№ 388
гр. Пещера, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско
дело № 20235240101332 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от Н. М. М., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ул. „*** обл. Пазарджик, против ДЪРЖАВНИЯТ
ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНСТИТУТ „ДЗИ", с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: България, обл. София, общ. Столична, гр. София, п. к.
1463, р-н Триадица, бул. „Витоша" № 89Б, тел.: 02 9815799, факс: 02 9874533,
представлявано от Коста Христов Чолаков, Бистра Ангелова В.ева, Иван
Драгомиров Ганчев, Александър Христов Пеев., по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр.чл.
45 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди ищеца, че на 28.03.2023 г., около 10:05 ч., на ул. „Владимир
Рилски" № 8 в гр. Пещера Н. М. М. докато изпълнявал трудовите си
задължения при работодателя си Общинско предприятие „Чистота и
поддържане на общинската инфраструктура" на длъжност „сметосъбирач",
при ръчно изнасяне на битов отпадък от тротоар в чували и товаренето му в
камион е ударен от движещ се лек автомобил „Фолксваген-Кади" с peг. №
РА1578КВ, управляван от *** с ЕГН: ********** и собственост на С.К.С., с
ЕГН: **********, с адрес: *** застрахован със застраховка Гражданска
отговорност в „ДЗИ" с полица № 122002513686 валидна до 21.08.2023 г.
В следствие на удара ищецът изпада в безсъзнание и получава
1
множество травматични увреждания. На мястото инцидента пристига екип на
„Бърза помощ" — гр. Пещера, който го транспортира с линейка до
МБАЛ„Пазарджик" АД към 12:25 ч., същия ден, където постъпва за лечение и
преглед.
За инцидента е образувана прокурорска преписка № 1709/ 2023 г. на
Районна прокуратура -гр. Пазарджик към ТО - гр. Пещера, в последствие и
досъдебно производство № 51/ 2023 г. по описа на РУ на МВР - гр. Пещера и
Районна прокуратура - гр. Пазарджик.
В следствие на пътно транспортното произшествие Н. М. М. получава
мозъчно сътресение, счупване на 3-то ребро в дясно и контузио нази (контузия
на носа). По срединната част на челото има зеленикаво кръвонасядане, с
размер 3x3 см. По срединната тилна област на главата, в окосмената част има
оток и синкаво кръвонасядане, с размер 4x4 см., разкъсно-контузна рана с
размер около 1 см. По дяната слепоочна област се установява кръвонасядане
със синкаво-зеленикав цвят, с размери 5x3 см. По долните и горните клепачи
на двете очи има синкави морави кръвонасядания по цялото им протежение.
Носната пирамида е зеленикаво кръвонасядания по цялото им протежение, по
горната външна повърхност на носната пирамида се установява, охлузване на
кожата, с размер 1x1 см., без коричка. Горната и долна устни на устата са леко
оточни. Дясната ушна мида е синкаво кръвонаседната по външната и
повърхност по цялото и протежение. По страничната лява част на гърдите в
близост до дясното гръдно зърно има мораво кръвонасядане, с размер 17x8
см. По срединната част на гърба, в горната трета има синкаво кръвонасядане, с
размер 21x11 см. В лявата странична поясна област има синкаво
кръвонасядане с размер 10x8 см. По предно-горната повърхност на дясното
рамо има кръвонасядания със синкав цвят и размери 14x13 см. По лявата
мишница, в средна трета има травматичен оток и кръвонасядане със синкав
цвят и размери 19x10 см. По външната повърхност на левия лакът се
установява окръглено кръвонасядане, с размер 4x4 см. със синкав цвят и всред
него има охлузване, с размери 2x1 см., без коричка. По лявата длан и палеца
на лявата ръка има травматичен оток и кръвонасядане със синкав цвят,
простиращ се от гривнената става и палеца включително. По предната
повърхност на лявото и дясно коляно се установява отоци и кръвонасядания, с
размер 3x2 см. за ляво и 7x3 см. за дясно коляно. По предната и задна
повърхност на лява подбедрица от глезена надолу има масивен оток синкаво
2
мораво кръвонасядане простиращо се до пръстите, с размер 28x16 см., а всред
малкия пръст се вижда разкъсно-контузна рана с размер около 1,5 см.
Тези травматични увреждания са причинили на ищеца :счупването на 3-
то ребро в дясно е причинило - временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.; мозъчно сътресение е причинило - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота;разкъсно-контузните рани са причинили, както
заедно така и поотделно -временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.;контузията на носа, кръвонасяданията, охлузванията и травматичните
отоци са причинили - болки и страдания.
Мозъчното сътресение на ищеца протича в лекостепенна форма със
степенно разстройство на съзнанието и се преценява като разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Ищецът няма ясен спомен за инцидента и е загубил съзнанието си за
неопределено време. В МБАЛ „Пазарджик" АД са първите му спомени след
инцидента. Н. М. М. е изпитвал силни болки в главата, лицето, тялото и
крайниците. Бил е дезориентиран и отпаднал. Счупването на 3-то ребро му е
причинявало силни болки в гръдната част на тялото, както и при дишане и
говорене. Налице е било изтръпване на дясната му лицева половина на лицето
и заглъхване на дясното му ухо. В болницата Н. М. М. поради нараняванията
си не се е движил и не е приемал никаква храна. Бил е единствено на системи,
които са го хранели. След изписването му е приемал течен аналгин като
болкоуспокояващо.
Поради силните болки в челюстта на лицето му първите няколко дни Н.
М. М. почти не е могъл да говори. След около седмица от инцидента е
започнал да изказва отделни думи и изречения. В момента сутрин има
скованост в челюстта и изказва думите по-бавно от нормалното, което го кара
да се чувства неудобно пред хората. Речта и говора му все още са затруднени.
В следствие на инцидента се е нарушил и хранителния режим на доверителя
ми. Първите петнадесет дни след инцидента Н. М. М. почти не се е хранил.
След това е започнал да се храни със сламка и единствено с пасирани храни.
Поради което е свалил 15 кг. от нормалното си тегло. Започнал е да има
проблеми с простата си. Чак след месец е възстановил нормалното си хранене.
Нарушил се и сънят му. През първия месец поради болките и стягането в
главата е заспивал трудно и се е събуждал често. Поради счупването на едното
3
му ребро е имал затруднение в движението и ходенето. Налице е било
постоянен световъртеж, главоболие и замайване. Бил е нестабилен при резки
движения на тялото и главата, придружено с нестабилна походка.
Други травматични увреждания, които е получил Н. М. М. в следствие
на инцидента са болки в дясната част на крака. В болницата не се е движил
изобщо, а след изписването му на 30.03.2023 г. за домашно лечение при
движение вкъщи е изпитвал силни болки. Като ставал от леглото му се е виело
свят и е имал проблем с ориентацията първите 2-3 седмици след инцидента.
Постоянно е бил обслужван от жена си през първия един месец след
инцидента.
Ищецът е загубил и физическата си активност и издръжливост. След
като се е върнал на работа се чувствал много по-изморен и отпаднал от преди.
Колегите му го гледали с пренебрежение, защото виждат че вече не е същия
човек като преди и не може да работи наравно с тях. Длъжността му на работа
в момента е сменена с по-лека предвид липсата му на физическа сила.
Подценяван и пренебрегнат е от колегите на работата му.
В следствие на инцидента Н. М. М. е бил неработоспособен в дълъг
период от време. Първоначално му е издаден Болничен лист № Е20231141326
за болничен престой (отпуск) от 28.03.2023 г. до 14.04.2023 г. В последствие
поради влошеното му здравословно състояние с Болничен лист №
Е20231498888 му е продължен болничния престой от 15.04.2023 г. до
14.05.2023 г. за 30 дни. Накрая отново с решение на лекарска комисия в състав
от трима лекари, поради непълното му възстановяване, с Болничен лист №
Е200231498969 са му определени още 20 дни домашен престой от 15.05.2023 г.
до 03.06.2023 г.
Досъдебното производство № 51/ 2023 г. по описа на РУ на МВР - гр.
Пещера и Районна прокуратура - Пазарджик било прекратено с
постановление за прекратяване на наказателно производство на Районна
прокуратура - Пазарджик, Териториално поделение - гр. Пещера с вх. №
1709/23 от 18.08.2023 г.
На основание и по реда на чл. 380 от КЗ отправили писмена
застрахователна претенция до ДЪРЖАВНИЯТ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН
ИНСТИТУТ „ДЗИ", входирана под № 94-С-286/ 2023 г. от 10.11.2023 г., с
искане да им бъде заплатено обезщетение за неимуществените вреди в
4
следствие на пътно транспортното произшествие. По претенцията била
образувана застрахователна преписка № 43072952030287, по която е
заплатено на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000
(десет хиляди) лв., с платежен документ реф. № FT23333429851863 от
29.11.2023 г. по банковата сметка на ищеца.
Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени
вреди, който се дължи на Н. М. М., поради настъпилото на 28.03.2023 г. пътно
транспортно произшествие е в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лв., поради
което предявяват настоящият иск с искане да се осъди застрахователното
дружество да заплати още 10 000 (десет хиляди) лв., допълнително на
заплатените вече 10 000 (десет хиляди) лв. доброволно от тях.
Предвид гореизложеното, счита че е налице фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, включващ следните юридически
факти: противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна
връзка между деянието и настъпилите вреди и вина, която съгласно чл. 45, ал.
2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Счита, че противоправното действие на *** се изразява във виновното
му нарушаване на правилата за движение по пътищата, което негово действие
и бездействие в съвкупност е довело до пътнотранспортното произшествие на
28.03.2023 г. В следствие на това свое деяние е причинил неимуществени
вреди на Н. М. М. изразяващи се във физически болки и страдания.
Причинното следствената връзка е налице предвид факта, че именно в
следствие на пътнотранспортното произшествие доверителят ми е получил
множество телесни наранявания, които съответстват да са получи при
пътнотранспортното произшествие.
Твърди , че ответника „ДЗИ" е отговорно поради наличието на сключена
гражданска отговорност при него на автомобила, който е управлявал ***. До
него е отправена писмена застрахователна претенция на основание чл. 380 от
КЗ. Ответното дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер
на 10 000 (десет хиляди) лв., като по този начин е признало факта на
отговорността си спрямо ищеца и противоправността на деянието на *** и
неговата вина за пътнотранспортното произшествие. Твърди, че изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 10 000 (десет хиляди) лв. не
5
обезщетява по справедлив начин, както изисква чл. 52 от ЗЗД, причинените на
Н. М. М. неимуществени вреди. Поради което е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск за заплащане на допълнително обезщетение за
причинените нему болки и страдания в следствие на пътнотранспортното
произшествие.
Ето защо формулира петитум да се осъди ДЪРЖАВНИЯТ
ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНСТИТУТ „ДЗИ", с ЕИК: ********* да заплати на Н.
М. М., с ЕГН: ********** 10 000 (десет хиляди) лв. обезщетение за
неимуществени вреди за пътнотранспортното произшествие на 28.03.2023 г.
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
допълнително на заплатените вече 10 000 (десет хиляди) лв., както и законна
лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното
изплащане на вземането.
Прави доказателствани искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Оспорва иска по
основание и по размер. Оспорва всички елементи на деликта. Твърди и че
липсва връзка с уврежданията. Счита иска за изцяло неоснователен.
Единственото обстоятелство, което се признава е валидно сключена полица за
ЗЗГО. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца. Твърди, че е налице виновно и противоправно поведение на ищеца
М.. Прави доказателствани искания и претендира разноски.
Съдът намира , че е сезиран с иск с правна квалификация по чл.432 ал. 1
от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Обявява за ненуждаещо се от доказване – валиден договор за ЗЗГО
сключен с ДЗИ ОЗ ЕАД за л.а. Фолксваген Кади с рег. № РА 1578 КВ., както и
че до момента ответника е заплатил на ищеца сумата от 10 000 лева за
претендирани от него неимуществени вреди.
Подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищеца: валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
6
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди-
1.претърпените от него вреди; 2. характера на вредите; 3. размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди; 4. противоправното
поведение на прекия причинител ; 5. причинната връзка между вредите и
поведението на прекия причинител; вината се предполага до доказване на
противното, така че в доказателствена тежест на ответника е да обори тази
презумпция и обоснове останалите си възражения.
От приетите по делото и относими писмени доказателства се установява
следното :
От приетото по делото СМУ, удостоверяващо и извършен преглед на
пострадалия на дата 30.03.2023г. се установява, че на Н. М. М., ЕГН
********** на 57 години от град ***, е причинено мозъчно сътресение ,
счупване на 3-то ребро в дясно, контузия на носа; разкъсно-контузни рани,
кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци по главата, лицето, тялото и
крайниците. Гореописаните травматични увреждания са получени в резултат
на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре
отговарят да са получени така, както съобщава пострадалият в предвари‐
телните сведения, при ПТП. Счупването на 3-то ребро в дясно е причинило -
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.
130, ал. 1 от НК. Мозъчно сътресение е причинило - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Разкъсно-
контузните рани са причинили, както заедно, така и поотделно - временно
разстройство на здравето, нео- пасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от
НК.Контузията на носа, кръвонасяданията, охлузванията и травматичните
отоци са причинили - болка и страдание, по смисъла на чл. 130, ал. 2отНК!
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от
18.08.2023г. е прекратено ДП № ЗМ 51/2023г.на РУ МВР Пещера и прок.преп.
№ 1709/2023г. на РП Пазарджик- ТО Пещера, водена за това че
7
28.03.2023г.,около 10,00 ч. в гр.Пещера,на ул."Владимир Рилски"№8, при
управление на МПС-л.а. „Фолксваген-кади" с ДК№ РА 15 78 KB,собственост
на С.К.С. от *** нарушил правилата за движение, като допуска причиняване
на средна телесна повреда на Н. М. М. ЕГН ********** от гр.***, изразяващо
се в мозъчно сътресение,което представлява разстройство на
здравето,временно опасно за живота- Престъпление по чл. 343,ал.1,б."б"
във вр. с чл.342,ал.1,предл.1 НК.
В хода на разследването по делото е установено, че на 28.03.2023г. ***
от гр.Пещера управлявала лек автомобил „Фолксваген- кади" с ДК№ РА 15 78
KB, в гр.Пещера, по ул."Владимир Рилски". В района на офис „Спиди",същия
удря движещия се по пътното платно пешеходец Н. М. М. .На водача на
автомобила била извършена проверка с техническо средство -дрегер за
употреба на алкохол,която била отрицателна.В хода на разследването е
усатновено,че при ПТП М. е получил мозъчно сътресение,което е било
лекостепенно,протекло е със степенно разстройство на съзнанието и следва да
се прецени като разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129
НК. Същото се отнася и за причинена контузия на носа с кръвотечение,както и
за счупване на едно ребро/трето/ в дясно,без увреждане на вътреградни
органи.
Разпитан в качеството на свидетел А.Ч. твърди,че на инкриминираната
дата е причинил ПТП,като най-вероятната причина за това е, че е помислил,че
пешеходеца,който той възприел на тротоара е щял да го изчака да премине.
При така установените факти наблюдаващия прокурор намира, че в
случая е налице хипотезата на чл.24,ал. 1, т. 1 НПК, а именно деянието не
съставлява престъпление от общ характер и воденото наказателното
производство следва да се прекрати, на основание чл. 243,ал.1,т.1 вр. с чл.
24,ал.1,т.1 НПК . Касае се до настъпило ПТП, при което няма причинена
средна или тежка телесна повреда,което изключва наличието на
съставомерност на престъпление по чл.343,ал.1,б."б" във вр. с чл.342,ал.1
НК.Наблюдаващият прокурор е приел че е налице нарушаване на разпоредби
на ЗДвП, в резултат на което е настъпило и автопроизшествието поради което
материалите по настоящето досъдебно производство са изпратени в РУ на
МВР-гр.Пещера, с оглед преценка за реализиране на административно-
наказателната отговорност на *** от гр.Пещера. Постановление то е влязло в
сила на дата 31.08.2023г.
В резултата на това е издадено НП № 23-0315-000451/21.09.2023 г. на
Началника на РУ Пещера, с което на ***, с ЕГН **********, точен адрес
гр.***, му е наложено наказание, на основание чл.179 ал.2 пр.1. от ЗДвП
глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, за това че на
8
28.03.2023г.около 10:05ч.в гр.Пещера, ул."Владимир Рилски" пред дом номер
8,при управление на МПС л.а "Фолксваген-кади" с ДКН
РА1578КВ,собственост на С.К.С. от гр.Брацигово,ул."Българска
Комуна"номер46, извършва следното нарушение: при управление на
горепосоченото МПС,водача Ч., не съобразява скоростта на движение да се
съобразява,с релефа на пътя и интензивността на движението за да могат да
намалят скоростта или спрат МПС,когато възникне опасност и внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението,каквито са
пешеходците,като причинява ПТП и блъска пешеходеца Н. М. М., гр.**
Наказателното постановление е връчено лично на нарушителя Ч. на
дата 24.02.2024 година, като няма данни да е обжалвано, тоест същото е
влязло в законна сила на 10.03.2024г.
От заключението на допуснатата и приета по делото СМЕ, се
установява, че на 28.03.23 г. в гр. Пещера при пътнотранспортно
произшествие е пострадал Н. М. М., ЕГН **********, от гр. Пещера. Първа
помощ му е оказана от екип на ФСМП- Пещера и транспортиран до Спешно
отделение на МБАЛ- Пазарджик, където бил приет, изследван всестранно,
консултиран и настанен за лечение в Хирургично отделение на МБАЛ-
Пазарджик в 12.25 часа. Лекуван с диагноза: Контузия на гръдно-коремната
област. Счупване на трето дясно ребро.
Имал хематом в дясната лицева половина, контузия на носа, контузия в
областта на лявото коляно, над колянната ямка, проявена като оток и
кръвонасядане/ консултиран с ортопед- травматолог/. По анамнестични данни
във връзка с епилепсия, от която страда е консултиран с невролог, извършен е
общ преглед от кардиолог. Проведено е консервативно лечение и наблюдение.
В деня на изписването, пострадалият посетил съдебен лекар в гр.
Пазарджик и бил освидетелстван, като му било издадено съдебно-медицинско
удостоверение № 83/2023 г., където подробно са описани неговите
травматични увреждания.
Обобщено, травматичните увреждания, които пострадалият е получил
са: Контузия на главата с мозъчно сътресение, кръвонасядания по лицето,
контузия на носа с кръвотечение от него, контузия на гръдния кош със
счупване на трето ребро в дясно, контузия на левия долен крайник по задна
повърхност на долната трета на бедрото, мекотъканни увреждания- рани
кръвонасядани и охлузвания.
Описаните травматични увреждания са резултат от удар със или върху
9
твърд тъп предмет като общ механизъм и отговарят да са получени, така както
е видно от материалите по делото, а именно при станалото ПТП по механизма
на „Удар на движещ се автомобил в тялото на пешеходец" с последващо
падане на пътното платно.
Мозъчното сътресение е било лекостепенно, протекло е със степенно
разстройство на съзнанието, не е изисквало специализирана неврохирургична
консултация и лечение и следва да се прецени като разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и 129 от Н.К.
Контузията на носа с кръвотечение от него също се преценява като
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от Н.К.
Счупването на едно ребро /трето/ в дясно, без увреждане на вътрегръдни
органи е причинило на пострадалия разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и 129 от Н.К.
По същия медико-биологичен признак следва да се прецени и
контузията на лявото бедро в долната му трета с ограничаване на движенията
в колянната става, както и описаните при освидетелстването рани.
Останалите травматични увреждания са причинили на пострадалия
болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от Н.К.
В острия период на травмата пострадалият е изпитвал интензивни болки
във всички контузени области, генерирани от описаните при
освидетелстването увреждания. Придвижването, самообслужването,
обръщането в леглото са били силно затруднени. Постепенно- в рамките на
около две седмици болките са намалели по интензитет в травмираните
области, но са останали да персистират главоболие, световъртеж, болка в
дясната гръдна половина от счупеното трето ребро и болка в областта на
долната част на лявото бедро. Болките в гърдите са продължили около 1,5
месеца, в лявото бедро- 3-4 седмици. Главоболието и световъртежът, като
проява на травматична церебрастения са продължили по дълго- около 2
месеца.
В момента пострадалият се оплаква от тъпа лицева болка с предимно
сутрешен характер в дясната лицева половина- областта на околоочната зона и
скулата и променена чувствителност в зоната с продължителност над два
часа- до към обяд. През м. май 2023 г. с тези оплаквания, той е посетил личния
10
си лекар и бил насочен за консултация с невролог. Била поставена диагноза:
Атипична лицева болка и издаден болничен лист за 20 дни. Назначено лечение
с обезболяващи, без съществен ефект върху състоянието. Допълнителни
изследвания не са провеждани. Вещото лице приема, че при ищеца е налице
синдром на постоянна идиопатична лицева болка (PIFP)- постоянна лицева
и/или орална болка с различни прояви, но повтаряща се ежедневно за повече
от 2 часа на ден в продължение на повече от 3 месеца при липса на клиничен
неврологичен дефицит. Причините за постоянна идиопатична лицева болка са
неизяснени. Предполага се, че има невропатичен компонент при нея.
Невропатичните характеристики са идентифицирани при пациентите с
помощта на въпросника Douleur Neuropathique 4 (DN4). Не е известно това
състояние да има травматична генеза.
Експертизата е приета в отрито съдебно заседание, без да е оспорена от
страните по делото.
За изясняване на спора от фактическа страна е допусната и изслушана
съдебно авто-техническа експертиза. От заключението на същата се
установява, че скоростта на автомобила в момента на възприемане на
опасността от водача и в момента на удара върху пешеходеца е била около 31,4
км/h.Определената скорост не противоречи на данните по случая и
конкретните пътно-климатични условия. С оглед липсата на пътен знак В26
ограничаващ скоростта в участъка на ПТП, определената скорост е много по
ниска от максимално допустимата за населено място от 50 km/h. От
извършения анализ по въпроса е видно, че е в сила съотношението:Времето
(Т + Т + Т) = 1,35 « Т = 2,5 s т.е. времето с което е разполагал водача в
рсн03
момента когато е имал техническа възможност да реагира на опасност за
движението е много по-малко от времето за изминаване на пълния спирачен
път от автомобила при определената скорост. Следователно пешеходеца
попада дълбоко в „опасната" зона за спиране на автомобила и произшествието
е неизбежно.
Във връзка с горното и от лични наблюдения на местопроизшествието,
наличието на спрял лек автомобил срещу офиса на „Спиди" от дясно по
посоката на л.а. "Фолксваген Кади" вещото лице изразява становище , че не
ограничава видимостта за пешеходеца към посоката от която идва лекия
11
автомобил. Движението на автомобила след включването му от главния път до
мястото на конфликта е било в рамките на около 5,2 секунди време, което е
напълно достатъчно пешеходеца да възприеме автомобила зрително и слухово
движещ се по пътното платно.
Водачът на автомобила обективно е разполагал с време около 5,2
секунди за видимост към пешеходеца, следователно той е имал техническата
възможност да го възприеме и наблюдава действията му в един предходен
момент преди конфликта.
Към момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение
автомобилът е бил на около 12 m от мястото на удара. Съгласно скицата, в
този момент лекия автомобил „Фолксваген Кади" е бил почти успоредно на
спрелия от дясно неизвестен автомобил и е извършвал заобикалянето му. Най-
вероятно в този момент водачът му е бил с насочено внимание да извърши
тази маневра и поради наличието на товарния автомобил в насрещната лента.
От тази дистанция и в това положение пешеходецът е попадал във видимата
зона за водача на автомобила.
В случай, че водачът от тази дистанция е реагирал на спиране, с оглед
дължината на опасната зона за спиране и времето за изминаването й от
автомобила, ПТП е било предотвратимо. Пешеходецът ще има техническата
възможност да премине пред автомобила и да бъде извън полосата на
движението му, когато той преминава през мястото на удара.
Съгласно данните по ДП и видно от приложените към експертизата фотоси от
местопроизшествието, същото е протекло през светлата част на деня при сухо,
ясно и слънчево време и неограничена видимост.
В процесния участък лекия автомобил „Фолксваген Кади" е навлязъл с
десен завой от главния път II-37 (изобразено на мащабната скица ), след което
до мястото на конфликта е изминал по прав участък дистанция от около 44 +
45 метра , която при определената скорост е измината за време от около 5,2
секунди.
Съгласно обективните данни по случая поместени в ДП,
местопроизшествието се намира в гр. Пещера на ул. „Владимир Рилски" пред
дом с №8. Улицата както се вижда от фотосите представлява павирана
настилка суха, като в участъка на ПТП липсва хоризонтална и вертикална
маркировка, липсват пътни знаци. Измерената широчина на пътното платно е
12
5,50 метра.
Мястото на сблъсъка от техническа гледна точка е преди (източно )
спрямо намерените петна кръв от пострадалия като се има предвид, че при
подобни челни удари на пешеходци, имаме фазите при удар: - възкачване
върху автомобила, носене и изпадане.
Разстоянието на носене и отхвърляне на пешеходеца от автомобила е
около 5,30 метра.Следователно мястото на удара по дължина на пътното
платно ще бъде в зона на около 5,30 метра източно от линията на приетия
Ориентир - северно разположената врата на дом № 8 . По широчина на
пътното платно мястото на удара е в лентата дясната за движение на
автомобила на около 1,10-4,30 метра в ляво от десния ограничителен бордюр
на улицата по посоката на автомобила.
Експертизата е приета в съдебно заседание, като неоспорена от страните
по делото.
В хода на проведеното съдебно дирене, са разпитани и двама свидетели -
М.Н.М. и Р.П.В. .
Св. М., живееща на семейни начала с ищеца, депозира данни, че след
като го изписали от болницата, на третия ден, бил зле, хранела го със сламка,
имал много болки „адски“ болки. Не можел да се обслужва сам, бил с
памперси. Това продължило два месеца. След това започнал да става от
леглото и на третия месец започнал да ходи на третия месец. Изпитвал болки
в лицето, световъртеж, не можел да се изправи. На четвъртия месец почнал да
говори, преди това много беше затруднено. Ходи на работа, на същата
длъжност , но му давали по-лека работа. Споделял й , че пак има болки в
главата и световъртеж. През нощта ставал, не можел да спи.
Св. В., колега на ищеца, депозира данни, че след като излезъл от
болницата, отишъл у тях да го видя – ищецът бил на леглото, неподвижен с
подпухнало лице. Не можел да говори, а жена му едвам му отваряла устата с
една лъжичка да му дава вода и храна. Не можел да си отвори челюстите. 3-4
пъти го посещавал у тях. След много време имал подобрение. Доста бил
отслабнал. Твърди, че се оплаквал, че има главоболие, ребрата му били
спукани, не можел да се изкашля.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични ,
13
взаимно свързани и подкрепени от събраните по делото писмени
доказателства.
Предвид на изложеното настоящия състав намира, че по делото е
категорично установено, че са налице предпоставките на чл. 432 КЗ за
ангажиране отговорността на ответника - установено е виновното
противоправно поведение на водача на лекия автомобил, същото е в
причинно-следствена връзка с вредоносния резултат и виновният водач е
застрахован по застраховка "гражданка отговорност" при ответника;
същевременно ищецът е активно материалноправно легитимиран да предяви
иск.
От материалите по приетото по делото ДП№51/2023 на РУМВР и САТЕ
се установява по категоричен начин авторството на противоправното деяние,
че водача на застрахования автомобил е нарушил правилата за движение , а
именно чл. 20 от ЗДвП-„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“
Установява се , че при управление на горепосоченото МПС,водачът Ч.,
не е съобразил скоростта на движение,с релефа на пътя и интензивността на
движението за да може да намали скоростта или спре МПС,когато възникне
опасност и не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението,каквито са пешеходците,като причинява ПТП и телесни
увреждания на ищеца.
Причинно следствената връзка е установена и от приетата по делото
СМЕ.
Безспорно е между страните, че делинквента има валидна застраховка
ГО при ответника.
По отношение на размера на претендираното обезщетение и наличието
на съпричиняване, съответно неговия процент, и размера на дължимото
14
обезщетение.
Предвид на всичко изложено, касателно болките, които е търпял
пострадалият и ищец по настоящето дело, като съобрази икономическите
условия в страната, оздравителния период, обстоятелството, че е бил
обслужван от трето лице, многобройните и различни по характер и степен
телесни увреждания, които е получил, обосновават извод за настоящия състав,
че справедливото обезщетение следва да бъде в размер на 20 000 лева.
Безспорно по делото ищецът вече е получил 10 000 лева., заплатени от
ответника по посочена от него банкова сметка.
По отношение на твърдението за съпричиняване, намира същото за
основателно.
Според практиката съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е
налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване
размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването
на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди е допустимо
само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че
такива не биха настъпили, респ. не биха настъпили в тези им съдържание
и/или обем, ако поведението на пострадалия би било различно от
предприетото. Приносът не може да бъде зачетен, ако е само предполагаем
/вероятен/. Тежестта за главно и пълно доказване на приноса на пострадалия
носи страната, въвела в процеса възражение, основано на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Вината на делинквента при непозволено увреждане по см. на чл. 45 и сл.
ЗЗД се предполага; респ. при наличие на влязло в сила наказателно
постановление за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което
действително няма значението на влязла в сила присъда по см. на чл. 300
ГПК, ответникът носи тежестта при условията на главно и пълно доказване да
опровергае фактите, на които същото е основано. Правното значение на
влязлото в сила поради необжалване НП не може да се отрече само на
основание, че то няма задължителна сила и нарушението не е било установено
на самото местопроизшествие. Констатацията на вещото лице, че скоростта на
водача е била в рамките на позволената за населеното място, не води до извод,
15
че същата е съответствала на нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Безспорно е
установено, че ПТП е настъпило в непосредствена близост до офис на
куриерска фирма, имало е камион от фирмата за поддържане на чистота, и
самите работници са били видими за водача. С оглед горното и макар и
времето да е било ясно , сухо и слънчево време и с добрата видимост, не може
да се отрече и че водачът при съобразяване на скоростта си, е следвало да
приближи с повишено внимание, намалявайки скоростта до безопасна,
доколкото при тези условия появяването на човек на платното е било
предвидимо. При тези изводи, функционалната отговорност на застрахователя
за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени в резултат на
станалото на 28.03.2023 г. произшествие, следва да бъде ангажирана.
Този общ размер на обезщетението следва да бъде намален, поради
доказано съпричиняване на вредоносния резултат – внезапно появяване и
пресичане на пътното платно, извън обособеното място за целта – не на
пешеходна пътека, при несъобразяване с преминаващите ППС, които действия
са в нарушение на правилата на движение. Последното е установено от
приетата по делото САТЕ, където вещото лице посочва , че за ищецът не е
имало пречка да възприеме зрително и слухово приближаващия водач, тоест
за ищеца не е имало пречка да възприеме идващото МПС и да съобрази
поведението си с него. В случая ищеца е навлязъл внезапно на пътното
платно, без да се съобрази с приближаващото превозно средство, видимо за
него /чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 114, т. 1 ЗДвП/.
При съпоставка между поведението на водача и пострадалия, довели до
настъпване на инцидента, и отчитане тежестта на допуснатите от тях
нарушения, настоящият съдебен състав преценява, че конкретният принос на
ищеца възлиза на 30 %/ 30% от 20 000 лева е 6 000 лева/ , поради което и
съобразно правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение в полза на
ищеца и след приспадане на вече платеното обезщетение от 10 000 лева, то
следва да му се присъди още 4 000 лв., над платените вече извънсъдебно
10 000 лева. / в този смисъл - Решение № 50099 от 24.11.2023 г. на ВКС по т.
д. № 1715/2022 г., I т. о., ТК, Решение № 50142 от 28.12.2023 г. на ВКС по т. д.
№ 2154/2022 г., I т. о., ТК , Решение № 60127 от 17.11.2021 г. на ВКС по т. д.
№ 1145/2020 г., II т. о., ТК, ,
16
При действието на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / лихвите за забава
по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ не се дължат от момента на
увреждането, както се претендира с исковата молба, а при съобразяване с
ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В конкретния случай, предвид данните по
делото, съдът определя началната дата на обезщетението за забава на
10.11.2023 г./ датата на която е заведена претенцията при ответника – л. 89/ .
По разноските – и двете страни имат право на разноски съобразно
уважената , респективно отхвърлената част от иска.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената
част на исковете, а именно - за държавна такса в размер на 160,00 лева и
160,00 лева за експертиза, за адвокатско възнаграждение – 480,00 лева.По
отношение на възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, намира същото за неоснователно, тъй като съгласно чл. 7 ал.
2 т. 2 от НМРАВ такова се следва в размер на 1300,00 лева, а ищецът
претендира 1200,00 лева.
В полза на ДЗИ- ОЗ ЕАД следва да се присъдят 240 лева за експертиза и
150 лева за юрисконсултско възнаграждение предвид отхвърлената част от
претенцията.
Мотивиран от горното
РЕШИ:
Осъжда „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: България, обл. София, общ. Столична, гр.
София, п. к. 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша" № 89Б, тел.: 02 9815799, факс:
02 9874533, представлявано от Коста Христов Чолаков, Бистра Ангелова
В.ева, Иван Драгомиров Ганчев, Александър Христов Пеев, да заплати на Н.
М. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ул. „*** обл. Пазарджик, сума в
размер на 4 000 лв. (четири хиляди), обезщетение за неимуществени вреди за
причинени на М. увреждания от пътно произшествие, настъпило на
28.03.2023 г., ведно със законната лихва от 10.11.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата до 10 000 лева.
Осъжда „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: ********* с ЕИК:
*********, да заплати на Н. М. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ул.
17
„Стара река" № 1, гр. Пещера, разноски по делото в общ размер на 800,00 лв.
Осъжда Н. М. М., с ЕГН: **********, да заплати на „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД с ЕИК: *********, разноски по делото в общ размер на
390 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пазарджишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
18