РЕШЕНИЕ
№
гр.
Велинград,14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично
заседание на петнадесети март през две
хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 234, по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно
основание чл.464, ал.1 от ГПК.
Предявен е от И.Н.Д.,
с ЕГН **********,*** против
„Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: София,
пл. „Света Неделя“ №7, представлявано от Т.А.П. и Т.- М.И.. Копе, с ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл. 464 ГПК, с който се иска да бъде прието за установено по отношение
на ответниците, че не съществува вземането на „Уникредит
Булбанк“ АД, възникнало на основание Договор за кредитна карта 092 от 06.11.2013г., обективирано в
изпълнителен
лист № 825 от 22.08.2018 г., издаден от ВРС, по ч.гр. д. № 1102/2018 г., срещу М.И.. Копе,
общо за сумата от 2 466.53 лева / две хиляди четиристотин шестдесет и шест лева
и петдесет и три стотинки/ по Договор за кредитна карта за физически лица 092
от 06.11.2013 г., от които: сумата от 2 226.11 лева /две хиляди двеста двадесет
и шест лева и единадесет стотинки/, представляваща главница по Договор за
кредитна карта за физически лица 092 от 06.11.2013 г., сумата от 240.42 лева
/двеста и четиридесет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва по Договор за кредитна карта за физически лица 092 от
06.11.2013 г., за периода от 23.08.2017 г. до 15.08.2018 г., за което е
издадена заповед по чл. 417 ГПК №636/21.08.2018 г. и изпълнителен лист № 825 от
21.08.2018 г., по ч.г.д. № 1102, по описа на РС Велинград.
С исковата молба се излага, че при
частен съдебен изпълнител Добромир Даскалов, с peг. № 887 на КЧСИ и район на
действие Окръжен съд Пазарджик, е образувано изпълнително дело № 20188870400684
със страни: Уникредит Булбанк АД - ВЗИСКАТЕЛ и Т.М.И..-К. – длъжник, към което
дело с молба с вх. №1115/19.01.2021 г.ищецът се присъединил като взискател.
Излага, че изпълнителното дело е образувано въз основа на Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по ЧГРД 1102 по описа на PC Велинград за 2018г.,
подадено от „Уникредит Булбанк“ АД, който основава своето вземане на Договор за
кредитна карта 092 от 06.11.2013г. Счита, че клаузите в договора, въз основа на
който се основава вземането обуславят неговата нищожност от една страна, а от
друга страна при отхвърляне на възражение на нищожност то вземането на банката
не съществува заради нарушение на клаузите му, както и поради изплащане на
дългът от страна на г-жа К.. Счита, че вземането на банката по Договор
за кредитна карта №092 от 06.11.2013 г. не съществува поради това, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Съгласно даденото
разрешение в т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК,
в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита също преди
подаване на заявлението до заповедния съд. В заповедното производство /ч.гр.д.
№1102 от 2018 г. по описа на Районен съд - Велинград/ е представена Покана за
обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем адресирана до Т.-М.И..К.
чрез ЧСИ Добромир Даскалов, per. №887 към КЧСИ, район на действие Окръжен съд -
Пазарджик. Видно от разписката към поканата, същата е връчена на трето лице -
Николай Любомиров Ланджов със задължение да предаде поканата на длъжника.
Посоченото лице обаче нито попада сред лицата по чл.46, ал. 2 от ГПК, нито е
упълномощаван за това. В тази насока, волеизявлението, че кредитът е обявен за
изцяло и предсрочно изискуем не е достигнало до длъжника. Излага, че
от поканата за предсрочна изискуемост на кредита е видно,
че банката основава обявяването на същата поради „допуснато просрочие“. Излага,
че видно от представеното по заповедното производство извлечение от счетоводни
книги по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК
просрочие по Договор за кредитна карта №092 от 06.11.2013 г. не е
допуснато. В извлечението изрично е посочено, че броя на вноските за главница и
за договорена лихва, които не са издължени на договорените дати за плащане или
са частично погасени са 0 /нула/. В следващия ред от извлечението отново е
посочена липсата на просрочени суми по чл.60, ал.2, т.1 от ЗКИ /като общ сбор
от допуснато просрочие за главница и за лихва/. Счита, че нито към датата на
изпращане на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, нито
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не
са били налице твърдените от банката условия за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, а именно допуснато просрочие. Счита, че Договор за кредитна карта №092 от 06.11.2013 г. е нищожен, тъй като попада
в приложното поле на ЗПК и доколкото банката не е изпълнила задължението си по
чл.5 от ЗПК, а именно да предостави преддоговорна информация, съдържаща
основните характеристики на договора за кредит под формата на стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
приложение № 2 от ЗПК. Твърди се, че след като длъжникът не е получил подробна
преддоговорна информация от кредитора за точните параметри на кредита, съгласно
изискването и на чл.58, ал.1 ЗКИ за общите разходи по кредита /ГПР/ и за
обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят, ГЛП, метода за
изчисляване на лихвата, както и условията за промяната й, допълнителни
задължения, свързани с разплащанията, а същите същевременно са залегнали или
поне е следвало да залегнат като клаузи от договора за кредит, то те са
неравноправни на основание чл.143, т.9 ЗЗП във връзка с чл.24 ЗПК, тъй като
налагат приемането условия, с които потребителят не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора, в резултат на което той не е бил в
състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора,
съставляващо още едно основание за неравноправието им по силата на т.18 от
чл.143 ЗЗП /действала към датата на сключване на договора/ във връзка с чл.24 ЗПК. Поддържа, че клаузите от процесния договор, относно ГЛП и ГПР са нищожни,
като неравноправни и неиндивидуално уговорени, което води до нищожност на целия
договор - чл.146, ал.5 от ЗЗП. Твърди, че договорът не отговаря на изискването
на чл.10, ал.1 от ЗПК. Сочи, че липсват каквито и да било посочвания за метода
на определяне на ГЛП и ГПР, в т.ч. за вида на компонентите, които участват при
определяне на стойността им, с посочване на техните количествени изражения и относителните
им тежест, при което не са изпълнени изискванията на чл. 33а от ЗПК.
Компонентите от формулата, следва да имат своите числени стойности и измерения,
за да може да бъде направен прост математически извод, дали уговорените ГЛП и
ГПР съответстват на формулата. В случая това не е налице. Излага, че според
трайната съдебна практика част от самия
договор, а не във вътрешни правила на банката, следва да бъде методът на
изчисление на съответния лихвен процент с ясна и конкретно разписана
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от компонентите - пазарни индекси и индикатори;
както и конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва като
съществен елемент от съдържанието на този вид договор. Твърди се, че процесният
договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1 от ЗПК, като не е спазено
изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като от договора може да се направи
заключение, че лихвеният процент е променлив, но липсва посочване на условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти. В тази насока, нито е ясно как се определя, нито как се
променя този лихвен процент, което води до неспазване на императивното
изискване на т.9. Не е спазено и императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК. Поддържа се, че в договора не е посочен какъв е ГПР по договора, в т.4
банката се е опитала да посочи какво е включено в него, но същият нито има
цифрово изражение, нито има разписана методика за формиране на същия - кой компонент
каква относителна тежест има. Поддържа, че не е спазено и изискването на чл.11,
ал.1, т.20 от ЗПК - не е посочено наличие или липсата на право на отказ на
потребителя от договора и срока, в който това може да бъде осъществено, както и
лихвеният процент на ден, който е необходим за да се изчисли задължението при
осъществяването право на отказ. Твърди се, че разпоредбата на чл.23 ЗПК не намира приложение и следва да бъде прието
за установено, че длъжникът не дължи цялата сума. Прави възражение за погасяване
на вземането по давност. Счита, дългът на длъжника Т.К. по
изпълнителното вземане за изплатен. Поради изложено моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Т.-М.И..К., излага, че удостоверените в Заповед № 636 от 21.08.2018г
по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист вземания не произтичат от Договор за
кредитна карта 092 от 06.11.2013 г. като техен правопораждащ юридически факт, а
произтичат от Договор за кредитна карта за физически лица № 12 от 12.06.2008г,
тъй като от този договор е възникнало правоотношението между страните, а със
заявения от Уникредит Булбанк АД договор /Договор за кредитна карта 092 от
06.11.2013 г. е продължено действието на първия посочен. Твърди, че
първоначалният Договор за кредитна карта за физически лица № 12 от 12.06.2008
г. е недействителен като неотговарящ на императивните изисквания на Закон за
потребителския кредит на основание чл.14 от ЗПК /отм./ поради неспазване на
императивните изисквания на чл.7 и чл.10 от ЗПК /отм./, поради което е
недействителен и последващият договор, представляващ анекс за удължаване срока
на ползване на кредитната карта. Счита, че в резултат на недействителността на
Договор за кредитна карта за физически лица № 12 от 12.06.2008 г. е следвало да върне само усвоената главница
като чиста стойност на кредита, но въпреки това за периода от 01.07.2008г до
06.11.2013 г. е заплатила възнаградителни и наказателни лихви в размер на над
5000 лева, с които Уникредит Булбанк АД се е обогатила без основание,
евентуално на отпаднало основание, и които суми е следвало да отчете като
предплатени при подписване на последващият договор за удължаване на срока на
кредитната карта. Твърди, че предплатените от нея суми обуславят недължимостта
на задълженията й по издадения изпълнителен лист въз основа на Договор за
кредитна карта 092 от 06.11.2013 г, представляващ по правната си същност анекс
за удължаване на срока на кредитната карта. Поддържа твърденията на ищеца, че
предсрочната изискуемост не е обявена.Твърди, че не е получила волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуемо, като то е получено от трето лице,
което обаче не е такова по смисъла на чл.46, ал.2 ГПК. Твърди, че съдебен
изпълнител да няма правомощия да връчва волеизявления за обявяване на
предсрочна изискуемост и да удостоверява тяхното получаване, доколкото
разпоредбата на чл.18 ал.5 от ЗЧСИ към датата на предоставяне на изявлението за
връчване не е предвиждала възможност за това. Счита за основателни твърденията
за нищожността на Договор за кредитна карта 092 от 06.11.2013 г, който всъщност
представлява допълнително споразумение, тъй като неговото съдържание не
отговаря на императивните изисквания на ЗПК /в сила от 2010 г./ относно
неговото императивно съдържание, поради което и е следвало да се върне
единствено усвоената главница без начислени възнаградителни и наказателни
лихви, а платените такива следва да се приспаднат от чистата стойност на
кредита. С оглед на гореизложеното счита предявените искове за основателни.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество „Уникредит Булбанк“ АД ЕООД, депозира
отговор, в който изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан и
моли да бъде отхвърлен. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че
вземането на банката не съществувало поради това, че предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение. Излага, че на 06.11.2013 г. между „УниКредит
Булбанк” АД, като кредитор и Т.-М.И..К., с ЕГН **********, като оправомощен
държател е сключен Договор за кредитна карта за физически лица № 092 от
06.11.2013 г. за сумата от 2 500 лв. Поради неплащане на дължими месечни вноски
от страна на г-жа К., считано от 23.08.2017 г. дългът е обявен за изцяло и
предсрочно изискуем на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ. За обявената предсрочна
изискуемост до длъжника е изпратена покана чрез ЧСИ Добромир Даскалов, per. №
887 на КЧСИ, която е редовно връчена на 01.08.2018 г. срещу разписка. Счита, че
неоснователно ищецът твърди, че връчването било нередовно. Твърди, че правото
да иска възстановяване и да оспорва уведомяването принадлежи единствено на
длъжника и ищецът като трето лице няма право да се позовава на чужди права.
Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че не били налице условията за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Излага, че действително в
извлечението от счетоводни книги е посочено, че просрочените вноски за главница
са нула, но извлечението отразява броя просрочени вноски към датата на
издаването му - 16.08.2018 г. Сочи, че към този момент длъжникът е заплатил
просрочените вноски, но това е станало след допуснатото просрочие и
последващото обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В извлечението
изрично е посочено, че размерът на предсрочно изискуемата главница е 2226.11
лева. Посочен е и размерът на обезщетението за забава за просрочените плащания.
