Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр.Варна 14.01.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание, проведено на 14 януари две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
при
участието на прокурора АННА ПОМАКОВА и
секретаря Г. Н., като разгледа
докладваното от съдия Росица Лолова ВЧНД № 10 по описа на ВАпС за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 48 от
Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Образувано е по жалба на адвокат Б.Б., защитник на исканото лице К.Д.Д., срещу
решение № 4 от 04.01.2019г., постановено по ЧНД № 1306/18 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което съдът е допуснал изпълнение на европейската заповед за арест, издадена на
04.09.2018г. от прокуратурата на гр. Висбаден, Германия, по отношение на
българския гражданин К.Д.Д., роден на ***г. за провеждане на наказателно
преследване за извършени престъпления по по §§ 242, ал. 1, 243, ал. 1, 244а,
ал. 1, 259, ал. 1 и 3, 260а, ал. 1, 263, ал. 1 и 5 и 267, ал. 1 и 4 от
Германския наказателен кодекс.
В сезиращата ЕЗА, издадена по отношение на
българския гражданин К.Д.Д. от компетентен съдебен орган, а именно Главен
областен прокурор при Районен съд гр. Висбаден, ФР Германия, издадена на
04.09.2018г., се съдържат доводи за извършени от страна на Д. престъпления на
територията на Федералната република, представляващи тежка кражба, извършена от
организирана банда, пласиране на крадена стока с цел печалба, подправяне на
документи.
С първоинстанционното решение е допуснато изпълнение на
Европейската заповед за арест, за предаване на българския гражданин К.Д.Д. на
германските съдебни власти. Със същия съдебен акт е отложено фактическото
предаване на лицето до приключване на наказателно производство, водено срещу
него на територията на РБългария - НОХД № 5636 / 2018 г. по описа на ВРС, 29-ти
състав /БП № 1058 / 2018 г. по описа на ОД на МВР Варна/, с влязъл в законна
сила съдебен акт. Първоинстанционният съд е взел по отношение на исканото лице
и мярка за неотклонение "Задържане
под стража", до фактическото предаване на лицето
С жалбата се поддържат доводи за
неправилност на постановеното решение, тъй като издадената ЕЗА не отговаря на
критериите, залегнали в нормата на чл.37 от от закона, както и че към датата на
извършване на инкриминираните деяния, лицето не се е намирало на територията на
ФР Германия.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
изцяло. Изтъква се като довод незаконосъобразност на съдебния акт и се иска
неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да бъде отказано
изпълнението на Европейската заповед за арест.
Представителят на Апелативна прокуратура
намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Варненският апелативен съд, след като
извърши проверка правилността на атакуваното решение и като взе предвид
подадената жалба, както и становищата на страните, констатира:
Жалбата е неоснователна.
В рамките на настоящото производство
въззивният съд следва да извърши проверка дали са спазени законовите изисквания
при постановяването на контролирания съдебен акт, и в частност – налице ли са
условията по чл. 36 и 37 от ЗЕЕЗА
за предаване на българския гражданин К.Д.Д., и дали съществуват основания за
отказ по чл. 39 и 40 от същия
закон.
В настоящата конкретика, са спазени
изискванията на чл.36 и 37 от Закона – срещу въззивника е издадена Европейска
заповед за арест от 04.09.2018г. от прокуратурата на гр. Висбаден, Германия, с
която се иска неговото предаване с цел провеждане на наказателно производство
по обвинение за тежка кражба, пласиране с цел печалба, подправяне на документи.
Така описани действията на исканото
лице съставляват престъпление и по българското законодателство, като предвидено
за престъплението наказание е в границите, посочени в чл.36, ал.З от ЗЕЕЗА. С
оглед изложеното очевиден е изводът, че условията на чл. 36 от ЗЕЕЗА са налице. Противно на
наведените от защитата доводи и видно от
доказателствената маса е, че са спазени и изискванията за форма и съдържание на
издадената Европейска заповед за арест, изискуеми от разпоредбите на чл.8 от
РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за
арест и процедурите за предаване между държавите-членки (2002/584/ПВР), и на
транспониращата го разпоредба чл.37 Закона
за екстрадицията и европейската заповед за арест. Същата съдържа
самоличността и гражданството на исканото лице; наименованието, адрес, телефон,
факс на издаващия орган; влязла в сила присъда, заповед за задържане, или друг
съдебен акт със същите правни последици; характер и правна квалификация на
престъплението; обстоятелства, при които е извършено то; размерът на
предвиденото или наложеното наказание, т.е всички необходими реквизити.
Въззивната инстанция не съзира наличието и
на основания за отказ за предаване на исканото лице. Видно от доказателствата
по делото не са налице нито абсолютните по чл.39 от ЗЕЕЗА,
нито факултативните по чл. 40, ал.1 от ЗЕЕЗА.
Както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд, налице са основанията по чл. 52 от ЗЕЕЗА, а именно хипотеза за отлагане изпълнението на заповедта до
приключване на висящо наказателно производство срещу исканото лице, водено от
органите на РБългария.
Защитата твърди, че не са налице
доказателства, че през инкриминирания период лицето се е намирало на
територията на ФР Германия. На л.42 от ЧНД № 1306/18 г. по описа на ВОС, се
съдържа справка за задграничните пътувания на исканото лице, видно от която К.Д.
има регистрирано влизане на територията на РБългария, на 23.10.2017г., т.е след
инкримирания период отбелязан в издадената заповед. Следва да се отбележи също,
че съобразно характерът на текущата процедура по предаване на едно искано лице,
както и предвид посоченото по-горе Рамково решение на Съвета, настоящата
ревизираща инстанция не притежава правомощията да обсъжда по същество
доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които се основава
или ще се основава наказателното производство на молещата държава.
Що се отнася до мярката за неотклонение, до
фактическото предаване на исканото за предаване лице, тя е взета в съответствие
с разпоредбата на чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА и в тази част решението също следва да
бъде потвърдено.
В заключение, съдебният състав намери,
съобразявайки липсата на основания за отказ за изпълнение на издадената
европейска заповед за арест, и нейната формална редовност, че като отговаряща
на условията, същата следва да бъде изпълнена. Исканото лице следва да бъде
предадено на компетентните съдебни германски власти за подлежаща на изпълнение
присъда, за престъпленията, описани в заповедта, след приключване на висящото
наказателно производство, водено от органите на РБългария срещу исканото лице.
Този извод от своя страна обоснова такъв за потвърждаване на
първоинстанционното решение, тъй като същото е правилно и законосъобразно.
По изложените съображения Варненският
апелативен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 от
04.01.2019 г., постановено по ЧНД № 1306/18 г. по описа на Варненския окръжен
съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.