№ 1208
гр. Варна, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501242 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 25484/28.03.2024г., подадена от Р.
Х. М., ЕГН **********, срещу решение № 607/27.02.2024г., поправено с
решение № 1067/29.03.2024г., постановено по гр.д. № 5299/2023г. по описа на
РС-Варна, 34 състав, в частите му, с които са отхвърлени подадените от Р. Х.
М., ЕГН ********** искове, както следва:
- за осъждане на Д. Б. Б., ЕГН **********, да заплати на ищеца
разликата над сумата от 182.08 лева до предявения размер от 325.05 лева, на
основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС, представляваща припадащата се част
от невъзстановени от ответника разходи съобразно участието му в общите
части на сградата от сторените от ищеца разходи за материали и труд за
извършен необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ”**” № 2, в периода
05.08.2022г. – 20.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС;
- за осъждане на П. Венева Х., ЕГН ********** и Б. Г. Х., ЕГН
**********, да заплатят солидарно на ищеца разликата над сумата от 182.08
1
лева до предявения размер от 325.05 лева, представляваща припадащата се
част от невъзстановени от ответника разходи съобразно участието му в
общите части на сградата от сторените от ищеца разходи за материали и труд
за извършен необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ”**” № 2, в периода
05.08.2022г. – 20.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС.
- за осъждане на Р. Ц. Т., ЕГН **********, да заплати на ищеца
разликата над сумата от 121.38 лева до предявения размер от 216.70 лева, на
основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС, представляваща припадащата се част
от невъзстановени от ответника разходи съобразно участието му в общите
части на сградата от сторените от ищеца разходи за материали и труд за
извършен необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ”**” № 2, в периода
05.08.2022г. – 20.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС;
- за осъждане на Б. И. Й., ЕГН **********, да заплати на ищеца
разликата над сумата от 91.04 лева до предявения размер от 234.79 лева, на
основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС, представляваща припадащата се част
от невъзстановени от ответника разходи съобразно участието му в общите
части на сградата от сторените от ищеца разходи за материали и труд за
извършен необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ”**” № 2, в периода
05.08.2022г. – 20.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС;
- за осъждане на А. И. **коева, ЕГН **********, да заплати на ищеца
разликата над сумата от 182.08 лева до предявения размер от 383.40 лева, на
основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС, представляваща припадащата се част
от невъзстановени от ответника разходи съобразно участието му в общите
части на сградата от сторените от ищеца разходи за материали и труд за
извършен необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ”**” № 2, в периода
05.08.2022г. – 20.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС;
- за осъждане на Г. М. Х., ЕГН **********, да заплати на ищеца
разликата над сумата от 121.38 лева до предявения размер от 216.70 лева, на
основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС, представляваща припадащата се част
от невъзстановени от ответника разходи съобразно участието му в общите
части на сградата от сторените от ищеца разходи за материали и труд за
2
извършен необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ”**” № 2, в периода
05.08.2022г. – 20.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС;
- за осъждане на М. Д. Н., ЕГН ********** и Н. П. Н., ЕГН **********,
да заплатят солидарно на ищеца разликата над сумата от 182.08 лева до
предявения размер от 325.05 лева, представляваща припадащата се част от
невъзстановени от ответника разходи съобразно участието му в общите части
на сградата от сторените от ищеца разходи за материали и труд за извършен
необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ”**” № 2, в периода 05.08.2022г. –
20.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС;
- за осъждане на Н. М. П., ЕГН ********** и Ц. В. А., ЕГН **********,
да заплатят солидарно на ищеца разликата над сумата от 214.76 лева до
предявения размер от 325.05 лева, представляваща припадащата се част от
невъзстановени от ответника разходи съобразно участието му в общите части
на сградата от сторените от ищеца разходи за материали и труд за извършен
необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ”**” № 2, в периода 05.08.2022г. –
20.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
решение в обжалваните му части. Въззивникът не споделя извода на съда, че
от сумата за вложени средства и материали следва да се изключат сумите от
9,94 лева за закупена битова газ, 6.50 за закупен титан акрил турбо и 26.21
лева за закупено лепило за плочки, защото били извършени преди периода на
ремонта, като твърди, че е започнал да закупува необходимите материали
преди началото на самия ремонт. Излага още, че съдът е следвало да вземе
предвид цялата стойност на посочените от вещото лице материали, а именно
3164,05 лева, а не само тези, за които са представени писмени доказателства.
Счита за доказано по делото, че в ремонта на покрива са вложени труд на
стойност 5119,15 лева и материали на стойност 3164,05 лева. Моли решението
да бъде отменено в обжалваните му части и вместо него да бъде постановено
друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемите страни Д. Б. Б., ЕГН **********, П. Венева Х., ЕГН
**********, Б. Г. Х., ЕГН **********, Р.Ц.Т., ЕГН **********, Б. И. Й., ЕГН
**********, А. И. **коева, ЕГН **********, Г. М. Х., ЕГН **********, М. Д.
Н., ЕГН **********, Н. П. Н., ЕГН **********, Н. М. П., ЕГН ********** и
3
Ц. В. А., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Поддържат възраженията си от писмените бележки. Молят решението в
отхвърлителната му част да бъде потвърдено. Настояват ищеца да бъде
задължен да посочи Б.а сметка, по която желае да му бъдат заплатени
евентуално присъдените суми.
Постъпила е още насрещна въззивна жалба вх.№ 36277/07.05.2024г.,
подадена от Д. Б. Б., ЕГН **********, П. Венева Х., ЕГН **********, Б. Г. Х.,
ЕГН **********, Р.Ц.Т., ЕГН **********, Б. И. Й., ЕГН **********, А. И.
**коева, ЕГН **********, Г. М. Х., ЕГН **********, М. Д. Н., ЕГН
**********, Н. П. Н., ЕГН **********, Н. М. П., ЕГН ********** и Ц. В. А.,
ЕГН ********** срещу решение № 607/27.02.2024г., поправено с решение №
1067/29.03.2024г., постановено по гр.д. № 5299/2023г. по описа на РС-Варна,
34 състав, в частите му, с които жалбоподателите са осъдени да заплатят на
ищеца Р. Х. М., ЕГН ********** следните суми: Д. Б. Б., ЕГН ********** –
182.08 лева, П. Венева Х., ЕГН ********** и Б. Г. Х., ЕГН ********** –
солидарно 182.08 лева, Р.Ц.Т., ЕГН ********** – 121.38 лева, Б. И. Й. – 91.04
лева, ЕГН **********, А. И. **коева – 121.38 лева, ЕГН **********, Г. М. Х.,
ЕГН ********** – 121.38 лева, М. Д. Н., ЕГН ********** и Н. П. Н., ЕГН
********** – солидарно 182.08 лева, Н. М. П., ЕГН ********** и Ц. В. А.,
ЕГН ********** – солидарно 214.76 лева, представляващи припадащите им се
части от невъзстановени разходи съобразно участието им в общите части на
сградата от сторените от ищеца разходи за материали и труд за извършен
необходим ремонт на общи части - покрив на сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в гр. Варна, ул. ”**” № 2, в периода 05.08.2022г. –
20.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС.
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на решението в
цялост, както и за незаконосъобразносност и необоснованост на решението в
осъдителните му части. Считат исковата молба за нередовна при липса на
индивидуализация по площ и конкретен вид на претендираните разходи и
неуточнено основание. Излагат, че недоказани по делото са останали
провеждането на редовно събрание на ОС на етажната собственост от
01.08.2022г., наличието на необходимост от неотложен ремонт, извършването
на качествен ремонт със знанието и съгласието на останалите собственици,
предприет и в техен интерес, действителния размер на извършените от ищеца
разходи. Сочат че ответниците са добросъвестни стопани, които са предприели
мерки за качествен ремонт. Молят решението да бъде обезсилено и
производството по делото да бъде прекратено, като постановено по нередовна
искова молба, а в условията на евентуалност да бъде отменено в осъдителните
му части и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени всички искове, както и да им бъдат присъдени разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал.3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната
4
въззивната жалба от Р. Х. М., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва.
В отговора се сочи, че решението на ОС на ЕС не е оспорено по реда на ЗУЕС,
че са били налице условията за извършване на неотложен ремонт на покрива,
че качеството на ремонта не е изискване на ЗУЕС за възстановяване на
разходите, а и не е налице некачествено изпълнение.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Р. Х.
М., ЕГН ********** срещу Д. Б. Б., ЕГН **********, П. Венева Х., ЕГН
**********, Б. Г. Х., ЕГН **********, Р. Ц. Т., ЕГН **********, Б. И. Й., ЕГН
**********, А. И. **коева, ЕГН **********, Г. М. Х., ЕГН **********, М. Д.
Н., ЕГН **********, Н. П. Н., ЕГН **********, Н. М. П., ЕГН ********** и
Ц. В. А., ЕГН **********, с която са предявени субективно съединени искове
по чл.48, ал.7 от ЗУЕС за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
припадащата им се съобразно притежаваните от тях идеални части от общите
части на сграда в режим на етажна собственост, част от направените от М. за
негова сметка разходи в общ размер на 8334.75 лева за материали и труд за
извършен в периода 05.08.2022г. – 20.11.2022г. необходим ремонт на обща част
– покрив на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „**“, № 2, както
следва:
- Д. Б. Б. сумата в размер на 325.05 лева;
- П. В. Х. и Б. Г. Х. сумата в размер на 325.05 лева в условията на
солидарност;
- Р. Ц. Т. сумата в размер на 216.70 лева;
- Б. И. Й. сумата в размер на 243.79 лева;
- А. И. П. сумата в размер на 383.40 лева;
- Г. М. Х. сумата в размер на 216.70 лева;
5
- М. Д. Н. и Н. П. Н. сумата в размер на 325.05 лева в условията на
солидарност;
- Н. М. П. и Ц. В. А. сумата в размер на 383.40 лева в условията на
солидарност.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на
апартамент № 27, находящ се в гр. Варна, ул. „**“, № 2, ет. 7. Излага се, че
сградата е стара, като в годините се появили течове от покрива при дъжд,
вследствие на които в жилището на ищеца и на стълбището на блока
прониквала влага. Тъй като ремонтът на покрива бил наложителен, съпругата
му Д.К., която към 2022г. била управител на ЕС, свикала общо събрание на
етажната собственост, като на проведеното такова на 01.08.2022г. било взето
решение да се извърши частичен ремонт на покрива, включително и на двете
коминни тела, но средства за такъв не били събрани. Поради необходимостта
на ремонтните действия ищецът твърди, че със собствени средства, в периода
05.08.2022г. – 20.11.2022г., е извършил ремонт, като видовете дейности са
както следва:
- демонтаж и почистване на покрива – 278 кв.м. и товарене и извозване
на демонтирани материали – 21-25 торби, на обща стойност 300 лева;
- доставка на строителни материали – 340 лева; - полагане на контактен
грунд – 60 кв.м. на стойност 60 лева;
- изправяне на наклони на покрива с циментова замазка и изпердашване
на големи дупки и ями по покрива – 60 кв.м. на стойност 660 лева;
- полагане на циментова шпакловка с мрежа на три ръце и
прошнуроване на циментови ръбчета – 148.5 кв.м. на стойност 2079 лева;
- полагане на битумен грунд с валяк на две ръце – 148.5 кв.м. на
стойност 371.25 лева;
- залепване на полизол – воалит с дебилина 4.5 мм, газопламъчно – 148.5
кв.м. на стойност 3712.50 лева;
- запечатване на шевове със смолка – битумен пълнител – 300 м на
стойност 60 лева;
- демонтаж на стари ръждясали тръби два броя и изкърпване на изгнили
тухли циментови парчета и железни винкели – фусово до здраво – 2 броя на
стойност 60 лева;
- изместване на интернет оптични кабели два боя; монтаж на здраво
място (към асансьорното на блока) с анкерен болт на стойност 10 лева;
- зидане с нови циментови тухли на тухлено коминно тяло – въздуховод;
измазване с циментова мазилка от външна разрушена стена – 120 лева; -
изграждане на куфраж, изливане на основа (циментова стъпка) за основа на
шапка на коминните тела – 2 броя на стойност 100 лева;
- полагане на хидроизолация на двата комина със стиропор, обръщане,
измазване с мрежа с циментово лепило – 2 броя на стойност 60 лева;
6
- изграждане на бетонови калпаци на двата комина с циментови
тухлички (павета) и тротоарни плочки и плоча от армиран бетон – 0.70х0.90м
и 0.95х1.15м на стойност 170 лева;
- хидроизолация на двата циментови капака с фибран, обръщане,
измазване с мрежа и с циментово лепило – 2 броя на обща стойност 60 лева;
- възстановяване на счупено стъкло към общата изба и бордюра пред
блока на стойност 10 лева;
- закупуване, монтиране и боядисване на четири ламаринени шапки на
пласмасовите тръби – въздуховоди на покрива, поради липса на такива – 4
броя на обща стойност 82 лева - боядисване на метални калпаци на всички
коминни тела и ¾ от водобранната тенекия на покрива на блока – 49.51 кв.м.
на стойност 80 лева.
Ищецът твърди още, че до управителя на етажната собственост била
отправена покана за възстановяване на горните разходи, но същата била
върната като неполучена. На проведеното на 15.01.2023г. общо събрание било
взето решение за възстановяване на сумата от 2912 лева, при условие, че
семейството на ищеца оттегли свои бъдещи финансови претенции към ЕС,
като при възникване на проблеми с качеството на направения ремонт през
следващите 10 години, ще отстрани за своя сметка недостатъците. Така
направеното предложение не било прието, нито на ищеца били възстановени
разходите по повод извършения ремонт.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор, с който
оспорват исковете като неоснователни. Оспорват да е взето надлежно решение
от ОС на ЕС за ремонт на покрива, като твърдят, че към 22.08.2022г. мандатът
на г-жа К. като управител на ЕС е бил изтекъл, а събранието е свикано и
проведено не по предвидения в ЗЕУС ред. Не оспорват факта, че са
извършвани ремонтни дейности, но поддържат, че ремонтът не е бил
необходим, изпълнен е некачествено и по неясна технология, като към
настоящия момент дейностите са компрометирани и се налага ревизия на
ремонта. Оспорват описаните в исковата молба дейности да са относими към
извършените дейности, както и стойността на вложените средства и труд.
Отправят предложение на ищеца да бъде заплатена сумата от 2912 лева.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е, а и се установява от представения нотариален
акт, че ищецът е собственик на апартамент № 27, находящ се в гр. Варна, ул.
„**“, № 2, ет. 7.
Обявено за безспорнo и ненуждаещo се от доказване между страните е
още, че ответниците са собственици на самостоятелни обекти в сграда в
режим на ЕС, находяща се в гр. Варна, ул. „**“, № 2, както следва:
- Д. Б. Б. е собственик на ап. 1 и притежаващ 3.9% ид.ч. от общите части
7
на сградата;
- П. В. Х. и Б. Г. Х. са собственици на ап. 5 и притежаващи 3.9% ид.ч. от
общите части на сградата;
- Р. Ц. Т. е собственик на ап. 14 и притежаващ 2.6% ид.ч. от общите
части на сградата;
- Б. И. Й. е собственик на ¾ ид.ч. от ап. 13 и притежаваща от ¾ ид.ч. от
2.6% ид.ч. от общите части на сградата;
- А. И. П. е собственик на ап. 16 и притежаваща 4.6% ид.ч. от общите
части на сградата;
- Г. М. Х. е собственик на ап. 18 и притежаващ 2.6% ид.ч. от общите
части на сградата;
- М. Д. Н. и Н. П. Н. са собственици на ап. 25 и притежаващи 3.9% ид.ч.
от общите части на сградата;
- Н. М. П. и Ц. В. А. са собственици на ап. 28 и притежаващи 4.6% ид.ч.
от общите части на сградата.
Представен от ищеца е протокол от проведено на 01.08.2022г. общо
събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща
се в гр. Варна, ул. „**“, № 2, който не е в цялост, но на последната страница е
обективирано решение да се направи частичен ремонт на покрива и на двете
коминни тела. Протоколът е подписан от Д.К. в качеството й на
домоуправител.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак Д. И. К. е съпруга
на ищеца Р. Х. М..
Съгласно писмо от 26.04.2023г., изпратено от кмета на Район
„Приморски“ до Д.К. в районната администрация е постъпило уведомление от
24.08.2018г., подадено от Д. И. К. за проведено на 14.08.2018г. общо събрание
на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се в гр.
Варна, ул. „**“, № 2, на което същата е избрана за управител на етажната
собственост с мандат от две години, както и уведомление от 09.12.2022г,
съгласно което на 20.11.2022г. на проведено ОС на ЕС с гр. Варна, ул. „**“, №
2 за управител на етажната собственост е избран Д. Б..
Представен от страните по делото е още протокол от проведено на
20.11.2022г. общо събрание на собствениците на процесната сграда, на което е
изслушана Д.К. по повод извършен частичен ремонт на покрива над
апартамент 27 и части от южната негова половина, както и на две коминни
тела – т. 4, като претендираната сума за ремонта е в размер на 8334.73 лева.
Прието е решение за извършване на проверка за установяване размера,
технологията и качеството на извършените ремонти дейности и след
запознаване с резултата от нея общото събрание да вземе решение за размера
и реда за възстановяване на направените разходи.
Представен от страна на ответниците е протокол, съставен от комисията,
8
определена да извърши проверката по взетото решение на събранието от
20.11.2022г., в която е посочено следното: че представените разходни
документи за материали отговарят на извършен ремонт с площ максимално до
150 кв.м.; разходите за закупени циментови лепила, цимент, пясък, дават
индикация, че преди финалната хидроизолация са правени замазки върху
старата хидроизолация, което поставя съмнения за извършване на ремонта по
правилен начин; не е представен сертификат за качество и характеристики на
хидроизолацията; множество пъти закупуване на материали, довело до
увеличаване на разход за гориво; разходи, направени преди датата на
започване на ремонта, счетени за приемливи, предвид стойността им; разходи
за оборудване, което следва да остане собственост на етажната собственост;
липсват доказателства за направени разходи към трети лица.
На 15.01.2023г. е проведено общото събрание на етажните собственици,
на което и въз основа на горния протокол на комисията е взето решение на
Д.К. да се възстанови сумата от 2912.02 лева – разходи за строителни
материали и други, при условие, че същата оттегли своите по-нататъшни
претенции към етажната собственост и приеме, че при възникнали проблеми с
качеството на направения ремонт, тя ще отстрани същите за своя сметка и
време през следващите 10 години, считано от 08.11.2022г.
Представени от страна на ищеца са и писмени доказателства за
направени разходи във връзка с процесния ремонт, възлизащи общо в размер
на 2911.28 лева.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на ищеца – Ж.Т. и К. Н. и двама свидетели на
страната на ответника – Б.Ц. и П.М..
Съгласно показанията на св. Т., същият е правил ремонт на спалнята в
жилището на ищеца през 2023г. Ремонтът се наложил, тъй като цялото
жилище е било в течове, които престанали след като бил направен ремонт на
покрива на сградата. Последният започнал в края на м. август 2022г. и
продължил два-три месеца. По отношение ремонта на покрива излага, че
ищецът наел майстор, който се казвал К.. Свидетелят ходил два-три пъти на
покрива по време на ремонта и видял, че се правят наклони на замазка, отгоре
слагали хартия с посипка. Правили и шапки на комините, както и облицовка, в
резултат на което спрели и течовете във входа на сградата.
Свидетелят Н. излага, че бил нает от ищеца да извърши ремонт на
покрива. Когато за първи път отишъл, видял на покрива дупка от 10 см, която
била пълна с вода. При ремонта първо махнали изолацията, направили замазка
– над частта на жилището на ищеца изцяло, а по други места – изравнил
неравностите и сложили изолация отгоре. Сочи, че е правил и шапката на
комина, която е от бетон. Уговореното възнаграждение било на надник, като
общо полученото възнаграждение за труд било 1800 лева. Ищецът сам
купувал материалите и извозил отпадъците.
Съгласно показанията на св. Ц., във Вайбър група било съобщено, че ще
9
се прави ремонт на покрива, който бил иницииран от ищеца и съпругата му,
тъй като по твърдения на последната в жилището й имало течове.
Съобщението за ремонта било съпроводено със снимки, майстор и описание
на технологията. Свидетелят изразил своето несъгласие с последната.
Споделя, че не се е качвал на покрива на сградата по време на ремонта. През м.
март и юни 2023г. установил какво точно е изпълнено. Половината покрив
бил застлан с битумна ролонна хидроизолация. Не било почистено, като
замазката била изпълнена върху старата битомна изолация, където се
застъпвали фугите нямало температурно положено. През м. юни 2023г. било
отлепено всичко. Коминните тела били изолирани със стиропор, който бил
издълбан от чайките. Ламарините били ръждясали.
Св. М. излага, че ищецът и съпругата му се оплаквали, че имат течове в
жилището. На едно от събранията било взето решение за извършване на
козметичен ремонт на покрива, но Р. и Д. на своя глава започнали да правят
такъв. И този свидетел споделя, че не се е качвал на покрива по време на
ремонта, а едва през м. март 2023г. Тогава установил, че има незалепени
листове и че като се върви по покрива хрупти. Имало още незалепен и изяден
от чайките стиропор, ръждясали ламарини, боядисани с блажна боя. Сочи, че
и по настоящем има течове във входа на кооперацията.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че изпълнени на покрива
на процесната сграда са следните от посочените от ищеца в исковата молба
СМР: - демонтаж и къртене на стари отпадъчни строителни материали и
почистване на покрива от животински и други битови отпадъци – 245 кв.м.
(изчислени, според разясненията дадени в о.с.з. при изслушване на
експертизата, на база очертания на сградата по кадастрална карта и след
приспадане на площта на обкрайчващите зидове); товарене и превоз на стари
демонтирани строителни материали в сезален чувал; товарене в камион и
извозване, превоз до депо, като тези дейности са остойностени на 142.93 лева,
от които труд 66.53 лева и материали 76.40 лева; - качване на материали за
ремонт на покрива – 134.64 лева; - кофражни и бетонови строителни работи:
полагане на първоначален контактен грунд 60 кв.м. – 221.10 лева за труд и
74.05 лева за материали; пердашене на циментова замазка 60 кв.м. – 547.20
лева за труд и 253.44 лева за материали; шпакловка с лепило върху
микрофибърна мрежа 121 кв.м. (изчислена на база замервания, съобразно
разясненията, дадени в о.с.з. при изслушване на заключението) – 1977.97 лева
за труд и 730.82 лева за материали; направа и полагане на битумен грунд 121
кв.м.– 187.67 лева за труд и 241.18 лева за материали; хидроизолация с един
пласт битумна мушама с посипка на газоплачъно залепване 121 кв.м. –
1096.74 лева за труд и 1426.30 лева за материали; обработка на фуги с битумен
пълнител – 67.32 лева за труд и 15.28 лева за материали; - изграждане и
възстановяване на две тухлени коминни тела и монтаж на 4 ламаринени
шапки: ремонт на комини 2 броя – труд от 538.56 лева и 183.24 лева за
10
материали; ремонт на стъпало и бордюри – труд от 40.39 лева и 13.89 лева за
материали; доставка и монтаж на ламаринени шапки 4 броя – труд 24.55 лева
и материали 50.77 лева; монтиране и боядисване на стоманени повърхности
24 кв.м. (изчислена на база замервания, съобразно разясненията, дадени в
о.с.з. при изслушване на заключението) – труд 189.48 лева и материали 98.67
лева.
Общата стойност на извършените ремонтни дейности към м.октомври
2022г. е 8280 лева, от които стойност на труда 5120 лева и стойност на
материалите: 3160 лева, като стойността е изчислена на база всички
изпълнени дейности, без да е отчитано качеството им.
Към момента на извършване на огледа от страна на вещото лице в
жилището на ищците и стълбищната клетка не се забелязват следи от течове.
Извършеният ремонт може да бъде определен като авариен, но обаче не може
да бъде причислен към качествено извършените, поради наличието на редица
съществени пропуски и отклонения от технологията, а именно: не са
демонтирани шапките на борда, поради което хидроизолацията достига до
долния им край, поради което и за да се гарантира, че няма да прониква вода
се налага или шапките да бъдат демонтирани, а хидроизолацията да покрива и
хоризонталната част на борда, или в края на хидроизолацията да бъде
монтирана метална лайсна, горният край на която да бъде запълнен с
хидроизолираща пяна; не е спазена технологията на газоплачъното залепване,
поради което не се получило пълно залепване на местата на застъпване, което
е довело до допълнително третиране на тези участъци с битумен пълнител,
което е излишно при правилно залепване на листите, но който пълнител не е
правилно избран; хидроизолацията е изпълнена в един пласт; около тръбите
на отдушниците са останали неизолирани участъци, като това, че там не
прониква вода се дължи на качеството на старата изолация; шапките на
ремонтираните два комина не са добре изпълнени – нито като качество, нито
като използвани строителни материали; боядисването на ламаринените
шапки на бордовете и част от шапките на комините не са били добре
почистени, поради което към момента на изготвяне на заключението на много
места са корозирали.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявените субективно съединени искове са с правно основание чл.48,
ал.7 от ЗУЕС във връзка с чл.41 от ЗС.
Съгласно чл.48, ал.6 от ЗУЕС /в редакцията му към завеждане на
исковата молба/ всеки собственик може да извърши със собствени средства,
материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без
решение на общото събрание. Разходите за извършване на ремонта, направени
от собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се
възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл. 50 след
представяне на документи, удостоверяващи плащанията. Съгласно чл.48, ал.7
11
от ЗУЕС ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по
реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици.
Установи се, че ищецът и съпругата му са извършили ремонт на покрива,
за който твърдят, че е необходим, с оглед на което са поискали възстановяване
на вложените средства от страна на Етажната собственост. В тази връзка е
проведено ОС на ЕС на 20.11.2022г., в протокола, от което е отразено, че Д.К. е
изслушана по повод извършените частични ремонтни дейности на покрива, за
които се претендира сумата от 8334,73 лева, включваща направени разходи за
материали и заплащане на положен труд. Искането за възстановяване на
посочената сума е отхвърлено с решение на ОС, като е прието да се извърши
проверка на извършените ремонтни дейности от независим квалифициран
персонал след представяне от страна на Д.К. на копия от документите за
направените разходи. Впоследствие и след становище на сформирана
специална комисия, назначена от управителя на ЕС по повод проверка и
анализ на представените документи за направени разходи във връзка с
ремонта на покрива, на 15.11.2023г. е проведено ново ОС на ЕС, на което е
взето решение за възстановяване на сумата от 2912,02 лева за направените
разходи, при условие, че г-жа Д.К. оттегли своите по-нататъшни финансови
претенции към ЕС, като е предоставен срок до края на 23.01.2023г. да прецени
дали ще приеме предложението. Не се установи по делото в рамките на
посочения срок предложението да е прието от страна на ищеца и съпругата
му, както и да са им възстановени разходи в посочения размер. С оглед на
изложеното процедурата по чл.48, ал.6 от ЗУЕС е изпълнена и за ищците е
възникнало правото им по чл.48, ал.7 от ЗУЕС да предявят иск по съдебен ред.
Горепосочените разпоредби на ЗУЕС регламентират правото на отделен
етажен собственик да претендира разходите за извършен от него без решение
на ОС необходим ремонт на общи части на сградата, но не уреждат пряко
материалноправните предпоставки на иска на етажния собственик срещу
останалите етажни собственици за припадащата им се част от средствата.
Задължението на етажните собственици да възстановят припадащата им се
част от средствата за ремонт на общите части произтича от разпоредбата на
чл.41 от ЗС , съгласно който всеки собственик, съразмерно с дела си в общите
части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето
решение от общото събрание. В този смисъл е и практиката на ВКС – решение
№ 238 от 19.08.2013г. по гр. д. № 1012 по описа на ВКС, IV г.о., решение № 85
от 24.06.2014 г. по гр. д. № 1157/2014г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 228
от 13.12.2016г. по гр. д. № 5571/2015г. по описа на ВКС, III г.о., решение №
160 от 05.12.2019г. по гр. д. № 948/2019г. по описа на ВКС, I г.о., определение
№ 50135 от 19.06.2023г. по гр. д. № 3981/2022г. по описа на ВКС, I г.о.
Посочената практика доразвива предпоставките като ги съотнася към други
общи принципи на неоснователното разместване на блага, като приема, че ако
някой от етажните собственици подобри общи части без да е взето решение на
общото събрание и без съгласието на останалите етажни собственици, но с
12
тяхното знание и непротивопоставяне, може да претендира, на основание чл.
61, ал. 2 ЗЗД, припадащите им се части от направените полезни разноски до
размера на обогатяването им и то ако работата е предприета уместно, а ако
общите части са подобрени против волята на останалите етажни собственици,
последните ще отговарят на основание чл. 59 ЗЗД.
Във връзка с горното за успешното провеждане на исковете съобразно
правилното за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
докаже, че е собственик на самостоятелен обект на сграда в режим на етажна
собственост, че ответниците също са собственици на самостоятелни обекти в
същата сграда, че е извършил за собствена сметка необходим ремонт на обща
част на сграда /в случая покрив/ в твърдения период от време, че му е отказано
възстановяване на разходите от страна на етажната собственост, размера на
вложените в необходимия ремонт средства, размера на припадащата се част на
ответниците, както и твърденията си за знание и неротивопоставяне на
останалите етажни собственици.
Безспорни между страните са обстоятелствата, че както ищецът, така и
ответниците са собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда в
режим на етажна собственост, а също и конкретните припадащи се на всеки от
ответниците идеални части от общите части на сградата.
Съдът намира, че не е установено по делото обстоятелството, че на
01.08.2022г. е проведено общо събрание на етажната собственост, свикано от
Д.К. в качеството й на управител на ЕС, на който е взето решение за
извършване на ремонт на покрива. Единственото доказателство в тази насока
е представеният непълен протокол, от който не могат да се установят взетите
решения. Така или иначе в процесния случай претенцията е за възстановяване
вложените лични средства от един етажен собственик за необходим ремонт на
обща част, които се дължат и при липса на решение на ОС на ЕС съобразно
чл.48, ал.6 от ЗУЕС.
Съгласно §1, т.8 от ПЗР на ЗУЕС „Необходим ремонт“ е дейност за
привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в
съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на
сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на
създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и
самостоятелните обекти в нея. „Неотложен ремонт“ по смисъла на §1, т.9 от
ПЗР на ЗУЕС е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на
нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях,
както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до
опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и
други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи
сгради.
Съдът намира за установено от показанията на свидетелите и
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че се касае
за извършен от страна на ищеца, който се явява необходим, а дори и
13
неотложен по смисъла на горепосочените определения. В тази част
показанията на свидетелите на страната на ищеца – Т. и Н. са еднопосочни и
непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал,
поради което се кредитират от съда. От същите се установи, че в края на 2022г.
ищецът е започнал ремонт на покрива на сградата, за който е наел като
майстор св. Н., като е участвал и с личен труд. Ремонтът се наложил поради
налични течове в апартамента на ищеца /на последния етаж/, както и в други
части на сградата. При качването на покрива св. Н. констатирал наличие на 10-
сантиметров трап, като покривът бил пълен с вода, дори в асансьорната шахта
течало от седмия до третия етаж. Св. Т. от своя страна е извършил ремонта в
жилището на ищеца след приключване на ремонта на покрива. Дори
разпитаният на страната на ответника свидетели потвърждават наличието на
течове. Св. Ц. сочи, че ремонтът бил иницииран от ищеца и съпругата му,
които твърдели, че имало течове, а и отвън също течало и имало видими следи
от вода. Св. М. сочи, че Р. и Д. известно време са се оплаквали, че имат
течове, като дори на едно общо събрание било взето решение за някакъв
козметичен ремонт, както и че в стълбището на кооперацията тече като река
почти след всеки дъжд. В допълнение вещото лице по допуснатата СТЕ е
приело, че сочените от ищеца ремонтни дейности са извършени, като
ремонтът е имал характер на авариен, макар и да е констатирало редица
недостатъци.
На следващо място, от показанията на свидетелите Ц. и М., които
живеят в процесната етажна собственост, става ясно, че другите собственици
са знаели за започналия по инициатива на ищеца и съпругата му ремонт на
покрива, включително Б.Ц. споделя, че е имало Вайбър група, в която е
съобщено за ремонта с описание на технологията, по която се извършва и
приложени снимки. Свидетелят сочи още, че е изразил неодобрение във
връзка с технологията, но по делото не с събрани данни за някакво същинско
противопоставяне на извършения ремонт от страна на етажните собственици.
В този смисъл и както се посочи по-горе приложимо се явява правилото на
чл.61, ал.2 от ЗЗД и на ищците се следват припадащите им се части от
направените разноски до размера на обогатяването им и то ако работата е
предприета уместно. В настоящия случай се касае за необходим ремонт, в
който смисъл безспорно работата е предприета уместно, доколкото е
съществувала опасност наличните течове да засегнат и по-съществени части
от сградата и за етажните собственици да настъпят и по-големи вреди от
наличните до извършване на ремонта /доколкото установено е, че вече е
имало течове/. Действително съгласно заключението на СТЕ извършените
ремонтни дейности имат съществени недостатъци, но към момента на
извършения от вещото лице оглед течове в сградата вече не е имало. В същия
смисъл са и показанията на св. Т. и Н..
По отношение на конкретния размер на разходите, които следва да бъдат
възстановени на ищците, настоящият съдебен състав споделя изводите на
първоинстанционния съд, че следва да се присъди стойността на материалите
14
по представените писмени документи, както и стойността на
възнаграждението на наетото от ищеца лице за извършване на ремонтните
дейности по следните съображения:
Със съдебно-техническата експертиза е установено, че стойността на
материалите за извършения ремонт по средни пазарни цени е в размер на 3160
лева, която не е идентична, но е близка до стойността по представените от
ищеца писмени документи. В този смисъл следва да се приеме, че от ищеца
действително са вложени материалите, за които са представени доказателства,
които не са на по-висока стойност от тази по средните пазарни цени. Това не
означава, че съдът е длъжен да присъди посочената от вещото лице стойност,
както счита въззивникът, предвид че на възстановяване подлежат
действително направените и доказани разходи за извършване на ремонта.
Такава е и разпоредбата на чл.48, ал.6 от ЗУЕС, в която изрично е посочено,
разходите на етажния собственик се възстановяват или се прихващат от
дължимите от него вноски след представяне на документи, удостоверяващи
плащанията. По отношение на конкретната сума, която се дължи съобразно
представените от ищеца писмени доказателства, въззивният съд също счита,
че от общата сума от 2868.63 лева следва да се изключат разходите от 9.94
лева за закупена битова газ на 14.07.2020г., 6.50 лева за закупен титан акрил
турбо на 10.05.2022г. и 26.21 лева за закупено на 10.05.2022г. лепило за
плочки, които са направени преди началото на ремонта. Възражението във
въззивната жалба, че тези разходи са направени във връзка с ремонта, тъй като
ищецът е почнал да се снабдява по-рано с материали, не е доказано.
По отношение на вложения труд се установи, че в ремонта е участвал
един майстор – св. К. Н., както и лично ищеца. Липсват доказателства в
подкрепа на твърдението на ищеца, че с личен труд е участвала и съпругата му
Д.К.. Всички свидетели сочат, че ремонтът е иницииран от ищеца и съпругата
му, но никой не свидетелства за обстоятелството, че тя лично е участвала в
ремонта. Съдът намира за установено, че на К. Н. за извършените от него
ремонтни дейности е заплатено възнаграждение в размер на 1800 лева за
целия период на ремонта, доколкото това е сумата, посочена от самия него в
качеството му на свидетел. Писмени доказателства в тази насока липсват, но
няма пречка за доказване на договор за изработка на стойност под 5000 лева
със свидетелски показания по аргумент от чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. От друга
страна, показанията на св. Н. в тази част се кредитират доколкото не
противоречат на други събрани по делото доказателства и не съдържат
вътрешни противоречия. Предвид изложеното съдът намира, че на
възстановяване подлежи и сумата от 1800 лева, заплатена от ищеца като
възнаграждение на майстора за извършените от него ремонтни дейности.
Действително се установи, че част от извършените СМР са некачествени, но
целта, с която е извършен по спешност ремонта е постигната – течовете са
спрели /поне до извършване на експертизата/. В случай, че се появят
недостатъци впоследствие, възложителят по договора за изработка би могъл
да потърси правата си по същия от изпълнителя. Досежно вложения от ищеца
15
личен труд, не се установи точно какъв труд е положен и с каква
продължителност, за да бъде същият остойностен.
Предвид всичко изложено се налага извода, че направените от ищеца
разходи за извършения от ищеца необходим ремонт на покрива са на обща
стойност от 4668.63 лева, предвид което съобразно квотите си от идеалните
части от общите части на сградата ответниците дължат на ищеца суми, както
следва:
- Д. Б. Б., притежаващ 3.9% ид.ч. от общите части на сградата, сума в
размер на 182.08 лева;
- П. В. Х. и Б. Г. Х., притежаващи общо 3.9% ид.ч. от общите части на
сградата, сума в размер на 182.08 лева /солидарно/;
- Р. Ц. Т., притежаващ 2.6% ид.ч. от общите части на сградата, сума в
размер на 121.38 лева;
- Б. И. Й., притежаваща от ¾ ид.ч. от 2.6% ид.ч. от общите части на
сградата, сума в размер на 91.04 лева;
- А. И. П., притежаваща 4.6% ид.ч. от общите части на сградата, сума в
размер на 214.76 лева;
- Г. М. Х., притежаващ 2.6% ид.ч. от общите части на сградата, сума в
размер на 121.38 лева;
- М. Д. Н. и Н. П. Н., притежаващи общо 3.9% ид.ч. от общите части на
сградата, сума в размер на 182.08 лева /солидарно/;
- Н. М. П. и Ц. В. А., притежаващи общо 4.6% ид.ч. от общите части на
сградата, сума в размер на 214.76 лева /солидарно/.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 607/27.02.2024г., поправено с решение №
1067/29.03.2024г., постановено по гр.д. № 5299/2023г. по описа на РС-Варна,
34 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване само в частта по иска за
главница пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от получаване на
съобщението от страните, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
16
1._______________________
2._______________________
17