РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Бургас, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200058 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на П. В. М. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. Н. Б.-А. – БАК, с посочен съдебен адрес: гр.
**********************срещу Наказателно постановление № 346а-95/03.10.2022 г.,
издадено от Началник на РУ-Созопол, с което за нарушение на чл. 30, ал. 3 ЗУЧК и на
основание чл. 33, т. 9 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Заявява се,
че караваната на жалбоподателя не е била разположена върху дюни, а до черен път, който не
е част от плажа. Допълва се, че самите полицейски служители на място не са успели да
посочат кои ППС се намира в границите на плаж и кои не, като е било обяснено, че след
като се установи – тези които са разположени на плажа, следва да се преместят. Заявява се,
че съществува противоречие относно факта дали караваната е била на територията на
морския плаж или на дюни. Под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението
като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б.-А.-БАК,
която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че липсват
доказателства за виновно поведение от санкционирания, поради което и НП е
незаконосъобразно. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски по приложен списък.
Административнонаказващият орган – Началник на РУ-Созопол не изпраща
представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото приема, че жалбата е подадена в
рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколко видно
от разписка на л. 14 гръб – НП е било връчено лично на жалбоподателя на 08.12.2022 г., а
жалбата е била депозирана по пощата, с дата на клеймото 21.12.2022 г. Жалбата е подадена
1
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 15.04.2022 г. в изпълнение на Заповед РД – 10-231/13.10.2021 г. на Областния
управител на област Бургас била извършена проверка на територията на морски плаж
„Вромос“ съвместно между служители на РУ-Созопол (св. К. Г.) и служители от Областна
администрация – Бургас. На място проверяващите установили множество автомобили,
каравани, туристически ремаркета и т.н., включително и туристическо ремарке (каравана) с
рег. № *************, собственост на жалбоподателя. Било извършено замерване с
професионален GNSS – приемник Kolida K5 GNSS Rover, посредством, който били
установени точните координати на всяко едно ППС. По отношение на процесната каравана
било установено, че точните й координати са 42°26 45.346301; 27°3613.182091. Понеже на
място проверяващите не успели да установят дали тези координати попадат в територията
на морски плаж или не, се наложило в последствие координатите да бъдат нанесени върху
специализирана карта, от която станало ясно, че те попадат в ПИ с идентификатор
81178.55.47 , който имал статут на „Крайбрежна плажна ивица“, държавна собственост.
Било установено, че част от този ПИ с размер от 76528 кв.м е със статут на морски плаж;
14887 кв.м. са със статут на сиви дюни и 6080 кв. м. са влажни зони. Тези констатации,
ведно с приложение, в което били описани всички ППС с техните координати, били
отразени в Констативен протокол, получен в РУ-Созопол на 11.05.2022 г.
На база на констатациите и на резултатите, отразени в констативния протокол на
18.07.2022 г. св. Г. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 248434/18.07.2022 г.,
описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение на чл. 17а, ал. 2 ЗУЧК.
Изрично било посочено, че ППС се намира на територията на „сиви дюни“. Актът бил
съставен в отсъствието на нарушителя и бил изпратен за връчване по делегация.
Документът достигнал до М. на 13.09.2022 г. и му бил връчен срещу подпис. В графата за
възражения жалбоподателят посочил, че не е знаел, че попада в границите на дюни, доколко
в кадастъра този имот бил означен като „нива“.
Въз основа на АУАН, на 03.10.2022 г. било издадено и атакуваното НП, като
административнонаказващият орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН,
поради което и наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на
1000 лева. Изрично в НП било посочено, че жалбоподателят е нарушил забраната за
преминаване, паркиране и престой на превозни средства върху територията на морски плаж.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателката, нито от фактическите констатации в
акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Н. А. – Началник
2
РУ-Созопол към ОДМВР-Бургас, който към дата 03.10.2022 г. е бил оправомощен да издава
НП, видно от приложената Заповед УРИ: 251з-1523/05.04.2022 г. на Директора на ОДМВР.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, в който смисъл са
мотивите към Решение № 41/24.01.2023 г. по к. н. а. х. д. № 2155/2022 г. на АдмС-Бургас и
цитираните там документи. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя
да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от М. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
В случая това означава на първо място санкционираното лице да е наясно или поне
да може да предположи, че мястото, на което разполага ремаркето си попада в границите на
„морски плаж“ или на „сиви дюни“, но въпреки това да постави ППС-то си там. По мнение
на съда в конкретния случай няма как да се приеме, че жалбоподателят е могъл да знае или
предположи, че мястото попада в рамките на плаж „Вромос“ и че се касае именно за „сива
дюна“. Видно от показанията на актосъставителя – на място не е имало никакви табели,
ограждения, знаци и други подобни. Самата граница на плажа не е била ясно видима и
очертана, а имало растителност, пясък и почва и не е можело да се ограничи къде минава
общинския път и къде е плажът. Именно това е наложило проверяващите първо да снемат
координатите на всяко едно ППС и едва след като ги насложат върху специализираните
карти да могат да преценят, дали попадат в границите на плажа или не. Т.е. казано по друг
начин – дори длъжностните лица – специалисти не са могли на мястото на проверката да
кажат дали караваната попада в границите на плажа или не, а се е наложило да използват
специализирани инструменти и карти, с които ноторно гражданите няма как да разполагат.
Нещо повече – в случая караваната е попадала в ПИ, който в различните си части е със
различен статут – на морски плаж, на сиви дюни, на влажна зона, като е липсвало каквото и
да е означение, коя точно част с какъв статут е. Явно това е довело и до объркване у самия
АНО, който в НП едновременно е посочил, че се касае за сива дюна и за морски плаж.
При това положение настоящият състав е на мнение, че на място са липсвали каквито
и да е обективни данни, които да позволят на обикновения гражданин да знае (да е сигурен)
или поне да предположи, че конкретното място, в рамките на ПИ попада в границите на
плаж. (Между другото, ако се приеме противното – т.е. че на място все пак е имало
достатъчно обективни данни, по които водачът да се увери/предположи, че ППС се намира
на морски плаж или дюни, то НП пак би следвало да се отмени. Това е така доколкото тогава
като дата за установяване на нарушението би следвало да се приеме датата на проверката –
15.04.2022 г., когато актосъставителят би разполагал с всички данни за нарушението и
нарушителя, а не датата на получаване от актосъставителя на протокола (11.05.202 г.), при
което до датата на съставяне на АУАН – 18.07.2022 г. е изтекла тримесечната давност по чл.
34 ЗАНН).
Предвид всичко горепосочено съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
3
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени само на това основание.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие (л. 5), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 400 лева с ДДС. По делото не е направено възражение от АНО за прекомерност,
поради което и ОДМВР-Бургас следва да бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателя.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 346а-95/03.10.2022 г., издадено от Началник
на РУ-Созопол, с което за нарушение на чл. 30, ал. 3 ЗУЧК и на основание чл. 33, т. 9 от
същия закон на П. В. М. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на П.
В. М. с ЕГН: ********** сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща сторени
в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4