№ 107
гр. Шумен, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно гражданско
дело № 20253600500064 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №936/04.12.2024г. по гр.д.№2867/2023г. на ШРС са отхвърлени предявените
от М. С. И. срещу „Файненшъл България“ ЕООД-гр. София, иск за прогласяване
недействителност на договор за поръчителство № ...., между страните, поради липса на
основание, като неоснователен.Присъдени са и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ищцовата страна изцяло. Сочи, че решението се явявало
неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени съображения. При преценка
валидността на договора за предоставяне на поръчителство , следвало да се разгледат и
преюдициалните правоотношения, макар и да произтичали от друг договор-договорът за
паричен заем, съдът следял служебно по поставените въпроси извън диспозитивното начало.
Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявената
установителна претенция бъде уважена. Претендира и присъждане на направените
деловодни разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Представен е договор за кредит № .... от 07.02.2023г. , сключен между „Изи Асет
1
Мениджмънт“АД и ищцата М. С. И., по силата на който дружеството предоставя на
последната, в качеството на заемател парична сума в размер на 500лв. със задължение на
последната да върне сумата посредством 7 месечни вноски, всяка в размер на 81.26лв., или
обща сума за връщане в размер на 568.82лв. В договора е посочен ГЛП в размер на 40% и
ГПР в размер на 47.50%.
Според чл. 4 от договора за заем, длъжникът се е задължил да предостави на кредитора
"Изи Асет Мениджмънт" АД обезпечение чрез гаранция на две физически лица, банкова
гаранция или поръчителство на одобрено от кредитора лице в тридневен срок от сключване
на договора. В изпълнение на това задължение, в деня на сключване на договора за заем,
потребителят е сключил с "Файненшъл България" ЕООД /одобрено от кредитора лице/
договор за предоставяне на гаранция/поръчителство. В този смисъл е и представения по
делото погасителен план, част от договора, съгласно който освен месечна вноска от
81.26лв., заемателят се задължава да заплаща и възнаграждение за предоставяне на гаранция
в размер на 57.74лв. месечно за срока на договора, или общо 404.18лв.. Договорът и
погасителния план са подписани и от двете страни.
По делото е изискната и представена справка от информационната система на
централния кредитен регистър, съгласно която, между "Файненшъл България" ЕООД и И. е
налице гаранционна сделка №.... от 07.02.2023г..
Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, размерът на ГПР по договора за
заем, ако се включи и размеръа на възнаграждението за предоставяне на поръчителство,
възлиза на 797.42%.
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Заявена е установителна претенция за обявяване нищожността на договор за
предоставяне на гаранция/поръчителство №.... от 07.02.2023г., сключен между ищцата и
ответнтното дружество, поради липса на основание.
Безспорно се установява по делото, че между „Изи Асет Мениджмънт“АД и ищцата М.
С. И. е сключен договор за заем № .... от 07.02.2023г. за предоставен заем в размер на 500лв.
Не се спори между страните, а и видно от погасителния план към договора за кредит и
предоставената справка от информационната система на Централния кредител регистър, във
връзка с договора за заем на същата дата и под същия номер №47176487 е сключен договор
за предоставяне на гаранция с ответника "Файненшъл България" ЕООД, с който
дружеството се е съгласило да издаде гаранция за плащане на всички задължения по
договора за заем, срещу което е уговорено възнаграждение/404.18лв. или по 57.74лв. на
месец/.
Ответникът в отговора на исковата молба взема становище за неоснователност на иска по
същество, като не оспорва, а напротив също твърди сключването на процесния договор с
посочени от ищеца номер, дата и съдържание. Обстоятелството, че последният въпреки
изричните указания на съда/и въпреки предупреждението за последиците по чл.161 от ГПК/
2
не е представил процесния договор за предоставяне на гаранция, не би могло да се
кредитира в ущърб на ищцовата страна. Напротив, следва да се приеме за установено
наличието на такъв със соченото от нея съдържание.
Сключеният между „Изи Асет Мениджмънт“АД и ищцата М. С. И. договор безспорно
е такъв за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят
изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Предвид уговореното възнаграждение за предоставяне на гаранция /поръчителство/, се
констатира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция (с който реално се уговаря
предоставянето на поръчителство), е установено за услуга в полза на заемодателя, която е
задължително условие за отпускането на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде
включено в ГПР.
Твърдението на ответната страна, че дължимостта на сумата не е част от договора за заем
и не е била известна към момента на сключването му, се явява несонователно. В договора за
заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от
предвидените възможности е с избрано от ответника "Изи асет мениджмънт" АД дружество,
предоставящо гаранционни сделки. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна
възможност и е сключил договора с ответника. Договорите са сключени на една и съща
дата, заведени са под един номер, предвидено е плащане по един и същи погасителен план и
в полза на "Изи асет мениджмънт" АД. Освен това заемодателят "Изи асет мениджмънт" АД
и гарантът "Файненшъл България" ЕООД имат качеството на свързани лица, защото при
осъществена служебна справка в Търговския регистър се установява, че към датата на
сключване на договорите, едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България"
ЕООД е "Изи асет мениджмънт" АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на
ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора за
заем.
Касае се до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя, поставена като изискване
за предоставянето на заема- чл. 4, поради което това допълнително плащане се отнася до
3
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля
законовото ограничение /съгласно заключението на ССЕ, действителният размер на ГПР по
договора за заем е в размер на 797.42%/. Т.е., посоченият в договора за заем годишен
процент на разходите - 47.50% не отговаря на действителния такъв. Посочването на
стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно
договорът за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
Договорът за предоставяне на гаранция /поръчителство/ е акцесорен, като единствено
основание за сключването му е договорът за заем и предвиденото в него задължение за
предоставяне на обезпечение. Предвид недействителността на договора за заем, липсва и
основание за сключването на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство, като няма
и задължение, което да бъде обезпечено.
Задължението по чл. 23 ЗПК е за реституиране на даденото по едно недействително
правоотношение и няма как да бъде обезпечено чрез договорно поръчителство по самия
договор – това изрично е запретено от чл. 138, ал. 2 ЗЗД, няма и друга уредба в ЗПК. По
същия начин по всеки друг нищожен договор страните дължат връщане само на даденото по
него и задължението по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД /в общата хипотеза/не е обезпечено от
поръчителя на недействителния договор. Поръчителството обезпечава чуждо задължение,
има акцесорен характер, произхожда от факта, че предметът на поръчителството е
идентичен с предмета на главния дълг и е функция на друго главно правоотношение. По
правило поръчителят се задължава да изпълни главния дълг, ако длъжникът не го изпълни,
т. е. съществуването на главната сделка е предпоставка и за съществуването на
поръчителството.
Както бе посочено по-горе, възраженията на ответника във връзка с относителна му
самостоятелност не могат да бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не
може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на
обезпечение по сключения договор за заем.
Следва да се посочи и че договор за предоставяне на гаранция/поръчителство, сключен
между "Файненшъл България" ЕООД и ищцата изначално е лишен от основание, тъй като
по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е предоставено единствено и само в полза на кредитора "Изи Асет
Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение дължимо на поръчителя е поето от
потребителя. Още повече, че в случай, че поръчителят погаси вземането на длъжника, то
има право на регрес срещу длъжника за пълната стойност на платеното, ведно с лихва върху
сумата. Т.е., срещу заплащането на възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция, потребителят не би получил каквато и да било услуга.
Ето защо предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
4
Първоинстанционното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като
вместо него бъде постановено друго, с което заявената установителна претенция бъде
уважена.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се следва присъждането на разноски, в
размер на 250лв. за първа инстанция/от които 50лв. държавна такса и 200лв. възнаграждение
за вещото лице по ССЕ/, съответно 25лв.-държавна такса за въззивната инстанция.
Ищцовата страна, жалбоподател във въззивното прозиводство, претендира присъждане
на разноски при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА., поради което и съдът следва да определи
адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на оказана безплатна правна помощ съгласно ал. 1
на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и
осъжда другата страна да го заплати. В процесния случай обаче следва да бъде съобразено
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22, според което чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл.
4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висш адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията "с оглед целта" по смисъла на тази разпоредба. В тази
хипотеза националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно с оглед даденото тълкуване в
решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения,
определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (с настоящо наименование Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа), и при възлагане на разноските следва да определи възнаграждението
при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото. Ето защо, като взе предвид,
че предмет на настоящото прозиводство е един иск, ниския материален интерес /404.18лв./,
делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор,
по който вече има установена съдебна практика, ищцата/представлявана от същия адвокат/ е
депозирала десетки идентични претенции, неявяване на процесуалния представител и пред
двете инстанции, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за
процесуалния представител на ищцата възлиза на сумата от 150лв. за всяка от инстанциите.
Предвид това ответникът "Файненшъл България"ЕООД-гр.София, следва да заплати на
процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на по
150лв. за всяка от инстанциите.
С оглед депозираното с отговора на въззивната жалба възражение досежно
присъждането на възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката, на
5
основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., а именно: 1 лица, които имат право на
издръжка; 2 материално затруднени лица; 3 роднини, близки или на друг юрист, като в
посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от
посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да
окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва
от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна
правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗАдв. и това са: адвокатът
да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1 – 3 от ЗАдв.;
и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е
постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При
осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение, съдът следва да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати с акта
по чл. 81 от ГПК. Напротив, при негативно решение за страната, представлявана от
съответния адвокат, последният няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова. В случая, видно от
представеното по делото пълномощно ищцата М. С. И. е упълномощила адв. Д. М. М. –
САК, който да изготви и депозира настоящата искова молба и осъществи процесуално
представителство по делото, а в договора за правна защита и съдействие е прието, че
адвокатът ще осъществи безплатна адвокатска помощ по процесното производство на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. В случая предявения от ищцата иск е уважен, поради
което и на адв. Д.М. при САК се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказаната от него безплатна правна защита на ищцата.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №936/04.12.2024г. по гр.д.№2867/2023г. на ШРС, като вместо него
постановява:
ОБЯВЯВА за нищожен, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на основание,
сключения между „Файненшъл България“ ЕООД-гр. София, ЕИК *********, адрес на
управление: гр. София, бул. „.... №28, Силвър център“, ет. 2, офис 40-46 и М. С. И., ЕГН
**********, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „.... №125-2, ет. 5, офис 5-3, договор
за предоставяне на гаранция/поръчителство № .... от 07.02.2023г..
ОСЪЖДА Файненшъл България“ ЕООД-гр.София да заплати на М. С. И. деловодни
разноски в размер на 250лв. за първа инстанция и 25лв. за въззивната инстанция.
6
ОСЪЖДА Файненшъл България“ ЕООД-гр.София да заплати на адв.Д. М. М. при САК
адвокатско възвнаграждение в размер на 150лв. за първа и 150лв. за въззивната инстанция.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7