка "Гражданска отговорност", към датата на процесното
събитие – 04.01.2019 г., не е бил предмет на спор между страните пред
първата, така и пред въззивната инстанция.
В хода на първоинстанционното производство посредством събраните
писмени, гласни доказателства, и събрани специални знания, посредством
изслушаното експертно заключение, безспорно се установява механизма на
произшествието като първоинстанционният съд е приел, че е настъпило ПТП
на дата 04.01.2019 г., че виновен за пътния инцидент е водача на л.а. „Ауди
А4", ДК № *** - К.. Не е установено поведение на ищеца, което да бъде
квалифицирано като съпричиняващо такова във вредоносния резултат.
Въззивния състав намира, че събраните в хода на производството
4
доказателства не водят до правни изводи различни от изложените от
първоинстанционния съд.
Спорният между страните въпрос, пренесен пред въззивния съд е по
размера на присъденото обезщетение, както и дали всички увреждания на
здравето на ищеца са в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП.
Относими към тези въпроси са събраните специални знания, обсъдени по-
горе във възприетото за установено по фактите.
Безспорно е, че съобразно общата разпоредба на чл. 429, ал. 1 КЗ, по
силата на договора за застраховка "Гражданска отговорност" на
застрахователят се вменява задължение да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
Отношение на причинна зависимост (причинно-следствена връзка) е
налице между такива два юридически факта, при които вторият факт
(следствието) възниква във времето след първия (причината) и е негова
закономерна последица, т. е. вторият в темпорално отношение факт възниква
след и заради първия и ако не беше първият факт, вторият факт нямаше да
намери проявление в обективната действителност. Казано иначе между тези
два факта е налице безусловно необходима връзка на обективна генетична
последователност. Тези теоретични постановки, отнесени към конкретиката
на казуса водя до извод, че от събраните в хода на производството специални
знания не се установява, твърдяното от ищеца в исковата молба нарушаване
целостта на слуха на лявото ухо и нарушаване тъпанчевата мембрана на
дясното ухо да са в пряка причинна връзка с претърпяното произшествие.
Както бе отбелязано при обсъждане на заключението на СМЕ, експертите са
посочили, че в резултат на произшествието ищецът е получил остър отит на
дясно ухо като е лекуван с капки и антибиотици и е изписан с подобрение.
Експертите макар и към момента на експертизата, да са констатирали
намаление в слуха на ищеца и в двете уши, не са посочили то да е в пряка
причинна връзка с произшествието, а по делото не е налице друга медицинска
документация, от която да се направи извод кога във времето проблема със
слуха при ищеца е намерил проявление и във връзка ли е той с претърпяното
произшествие.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната
съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
5
отговорност” на автомобилистите.
Безспорно е, че самото произшествие неминуемо се е отразило
изключително стресиращо за ищеца, който към момента на произшествието е
бил на 42 години. Претърпяните травми са нарушили ежедневието му и са
затруднили нормалното му функциониране, довели са до необходимост
същият да ограничи социалните си контакти и са станали причина да не може
да полага труд. Както сочат експертите по СМЕ, предвид съпътстващите
заболявания на ищеца възстановителния му период е бил удължен и е
продължил около 2-3 месеца, ищецът е търпял значителни болки и страдания
в продължение на 15 дни и умерени в последващия период. Към момента при
ищеца липсват клинични и документални данни за наличие на остатъчни
явления вследствие на претърпяната черепно-мозъчна травма. Касателно
продължаващите оплаквания, експертите са посочили, че се дължат на
налични придружаващи и дегенеративни заболявания на шийния отдел на
гръбначния стълб.
Предвид възрастта на ищеца и предвид събраните доказателства
досежно продължителността на възстановителния период от травмите,
намиращи се в пряка-причинна връзка с произшествието, съдът намира, че се
касае за период, който следва да бъде охарактеризиран като
непродължителен. Преживяното травмиращо събитие е било съпроводено със
стрес, оплаквания и последици, които са били актуални през периода на
възстановяването му, преживяното неминуемо е оставило и следа в
съзнанието на ищеца, както и първоначално е засегнало екзистенциални
аспекти от ежедневието му.
Така при съобразяване на търпяните от ищеца болки, страдания,
телесни увреждания и житейски неудобства и при съобразяване от друга
страна на лимитите на застрахователните обезщетения по чл. 492 КЗ, към
момента на произшествието, съставът на въззивния съд намира, че следва да
бъде определено обезщетение в размер на 18000.00 лв., който се преценява
като справедлив. Доколкото спорът за съпричиняване на вредоносния
резултат не е пренесен пред въззивната инстанция, то не стои и въпросът за
редуциране на определеното обезщетение.
Върху обезщетението се дължи и законната лихва, считано от
23.09.2019 г. – изтичане на срока за произнасяне на застрахователя до
изплащането.
В резултат от горното съдебното решение в атакуваната му
отхвърлителна част, като неправилно и незаконосъобразно ще следва да бъде
отменено за разликата над присъдените 8000.00 лв., до установения
справедлив размер от 18000.00 лв., а за разликата до претендирания размер от
30000.00 лв., отхвърлителната част от решението като правилно и
законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските. Този изход от спора налага ревизиране на разноските за
първоинстанционното разглеждане на делото.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца от направените разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото, в размер на 1100.00 лв.
(представен Списък по чл. 80 ГПК и доказателства), съразмерно с уважената
част от предявения иск, на присъждане подлежи сумата 660.00 лв.
На осн„ чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника също се следва разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Направените разноски за
6
първоинстанционното производство възлизат на сумата 2600.00 лв.
(представен Списък по чл. 80 ГПК и доказателства). От тях сумата 2400.00 лв.
е претендирано адвокатско възнаграждение с ДДС. В тази насока
релевираното от ищеца възражение за прекомерност се преценява като
основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което
следва да бъде намалено до минималния размер с ДДС, изчислен по
приложимата във времево отношение редакция на чл. 7 от Наредба № 1:2004
г. за МРАВ, а именно 1716.00 лв., с ДДС. Така размера на разноските възлиза
на сумата 1916.00 лв., от която дължима е сумата 766.40 лв.
На осн. Чл. 78, ал. 6 ГПК за първоинстанционното разглеждане на
делото ответникът дължи 2/3 от държавната такса върху уважения размер на
претенцията, доколкото до този размер ищецът е бил освободен, по реда на
чл. 83 ГПК, възлизаща на сумата 480.00 лв., както и 5.00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Предвид оказаната безплатна правна помощ на ищеца от страна на адв. С.
Н., по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, на нея се следва адвокатско
възнаграждане, което съразмерно уважената част от претенцията възлиза на
сумата 858.00 лв., при минимален размер по Наредба № 1 МРАВ – 1430.00 лв.
За въззивното производство, разноски се следват на въззивника, на осн.
Чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от жалбата и при съобразяване
на обжалваемия интерес. Така от обективираните в представения Списък по
чл. 80 ГПК разноски в размер на 200.00 лв., на присъждане подлежи сумата
90.91 лв.
За въззивното производство разноски се следват и на въззиваемия, на
осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК. Така от направените в размер на 2040.00 лв., с ДДС, на
присъждане подлежи сумата 1112.73 лв., с ДДС.
На осн. Чл. 78, ал. 6 ГПК за въззивното разглеждане на делото
въззиваемият дължи 2/3 от държавната такса върху уважения размер на
претенцията, доколкото до този размер ищецът е бил освободен, по реда на
чл. 83 ГПК, възлизаща на сумата 293.33 лв., както и 5.00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Предвид оказаната безплатна правна помощ на ищеца от страна на адв.
С. Н., по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, на нея се следва адвокатско
възнаграждане, което съразмерно уважената част от претенцията възлиза на
сумата 1081.82 лв., при минимален размер по Наредба № 1 МРАВ – 2380.00
лв.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 262644/05.08.2022 г., по гр.д. № 12424/2019
г., на СГС, I-5-ти с., в частта, с която е отхвърлен иска на Б. Г. Б., ЕГН
**********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № *** за осъждане на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дж. Баучер“, № 87 да
заплати, разликата над уважения размер от 8000.00 лв., до размера на
сумата 18000.00 лв., както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО
7
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дж.
Баучер“, № 87 да заплати на Б. Г. Б., ЕГН **********, с местожителство в
гр. ***, ул. „***“, № ***, разликата над сумата 8000.00 лв. до сумата
18000.00 лв., или още 10000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпяни неимуществени вреди – болки, страдания и телесни увреждания,
получени като водач на л.а. „Фиат Фиорино“, ДК № ***, в резултат на ПТП,
настъпило на 04.01.2019 г., около 17:45 ч., в гр. София, на бул. „Скобелев“, в
района на кръстовището с ул. „Партений Нишавски“, по вина на водача на л.а.
„Ауди А4“, ДК № *** – А. К., ведно със законната лихва, считано от
23.09.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262644/05.08.2022 г., по гр.д. №
12424/2019 г., на СГС, I-5-ти с., в останалата му обжалвана част.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дж.
Баучер“, № 87 да заплати на Б. Г. Б., ЕГН **********, с местожителство в
гр. ***, ул. „***“, № ***, сумата 750.91 лв., разноски за първа и въззивна
инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул.
„***“, № *** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ
ИНС““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Дж. Баучер“, № 87, сумата 1879.13 лв., разноски за първа и въззивна
инстанции, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дж.
Баучер“, № 87 да заплати на адв. С. К. Н., със служебен адрес гр. София, бул.
„***“, №***, ет.***, сумата 1939.82 лв., възнаграждение за процесуално
представителство пред първа и въззивна инстанции, при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дж.
Баучер“, № 87 да заплати по сметка на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в
полза на Бюджета на съдебната власт, сумата 773.33 лв., държавна такса за
първоинстанционно и въззивно разглеждане на делото, както и 5.00 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. Чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му, по реда и при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8