Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-23 с-в, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАЯНА ТОПАЛОВА
при
секретаря Д. Иванова,
като
разгледа докладваното от съдия Топалова
т.д.
№ 552 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно,
евентуално съединени главен иск с правно основание чл. 647,
ал. 1, т.6 от ТЗ и евентуални искове с правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ, чл.649, ал.2 от ТЗ, вр. чл.108 ЗС и чл.57,
ал.2, предл..2 от ЗЗД .
Ищецът
твърди, че е кредитор на несъстоятелността на „С.М.К.“ АД с вземане, включено в
списъка на приетите вземания, който е бил одобрен от съда по несъстоятелността
с определение № 4660 от 19.09.2018г. и обосновава легитимацията си да предяви
исковете по настоящото дело, в законоустановения едногодишен срок от откриване
на производството по несъстоятелност, с бездействието на синдика на „С.М.К.“
АД.
Исковете
са изведени при твърдения, че през месец юли 2015 г. е бил сключен договор, с
който „С.М.К.“ АД е прехвърлило на „Т.“ ЕООД собствеността на 1760 броя нови
МПС ( съгласно уточнение в последно съдебно заседание на 14.02.2023 г. ) срещу задължението
да се заплати продажна цена в размер на около 30 000 000 лева без ДДС по банков
път, за която няма данни реално да е заплатена на продавача.
Твърди,
че посочената сделка за прехвърляне на собствеността на движимите вещи уврежда
кредиторите, и доколкото страна е свързано лице с длъжника, а сделката е извършена
в двугодишен срок от подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производството по несъстоятелност, попада в обхвата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ.
Конкретно
твърди извършена възмездна сделка в подозрителния период, при свързаност между
ответниците и недобросъвестност (И.П.Т.е бил член на съвета на директорите и
представляващ „С.М.К.“ АД, който до 11.06.2015г. е бил член на съвета на
директорите на дружеството „Б.а.и.“ ЕАД,
а дружествата са регистрирани на един и същи адрес и имат един и същ адрес за
кореспонденция с НАП). Увреждането извежда при твърдения, че продажната цена не
е реално изплатена В евентуалност
твърди, че сделката е безвъзмездна, тъй като цената не е платена, поради
което прикрива дарение. Отделно от това излага твърдения, че доколкото с
последваща сделка, сключена през м.07.2015 г., между „Т.“ ЕООД и „Б.а.и.“ ЕАД, процесните автмобили са предадени на
последното дружество и 1470 бр. са във фактическа власт на последното, в
случай, че се прогласи за относително недействителна сделката между „С.М.К.“ АД
се иска „Б.а.и.“ ЕАД да бъде осъдено да върне 1470 бр.
автомобили в масата на несъстоятелността ( съгласно уточнение в съдебно
заседание на 14.02.2023 г. индивидуализирани в приложения на л.770 до л.806,
том 2 от делото ), както и да бъде осъден да заплати сумата
11 599 710 лв., представляваща равностойността на 290 автомобила,
описани в молба от 11.11.2022 г. доколкото се е разпоредил с тях ( така
уточнителна молба от 11.11.2022 г. на л.412, том 2 от делото).
При
тези твърдения иска да бъде обявена за недействителна
по отношение на кредиторите на „С.М.К.“ АД (в несъстоятелност) сделката за
покупко-продажба на движими вещи, обективирана в договор от месец юли 2015 г.,
с който „С.М.К.“ АД е прехвърлило на „Т.“ ЕООД собствеността на 1760 броя нови
МПС (съгласно уточнение в последно съдебно заседание на 14.02.2023 г. ), като
увреждаща кредиторите,
сключена със свързано лице, в евентуалност поради безвъзмездния й характер, прикриваща
дарение. В евентуалност, в случай, че някой от посочените искове бъде уважен се
предявява иск за попълване на масата за осъждане на ответника „Б.а.и.“ ЕАД да
върне в масата на несъстоятелността на „С.М.К.“ АД движими вещи, представляващи
1470 бр. автомобила ( съгласно уточнение в съдебно заседание на
14.02.2023 г. индивидуализирани в приложения на л.770 до л.806 от том 2 от
делото ), в евентуално
тяхната развностойност, в случай, че се е разпоредил, както и да бъде осъден да
заплати сумата 11 599 710 лв., представляваща равностойността на 290
автомобила, описани в молба от 11.11.2022 г. доколкото се е разпоредил с тях (
така уточнителна молба от 11.11.2022 г. на л.412, том 2 от делото).
Съищецът
– синдикът на „С.М.К.“ АД (в несъстоятелност), не е ангажирал становище по
исковете.
Ответникът
по главния иск с правно основание чл.647, ал.1, т. 6 от ТЗ и евентуалния иск с
правно основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ, „С.М.К.“ АД (в несъстоятелност) оспорва
исковете с твърдения, че не е сключвал през м.07.2015 г. с „Т.“ ЕООД договор за
покупко – продажба на МПС-та, оспорва да е налице свързаност, с което и да е от
двете други ответни дружества, по смисъла на § 1, ал.1, т. 3 и т.5 от ДР на ТЗ.
Оспорва евентуалния иск с твърдения, че соченото от самия ищец обстоятелство по
сделката да е уговорено заплащане на продажна цена, само по себе си я
характеризира като възмездна и изключва безвъзмездния й характер.
Ответникът
по главния иск с правно основание чл.647, ал.1, т. 6 от ТЗ и евентуалния иск с правно основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ, „Т.“ ЕООД оспорва
исковете при твърдения, сходни с изложените от първия ответник.
Ответникът
по исковете с правно основание чл.108 ЗС и чл.57 ЗЗД, „Б.а.и.“ ЕАД, оспорва исковете
с твърдения, че не е собственик на процесните леки автомобили, тъй като не е
сключвал соченият от ищеца договор за покупко – продажба на автомобили, по
който да е страна, поради което и не е в държане на сочените леки автмобили. В
евентуалност твърди, че е трето добросъвестно лице, по смисъла на чл.647, ал.3
от ТЗ, а отделно от това фактът, че се твърди сделката да е сключена преди
определената начална дата на неплатежоспособността на „С.М.К.“ АД, сам по себе
си изключва знание или цел за увреждане.
С
допълнителната искова молба „КТБ“ АД (в несъстоятелност) поддържа изложените в
първоначалната искова молба обстоятелства.
С
допълнителните си отговори ответниците „Т.“ ЕООД и „Б.а.и.“ ЕАД поддържат
оспорванията, възраженията си и правните си доводи.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените
в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на предявените
искове.
Активно легитимиран да предяви
исковете по чл.647, ал.1 от ТЗ е всеки кредитор на несъстоятелността, при
бездействие на синдика. Качеството „кредитор“ следва да се преценява според
легалната дефиниция на чл.693 ТЗ – кредитор с вземане, включено в одобрения от
съда списък на приетите вземания по чл.692 от ТЗ. Ищецът, „КТБ“
АД, се легитимира като кредитор на вземане, включено в одобрения от съда списък на приетите вземания, с
определение № 4660 от 19.09.2018 г., поради което е процесуално легитимиран да
предяви исковете. Висящото производство по предявения
отрицателен установителен иск по чл.694 от ТЗ по т. д. № 2000/2018 г. по описа
на СГС, 6-18 с-в, с който вземането на „КТБ“ АД е оспорено би имало значение за
допустимостта на иска, предявен от банката, в случай, че до приключване на
устните състезания по делото влезе в сила решение, с което се отрече качеството
„кредитор“. Дори и в тази хипотеза предвид съвместната процесуална легитимация
със синдика на длъжника, производството не би било изцяло недопустимо. От
служебна справка по т. д. № 2000/2018 г.
по описа на СГС, 6-18 с-в се установява, че същото е спряно с определение от 12.02.2019
г. до приключване на две преюдициални дела, поради което към настоящия момент
„КТБ“ АД има качеството кредитор и релевираните от ответниците възражения за
недопустимост на производството са неоснователни.
Относно иска с правно основание
чл.647, ал.1, т.6 ТЗ.
Предявеният иск е изведен при твърдения на ищеца „КТБ“ АД, в
качеството му на процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността на
"С.М.К." АД /н/, че договор за покупко –
продажба на 1730 бр. нови леки автомобила, сключен м.07.2015 г., в двугодишен
срок до подаване на молбата по чл.
625 ТЗ на 02.03.2017 г.,
между несъстоятелния длъжник и „Т.“ ЕООД, свързано с длъжника лице, ги уврежда. След влизане в
сила на прекратителното определение, в частта, относно иска с правно основание
чл.647, ал.1, т.6 относно договор за покупко – продажба на нови леки автмобили,
сключен през м.07.2015 г. между „Т.“ ЕООД и „Б.а.и.“ ЕАД, тази сделка не е
предмет на отделен иск в производството.
Следователно,
по така предявения иск в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже по делото пълно и главно факта на сключен през м.07.2015 г.,
между "С.М.К." АД /н/ и „Т.“ ЕООД договор за покупко – продажба на
1730 бр. нови леки автомобила, както и факти, от които да се направи извод, че към
момента на сключване на сделката „Т.“ ЕООД е свързано лице с длъжника, по
смисъла на § 1, ал.1 или ал.2 от ДР на ТЗ. Сочената
в исковата молба свързаност между „С.М.К.“
АД ( н. ) и „Б.а.и.“ ЕАД (
представляващ на първото е и член на
Съвета на директорите на второто дружество ) е ирелевантна към фактическия
състав на този иск, а има значение за преценката, относно добросъвестността на
третото лице - „Б.а.и.“ ЕАД, във връзка с основателността на ревандикационния
иск, в случай, че се сбъдне вътрешно процесуалното условие за разглеждането му.
Увреждащият характер на сделката, по смисъла
на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, на кредиторите на масата на несъстоятелността, следва
от разпоредителния й характер, тъй като последица от нея е лишаване на длъжника от имущество,
превръщайки го в лесно укриваем актив.
И
двата, релевантни за осъществяване на фактическия състав на съдебно предявеното
право факта – сключване на разпоредителна сделка и свързаност между длъжника и
лицето, с което е договаряло, са спорни по делото.
За
установяване на първия факт – сключване на договора за покупко – продажба по
делото не са събрани нито преки, нито косвени доказателства, от които да се
направи извод, че сделка със соченото в исковата молба съдържание е сключена.
От представено по делото писмо от НАП от 17.10.2019 г. ( л.82, том 1 от делото
) се установява, че за периода 01.07.2015 г. – 30.09.2015 г. в досието на
дружеството „С.М.К.“ АД ( н. ) няма налична фактура по ЗДДС, отразяваща
продажба на автомобили между това дружество и „Т.“ ЕООД. За този период има
данни за отразени фактури по ЗДДС, съответно в дневника за продажби на
дружеството „С.М.К.“ АД ( н. ) и в дневника за покупки на „Т.“ ЕООД за покупко
– продажба на стоки по три фактури с №№ **********/10.07.2015 г.;
**********/10.07.2015 г. и **********. От
съдържанието на първите две фактури, представени по делото и договорите,
основание за издаването им, се установява, че отразяват покупко – продажба на
недвижими имоти в с. Баховица, поради което са неотносими към спора. Фактура № ********** е издадена във връзка с договор
за покупко – продажба на движими вещи, сключен на 10.07.2015 г. Предмет на
представения по делото договор са движими вещи, описани в приложение № 1 към
него като машини, съоръжения, транспортни средства и стопански инвентар (
л.111-114, том 1 от делото ), видно от което в същото не фигурират леки
автомобили, а транспортни средства са машини със специално предназначение за
транспорт или строителство.
Изводът
се покрепя и от издаденото от МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“ удостоверение от
17.12.2021 г. ( л.269, том 1 от делото ), от което се установява, че в
централна база на АИС – КАТ, към 23.12.2020 г., няма данни за промяна на собствеността
( покупко – продажба ) на МПС от „С.М.К.“ АД“ на „Т.“ ЕООД, както и от
заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза ( л.294,
том 1 от делото ). Съгласно заключението не са констатирани продажби на нови МПС,
в периода 01.06.2015 г. – 30.09.2015 г., между „С.М.К.“ АД ( н. ) и „Т.“ ЕООД.
За този период е установено, че първото дружество е издало три броя фактури към
„Т.“ ЕООД с основание продажба на недвижимо и движимо имущество, различно от
нови МПС ( в т.ч. поземлени имоти, машини, съоръжения, транспортни средства,
стопански инвентар и незавършено строителство по приложен опис ). От разпита на
вещото лице в съдебно заседание ( л.298 ) се установява, че терминът „транспортни
единици“ е използван в описите към договорите не за нови превозни средства, а
за технически транспортни средства за обслужване на производствена база.
Този
извод не се разколебава и от представения по делото договор по ЗОП от
22.02.3018 г., сключен между Министрерство на вътрешните работи и „Б.а.и.“ ЕАД за доставка и гаранционно обслужване на
290 бр. автомобили, описани в представеното приложение към писмото на МВР от
21.02.2022 г. ( л.319 ) от делото. За тези автомобили ищецът твърди, че са част
от предмета на процесния договор за покупко – продажба, тъй като преди това са
били част от патримониума на „С.М.К.“ АД ( н. ), като за установяване на
последното обстоятелство представя в последно съдебно заседание договор за
учредяване на особен залог на краткотрайни материални активи от 04.02.2013 г.
Този документ е бил известен на ищеца, още към момента на съставянето му,
доколкото е страна, позовал се е на вземането, което обезпечава, в
производството по чл.692 ТЗ, пред съда по несъстоятелността, поради което нито
е ново доказателство, нито касае новооткрито обстоятелство, и доколкото е
представено след процесуалните преклузивни срокове за сочене и представяне на
доказателства, не следва да бъде обсъждано. Дори обаче да се кредитират
представените в последно съдебно заседание документи и да се приеме, че към
2013 г. част от патримониума на „С.М.К.“ АД ( н. ) са
били част от автомобилите, предмет на договора по ЗОП, сключен между МВР и „Б.а.и.“
ЕАД, от този факт не може да се направи какъвто и да е извод, че тези
автомобили са били предмет на договор за покупко – продажба, сключен през м.07.2015
г. между „С.М.К.“ АД ( н. ) и „Т.“ ЕООД, който
именно факт е релевантен за основателност на иска.
Както
беше посочено ищецът носи доказателствената тежест да установи този факт,
каквото доказване не е проведено, поради което, в приложение на правилата на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществен. Предвид изложеното, съдът приема, че между „С.М.К.“
АД ( н. ) и „Т.“ ЕООД не е сключен договор за покупко – продажба на нови
леки автомобили, поради което не е установен един от елементите на фактическия
състав на иска по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не се установява и
вторият елемент от фактическия състав на съдебно предявеното право, а именно
свързаност между длъжника - „С.М.К.“ АД ( н. ) и „Т.“ ЕООД. Такава свързаност, в
исковата молба се извежда единствено от твърденията, че двете дружества са регистрирани
на един и същ адрес и е посочен в Търговския регистър един и същ адрес за
кореспонденция с НАП. Както беше посочено, сочената в исковата
молба свързаност между „С.М.К.“ АД ( н. ) и „Б.а.и.“ ЕАД, обоснована с това, че
представляващ на първото дружество ( И.Т.) е и член на Съвета на директорите на
второто дружество ) е ирелевантна към фактическия състав на този иск и към
свързаността по смисъла на чл.647, ал.1, т. 6 ТЗ.
