РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е Ш
Е Н И Е № 2430
гр. Пловдив, 02.12.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отделение, ХІІІ състав, в
публично съдебно заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря Б.К., разгледа докладваното от председателя административно дело № 353 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.С.Л., ЕГН: **********,***,
чрез адв. Г., против Решение № РД-15 от 21.01.2015г. на Директора на ТП на НОИ -
гр. Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № ********** ПР-1486 от 25.09.2014г. на
Ръководителя на "ПО“, с което е отказано отпускането на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката по заявление вх. № МП-36926 от
29.05.2014г.
Жалбоподателката
твърди, че неправилно с удостоверение УП-3 № 154 от 22.07.2014г., издадено от
работодателя „РСВ“ АД . гр. София е анулирана заверката в трудовата книжка за положен трудов стаж за
периодите от 01.03.1976г. до 21.09.1976г.; от 02.09.1978г. до 10.09.1978г. и от
09.03.1979г. до 31.12.1981г. В този период попада надлежно удостоверен в
трудовата книжка трудов стаж при същия работодател за периода от 27.02.1976г.
до 23.09.1977г., което означава, че следва да бъде признат целият трудов стаж,
а не само част от него. В последствие, работодателят е издал и други
удостоверения - УП-3 № 175 от 02.09.2014г. и УП-3 от 08.09.2014г., данните в които
противоречат на първоначално издаденото УП-3 от 22.07.2014г. В този случай,
органите на ТП на НОИ – гр. Пловдив е следвало да извършат служебна проверка за
причините, довели до издаване на три броя удостоверения УП-3, като по
неофициална информация част от архивът на „РСВ“ АД – гр. София е изгорял при
пожар. Поради неправомерните действия на работодателя е определен неправилно
недостигащия трудов стаж на Л. от 01 година, 10 месеца и 29 дни, който тя да си
закупи на основание разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО, вместо този, за който
е заплатено - 09 месеца и 29 дни. Моли
Съда да отмени оспореното решение и да му присъди разноските по делото.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото
писмена защита, като е извършено позоваване на съдебна практика по подобни
казуси.
Ответникът -
Директорът на РУСО Пловдив, чрез пълномощника си юрк. С., счита жалбата за
неоснователна, моли Съда да я отхвърли, като присъди на ответника
юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в депозирано по делото писмено становище.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол
съобразно правилото на чл. 118, ал. 1 КСО. Ето защо жалбата е процесуално
допустима.
Съдът намира
за установено следното от фактическа страна:
С оспорваното решение Директорът на
ТП на НОИ – гр. Пловдив е отхвърлил
като неоснователно обжалвано от страна на Л. разпореждане, издадено от
Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е отказано да се отпусне
на лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по негово
заявление вх. № МП –36926 от 29.05.2014г., тъй като е приел, че от представените
писмени доказателства не се установява лицето да отговаря на изискването на
чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО – положеният осигурителен стаж възлиза на 32
години, 09 месеца и 01 дни, вместо изискуемия 34 години и 08 месеца.
При проверка на представените
документи, включително записите в трудова книжка № 2313 от 30.09.1970г., е
констатирано, че осигурителният стаж, положен при работодателя СО „БДЖ“ СП
„Ресторанти и спални вагони“ за периода от 02.09.1978г. до 31.01.1982г., не е
надлежно оформен. Това обстоятелство изисква удостоверяване на претендирания
трудов стаж с някои от другите документи, предвидени в разпоредбата на чл. 40,
ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).
След като Л. надлежно е уведомена за
това обстоятелство, с писмо вх. № МП – 36926#2 от
25.07.2014г. тя представя УП-3 № 154 от 22.07.2014г., издадено от „РСВ“ АД –
гр. София с оформен осигурителен стаж за периодите от 01.03.1976г. до
21.09.1976г. – 06 месеца и 20 дни; от 02.09.1978г. до 10.09.1978г. – 08 дни; от
09.03.1979г. до 31.12.1981г. – 02 години, 09 месеца и 22 дни на длъжности
„работник кухня“ и „пиколо“. Изрично е посочено, че издаденото УП-3 № 154 от
22.07.2014г. анулира заверката в трудова книжка № 2313 от 30.09.1970г. В
последствие, с писмо вх. № МП - 36926#4 от 05.09.2014г. жалбоподателката
представя ново удостоверение УП-3 № 175 от 02.09.2014г. и потвърдително писмо
изх. № 176 от 02.09.2014г., издадени от „РСВ“ АД – гр. София, съгласно които е
оформен като действителен осигурителен стаж с намалено времетраене: от
02.09.1978г. до 10.09.1978г. – 08 дни на длъжност „пиколо“ и от 04.01.1979г. до
31.12.1981г. – 02 години 11 месеца и 27 дни на длъжност „пиколо“. Изрично е
посочено, че издаденото УП-3 № 175 от 02.09.2014г. анулира данните в предходно
издаденото УП-3 № 154 от 22.07.2014г. и анулира заверката в трудова книжка №
2313 от 30.09.1970г.
Във връзка с изисканата информация
от ТП на НОИ – гр. Пловдив от работодателя „РСВ“ АД – гр. София, с писмо вх. №
МП - 36926#5 от 09.09.2014г. е получено удостоверение УП-3 № 184 от
08.09.2014г. с оформен като действителен осигурителен стаж с намалено
времетраене: от 01.03.1976г. до 21.09.1976г. – 06 месеца и 20 дни.
Удостоверението УП-3 е придружено от удостоверение № 185 от 08.09.2014г., в
което е посочено, че в архива на „РСВ“ АД – гр. София, филиал Пловдив, не са
открити справки за получавани трудови възнаграждения за периода от 21.09.1976г.
до 23.09.1977г. Поради тази причина се анулира записа в трудова книжка № 2313
от 30.09.1970г.
Горестоящият административен орган е
приел за неоснователни твърденията в жалбата за загубен или унищожен при пожар
архив на „РСВ“ АД – гр. София, доколкото самият работодател не е декларирал
пред него подобни обстоятелства. Предвид на това, независимо от нередовното
оформяне на трудовата книжка от посочения работодател, на Л. е признат
осигурителен стаж в общ размер на 3 години, 07 месеца и 25 дни за периодите,
както следва: от 01.03.1976г. до 21.09.1976г., от 02.09.1978г. до 10.09.1978г.
и от 04.01.1979г. до 31.12.1981г. Това рефлектира върху размера на недостигащия
осигурителен стаж по смисъла на разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО, за който
е уведомена жалбоподателката с писмо изх. № МП - 36926#6 от
10.09.2014г. от 01 година, 10 месеца и 29 дни, съответно за общата сума на
осигурителните вноски за внасяне – 1 716,93лв.
По делото не са представени
доказателства кога посоченото по-горе писмо е получено от жалбоподателката, но
на 24.09.2014г. Л. представя платежно нареждане за внесена сума от 745,11лв. с
основание за плащане „осигуровка за 9м. и 29дни“. Горестоящият административен
орган потвърждава извода на ръководител „ПО“ в разпореждане № **********
Протокол ПР – 1486 от 25.09.2014г., а именно, че внесената сума е недостатъчна
за покриване на недостигащия стаж от 01 година, 10 месеца и 29 дни, предвид на
което на жалбоподателката не следва да бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
При съдебното обжалване на
административния акт е представено удостоверение изх. № 33 от 17.02.2015г.,
издадено от работодателя на Л. „РСВ“ АД – гр. София, по нейна молба от
02.02.2015г. Съгласно съдържанието на удостоверението, по повод удостоверяване
на трудовия стаж за периода от 21.09.1976г. до 31.12.1976г. и от 01.01.1977г.
до 23.09.1977г. в архива на дружеството липсват разплащателни ведомости за
1976г. и 1977г. За останалите години – 1978г., 1979г., 1980г., 1981г. и 1982г.
също липсват разплащателни ведомости, но са налице справки за трудовото
възнаграждение на лицето за част от периода. В годините, в които е налице
справка за трудовото възнаграждение осигурителният стаж е признат, независимо
от нередовните заверки в трудовата книжка. За периодите от 21.09.1976г. до
31.12.1976г., от 01.01.1977г. до 23.09.1977г. и от 01.01.1982г. до 31.01.1982г.
липсват справки за трудовото възнаграждение на Л., поради което осигурителният
стаж не е признат.
При така установеното от фактическа
страна, настоящия съдебен състав намира следното от правна страна: спорно между
страните се явява обстоятелството относно размера на недостигащия осигурителен
стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО, след внасянето на осигурителни вноски за който Л.
да придобие право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.
1 и ал. 2 от КСО (в редакцията му към момента на подаване на заявлението).
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО за 2014г. право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст се придобива при навършена възраст от жените 60
години и 8 месеца и осигурителен стаж 34 години и 8 месеца.
Според компетентните административни
органи жалбоподателката има навършена възраст 60 години 10 месеца и 15 дни към
момента на подаване на заявлението и осигурителен стаж от 33 години и 07 месеца
(32 години 09 месеца и 01 дни по представените редовни документи за
осигурителен стаж + 09 месеца и 29 дни по представената вносна бележка).
Недостигащият стаж до 34 години и 08 месеца е този, положен при работодателя
„РСВ“ АД, за периода от 21.09.1976г. до 23.09.1977г. и от 01.01.1982г. до
31.01.1982г.
Съдът намира жалбата за основателна,
предвид следните аргументи: съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС, в редакцията й към 2014г.) осигурителният
стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В ал. 3 от същата
разпоредба е пояснено, че документите по ал. 1 се издават въз основа на
изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд. Това означава, че законодателят е предвидил алтернативни
възможности на лицата, желаещи да упражнят правото си на придобиване на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, да предоставят алтернативно един от посочените
документи, в който е посочен положен от тях осигурителен стаж при определен
работодател. В правомощията на съответните компетентни органи е проверката на
редовността на документите, като при непълноти и несъответствия на лицето се
указва представянето на други документи, съдържащи данни за положен трудов
стаж.
В настоящия случай, е процедирано именно по този начин, като
на жалбоподателката е указано, че е налице неправилно оформяне на определени
записи в трудовата й книжка за положен труд при работодателя „РСВ“ АД. Посочен
е и периода на трудовия стаж – от 01.01.1978г. до 31.01.1982г., като от страна
на рабоподателя са издадени три броя удостоверения образец УП-3 (представени
при административното производство) и 1 брой удостоверение (представено при
съдебното обжалване). Издадените документи касаят и друг период, в който Л. е
положила труд при работодателя, а именно: 1976г. и 1977г., за който период
обаче не е констатирано ненадлежно оформяне на осигурителния стаж в трудовата
книжка.
Съдът намира подходът на компетентните органи във връзка с
игнориране на редовни записи на положен труд в трудова книжка за сметка на издадени
документи с различно съдържание от работодателя за некоректен. Съгласно
разпоредбата на чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника и служителя. На основание § 9 от ПЗР на
Кодекса за социално осигуряване трудовият стаж, положен до 31 декември 1999г.,
съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по кодекса. Представената трудова книжка е доказателство за
придобития от Л. трудов стаж в периода от 27.02.1976г. до 23.09.1977г.,
който следва да бъде признат изцяло, а не частично, както е процедирал органът
по „ПО“. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от действащата през този период Наредба за трудовите книжки /НТК, ДВ бр. 26
от 1953г./, всяко вписване в трудовата
книжка се прави с мастило, заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или
от упълномощено от него лице и се
подпечатва със служебния печат. От тази гледна точка, са спазени изисквания за
наличие на определени реквизити, свързани с редовността на книжката.
През
процесния период за начина на оформянето на трудовите книжки са приложими и разпоредбите на чл. 6 от Инструкция № 2492 за
реда и начина на издаване на документи за трудов стаж (ДВ, бр. 20 от 12.03.1968г).
При прекратяване на трудовото правоотношение на 23.09.1977г., съгласно разпоредбата
на чл. 6, ал. 2, б. "в" от Инструкцията, длъжностното лице от „РСВ“ АД, извършило вписването, е посочило продължителността на трудовия стаж, придобит на
съответното място на следващия ред под вписване напускането на работа с
цифри и думи, като са положени подписите на касиер и главен счетоводител и е
положен служебния печат. Надлежността на заверката не е подложена на съмнение
от страна на административния орган, но в последствие е призната само част от
осигурителния стаж, поради непълни и липсващи документи (разплащателни
ведомости) при работодателя. Обратното, при ненадлежно оформяне на записи в
трудовата книжка и липсващи разплащателни ведомости работодателят е признал
като приложен при него трудов стаж за периода 1978г. – 1981г. Няма пречка Л. да
се ползва от редовните записвания в трудовата си книжка за положен трудов стаж
за периода от 21.09.1976г. до 23.09.1977г., доколкото не може да й се вмени
неправомерно поведение във връзка с несъхранени при работодателя разплащателни
ведомости (срокът на съхранението на разплащателните ведомости е 50 години и не
е изтекъл към момента на подаване заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ).
Не
така стои въпросът с непризнатия осигурителен стаж, положен от Л. в „РСВ“ АД за
периода от 01.01.1982г. до 31.01.1982г. при работодателя „РСВ“ АД. В случая не
е налице надлежно оформяне на запис в трудовата книжка, което обстоятелство е
обосновало изискване от работодателя на друг документ за положения трудов стаж.
В издадените от него удостоверения, включително и това, представено от
пълномощника на жалбоподателя в хода на съдебното обжалване, работодателят
потвърждава един и същ факт, а именно, че липсват разплащателни ведомости за
заплати, както и справки за получавани възнаграждения, в които да фигурира С.Л..
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.
Обжалваното решение № РД-15 от 21.01.2015г. на директора на ТП на НОИ – гр.
Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № ********** Протокол ПР-1486 от
25.09.2014г. на ръководител на „ПО“, следва да бъде отменено и преписката бъде
върната на административния орган за постановяване на нов акт, при съобразяване
на действително положен осигурителен стаж при работодателя „РСВ“ АД – гр. София
за периода от 21.09.1976г. до 23.09.1977г.
При
този изход на делото и своевременно направеното искане от жалбоподателя, следва
да бъдат присъдени направените от него разноски, съобразно представения списък
на л. 82. Същите възлизат на 350лв. (триста и петдесет лева).
Ето
защо и поради мотивите, изложени по–горе Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № РД-15 от 21.01.2015г. на
Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № **********
ПР-1486 от 25.09.2014г. на Ръководителя на "ПО“, с което на С.С.Л., ЕГН: **********,***
е отказано отпускането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по
заявление вх. № МП-36926 от 29.05.2014г.
ИЗПРАЩА административната преписка на
Ръководителя на “ПО” при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по
заявление вх. № МП-36926 от 29.05.2014г., съобразно дадените в мотивите на настоящото
решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: