№ 825
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.а
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
в присъствието на прокурора Т. В. Т.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100601904 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.
С присъда от 15.11.2021 г. по нохд №20334/2018г. на СРС, НО, 93 състав,
подсъдимите Л. Р. Б. и С. Н. С. са признати за виновни по повдигнатото им обвинение
за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.1 и т.5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2
,вр. ал.1 от НК и са осъдени всеки от тях на наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от една година, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок
от три години.
С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото
разноски, както и разноските, направени от частния обвинител Г..
С присъдата е постановено два броя регистрационни табели да бъдат
предадени на СДВР, а два броя регистрационни талони да останат по делото.
Срещу присъдата, в частта й, за определяне на наказанието е постъпила
жалба от частния обвинител по делото Г.. В жалбата се развиват подробни
съображение относно произволното определяне на размера на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ на всеки един от подсъдимите, както прилагането на института
на условното осъждане. Според частния обвинител с наложените в присъдата
1
наказание не се постигат целите, съгласно чл.36 от НК по отношение на подсъдимите
лица. Жалбоподателят иска от въззивния съд с решението си да увеличи размера на
наказанието, както и да постанови същото да бъде изтърпяно ефективно от
подсъдимите.
Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимия Б., чрез защитата му
адв. Д., с искане въззивната инстанция да се произнесе с присъда, с която да признае
подсъдимия за невиновен и го оправдае по обвинението му за извършено престъпление
по чл.210, ал.1 т.5 вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20,ал.2 вр. ал.1 от НК.
Срещу присъдата е постъпила и жалба от адв. В., защитник на подсъдимия
С.. След запознаване с мотивите към присъдата е депозирано и допълнение, в което са
развити оплаквания относно неправилността и незаконосъобразността на присъдата.
Твърди се, че съдът е приел изложената в обвинителния акт фактическа обстановка,
като не е обсъдил събраните по делото доказателства и не е обосновал изводите си
относно тяхната достоверност. Защитата иска постановяване на съдебен акт от
въззивната инстанция, с който подзащитният му бъде признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение.
В открито съдебно заседание на 16.11.2022 г. въззивният съд по реда на
чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимите, свидетели и изслушване на експертизи.
В открито съдебно заседание подсъдимите Л. Р. Б. и С. Н. С. – се явяват
лично. За подс. Л. Б. се явява адв. Я. – упълномощен защитник и назначения от съда
резервен защитник по делото адв. И.. За подс. С. С. се явява адв. В. – упълномощен
защитник.
В съдебното заседание частният обвинител К. Г. – редовно призован се явява
лично.
В хода на съдебните прения частният обвинител прави искане въззивният
съд да увеличи размера на наказанието, както и да постанови същото да бъде изтърпяно
ефективно от подсъдимите.
Адв. В. поддържа подадената въззивна жалба и допълнението, като излага
аргументи, че не е установено по безспорен начин, че подс. С. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава по чл. 210, ал.1, т1 и т.5, вр. чл.
20, ал.2, вр. ал.1 от НК. В тази връзка защитникът пледира, че от приобщените по
делото доказателства, в това число обясненията на подс. С. и показанията на част от
свидетелите, изключват каквото и да е въздействие за въвеждане на частния обвинител
в заблуждение, за да придобие л.а. „БМВ Х6 Xdrive 350“. Твърди, че по делото не са
събрани безспорни доказателства, че подс. С. се е представил за нотариус и именно
това действие е повлияло върху поведението на Г. да сключи договор за покупко-
продажба на МПС с подс. Б.. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд
2
необосновано e отхвърлил доводите на защитата, относно поведението на частния
обвинител, относно факта, че повече от шест месеца след твърдяното изчезване на
автомобила, той сигнализирал на органите на реда, както и, че не е предоставил
релевантна за делото информация, в това число ключовете от процесния автомобил на
органите на МВР, за да се извърши надлежно изследване на важни трафични данни. С
оглед изложеното, моли настоящият съдебен състав да отмени първоинстанционната
присъда като неправилна и незаконосъобразна и да постанови нова, с която да признае
подс. С. С. за невиновен и да го оправдае изцяло по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият С. поддържа казаното от защитника му.
Защитникът на подс. Б. излага аргументи, че извършеният от първата
инстанция анализ на доказателствата е едностранчив, като необосновано съдът е
кредитирал изцяло заявените от пострадалия обстоятелства, въпреки, че в неговите
твърдения има множество противоречия, които опровергават съставомерността на
престъплението измама. Развиват се съображения, че в конкретния случай се касае за
осъществена възмездна сделка, въз основа на която частният обвинител е придобил
собствеността и владението върху лек автомобил БВМ, по негово собствено желание,
като по делото няма доказателства, че в последствие автомобилът е бил откраднат. С
оглед изложеното се отправя молба до въззивния съд да отмени атакуваната присъда
като неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалните
правила и да постанови нова, с която да признае подс. Л. Б. за невиновен в извършване
на повдигнатото обвинение.
Подсъдимият Л. Б. потвърждава казаното от неговия защитник.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение моли за
оставяне жалбите на подсъдимите и на частния обвинител без уважение като
неоснователни. Намира първоинстанционната присъда за правилна и обоснована, като
районният съд е направил подробен анализ на доказателствата и правилно е
постановил, че същите подкрепят показанията на частния обвинител. Излага
аргументи, че по безспорен начин по делото е установено, че подсъдимият Б. се е
представил за пълномощник на собственика на БМВ-то, а подсъдимият С. С. за
нотариус, което е довело до възбуждането на заблуждение в частния обвинител, че се
касае за една реална сделка пред съответния компетентен орган - нотариус, която след
изповядването й ще прехвърли собствеността на процесния автомобил на пострадалия.
Въз основа именно на тези задружно формирани неверни представи у частния
обвинител, той е извършил имущественото разпореждане с паричната сума, след което
е настъпила и щетата за него, която е резултат на престъплението измама.
В правото си на реплика адв. В. акцентира, че по делото няма доказателства
подс. С. да е извършвал нотариални действия, каквито му се приписват, още повече, че
за прехвърляне на собствеността на автомобил нов внос, не се изисква договорът да
3
бъде нотариално заверен.
В правото си на последна дума подс. С. моли съда да бъде признат за
невиновен.
В правото си на последна дума подс. Б. моли да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за
установено, че през 2011г. пострадалият К. Г. искал да закупи лек автомобил марка
„БМВ Х6”. През месец август 2011г. при посещение в гр. София, той забелязал такъв
автомобил с транзитни номера и чрез своя познат св. С. Н. разбрал, че колата се
продава за сумата от 55 хил. лева. Св. Г. го помолил да организира среща със
собственика на колата.
На 15.08.2011г. на мястото на срещата в гр. София, на автомивка на бул. “****,
стопанисвана от „Н-М.” ООД, с управител подс. С. С., пострадалият Г. пристигнал с
л.а. „Мерцедес“, с рег.№ СТ **** НН, придружен от неговите приятели св. С. Н. и св.
Б. Т.. На мястото на срещата пристигнал и подс. Л. Б. с л.а. „БМВ Х6 Xdrive 350”, с
peг. № ****, заедно с неговия познат св. К. Д.. При проведения разговор подс. Б.
заявил, че има пълномощно от собственика на лекия автомобил БМВ Х6 да се
разпорежда с него. Св. Г. решил да купи автомобила, като се договорил с подсъдимия
да му прехвърли собствеността на л.а. „Мерцедес“, с рег.№ СТ****НН за сумата от
13 500 лева и да доплати сумата от 37 450 лв, а в замяна подс. Б. да му прехвърли
собствеността върху л.а. „БМВ Х6 Xdrive 350“, с рама №WBAFG02080LK66221.
Св. Г. поискал да изповядат сделката пред нотариус, при което подс. Б. му
отговорил, че имал познат нотариус, който можел да дойде на място и да изповядат
сделката пред него. След като подсъдимият се обадил по телефона на автомивката
пристигнал подс. С. С., който заявил, че е нотариус и кантората му се намира в
близост, но предложил да изповядат сделката на място. Св. Г. предоставил на подс. С.
документите за л.а. „Мерцедес“, с рег.№ СТ****НН и пълномощно от родителите си, в
качеството им на собственици на колата, с което го упълномощавали да се разпорежда
с нея, а подс. Б. му дал своите документи и обяснил, че не е собственик на лекия
автомобил “БМВ“, а има пълномощно. Св. Г. поискал да види пълномощното, но подс.
С. го уверил, че ще провери всички документи и казал, че отива да изготви договорите.
Когато се върнал носел печат със себе си и два договора – единият за продажба на л.а
„Мерцедес“ от св. Г. на св. Й.В. (служител в автомивката), а другият - за продажба на
л.а „БМВ Х6 Xdrive 350”, с рама №WBAFG02080LK66221, с рег.№**** от подс. Б. на
св. Г..
4
На място св. Г. заплатил сумата от 22 500 лева на подс. Б. в присъствието на
подс. С. С., на св. С. Н. и на Б. Т.. Уговорили се до две седмици да преведе остатъка от
сумата в размер на 14 950 лева по банков път, като подс. Б. посочил сметка в
„ИнвестБанк” ЕАД с **** и титуляр св. И.П., като казал, че иска да е по сметка на
негова близка, за да не плаща данъци. Помолил св. Г. също при превеждането на
сумата да не отразява, че е за покупко-продажбата на лек автомобил, а да посочи като
основание „зареждане на сметка“.
Подс. Л. Б. предал на ЧО Г. автомобила „БМВ Х6 Xdrive 350” и ключа за
колата без документи, а последният предоставил своя автомобил на подс. Б., като
документите за колата останали в подс. С..
На 23.08.2011г. св. К. Г. заедно с подс. Л. Б. отишли до банков клон на
„Пощенска банка” ЕАД в гр. София, където Г. превел по банков път сумата от 14 950
лева по сметка на св. И.П.. Подсъдимият Б. му казал, че документите по сделката са
изготвени и трябва да ги вземе от подс. С. С.. По молба на пострадалия, св. Б. Т.
отишъл на автомивката на бул.“**** в гр. София и се срещнал с подс. С. С., но
последният отказал да му предостави документи за сделката за л.а „БМВ Х6 Xdrive
350” с рег.№****.
След това ЧО Г. отишъл с л.а. „БМВ Х6 Xdrive 350” с рег.№**** в к.к
“Слънчев бряг“, където автомобилът бил откраднат. Пострадалият се свързал по
телефона с подс. Б. и подс. С. и ги уведомил за изчезването на автомобила. В
продължение на няколко месеца водел разговори с подс. Б., тъй като го подозирал, че
му е отнел автомобила. Пострадалият срещнал случайно в гр.Стара Загора свид. И.Г.
И., който му споделил, че е имал проблем с подс. С. С. във връзка със закупуването на
лек автомобил. По тази причина на 16.07.2012г. К. Г. подал молба в СДВР, в която
описал случая.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, Софийски
районен съд се е позовал на - обясненията на подс. Л. Б.-дадени пред съдебен състав
на 26.09.2019г. и от 03.06.2021г.; обясненията на подс.С. С. от 02.11.2017г., дадени
пред съдебен състав и прочетени в хода на съд.следствие на 03.06.2021г.; показанията
на св. К. Г., дадени пред съдебен състав на 30.03.2017г., прочетени на основание чл.
281, ал. 1, т. 2 от НПК, и тези от ДП, дадени на 20.05. 2013г. и на 10.12.2013г.,
прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. Р.Б.,
дадени по воденото ДП и прочетени на основание чл. 281,ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК;
от показанията на св. Б. Т., дадени пред съдебен състав на 08.02.2017г., прочетени на
основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, и тези от ДП, дадени на 13.12. 2013г., приобщени
в хода на съдебното следствие чрез прочитането на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2 от НПК; от показанията на св. С. Н., дадени пред съдебен състав на 30.03.2017г.,
прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, и тези от ДП, дадени на 12.04.
5
2013г., приобщени чрез прочитането на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК;
от показанията на св. Й.В., дадени пред съдебен състав на 08.02.2017г., прочетени на
основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, и тези от ДП, дадени на 11.04. 2013г., приобщени
чрез прочитането на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; от показанията на
св. К.М., дадени пред съдебен състав на 08.07.2020. и тези от 14.12.2017г.,дадени пред
съдебен състав и прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, и тези от ДП,
дадени на 11.04. 2013г., приобщени чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 от НПК; от показанията на св. С. М., дадени пред съдебен състав на 12.09.2017г.
и прочетени в хода на съд.следствие на основание чл.281, ал.1, т. 2 от НПК; от
показанията на св. Б. Г., дадени в хода на съд.следствие на 26.09.2019г.; показанията на
св. К. Д., дадени в хода на съд.следствие на 22.01.2020г.; Протоколи за разпознаване на
лице от 13.12.13г.;Албум за разпознаване; Свидетелство за регистрация на л.а;
Свидетелство за първоначална регистрация на л.а“БМВ Х6“ с транзитна регистрация;
Договор за покупко- продажба на МПС от 25.01.2014г.; Договор за покупко-продажба
на МПС от 10.05.2014г.; Експертна справка № 1-37/2014г.; Пълномощно от
23.07.2014г. ; Пълномощно от 16.03.12г. ; Приемо-предавателен протокол от 24.07.14г.;
Протокол от 23.7.2014г.; Заключението на съдебно-оценителна експертиза, изготвена в
ДП; справка за съдимост на подс. Б. и на подс. С.; веществени доказателства-
регистрационни табели.
Въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е събрал
необходимите за установяването на обективната истина по делото доказателства и не е
ограничил страните в упражняването на правата им да правят относими към предмета
на разследване доказателствени искания. Районният съд, противно на застъпените във
въззивната жалба на защитата доводи не е допуснал процесуални нарушения и
логически несъответствия и при обсъждането на събраните по делото доказателства и
при формирането на обосноваващите се от тях фактически изводи.
Обосновано първата инстанция е приел за център на доказателствената тежест
именно показанията на свид. К. Г., доколкото същите са изключително подробни,
конкретни и последователни. Макар същият да се явява пострадал от Д.ието, като
съвместява и друго процесуално качество (на частен обвинител), показанията му
настоящият съдебен състав намира също за обективно и добросъвестно депозирани,
предвид факта, че намират потвърждение в показанията на останалите свидетели
очевидци по делото – Б. Т. и С. Н., като се подкрепят и от ангажираните писмени
доказателства. С оглед горните съображения въззивната инстанция не споделя
доводите на защитата, че първоинстанционният съд се е доверил безкритично на
показанията на частния обвинител Г., като по този начин е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила при извършената от него проверка и оценка на
доказателствения материал и е постановил присъда основана на предположения,
изнесени от пострадалия.
6
От показанията на пострадалия свидетел, дадени пред съдебен състав на
30.03.2017г., прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, и тези от ДП, дадени
на 20.05.2013г. и на 10.12.2013г., прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от
НПК, се установяват по категоричен начин авторството, механизма, мястото и времето
на извършеното престъпление. Разгледаните показания въззивният съд намира за
последователни, логични и обективни. Както правилно е констатирал и
първоинстанционният съд в показанията си пострадалото лице дава пряка
доказателствена информация относно конкретните действия на подсъдимите,
изразяващи се в представянето им на първата им среща като лице с разпоредителна
власт върху л.а. „БМВ Х6“ и като длъжностно лице – нотариус, компетентен да
изповяда договорите за покупко-продажба на автомобилите включени в договорените
между св. Г. и подс. Б. сделки.
Противно на доводите на защитата, от показанията на свид. Г. се установява по
категоричен начин, че подс. С. се е представил пред него, както при срещата на
запознанството им на 15.08.2011г, така и при последващите срещи помежду им, за
нотариус, като именно в усилията си за поддържането на това заблуждение,
подсъдимият е взел документите, представени от подс. Б. за л.а. „БМВ Х6“ и от св. Г. за
л.а. „Мерцедес 220Е“, уверил е пострадалия, че отговорността да провери законността
на представените документи е негова и е отишъл в офис на територията на
автомивката, след което се върнал с два договора за покупко-продажба на МПС, един
между подс. Б. (продавач) и св. Г. (купувач) за л.а. „БМВ Х6“ и един между св. Г.
(продавач) и св. Й.В. (купувач) за л.а. „Мерцедес 220Е“. В подкрепа на тези факти са
показанията на св. Б. Т. и св. С. Н., които са присъствали на проведената на
15.08.2011г. между подсъдимите и пострадалия среща, възприели са, че подс. Б. първо
се е представил за собственик на л.а. „БМВ Х6“, след това е казал, че има пълномощно,
което го овластява да се разпорежда с автомобила, именно той е звъннал по телефона
на подс. С., в качеството му на нотариус, да дойде на мястото на срещата и да оформят
пред него сделките. И двамата свидетели са категорични в показанията си в съдебното
следствие и в досъдебното производство, че подс. С. се е представил пред всички като
нотариус, извършил е оглед на автомобилите и на представените документи, след което
е подготвил в близост двата договора за продажба на МПС-та.
Възраженията на защитата, че договорът за покупко-продажба на МПС нов
внос не изисква нотариална заверка, а за пораждане на вещно-транслативен ефект е
достатъчно писмена форма и в тази връзка подс. С. не е извършвал нотариални
действия, с които да възбуди заблуждение у пострадалия да се разпореди със свое
имущество, въззивната инстанция намира за неоснователни. Аргумент в тази посока се
явява обстоятелството, че доколкото свид. Г. не притежава юридическо образование и
не разполага със специални знания в областта на правото, не може да се направи извод,
че същият е бил запознат, че съгласно действащото законодателство има различен
7
режим за прехвърляне собствеността на МПС, касателно вече регистрираните в
страната такива и тези, които са нов внос, нито е имал възможност на мястото на
срещата да разбере, че представилият се за нотариус С. в действителност няма такава
правоспособност. От друга страна за продажбата на л.а. „Мерцедес 220Е“, с рег.№****,
законът изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните по
договора, и доколкото този автомобил е част от сделката за прехвърляне собствеността
на л.а. „БМВ Х6“, основателно и житейски логично пострадалият е поискал да
изповядат сделките пред нотариус. Подобно на първата инстанция въззивният съд
намира, за безспорно доказано, че в следствие на твърденията на подс. Б., че има
разпоредителна власт върху автомобила, и тези на подс. С., че той е нотариус,
компетентен да изповяда сделките на място, у свид. Г. са възникнали представи, че по
законосъобразен начин пред надлежен удостоверителен орган, подс. Б. като
пълномощник на собственика на процесния автомобил, ще му прехвърли
собствеността върху него след като пострадалия прехвърли собствеността на л.а.
„Мерцедес 220Е“ и изплати на уговорена сума от 37 450лв.
В показанията си свид. Г. дава подробни сведения относно факта, че в деня на
срещата на 15.08.2011г. е подписал договор за продажба на л.а. „Мерцедес 220Е“ в
качеството си на продавач, а като купувач се подписал св. Й.В. – служител на
автомивката. От показанията на пострадалия свидетел се установява и обстоятелството,
че на място е платил сумата от 22 500лв. в брой на подс. Б., а остатъкът от сумата в
размер на 14 950 лв., превел по банковата сметка на св. И.П., по изричното искане на
подс. Б.. Изложените от пострадалото лице обстоятелства намират пълно
потвърждение в показанията на свидетелите св. Б. Т. и св. С. Н., които са възприели
пряко подписването на договорите, представени от подс. С. на страните по сделките и
предаването на сумата от 22 500лв. в брой на подс. Б.. Св. Т. разкрива ясни и
последователни данни относно обстоятелствата, че придружил св. Г. при извършване
на банковия превод на остатъка от сумата в размер на 14 950лв, както и, че лично се
срещнал с подс. С. няколко дни по-късно, за да получи от името на св. Г. документите
за процесния автомобил, но получил отказ от негова страна и искане за доплащане на
пари.
Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, намира така разгледаните
показания за подробни, конкретни и непротиворечиви, подкрепящи по убедителен
начин, тезата на пострадалото лице, намиращи потвърждения в ангажираните по
делото писмени доказателства, с оглед на което съдът изцяло им се довери.
Основателно районният съд не кредитира показанията на св. Б. Г. като
нелогични и тенденциозни, с цел поддържане на защитната версия на подс. Б.. В
показанията дадени пред съда св. Г. заявява, че през 2011г. се занимавал с покупко-
продажба на автомобили, а в обясненията си подс. Б. заявява, че от 2006г. до
8
инкриминираната дата управлявал собствен автосалон на главен път Е80, като
професионално се занимавал с продажба на автомобили и камиони. С оглед
изложеното житейски нелогично звучат изнесените от св. Г. и подс. Б. обстоятелства,
че не помнят какви документи св. Г. е предоставил на подс. Б., нито дали
пълномощното, с което упълномощава подсъдимия да се разпорежда с л.а. „БМВ Х6“ е
било нотариално заверено или представлявало бланка, разписана от двамата. Аргумент
в тази насока е и законовото изискване разпоредителни сделки с МПС да се извършват
лично от собствениците им или от лице с изрично нотариално заверено пълномощно,
ноторен факт за лица, които по професия или занаят се занимават с покупко-продажба
на автомобили.
Обосновано при преценка на обясненията на подсъдимите съдът е съобразил
двойствената им природа – на доказателствен източник и основно средство за защита.
Въззивният съд също приема, че обясненията им са изцяло защитни, в тях се
премълчават действителни факти, които се извеждат от кредитирания от съда
доказателствен материал. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените от страна
на контролираната инстанция аргументи, развити в мотивната част на обжалваната
присъда, обосновали извода на съда да не се довери на обясненията на подсъдимите в
по-голямата им част.
Въззивният съд не констатира основателност на твърдението, съдържащо се в
жалбата на защитата, че първостепенният съд не е взел предвид поведението на
частния обвинител, който подал жалба след повече от шест месеца от изчезването на
лекия автомобил, като в този период поддържал връзка с подс. Б. и подс. С., тъй като се
съмнявал, че те са откраднали колата от к.к. Слънчев бряг, като по делото няма
доказателства, че подсъдимите са организирали тази кражба. В тази връзка, предмет на
настоящето дело не е кражбата на процесния автомобил и за съда не съществува
законово задължение да събира и проверява доказателства в тази насока. С оглед
началния момент на сезиране на компетентните органи, повдигнатите на подсъдимите
обвинения са за престъплението „измама“, което се преследва по общия ред и за него са
приложими давностните срокове по чл. 80 от НК. В настоящия случай сигналът е
подаден до компетентните разследващи органи, като изтеклият период от време
настоящият съд преценява в тежест на обвинението, с оглед реалната възможност да
бъдат унищожени част от доказателствата, уличаващи подсъдимите. Въззивният съд
намира за житейски допустимо поведението на пострадалия Г., с оглед неговата млада
възраст към инкриминирания период, липсата на надлежни документи, които да го
идентифицират като собственик на л.а. „БМВ Х6“, в тази връзка и невъзможността да
го застрахова, и ги оценява като обстоятелства, които са го стимулирали да се довери
на подс. Б. и подс. С., че те ще му съдействат да си получи колата обратно, стига да не
подава жалба пред компетентните органи.
9
Противно на доводите на защита, според въззивната съдебна инстанция
анализът на действията на подсъдимите неминуемо води до направения от СРС правен
извод, че се касае за престъплението "измама". Ангажираните по делото гласни
доказателствени средства в лицето на разпитаните свидетели в подкрепа на заявеното
от пострадалото лице, в съвкупна преценка със събраните по делото писмени
доказателства, установяват по категоричен начин, че подсъдимите в съучастие са
мотивирали пострадалия да сключи два договора за покупко-продажба на МПС-та и да
доплати сумата от 37 450лв., като въвеждайки го в заблуждение и поддържайки
същото, че след заплащане на уговорената цена, подс. Б. ще му прехвърли
собствеността върху л.а. „БМВ Х6“, а подс. С. е надлежен орган, който е компетентен
да изповяда двете сделки. Възраженията на защитата, че престъплението „измама“ е
несъставомерно, тъй като пострадалият е получил желаната от него кола, въззивният
съд намира за неоснователи. В тази връзка, предмет на договора за покупко-продажба е
прехвърлянето правото на собственост, а не само предаването на владението върху
движимата вещ, като в настоящия случай вещно- прехвърлителният ефект не е
настъпил, тъй като подс. Б. не е разполагал изначално с разпоредителна власт върху
л.а. „БМВ Х6“.
Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка, правилно
първоинстанционният съд е обосновал своите правни изводи.
В случая от обективна страна - първоинстанционният съд е стигнал до верен
извод, че са налице признаците на измамата по смисъла на чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5, вр.
чл. 209, ал. 1, вр. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК, тъй като подсъдимите лица в посоченото в
обвинителния акт време и място (при проведената на 15.08.2011г. среща с пострадалия
Г. и при подписването на двата договора от същия ден) са възбудили у свид. Г. заблуда,
представяйки се, че подс. Б. е надлежно упълномощен да се разпорежда с л.а. „БМВ
Х6“, а подс. С. е нотариус, компетентен да изповяда и двете сделки за покупко-
продажба на л.а „БМВ Х6“ и л.а. „Мерцедес 220Е“.
Категорично се доказа, че към 15.08.2011г. подс. Б. не е разполагал с документ,
съобразно който притежава правомощие да прехвърли собствеността върху л.а.„БМВ
Х6”, с рег.№****, както и подс. С. няма юридическо образование и съответно не е
нотариус, който да изповяда сделката.
Наличните доказателства сочат, че подсъдимите в съучастие като
съизвършители са реализирали едната форми на изпълнително Д.ие на измамата -
възбуждане на невярна представа относно качествата и способността да бъде
прехвърлена собствеността върху лекия автомобил от подс. Б. на свид. Г., посредством
участието на подс. С. като нотариус. Твърденията им в тази насока, както и
представянето на италиански документи на автомобила, както и поредицата от
действия, свързани с уговорка за последващо предаване на документите, са
мотивирали пострадалият да им се довери и да предаде първоначалната сума пари на
подс. Б. на автомивката в присъствието на подс. С.. Наличните доказателства са
еднозначни относно поведението на подс. Б. и подс. С. по формирането на неверните
представи, което е насочено към набавяне на имотна облага за себе си и за лицето И.П.,
по чиято сметка е преведена част от сумата пари.
С оглед горните обстоятелства първоинстанционният съд е стигнал до верен
извод, за наличието на задружна престъпна дейност между двамата подсъдими при
10
осъществяване на действията им, както и користната им цел да набавят имотна облага
за себе си и за друго лице - И.П., което обуславя единствено съставомерния за този вид
престъпление пряк умисъл.
Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на Д.ието си,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са искали те да
настъпят. Те са съзнавали, че съвместно въвеждат в заблуждение пострадалия Г., като в
следствие на създадената у него невярна представа, той осъществил акт на
разпореждане с имущество - парични средства и лекия си автомобил. Двамата
подсъдими са предвиждали настъпването на общественоопасните последици,
изразяващи се във формирането на неверни представи в пострадалия, като основание
за имуществените разпореждания и са целели същите. Това е така, доколкото се
установи по безспорен начин, че подс. Б. и подс. С. реално са знаели, че първият няма
качеството на пълномощник на собственика на л.а“БМВ Х6“, съответно другият - не е
нотариус.
Настоящият съдебен състав се съгласява с изводите на СРС, че безспорно
доказани се явяват и обективните квалифициращи признаци "големи размери" и
„деецът да се е представил за длъжностно лице“ по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5 от НК.
Съгласно поС.ната практика на съдилищата, имотната вреда е в големи размери, когато
в стойностно отношение, тя надхвърля 70 пъти минималната работна заплата по време
на извършване Д.ието, като в конкретния случай тя надхвърля 156 пъти МРЗ,
определена за 2011г. Докато подс. С. се представил за нотариус, представляващо
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ от НК.
За извършеното престъпление районният съд е наложил на всеки един от
подсъдимите наказание "лишаване от свобода" за срок от една година. Въззивният съд
намира, че така определеното наказание е индивидуализирано законосъобразно,
обосновано и справедливо. Безспорно извършеното от подсъдимите Б. и С. се явява с
висока степен на обществена опасност, с оглед динамиката на този род Д.ия в страната,
като правилно са били отчетени като отегчаващи вината на подсъдимите обстоятелства
- високата стойност на причинената имуществена вреда, начина на осъществяване на
престъпното Д.ие в съизвършителство - в изпълнение на предварително уговорен план
на поведение при разпределение на ролите. В същото време не могат да бъдат
игнорирани чистото съдебно минало и на двамата подсъдими към датата на Д.ието,
както и голямата продължителност на наказателното производство. Макар в
конкретния случай да не се касае за изключително по своята същност смекчаващо
обстоятелство, не може да бъде игнориран факта, че повече от 11 години след Д.ието
липсва влязъл в сила съдебен акт, като през по-голямата част от този период
подсъдимите са търпели ограниченията, свързани с процесуалното им качество на
обвиняеми и подсъдими.
Въззивният съд споделя извода на районния съд, че изброените по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства не са от категорията на многобройните, а
липсва и изключително такова, при което и най-лекото предвидено в закона наказание
ще се окаже несъразмерно тежко. Следва да се има предвид, че целите на наказанието
и особено генералната превенция се постигат не само и не толкова с високи санкции,
колкото със своевременното разкриване и наказване на престъпленията. Ето защо,
определеното от СРС наказание лишаване от свобода за срок от една година, което е в
минималния размер предвиден от законодателя за извършеното от подсъдимите
престъпление, се явява съответно на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и ще съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първата инстанция, че за
постигане на целите по чл. 36 от НК и поправянето на подс. Б. и подс. С. не е
наложително така определеното наказание "лишаване от свобода" да бъде изтърпявано
11
ефективно от нито един от тях. Ето защо, правилно на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години и за двамата
подсъдими.
С оглед изхода на делото първоинстанционният съд правилно е осъдил
подсъдимите на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплатят всички направени по делото
разноски.
С оглед изложените съображения, и като не констатира неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост, въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена, поради което и на основание чл. 338 вр. чл. 334, ал. 1, т. 6 от НПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.11.2021г. по НОХД № 20334/2018г., СРС, НО,
93 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12