Р Е Ш Е Н И Е
№……..
гр.Враца, 22.04.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВРАЦА,
ГО, шести състав, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Наталия Петрова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
4473 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен
иск по чл. 124 ГПК, както и частичен насрещен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По първоначално предявения иск:
Ищецът
„Агрохолд България“ ЕООД е предявил против Община Криводол отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.
1 ГПК.
В исковата
молба се твърди, че между страните бил сключен договор за ползване на
земеделски земи под наем, който бил прекратен поради изтекъл срок, считано от
30.09.2016 г. – с приключването на стопанската година 2015/2016 г. съгласно чл.
1, т. 1.1 от договора. Ответникът заявил претенция за заплащане от ищеца на
сумата от 20 560,00 лв., от която – 10 280,00 лв. за стопанската
2014/2015 г., представляваща годишният наем за същата съгласно чл. 3, т. 3.4 от
договора, дължима на 01.10.2014 г., ведно със законната лихва, както и сумата
от 10280,00 лв. за стопанската 2015/2016 г., представляваща годишният наем за същата
съгласно чл. 3, т. 3.4 от договора. Ищецът счита, че не дължи заплащането на
така посочената сума поради изтекъл период на погасителна давност. По отношение
на сумата, претендирана от ответника за стопанската 2014/2015 г. сочи, че
давностният срок започнал да тече, считано от 01.10.2014 г., а по отношение на
наемната цена на земеделските земи за стопанската 2015/2016 г. – давността
започнала да тече, считано от 01.10.2015 г. Счита, че в случая се касае за
кратката 3-годишна давност, която е изтекла на 01.10.2017 г. по отношение на
стопанската 2014/2015 година, респективно – на 01.10.2018 г. по отношение на
стопанската 2015/2016 година. Моли съда да признае за установено между
страните, че ищецът не дължи на ответника процесните суми поради погасяването им
по давност. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор ответникът Община Криводол на първо място излага съображения за
недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес у ищеца. На
следващо място, счита, че дори съдът да приеме иска за допустим, то той се
явява неоснователен. Сочи, че в случая не се касае за института на кратката
3-годишна давност, тъй като вземането на Община Криводол не е за наем по
смисъла на чл. 111, б. „в“ пр. 1 ЗЗД. Твърди, че поради неплащане на дължимия
годишен наем за ползването на общинската земеделска земя, договорът с ищцовото
дружество бил прекратен, считано от 02.10.2013 г. От тази дата „Агрохолд
България“ ЕООД е продължило да ползва имотите без правно основание, поради
което сумите, който претендира ответникът касаят неоснователното обогатяване,
настъпило за ищцовото дружество, вследствие използването на земеделските земи
след прекратяването на сключения между страните договор. Ето защо, и доколкото
вземането за неоснователно обогатяване се погасява с общата 5-годишна давност,
то претенцията на Община Криводол не е погасена поради изтекъл давностен срок.
По насрещния иск:
Ищецът
Община Криводол е предявил против „Агрохолд България“ ЕООД частичен насрещен
иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 5000,00
лв., представляваща част от сумата от 10 280,00 лв.
Община
Криводол твърди, че между страните бил сключен Договор за отдаване под наем на
общинска земя, вписан в Служба по вписванията гр. Враца с дв. вх. №
4260/11.07.2011 г., акт № 105, том № 7 след проведен публичен търг с явно
наддаване. Съгласно договора, Община Криводол отдала на ответното дружество за
срок от 5 стопански години /2011 г. – 2016 г./ 85 земеделски земи /ниви/ с обща
площ от 595,239 дка в землищата на гр. Криводол, с Галатин, с. Големо Бабино,
с. Градешница, с. Добруша, с. Пудрия, с. Ракево, с. Баурене, с. Осен срещу
годишна цена от 10 280,00 лв., платима в началото на всяка стопанска
година /01 октомври/. Ответникът не изпълнил задължението си да заплати авансово
уговорената цена на падежа 01.10.2013 г. за стопанската 2013/2014 г. Поради
неизпълнението, на осн. чл. 4.2 от договора, същият е прекратен, считано от
02.10.2013 г. – денят, следващ падежната дата. Сочи, че освен в договора,
такова основание за прекратяване е предвидено и в разпоредбата на чл. 22, т. 1
от Наредба № 7 за управление и разпореждане с общинско имущество на Общинския
съвет на гр. Криводол. Въпреки настъпилото прекратяване на договора за наем,
ответникът по насрещния иск продължил да използва имотите без основание през
стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г., поради което се обогатил за сметка на
Община Криводол. Размерът на обезщетението, което ищецът счита, че „Агрохолд
България“ ЕООД следва да заплати за двете стопански години е в размер на сумата
от общо 20560,00 лв., като предявява иск за сумата от 5000,00 лв.,
представляваща част от сумата от общо 10 280,00 лв., дължима за стопанската
2014/2015 г. До ответното дружество били изпращани многократно покани за
изпълнение, но всички съобщения се връщали невръчени, в цялост – както от
адреса на управление на „Агрохолд България“ ЕООД, така и от адреса на
пълномощника му. Понастоящем сочи, че Община Криводол е започнала процедура по
изземване на процесните имоти по реда на чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ вр. чл. 65 ЗОбС и
уведомление по чл. 26 АПК. Освен това било изпратено уведомление с изх. №
92.53-25/30.07.2014 г. за прекратения договор до изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, до директора на Областна
дирекция „Земеделие“ Враца и началника на Общинска служба по земеделие гр.
Криводол. Поради изложеното моли съда да осъди ответника по насрещния иск да
заплати сумата от 5000,00 лв., представляваща част от сумата от общо 10 280,00
лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат на ползването без
основание на процесните общински земеделски земи през стопанската 2014/2015 г.
/за периода от 01.10.2014 г. до 01.10.2015 г./, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното погасяване
на сумата. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор ответникът по насрещния иск го оспорва изцяло. Твърди, че през
стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. „Агрохолд България“ ЕООД не е ползвало
процесните земеделски земи и не е подавало заявления по чл. 70 ППЗСПЗЗ, в които
да е посочило като основание процесния договор за наем. Освен това сочи, че
подадено заявление за участие в споразумение за разпределяне на земеделски
масиви, не може да докаже че ответникът е ползвал процесните имоти, тъй като
ползването представлява фактическо действие. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на
страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е приет Договор
за отдаване под наем на общинска земеделска земя, сключен на 24.06.2011 г.
между Община Криводол, в качеството ѝ на наемодател, и „Агрохолд
България“ ЕООД, в качеството му на наемател. Договорът е сключен за срок от 5
стопански години (2011 г. – 2016 г.), като негов предмет са подробно
индивидуализирани недвижими имоти, находящи се в различни землища на
територията на Община Криводол.
С удостоверение с изх. №
53.1000-1(1)/04.10.2018 г., издадено от Община Криводол, се удостоверява, че
„Агрохолд България“ ЕООД има парични задължения към Община Криводол по Договор
за отдаване под наем на общинска земеделска земя от 24.06.2011 г. в размер на
сумата от по 10 280 лв. за стопанската 2014/2015 г. и 2015/2016 г.
От приетото по делото
допълнително споразумение към процесния договор за наем от 24.06.2011 г. се
установява, че на 04.01.2013 г. Община Криводол и „Агрохолд България“ ЕООД са
уговорили, че включеният в предмета на договора имот № 024003 от 43.651 дка,
находящ се в землището на с. Големо Бабино, се заличава, като се добавя нов
имот с № 010033 от 50.000 дка – нива, находяща се в м. „Зърнов дол“ с годишен
наем от 850 лв.
С писмо с изх. №
53.1000-2/30.07.2014 г. Община Криводол уведомява „Агрохолд България“ ЕООД, че
поради неплащане на дължимата наемна цена, сключеният между тях договор се
счита за автоматично прекратен с оглед разпоредбата на т.4.2 от договора.
