Р Е Ш Е Н И Е
№ /………….2023 год.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІІІ състав в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Пенка Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 1859 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с във връзка с чл. 172, ал.5
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), образувано по жалба на А.К.Г.
*** срещу Заповед за ПАМ № 22-0253-000080/16.06.2022г. на Началник-Група при ОД МВР- Варна, РУ Девня.
С оспорената заповед е наложена ПАМ, на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а
имено прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 (шест) месеца, тъй като
на 15.06.2022г. около 12,30ч. гр.Девня, по ул.“Суворовско шосе“ 1-3, до „Девня
Цимент“ в посока гр.Суворово, А.Г. е предоставил управлението на ППС, лек
автомобил „Опел Вктра“, рег.№ В****СМ на П. М., който не притежава СУМПС.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед. Моли за
отмяна на наложена ПАМ. Твърди, че никога не е предоставял колата си на П. М..
Ответната страна, чрез юр.к. Г. оспорва жалбата. Претендира за присъждане
на юр.к. възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
На 15.06.2022г. около 12,30ч. гр.Девня, по ул.“Суворовско шосе“ 1-3, до
„Девня Цимент“ в посока гр.Суворово, П. М. е управлявал лек автомобил „Опел
Вктра“, рег.№ В****СМ, без да притежава свидетелство за МПС/неправоспособен/.
Автомобилът е собственост на А.К.Г.. На Микаелян бил съставен АУАН № 382625/23.06.22г.
На 16.06.22г. Началникът- група към ОДМВР Варна, РУ Девня, издал Заповед № 22-0253-000080,
с която на основание чл.171, т.2а, буква а) от ЗДвП наложил на А.К.Г. принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на МПС- лек автомобил Опел Вектра с рег.№ В7011СМ
за срок от 6 месеца.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК
поради което съдът приема, че е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по
чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях
длъжностни лица.
Със Заповед № 365з-8226/30.12.21г., в изпълнение на заповед № 8121з-1632/02.12.21г.
на Министъра на вътрешните работи, директорът на ОДМВР – Варна е оправомощил
лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и тези по т.1.3 –
началниците на групи в сектор „ПП“ при ОД МВР –Варна за цялата територия
обслужвана от ОДМВР-Варна, поради което оспорената заповед за налагане на ПАМ е
издадена от компетентен орган.
По делото са разпитани в качество на свидетели лицата Н. Н. и М.Д..
Според св.Н. автомобилът е управляван от жалбоподателя А.Г., а П. М. се е
возил на задната седалка като пътник. Според свидетеля, А.Г. е останал в
гората, а след полицейското задържане на М., автомобилът е бил управляван от
полицая до гр.Девня.
Св.Д. твърди категорично, че автомобилът е управляван от П. М.. Същият е познат на св.Д. от около 20год.,
поради което не можел да го обърка с друго лице. След като автомобилът е спрян
за проверка, М. е избягал в гората. При задържането си е оказал съпротива. Св. Д.
заявява, че П. М. е слязъл от шофьорското място на автомобила.
Съдът кредитира показанията на св.Д. като логични и достоверни, а
показанията на св.Н. не се кредитират като обективни, тъй като е нелогично, ако
автомобилът е управляван от жалбоподателя, без да има нарушение на закона, той
да остане в гората, а колата да е управлявана на връщане до гр.Девня от
полицая.
Обжалваната заповед е издадена и при правилно приложение на материалния
закон.
По преписката е представен АУАН № 382625/23.06.22г. – съставен срещу П. М. за
нарушение на чл.150, от ЗДвП.
Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Съгласно чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки, една от които е тази по т.2а, буква а) –
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство.
При изпълнение на посочените в закона условия за налагане на ПАМ,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като в
случая предвид установените факти – управление на МПС за което се изисква
категория В, каквато водачът не притежава, правилно е прието, че са налице
основания за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на автомобила – А.К.Г..
В обжалваната заповед са изложени подробно обстоятелствата, обосновали
прилагането на процесната ПАМ, фактическите и правни основания за издаване на
заповедта, поради което съдът приема, че същата е постановена при спазване на
изискванията за форма по чл.59 от АПК. Действително в заповедта не са изложени
мотиви досежно срока на действие на принудителната административна мярка, но в
случая това не е особено съществено нарушение налагащо отмяна на заповедта,
т.к. срокът на действие на ПАМ е определен в предвидения от закона минимум – 6
месеца.
Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в
такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на
принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно
противоправно поведение. В случая оспорената заповед е издадена и в
съответствие с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН, връзка с чл. 171,
ал. 1 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се
попречи на извършването от водача на други нарушения на ЗДвП.
С оглед изложеното, жалбата се явява неоснователна, а оспореният
административен акт - законосъобразен, като не са налице основанията по чл.
146, т. 1-5 АПК за неговата отмяна.
При този резултат на спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с
чл. 78, ал. 8 ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената защита от
юрисконсулт в размер на 100лева.
Водим от горното, Варненския административен съд, 23-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.К.Г. *** срещу Заповед за ПАМ № 22-0253-000080/16.06.2022г. на Началник-Група при ОД МВР- Варна, РУ Девня,
с която е наложена ПАМ на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а имено
прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА А.К.Г. с
ЕГН ********** *** да заплати на ОДМВР Варна сумата от 100/сто/лева,
представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно на осн. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.
Административен
съдия: