Р Е Ш Е Н И Е
№ 4144
31.10.2011г.,
град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Гражданска колегия, ХХХ-ти състав,
на 20
октомври 2011 г. Година
2011
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария
Коюва
при
участието на секретар А. Я.
разгледа
докладваното от съдия М. Кoюва
гражданско дело № 7338 по описа за 2011
год.
Предявени са комулативно
обективно съединени искове за развод на основание чл. 49 ал.3 във вр. ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 53, чл. 56 и чл.59 от СК.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищеца П.С.Ж.
срещу ответника М.С.Ж., като се иска съдът да се произнесе с решение и прекрати
брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника,
предоставяне на родителските права на ищеца, определяне на режим на личен
контакт с децата на ответника, определяне на издръжка за децата, която да се
плаща от ответника, предоставяне ползването на семейното жилище на ищеца и
децата, и ищеца да върне предбрачната си фамилия К.. В исковата молба се
излага, че ищеца и ответника са сключили граждански брак на 05.06.2003 г., като
от брака имат родени деца С. М. Ж., ЕГН ********** и Хр. М. Ж., ЕГН **********.
Твърди се, че ответника от около две години е започнал да вдига скандали без
причина и да посяга на ищцата и да хвърля и чупи личните й вещи. От февруари
2011 г. се отдръпнал от семейството и започнал да излиза сам без да споделя
къде отива и с кого се среща. Започнал да харчи заплатата си само за лични
нужди. Ищцата твърди, че ответника поддържа извънбрачна връзка с друга жена.
Твърди, че ответника не полага грижи за семейството и децата. Моли да се уважи
предявения иск за прекратяване на барака по вина на ответника с присъединените
небрачни искове.
ОТВЕТНИКА от своя страна в определения едномесечен срок е подал отговор на
исковата молба на основание чл. 131 от ГПК и е изразил становище, че иска е
допустим но неоснователен. Твърди, че болезнената ревност на ищцата е причина
за скандалите. Твърди, че няма време да поддържа извънбрачна връзка, защото
работи по 11 часа на ден. Оспорва всички факти изложени в молбата, като твърди,
че продължава да издържа семейството си. Предлага спора да се реши, чрез
подписване на споразумение от страните за прекратяване на брака по взаимно
съгласие.
В съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си представител поддържа така
предявените искове, като моли съдът да прекрати брака по вина на ответника и да
уважи небрачните искове.
В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява и не изразява
становище дали поддържа подадения отговор.
ДСП-Девня, редовно призовани, чрез представителя си в съдебно заседание
изразяват становище, че с оглед възрастта на децата следва родителските права
да се предоставят на майката.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От
представено по делото в оригинал удостоверение за граждански брак /л.5/ се
установява, че на 05.06.2003 г. П.С. К., ЕГН **********, и М.С.Ж., ЕГН **********,
са сключили граждански брак, за което е съставен акт №816 от Община Варна, като
след барака жената е приела фамилия Ж..
От
представено копие от удостоверение за раждане /л.9-10/ се установява, че ищеца
и ответника са родители на Хр. М. Ж., ЕГН **********, и на С. М. Ж., ЕГН **********,
които са родени по време на брака на страните.
По
делото са представени доказателства за собствеността на семейното жилище,
находящо се в *** /л.6-8/, от които се установява, че собствеността е на
родителите на ищцата.
По
делото са представени доказателства за доходите на ищеца /л.11-12/.
По искане на ищеца в съдебно заседание е разпитан свидетеля Пепа Кирилова К.-майка
на ищцата /л.30/. Показанията на свидетеля съдът възприема в частта, в която
съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и
не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, АЛ. 3
ОТ СК:
От
доказателствата по делото се установи и, съдът приема за установено, че брачните отношения
между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало
взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и близост, общност
и единство, като ответника вече е напуснал и семейното жилище. Съдът основава
изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото гласни доказателства.
По категоричен и убедителен начин последните установяват, че страните не живеят
като съпрузи, съпружеските отношения са охладнели, вследствие поведението на
ответника, който е напуснал от месец май 2011 г. семейството и не полага грижи
за децата, не изпълнява семейните си задължения като баща и съпруг. Предвид
всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй
като е изпразнен от съдържание, това би било вредно за обществото и самите
съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да
бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 3 от СК по вина на ответника.
ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА:
Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като
компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към
брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност,
съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството.
В настоящото производство се установи от събраните
свидетелски показания, че ответникът с поведението си е изпразнил брачната връзка
от съдържание и допринесъл за разстройството на брачните отношения като има
негативно отношение към съпругата си и децата си, грижи се само за себе си, подържа
и връзка с друга жена извън брачната връзка със съпругата си. С оглед
изложеното съдът приема, че ищеца е доказал дълбокото и непоправимо
разстройство на брака по вина на ответника.