Ищецът „Агрохолд България“ ЕООД е уведомен и за започнато производство по реда
на чл. 26, ал. 1 АПК за издаване на заповед за изземване на подробно посочените
уведомителното писмо недвижими имоти. Видно от приложеното към писмото известие
за доставяне, същото не е реално връчено на наемателя, като пощенският служител
е отбелязал, че пратката не е потърсена от получателя.
С писмо с изх. №
92.53-25/30.07.2014 г. Община Криводол уведомява изп. директор на ДФ
„Земеделие“ – разплащателна агенция, директора на ОД „Земеделие“ гр. Враца и
началника на ОС „Земеделие“ гр. Криводол, че процесният договор, сключен с
ищцовото дружество, е прекратен поради неплащане на дължимата наемна цена за
стопанските 2012/2013 г. и 2013/2014 г., поради което договорът не следва да се
счита за валидно правно основание по смисъла на чл. 37в, ал. 3, т. 1 ЗСПЗЗ.
Моли това обстоятелство да се вземе предвид в процедурата по сключване на
споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ и евентуално издаване на заповеди за служебно
разпределение за ползване по масиви за землищата в гр. Криводол и селата
Баурене, Галатин, Големо Бабино, Градешница, Добруша, Осен, Пудрия и Ракево за стопанската
2014/2015 г. Видно от представените известия за доставяне, писмата реално са
достигнали до ОД „Земеделие“ Враца и ДФ „Земеделие“ София съответно на
01.08.2014 г. и на 04.08.2014 г.
Представени по делото са
и 7 заявления по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ вр. чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ за
стопанската 2014/2015 г. (л. 76 – л. 96). Заявленията касаят землищата на с.
Добруша, с. Големо Бабино, с. Градешница, с. Ракево, с. Осен, с. Пудрия, с.
Галатин, като в тях се сочи, че са подадени до Общинска служба по „Земеделие“
гр. Криводол от „Агрохолд България“ ЕООД, но първите 4 от тях не са подписани
от представител на заявителя.
Приети по делото са и
актове за частна общинска собственост относно процесните имоти, утвърдени от
кмета на Община Криводол.
Приети като
доказателства са и влезли в сила заповеди по чл. 37в ЗСПЗЗ на ОД „Земеделие“
Враца за стопанската 2014/2015 г., както следва: № 316/14.11.2014 г. относно
землището на гр. Криводол; № 229/01.10.2014 г. относно землището на с. Баурене;
№ 317/14.11.2014 г. по отношение на землището на с. Галатин; № 317-2/08.04.2015
г. за изменение на Заповед № 317/14.11.2014 г.; № 317-1/27.01.2015 г. за
изменение на Заповед № 317/14.11.2014 г.; № 237/01.10.2014 г. относно землището
на с. Големо Бабино; № 203/01.10.2014 г. по отношение на землището на с. Градешница;
№ 204/01.10.2014 г. относно землището на с. Добруша; № 205/01.10.2014 г.
относно землището на с. Пудрия и № 24/11.02.2015 г. по отношение на землището
на с. Ракево и споразумения между собствениците и/или ползвателите по чл. 37в,
ал. 2 ЗСПЗЗ (л. 242 – л. 411). От тях се установява, че ищецът „Агрохолд
България“ ЕООД участва единствено в споразумението по чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ от
29.08.2014 г., касаещо масивите в землището на с. Добруша, с което за
стопанската 2014/2015 г. му се предоставят за ползване два имота в масив 31 с
номера: № 031009 с площ от 17,096 дка и № 031010 с площ от 10,602 дка, които не
са част от процесните имоти. Така посочените в споразумението имоти са
предоставени за ползване на ищеца със Заповед № 204/01.10.2014 г. на директора
на ОД „Земеделие“ Враца. Видно от данните по делото, в други споразумения по
чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ за стопанската 2014/2015 г. ищецът не е участвал, като не
са му и разпределяни други масиви за ползване на земеделски земи в землищата на
гр. Криводол, с. Баурене, с. Галатин, с. Големо Бабино, с. Градешница, с.
Добруша, с. Пудрия и с. Ракево.
По делото е прието и
заключение по съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че за
стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. „Агрохолд България“ ЕООД не е
кандидатствало и не е получавало подпомагане от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна
агенция за процесните недвижими имоти. Вещото лице е посочило освен това, че
„Агрохолд България“ ЕООД не е извършвало плащания в полза на Община Криводол за
процесните недвижими имоти за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г.
Изслушана по делото е и
съдебно-оценителна експертиза, от чието заключение се установява, че размерът
на пазарния наем на процесните недвижими имоти – частна общинска собственост с
обща площ от 595,230 дка е в размер на сумата от 7852,06 лв. за стопанската
2014/2015 г. и в размер на сумата от 8289,66 лв. за стопанската 2015/2016 г. В
проведеното открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че част от
процесните имоти са негодни за обработка както към момента, така и към
стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г.
Съдът кредитира
експертните заключения, като счита, че същите са пълни и компетентно изготвени.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.
По предявения главен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК:
С
предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, ищецът „Агрохолд
България“ ЕООД отрича претендираното от Община Криводол материално право, като
в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи
съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
За
основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на
изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на
погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.
С изготвения
проект за доклад по делото, обективиран в определение № 149/16.01.2019 г.,
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 27.02.2019
г., съдът е отделил като безспорен и
ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните факта, че на 24.06.2011
г. са сключили процесния договор за отдаване под наем на общинска земя.
На първо
място следва да се даде отговор на въпроса какъв е характерът на сключения
между страните договор и коя е приложимата за него правна уредба. Обичайно,
възмездното отдаване за ползване на земеделски имоти, бива обективирано в
договор за аренда. Договорът за аренда дава специална и съобразена с
обществените отношения по предоставяне на ползването на земеделски земи и
свързаните с тях вещи защита, насочена към създаване на условия за по-ефективно
използване на средствата за земеделско производство. Договорът урежда
обществените отношения, свързани със стопанското ползване на земеделска земя и
извличане на плодовете, на които арендаторът става собственик. Разпоредбата
на чл.1, ал.3 ЗАЗ обаче не регламентира, че земеделската земя и/или недвижимите
и движимите вещи за земеделско производство могат да бъдат обект само и
единствено на аренден договор, само предмет на арендни правоотношения, и не
изключва възможността земята и вещите за земеделско производство, да участват в
гражданския оборот под правна форма, различна от аренден договор. Както ЗАЗ не
предвижда ограничение по отношение на свободния избор на правните субекти да
уреждат правоотношенията си и да упражняват своите права по отношение на
земеделските земи само и единствено по реда на този закон, така и нормите на
чл.228 сл. ЗЗД не съдържат забрана земеделските земи да бъдат отдавани под
наем. Израз единствено на свободната воля на страните по договора е дали ще
използват относително тежката и свързана с разходи предвидена форма за
сключване на аренден договор, или ще използват по-опростената процедура по
сключването на договор за наем. В този смисъл – т. 2 от Тълкувателно решение от 20.07.2017 г. по Тълкувателно дело №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В случая страните са сключили договор, който са
именували като такъв за отдаване под наем на общинска земеделска земя.
„Агрохолд България“ ЕООД е подписало процесния договор в качеството му на
наемател, а Община Криводол – в качеството му на наемодател, като са уговорили
заплащането на наемна цена. Съдът, тълкувайки договора съобразно разпоредбата
на чл. 20 ЗЗД, приема, че действителната обща воля на страните е била
сключването на договор за наем, а не на договор за аренда. Отношенията между
тях следва да бъдат уредени съобразно нормите на Закона за задълженията и
договорите, а не съобразно специалната уредба на Закона за арендата в
земеделието.