Твърди се, че погасяванията са извършени в периода 10.11.2017 г. - 12.01.2018
г., т.е. след обявяване на кредита за предсрочно изискуем и преди издаване на
извлечението от счетоводни книги. Последното отразява актуалния размер на дълга
към момента на издаването му и поради това няма как в него да бъде посочен броя
на просрочените вноски, при положение, че към този момент те вече са били
погасени. Поради това и банката е разполагала с право и възможност да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Счита,
че твърденията на ищеца за нищожност на договора за кредитна карта са изцяло
неоснователни. Излага се, че правоотношението между Т.-М.И..К. и „Уникредит
Булбанк“ АД по отношение на издаване и ползване на кредитна карта е възникнало
още с Договор за кредитна карта за
физически лица № 12/12.06.2008 г. В последствие банката по искане на длъжника е преиздала
кредитната карта. Договорът за кредитна карта № 92 от 06.11.2013 г. е сключен с
оглед отправено от Т.- М.И..К. искане за преиздаване на кредитната карта. В този смисъл договорът от 2013 г. представлява
своеобразен „анекс“ към първоначалния договор, с който страните са
предоговорили част от условията. В случая от значение е съдържанието на сделката, а не
наименованието, дадено й от страните. С Договор за кредитна карта № 92 от
06.11.2013 г. е продължено действието на вече възникналото между страните
договорно правоотношение. Именно поради това при изследване на въпроса за
наличието на дълг от страна на Т.-М.И..К. към „Уникредит Булбанк“ АД следва да
се вземе предвид и съдържанието на първоначалния договор от 12.06.2008г. между
страните, а не само последващото му продължаване чрез преиздаването на
кредитната карта. Счита, че посоченото
от ищеца основание по чл.143, ал.2, т. 9 и т. 18 от ЗЗП за неравноправност на
договорни клаузи не е налице в настоящия случай. Сочи се, че страните са
уговорили начисляването на лихвен процент върху
усвоената сума, който е месечен лихвен процент и никъде в него не се
споменава годишен лихвен процент, поради което и няма как клауза, която липсва
да бъде неравноправна. По отношение на годишния процент на разходите е налице
клауза в договора за кредит и това е т.3.4 от договора, в която се уреждат
условията и начина на определяне на ГПР. В нея изрично длъжникът е декларирал,
че „при сключване на договора е получил копие от Тарифата за физически лица на
„Уникредит Булбанк“ АД“. Това означава, че длъжникът
е бил запознат още преди сключване на договора с условията относно годишния
процент на разходите. Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор не
отговарял на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК. Твърди се, че Т.-М.И..К. е имал
възможност да повлияе върху клаузите на договора и затова няма как те да се
считат за клаузи, които не са индивидуално уговорени. На следващо място, счита, че към съдържанието на Договор за
кредитна карта за физически лица № 12/12.06.2008 г. не намират приложение
правилата на Закона за потребителския кредит, доколкото същият е приет и има
действие от 12.05.2010 г. В § 5 от Г13Р на закона е предвидено, че разпоредбите му не се
прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на
влизането му в сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за
безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата. В случая не става
въпрос за безсрочен договор, доколкото договора за кредитна карта има фиксиран
срок на действие. Доколкото договора за кредитна карта от 06.11.2013 г. е
продължение на договора за кредитна карта от 12.06.2008 г. и единствено изменя
някои от условията му, към него също не следва да се прилагат разпоредбите на
ЗПК. Но дори и да бяха приложими и към договора за кредитна карта от 06.11.2013
г., то не са налице основания за недействителност на договора съгласно ЗПК. Твърди се, че е спазено изискването на
чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК и на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Оспорва се твърдението
на ищеца, че разпоредбата на чл.23 ЗПК нямала приложение дори и да се приеме,
че процесния договор е недействителен. В случай, че съдът приеме договорът или
част от него за недействителни, то моли да отхвърлите предявения иск като
неоснователен, доколкото банката разполага с вземане срещу Т.-М.И..К. на
основание чл. 23 ЗПК, което не е погасено.
Твърди, че ищецът няма право да се позовава на погасителна давност по
отношение вземането на банката, като с това право разполага само длъжникът.
Моли да се има предвид, че по отношение на процесиите вземания на банката е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, която е влязла в законна сила, тъй
като длъжникът не е възразил срещу дължимостта на присъдените с нея на
„Уникредит Булбанк“ АД суми. От
момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение установеното в нея вземане
става ликвидно, а именно безспорно установено по основание и размер. Този ефект
настъпва по силата на една презумпция, че липсата на оспорване от страна на
длъжника по заявеното вземане от кредитора е признание на вземането, поради
което същото се приема за безспорно установено, както е заявено. Влязлата в
сила заповед за изпълнение е изпълнителното основание и има за последица
преклудиране на възраженията на длъжника, свързани със съществуване на
вземането на кредитора. Влязлата в сила заповед се ползва със стабилитет и
повече спор между същите страни за същото основание е недопустим. С влизането в сила на заповедта за
изпълнение доводите на длъжника за недължимост на сумите по издадената заповед,
които се основават на факти и обстоятелства, предхождащи срока за възражение по
чл.414 ГПК, са преклудирани и Т.К. не може да се позовава на тях. Излага становище по
доказателствата, като се противопоставя по исканията на ищеца за допускане на
доказателства. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си
представители, поддържат становищата си по спора.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен
е отрицателен установителен
иск е с правно осн. чл. 464, ал.1 от ГПК. С този иск е уредена възможността за взискател по
изпълнително дело да се защити, като оспори вземане на
конкуриращ взискател, за да се установи несъществуване на вземане, обективирано
в издаден изпълнителен лист, с което привидният кредитор се легитимира като
взискател срещу същия длъжник.
Ищецът доказва твърденията си, с които
обосновава правния си интерес от предявения иск- като установи наличието на
свое защитимо право, засегнато от спора, в този смисъл, че е присъединен
взискател в изпълнителното производство, по което първия ответника има качество
на взискател, спазването на предвидения в закона преклузивен срок за предявяване на настоящия иск.
Ответникът- „Уникредит Булбанк“ АД е длъжен да доказва съществуването на отричаното
от ищеца право, следователно наличието на валидно, ликвидно и изискуемо негово вземане по отношение на длъжника, основанието и
размера му, а по възражението, че същото е погасено по
давност, че са налице обстоятелства водещи до спиране или прекъсването й.
С оглед
твърденията на страните по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са
обявени обстоятелствата, че в полза на ответника „Уникредит Булбанк“ АД са издадени заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК
№636/21.08.2018 г. и изпълнителен лист № 825 от 21.08.2018 г., по ч.г.д. №
1102, по описа на РС Велинград, въз основа на които е образувано изпълнително
дело № 20188870400684, при частен съдебен изпълнител Добромир Даскалов, с peг.
№ 887 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Пазарджик, по което длъжник е
вторият ответник- Т.- М.И.. Копе.
Установява се от приобщените
доказателства, че производството
ч.гр.дело №1102, е образувано по заявлението на „Уникредит Булбанк“ АД срещу Т.– М.И..К., за вземане в размер на 2226.11
лева- главница, договорна лихва в размер на 240.42 лева, основаващо се документ по чл.417 от ГПК – извлечение от
счетоводни книги на банката по Договор за кредитна карта на физически лица №
092 от 06.11.2013г., приложени към заявлението.
Установява от приетите по делото писмени
доказателства - удостоверение от ДСИ Димитрина Къндева при РС Велинград и
удостоверение с изх.№ 784/26.01.2021г. на ЧСИ Добромир Даскалов, че по молба с вх.№ 1115/19.01.2021г. ищецът е
присъединен като взискател по образуваното по молбата на първия ответник
изпълнително дело.
С оглед твърденията на страните, а и от
приети по делото писмени доказателства се установява безспорно, че между „Уникредит
Булбанк“ АД и Т.– М.И..К. са сключени два договора- Договор
за кредитна карта на физически лица - с
№ 012/12.06.2008г. и с № 092 от
06.11.2013г. с разрешен кредитен лимит от 2 500 лева, като предметът на
образуваното заповедно производство е във връзка с вземане на банката кредитор
по второто договорно правоотношение. От последния става ясно, че е договорен
месечен лихвен процент върху усвоената сума в размер на 1.50 % за всеки отделен
месец през срока на действие на договора и минимална изискуема погасителна
вноска, равна на 3% от кредитния лимит в размер на 75 лева.
Приети са като доказателства и
приложимите към съответния вид договор общи условия. Уговорени са и условията
за издаване и обслужване на кредитната карта, дължимите такси и комисионни, както
и срок на валидност на картата две години, считано от датата на сключване на
договора до 31.05.2017г.. С подписването на договора кредитополучателят е
удостоверил, че е запознат с обема преддоговорна и договорна информация, общи
условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни услуги
чрез използване на банкови карти като електронни платежни документи. В общите
условия е предвидено, че договорът се прекратява с изтичане срока на неговото
действие, в случай, че не бъде продължен при условията на т.10.2 от него- не
поискано писмено прекратяване на договора и длъжникът е бил изправен в
изпълнение задължението си по него, в
който случай банката може по преценка автоматично да продължи действието на
договора за нов двугодишен период. В общите условия е уредено също, че банката
прекратява поетите по договора ангажименти и вземането й по договора за кредит,
ведно с лихви и такси, в пълен размер става предсрочно изцяло или частично
изискуемо при нарушение от страна на държателя на картата на условия по
договора, не плащане на падежа на изискуемо задължение и други условия.
От изслушаната
съдебно- икономическа експертиза се установява, че към 16.08.2018г. по Договор
№092 от 06.11.2013г. не са погасени задължения за договорна лихва в размер на
114.36 лева, за периода от 29.04.2017г. до 31.07.2017г., 443.34 лева –
договорна лихва, за периода от 01.08.2017г. до 16.08.2018г., 48.90 лева такси
годишно обслужване и 2376.57 лева главница. Видно от размера на установените с
експертизата задължения е, че те са по –малки от тези, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. Следователно безспорно се
установи, че по сключения Договор за кредитна карта на
физически лица с № 092 от 06.11.2013 г. длъжникът Т.–Мари К. към датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение е била
неизправна страна, поради което правомерно от страна на „Уникредит Булбанк“ АД
е упражнено правото да обяви задълженията по
процесния договор за предсрочно изискуеми с изпращане на покана в този
смисъл и връчена по реда на чл.46, ал.2 от ГПК.
Установява се от приложеното уведомление
за предсрочна изискуемост, че банката кредитор е упражнила надлежно
субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което до
длъжникът е изпратено уведомление, получено на 01.08.2018 г. и следователно
преди подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК. Уведомлението е оформено като връчено по реда на чл.46, ал.2 от ГПК. Съдът не споделя доводите, че длъжникът не е бил уведомен за предсрочната
изискуемост, тъй като уведомлението е връчено на трето лице, което не е от
лицата по чл.46, ал.2 от ГПК. Полагането на подпис от страна на получилото
книжата друго лице е достатъчно, за да се приеме, че то е дало съгласие за
приемането на книжата и е запознато със задължението да предаде същите на
адресата. Това следва от съдържанието на призовките и съобщенията, който образец е изработен по указанията на МП
и съдържа текст изрично касаещ това задължение на получателя по чл.46 от ГПК. Не
са ангажирани никакви доказателства, че получилото книжата лице не е изпълнило задължението си да ги предаде.
По отношение възраженията за наличието на
неравноправни клаузи в договора, за неговата недействителност, нищожност, съдът
намира същите за неоснователни. Договорът отговаря на изискванията, залегнали в
ЗПК в неговата редакция към момента на сключването му (бр. 30
от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) и не страда от пороци. Данните по делото сочат, че изискуемата от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма за сключването на договор за
потребителски кредит в случая е спазена, изпълнени са изискванията за валидност
на този договор, визирани в чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, т. к. общият размер на кредита и условията за усвояването му са
изрично описани; както и лихвеният процент, условията за прилагането му, описан
е и начинът, по който следва да се извършва погасяването, посочен е падеж на
задължениятта на картодържателя ежемесечно. Предвид спецификата на отпуснатия
кредит, а именно ползване на кредитна карта с определен лимит и предвид
условията на договора по отношение начинът на погасяване на задълженията
изискването за наличие на погасителен план в случая е неприложимо, а от друга
страна е видно, че по достатъчно пълен и ясен начин в договора и общите условия
към него е уреден редът за издължаване на кредита. Вярно е че ГПР не е посочен
като конкретен размер и в този смисъл не е определен, но видно от уговорките в
процесния кредит неговият размер е определяем, поради което възражението, че
ГПР не е уговорен е неоснователно.
Неоснователно е и възражението, че процесният
договор от 20123 г. бил свързан с предходния кредитен договор от 2008г.. Понятието
"свързан договор" намира определението си в § 1, т. 11 от ДР на ЗПК, легално дефиниран като
договор за потребителски кредит, при който са налице кумулативно следните
предпоставки: а) кредитът се използва изключително за финансиране на договор за
доставка на стоки или за предоставяне на услуги и б) от търговска гледна точка
двата договора представляват едно цяло, което означава, че продавачът на
стоката или доставчикът на услугата финансира предоставянето на кредита или в
случай, че кредитът се финансира от трета страна, кредиторът използва услугите
на продавача на стоката или на доставчика на услугата за сключването, или за
подготовката на договора за кредит, или че договорът за кредит посочва
конкретни стоки или услуги, доставката на които ще се финансира чрез
потребителския кредит. При съобразяване изложеното безспорно се установява, че процесният договор не е свързан по смисъла на така цитираните
разпоредби с предходния, сключен между страните по делото договор за
потребителски кредит от 2008 г., тъй като двата договора не са взаимозависими,
нямат общ предмет и не представляват едно цяло, включително по отношение на
условията на сключването, изпълнението и прекратяването им, както и на размера
на заема. Те имат различен предмет, а връзката помежду им е в това, че касаят
едни и същи страни както и че с част от отпусната сума по вторият е закрито
салдото по предходния кредитен договор. В обобщение съдът счита, че процесният
договор е валиден и е породил целените последици между страните, тук е мястото
да се посочи, че дори и да бяха намерени за основателни възраженията
на ищеца и договорът да бъде обявен за недействителен на основание чл. 23 ЗПК, то
потребителят отново щеше да остане задължен за връщане чистата стойност на
кредита. Следователно отново би се установило, че банката има вземане спрямо длъжника-
втория ответник, който съобразно експертизата е в размер на 2226.11 лева и
предвид издадения в нейна полза изпълнителен титул разполага с правото да иска
принудително удовлетворяване в рамките на образуваното въз основа на издадения
по ч.гр.дело № 1102/2018г. изпълнителен
лист, което също би обусловило неоснователност на иска.
По отношение възражението на
ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, съдът счита, че същите не
следва да бъдат обсъждани от съда, доколкото единодушно в съдебната теория и
практика се приема, възражението за изтекла погасителна давност е лично правопогасяващо на
длъжника. То не принадлежи на трети за правоотношението лица, които не могат да
се позоват на давността, ако длъжникът не е упражнил
субективното си право да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или
правото на принудително изпълнение на кредитора. Изключителни са хипотезите,
при които трети лица могат да се позоват на изтеклата давност
спрямо длъжника и поради това те са изрично предвидени в закона /чл. 142 ЗЗД –
за поръчителя; чл. 151 – за учредИ.ипотека върху своя вещ за чуждо задължение/.
На практика тези изключителни хипотези касаят трети лица, поели задължения
заради чужд дълг, чиято имуществена сфера се явява пряко засегната от поетото
от длъжника задължение и поради това е справедливо да могат да противопоставят
на кредитора всички възражения, които принадлежат на длъжника, за чието
задължение отговарят, в т. ч. възражението за давност.
Доколкото се касае до изключения, те трябва да са изрично предвидени в закон,
разширителното им тълкуване е недопустимо и не може да се разпростре до правата
на всяко трето лице, което твърди, че е засегнато от съществуването на
облигационна връзка между други две лица.
По
изложените съображения съдът счита
искът по чл. 464 от ГПК за неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да понесе
разноските, сторени от ответното дружество „Уникредит Булбанк“ АД или следва да бъде осъден да му заплати сума в
размер на 683.19 лв., съгласно доказателствата и списък по чл. 80 ГПК. Съдът не следва да се произнася по
отговорността за разноски спрямо втория ответника, доколкото няма искане за
присъждането им.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Н.Д., с ЕГН **********,*** против „Уникредит Булбанк“
АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: София, пл. „Света Неделя“
№7, представлявано от Т.А.П. и Т.- М.И.. Копе, с ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл. 464 ГПК за установяване по отношение на ответниците, че не съществува вземането на „Уникредит Булбанк“ АД,
възникнало на основание Договор за кредитна карта 092 от 06.11.2013г., обективирано в
изпълнителен лист № 825 от 22.08.2018 г., издаден от ВРС,
по ч.гр. д. № 1102/2018 г., срещу М.И.. Копе, общо за сумата от 2 466.53 лева / две хиляди четиристотин шестдесет и
шест лева и петдесет и три стотинки/ по Договор за кредитна карта за физически
лица 092 от 06.11.2013 г., от които: сумата от 2 226.11 лева /две хиляди двеста
двадесет и шест лева и единадесет стотинки/, представляваща главница по Договор
за кредитна карта за физически лица 092 от 06.11.2013 г., сумата от 240.42 лева
/двеста и четиридесет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва по Договор за кредитна карта за физически лица 092 от
06.11.2013 г., за периода от 23.08.2017 г. до 15.08.2018 г., за което е
издадена заповед по чл. 417 ГПК №636/21.08.2018 г. и изпълнителен лист № 825 от
21.08.2018 г., по ч.г.д. № 1102, по описа на РС Велинград, като неоснователен.
ОСЪЖДА Илия Н.Д., с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
София, пл. „Света Неделя“ №7, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 683.19 лв., представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА