Р Е Ш Е Н И Е

                                                 

№ 261472                                             2020 година                      Град ПЛОВДИВ

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                                   VIII граждански състав

На тридесети ноември две хиляди и двадесета година

В  открито  заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година, в следния състав:

Председател:    ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от Председателя гражданско дело № 19607 по описа за  2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищецът «Сънфудс България» ЕООД – гр. С., моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 3 803, 16 лева - главница, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен от ответника двумесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 14.02.2019 г. до 02.09.2019 г. в размер на 212, 36 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда - 04.09.2019 г. до окончателното й погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8009/11.09.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 14334/2019 г. по описа на ПРС – ХІV гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и тези в заповедното производство.

 Ответникът В.А.Г. ***, чрез особения си представител ***. Е.К., оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

            Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че действително със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8009/11.09.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 14334/2019 г. по описа на ПРС – ХІV гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата 1 200 лева - главница, представляваща неустойка по чл.13 от сключен между страните на 24.01.2018 г. Договор за повишаване на квалификацията във връзка с Трудов договор от 20.01.2017 г.; сумата 3 803, 16 лева - главница, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен от ответника двумесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, заедно с мораторна лихва върху неустойката и обезщетението от 14.02.2019 г. до 02.09.2019 г. в размер общо на 279, 34 лева, ведно със законната лихва върху неустойката и обезщетението, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда - 04.09.2019 г. до окончателното им погасяване, както и разноските по делото в размер на 105, 65 лева – държавна такса, и 492 лева – адвокатско възнаграждение.

Тъй като Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.1 от ГПК, до ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК ищцовото дружество е подало исковата си молба за установяване на част от вземанията си по Заповедта, въз основа на която искова молба е било образувано настоящето дело.

            От представените в тази насока писмени доказателства се установява също така, че действително ответникът е работил по трудово правоотношение при ищеца, последно като „***“ в *** „***“ – гр. С., от 20.01.2017 г. до 14.02.2019 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.326, ал.1 във връзка с ал.2 от КТ – поради подадено предизвестие от страна на В.Г. (подадено на 13.02.2019 г.) със Заповед № *** г. на Управителя на ищцовото дружество, връчена на ответника на 13.02.2019 г., като със самата Заповед е било разпоредено да се удържи от ответника обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 3 803, 16 лева за неспазено предизвестие за 41 работни дни (като с подписано на 13.03.2018 г. Допълнително споразумение към Трудовия договор на ответника, страните са се споразумели срокът на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение да е два месеца).

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от 03.11.2020 г. на вещото лице по ССЕ И.С., дължимото от ответника на ищеца обезщетение за неспазения двумесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на 3 803, 16 лева, а от направеното служебно от съда с компютърна програма изчисление се установява, че дължимата мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца – 14.02.2019 г. до 02.09.2019 г. е в размер на 212, 36 лева.

До приключване на устните състезания по делото от ответника не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че той е изплатил на ищеца тази част от сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение – като видно от посоченото заключение на ССЕ, не са правени удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца и от полагащото му се обезщетение за неползван платен годишен отпуск за погасяване на задължението му за заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ (а за друго задължение на ответника), поради което съдът намира за неоснователни наведените от особения представител на ответника доводи за недължимост на претендираните суми заради удържането им от посоченото обезщетение и трудовото възнаграждение.

            При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери на обезщетението и мораторната лихва съвпадат с установените от доказателствата по делото действително дължими, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер, поради което следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото и по частното гражданско дело в размер общо на 1 939, 30 лева – платени ДТ за двете дела (съобразно предявената по настоящето дело част от сумите, които е било разпоредено да заплати ответникът със Заповедта за изпълнение), такси за банков превод, депозит за ССЕ, адвокатско възнаграждение (съобразно предявената по настоящето дело част от сумите, които е било разпоредено да заплати ответникът със Заповедта за изпълнение) и депозит за назначаване на особен представител на ответника по настоящето дело.

С оглед фактическата и правна сложност на спора и общата цена на уважените по настоящето дело претенции на ищеца, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Следва да бъде издаден РКО на особения представител на ответника – ***. Е.К., за внесеният от ищеца депозит в размер на 511 лева.

Мотивиран от горното, съдът 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.Г., ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес:***, представляван от особения представител *** Е.Н.К.,*** – ***, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “Сънфудс България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ЖК „Дружба - 2“, бул. ”Професор Цветан Лазаров” № 48, представлявано от *** И.Й.Л., със съдебен адрес:***, ***, сумата 3 803, 16 лева - главница, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен от ответника двумесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 14.02.2019 г. до 02.09.2019 г. в размер на 212, 36 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда - 04.09.2019 г. до окончателното й погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8009/11.09.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 14334/2019 г. по описа на ПРС – ХІV гр. състав.

ОСЪЖДА В.А.Г., с посочените ЕГН, последен известен постоянен и настоящ адрес, особен представител и служебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Сънфудс България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по настоящето и по ч. гр. дело №  14334/2019 г. по описа на ПРС – ХІV гр. състав В РАЗМЕР НА 1 939, 30 лева.

Оставя без уважение направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – ХІV гр. състав ч. гр. дело № 14334/2019 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – *** Е.Н.К. РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 511 лева.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ПМ