Договорът е
сключен като срочен – за срок от пет стопански години /2011 – 2016 г./, считано
от 01.10.2011 г. – т. 1.1 от договора. В закона няма легална дефиниция на
понятието земеделска година, като с
оглед извършеното тълкуване на действителната воля на страните, съдът намира,
че страните са имали воля да сключат договора за пет стопански години. Стопанска година съобразно разпоредбата
на § 2, т. 3 ДР на ЗАЗ, е времето от 1 октомври на текущата година до 1
октомври на следващата година. Налага се извод, че процесният договор е сключен
за срок от 01.10.2011 г. до 01.10.2016 г. Страните са уговорили, че договорът
се прекратява при писмено изразено двустранно съгласие – т. 4.1; при неплащане
на дължимия наем в определения срок – т. 4.2 или при изтичане на срока му /30.09.2016
г./ - т. 4.3. Наемателят „Агрохолд България“ ЕООД е поел задължение да заплаща
договорената годишна наемна цена в размер на 10 280 лв. в началото на
всяка стопанска година – на първи октомври – т. 3.4 от договора. Една от
предвидените в договора предпоставки за предсрочно прекратяване действието на
облигационната връзка е неплащането на наемната цена на определената падежна
дата - т.нар. в теорията и практиката “автоматично прекратяване”, предвидено в т.
4.2 от договора. В този случай, с оглед изрично уговореното между страните,
прекратяването действието на договора настъпва с факта на неплащане на
уговорения падеж, без да е необходимо някоя от страните да отправя
предизвестие, респ. да бъде предоставян срок за изпълнение.
Между
страните не се спори, а и от приетото по делото заключение по
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че „Агрохолд България“ ЕООД не е
заплатило на Община Криводол дължимата наемна цена за стопанската 2014/2015 г.
и 2015/2016 г. Дължимата наемна цена за стопанската 2014/2015 г. е следвало да
бъде платена на наемодателя на 01.10.2014 г. /т. 3.4 от договора/. С факта на
неплащането, съобразно разпоредбата на т. 4.2 от договора, същият следва да се
счита за прекратен, считано от 02.10.2014 г.
Според
разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Без да
съществува облигационна връзка между страните по договор за наем след неговото
прекратяване, настъпило на 02.10.2014 г., ищецът „Агрохолд България“ ЕООД не
може да се позовава на кратката тригодишна погасителна давност за установяване
недължимост на парична сума на Община Криводол. В случай че е налице непогасено
парично задължение към ответника, и при липса на изрично предвидено в чл. 111,
б.”в” ЗЗД облигационно отношение между страните, погасяващо вземането на
кредитора след изтичането на тригодишен срок от настъпване на изискуемостта му,
следва да се приеме, че задължението на ищеца се погасява с изтичането на общия
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Ищецът иска да се признае за
установено, че не дължи на ответника поради изтекъл давностен срок наемна цена
за процесните имоти, претендирана от ответника за стопанските 2014/2015 г. и
2015/2016 г. Видно от данните по делото, ответникът Община Криводол претендира
процесните суми на извъндоговорно основание, твърдейки че щцовото дружество
неоснователно се е обогатило за негова сметка. Както се посочи по-горе,
процесният договор за наем е прекратен поради неплащане на дължимата наемна
цена от „Агрохолд България“ ЕООД, считано от 02.10.2014 г. След прекратяването
на облигационната връзка между страните, отношенията между тях се уреждат
съобразно общите правила на ЗЗД. В случай че е налице неоснователно използване
на процесните земеделски имоти след 02.10.2014 г., то ищецът дължи обезщетение
за ползването им, след като бъде поканен от собственика, като от получаването
на поканата, вземането става изискуемо – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. По делото са представени данни, че Община
Криводол е изпращала покана до „Агрохолд България“ ЕООД за доброволно
изпълнение, но същата не е реално получена от адресата, като е отбелязано от
пощенския служител, че пратката не е потърсена от адресата /л. 63 – 66/. Ето
защо, изискуемостта на вземането на ответника не е била настъпила преди
образуване на настоящото производство, поради което погасителният давностен
срок въобще не е започнал да тече. Следва да се приеме, че „Агрохолд България“
ЕООД е поканено за първи път да погаси задължението си с получаването на
насрещната искова молба по делото на 07.12.2018 г. /л. 216/, но с оглед
разпоредбата на чл. 115, б. „ж“, докато трае съдебният процес относно вземането,
давност не тече.
Ето защо, в
случай че са налице парични вземания на Община Криводол за стопанските
2014/2015 г. и 2015/2016 г., то за тях би бил приложим общият петгодишен
давностен срок, който към момента на депозиране на исковата молба /09.10.2018
г./ не е изтекъл. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По предявения насрещен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Ищецът
Община Криводол е предявил против „Агрохолд България“ ЕООД частичен насрещен осъдителен
иск за сумата от 5000,00 лв., представляваща част от сумата от 10 280,00 лв.,
дължима за ползването през стопанската 2014/2015 г. на земеделските имоти,
подробно посочени в договор от 24.06.2011 г. за отдаване под наем на общинска
земеделска земя.
За
основателността на предявения иск ищецът, при условията на пълно и главно
доказване, следва да установи правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно, че ответникът е използвал, без да е имал основание
процесните земеделски земи в периода на стопанската 2014/2015 година, като
„Агрохолд България“ ЕООД се е обогатило със сумата от 5000,00 лв.,
представляваща част от сумата от 10 280,00 лв.
При
доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е в този период е
имало основание за използването на процесните земеделски земи, поради което не
се е обогатил неоснователно и не дължи връщането на претендираната от него
сума.
Спорен между
страните е въпросът дали „Агрохолд България“ ЕООД е ползвало процесните имоти през
стопанската 2014/215 г., за която е предявен искът. Съдът намира, че ищецът по
насрещния иск не доказа този елемент от фактическия състав на спорното
материално право. Община Криводол счита, че след като ответното дружество е подало
заявления по чл. 70 от ППЗСПЗЗ до съответната общинска служба по земеделие, то
това установявало ползването на имотите. Съдът не споделя становището на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ, ползвателите на
земеделски земи могат да подават в общинската служба по земеделие по
местонахождението на имотите заявление за участие в споразумение за ползване
по чл. 37в ЗСПЗЗ. В заявлението се посочват имотите, ползвани на правно
основание съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори,
и/или документи за собственост, с които ползвателят желае да участва в масиви
за ползване по споразумение.
По делото действително
са приети 7 заявления по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ вр. чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ за
стопанската 2014/2015 г. (л. 76 – л. 96). Заявленията касаят землищата на с.
Добруша, с. Големо Бабино, с. Градешница, с. Ракево, с. Осен, с. Пудрия, с.
Галатин, като в тях се сочи, че са подадени до Общинска служба по „Земеделие“
гр. Криводол от „Агрохолд България“ ЕООД. На първо място, първите четири
заявления, касаещи землищата на с. Добруша, с. Големо Бабино, с. Градешница, с.
Ракево не носят подпис на заявител, поради което съдът не може да приеме, че са
подадени от „Агрохолд България“ ЕООД. Останалите три заявления, касаещи
землищата на с. Осен, с. Пудрия, с. Галатин носят подпис на заявител, като
ответникът „Агрохолд България“ ЕООД не е оспорило факта, че подписите са
положени от негов представител, поради което, и с оглед разпоредбата на чл. 180 ГПК, следва да се приеме, че заявленията имат формална доказателствена сила, че
изявленията изхождат от лицата, за които се сочи в заявленията, че са техни
издатели, а именно – от ответника „Агрохолд България“ ЕООД. Дори да се приеме
обаче, че ответникът е депозирал заявленията по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ до
съответната общинска служба по земеделие, то по делото няма данни да е бил
допуснат до участие в споразуменията за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ. Напротив,
ответникът проведе насрещно доказване /насрещното доказване може да не е пълно
за разлика от главното/, че не е участвал в споразуменията на ползвателите за
разпределяне на процесните землища, с изключение на споразумението по чл.
37в, ал. 2 ЗСПЗЗ от 29.08.2014 г., касаещо масивите в землището на с. Добруша
за стопанската 2014/2015 г. /л. 357/. Установи се освен това, че в издадените
от директора на ОД „Земеделие“ Враца заповеди за разпределяне на масивите за
ползването на земите в процесните землища през стопанската 2014/2015 г. не е
включен ответникът „Агрохолд България“ ЕООД, като не са му предоставени за
ползване каквито и да било имоти. Изключение отново има единствено по отношение
на землището на с. Добруша, като за стопанската 2014/2015 г. на ответника се
предоставят за ползване два имота в масив 31 с номера: № 031009 с площ от 17,096
дка и № 031010 с площ от 10,602 дка, които обаче не са част от процесните имоти,
предмет на договора за наем от 24.06.2011 г. /л. 356-372/. Нещо повече, ищецът
Община Криводол с нарочно писмо с изх. № 92.53-25/30.07.2014 г. уведомява
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, директора на
ОД „Земеделие“ гр. Враца и началника на ОС „Земеделие“ гр. Криводол, че
процесният договор за наем е прекратен поради неплащане на дължимата наемна
цена за стопанските 2012/2013 г. и 2013/2014 г., поради което договорът не
следва да се счита за валидно правно основание по смисъла на чл. 37в, ал. 3, т.
1 ЗСПЗЗ, като моли това обстоятелство да се вземе предвид в процедурата по
сключване на споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ и евентуално издаване на заповеди за
служебно разпределение за ползване по масиви за процесните землища. С това свое
действие наемодателят е поискал да ограничи възможността на наемателя да ползва
процесните недвижими имоти, като видно от издадените впоследствие заповеди за
разпределение ползването по масиви, е постигнал такова ограничаване.
Допълнителен аргумент,
че в процесния период ответникът не е използвал процесните земеделски имоти, е
и фактът, установен от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, че за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. „Агрохолд България“
ЕООД не е кандидатствало и не е получавало подпомагане от ДФ „Земеделие“ –
Разплащателна агенция за процесните недвижими имоти.
Установи се освен това
от вещото лице по съдебно-оценителна експертиза, че част от процесните имоти са
негодни за обработка както към настоящия момент, така и към стопанските
2014/2015 г. и 2015/2016 г.
Ищецът не е ангажирал
други доказателства, от които съдът да направи извод, че ответното дружество
действително е използвало процесните недвижими имоти в стопанската 2014/2015 г.
Поради недоказаност на
първия елемент от фактическия състав на спорното материално право, предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
И двете страни по делото
претендират разноски, като са представили списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 78, ал.
8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на Община Криводол по първоначално предявения иск и по
насрещния иск - в размер на сумата от по 200,00 лв. за всеки от тях.
Община Криводол е
направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
от „Агрохолд България“ ЕООД. Възражението е неоснователно. Видно от
представения договор за правна помощ и съдействие, „Агрохолб България“ е
заплатило сумата от 580,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за
защита единствено по предявения насрещен иск. Така заплатеното възнаграждение
представлява минимално предвидения размер съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед изхода на
делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът по главния иск – „Агрохолд България“
ЕООД, следва да бъде осъден да заплати на ответника – Община Криводол сумата от
200,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът по насрещния иск – Община Криводол, следва да бъде осъден да заплати
на ответника - „Агрохолд България“ ЕООД сумата от 580,00 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за защита по насрещния иск.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агрохолд България“ ЕООД, ЕИК:
********* против Община Криводол, БУЛСТАТ: ********* иск с правно основание по
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 20 560,00 лв., представляваща годишният наем за
стопанската 2014/2015 г. и 2015/2016 г., предвиден в договор от 24.04.2011 г.
за отдаване под наем на общинска земеделска земя поради изтекла погасителна
давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Криводол, БУЛСТАТ:
********* против „Агрохолд България“ ЕООД, ЕИК: ********* иск с правно
основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 5000,00 лв., представляваща част от сумата от 10 280,00 лв.,
дължима за ползването без основание през стопанската 2014/2015 г. на
земеделските имоти, подробно посочени в договор от 24.06.2011 г. за отдаване
под наем на общинска земеделска земя.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Агрохолд
България“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Община Криводол, БУЛСТАТ:
********* сумата от 200,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за защита по предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Община
Криводол, БУЛСТАТ: ********* да заплати на „Агрохолд България“ ЕООД, ЕИК:
********* сумата от 580,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за защита по предявения насрещен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: