№ 15758
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20241110117968 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от В. Д. Б. и С. П. Б. срещу П. М. П. и М. П. М. кумулативно субективно
съединени искове с правно основание 32, ал. 2 ЗС с искане за разпределяне ползването на
съсобствени между страните обекти, както следва: 1). поземлен имот с идентификатор
68134.1387.91 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: /адрес/, с площ от 369 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 91, квартал: 857, при
съседи: 68134.1387.93, 68134.1387.90, 68134.1387.88, 68134.1387.87, 68134.1387./номер/7,
68134.1387.92, и 2). четири самостоятелни избени помещения с общ вход и с приблизителна
обща площ от 48 кв. м., обособени на приземния етаж на жилищна сграда с идентификатор
68134.1387.91.1.
Ищците В. Д. Б. и С. П. Б. твърдят, че заедно с ответниците са съсобственици на
недвижим имот, находящ се в /адрес/ и представляващ УПИ II-91 в кв. 857 по плана на град
София, местност „ж.к. Т.“, целият с площ от 360 кв.м. при съседи по скица: ул. „Д.У.“, УПИ
VII-92, УПИ V-90, УПИ III-88 и УПИ I-87, а съгласно КККР поземлен имот с идентификатор
68134.1387.91, заедно с построената в имота триетажна жилищна сграда. Излага се, че
ищците са съсобственици, при равни квоти, на 1/3 ид. част от дворното място и на първия
етаж от жилищната сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата, придобити от тях по силата на Нотариален акт № 170, том IV, рег. № 15864, дело
№ 1078/2003 г. по описа на нотариус с рег. № /номер/ на НК и с район на действие СРС.
Посочва се, че ответниците са съсобственици, при равни квоти, на останалите 2/3 ид. части
от дворното място и на втория, и третия етаж от жилищната сграда. Твърди се, че заедно с
първия етаж от сградата В. Б. и С. Б. са придобили и принадлежащите към него идеални
части от четирите самостоятелни избени помещения в приземния етаж, които са с общ вход
и с приблизителна обща площ от 48 кв.м. Ищците считат, че доколкото избените помещения
не са отнесени конкретно към всяка една от главните вещи, т.е., към всеки един от трите
1
етажа в жилищната сграда, то същите се намират в режим на съсобственост между тях и
ответниците, съобразно притежаваните от тях идеални части от жилищната сграда. Посочва
се, че наред с триетажната жилищна сграда, в процесния поземлен имот са построени:
масивен гараж, долепен до жилищната сграда, разположен в частта от имота откъм улицата,
осигуряваща достъп до него, който се използва от ответниците; масивен гараж, разположен
на източната граница на имота с поземлен имот с идентификатор 68134.1387.88, който не се
използва и се саморазрушава; навес – в югоизточния ъгъл на имота, на границата му с
поземлен имот с идентификатор 68134.1387.88, до който няма достъп от двора и който се
използва от ответниците; гараж, преустроен от ответниците в помещение за ремонт на
автомобили, разположен до навеса, на границата с поземлен имот с идентификатор
68134.1387.90 и едноетажна тухлена постройка/работилница, разположена на югозападната
граница с поземлен имот с идентификатор 68134.1387.90, използвана от ответниците.
Излагат се твърдения, че ответниците П. П. и М. М. препятстват ищците в ползването на
съсобствените между страните поземлен имот и четири избени помещения в приземния
етаж на жилищната сграда. С уточнителна молба от 03.02.2025 г. В. Б. и С. Б. посочват, че
процесните зимнични помещения (мазета) имат характера на принадлежност към главната
вещ и са съсобствени между страните, като не е налице основание за определяне на
принадлежността на всяко едно от тях към трите етажа на жилищната сграда. В проведеното
о.с.з., чрез процесуалния си представител, поддържат, че всички мазета са съсобствени като
принадлежност, поради което ищците притежават идеални части от последните. С тези
съображения се отправя искане за разпределяне ползването на съсобствените между
страните поземлен имот с идентификатор 68134.1387.91 и четири самостоятелни избени
помещения с общ вход и с приблизителна обща площ от 48 кв. м., обособени на приземния
етаж на сграда с идентификатор 68134.1387.91.1.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответниците П. М. П. и М.
П. М., чрез пълномощника си адв. Г., оспорват предявените искове като недопустими и
неоснователни. Считат, че приложение по отношение на въпроса за ползването на
процесните имоти следва да намери специалният ЗУЕС, доколкото в имота има общо шест
самостоятелни обекта – три етажа в жилищната сграда и три гаража, и същият попада под
режима на етажната собственост, поради което въпросът за ползването на имотите следва да
бъде разрешен от Общото събрание на етажната собственост. Намират претенциите за
недопустими и предвид липсата на правен спор по отношение ползването на процесните
имоти, доколкото твърденията в исковата молба за наличие на такъв остават недоказани.
Сочат, че ищците са свободни да ползват общите части и имота и към настоящия момент, а
самите те не обитават последния повече от 4 години. Поддържа се, че докато са живеели в
имота си ищците са ползвали двора без да бъдат възпрепятствани. По същество не оспорват,
че между страните е налице съсобственост по отношение процесния поземлен имот при
посочените в исковата молба идеални части. Оспорва се наличието на предпоставките по чл.
32, ал. 2 ЗС, предвид наличието на мнозинство относно ползването на имотите, формирано
от гласовете на ответната страна. Не са налице твърдения и доказателства относно
ползването на поземления имот по начин, опасен за него. Ответниците възразяват срещу
твърденията на ищците, че избените помещения на приземния етаж са в режим на
съсобственост между страните, както и, че същите представляват общи части на процесната
жилищна сграда по предназначение. Считат за недопустимо едновременно една вещ да бъде
принадлежност и обща част. Твърдят, че с нотариалния акт, на който ищците основават
правата си и се легитимират като собственици, не е прехвърляно мазе или избено
помещение, респ. друга принадлежност извън самостоятелния обект – етаж № 1. Поддържа
се, че същите са придобили единствено етажа от жилищната сграда, заедно с намиращите се
в него складови помещения и 1/3 ид. част от имота. Твърди се, че мазетата не са били
принадлежност към самостоятелните обекти в сградата, както и, че са били във владение на
ответниците от преди 1989 г. Посочва се, че жилищната сграда е построена от дядото на
2
ответника М. – В.Ш. през 1938 г., като при построяването й е имало само две избени
помещения в дясната част на подземния етаж, а останалата част на този етаж е била основи.
Излага се, че през 1955 г. В.Ш. продава на бащата на ответника М. и дядо на ответника П.
1/3 ид. част от поземления имот и избено помещение с размери 3/4.50 кв.м. с правото на
строеж за изграждане на жилище върху съществуващата сграда. Сочи се, че въз основа на
последното Ф. построил втория етаж на сградата и допълнително две мазета, находящи се в
дясната част от подземния етаж. Ето защо, ответниците възразяват мазетата да са били
приращение към някой от етажите или обща част от сградата, считайки, че същите са
собственост на семейството им. Въвеждат довод и за придобиването им по давност, тъй като
именно ответниците са владели всички помещения на подземния етаж в продължение на
повече от 10 години в периода преди 2003 г. При условията на евентуалност, възразяват
срещу включване като обект на разпределение на мазе с площ от 15,75 кв. м., предмет на
прехвърлителната сделка от 1955 г. Излагат доводи, че всички останали постройки в
поземления имот са изградени преди ищците да закупят първия етаж от жилищната сграда и
идеалните части от парцела върху който същата е построена. Навеждат довод за
придобиването им по давност от ответниците с продължило повече от 10 години давностно
владение, преди 2003 г. Ето защо, намират, че застроената площ на съществуващите върху
поземления имот други постройки следва да се изключи при извършване на разпределението
за ползване. С тези доводи се отправя искане за прекратяване на производството по делото
като процесуално недопустимо, респ. за постановяване на решение по отношение
ползването на свободната площ от съсобствения на страните имот. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са – при условията на субективно активно (на страната на ищеца) и пасивно
(на страната на ответника) съединяване помежду им претенции по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а
съгласно ал. 2 от законовия текст, когато не може да се образува мнозинство или решението
на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от
съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава
управител на общата вещ.
По своята правна същност производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, насочено към
разрешаване със сила на пресъдено нещо на гражданскоправен спор, а спорно производство
за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по
повод ползването и управлението на общата вещ. Решението, постановено в хода на това
производство, замества липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова
негово решение, което е вредно за общата вещ. Това съдебно решение не формира сила на
пресъдено нещо, но има изпълнителна сила.
Ето защо, по същество предявеният иск по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява спорна
съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод
служене с обща вещ. Когато е сезиран с такъв иск съдът замества мнозинството от
съсобствениците и преценява целесъобразността и възможностите за разпределяне
ползването на общата вещ, съобразно конкретните обстоятелства по делото - характер на
вещта, брой на съсобствениците, техните права в съсобствеността, фактическото положение
до възникване на правния спор.
Допустимостта на претенцията по чл. 32, ал. 2 ЗС е обусловена от невъзможността да
се образува мнозинство или решението на мнозинството да е вредно за общата вещ. Тази
предпоставка е налице тогава, когато или изобщо няма решение на мнозинството как да се
ползва съсобствената вещ, а ако такова има, то същото накърнява правата на един или
3
няколко от съсобствениците, или решението е вредно за вещта, или излиза извън
правомощията на мнозинството съсобственици като такива.
В настоящия случай, съдът намира, че само по себе си сезирането му по реда на чл. 32,
ал. 2 ЗС, както и изложените от всяка от страните твърдения и доводи, сочещи за
противоречие в становищата им относно начина, по който следва да се разпредели
ползването на процесния имот, респ. за допускане на разпределение на четирите мазета,
сочи за наличието на спор, респ. липсата на реално взето решение, съобразено с правата на
съсобствениците, относно ползване на съсобствените обекти.
В тази връзка и с оглед изложения довод на ответниците срещу допустимостта на
претенциите, обоснован с липсата на спор относно ползването на съсобствените имоти,
съдът намира за необходимо да отбележи, че доколкото в исковата молба ищците са
изложили твърдения относно възпрепятстването им от ответниците в ползването на
процесните обекти – частта от дворното място и мазетата, то същите са обосновали и
правния си интерес от търсената защита за разпределяне ползването на имотите по реда на
чл. 32, ал. 2 ЗС.
Характерът на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС като такова по спорна съдебна
администрация и целта му - да реши въпроса как да се използва и управлява общата вещ,
определят и подлежащите на проверка от съда обстоятелства, като при разпределяне на
ползването съдът следва да съобрази правата на страните в съсобствеността и възможността
на всеки съсобственик реално да ползва такава част от имота, която в най-пълна степен
съответства на притежавания от него обем права. Съдът замества липсата на мнозинство от
съсобствениците, като постановява най-целесъобразното използване на общата вещ.
Решението по чл. 32, ал. 2 ЗС не създава в полза на съсобствениците вещно право върху
предоставените им за ползване части от общия имот, а дава възможност за упражняване на
правото на съсобственика да ползва общата вещ съобразно предназначението й, без да пречи
на останалите участници в общността също да упражняват правата си.
Следователно, в настоящото производство, в тежест на ищците е да установят, при
условията на пълно и главно доказване наличието на съсобственост между страните върху
поземлен имот с идентификатор 68134.1387.91 и върху четирите самостоятелни избени
помещения при твърдените квоти и правния си интерес от търсената защита, а в тежест на
ответниците е да установят възраженията си, в частност довода за изключителна
собственост в полза на процесните избени помещения, в т.ч. чрез непрекъснато
десетгодишно давностно владение, наличието на основание за изключване на застроената
част от дворното място от разпределението.
С оглед съвпадащите твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 11.01.2025 г. и обявен за
окончателен такъв, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че същите са съсобственици на поземлен имот с идентификатор
68134.1387.91 при квоти – 1/3 ид. ч. за ищците и 2/3 ид. ч. за ответниците, както и, че в този
имот е изградена и съществува триетажна жилищна сграда, като ищците са собственици на
първия етаж, а ответниците на останалите два етажа от сградата.
За притежавани от страните права върху процесното дворно място свидетелстват и
данните от събраните по делото писмени доказателства, сочещи, че с договор за продажба от
19.05.1933 г., обективиран в Нотариален акт том IX, № 42, рег. 1726, дело № 1565/1983 г. по
описа на I-ви нотариус при Софийски окръжен съд, В. и Я.Г.П. продават на В. А.Ш.
собственото си дворно място, находящо се в гр. София, местността „Т.- гарата“ с
пространство от 360 кв.м., което място съставлява парцел II от кв. 857.
Установява се, че с договор за покупко-продажба от 24.02.1955 г., обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том III, дело № 334/2025 г. по
описа на I-ви нотариус при Софийски народен съд, В. А.Ш., в качеството си на подавач,
4
продава на П. М. Ф., в качеството си на купувач, 1/3 ид. част от собственото си дворно
място, цялото с площ от 368 кв.м., находящо се в /адрес/, съставляващо парцел II от кв. 857
по плана на София, заедно с избеното помещение с размери 3/4.50 кв.м. от масивното си
жилище в град София, местността „Т. – гарата“ с право да построи собствено жилище върху
сегашното такова, застроено върху 80,55 кв.м.
Изяснява се, че с договор за покупко-продажба от 07.05.1989 г., обективиран в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот на низходящ № 38, том XV, дело №
2381/1989 г. по описа на I-ви нотариус при Софийска нотариална служба към Втори районен
съд, Е. В.ева Ф.а, като продавач, продава на внука си К.М.Д., като купувач, следния свой
собствен втори недвижим имот – 1/3 ид.част от дворно място с площ по нотариален акт от
370 кв.м., а по скица 370 кв.м., съставляващо имот с пл. № 91 в кв. 22 – нов, стар 857 по
плана на София, местността „С.Д.“, заедно с 8/9 ид. част от първи етаж от триетажната
жилищна сграда, построена върху мястото със застроена площ от 80,55 кв.м., състоящ се от
две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата.
С последващ договор от 06.06.1989 г., обективиран в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот на съсобственик том XVII, дело № 2890/1989 г. по описа на I-ви нотариус
при Софийска нотариална служба към Втори районен съд, Е. В.ева Ф.а продава на
съсобственика си К.М.Д. своята 1/9 ид. част от втория си недвижим жилищен имот –
първият етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в град София, ул. „Б.Б.“ № 15 със
застроена площ от 80,55 кв.м, състоящ се от две стаи, хор, кухня и други сервизни
помещения, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, без
дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ по нотариален акт от 360
кв.м., а по скица от 370 кв.м., съставляващо имот с пл. № 91 в кв. № 22-нов, стар 857 по
плана на София, местността „С.Д.“.
Не е спорно, а и от приобщения към доказателствената съвкупност Нотариален акт №
170, том VI, с рег. № 15864, дело № 1078/2003 г. по описа на нотариус Р.Р. с рег. № /номер/ на
НК и с район на действие Районен съд – София, се установява, че с договор за покупко –
продажба от 23.12.2003 г. третото за процеса лице К.М.Д., като продавач, продава на В. Д. Б.
– ½ ид. ч. и на С. П. Б., чрез законния си представител (родител) В. Б. – ½ ид. ч. (ищците по
делото), като купувачи, от следния свой собствен недвижим имот, находящ се в /адрес/ (б.б.)
– първи етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в /адрес/ със застроена площ от
80,55 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и 1/3 ид. част от мястото, в което е
построена сградата, представляващо УПИ II-91 от кв. 857 (стар 22) по плана на град София,
местност „ж.к. Т.“, целият с площ от 360 кв.м.
Съгласно приета по делото скица на поземлен имот № 15-303845-15.05.2018г., издадено
от СГКК - град София, поземлен имот с идентификатор 68134.1387.91 по КККР на гр.
София, одобрени със Заповед РД-18-48/12.10.2011 г. на изп. директор на АГКК, е с адрес:
/адрес/ с площ от 369 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план 91 от кв. 857.
Както се изясни, между страните не се спори, че ищците и ответниците притежават
права върху дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1387.91
по КККР на гр. София, с адрес: /адрес/ с площ от 369 кв.м., съответно ищците общо 1/3 ид.
част, по силата на договора за покупко-продажба от 2312.2003 г., а ответниците на 2/3 ид.
части по наследяване от лицето П. М. Ф..
Ето защо, съдът приема за безспорно по делото наличието на правно състояние на
съсобственост по отношение на процесния поземлен имот, което обуславя възникване в
полза на всяка от страните на правото да ползва общата вещ според нейното
предназначение, което право е ограничено от едновременно съществуващото в полза на
5
останалите съсобственици право на ползване.
Спорен на първо място е въпросът налице ли е съсобственост по отношение на
четирите самостоятелни избени помещения с общ вход и с приблизителна обща площ от 48
кв. м., за които не се спори, че са обособени на приземния етаж на жилищна сграда с
идентификатор 68134.1387.91.1, с оглед твърденията на ищците, че същите представляват
приращение към главната вещ – построената в имота жилищна сграда, оспорено от
ответната страна с довод, че са тяхна лична собственост.
Правото на собственост, като вещно право, възниква върху отделна вещ, обособена от
останалите като обект на собственост. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 5, т. 39 от
ДР на ЗУТ „обект“ е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено
наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и
идентификатор по ЗКИР. В § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР „самостоятелният обект в сграда или в
съоръжение на техническата инфраструктура“ е дефинирано като обособена част от тази
сграда или съоръжение, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално
предназначение.
Следователно, сред основните характеристики на самостоятелния обект на правото на
собственост са обособеността му от останалите съседни обособени обекти на собственост и
функционалното му предназначение, възможността да се използва самостоятелно, а не като
принадлежност към друг съседен имот, който обслужва – в т.см. Решение № 80 от 27.07.2018
г. на ВКС по гр. д. № 3114/2017 г., II г. о., ГК.
Собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект, като за такъв обект
приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 97 или чл. 98 ЗС - той или следва режима
на главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му свързване с
друга главна вещ – в т. см. Решение № 137 от 17.08.2010 г. на ВКС, постановено по гр. дело
№ 3954/2008 г., ІІ ГО по реда на чл. 290 ГПК.
Обособените като самостоятелни помещения складови обекти не представляват обща
част по смисъла на чл. 37 ЗС, а принадлежност към жилищните обекти и като такива
съгласно разпоредбата на 98 ЗС следват главната вещ - в т. см. Решение № 172/12.10.2015 г.
по гр. д. № 1167/2015 г. на ВКС, I г. о. Предмет на самостоятелно придобиване от трети лица,
включително и от съсобственици на дворното място, може да бъде само такава част от
жилищната сграда, съответно от складовото помещение, която е обособена като
самостоятелен обект или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за
такъв обект, и не е функционално свързана и обслужваща находяща се в съответното дворно
място друга сграда, индивидуална собственост. Без вещта да съществува като самостоятелен
обект на право на собственост не може да съществува и вещно право на собственост върху
нея.
Следователно, складовите помещения в тавана или сутеренния етаж, като
принадлежност, следват собствеността на главната вещ, т. е. съответното жилище,
представляващо самостоятелен обект на правото – в т. см. Решение № 50 от 08.07.2020 г. по
гр. д. № 2139/2019 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 24 от 27.04.2020 г. по гр. д. № 1919/2020 г. І
г. о на ВКС. Когато сградата се състои от няколко самостоятелни жилищни обекта, които
принадлежат на различни лица, складовите помещения в избата, ако са достатъчно на брой,
представляват принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата - Решение
№ 207 от 16.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 867/2010 г., II г. о., ГК.
Дори и физически да са обособени от главната вещ в сградата, доколкото функцията им
е да обслужват тази вещ, с оглед пълноценното й използване от собственика, то складовите
помещения, в частност мазетата, нямат самостоятелно предназначение, поради което и не
могат да бъдат отделен обект на вещни права.
В настоящия случай по делото не се установява процесните четири мазета в
6
триетажната жилищна сграда, в която всяка от страните притежава самостоятелен обект на
собственост, сами по себе да имат характера на самостоятелни обекти – обособени от
останалите обекти в сградата и със самостоятелно функционално предназначение.
От констатациите и изводите на вещото лице в приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че на място в построената в поземления имот с идентификатор
68134.1387.91 масивна жилищна сграда на три етажа, в сутерена на сградата фактически са
изградени и съществуват четири мазета – мазе № 1 с площ от 5,40 кв.м., мазе № 2 с площ от
9,50 кв.м., мазе № 3 с площ от 16,4 кв.м. и мазе № 4 с площ от 14,5 кв.м. Посочено е, че
съгласно архитектурния проект на сградата от 1938 г. са предвидени два броя мазета в
северозападната й част, едното с размери 3,50/2,40 м. (съответно на размерите на мазе № 2),
а другото с размери 1,75/4,40 м. (по площ съответно на площта на мазе № 1, заедно с
предмазе с площ от 2 кв.м.). При изслушването си в съдебно заседание вещото лице
изяснява, че в първоначалните планове като площ фигурира площта на настоящите мазе № 1
и мазе № 2, като другите не са оформени като мазета в плановете. Посочва, че на място
мазетата са обособени поотделно с врати, като същите са запълнени с вещи и се ползват, а в
мазе № 3 е разположен котел. Уточнява, че не може да се формира извод кое конкретно мазе
е било предмет на разпоредителната сделка, предвид липсата на такива размери.
В показанията си разпитаният като свидетел по делото П.Й. – съсед на страните по
делото, споделя, че много пъти е ходил в къщата им и знае какво представлява последната.
Разказва, че под първия етаж има мазета, до които се слиза надолу и които се намират в
помещение под земята. Свидетелства, че изначално тези мазета са съществували в къщата. В
две от тях – посочени от свидетеля като мазе № 3 и мазе № 4 по схемата, обективирана в
експертизата, намиращи се откъм улицата и пътеката, живеещите в къщата семейства
държали дърва, въглища за котела, тъй като всички, живеещи в къщата семейства, се
отоплявали с котел. Свидетелят разказва, че не е влизал в мазе № 2, а доколкото си спомня в
мазе № 1 се намирал котелът, който се ползвал от цялата къща.
Съдът, анализирайки данните, следващи от експертното заключение, както и
показанията на свидетеля, намира, че по делото не е установено процесните четири мазета
да имат характера на самостоятелни обекти на правото на собственост, а по своето
местоположение и функционално предназначение обслужват жилищната сграда и отделните
жилищни обекти в същата, поради което имат характера на принадлежност към жилищните
обекти и следват главната вещ – арг. чл. 98 ЗС.
В тази връзка съдът съобрази съвпадащите твърдения на двете страни, че в процесната
жилищна сграда самостоятелните обекти на собственост са три (три етажа) и принадлежат
на отделни лица – първи етаж на ищците, втори и трети етаж на ответниците.
Съгласно възприетото в Решение № 61/07.06.2018 г. по гр. дело № 2610/2017 г. I г.о., ГК
на ВКС в хипотеза, при която самостоятелните жилищни обекти в една сграда принадлежат
на различни правни субекти, обособените като самостоятелни помещения в избата, чието
предназначение е да служат като складови помещения към жилищните обекти в сградата,
ако са достатъчно на брой, не представляват обща част по смисъла на чл. 37 ЗС, а
принадлежност към съответния жилищен обект и като такива съгласно правилото,
установено в разпоредбата на чл. 98 ЗС, следват главната вещ, освен ако не е постановено
или уговорено друго, тъй като строителните правила и норми изискват към всяко едно
жилище да бъде придадено поне едно складово помещение /в тавана или избата/.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че по отношение на процесните четири
мазета, като принадлежност към самостоятелните обекти в жилищната сграда, не е налице
твърдяното от ищците правно състояние на съсобственост между страните, поради което и
искането за разпределение на тяхното ползване на това основание и по реда на чл. 32, ал. 2
ЗС следва да бъде отхвърлено, без по същество съдът да изследва въпросът дали последните
са придобити в изключителна собственост от ответната страна на оригинерно основание –
7
давностно владение, респ. част от тях чрез покупко-продажба и по наследяване, и на
възможността за това. Както се изясни, основна предпоставка за основателността на
процесната претенция е именно наличието на съсобственост по отношение на самостоятелен
обект, каквото в случая не се установи по делото. Наред с това, доколкото поначало по арг.
от чл. 98 ЗС принадлежността следва главната вещ, то следва да се приеме, че процесните
мазета, като принадлежност към самостоятелните обекти в жилищната сграда, могат да
бъдат обект на разпределение на ползване само с главната вещ, към която принадлежат,
каквото искане в случая не е налице.
Ето защо, с настоящото решение следва да бъде разпределено ползването единствено
на процесния поземлен имот с идентификатор 68134.1387.91, за който не е спорно, че е в
режим на съсобственост между страните по делото.
Както се изясни, с решението, постановено в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, съдът
замества мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността и възможностите
за разпределяне ползването на общата вещ, съобразно конкретните обстоятелства по делото
– характер на вещта, брой на съсобствениците, техните права в съсобствеността,
фактическото положение до възникване на правния спор.
В настоящия случай, от приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява, че процесният поземлен имот е нанесен като имот с
идентификатор 68134.1387.91 по действащата кадастрална карта, с площ от 369 кв.м., като в
границите му са нанесени четири сгради: сграда с идентификатор 68134.1387.91.1 с
функционално предназначение – многофамилна, бр. етажи – 3, бр. самостоятелни обекти -1,
със застроена площ от 82 кв.м.; сграда с идентификатор 68134.1387.91.2 с функционално
предназначение гараж, със застроена площ от 18 кв.м.; сграда с идентификатор
68134.1387.91.3, с функционално предназначение жилищна сграда – еднофамилна с площ от
19 кв.м. и сграда с идентификатор 68134.1387.91.4 с функционално предназначение: гараж
със застроена площ от 34 кв.м. В експертизата е отразено, че при оглед на място е
установено наличието на 5 сгради в границите на процесния имот – масивна жилищна
сграда на три етажа, идентична на сграда с идентификатор 68134.1387.91.1; масивен гараж
откъм улицата и долепен до жилищната сграда, съответстващ на сграда с идентификатор
68134.1387.91.3, която сграда е узаконена на основание чл. 162 ЗТСУ (отм.), на 02.06.1998 г.;
масивен гараж в югоизточната част на имота, на границата с поземлен имот с
идентификатор 68134.1387.88, съответстващ на сграда с идентификатор 68134.1387.91.2,
нанесен в предходен кадастрален план; масивен гараж с височина от 4,5 м. на югозападната
граница с поземлен имот с идентификатор 68134.1387.90, съответстващ на сграда с
идентификатор 68134.1387.91.4, узаконен на основание чл. 162 ЗТСУ (отм.) на 02.06.1998 г.
и едноетажна тухлена работилница с площ от около 12 кв.м. в северозападната част от
имота (на границите с имоти с идентификатори 68134.1387.90 и 88), която не е нанесена в
действащите КККР. В заключението е изяснено, че южният ъгъл на процесния имот
(границата с имоти с идентификатори 68134.1387.90 и 88) е свободна площ, но единственият
подход към тази част от имота е през врата на сграда с идентификатор 68134.1387.91.4,
която не може да се отвори, поради изникнало дърво, поради което тази част от имота е
недостъпна. Експертизата предлага два варианта на разпределение на ползването на
дворното място: вариант 1, при който свободната площ е получена, като от площта на имота
са изключени всички площи, върху които са изградени сградите, както и площите,
осигуряващи достъп и обслужване на тези сгради, при което оставащата свободна площ от
69 кв.м. се разделя на три зони: първа зона с площ от 24 кв.м. в северозападната част на
имота, като граничи с поземлен имот с идентификатор 68134.1387.92, означена на схемата
като заключена между буквите A-B-C-D-E; втора зона с площ от 24 кв. м. в северозападната
част на имота, която граничи с поземлен имот с идентификатор 68134.1387.92, означена на
схемата като заключена между буквите B-C-G-F-Е и трета зона с площ от 21 кв.м.,
разположена в североизточната част на имота, граничеща с улицата и означена на схемата
8
като заключена между буквите M-N-K-L. Съгласно експертизата вторият вариант на
разпределение на дворното място взема предвид общата му площ, предвидена пътека от
улицата до входната врата на жилищната сграда и отделяне на тротоар за общо ползване и за
обслужване на сградата, както и обслужващи тротоари около гаражите и работилницата,
при който вариант общата площ за ползване от ищците се равнява на 68,50 кв.м. и включва
две части – първа, с площ от 47,50 кв.м. в северозападната част от имота на границата с
поземлен имот с идентификатор 68134.1387.92, заключена между буквите A-B-C-D-E-F и
втора, с площ от 21 кв.м. в североизточната част на имота, граничеща с улицата и заключена
между буквите M-N-P-K, и обща площ за ответниците от 137 кв.м., в която са включени
площите под четири сгради (три броя гаражи и работилница), заедно с обслужващите ги
тротоари. В заключението е изяснено, че този втори вариант на разпределение е и
единственият възможен такъв при включване в незастроената площ на имота на терените
под построените сгради, извън основната жилищна сграда.
Между страните е налице спор относно приложимия вариант на разпределение с оглед
разнопосочните им твърдения относно включване в последното на застроената част от
поземления имот.
Съдът намира, че при разпределяне ползването на дворното място следва да бъде
съобразена цялата му площ, в т.ч. застроената такава, като бъде отчетен обемът на правата
на съсобствениците върху последното и построените в него сгради, както и конкретното
фактическо положение във връзка с ползването на имота – в т.см. Решение от 03.04.2012 г.
по гр. дело № 1565/2010 г., I г.о. на ВКС.
Както се изясни, по делото не се спори, че всяка от страните притежава права върху
самостоятелен обект в построената в имота основна масивна жилищна сграда, като ищците
са собственици и на 1/3 ид. част от дворното място, а ответниците на 2/3 ид. части.
По отношение на останалите постройки в имота по делото не се твърди и не се
установява същите да са изградени от ответната страна въз основа на учредено/отстъпено
право на строеж, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 93 ЗС,
съгласно която ако не е установено друго, собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея.
Изложените доводи в отговора на исковата молба за изграждане на тези постройки
преди ищците да са придобили права върху парцела, не е основание за извод, че тези сгради
са изключителна собственост на ответната страна, доколкото са построени в съсобствен на
страните поземлен имот.
Същевременно, по делото не се установи, при условията на пълно и главно доказване,
тези постройки в процесния поземлен имот да са придобити от ответниците чрез
десетгодишно давностно владение в периода преди 2003 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка,
по давност или по друг начин, определен в закона. Следователно, придобивната давност е
правнорегламентиран способ за придобиване на право на собственост и други вещни права
чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време, чийто фактически състав е регламентиран в разпоредбата на чл. 79 ЗС. Последният, в
хипотезата на недобросъвестно владение по чл. 79, ал. 1 ЗС, включва като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС
– т. е. фактическо упражняване съдържанието на това право, както и допълнително
добросъвестност и правно основание в хипотезата на добросъвестно владение по чл. 79, ал.
2 ЗС. В този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение
№ 4/2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Същевременно, при преценка дали е налице установено владение и дали е осъществен
фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е необходимо последното да е несъмнено-
9
осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта
като своя и явно – намерението на владелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено
на собственика, това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да
научи за него, като същото да е достигнало до собственика. Лицето трябва да е
демонстрирало по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва, както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент - вещта
да се държи като своя. Разпоредбата на чл. 69 ЗС предполага наличието на намерението да
се свои вещта. В отношенията между съсобственици не е изключено приложението на
презумпцията на чл. 69 ЗС. Същевременно, при наличието на съсобственост върху имот,
всеки от съсобствениците има право да ползва вещта. Когато след възникване на
съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част
и държател на идеалната част на другите съсобственици и, за да придобие частите на
останалите е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението им и е започнал да
свои техните части за себе си.
В настоящия случай, за установяване на твърденията си относно придобиване на
постройките в процесния поземлен имот на основание давностно владение, от ответната
страна са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П.Й.. Същият споделя,
че познава ответниците като съседи, след като свидетелят закупил къща в тяхно съседство
през 1976 г. Разказва, че къщите им са разположени една срещу друга, на една улица.
Къщата на страните по делото описва като триетажна, като ищците са на първия етаж,
ответникът М. на втория, а ответникът П. на третия. Споделя, че в двора има и други сгради
- конкретно три гаража и една постройка. Посочва, че първият гараж, откъм улицата, е
гаражът на М., ползван от него за паркиране на автомобила му, отзад по-голям гараж, който
е на П., и още един, по-стар гараж, в който държал автомобила си дядото, баща на ответника
М. и който сега не се ползва. До големия гараж е изградена барака, в която си държат
инструменти. Свидетелства, че гараж № 2 по скицата към експертизата – предявена на
свидетеля, се използвал от бащата на М., гараж № 1 бил изграден по-късно преди 1990 г. и се
ползва от семейството му, а третият гараж бил направен по същото време или дори преди
гараж № 1, като гаражите се ползвали именно от ответниците. Пред съда св. Йорданов
разказва, че не знае дали ищците ползват гаражите, като същите държали колата си навън, на
улицата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като житейски логични и
непротиворечиви, израз на преките му впечатления от състоянието на имота на страните,
застроените в същия сгради и начина на тяхното ползване, предвид това, че живее в
непосредствена близост до тях.
При съвкупна преценка на разказаното от свидетеля със събраните писмени
доказателства, сочещи за деклариране от ответника М. М. на земя и сграда - трети етаж,
както и на два гаража в имот на адрес: град /адрес/, в режим на съсобственост с трето за
спора лице, с декларация по чл. 14 ЗМДТ от 25.07.2003 г., не може да се направи еднозначен
извод, че ответниците са придобили построените в имота обекти, извън масивната жилищна
сграда, именно чрез давностно владение в продължение на 10 години с намерение за своене.
В показанията си свидетелят разказва, че един от гаражите се е ползвал от бащата на
ответника М., като понастоящем не се ползва, а другите два от семейството на М., който
ползвал и изградената в имота барака. Само по себе си обаче ползването на тези имоти,
построени върху съсобствен поземлен имот, не обуславя извод, че същото е продължило
непрекъснато през 10 годишен период от време, че е осъществено от ответниците с
намерението за своене и на частта на останалите съсобственици.
10
Ето защо, съдът намира за недоказано по делото, че процесните четири постройки са
изключителна собственост на ответната страна на твърдените от тях основания, поради
което при разпределяне ползването на процесното дворно място в подлежащата на
разпределение площ следва да се включи и тази, върху която са изградени сградите.
Същевременно, установеното по делото фактическо ползване на част от постройките в
имота от ответната страна, следва да бъде съобразено като обстоятелство при определяне на
конкретните площи, които да бъдат предоставени за ползване на тази страна.
Съдът, вземайки предвид обема на правата на страните върху процесното дворно място
– 1/3 ид. част на ищците и 2/3 д. части за ответниците, фактическото застрояване на
дворното място и начина на ползване на отделните обекти в същото – на жилищната сграда
от всяка от страните, на два от гаражите и втората сграда от ответниците, съобразявайки
необходимостта от обособяване на общо пространство, което да бъде ползвано от страните
във връзка с обслужване на сградите, конкретните характеристики на жилищната сграда и
допълнителните постройки, намира, че ползването на дворното място следва да бъде
разпределено според скицата - вариант 2 на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза. Последната съдът кредитира, преценявайки я по реда на чл. 202 ГПК, като
компетентно и обосновано изготвена, от съответен специалист, въз основа както на
материалите по делото, така и след оглед на място на имота и установяване на фактическото
му състояние, отговорила на всички поставени задачи и по същество останала неоспорена от
страните. Този вариант на ползване в най-голяма степен съответства на притежаваните
права върху имота и фактическото положение в отношенията между страните във връзка с
ползването му, като предвижда площ от общи части за двете страни – пространството, върху
което е изградена жилищната сграда с площ от 82 кв.м., обслужващ тротоар около
жилищната сграда и тротоар към улицата с площ от 31 кв.м., подход откъм улицата към
вътрешния двор и гаражите с ширина около 2 м. с площ от 50, 5 кв.м., или обща площ от
163,50 кв.м. Съгласно този вариант на разпределение ищците получават за ползване обща
площ от 68,50 кв.м. от дворното място, включваща две части с площ, съотв. от 47,50 кв.в. в
северозападната част на имота и втора с площ от 21 к.м. в североизточната му част, а
ответниците обща площ от 137 кв.м., в която са включени площите под четирите сгради,
извън жилищната такава (три броя гаражи и работилницата), заедно с обслужващите ги
тротоари, съответно на установеното фактическо ползване от ответниците на гараж № 1 и
гараж № 3.
Предвид всичко изложено дотук, предявените претенции по чл. 32, ал. 2 ЗС следва да
бъдат уважени в частта, касаеща поземления имот, чието ползване следва да бъде
разпределено според вариант № 2 от съдебно-техническата експертиза и отхвърлени в
частта, в която се отправя искане за разпределяне ползването на четирите избени помещения
с общ вход и с приблизителна обща площ от 48 кв. м., обособени на приземния етаж на
жилищна сграда с идентификатор 68134.1387.91.1 – с оглед липсата на установена
съсобственост на страните по отношение на последните, които да представляват
самостоятелен обект на собственост.
По отговорността за разноски:
Както се изясни, настоящото производство има характера на спорна съдебна
администрация на граждански правоотношения, като в същото не се признава или отрича
съществуването на материални права, а се оказва съдействие от съда за тяхното
упражняване. Предвид тези особености на производството разноските, направени от
страните за адвокатско възнаграждение остават за тяхна сметка, така, както са направени,
като поначало на разпределение подлежат останалите разноски по делото за държавна такса
и депозит за съдебно-техническата експертизата, които подлежат на разпределяне според
квотите на страните в съсобствеността - в т. см. Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. дело
№ 444/2012 г. II г. о., на ВКС, Определение № 62 от 26.03.2015 г. по гр. д. № 4351/2014 г. II г.
11
о. на ВКС. В случая страните не претендират разноски, поради които и съдът не следва да
присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на поземлен имот с
идентификатор 68134.1387.91 по КККР на град София, одобрени със Заповед № РД 18-
48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: /адрес/, с
площ от 369 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
91, квартал: 857, при съседи: 68134.1387.93, 68134.1387.90, 68134.1387.88, 68134.1387.87,
68134.1387./номер/7, 68134.1387.92, между съсобствениците В. Д. Б., с ЕГН: ********** с
адрес: /адрес/, С. П. Б., с ЕГН: ********** и адрес: град /адрес/, ет. 1, П. М. П., с ЕГН:
********** и М. П. М., с ЕГН: **********, двамата с адрес: град /адрес/, както следва: В. Д.
Б. и С. П. Б. да ползват част от поземления имот с обща площ от 68,50 кв.м., оцветена в
зелен цвят в скица-вариант № 2, приложение към съдебно-техническата експертиза,
включваща площ от 47,50 кв.м., находяща се в северозападната част на имота, на границата
с поземлен имот с идентификатор 68134.1387.92 заключена между буквите A-B-C-D-E-F и
площ от 21 кв.м., находяща се в североизточната част на имота, граничеща с улицата и
заключена между буквите M-N-P-K, П. М. П. и М. П. М. да ползват част от поземления имот
с обща площ от 137 кв.м., оцветена в жълт цвят в скица- вариант № 2, приложение към
съдебно-техническата експертиза, включваща площите под четири сгради – гараж № 1,
гараж № 2, гараж № 3 и работилница и обслужващите ги тротоари, като за общо ползване
на съсобствениците В. Д. Б., С. П. Б., П. М. П. и М. П. М. остава част от поземления имот с
обща площ от 163.50 кв.м., включваща площта под триетажната жилищна сграда,
обслужващ тротоар около жилищната сграда и тротоар към улицата (в оранжев цвят на
скицата-вариант № 2) и подход откъм улицата към вътрешния двор и гаражите (в сив цвят на
скицата – вариант № 2), всички дялове съгласно скица – вариант № 2 за разпределение
ползването на дворното място на поземлен имот с идентификатор 68134.1387.91,
приложение към съдебно-техническата експертиза (л. 123 от делото), която, приподписана
от настоящия съдебен състав, представлява неразделна част от решението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Д. Б., с ЕГН: ********** с адрес: /адрес/, С. П. Б., с
ЕГН: ********** и адрес: град /адрес/, ет. 1 срещу П. М. П., с ЕГН: ********** и М. П. М., с
ЕГН: **********, двамата с адрес: град /адрес/ искове по чл. 32, ал. 2 ЗС в частта, в която се
отправя искане за разпределение ползването на четири самостоятелни избени помещения с
общ вход и с приблизителна обща площ от 48 кв. м., обособени на приземния етаж на
жилищна сграда с идентификатор 68134.1387.91.1.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12