Тази
свързаност има значение за преценката добросъвестно ли е третото лице - „Б.а.и.“ ЕАД, по смисъла на чл.647, ал.3 от ТЗ,
респективно трето лице с противопоставими права ли е, във връзка с
основателността на ревандикационния иск, в случай, че се сбъдне вътрешно
процесуалното условие за разглеждането му, доколкото е обусловен от иска по
чл.647, ал.1, т. 6 или т.2 от ТЗ, но няма значение за свързаността по разглеждания
иск. Така единствените факти, при които е изведена свързаността между първия и
втория ответник, са еднаквите адреси на регистрация и кореспонденция. Тази
връзка, обаче съдът намира, че не попада в обхвата на легалната дефиниция за
„свързани лица“, по смисъла на § 1, ал.1 и ал.2 от ДР на ТЗ, тъй като законът
определя като релевантна такава връзка, която би могла да обуслови или повлияе
волеобразуването, поради което не е налице и втората предпоставка за
основателност на иска. Наведените от ищеца „КТБ“ АД, с писмените бележки по
делото, нови факти за свързаност между „Т.“ ЕООД, „Л.М.С.“ ЕАД и ответниците,
не следва да бъдат разглеждани, тъй като са заявени за първи път с писмената
защита по делото.
Предвид
изложеното искът с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ е неоснователен,
поради което е сбъднато вътрешно процесуалното условие за разглеждане на иска с
правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ.
Този
иск е изведен при твърдения, че сключеният договор за покупко – продажба,
прикрива дарение, тъй като не е изпълнено задължението за заплащане на
продажната цена, поради което представлява безвъзмездна сделка, сключена в 2-
годишен срок по смисъла на чл.647, ал.1. т.2 от ТЗ.
В
доказателствена тежест на ищеца, по така предявения иск е да докаже по делото
пълно и главно факти, от които да се установи релативната симулация, за да се
приложат последиците на прикритаата сделка, а именно факта на сключен през м.07.2015
г. между "С.М.К." АД /н/ и „Т.“ ЕООД договор за покупко – продажба на
1760 бр. нови леки автомобила, както и факти, от които да се направи извод, че
волята на страните е била да се обвържат не с последиците на договор за
продажба, а единият да даде, с дарствено намерение, а другият да приеме
дарението, прикрито с продажбата. В случай, че бъде установено извършването на
дарение, ще се установи и свързаност между лицата, по смисъла на § 1, ал.1, т.9
от ТЗ.
По делото, както беше подробно мотивирано по – горе, не се
установява изобщо да е сключван договор за покупко – продажба, със соченото в
исковата молба съдържание. Още по – малко факти, от които да се направи извод,
че същият прикрива дарение. В тази връзка следва да се посочи, че дори и да се
установи неплащане на цената, каквото е единствено твърдението, с което е
обоснован този иск, това само по себе си не може да обоснове симулация, а
единствено неизпълнение на основно задължение на купувача. Възмездността на
сделката не се опровергава при неизпълнение на задължението на купувача да
плати цената. Правилото е симулацията да се доказва с документ, в който
привидността е ясно и категорично призната, т. нар. обратно писмо. Изключението
е въведено с разпоредбата на чл.165, ал.2, изр.1 ГПК, която открива пътя на
свидетелските показания, когато по делото има начало на писмено доказателство,
представляващо документ, в който привидността не е призната, но обективираните
изявления индицират симулативността, правят я вероятна. Такива доказателства по
делото също не са събрани.
Предвид изложеното и искът при квалификацията на чл.647, ал.1, т.
2 от ТЗ също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
Евентуалните искове с правно основание чл.649,
ал.2 от ТЗ, вр. чл.108 ЗС и чл.57, ал.2, предл.2 от ЗЗД са обусловени от основателност на
някой от исковете по чл.647, ал.1, т.2 и т.6 от ТЗ, поради което и предвид
неоснователност на тези искове не се е сбъднало вътрешно – процесуалното
условие, при което са предявени, поради което исковете с правно основание чл.649, ал.2 от ТЗ, вр. чл.108 ЗС и
чл.57, ал.2, предл.2 от ЗЗД, следва да бъдат оставени без раглеждане.
Относно
разноските в производството:
На
основание чл.649, ал.6 от ТЗ при отхвърляне на отменителния иск по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ
от ТЗ, предявен от
кредитор, държавните такси и разноски следва да бъдат за сметка на масата на
несъстоятелността на длъжника „С.М.К.“ АД, предвид целта, която се преследва с
тях, а именно за попълване масата на несъстоятелността, която ще ползва всички
кредитори, а не само предявилия ги кредитор ( в този смисъл определение № 412 от
19.06.2019 г. по ч. т. д. № 2628/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС ). Така от
масата на несъстоятелността на „С.М.К.“ АД следва да се събере дължимата за
производството по главния иск с правно основание чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ
държавна такса в размер 1 178 025.73 лв. ( при цена на иска
29 450 635,80 лв.), изчислена по средна пазарна цена, съгласно
заключението на съдебно – оценителната експертиза, доколкото не е представена
застрахователна стойност, както и разноските на кредитора „К.т.б.“ АД ( н.) в
размер 3140 лв. за възнаграждение на вещи лица.
Ответниците
„Т.“ ЕООД и „Б.а.и.“ ЕАД „ не претендират разноски. Ответникът „С.М.К.“ АД няма право на
разноски, тъй като отговорността за разноски, при отхвърляне на иска, е само по
отношение на такива, направени от третите лица, и то само ако отменителният иск
е предявен от синдика – арг. от чл.620, ал.7 ТЗ.
При тези мотиви Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„К.т.б.“ АД ( н.), ЕИК ******** и седалище и
адрес на управление *** и синдика на „С.М.К.“ АД ( н. ), ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** срещу „С.М.К.“ АД (
н. ), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и „Т.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** иск
с правно основание
чл. 647, ал. 1, т.6 от ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на
кредиторите на „С.М.К.“ АД (в несъстоятелност) сделка за покупко-продажба на
движими вещи, обективирана в договор от месец юли 2015 г., с който „С.М.К.“ АД
е прехвърлило на Т.“ ЕООД собствеността на 1760 броя нови МПС ( съгласно уточнение в съдебно заседание на
14.02.2023 г., индивидуализирани в приложения на л.770 до л.806 от том 2 от
делото ) като увреждаща кредиторите, сключена със свързано лице, и
евентуален иск с правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на
кредиторите на „С.М.К.“ АД (в несъстоятелност) сделка за покупко-продажба на
движими вещи, обективирана в договор от месец юли 2015 г., с който „С.М.К.“ АД
е прехвърлило на Т.“ ЕООД собствеността на 1760 броя нови МПС като
безвъзмездна, прикриваща дарение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от
„К.т.б.“ АД ( н.), ЕИК ******** и седалище и адрес на управление *** и синдика на „С.М.К.“ АД ( н ), ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** срещу „Б.а.и.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** искове
с правно основание чл.649, ал.2
от ТЗ, вр.
чл.108 ЗС за
осъждане на ответника да върне в масата на несъстоятелността на „С.М.К.“ АД ( н ) 1470 бр. автомобила ( съгласно уточнение в
съдебно заседание на 14.02.2023 г. и индивидуализирани в приложения на л.770 до
л.806 от том 2 от делото ), и с правно основание чл.57, ал.2, предл.2 ЗЗД
за осъждане на ответника да върне в масата на несъстоятелността сумата
11 599 710 лв., представляваща равностойността на 290 автомобила,
описани в молба от 11.11.2022 г. с които се е разпоредил ( така уточнителна
молба от 11.11.2022 г. на л.412, том 2 от делото).
ОСЪЖДА „С.М.К.“ АД ( н ), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата 1 178 025.73 лв. – разноски за държавна такса за производството, на основание чл.649,
ал.6 ТЗ, която да бъде събрана от масата на несъстоятелността на дружеството.
ОСЪЖДА
„С.М.К.“ АД ( н ), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на „К.т.б.“ АД ( н.), ЕИК ******** и седалище и адрес на управление *** на
основание чл.649, ал.6 ТЗ, сумата 3140 лв. – разноски за
производството за възнаграждение на вещи лица, която да бъде събрана от масата
на несъстоятелността на дружеството .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – гр.София в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: