РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. гр. Д., 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500317 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 266315/28.04.2021 г. ( по регистратурата на ДРС) на
ответника СВ. М. Г. от град Д. срещу Решение № 260300 от 12.04.2021 г. на
Д.кия районен съд по гр.д.№ 3208/2018 г. в частта, с която е допусната делба
на две сгради с идентификатори № 72624.615.3526.3 и 72624.615.3526.4 по
кадастралната карта на град Д., построени въз основа на право на строеж
върху общински поземлен имот – при квоти 1/3 идеална част за СТ. СТ. Г. и
2/3 идеални части за СВ. М. Г. .
В жалбата има оплаквания за неразгледано от делбения съд възражение
на ответника - въззивник от отговора на исковата молба за придобиване на
двете сгради по давност. Повтарят се обосноваващите го факти : извършено
преди придобивния акт на Г. от 3.12.2004 г. фактическо (от вътрешна масивна
оргада) разделяне на терена на две части, наличието му и към придобивния
акт на ищеца Г. (договора за замяна) от 31.01.2014 г. с оглед записаното в
1
нотариалния акт, че срещу придобитата 1/3 идеална част му се разпределят за
ползване другите две сгради с идентификатори : № 72624.615.3526.1 и №
72624.615.3526.2; за осъществено от въззивника владение върху сградите с
идентификатори № 72624.615.3526.3 и № 72624.615. 3526.4 в продължение на
10 години без противопоставяне от ищеца. В жалбата се разясняват
материалноправни въпроси, свързани с превръщането на държането във
владение в хипотезата на съсобственост, с позоваване на задължителна
практика (в ППВС и ТР на ОСГК). Иска се след събиране на доказателства
обжалваното решение да се отмени и искът за делба на сградите с
идентификатори № 72624.615.3526.3 и № 72624.615. 3526.4 да се отхвърли
поради придобиването им по давност от въззивника.
В отговор въззиваемият СТ. СТ. Г. от град Д. оспорва жалбата. Изтъква
противоречие в отговора на исковата молба – между становището за
основателност на иска за делба и възражението за придобиване на две от
сградите по давност. В алтернатива счита, че възражението е заявено за пръв
път с въззивната жалба. Позовава се на извършено разпределение на
доказателствената тежести недоказване от ответника на фактите по
възражението. Намира, че обжалваното решение, с което се признава
съществуването на съсобственост между страните относно трите сгради и се
определят квотите им, за правилно.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд
намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно.
По исковете на СТ. СТ. Г. по член 34 от ЗС за прекратяване на
възникнала между него и ответника СВ. М. Г. съсобственост върху
построените въз основа на отстъпено право на строеж върху общински
поземлен имот с идентификатор № 72624.615. 3526 по кадастралната карта на
град Д. четири сгради първоинстанционното решение е влязло в сила в частта
за прекратяване на делбеното производство относно сграда с идентификатор
№ 72624.615. 3526.2 с предназначение – складова сграда ( като съборена към
приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство ) и
за допускане до делба на сграда с идентификатор № 72624.615.3526.1 при
квоти от 1/3 идеална част за ищеца и 2/3 идеални части за ответника. Предмет
на въззивното обжалване е частта от решението, с която е допусната делба
2
между същите съделители при същите квоти на другите две сгради с
идентификатори № 72624.615. 3526.3 и 72624.615.3526.4.
Възражението за придобиването на тези сгради по давност е било
срочно и недвусмислено заявено от въззивника в отговора на исковата молба .
Вярно е, че е несъвместимо с изразеното от него становище за основателност
на „ иска за делба“ , но при сезирането на съда с искове за делба на няколко
притежавани в общност сгради дължими от него са били указания по член
145,ал.2 от ГПК за отстраняване на противоречието в твърденията на
ответника и за изясняване за кои обекти от предмета на делбения спор
становищата на страните за наличие на подлежаща на делба съсобственост
съвпадат. С оглед внесеното от въззивника уточнение по повдигнатия от
въззивната инстанция с определението по член 267 от ГПК въпрос за правния
интерес от въззивно обжалване на решението в частта на допуснатата делба
на сграда с идентификатор № 72624.615.3526.1 , следва да се приеме, че
мнението на страната за основателност се свежда само до иска за делба на
тази сграда, а той не е предмет на въззивното производство . Пропускът на
първоинстанционния съд да разгледа своевременно заявеното възражение за
придобивна давност съставлява процесуално нарушение, което въззивният
съд е длъжен да поправи чрез извеждане на собствени фактически и правни
изводи по относимите, уточнени в съдебно заседание от 29.09.2021 г. факти за
: разпределяне на ползването на сградите и дворното място съобразно
изградена в 1984 година вътрешна ограда и упражнено от въззивника от
тогава на владение върху чуждите идеални части от жилищната сграда с
идентификатор № 72624.615.3526.3 и от сградата с идентификатор №
2624.615.3526.4 – лятна кухня.
От приетите в първоинстанционното производство две заключения на
вещото лице арх. Е. Д. от 3.06.2019 г. и от 19.11.2019 г. се установява, че към
1970 година държавното тогава дворно място – парцел *** в кв. *** по плана
на град Д. - е било застроено с една жилищна сграда на площ ( по документ за
собственост ) от 76 кв.м. и спомагателна постройка ( лятна кухня ),
собственост на Г. Ц. Г. по силата на признато право на строеж по
ЗУПЛЗПДДМ ( обн. Дв.бр.90 от 1956 г. ). Въззивникът е придобил по договор
за дарение от 3.12.2004 г., сключен с нот. акт № *** г. ,собствените на
дарителите, запазили си правото на ползване, 2/3 идеални части от къщата и
3
лятната кухня. Въззиваемият е придобил по договор за замяна от 31.01.2014 г.
, сключен с нот. акт № *** г. , собствената на праводателката му 1/3 идеална
част от четири сгради, индивидуализирани с данни по кадастрална карта.
Вещото лице е установило, че в одобрената през 2005 година
кадастрална карта на град Д. старата жилищна сграда е заснета като два
самостоятелни обекта : сграда с идентификатор № 72624.615. 3526.1 на площ
от 35 кв.м., която е допусната до делба с влязлото в сила първоинстанционно
решение и спорната във въззивното производство сграда с идентификатор №
72624.615. 3526.3 със застроена площ от 67 кв.м. В неустановено с точност
време към нея е извършено пристрояване ( обозначено като
пристройка „5“ по ситуационна скица) на площ от 28,80 кв.м. , незаснето в
кадастралната карта. Пристроеното съставлява две помещения : кухня и баня–
тоалетна , намиращи се във функционална връзка с останалите помещения :
две входни антрета, кухня и три жилищни помещения. В заключението от
19.11.2019 година вещото лице е посочило, че при използване на едно от
антретата (северното ) като складово помещение, обектът ще съдържа всички
минимално необходими помещения по член 40,ал.1 от ЗУТ , за да се определи
като жилище.
Лятната кухня е заснета в кадастралната карта като самостоятелен обект
с идентификатор № 2624.615.3526.4 и площ от 38 кв.м., но според вещото
лице е сграда от допълващото застрояване . Състои се стая – кухня, складово
помещение и антре.
Заснемането на двете части от сградата като отделни обекти – сгради-
не означава непременно, че към тогавашния момент те са били обособени
като самостоятелни обекти на правото на собственост. Предмет на
претендираното от въззивника придобиване по член 79 ,ал.1 от ЗС е тъкмо
едната реална част от сградата. След като законът – член 62,ал1 от ЗТСУ (
отм.) и член 202 от ЗУТ - допуска придобиване само на обособими в
самостоятелни обекти части от сгради, жилища или други обекти, от правно
значение е дали частта – предмет на владението – отговаря на изискванията за
самостоятелен обект съобразно действащите към упражняването му
технически правила и норми. Фактът за обособимостта на останалата ( над
владяната ) реална част от сградата е правнорелевантен също. Но по
4
наличието на обособимост на същата има формирана сила на пресъдено нещо
с влязлото в сила решение, в което делбеният съд е приел, че тази реална част
подлежи на делба като самостоятелна сграда - обект с идентификатор № №
72624.615. 3526.1 .
Пропускът да се отрази пристройката към сграда с идентификатор №
72624.615. 3526.3 в кадастралната карта е индиция, че строежът й е
осъществен във време, близко до процеса на изработването й, освен ако не са
събрани по делото доказателства за друго. Твърденията на въззивника от
съдебното заседание на 29.09.2021 г. за изграждането й заедно със жилищната
сграда - през 50-те години , е голословно. Все пак въззиваемият е признал,
макар недостатъчно конкретно, в молби с вх. № 16009/17.08. 2018 г. и .№
2555 /28.09. 2021 г., че построеното е съществувало „ много “ преди
придобивния му акт от 31.01.2014 г. За обсъждания факт сведения е дала
свидетелката Д. З. А. ( лице във фактическо съжителство с въззивника ). Тя
установила, че застроеното в имота било налично още към 1997 г. ( от тогава
са впечатленията й от фактическото състояние ). Къщата и другите постройки
се ползвали разделно съобразно разделянето от вътрешна ограда на двора в
две части, всяка от които с „ отделна портичка “ към улицата. От
тогава двамата, с въззивника, използвали къщата, строена за него от неговите
дядо и баща, за живеене сезонно ( предимно в лятото). Между страните
нямало неразбирателства. Според свидетелствата на И. К. П. , едната част от
двора не била достъпна от другата, но той ( свидетелят ) като наемател на
къщата от 7 - 8 години виждал, че в другата къща живяла до смъртта си
майката на въззивника, а в последните 2 -3 години живеел въззивникът С. .
Въззивният съд възприема показанията на А. за изграждане на
пристройката към 1997 година и за налично към същата година разделно
ползване на сградите и двора за достоверни и съответни на твърденията на
въззиваемия. Не е установено с категоричност , че бащата – праводател на
въззивника е държал чуждата идеална част от къщата за него още от
далечната 1984 г. Но извършените от въззивника от 1997г. при наличното
фактическо разделяне на старата къща действия по използване на спорната
сграда за задоволяване на неговите и на партьорката жилищни нужди, макар
не целогодишно , както и по използването й целогодишно за живеене от
неговата майката следва да се оценят като демонстриране на промяна в
5
намерението му и превръщане на държането върху чуждата идеална част във
владение , упражнявано и чрез третото лице – негова майка. През
последвалия десетгодишен период промененото му намерение е възприето и
търпяно от останалите съсобственици : бившите такива - праводатели на М.
Г. - до отчуждителния акт от 14.12.2005 г. и бившата съсобственичка М. Г. -
праводателка на въззиваемия - до замяната от 21.01.2014 г. при липса на
спорове относно начина на фактическото разпределение и ползване на къщата
и без претенции за упражняване на права по член 30,ал.3 и член 31,ал.2 от ЗС
. Владяната част от къщата с пристроените помещения – баня – тоалетна е
отговаряла на изискванията на строителните правила и норми , действали
тогава ( от Наредба № 5 от 1977 г. за правила и норми по териториално и
селищно устройство ) и по – късно при теченето и завършването в 2007
година на срока на давността ( от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и норми
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони ) .
Следователно въззивникът е придобил на основание член 79,ал.1 от ЗС
чуждия дял от сградата . С факта на придобиването му , той е станал
изключителен собственик и на несамостоятелната постройка - лятна кухня,
която обслужва сградата и следва собствеността върху нея – член 98 от ЗС.
С оглед липсата на съсобственост между страните относно сградата и
лятната кухня искът за тяхната за делба се явява неоснователен .
Уважаването му с обжалваното решение е незаконосъобразен резултат и
затова въззивният съд го отменя и постановява отхвърляне на иска. При този
изход по спора въззивникът – ответник има право на част от сторените в
първоинстанционното производство разноски от общо 950 лева ( в т.ч.
платено възнаграждение за адвокат от 800 лева ) по съразмерност – от 475
лева, както и на платената за въззивното производство ДТ от 25 лева.
Въззиваемият – ищец дължи за отхвърляне на иска държавна такса в размер
от 25 лева на основание член 9 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от сълищата по ГПК .
Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260300 от 12.04.2021 г. на Д.кия районен съд по
гр.д.№ 3208/2018 г. в частта, с която е допусната делба на две сгради с
6
идентификатори № 72624.615.3526.3 и 72624.615.3526.4 по кадастралната
карта на град Д., построени въз основа на право на строеж върху общински
поземлен имот при квоти 1/3 идеална част за СТ. СТ. Г. и 2/3 идеални части
за СВ. М. Г. , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. СТ. Г., ЕГН:********** от град Д., ***
срещу СВ. М. Г., ЕГН: ********** от град Д., *** иск за делба на сграда с
идентификатор № 72624. 615. 3526.3 по кадастралната карта на град Д. ,със
застроена площ от 67 кв.м. ,на един етаж ,с предназначение – жилищна сграда
и на сграда с идентификатор № 72624.615.3526.4 по кадастралната карта на
град Д., със застроена площ от 38 кв.м, на един етаж, с предназначение –
жилищна сграда – лятна кухня.
ОСЪЖДА СТ. СТ. Г., ЕГН:********** от град Д. да заплАти на СВ.
М. Г., ЕГН: ********** сумата от 500 ( петстотин ) лева, сторени в двете
производства разноски .
ОСЪЖДА СТ. СТ. Г., ЕГН:********** от град Д. да заплати държавна
такса в размер от 25 ( двадесет и пет ) лева по сметка на Д.кия окръжен съд .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7