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК:
Няма спор между страните по отношение предоставянето на родителските права
на майката по отношение на родените от брака малолетни две деца Хр. М. Ж., ЕГН **********,
и на С. М. Ж., ЕГН **********. С оглед липсата на спор съдът предоставя
родителските права на ищцата П.С.Ж., като определя местоживеене на децата при
майката. С оглед становището на ДСП-Девня и предвид запазване на връзката между
бащата и децата, въпреки проблемите създадени в семейството, съдът следва да
предостави на бащата поискания от ищеца режим, защото ответника не се
противопоставя, а именно да може да взема ответника децата при себе си всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 18,00 часа, както и един
месец през лятото, когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
143 ОТ СК:
Ищцата
претендира присъждане на издръжка в полза на децата в размер на 150 лева за
всяко дете месечно. Ответникът с отговора си е оспорил размера, като моли съдът
да присъди издръжката в размер на 60 лева за всяко от децата, като ответника не
е представил доказателства за доходите си. Като съобрази обстоятелството, че
упражняването на родителските права по отношение на децата се предоставят на
майката, както и че децата ще продължат да живеят с майка си, в жилище което е
собственост на родителите на ищцата /последното не се оспорва от ищеца/, то
издръжката в полза на децата следва да се заплаща от бащата, чрез майката. При
определяне на размера на дължимата издръжка, съдът съобрази размера на
реализираните от страните доходи, а именно че майката получава средно доход от
около 220 лева месечно, което е крайно недостатъчно, за да може нормално да
отглежда децата и да им осигурява нужното образование.
Съобразявайки факта,
че ответника е допринесъл с поведението си за разстройването на брачните
отношения, както и ниските доходи на майката, а от друга страна потребностите и
възрастта на двете деца, съдът намира, че месечната издръжка в полза на всяко
от тях заплащана от бащата следва да е в размер на 150,00 лева, което би осигурило нужните средства за
нормалното отглеждане, считано от подаване на исковата молба в съда – 16.05.2011
г., с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, да се заплаща чрез майката
на децата, и ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до отпадане на
основанието за издръжка.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
56, АЛ.1 ОТ СК:
Съгласно чл.56, ал.1 от СК при допускане на развод,
съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато
то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на
децата, вината и други обстоятелства. Интересът на децата е главният и решаващ
критерий при разрешаване спора за ползване на семейното жилище, защото
жилищните условия, при които децата ще бъдат след развода са важна предпоставка
за тяхното отглеждане и развитие.
В настоящото производство интересът на децата е
критерий за предоставяне на семейното жилище, защото са малолетни. Иск за
предоставяне ползването на семейното жилище в процеса е предявен само и
единствено от ищцата, като срещу този иск липсва противопоставяне от страна на
ответника, защото той самия го е напуснал, а самото семейно жилище е
собственост на родителите на ищцата. Доколкото не е оборена претендираната
жилищна нужда на ищцата и липсва претенция от ответника, се налага извода, че
ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на ищеца и децата.
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:
Предвид становището на ищцата и липсата на противопоставяне
от ответника, съдът намира, че същата следва да върне предбрачното си фамилно
име К..
При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., която
следва да се внесе по сметка на съда от ответника. На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса по иска за издръжка по чл.143 СК в размер
на 432,00 лева, както и 5,00лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Ищцата е направила искане за присъждане на сторените от нея разноски,
поради което на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден
да й заплати разноските в размер нас 25,00 лева за платена държавна такса, като
липсват доказателства за платен адвокатски хонорар и не се присъжда, въпреки
направеното искане. Списък за разноските по чл.80 ГПК не е представен.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА брака между П.С.Ж., ЕГН **********, и М.С.Ж.,
ЕГН **********, сключен на 05.06.2003
г., за което е съставен Акт за граждански
брак №816/ 05.06.2003 г. от Община Варна, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, на
основание чл.49, ал.3 във вр. ал.1 от СК.
ОБЯВЯВА, че
вина за разстройството на брачните отношения има МЪЖЪТ, на основание чл. 49, ал.3 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака между
страните деца Хр. М. Ж., ЕГН **********, и на С. М. Ж., ЕГН **********, на майката П.С.Ж., ЕГН **********, като
определя местоживеене на детето при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на личен контакт на бащата М.С.Ж., ЕГН **********, с децата деца Хр. М. Ж., ЕГН
**********, и на С. М. Ж., ЕГН **********, като ги вижда и взема при себе си всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 18,00 часа, както и един
месец през лятото, когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката П.С.Ж..
ОСЪЖДА М.С.Ж.,
ЕГН **********,***,
да заплаща месечна издръжка в полза
на децата Хр. М. Ж., ЕГН **********, и на С. М. Ж., ЕГН **********, чрез тяхната
майка и законен представител П.С.Ж., ЕГН **********, в размер по 150,00 лева за всяко от децата, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от завеждането на иска
пред съда – 16.05.2011 г. с падеж 1-во число на всеки месеца, за който
издръжката се отнася, до настъпване на основание за изменение или
прекратяването й, на основание чл. 143, ал.2 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище,
находящ се в *** на П.С.Ж., ЕГН **********,
на основание чл. 56, ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име
К..
ОСЪЖДА М.С.Ж., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на П.С.Ж.,
ЕГН **********,***, СУМАТА от 25,00 лева за сторени от ищеца разноски
пред РС-Варна в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.С.Ж., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ окончателна държавна
такса в размер на 50,00 лева за
развода, и държавна такса върху определената издръжка в
размер на 432,00 лева и
5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Държавата по
сметка на РС-Варна, на основание чл.6,
т.2 и чл.7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК и чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: