Присъда по дело №12116/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 април 2025 г.
Съдия: Силвия Георгиева Цепова
Дело: 20241110212116
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 август 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 193
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
и прокурора С. Б. А.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Наказателно дело от
общ характер № 20241110212116 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
П Р И С Ъ Д А
№ ………
гр.София, 01.04.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 8-
ми състав, в публичното съдебно заседание на първи април през две хиляди
двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦЕПОВА

1
при секретаря В. Кьосева в присъствието на прокурор С. А. при СРП, като
разгледа докладваното от съдия С. Цепова н.о.х.д. № 12116 по описа на СРС
за 2024 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото
П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия В. Ж. Д. - роден на *******г. в гр.С.,
българин, български гражданин, осъждан, с адрес гр. С., ж.к. „Д.“ бл.*******,
вх.*****, ет.*******, ап.******, с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това,
че на 11.04.2019г. в гр. С., ул. „И.А.“ № ******, ет.2, кабинет № *****, в
сградата на 08 РУ-СДВР, пред И. Л. Л. – разследващ полицай при 08 РУ-
СДВР, съзнателно се ползвал от неистински частен документ – заверено копие
на договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15.06.2015г., на който е
бил придаден вид, че е бил сключен между „Манепро“ ООД, представлявано
от А. В. В., в качеството на възложител и В. Ж. Д. в качеството на изпълнител,
за да се докаже съществуването на договорно правоотношение между
страните във връзка информиране, консултиране, насочване и подпомагане на
лица за намиране и започване на работа в и извън страната, като подписът в
графа „възложител“ не бил положен от А. В. В., а подписът в графа
„изпълнител“ не бил положен от В. Ж. Д. като от него за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на
основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за
извършео престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК.
На основание чл. 190 от НПК направените по делото разноски са за
сметка на Държавата.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

Съдържание на мотивите


Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъд. пр.
№ 15073/20г. по описа на 08 РУП-СДВР, пр. пр. № 31756/20г. по описа на СРП
срещу В. Ж. Д. за това, че на 11.04.2019г. в гр. София, ул. „Иван Абаджията“
№ 141, ет.2, кабинет № 33, в сградата на 08 РУ-СДВР, пред И. Л. Л. –
разследващ полицай при 08 РУ-СДВР, съзнателно се ползвал от неистински
частен документ – заверено копие на договор за сътрудничество и съвместна
дейност от 15.06.2015г., на който е бил придаден вид, че е бил сключен между
„Манепро“ ООД, представлявано от А. В. В., в качеството на възложител и В.
Ж. Д. в качеството на изпълнител, за да се докаже съществуването на
договорно правоотношение между страните във връзка информиране,
консултиране, насочване и подпомагане на лица за намиране и започване на
работа в и извън страната, като подписът в графа „възложител“ не бил
положен от А. В. В., а подписът в графа „изпълнител“ не бил положен от В. Ж.
Д. като от него за самото съставяне на документа не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление по чл.316 пр.1 вр. чл.309 ал.1 от НК.
В протеклото съдебно следствие подсъдимият В. Д. даде обяснения, като
разказа да не е давал неистински документ.
В съдебните прения представителят на прокурорът изцяло поддържа
повдигнатото обвинение на В. Д. и моли съда да постанови осъдителна
присъда, като наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия – адв. Пандезова моли съдът да признае
подзащитния й за невиновен по така повдигнатото обвинение. Сочи, че
липсват доказателства, които да очертават осъществено престъпно
посегателство, тъй като СГЕ ясно сочи да се касае за копие на документ, при
чието изследване се отразява изкривяване на подписа при сканиране.
Подсъдимият В. Ж. Д. в своя защита посочва, че прокуратурата е
следвало да представи и изследва оригинален документ.
В последната си дума, моли съда да отсъди справедливо.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият В. Ж. Д. е роден на ************г. в гр. С., българин,
български гражданин, неженен със средно образование, осъждан, неработещ,
с адрес гр. С. ж.к.“Д.“ бл.***** вх.***, ет.*******, ап.*********, с ЕГН:
**********
Свидетелят А. В. бил собственик и управител на фирма „Манепро“,
която не осъществявала дейност. На неустановена по делото дата свидетелят
се срещнал в гр. София, Центарлна Автогара със свой познат И. И.
/неустановено по делото лице/. Заедно с него бил и подсъдимия В. Д..
Срещата била кратка. Свидетелят заминал за Р Ч.. В неустановен по делото
1
момент свидетелят разбрал, че фирма „Манепро“ наема лица за работа извън
пределите на Р . България.
В хода на образувано производство св. И. Л. в качеството си на
разследващ полицай при 08 РУ-СДВР извършила разпит по делегация на
подсъдимия В. Д. в качеството на свидетел. Тогава от В. Д. й бил представен
копие на договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15.06.2015г..
Образувано било д. пр. № 15073/20г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. №
31756/20г. по описа на СРП.
В хода на производството били разпитани в качеството на свидетели И.
Л. и А. В..
Приобщено било копие на договор от 15.06.2015г.
Назначена била и изготвена СГЕ, съобразно заключението на която
подписът в графа „Изпълнител“ в представеното за изследване копие на
договор не е копие на подписа, полаган от В. Д.. Подписът в графа
„Възложител“ не е копие на подписа, полаган от А. В..
Въз основа на така описаните факти е повдигнато и обвинение на
подсъдимия В. Ж. Д., като същият е привлечен в съответното качество като му
е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 ал.1
НК.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства – обясненията на подсъдимия дадени пред съда,
показанията на св. и. Л. и А. В., копие на договор за сътрудничество и
съвместна дейност от 15.06.2015г., протокол за сравнителни образци,
заключение на СГЕ, ведно с разпита на вещото лице.
Събраните в хода на производството доказателства съдът подложи на
самостоятелен анализ, като изследва същите по отделно и в съвкупност.
Следва да се отчете, че показанията на разпитания в производството
свидетел А. В. не онагледяват факти и обстоятелства, очертаващи С.тийната
подреденост. В сюжетното повествование на същите се откроява
избирателност, щрихованост и вътрешна нестабилност на описаните
обстоятелства. Свидетелят в своята компонентна част извежда единствено
твърдение за осъществена кратка среща с подсъдимия, без ясно и детайлно
очертаване на случилото се. В разказаното липсва извеждане на данни,
касаещи С.тийна подреденост. От тях в пълнота и единство не се установяват
факти, имащи пряко отношение към описаната от прокуратурата С.тийна
подреденост.
От показанията на св. И. Л. не се установяват факти, имащи отношение
към инкриминираните обстоятелства. Представянето на копие на договор е
факт, очертан и от приобщен по делото протокол за доброволно предаване.
Съдът кредитира и изведеното в обясненията на подсъдимия Д., които
2
макар и оскъдни въвеждат факти, установими и от другите доказателства,
събрани в производството.
Съдът даде вяра на изготвената по делото експертиза. Заключението на
вещото лице е пълно, точно, дава отговор на всички поставени задачи и като
такова съдът се довери на изводите на специалиста, за да възприеме факта
подписът в графа „Изпълнител“ в представеното за изследване копие на
договор да не е копие на подписа, полаган от В. Д., а подписът в графа
„Възложител“ да не е копие на подписа, полаган от А. В.. Нещо повече, съдът
се довери на изложеното от вещото лице в хода на съдебното следствие,
сочещо възможността наличието на оригинал на изследвания документ да е
способно да промени изводите в заключението, тъй като сканирането на
подпис при ксерокопие е свързано с получаване на зърнистост в щрихите.
Съдът изгради представи досежно съдебното минало на подсъдимия от
представеното по делото свидетелство за съдимост, видно от което към
инкриминирания период подсъдимият В. Д. е осъждан.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото
несъмнено се установява, че подсъдимият В. Ж. Д. не е осъществил състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна подсъдимият В. Д. на инкриминираната дата
11.04.2019г. в качеството на свидетел в гр. София, ул. „Иван Арабаджията“ №
141, ет.2, кабинет № 33, в сградата на 08 РУ-СДВР пред И. Л. – разследващ
полицай при 08 РУ-СДВР е представил в хода на проведен разпит в качеството
на свидетел копие на договор за сътрудничество и съвместна дейност от
15.06.2015г..
От обективна страна инкриминираното деяние притежава съответните
признаци по квалификацията, която им е дадена с повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК, доколкото се касае
за твърдение за неистински частен документ, какъвто по своето естество
представлява процесния договор.
Несъмнено установено е осъществяването на въведеното от нормата на
съответния състав изпълнително деяние „ползването“, а именно обективирано
в представянето на документа пред св. И. Л..
Съдът прие, че доказателствената съвкупност не установява с нужната
степен на стабилност и еднопосочност съществен елемент от значимите за
производството такива, а именно неистинността на инкриминирания
документ. Ясно отразено е от заключението на вещото лице и изведеното от
3
него в хода на производството обстоятелство сканирането на документа да
води да промяна в щрихите на поставените подписи, нещо повече
евентуалното наличие на оригинал на инкриминирания документ да е
възможно да носи промяна на изводите на заключението досежно истинността
на изселваните подписи.
Съдът прие, че доказателствената съвкупност не установява с нужната
степен на категоричност осъществяването на съставомерното деяние от към
субективна страна. Липсват доказателства по делото, които да сочат, че в
съзнанието на подсъдимият Д. е имало ясно изградени представи относно
обстоятелствата при които осъществява акта – представи за възможна
неистинност на представеното копие на договор, респективно представи за
началото на причинния процес, който ще постави с използването на
инкриминирания документи и представи за волевия елемент на вината-
желанието за осъществяването на общестевоопасните последици.
На следващо място е нужно де се отчете и, че възприемането на теза за
наличие на верига от косвени доказателства досежно субективната страна на
съставомерното деяние, респективно единна верига и единствена възможна
версия за осъществяването на деянието, предполага обоснованост от
доказателствените източници по делото. Липсва такава единна верига от
доказателства, очертаваща наличието на субективните представи на
подсъдимия, за обстоятелствата по осъществяване на деянието.Същевременно
не би могло да се приеме, че възприетата в обвинителния акт теза е
единствената възможна сюжетна реализация на фактите. Не може да се
формира такава верига, която да установи, че подсъдимият е знаел, че
инкриминирания документ – копие на договор е неистински. Липсва към
настоящия момент обективна възмижност за проверка на другите версии,
доколкото по делото не е приобщен оригинал на изследвания частен
документ.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 190 НПК разноските по
делото са за сметка на Държавата.


С тези съображения съдът постанови присъдата си.


4
Съобщи за изтекли лични данни