Р Е Ш Е Н И Е
№………. 02.12.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 19 ноември 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: Л. ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр. дело № 4566 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е
на основание чл.224 от КТ и чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.212 от КТ.
Ищецът
В.А.В. твърди в исковата си молба, че работил
в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД гр.Стара Загора на длъжност
"лекар" на основание сключен трудов договор за времето от
04.11.1991г. до 03.12.2018г. Считано от 03.12.2018г. трудовото му
правоотношение с работодателя било прекратено на основание Заповед № 213/23.11.2018г.
С горепосочената Заповед
работодателят разпоредил да му бъде изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ
за неизползван платен годишен отпуск за общо 398 дни, както следва: За 2009г. -
323 дни; За 2017г. - 35 дни; За 2018г. -
40 дни.
Видно от приложения към настоящата
искова молба фиш за РЗ, ответникът изплатил с банков превод част от дължимото
обезщетение в размер на 3 555,99 лева, като дължимият остатък бил в размер
на 17819,96 лева.
Съгласно чл.224 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят дължи на служителя заплащане на
неизползвания годишен отпуск. При неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид
изложеното счита, че от 04.12.2018г. (деня следващ деня на прекратяване на
трудовото правоотношение), ответникът изпаднал в забава за плащане на дължимото
обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ.
При така изложената фактическа
обстановка моли съда да постанови решение, с което да осъди „Университетска многопрофилна болница
за активно лечение Проф. Д-р Ст. Киркович“
АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Генерал Столетов № 2, представлявано
от управителя Йовчо Петков Йовчев
да му заплати сумата от 17 819,96
лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползвания годишен отпуск, както и
сумата от 1 491,97 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 04.12.2018г. до 09.09.2019г. върху сумата от 17 819,96 лева, представляваща
дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху
дължимите обезщетения от предявяването на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на претендираните суми.
Моли съда да осъди ответника за му
заплати и направените по делото разноски.
В
законоустановения срок по делото ответникът „УМБАЛ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД представя писмен
отговор, с който заявява, че оспорва изцяло всички предявени
искове за главница и претендираната мораторна лихва, както по тяхното
основание, така и по отношение на техния размер.
Алтернативно,
ако съдът уважи иска за обезщетение по чл. 224 от КТ, заявява, че не са
изпаднали в забава и не дължат претендираната
лихва за забава.
Съдът, като взе предвид всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
Страните не
спорят и съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че ищецът е работил при ответника по трудов договор.
Видно от
представената и приета като доказателство по делото заповед № 213/23.11.2018г.
трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено на основание
чл.326, ал.1 от Кодекса на труда, считано от 03.12.2018г. В същата е записано,
че на ищеца следва да бъде изплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за общо 398 дни за 2009г., 2017г. и 2018г.
По отношение на претендираното
обезщетение по чл.224 от КТ, съдът счита, че искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж.
По делото е
приета съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема като
компетентно и мотивирано. Видно от заключението на съдебно-икономическата
експертиза, размерът на обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ е 21 383,95
лева, тъй като ищецът не е ползвал платен годишен отпуск в размер на 398 дни.
Ответникът е заплатил на ищеца част от дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 3 555,99 лева на 29.01.2019г. Дължимата сума за обезщетение
по чл.224 ал.1 от КТ към момента е 17 819,96 лева, като е приспаднат ДДФЛ.
Размерът на дължимото обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД върху главницата от
21 383,95 лева за периода от 04.12.2018г. до 29.01.2019г. е 338,61 лева, а
върху главницата от 17 819,96 лева за периода от 30.01.2019г. до
09.09.2019г. е 1 103,94 лева. Общо дължимото обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД върху дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ е 1 442,55 лева.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от приетото заключение
на съдебно-икономическата експертиза се установи по категоричен начин, че ищецът
не е получил дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ. Тъй като заключението
на съдебно – икономическата експертиза не беше оспорено от страните, то съдът
приема, че от същото се установи безспорно размера на обезщетението по чл.224
ал.1 от КТ.
Предвид гореизложените съображения, съдът счита, че иска за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ е
основателен и доказан до размера, претендиран от ищеца, а именно – 17 819,96
лева, поради което
следва да бъде уважен до този размер.
Следва да се присъди и законната лихва
върху главницата от 17 819,96 лева, считано
от завеждане на иска в съда на 09.09.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, съгласно чл. 86 от ЗЗД и петитума на исковата молба.
Съгласно чл.86 от ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца
и лихва за забава върху дължимата главница. Такава лихва се дължи при неизпълнение
на парично задължение, като когато денят за изпълнението е определен длъжникът изпада в забава след изтичането му.
В заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочена дата на прекратяването му - 03.12.2018г., както и дължимост на обезщетението за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ.
Ето защо, ответникът е изпаднал в забава от следващия ден – 04.12.2018г.,
предвид разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЗД. Видно от
заключението на вещото лице, размера на мораторната лихва, изчислен върху дължимата
сума за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ е 1 442,55
лева. Предвид гореизложеното, съдът счита, че този иск е
основателен и доказан до този размер, като в останалата му част до размера на
претендираните 1 491,97 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Стара Загора сумата от 770,50 лв. –
представляваща държавна такса за делото, съразмерно уважената част от иска и 100.00
лв. възнаграждение за вещо лице, заплатено от бюджета на съда.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска сумата от 1 099 лева, представляваща направени
разноски от ищеца за адвокат по делото.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА УМБАЛ
„ПРОФ.Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, ул.Генерал Столетов 2, представлявано от ЙОВЧО ПЕТКОВ ЙОВЧЕВ, с ЕИК
********* да заплати на В.А. В. ***, с ЕГН **********,***, чрез
адвокат Л.Н. *** сумата от 17 819,96 лева, представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, заедно със законната
лихва върху сумата, считано от завеждане на делото в съда на 09.09.2019г. до
окончателното изплащане на същата сума, сумата от 1 442,55
лева, представляваща обезщетение за забава, както и
направените разноски за адвокат по делото в размер на 1 099 лева, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава в останалата му част до размера на
претендираните 1 491,97 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА УМБАЛ
„ПРОФ.Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, ул.Генерал Столетов 2, представлявано от ЙОВЧО ПЕТКОВ ЙОВЧЕВ, с ЕИК
********* да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 770,50 лева, както и сумата от 100.00 лева
– възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :